Книга 23
Из Дневник 131.2
До този момент във Велико Търново са отбелязани няколко интересни случки. Припомняне на случая в Поморие, когато няколко агънца в една малка количка лижеха с любов реверите, ризата и лицето на господаря си, който ги продаваше за клане за Гьоргьовден... Поредните сънища с В.К. от 7-в клас, която сънувам непрекъснато вече 40 годни. Във всички сънища тя е винаги принцеса, ангел, богиня... Преживяване насън на смъртта си от някое минало прераждане... Пуснали са статията ми по аспектология в Москва – в сп."Российский астролог"... Сънувам Ю. от В.Т. – казвам й, че ако избере да живее в кръга на моите приятели, а не с хора от друга еволюция, ще се подмлади, ще бъде вечно щастлива и здрава и т.н.... Поредния сън с Д.Н.С – и нея сънувам много често, вече 35 години. Обяснявам ù в съня си, че ако сега не иска да имаме деца, то това непременно ще стане в някой друг живот...Случаи с телепортация на предмети... Пет сигнала да не ходим някъде – не сме послушали и наистина мероприятието е било отложено... На приятелка съм подарил пентаграмче в кръг от дърво. Още на другия ден тя е загубила златните си бижута, но разбира, че така е била освободена от демоните, намеренията и зомбировката от хората, стоящи зад тези скъпоценности... Ден след осиянието за НИЯ, в което се говори за мълнии, едно дете, без да знае нищо, специално й показва рисунката си точно от това време – дърво или мълния. Виждаме вертикален облак като светкавица; в чашата ми от кафето също се явява ясна светкавица... Постоянно разчитане на знаците, които ни дава Небето – и преживяване на съответните събития.
А ето и едно много интересно писмо от Генка, която няма как да знае за описанията на Агарта в Рила от други приятели и от чужденците, защото още не съм ги комплетувал и дал за четене, но много от нещата, които е видяла, буквално съвпадат с тях:
5.VI.131(1995)
Велико Търново
Още едно попадане в Рилската Агарта
(Писмо от Г.Г-ва)
"...Г., трябва да ти кажа още нещо – най-важното, може би. В неделя вечерта се обадих на Митко да върна материалите. Пихме чай и тогава за първи път ми се разреши да разкажа един мой сън на Рила през 1991г. (когато бях за пръв път с Маргарита). Яви ми се Рилската Агарта над Второто езеро и старата хижа, в границите на лагера. Един мъж с бяла брада и дълга бяла коса, средно висок на ръст и с бели одежди, ме посрещна и ме въведе вътре. Озовах се в огромна подземна библиотека от златисто-кафяви скали, които светят със собствена, мека светлина. Кориците на книгите (доста големи) бяха стари, кожени, и имаха същия цвят и същата светлина като скалните "секции" и "рафтове".
Мъжът, който ме посрещна, ме заведе до една от секциите, взе книга от втори, по-висок рафт, и я разтвори. Не знам какво пишеше, но написаното беше на арабски. Спомням си първите три реда на една от страниците отдясно, някъде по средата на книгата. После той я затвори и я върна на мястото й. Каза ми, че Рилската Агарта е свързана с "жила" като дълъг коридор (употреби думата "жила") с езерото Бъбрека. Каза също, че в нея работят 12 мъже.
Залите на библиотеката бяха строго разпределени и образуваха лабиринт. "Жилата" започваше някъде от Харамията и, както ми казаха, достига до езерото Бъбрека. Стените на този проход или коридор са овални, няма ъгли – нещо като огромна тръба.
Опитах се да нарисувам една от секциите на библиотеката. Всички останали бяха такива (поне тези, които ми бе дадено да видя):
Г., това мога да разкажа. Ако е рекъл Бог да се видим на Рила, мога да покажа и мястото. Дано това бъде от полза за всички. Но досега, не знам защо, просто не ми се даваше да го споделя. Дори и с теб. Този "сън" е от онези, които с времето стават по-ясни, силни и вълнуващи и никога не изчезват. Кой знае...
