Книга 25
9.II.132(1996)
9.II.132(1996)
Бургас - Изгрев
БĖЛИТЕ ЯТА НА НЕВИННОСТТА
ЖЛО / З
21,10ч.
Миолúн, Миолúн!
През милиони бездни и райове ти бе с нас, в класа на нежните и летящите. Душата ти се терзае от мъка, от спомени за този огромен свят. А сега си затворена в една черупка, макар и прекрасна. Мислите ти се реят на хиляди бели ята, кръжат в световете на невинността и не искат, не могат още да кацат на тази печална Земя. Страданието ти, търсенето на твоя свят и твоите приятели, продължава дено-нощно; миговете на твоето бдение; повдигнатите ти вежди с хиляди въпроси тревожат пространството на много километри около тебе!
Пълно осияние очаквай, то ще ти даде мир и радост!
Миолúн не е обикновен земен дух - той е ангел на любовта и чистотата. Капка цветна роса; отблясък от пламъка на съвършенството; снежна буря от скръб по Топлината и Светлината; кротко гукане на гълъб във виделината на мечтанията!
Остани винаги кротко и нежно дете - такава мила и нежна, каквато си - и бъди вярна на носталгията си по загубения рай. Неизбежно е да те ръфат лилипути и пигмеи около теб, но ти оставаш свята при всички условия. Не късай връзката си с Небето, с Ятото, с най-прекрасните хора, които познаваш - и огромното щастие няма да закъснее да те помилва с предизгревен лъч. Ти носиш на хората милост и благост, доброта и съвършенство, мъдрост и смирение. Не се откъсвай от мисълта за своите си; от песента на сърцето, когато си спомня за просторите; от сладкия трепет на душата, щом си върнеш образите на тези, които те обичат истински. Съвършеният свят е Любовта на Единствения, Който те обича отвътре, от всички страни. Не преставай да пееш Неговите песни, да четеш и слушаш Неговото Сло-во, да вървиш по белите пътеки с приятелите Му. Само в този път има смисъл и радост, и зазоряване!
Сега бъди благодарна, че те роди Необят от Пламък на тази Земя - твоята обична майка, за която ще поговорим следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар