907.1996.06.21 Пътувайте сега към извори!

Книга 26


21.VІ.132(1996)

Витоша, Резньовете

ПЪТУВАЙТЕ СЕГА КЪМ ИЗВОРИ!

6,00ч.

Вчера забравих да отбележа, че вълшебното преживяване всъщност бе измолено. На 19-и вечерта се бях помолил: "Господи, Ти, Който всичко чуваш, а също и вие Разумни Същества, обитатели на чудната обител Бохрун, моля Ви да ми дадете някакво по-особено преживяване, ако е възможно. Само за чистия въздух и панорамата ли съм дошъл?..."

Мисля, че се помолих за това и на душата си. И на другия ден – невероятният концерт!

Трябва да отбележа, че от две седмици насам, откакто спазвам хранене, пиене на гореща, чиста вода, къпане, почивка, движение и пр. по астрологически часове, започна често да трепти силно мястото между веждите. Сега е почти постоянно.

Тази нощ ме събуди ураганен вятър - човек ще бутне (особено гладен - на 10 листа киселец…). Палатката, подарена от Астрид (Дания), издържá изпитанието. За Рила все пак ще трябва да се преправи. Бе 2 часá през нощта. Чу се ясен, бърз и висок камбанен звън и мъжко пеене - продължи дълго. Дали не дрънкаха спиртникът и канчето от вятъра?… Дали не пееше южнякът в Резньовете? - На Рила често се чуват подобни хорове и странни гласове и песни, но после си казваш, че това е реката от езерото на Съзерцанието…

Малко преди изгрев се чу ясно женско пеене!

Субективни или не, тези преживявания са много красиви. В "Занони" се казваше, че ако човек остави грижите, четенето и постоянното мислене на интелектуалеца и се разтвори съзерцателно в Природата, тя самата много скоро ще го доведе до отваряне на вътрешните възприятия. Космонавтите знаят това, както много отшелници; В "Осияния за тишината" се казва същото.

Палатката е пълна със суха трева - меко, топло, уханно. Наоколо навсякъде има много кичури, излизащи съвсем лесно. Сутринта взех малко, за да седна, в очакване на изгрева – разбира се, розов: днес е петък. Във вторник бе червен, в сряда – ярко жълт. Отгоре и отляво - грамаден перест облак - като розов пламък!

Отсреща, в небето - две тъмни облачета: едното – точно като буквата "С", а другото - чисто "Л", "Слизай!" - разбрах веднага. Лявото моментално се стопи без следа и за секунди 

се яви пак, като идеално изписана буква "℮", а дясното се преобразува, без да изчезва, в "З", - "Слез". А мислех и бях обявил, че ще остана до 24 юни…

После лявото облаче пак се стопи и се яви като стрелка наляво и надолу към София, през Алеко. Казах си, че ще пия чай с лимон и мед и ще почна да се стягам, но вътрешно все пак попитах - след колко чáса? - Лявото облаче-стрелка се стопи и веднага се яви като "1"… "След един час!" - Добре…

6,35ч.

- Казах "Слез", понеже тук лимитът премина. Последните три дни от всеки период са за подготовка на следващия. Не трябваше да пишеш в онези бележки, че ще останеш до 24-и, без да Ме питаш.

Око не е видяло и ухо не е чуло чудесата, които очакват всеки, който слуша Отца!

Пътувайте сега към минерални реки и извори; а после - на Пирин!

Щом слушате - навсякъде Съм с вас!

Ето как се развиха нещата днес:

 Автобусът след лифта не дойде цял час (№122). Ако не бе това забавяне, нямаше да се срещнем с К-а, която е дошла чак от Бургас и отишла да ме търси на Резньовете. Качила се чак догоре - по най-дивите места - и получила силно вдъхно-вение да пее песните на Учителя. Пяла като никога, без да знае какво съм преживял аз по същите места.

Казаха ми, че група приятели от София, вчера или днес, е тръгнала да ме търси и сигурно щеше да ме намери, ако не беше това експресно "Слез"… Защо Елма ни разминава?

"Поне един софиянец трябва да чуе последните осияния от "Бохрун" - гласи последната инструкция. В секундата звъни А. - а не сам бил 7 месеца в София. Прочетох ú ги навън.

Когато се връщах, вече по тъмно, мислейки си да не забравя да допълня в записките за случката с К-а на Резньовете днес, един пиян от другия тротоар си говореше високо: "Ти, какво мислиш, кой пееше? Та това са съвсем други звуци!…"

И веднага след това на левия тротоар една жена казва на един мъж: "Крайно време е вече да се махаме веднъж завинаги от този цигански квартал" - лайтмотивът на разговора ни вкъщи днес и от няколко седмици по телефоните...

Сутринта в 6,20 сме на влака за Марикостиново - за да посрещнем първия ден на лятото в един от най-мощните живи извори на България, според Програмата на Школата: "През І деканат на "Рáка" - Извори."

Нещо ме кара да купя в-к "Лечител". Почти веднага погледът ми пада на една важна статия, свързана с целта на това ни пътуване.