петък, 16 септември 2011 г.

905.1996.06.19 Бохрун, Ел Вин, Присоите, Ел Шадай, Острец и Олман

Книга 26


19.VІ.132(1996)
Витоша - Резньовете,
(на палатка)

БОХРУН, ЕЛ-ВИН, ПРИСОИТЕ,
ЕЛ-ШАДАЙ,
ОСТРЕЦ И ОЛМÁН


Ето я Витоша в океан от утринни мъгли! За да влезеш във вътрешния ù свят, трябва да имаш приятели от невидимото ù царство. Те могат да стават колкото си искат малки и големи.
За илюстрацията е използвана уникална снимка на Витоша от Валя 999

18,30 - 20,20ч

Пети ден на Витоша. Както навсякъде, щом приятели на Елма тръгнем някъде, и тук - още при самото отправяне към планината срещаме човек, изпратен отгоре; вечерта - друг познат. И двамата отговарят напълно на вибрациите (VІІ го­дишна и ІV месечна) - настоятелни, с яки челюсти, експан­зивни, общуващи до последния момент и след него… Въпреки характерите им, донесоха своето благословение и сами полу­чиха по нещо, може би без да подозират. Първият даже из­пълни и ролята на куриер.
Правилото човек да е сам в планините (на ново място и по нов маршрут всеки път) от новолуние до І четвърт, съв­сем не е задължително, ако има приятели, умеещи да мълчат и пак да са в пълен синхрон. По определени закони, всяка го­дина, месец или ден с всички от нас е най-уместно да бъдат строго определени хора. Тук сега най-близко и заедно (или поне единият, а после другият) би било най-добре да бъдат Н. и Б. от приятелите - Сатурново-Уранови типове, отгова­рящи в най-висока степен на година седмùца и, съответно, на Резньовете. Това е желателно, но - разбира се - не задължи­телно. Поканени са и всички други желаещи, но ако до 21 юни се спази изискването всеки да е сам на палатка или със спален чувал и на нужното разстояние от всички останали. Бележка в такъв смисъл бе пратена на приятелите в София. Тази го­дина Нещата стават точно тук.


Феите те посрещат още в горите на Витоша, покрай потоците.
За някои от илюстрациите са използвани снимки на Павел Пронин

Отдавна не е желателно явленията или т.нар. "чудеса" да се описват. Само свидетелите могат да разказват, а Сло­вото предпочита да обяснява вече случили се неща.
Този път има шанс да се преживеят удивителни неща и с повече хора, но се прави опит, доколко софиянци са сериозни в твърденията си, че желаят Словото, Делото и Животът да потекат отново по-интензивно и при тях. Ние знаем, че при подобни изпитни конструкции Небето загатва нещо, оста­вяйки всеки свободен - и същевременно следи кой как мисли, какво избира и как реагира.
Палатката бе поставена на най-видното място под Рез­ньовете, за да може да я види и сляп, ако преодолее 200-300 метра над пътеката. Подаръците са били разпределени в рамките на няколко дни (колко точно, стана ясно по-късно) и бяха съобразени със скоростта на отклика. Днес е сряда - още никой не е дошъл. Съвършено изключено е да не се открие па­латката - вижда се от всички страни на километри. Тук не става дума за "винú" - в никакъв случай. Всеки си има работа и то предостатъчно - не може да се очаква рибарите да оста­вят мрежите, земеделците - мотиките, а митарите - съоб­раженията си, когато Словото ги повика. Подобни посвеще­ния напоследък се получават от хора в други градове и страни: срещите са удивителни, дори да са в тъмен тунел; жаждата – много силна, откликът - пълен. Не десетки, а сто­тици и стотици пъти, родените от една Майка и един Баща са се срещали без уговорка и в най-затънтените места; в съ­щото време, съседи или "приятели", живеещи през една стена или през няколко улици, всъщност не се срещат истински цял живот, дори и да им се случи да играят паневритмия заедно или да си говорят понякога по духовни въпроси. Истинската среща първо става в горните светове. Щом стане това, вече ни е не-възможно да не живеем с тези или около тези, с които вече сме се срещнали горе - с тази уговорка, че плътното съ­жителство без периодични дистанции също не е белег на Светлия Път.


По пътя към Резньовете, още оттук се вижда Рила. През няколко метра надморска височина витошките царства се сменят и всяко си има своя невидима покровителка. Ако си приятел с нея, ще те въведе в приказни обители.