Чувствам с цялото си сърце, че ти трябва да си с мен на мястото, което мога да посоча. Трябва, дори е задължително! Митко – също. Но ти – непременно. Това го споделих само с Митко и с теб. Но чувствам, че първо трябва да видим мястото и пътя на жилата, а след това да се коментира от по-широк кръг приятели."
***
От 8.06.131(1995)г. фигурира аудиозапис и препис от него със заглавие "Тълкуване на градуси по Ръдиар" – разглеждане небомигове (хороскопи) на приятели. Той е голям – най-малко 50 машинописни страници. Има и други подоб-ни, понеже неведнъж сме се събирали да си говорим на тази тема. Това са устни импровизации, в които не е изключено да се намесва и Елма, но разграничаването би било нелесно. Затова този вид материали се оставят за допълнителните томове – б.п.
***
13.VI.131(1995)г., Айтос – Денят, в който се очакваше нещо много опасно за мен по астрологически транзити: Сатурн в съвпад с рожденото слънце, квадратирани от Луната. Такова нещо става само веднъж на 28 години. Предишната квадратура бе дала непоносими болки в слънчевия ми възел цяла нощ, до припадък. Затова реших да приема поканата на Р. за пълна почивка в градината в Айтос. Тя ми бе дала "гаранция", че там няма да има никой, освен възрастната леля Д.
"Мишката го мисли, котката го отмисля"... Дойдохме на 12-и и попаднахме в кипежа на строително-мазаческа работа. Бе дошъл самият Данчо от Родопите – пръв приятел. Вчера го оставих сам да си прави разтвор, да го мъкне и да се качва да маже, тъй като аз се бях инсталирал да лежа, "за да ми се размине аспектът"... В такива случаи стават катастрофи, човек може да си умре и от една клечка чай в кривото гърло... Световните статистики са безмилостни, такъв е и нашият опит със стотици случаи, които сме изследвали или са ставали пред очите ни. Да, но днес изведнъж се оказах на скелето с пердашка, мистрия и маламашка, карах колички с вар и цимент, носих вода, пресявах разтвор, пердаших стената на гърба на новостроящия се братски салон... Нерви и мускули си спомниха трудовашките години, когато си правехме скелета по цели блокове и ги измазвахме и отвътре, и отвън.
Урокът е ясен и не е за пръв път: служенето е единственият изход от очакваните удари. Но това важи, ако не са ти платили нито с пари, нито с "браво".
Р. незабавно пое от болката ми от оперираното коляно, понеже пак го претоварих, и то как!. Хубави дни за почивка... Силно я заболяло точно там, където мен ме боли, без да съм й казвал.
И така, останахме на скелето само Данчо, аз и Р. Тя също взе пердашка – оперната певица – и се справяше отлично. Ето ти тройка сродни души, дошли без уговорка отдалече, за да положат начало на едно ново Строителство... От ясно – по-ясно.
13.VI.131(1995)г., 5,30 сутр., Айтос. Правя си извадки от извънредните беседи "Искайте сила, имайте вяра"(1914-1919г.):
Нали работим от години по азбучната цитатна енциклопедия по тези, антитези и синтези. При всички случаи досега Учителят категорично отрича негодуванието и недоволството, като реакции на тъмното начало в нас. Но ето и теза – уникална и много рядка теза:
"[Именно] този скрит живот, [именно] тази Божествена искра е, която постоянно негодува в нас, въздиша, недоволна е – търси нещо по-друго, по-високо." (стр.4-5)
"Който е син на виделината, той се ползва и от светлата, и от тъмната страна на живота. С други думи, той умее да използва за своя подем и щастие, и нещастие; и помощта, и пречките." (стр.5)
"В Христа не може мъж без жена и жена без мъж." (стр.12)
"Обича оня, който слугува, а не комуто слугуват" (стр.12)
"Първото е самопожертването, а то значи да жертвате ума, сърцето и имота си за ближните си." (стр.13)
Прекъсвам записването на мисли от тази книга, за да спомена за още нещо. Тъй като вчера 6 души работиха на скелето за измазване на братския салон при "Набожната къща" без да търсят отблагодаряване, днес имаше два спонтанни акта на Присъствие. Единия няма да описвам, тъй като най-мистичните неща остават в тайна; а секунди след втория, когато Божественото се прояви спонтанно в едно същество, заваля дъжд от ясно небе – само над нас и точно над нас. Извън един диаметър от 3 метра не падна нито капка.
Споменатият Сатурнов аспект се изрази и така:
По време на работата на скелето, един от работниците, без спиране, на един дъх, разказа целия си неудачен живот. Небето често ползва този метод, за да си вземем поука и да не паднем в същите ями, ако сме чутки. Този страдалец, от един як мъж и борец, който е тръшкал всички още в първата минута, сега се е превърнал в жалко подобие на човек, отчаян от живота и искащ да мре. Жена му, от неоснователна ревност, е инсценирала, че се беси. После измрели от дамла – от рак и инфаркти – близките му, понеже им били ограбили пуйките, козите или кокошките... Жена му избягала, но после се върнала, възседнала го, и сега му взима не само силицата, но и пенсията.
За пореден път ни дават урок, че ако при нас почне да се оформя мисъл, желание или ситуация да се обвържем и това ще се окаже лоша карма, в Сатурнов период Небето предварително ни разказва за какво става дума. По същия начин, един ден Венно съзнателно бе поканил на Витоша две приятелки – едната възрастна, другата млада, защото прекрасно е знаел, че възрастната ще си изплаче живота – една пълна катастрофа. Младата след този ден се отказа да се жени за един чужденец, а имаше сериозен кандидат и чувства към него.
"Когато Истината влезе в нашия ум, ние мислим. А когато Любовта влезе в нас, действаме." (стр.21) Малцина съобразяват, че думата "действие" произлиза от думата "Бог" (Dei – на Бога, Божий). Разбира се, има и лоши действия, но те произлизат от падналите богове - б.п.).
[Пентаграмът показва, че засега живеем още в ада – змиите и пр.] "Този пентаграм за в бъдеще трябва да се измени." [...] "Тази буква "Ж" да излезе горе. Как? – Като положите тази корона върху Христа. (стр.23) В беседата се обяс-нява, че трите букви "В", "У", "Ж" около пентаграма засега са разположени на върховете на въображаем триъгълник с върха надолу. В негативен смисъл, това отговаря и на змиите в центъра – по това време все още сме били в края на "черния век". Когато разположението им се измени така, че да образуват триъгълник с върха нагоре, където да се постави буквата "Ж", тя ще се падне точно над главата на образа на Христос на върха на Пентаграма – Планината Морея, Второто Посвещение на Смирението. Така тази свещена българска буква не само ще заприлича на корона, но и ще реализира събуждането на новия хилядолистник, който, в една от формите си, е "трилионолистник". При това, Ж-то е известно още отпреди векове като емблема на Христос – една модификация на вплетени Х и Р. Р-то в нея даже илюстрира и изиграва кабалистически ролята на Божествения Уран в случая, чийто знак е точно като Ж, но с кръгче отгоре. А това е пак Той – Учителят. Учителят, Братството и Школата. Господарят на физическата, Универсалната Вселена и всички нейни пробудени обитатели – б.п.
"Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него е явно, че той се разправя сега със змии и други животни. Следователно, пентаграмът е тъкмо намясто. Когато дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си." (стр.24)
Както е изтъкнато и показано и на други места в тези книги, веднага след като срещнахме тия фундаментални обяснения и указания на Учителя още от началото на века, с приятелите се осмелихме да проектираме няколко възможни варианта на Новия Пентаграм, без това да е претенция, че времето е дошло. Такава претенция и такъв акт може да си позволи единствено сам Учителят. Но доколкото Той е провеждал и постоянно провежда хиляди упражнения в класовете за разчупване на мисълта и развитие на творческите и прогностичните способности на учениците, направихме това уверено и без страх, тъй като Небето се радва на такива опити повече от всичко. Ето един от вариантите, в който трите букви са образуват друга фигура и змиите са подменени с жар-птици:
Разглеждали сме и проблема, защо основни елементи в центъра на нашия пентаграм откриваме още в старите масонски пентаграми и преди това, поради което някои считат Учителя за масон. Това, че Учителят временно ги е оставил, има изключително дълбоки причини и отговаря на Негови сериозни съображения. Всемирната Ложа управлява всички бели и черни общества, така че тя знае абсолютно точно как във фигурите си да реализира магичен баланс и да подчини Бялото и Черното на Всемирното във всяка конкретна историческа епоха. При това, обърнатият триъгълник и обърнатият пентаграм не са адски. Това са две велики Божествени форми на съществуване на Всемирната Жена. Те стават пък-лени, само когато не са обиколени с окръжност и даже с две окръжности. Тогава духовната и плътската жена пристават не на хора с душа, а на адски мъже и учения – на "князете на този свят". Раждат им удоволствия и деца – строителите на черните цивилизации (справка – превъртете всички канали на телевизията...)
