805.1995.08.25 Продължение на Дневник 131.3: София – Прага – Дрезден

Книга 23

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИК'131.3:

София – Прага – Дрезден

25 авг. 1995, София. На връщане от летището сядаме на чай и кафе и тогава става интересното. А. казва духовното си име и Елма дава най-дълбокото му тълкование. А. е много впечатлена и трогната - плаче. Говорим за Л.М. - стар прия­тел, комуто А. е подпомогнала да остане да работи в Англия. Бе казано, че той е един от тримата, получили контакт с Най-Големия преди години. Че тези трима са на върховете на равностранен триъгълник, който се върти така, че винаги остава правилен, където и да се движат тримата: т.е., те така се движат, без да са външно свързани, че винаги образу­ват равностранен триъгълник. Един ден в центъра му, оста­ващ всякога на едно място (не триизмерно), ще се съберем присъстващите днес 7 души - за много важна обща работа

26-27.VІІІ.131г. - Пътуване за Прага и пристигане.

12ч. - Андрея и Пúус ни чакат с кола в Прага. Пътуване до Дрезден 3 чáса. Имат къща в градина - също като в рая.

28 авг. 1995г. Адаптация към новата обстановка. Разходка из Дрезден. На пръв поглед - целия още черен от жестоките бомбардировки преди 50 години - катедрали, архитектурни шедьоври, мостове. Някои са нарочно оставени раз-рушени - за да се "възхищават" народите на делото на съюзниците. Но се оказва, че целият Дрезден е черен не поради бомбардировките, а от един вид пясъчник (или пясъчен камък), който почернява с времето. Няма защо тук да се описват не-ща, отдавна известни.

Дрезден през 1945 г. и сега

29 август 1995г., вторник. Пропуснах да отбележа, че "Ел" (Бог) и Хел (Слънце) присъства и в името на квартала, където сме на гости (Hellerau). Но­мерът на къщата е "1-а" – въз-можно най-съвършеният. В Дрезден влязохме след кола пак със 64 в номера си; 64 бе напи­сано със спрей и на една табела при влизането в града… В разни тефтери и дневници, както и тук, стриктно си отбе­лязвам лавините от 46 и 64, които се изсипват, когато тръгна за някъде, особено с "разписан би­лет" от Шефа... Да не говоря как се държат хората с тези числа в адресите си, те­лефоните си и останалите си доку­менти и житейски ситуа­ции. Една фирма, един магазин с твойто число ще те обслу­жат като Крез; там ще намериш стока или човек, каквито и със свещ да ги търсиш другаде - няма ги. А когато и Сам Бог е обещал да е с теб на всяка крачка когато пътуваш някъде, защото вършиш Негова ра­бота - тогава Той направо се "олива" от знаци на присъствие - сам Си доставя удоволствие от това, да ти говори по такъв начин, защото вижда, че не си сляп и глух, и - че знаеш как да използваш сигналите Му, като ти пресекат. Неведнъж съм разказвал, че тия числа ми ги има във всички документи, от­както се помня. Често излизат и в билетите и картите за транспорта – много по-често, откол­кото би трябвало по те­орията на вероятностите.

 Днес посетихме и прочутата галерия Цвингер. Извън възхищенията, пак старите наблюдения и мисли, както при влиза­нето в други галерии.

Да речем, че си влязъл в една художествена галерия и на галоп констатираш, че у пет автора и десет картини има живот - монадна живопис: шурти асуин. Грамаден дебит - а автор или картина, известни само на изкуствоведите. 95% Ра-фаеловци, Рембрандовци, Рубенсовци и пр., с които пълнят албумите, висят тук в оригинал, но от тях не струи асуин: радиира вторична психическа енергия, дошла от самите по­сетители, на които е набито в главата, че това са гении и ше-дьоври и затова трябва да се вълнуваме, защото ги гле­даме в оригинал... Наистина, у "колосите" има асуин, но коло­ритен, композиционен, стилистически. Асуин като Божест­вена красота на Природата и човека изтича само от отделни образи и платна, които рядко са прославени като шедьоври. Асуин от тлъстини и лица на олигофрени и леки жени, позирали на художника за прототипи на Христос, светии и апостоли или Божията Майка - такъв асуин не съществува! Асуин от тела и лица на ангелчета като колбаси не може да пробие, ако ще и да им изпишеш и по 12 крилца. Но помежду сланините и свинс­ките очи и носове на крале, папи и изобилни "даунчета" от придворен и пр. произход понякога поглежда и лице на сера­фим, рисувано от таланта или гения не за пари. Ето от та­кива редки картини или квадратни сантиметри от картини шурти и се разлива нашироко толкова великолепие от истин­ска, Божествена красота и прекрасност, че даже и безнадеж­дно заразените от репродукции, картички и скъпи албуми се спират понякога пред тях, без да знаят защо. Един глупак пи­сал "сантиментализъм", друг - "сецесион - блудкаво", трети - "отживял етап - най-обикновен импресионизъм" - и курдиса­ният сноб гордо отминава някоя Ниагара от асуин, поглеж­дайки я с снизхождение - "ясен си ми - Пикасо и Далú отдавна са те надминали…"