На споменатото място може да се дойде бързо с рейс дори след работа, да се преспи - и човек да се върне с първия рейс от Щастливеца, с билети или карта за градския транс­порт. Предварително са били взети мерки да не се случи нищо лошо с всеки, който дори не би се е явил на работа или в къщи през тия няколко Празнични Дни на Резньовете. Нещо повече - щеше да се получи осезателен напредък във всички желани области. Такива случаи сме имали със стотици! Идеалът на ученика е да преизпълнява светските си задължения и да не се отклонява от тях по никакъв повод; но когато Космосът ни зове за спешно дело и е нужно физическо присъствие, сам на­чалникът или домашният цербер ни разписва билета и ни пуска в извънредна отпуска, даже без да сме го молили. Напротив, и най-малката самоотлъчка не по Волята Божия може да доведе до дисциплинарно наказание или уволнение.


Когато няма приятел за трамплин, молим феите на Витоша.

 В записките с молив, които сега преписвам, не е споме­нато, че според Програмата на Училището, в последния дека­нат на Близнаците - Водолейския - са възможни и се практи­куват възлизания в Космоса чрез хора. Всеки човек е единст­веният трамплин към звездата или планетата, от която идва. Не бе записано, понеже може да бъде възприето като фантазия, като съблазън или като своеобразно "отмъщение" за онези, които все пак са могли да дойдат в определените дни. Но обикновено Зовът е тих и непретенциозен, а вести­телите играят най-различни роли, включително и жалки, за да се наблюдават и сортират търсещите. Ученикът, казват осиянията, се стреми като торпила към целта на Съвършен­ството; а сега може да се добави - като следяща ракета. Тя не се откъсва от Целта, каквито и маскировъчни и изпитни пируети да прави Треньорът. Понякога Треньорите отпускат струните с години и десетилетия, за да установят чие вни­мание отслабва и кой в какви пътечки и пътища се отклонява. Стратегията за избора на душата, която се отронва веднъж на 1000 години и полита към Езерото на Вечността, е проста; Зовът се отправя обикновено в момент, когато всички са се устремили дифузно навън и е трудно да се спре инерцията. Оправданието, че вестта не е била подадена на всеки външно с официална покана, се зачита; сърце, което не чува зова и координатите вътрешно, има още да зрее. Има и експанзивни души с голямо самоупование, които бликат от духовни инициативи и искат ти да си в тяхната орбита, а не те – в нечия друга. И това е добро, но така могат да загу­бят възможността да влязат в нещо, което не е самодей­ност.


Някои от невидимите обитателки на витошкиге гори и морени са много срамежливи, но ако знаете как да подходите, скоро стават предани водачки и приятелки.

Нека всички тия разсъждения да не се възприемат като негативна оценка, нито като назидание от някого, качил се самоволно на пиедестала на "Посветен". Това са само теми за размисъл от един също не особено чутък катерач, падал мно-го пъти и инертен в много по-голяма степен, отколкото би желал. Ето защо Празниците (тази година - на Резньо­вете) засегнаха и него до този момент само периферно. Малко по-друго щеше да бъде, ако имаше поне един трамплин. По про-грама, вече минаха месеците, когато трамплините са кристали, растения или други същности. Сега предстоят "русалските извори" и "самодивските кладенци"; после - "по реки надолу"; после - 10 дни по крайбрежието. Школата никога не се е прекъсвала; ние сме тия, които се или не се присъеди­няваме. Разбира се, усилията на приятелите, които взеха на­сериозно указанията за Витоша през тази пролет и скитаха и преспиваха там (дори се въртяха и много близо до Резньо­вете, преди още да знаем какво става сега там), вече са полу­чили нужния сок - и тяхната вяра непременно ще даде пло­дове.


А Резньовете на Витоша наистина имат алпийски характер.

А сега - пак записките от тефтерчето:
"Днес (сряда) мислех да сляза и да доведа приятели. Нес­праведливо ми се вижда човек сам да преживява неща, които стават тук само веднъж на 9 години. На Караманица бяхме в рая – Небето дава чудеса и щастие изобилно, когато има Раз-познаване и Хармония. Четох им от книгите на Крижановска; бяха като омагьосани, прегръщахме се по поляните.
Но и това, което става тук, е тъй живо, че не може да се опише! Нагоре по Шеметица между Резньовете - сред цветя, канари и опиващи ухания - съвсем рилски и алпийски вид!


Всеки, който има въображение, може да си представи Владетелката на Резньовете с корона от кристали. .