"И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така и българите. Има чудно сродство на духовете." (стр.24)
На стр.24 и 25 стр. Учителят прогнозира всяка от предстоящите войни точно по години.
"Който нищо не работи, по-зле прави от тоя, който върши зло." (стр.31)
"Гдето има изменение, там е животът. В изменението на живота е самият живот. Движението е носител на нашите чувства. И сърцето се запича, както организма. Лекарството е разумната любов". (стр.45) Какво обаче значи истински "разум" и с какво той се отличава от еснафския разум на смъртното човечество – това се обяснява подробно във всичките Му лекции и беседи и в целия опит на Братството с Него през вековете. Разумната любов предвижда и отчита последствията от нашите избори в живота – с какви хора се обменяме и общуваме и как третираме природата. Но понеже всичко в Словото е диалектика, то ние си припомняме и едно от най-фундаменталните Му изказвания за "безумието": "И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта".
"Който говори за пари, не говори истината." (стр.45)
Прекъсвам замалко извадките от беседите, за да споделя още един случай и една поука. Учителят неведнъж е давал на някого печелившите числа от лотарията. Небето не отхвърля нищо, само слага нещата по местата им. Естествено, има и напълно греховни и адски неща, но и тях той ще сложи там, където заслужават. Имах импулс в Търново да пусна тото – три еднакви тройни фиша. От години играя по същия начин с едни и същи числа и съм печелил. Но сега вместо 47 сложих 46 – за да било този път "мойто число"... Улучил съм две числа, но ако бях сложил 47, щях да спечеля. Загубих 9 тройки. Като се върнах в Бургас "на инат" повторих същата комбинация от Търново и се случи същото – падна се 47. Бял кахър, но това ме накара да попитам Елма може ли да изкара от това някаква поука. Той отговори:
- При живот по двойки не печелите. При най-малък опит за тройка ще спечелите тройки; за четворка – четворки, за петица – петици; за шесторка – шестици." Някой може да приеме това като пряк метод за печелене от тотото (6 от 49). И напълно възможно е, понеже Елма никога не говори само алегорично, символично. Когато изпълняваме, Той обвързва думите Си с практически резултат, подарък. Но това, което каза в случая, може да има много по-дълбоки пластове и варианти. То не е само игра на думи или оценки в житейското училище по шестобалната система... По тая формула, проникването в измеренията над второто вече ни е гарантирано, ако изпълним току-що обяснените зависимости. Хората живеят видимо в третото измерение, но засега съзнанието им е едноизмерно, двуизмерно (живеят сами или по двойки) и затова нищо не печелят. Дори губят вложената енергия или средства. За това има безброй доказателства, с краен математически резултат – гробищата. Тази игра на тото има мистично отношение към всичките 49 измерения, но всяко тото е под прякото ръководство на Тот – Творецът, Създателят, Бог Отец. В страните на Лотото управлява друг. Тот решава кой и какво да спечели. Тот определя дали зависимостта ще бъде еквивалентна, както по-горе, или благата и сродните ни души ще се увеличават по някаква прогресия. И наистина, днешното Му изказване е изумително и по своята математическа точност - не само по тото-логиката и житейската фактология... Еквивалентната зависимост е физическа. Повдигането на степен е духовен процес и той наистина умножава сродните ни души и благата все по-значително, ако живеем духовно, по съответните числени групи. Там двама души могат да срещнат още двама, трима души – 9, четирима – 16 – и т.н. И това никак не е малко нито по количество, нито по качество, но то е степенуване – степенуваш хората по тръпка, съображения, симпатии, сродство. Обаче, ако вземем Божествената прогресия факториал (изпълнението на волята Божия като единствен фактор), то наистина 1!=1, 2!=2 (нищо не печелят, освен да остареят...), 3!=6; 4!=24; 5!=120, 6!=720,…а 49! е равно на числото 6 и нещо със 62 нули отзад! Ето колко сродни души и тела може да спечели в космоса едно братство от 49 души, ако живее по Божествен начин!