За мен същественото от посещението на Дрезденската галерия бе това, че видях ясно любимата си картина "Сан­кта Чечилия" само няколко секунди преди да вляза в са­лона, къ­дето се намира оригиналът. В никакъв случай не може да съм я видял първо с периферното си зрение от някой коридор - тя не е така разположена. Видението бе ярко и категорично: "Санкта Чечилия " от Карло Дóлчи. Наскоро пода­рих една грамо­фонна плоча с "Глория" на Вивалди именно с тази репродукция на обвивката. Няма и откъде да знам, че тази картина е в Дрезден.

В дневника си от Дрезден съм водил подробни записки за картини в Цвингер, от които, според мене, извира мощно асуин. Естествено, най-известната там е Сикстинската Мадона, но колкото и да е шедьовър, точно физиономията на моде-ла, който е използвал Рафаел, не се отличава с особен асуин. А шедьовъра на Тициан с Христос и Юда го снимах само до върха на долната устна, понеже при всички явни или полускрити тенденции да представят Учителя с обратна захапка, асуинът изчезва безследно. И челото Му в Тициановия вариант горе е тясно, но все пак общото излъчване е приемливо.

А след 1000-1200 години може да се роди на Земята братство, институция или инвеститор, който да има косми­чески нюх и култура: да назначи един "асуиновед" на щат, за да обикаля градове, села и галерии; планини, гори и космоси - и да събира концентрати от есенцията на Абсолютната красота за бъдещите поколения с искра Божия.

По-долу прилагам един блок с детайли от картини, от които асуинът извира по-мощно от повечето не само в дрезденската галерия Цвингер, но със сигурност и от други платна на тези и на други художници по други галерии и частни ко­лекции. Тук съм се спрял на Божествената красота на персо­нажи с монада, т.е с искра Божия. Ето кои са авторите им, които изреждам отляво надясно: Bartolomeo Maпfredi (1582-1622), Francesco Solimena (1657 – 1747), Salomon Konink (1609-1656), Guercino (Giovanni Francesco Barbieri) (1591-1666), Giovanni Battista Tiepolo (1696-1770) и Giulio Cesare Procaccini (1574-1625):

По повод на проблемите, описани на 29 авг. в дневника ми - за липсата на техника, с която да се репродуцират образи и картини, из­виращи асуин - изпитах потребност да питаме Елма. Нима не е огромна мъка невъзможността да имаме апарати, камери, компютри и пр., за да се регистрира и разпространява тази Божествена Есенция? Защо всякога по-посредствените, не­посветените или зловредните са по-богати от нас и употре­бяват тази скъпа техника в услуга на злото и прозата, а ние вием от мъка, от безсилие? Има ли отговор?

30 авг. 1995г. Пиус ни заведе с колата си до двореца на Август Сил­ния, на когото много прилича моят приятел Ангел Ангелов от Перник…

Това, че е обединил и създал Саксония и е огъвал же­леза с голи ръце, може да е важно; за нас обаче по-интересен е огромният парк с растения от цял свят, докарани по заповед на сина му Фридрих, когато го е унаследил.

 

Там има и едно уникално дърво, което е докарано от из-ток и е единственото в Европа - Пилницката камелия. Още от самото начало са го опазвали през зимата в специална сгло­бяема постройка; днес има супермодерно алуминиево-стък­лено съоръжение (на снимката), поне 7-8 метра високо, с климатична инс­талация и на релси. През зимата се разтваря, премества и пази дървото да оцелее. Направих снимка на ли-ста и клони от тази камелия. За възхищение е тази трога-телна грижа на ботаниците, но заедно с това и поведохме разговор: всеки чо­век е в единствен екземпляр в Космоса, но на Земята никой не се грижи за оцеляването ни, освен майка-ни, добрите роди­тели. Напротив: колко уникални човеци - съз­дания на Бога в единст­вен екземпляр - са били унищожавани и умират и досега!