Въл­шебната площадка за потъване в Най-вътрешното Небе - под самия ръб най-горе; Преодоляването на Динозавъра и възли­зането на Витошкото плато, където още два часа грее слънце и в изворите на Струма човек може не само блажено да се изкъпе, но и да отправи послания и специални неща по водите ú до всички ония, край които минава реката... Крайно интересно: само 3 дни по-късно ще сме пак на две крачки от Струма почти на границата на страната, за посрещане на мощната вълна на Слънцето, когато играе на Еньовден - при лечебните из­вори на Марикостиново. От това следват събития, свързани с Македония (Елма, 23.VІ.132г., 21,55ч., Марикостиново). Но за­сега - още на Витоша: връщане сам и бос по удивителния склон Боровúн: чудно спускане по меки туфи; съвсем други "площадки", усещане за съвършено други обитатели… За вхо­дове и изходи, които ни чакат…
Защо не се позволи днес да сляза, за да повикам прияте­лите? Какъв бе този "сън" следобед: седя в зала сред синкави пáри; отдолу - кристал или стъкло. Сам съм, най-отпред, на специален бял стол за "почетен" зрител… Елегантен, млад, съвършен; с бяло сако и син панталон…


Не е толкова важно дали всички тия видения са реални или са плод на буйната човешка фантазия: сънища и копнежи на душата с отворени очи. Това е животът на всички поети, влюбени и романтици от всички времена. Те въобще не живеят във външния свят и почти не го виждат – пазят равновесие само с периферното си зрение, колкото да не паднат, като ходят...

На "сцената" (на нивото на пода) излиза жена - бавно преминава като статуя, без да движи краката си. Само очите ú са живи и ме следят. Невероятна красота, но сякаш е изва­яна от 2 или 3 вида неземен материал. Знам, че се познаваме и сме много близки.
Във втората сцена тя танцува буйно в съвсем други “дрехи” - от огън. Дори пламъци се откъсват от нея! И пак очите ú - само в мене! Сякаш ме пита: "Не помниш ли?…" - От­говарям с очи: "Помня те много добре - винаги ще те помня!"


Витоша с Резньовете. Тази приятелка е от представителството на Слънцето на Земята – още една тайна зона на Витоша.

 Има ли Витошка Агарта?...
Тук пропускам описание на мислите ми този ден да се върна в София със закъснение толкова месеци или години, колкото дни сега закъснеят да дойдат приятелите… Също - на едно пропадане на левия крак между камъните по морените точно в мига, когато мислех да приема единствената покана за персонална екскурзия от софиянец - дори глезенът се раз­кървави. Значи - не бива да го търся като сляза - "дава за­ето"… Или по някаква друга причина не трябва; но не бива да се кани и на изворите, реките и морето след 22 юни - засега не се изяснява защо.
Първоначалният импулс бе да се изомоли днес осияние-отговор със заглавие "Избор, чуткост и преданост", но после се отказах, за да не прозвучи пак критично и назидателно. Та нали най-важното и утешително качество на Божественото е абсолютното неосъждане и пълната свобода? По тази при­чина, няма да преписвам тук по-нататъшните разсъждения от тефтерчето с молив - макар и описващи точно обектив­ните и субективните движения на приятелите в този мо­мент, причинили отсъствието им от час на Резньовете от самото начало. В тези записки има малко лична горчивина. Не от самота, а от мъка, че не можем да полетим (а сега сам не се лети - до 22 юни).


В дъното пак се виждат Резньовете. На една поляна се запознах с една от най-прелестните феички и се сприятелихме много. Слава Богу, тя има способността да се пренася навсякъде, където я повикам. Без замисляне – и незабавно! Затова няма абсолютно нищо общо със земните жени. И тя може да извиква сродната душа на човека и да я приема в себе си, за да не сме много скръбни и нещастни.

Там се разкриват и някои от условията да бъде посетен даден град и да се остане повечко в него - сега мисля, че не е уместно това да се съобщава повече от веднъж (а някъде бе казано), тъй като би предизвикало кампа­нийност, а истинските неща трябва да извират естествено и отвътре. И една справедлива забележка за лицето, което сега дава "заето" - не, че това е отрицателна оценка за него, но просто в момента психохимията между нас би била токсична. По-късно се ударих пак - при мисълта за скитания и срещи с друг човек. Ясно… Трети път паднах с раницата, ко­гато обмислях програмата за един от деканатите на Водо­лея: мислех да се сондира Роженската обсерватория за гру­пови наблюдения на звездите през февруари, но това се оказва неуместно. Имало друг начин, много по-ефективен. Така, ако човек следи знаците, спестяват се много напразни усилия, ядове и отклонения. Записал съм и това, че най-късно до петък ще се изясни дали ще продължи действието на Ба­зата в Б. И това стана точно така. В петък това се изясни - една душа е действала абсолютно предано и коректно и за­това тази най-добра база не се зачерква. Можех да зная това и преди петък, ако бях попитал, но…


Откъм Витоша се вижда идеално Рила – все още със сняг по върховете. Но при всички гледки, във въздуха се очертава образът на Вечната Любима – в хиляди различни варианти. Всеки от нас има такава, но ще я види и срещне реално, само ако първо може да я измисля в душата си. Ако си я рисува постоянно –
и наяве, и насън. Учените днес наричат това нещо  "визуализация",
 ние го наричаме “зов”.