За домашно остава загадката защо 0!=1 и защо на факториал се повдигат само цели положителни числа... Дори само от тия два въпроса могат да възникнат уникални и абсолютно верни паралели и отговори! Казват за някого: "Той е кръгла нула...". Често мислим това и за самите себе си. Но бързо си припомняме едно странно изречение от Словото: "Първоосновата на Живота – липсата на самочувствие". Освен това, нулата е символ на душата. Човекът с душа не се вълнува от получаване на степени в света, нито даже в Йерархията. На каквато и степен да се опитате да го повдигнете, той си остава нула – няма съзнание, че е нещо повече от другите. Но появи ли се в живота му Божествен мотив, Божествен фактор, той става единица. Всяко същество с душа, което се е отказало от себе си и от света и е приело за фактор само Любовта, е вече единица. То става мощно като Бога и едно с Бога. Спомняме си и разказа на Владимир Морочко "Името ми знаете". Спомняме си и факта, че хората без монада (отрицателните хора) и заразените от тях нямат импулс и не могат да обичат все повече и повече хора – не се повдигат на факториал. Не приемат за фактор любовта към Бога, т.е любовта към всички. Колко интересно е още да се разсъждава и за реалните, рационалните и ирационалните хора и техните свойства и мотивации!...
Колкото и да изглежда лично, тук ще поместя едно стихотворение на тая тема, което дойде много отдавна. Очевидно, тия паралели са ме вълнували от край време:
УРАВНЕНИЕ
Шумоли в битието едно уравнение -
досега още никой не го е решил:
натежават отляво безкрайни вселени,
а отдясно - безкрайни редици души.
Само с просто събиране ние най-често
към Големия Отговор търсиме път -
и разместваме жажди, и ги заместваме,
и натрупва се грешката, тоест, грехът.
Умножение следва почти неизбежно:
сгромолясват се клони, отрупани с плод,
появява се нула пред нечия нежност -
и с разделяне свършва погрешния ход.
С хирургически хлад денонощно изваждат
от това уравнение цели слънца
и - ограбена - вие исконната жажда,
и погребват се мъртвородени сърца!
Все расте любовта до стохилядна степен,
но, уви, степенуване няма в света:
пред оста на духа - звездородния трепет-
все делими и мними неща се тълпят...
Съкращават се истини, хора, народи!
Съкращават вселени над дробна черта!
Ала в своето собствено царство подводно
съкратил ли е някой студа и стръвта?
Коренуване сложно опитват мнозина
и оплитат във корени цели звезди…
Изпод корена трудно навън се излиза,
но без корен и троскот не ще се роди.
И в зловещи неравенства бой се разпалва
на реални числа със числа-духове,
На сърца рационални - със ирационални,
на свободни сърца – със сърца-векове…
Ала ето, изгрява грамадна надежда –
съществуват и други, "комплексни”сърца:
милиарди любими кръвта им разнежват,
под крилото им спят милиарди деца!
Но и те не познават голямата тайна
на вълната, която целува брега,
и не смеят до знака за вечна безкрайност
да напишат и знак за мига…
Ала онзи в когото животът не спира
за вика на слънцата е вечно готов:
в безпогрешно решение той интегрира
вероятния взрив с неизбежна любов,
неразделност до смърт - с неуморно разделяне
и промèнливи множества - с вечен любим...
Любовта също има своите гении:
те спояват жарта със съня светлосин,
максималната жертва - със минимум робство,
абсолютния плам - с относителен хлад;
идеалния трепет - с реалните родства,
безграничната нежност - с граничната жад.
1978
Бележка от 24.7.2010 г., 18:58:17 - Друго странно нещо, което потвърждава тази любов към математиката, е материалът за основите на математическата аспектология, който публикуваха в Москва през 1995. Той е пълен с оригинални формули и чертежи, които сякаш си се изведоха сами. Освен конкретната планиметрична и астрологическа стойност, той има и дълбоки мистични, окултни и символологични паралели. Въпреки че бе написан през 1993-1994г., съм го включил към един текст от много по-късно – 27.02.2009г., - тъй като той е осияние към КМА (Канон на математическата аспектология).
Продължение на извадките от "Искайте сила, имайте вяра":
[Учителят казва, че когато дойде Христос, за три дни душите ни ще бъдат изпарени от телата ни, а последните, пазени от "римски войници", ще бъдат преобразени от Божия Дух.]
[От североизток вятърът е руски и е по-добър от южния, гръцкия.] (стр.54)
21.VI.131(1995)г. Минава ми мисълта, с ясен образ, че братската и приятелската любов с много хора създава гъста мрежа от светлина, която пречи на духовете от ада да излизат на повърхността. Едновалентната, двувалентната и трива-лентната любов в рамките на личните привързаности и рода оставя пространства от тъмнина наоколо, в които тъмните духове изскачат свободно.
28.VI.131(1995)г.,8:20ч. Видяхме плътно облаче на югозапад. Не за пръв път насочвам вниманието си към облак и му казвам: "Аз знам, че ти имаш чувства и мисли и че ни виждаш отгоре. Обичаме те!". И този път облачето се стопи необи-кновено бързо, а другите облаци около него, на същото разстояние, си стояха.
9:40ч.Облак като кит, много плътен и с остри ръбове. Стопи се и той мигновено точно в минутата, когато го гледах съ-средоточено и му говорех мислено с любов. Тези опити започнах да правя след като узнах от книгите на Монро, че облаците са живи същества. Не че Учителят не говори за това, но мене Монро ме вдъхнови.
28.VI.131(1995)г. Вчера се обади по телефона Димитър от Пещера и каза, че на приятеля му, когото беше довел в Бургас наскоро, изведнъж му било провървяло в бизнеса както никога. Той искаше писмен контакт с Христа, настояваше за явна и очевидна намеса – и ето че незабавно я е получил на дело, не с думи. Нито първи, нито последен случай.
30.VI.131(1995)г. Днес окончателно се потвърди информацията от последното осияние за Сириус, че проспиващите изгрева на слънцето се занимават с отвратителни оргии в ада и с канибализъм. Сега обаче узнах, че даже и децата са подвластни на ада в такива случаи, но все пак не до такава степен. Постоянното присъствие на техния или на дежурен ангел-покровител пречат на пъкъла да стига до крайности с малките. Разни гадни вампири, чудовища и елементали от дома или блока само ги поливат с разни помии след изгрев слънце, ако детето още спи, но не могат да блудстват с него. Само затворените за обмяна възрастни, които са домоседи, колкото и да са "морални" през времето, когато си мислят, че са будни, мърсуват и мародерстват с бясна охота с какви ли не изчадия, ако са заспали след полунощ и още спят след излизането на слънцето. Така че те "компенсират" онова, което е заключено с 9 катинара у тях докато са будни. Вместо да общуват с хората, които Бог им е определил, те правят неописуемо гнусно порно в нисшия астрал с обекта на своя кармичен избор, с близките си, и най-вече с вампирите и изнасилвачите от ада, както и с маса съседи в голям радиус, като си позволяват и човекоядство. На това са подложени всички месоядци от 7-те вида месоядство, той като месоядство не е само поглъщането плътта на умрели животни. В Словото се обяснява, че ревността и агресията са астралното месоядство, лъжата и лошите думи и мисли – менталното – и пр. Тук няма да изброявам останалите, пък и те не са само 7 - имат десетки и стотици подвидове. Както обикновеното месоядство, всичко това са видове вампиризъм и за тях се заплаща със смърт.
