910.1996.08.21 Пътят на безсмъртието

Книга 26

21.VІІІ.132(1996)

Рила - Седемте езера

ПЪТЯТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО

Всички снимки в този текст са автентични - от Събора на Рила между 19 до 25 август 1996г.

18,30ч.

- Фаталности няма, но има печалности. Фаталности следват, само когато силите на мрака загасят напълно някоя искра Божия. И това е предвидено, и това се случва в историята на Тесния Път.

Урúнти и Урáнтия са посестрими. От осиянията знаете за Уринти, а за Урантия узнахте от книгите на Хóрус. Сега искам да задълбоча познанието за отцепниците от правовия ред на Божест­вената Държава - падналите илухими.

Илухимът, на практика, представлява най-тясната струя от любов в Битието. Той е не само електрон, но и силова линия, ор­бита, линейно поле от недрата на ясновселената, но поле живо и разумно; орбита около някакъв център, макар и обикновено симет­рично преплетена, независимо от огромната ú сложност.

Илухимите са не само линейни, но и вълнови същности. Алохи­мите са корпускули със свободна воля, 

клоняща към безкрайност.

В няколкото древни и по-скорошни драми на илухимните гре­хопадения, някои от най-първите илухими повлякоха милиони после­дователи от своя род към дъното на ада. Те проповядваха и про­дължават да проповядват нетърпимост към алохимите, т.е. прев­ръщат своите зони в изцяло вълнови, без следа от корпускула. От това се раждат затворени илухи-мни пространства, където Хрис­товото присъствие е напълно невъзможно.

Христос дойде сред най-илухимния народ, за да му напомни, че любовта към врага и несродните души е единственият път към възвръщане в Отца. Илухимният свят - светът на кротките и пре­даните - има, за съжаление, една своя плътна сянка в небитието, от която изскочиха илухимите-сенки. Те представляват същества без искра Божия, с лица, подобни на хора с газови маски, които - съвсем като тях - са си създали бели дробове кислородни бутилки и дишат вътрешно. Най-големите индивидуалисти измежду тях дишат само от собствените си резерви докато умрат, а по-сла­бите се прикачват към дробовете на други илухими и разпределят общия си капитал, докато умрат заедно. На Земята първите се раждат обикновено като отшелници и светии, а вто-рите - като семейни.  За  да  обезпечат  необходимия

им въздух, те създават ре­лигии от националистичен и монофиксационен тип, при които пър­вият тип паднали илухими се хранят изключително от своя собст­вен вътрешен глас, а вторите - от заповедите и правилата на ка­нона.

Бог е проектирал така света, че през определени периоди - в моментите, когато действа Сатурн или Великата Седмúца - ин­тимните вселени да се разтварят, с възможност там да проникне Свещеният Хаос - светът на разнообразието, различието и проти­воположностите. В такива велики мигове, часове и дни, съдбата предоставя уникални шансове алохимите да проникнат необуздано до самите недра на мрачните илухимни вселени и да внесат Свещен Хаос в порядките, вярата и самомнението им. В такива мигове много илухими си отиват от страх и полудяват от ужас. Илухим­ната уредба на тези особени психики не допуска ни най-малко съп­рикосновение и обмяна с онези, които са противоположни или крайно различни от тях. Това се забелязва както в мо­рала на водородната вселена, така и в мотивациите на много цър­кви, партии, престъпни организации и ангелски общества. Паничес­кият страх и ужас от свободно общуване с представителите на алохимната вселена минава като ток и удар на мълния по веригите сродни същества и повдига метежи,  бури,  вой

ни, епидемии и цели океани от космически бедствия.

Когато един светия-илухим е пропаднал, той се заразява от гордост, нетърпимост и органически страх. Поразеният не може да съществува вече в колектив, нито в по-голяма група, нито сред нехармонични и вражески настроени хора и същества. Той поддържа упорито и своенравно йонното съществуване на много паднали светове, понеже не може да подаде ръка на падналите братя от алохимния свят.

Съществува закон, според който всяка пропусната възможност да се обмениш на близка, плътна дистанция с проти­воположни и крайно антипатични същности, създава дълбоки пук­натини в Битието, от които започва да лъха вечният студ на ада. Най-високата степен, до която стигат мнозина вярващи и не мо­гат да преломят атеизма си, е Първото Посвещение - така наре­чената праведност. Много сме ви говорили вече за първия клас уче­ници, влезли през Тясната Врата в предверието на Школата. Не­бето ги допуска там поради първия лъч, запалил се над главата им - лъчът на вярата. Но според светската и духовната психиатрия, повечето от тези ученици са с много напреднала параноя, тъй като параноята е клиничната диагноза на атеизма. Параноици са се подвизавали на сцената на праведничеството и све-тийството и са стигали до огромни висини на проро

чеството, святостта, ле­чебните дарби. Но пределната им монофиксация в собствения вът­решен глас, през всички векове е пораждала фанатична вяра, в чи­ято сърцевина гори не искра Божия, а безпросветен атеизъм.