Следват подробности по учебната практика във ІІ-я де­канат на Рака (2-12 юли) - пътуване надолу по река. Това няма само енергийно, окултно и здравно значение, но има и ярко ху­манитарен характер: посещават се светящите бременни и кърмещи в селищата по маршрута, с дарения и най-живо участие в проблемите им. Споменава се за конкретна екскур­зия - от изворите до устието на Дунава… И тук - пак важна забележка: "Небето обаче не позволява оповестяване на Програмата, понеже тя може да стане съблазън: някои ще дойдат заради Нещата, а не заради Лю­бовта. Който избира Любовта, той ще намери и Не­щата; обратното е винаги невъзможно. За жалост, всички ония, които не отиват с любов дори в тъмни­цата, обикновено избират Нещата – затова загуб­ват и тях, и Любовта. И чудесата са Неща."

Но да видим сега какво ще отговори Елма за описвания случай:

 20,21ч.

- Никой не е виновен. Вúни няма! Има определени и неопределени нещаОпределените произтичат от Майка ни, а неопределените - от Баща ни.
Ако Майка ни е определила някой да бъде тук сега, а го няма, пак добре: ще опита по-дългия път. Ако е определила да не дойде и не идва - значи е в правия път.
Ако Баща ни се прояви като порив в сърцето ня­кой да дойде, дори и да не е определено, Празникът ще бъде голям! Такъв ще намери Словото, Делото и Живота непременно.
Намиране или покана - все едно. (Но и не е все едно: Поканата дава абсолютно щастие, а намира­нето - само щастие"(23.VІ.132г. 22,13ч.) При това, не става дума само за Тръбача и тръбите: намиране и покана трябва да се практикуват и между всички, чули Зова.
Да намериш и да поканиш Тръбача – и Трите Вселени са твои!
Да намериш и поканиш тръба - Две вселени са твои. Но може и Третата, ако Тръбачът намери за добре.
Да намериш и поканиш друг, чул Зова - цялата физическа Вселена е твоя, до последната звезда и планета! Но, ако тръба или Тръбачът решат, могат да ви поканят и в своите Вселени.
Ако намирате и каните тези, които не чуват Зова или се правят, че не го чуват, те ще ви заведат там, където заслужавате.
Резньóвете се наричат "Бохрỳн" и свързват всички високи планини в универсума. Тук има седем врати, които се отварят веднъж на всеки девет го­дини - в последния деканат на Близнаците, според земната класическа астрология.


Витоша – на път към Купèните

Отсреща са Купéните - Ел-Вин. Там слизат и възлизат небесни херувими. Догодина се опитайте да направите бивак на Купените. Да се надяваме, че тогава откликът ще работи по-добре.
На Ел Шадай са отворени 5 врати по време на V вибрация - не само годишна, но и месечна, и дневна. По Розовия Лъч слизат и възлизат Синове и Дъщери Божии.


На Ел Шадай

 Там се срещат сродните души, както на Нел-Онтрú (VІ-то от7-те Рилски езера – б.п.). Само че на Рила срещаш Единствената, а на Витоша - цяла Верига.


Финото и Пламенното се срещат на Острец и в неговия регион. Там се ходи при І вибрация. Там Сло­вото може да стане реалност. Всеки от вас там може да стане проводник на Словото - оратор.
Такива пунктове има във всяка планина, само че с различна интензивност и възможности.
Мисълта да населите Странджа е от Бога. Ако не живеете постоянно, а само от време на време, като се сменяте - Бог е с вас! Най-малко три родилки и кърмачки са необходими, за да избликнат в Стран­джа води.


Едно от имената на Странджа е "Олмáн". Това значи "Земен рай". И наистина, засега раят е възмо­жен само в Олмáн - най-девствената област в България.
"Животът е красив, когато човек е смел!" – Пейте тази песен и я живейте на дело. Всякакви инициативи, които правят живота разнообразен, са от Бога. Разнообразие, от което следва остаряване и смърт, не е от Бога. Еднообразие и разнообразие от Бога носят вечен живот, радост и щастие. Разнообразие и еднообразие от света или от духовете свършват с фалит.

Христóвият Път е отворен за всички!
                                                  21ч.08м.

Няма коментари:

Публикуване на коментар