2.VII.131(1995)г. Вечерта се разхождахме с Н. и Ж. по брега. Един садист бе вързал за крака с въженце няколко метра един гларус и тренираше кучето си: гларусът излети, въжето го дръпне, кучето го хваща още във въздуха. Било е писано да не го убие изведнъж – разкървави го няколко пъти, гадът повтаряше процедурата, гларусът пак излиташе, но изглежда кучето беше младо и мислеше, че това е игра. Човекоподобният псуваше, че то не може да се настърви. Кроткият християнин изпита импулс да иде да пребие садиста до смърт, но вътрешното "пиленце" го спря: "Стой! Изпълнява се присъда!". Отклонихме очи и отминахме. Даде се картина кога и как извергът ще умре. Беше толкова ужасно, че почти загубих съзнание и едва се върнахме вкъщи. Нели и малкият Жорко също бяха прижълтели и сломени.
На другата сутрин намерихме птицата далече от това място, но още жива. Раздрана цялата, изглежда със счупено крило. Можеше да бъде и друга, но се каза, че е същата. Взехме я да я лекуваме, ако оцелее. По пътя се обясни, че в нея е вкаран временно един сутеньор, чиято задача била да връща заробените момичета, ако избягат. Душата на самия гларус била изтеглена за това време. В един момент човекът се съжалил, спасил едно момиче, осъзнал се и се махнал от мафията. Ние щяхме да се грижим за гларуса при всички случаи, но сега разбрахме защо не бе умрял и защо трябваше да го намерим точно ние. Водихме го на ветиринар, разбрахме, че крилото му не е счупено. Гледахме го нежно повече от месец на балкона, птицата се оправи окончателно и накрая я занесохме и я пуснахме в тръстиките. Тя не искаше да се отдели от нас и дълго време ни гледаше много странно. Тръгна след нас, едва я върнахме обратно. После няколко седмици имахме чувството, че все този гларус каца на балкона и винаги оставяхме храна. Един ден престана да идва – той или не той.
Небето има невероятни начини да съчетава нещата и обясни, че случаят с гларуса е и прогноза, че скоро ще трябва да се погрижим за един пострадал човек. И наистина, само след 2-3 дни един приятел с големи проблеми (бит някога в милицията, затварян в психиатрията) отново вдигна на нокти цялата паневритмия. В който град се появи, става същото. Всички го критикуват и отблъскват, но ние трябва да го приласкаем. Първият опит - още на поляната - даде големи надежди. Той се укроти, престана да вика и тръгна с нас.
3.VII.131(1995)г. Днес четири облака се стопиха без следа за един интервал от 30 секунди до 3 минути, при съсредоточаване в тях. Другите наоколо от същия контингент си стоят. Направих "справка" дали пък това не е нежелателна намеса в живота им, но самите те отговориха, че при такива случаи облаците изпитват невероятно блаженство и щастие. Всеки облак копнее по-скоро да завали или да се разтопи, въпреки че и летенето и гледането отвисоко е много приятно...
4.VII.131(1995)г. Тук е описан случай с гостуването на една приятелка, която изработва с мъжа си луксозни бижута от скъпоценни камъни и метали. Тя искаше да подари на К. чифт обеци, но аз я помолих да я изчакаме да се върне от работа, за да си избере сама. Имаше и други момичета вкъщи. Така се случи обаче, че гостенката от София реши да си замине с по-ранния влак, забравихме да изберем за К. все пак някакво бижу, и така подаръкът "увисна". Когато след два дни вече бяхме омели и "олизали" тази квартира, защото я напускахме, изпитах импулс да направя последен оглед, въпреки че и К. е гледала и чистила навсякъде. Под леглото намерих чифт прекрасни сини обеци, които момичетата са били изпуснали, когато разглеждаха богатия асортимент. К. ги хареса много – каза че каквито и да са били останалите, със сигурност би избрала именно тези.
Няма коментари:
Публикуване на коментар