Атеистът, бил той и пръв светия сред светиите, се бори с всички сили на ума, сърцето и тялото си, срещу Бога, т.е. срещу Цялото. Неговата мнителност прерязва всички надежди за обмяна с несебепо-добни и врагове. "Праведникът" е тотално едновален­тен и за него има само една истина – собствената. Докато тази "истина" поддържа отрицателни оценки и страхове, лъчът над гла­вата на такъв "пра-ведник" е черен, пушлив и разпространява неопи­суема смрад. Още отдалеч разпознават, че той е "праведник" с об­ратен знак - "праведник" на служба на пъкъла. Неговата вяра може да е искрена, но не топли - тя пуши и осмърдява световете на нео­писуеми разстояния. Такъв "праведник" си въобразява, че общува с Бога, понеже се моли, пее, пречиства се и често върши добрини на околните до самозабрава. Но нежеланието му да се смеси с народа, да живее с тълпата, да служи на неприятеля и да умие нозете на врага, постепенно го превръща в мъченик, "пророк", "светец" пред очите на най-простите и в собствените му очи.

Няма две мнения, че безпримерният героизъм на народни све­тии, светици и незабравими мъченици в историята на човечест­вото е и винаги ще бъде образец за преминаване през горнилото на Първото Посвещение. Нам отдавна е известно - и това се вижда във всички филми на Битието, - че нито един обикновен труженик, нито един многознаещ, нито един талант или гений и нито един обикновен светия не могат да попаднат в Школата на Христа, ако не са отдали живота си за Правдата и Истината - ако не са се от­казали от всичко, за да бъдат спасени. Спасението - това е пър­вата придобивка в пътя на ученика, вследствие необратимата му вяра и преданост и беззаветното оставяне на всичко светско, за да се премине през най-тясното отверстие в просторите на Новия Свят. Насилникът се отказва от насилието с цената на живота си, ако потрябва; обикновеният човек се отказва от род, близки и приятели, щом те му пречат да върви нагоре; многознаещият се отказва от своите книги, ученост и контакти, ако потрябва; та­лантът и геният - от своята слава и публика, а светията - от сво­ето отшелничество.

От какво трябва да се откаже праведникът, пророкът, спасе­ният? - От своя атеизъм! "Теос" значи "Бог", а "Бог" значи Цялост - т.е. самата холивселена. Праведникът обявява някоя част от Ця­лото за 

дяволска или несъвместима със "свещената" му аура, като по този начин обявява своя циничен атеизъм, допускайки, че има нещо извън Бога. Той не може да разбере Божествеността на Ии­суса, който се смесва с грешниците, живее с падналите души по кръчми и вертепи и постоянно общува на педя разстояние с адептите на черната ложа или направо слиза в ада. Разбира се, ние не можем да искаме от "обикновения праведник" да се разцелува на всяка крачка и разпрегръща с носителите на земната тлен и съ­ществата без искра Божия, тъй като и Първото Посвещение, като всеки свещен цикъл, има период на бременност, в който вся­какви негативни контакти биха били смъртоносни. Ето защо, раз­бирайте кои приятели са още какавиди, ембриони в Школата, и не изисквайте, не настоявайте те да излязат навън, преди да е дошъл срокът на раждането, на възкресението.

Сега ние искаме да поясним, че има и духовно преносване. Ко­гато един праведник е вече узрял, за да получи втория лъч - да стане апостол, а той се свива в утробата на своя страх или сво­ята палатка, - става духовно или, по-точно, причинно преносване и тогава ясновидците наблюдават как причинното тяло на такъв праведник се покрива с люспи. Много от митичните змейове и лами са не астрални, нито ментални, а именно каузуални дракони - пре­носени пра-

ведници в утробата на Първото Посвещение. Те си ос­тават крайни аутици, интроверти до мозъка на костите си, пара­ноици с огромни духовни възможности и понякога канонизирани светци и светици, но и с люспи, опашки и много глави…

Многоглавието в драконологията, колкото и да е парадок­сално, произтича от аутизма и монофиксацията на "най-правед­ните" - от едновалентността на техния водороден манталитет.

Борбата на св. Георги и на Архангел Михаил с многоглавите чудовища е духовна притча за борбата на ученика от първи клас с гордостта, самомнението, неверието в Учителя.

От самото начало на Христовата ера до ден днешен, Всемир­ното Бяло Братство преподава нагледни уроци на учениците от всички посвещения и на тези, които са пред прага на ново Посвеще­ние. Нееднократно ви е изяснявано и в осиянията, че праведникът трябва да се откаже от своя стар вътрешен глас и да се съгласи с молбата на Учителя да пожертва най-скъпото си в живота. Най-скъпото в живота на старозаветния праведник е неговото собст­вено мнение, неговият собствен вътрешен глас, който го кара да бъде неумолим към определени хора и обстоятелства. Типичното при параноята е манията за преследване от духове, общества и отделни 

личности, при което тази мания понякога има съвсем ре­ални основания и затова тя се раздува до неимоверни размери. "Праведникът" обаче не знае, че враговете му го преследват про­порционално на скоростта на бягството му от тях - по законите на животинския свят... Така че, докато обикновеният праведник е още формено животно, в него действа още инстинктът за самосъхра­нение чрез свиране в миша дупка, чрез бягство. По такъв начин той позори Бога и възвишения свят, позори своя ангел-ръководител и своите по-напреднали духовни приятели, уповавайки се на своето собствено решение или инстинкт да бяга, вместо да излезе нас­реща на "звяра". Преди всичко "звярът", в 95% от случаите, е звяр само в неговото въображение; или - още по-лошо - е станал звяр по­ради мощната мисъл-форма на духовния параноик. Това вече е кос­мическа вина и създава нерадостна карма, защото 9/10 от падна­лите алохими са жертва на маниите на илухимите: станали са хищници и дяволи благодарение на представата на "благородните" илухими, че трябва да има хищници и дяволи, за да може илухимите да се "подвизават" в очите на публиката и на Бога... Ето защо обвине­нието, като психологически феномен на параноята, шизофренията и циклофренията, е подсъдимо като най-тежко престъпление в света на падналите илухими, тъй 

като "хищникът" и "дяволът", дори и когато са съвсем реални, са порождение на егоизма, себичността и горделивостта на падналите илухими. Всеизвестно е, че падна­лите "светии" и "праведници" денонощно се борят с изкусители, сатани и паднали ангели, без да знаят, че те се борят със своите собствени порождения.

Ако в някои напътствия и предупреждения на Учителя и в ня­кои холизации през последните години се разкрива тайната, че съ­ществуват хора без монада и заразени от тях нормални човеци, това не бива да е повод страховете ви да набъбнат до такава сте­пен и антипатиите и нетърпимостите ви да пуснат тъй много метастази, че в даден момент, когато сте необходими на Бога вку­пом, вие да сте се пръснали, подобно на ракови клетки, по всички краища на заболялото Братство.

Наистина съществуват свещени периоди на усамотение по време на VІІ вибрация и Сатурнови аспекти, но всяка секунда пре­носване на самотата и невъзвръщане към народа и антиподите ви поражда огромни, миризливи люспи.

Сега, когато трябваше всеки от вас да покани на паневрит­мията най-несимпатичния, най-противоположния и антипатичен присъстващ на Рила, мнозина от вас са пак по симпатични двойки или групи. В го-

дина, месец или ден седмúца, вие имате най-редкия шанс да обмените енергии и да претопите вековна карма с тези, които са ви нетърпими. Това става само от най-близко разстояние. Обикновено Карма приближава кармическите врагове чрез обвърза­ност в рода и семейството, в принудителните социални и профе­сионални групи. Така се претопява народна и родова карма. Но има и лична карма - престъпления, които сте вършили в предишните прераждания и поради които някои души са тръгнали надолу. Тези души сега ви търсят и Бог създава условия да се срещнете лице с лице, физически, за да си простите или да получите нужните уроци, ако те не могат да ви простят. Като глави на малки или големи вериги от сродни души, всички вие, които се събирате от Сло-вото, Делото и Живота в тези свещени места по време на Събора на Всемирното Бяло Братство, само веднъж на всеки 9 години имате изключителната възможност да приемете по-горно Посвещение чрез обмяна с антипатични вам личности и кармични врагове. Ако бях ви обяснил това предварително, щяхте да се напънете да го сторите от послушание, а не поради духовна зрялост и любов.

Никога не забравяйте: и най-малката антипатия продължава преражданията в низходяща градация. И най-малката нетърпимост принуждава Карма да ви 

срещне с нейния обект още този живот или в по-далечно бъдеще при много по-тежки обстоятелства. Носът се изгражда нормално само при приемане на обстоятелствата та­кива, каквито са; при неоткъсване от природните, социалните и професионалните задължения, в средата на най-различни хора. Но­сът си остава детски при приемане на симпатиите и отблъскване на антипатиите.

Основата на живота е Великият Компромис и голямото тър­пение да се обменямe с ближните, неближните и враговете според волята Божия, а не според нашите симпатии, антипатии и приу­мици.

За съжаление, на Рила тази година шансовете да смекчите последиците в света приближиха почти до нулата. Имате още съв­сем нищожен шанс да догоните някои хора докато са още в Бълга­рия, за да по-търсите спасение чрез тях.

Накрая искам да поясня, че пребиваване на Рила само два-три или пет дни по време на обявения Събор е една кръгла нула - отби­ване на номера. Занятията в Школата са целогодишни, а подготов­ката за Събора на Рила, в Хималаите и на Слънцето започва с фи­зическо присъствие в планините от 22 юли и продължава до 25 ав­густ! Свободните от професионални задължения нямат никакво из­винение. Ученикът е ученик, когато е войник! Щом Командването да

дè заповед, Божественият войник или офицер става посред нощ, облича се за 10 секунди, въоръжава се до зъби и потегля с косми­ческа скорост към площадката за излитане. Щом Слънцето влезе в Лъва, монадата се подпалва най-силно и искрата ви се разискря във всичкия си блясък и с всичките си прекрасни цветове - и няма такава сила, такова обстоятелство и такъв близък, който да ви отклони от мисията! Не само Рила - стотици хиляди места по Земята има, от които се отлита за Събора. Ако не си там навреме и не ос­танеш докрая, ти ще оставаш винаги в резервите, без надежда да влезеш в Школата. Който и да ти предложи да не бъдеш на площад­ката в нужната секунда или да се върнеш по-рано, е кармичен враг - нищо повече! Никакво чувство за дълг, никакви оправдания, никакви лични, мазни истории, не се приемат от Комисията! Всеки ден от 22 юли нататък - според Програмата на Школата и Светилищата на Посветените в Рила и на други места - е ден за под-готовка, упраж­нения и предварителни полети. Съвършено невъзможно, напълно изключено е да очаквате нещо съществено, ако се качите на 18-и вечерта и си идете на 22-и или даже преди това. Това е само по­дигравка, участие в цирк и атракция - да ви видят белите дрехи и бързите крака, когато бягате към центъра на паневритмията… Не забравяйте, че мно-

го близки се разболяват [от какво ли не] на неврастенична или хистерична основа точно преди Рила, за да не ви изпуснат от клещите си. Същевременно, оставащите долу по професионални причини нямат право да излязат в отпуск самоволно. При тях пос­вещенията протичат на място, дори и когато са до струга или на бюрото.

Норс, Анóрс, Омонóрс!

Ходете в пътя на Бога - пътя на ритмичните смени! Сам, с любимия, с несродни и с врагове - по собствена воля и по Волята Божия, в нужния ритъм, последователност и с огромна любов - ето пътят на безсмъртието!

Отваряне на беседи от Учителя напосоки:

22 август, 9:00ч.

 "Дръжте в ума си правилото: ако мислите по човешки, работите ви ще се нареждат по човешки; ако мислите според Божествените закони, работите ви ще се нареждат по Боже-ствен начин. За да не правите пог­решки, оставете Бог да мисли във вас, а вие да действате. Когато Бог мисли, ти стой настрана, не давай мнението си, не коригирай Неговия 

план"… (Том "Трите живота", стр.197)

Преди отварянето втори път на тома беседи, молбата бе да се даде съвет как да постъпи един строго определен чо­век, който е в момента на Рила, за да направи крачка напред в развитието си:

"Задача: в продължение на една седмица ще направите следния опит: всеки ще работи сам да изкара прехраната си. (В момента Източникът се намесва и казва, че за този човек важи по-дълъг период, но не казва какъв – б.п.). Ще си представите, че сте изпаднали в чужд град, между непознати хора, без пет пари в джоба си, и трябва да работите, за да не гладувате. В това време ще се уповавате само на Бога и на себе си. Ще приложите вярата си и ще тръгнете да търсите работа. Ако сте чиновник, каквато заплата ви се пада за една седмица, ще я раздадете на бедни, а вие ще останете без пари. В къщи, между домашните си, ще минете като чужденец, няма да се ползвате от това, което другите ядат. Вие имате право да ядете само това, което спечелите през деня, но без да пости-

те. Ще работите по два-три часа на ден, вън от задължителната ви работа като чиновник или учител, но ще си изкарате прехраната. Ще отидете при някой свой приятел или познат и ще го помолите да ви даде работа, да му услужите: или вода да доне­сете или дърва ще нацепите, или градината ще полеете. Ако сте дома­киня, ще кажете на приятелката си, че сте решили днес да я отмените в домашната ú работа: ще оперете дрехите, ще наготвите и т.н. (Пак там, с.179)

Накрая същият том бе отворен напосоки трети път и се падна:

"Ученикът трябва да се отличава с мистичност. Изгуби ли своята мистичност, животът му се обезсмисля. Мистикът е сляп за чуждите погрешки и лесно изправя своите [...] Като ученици, вие трябва да пазите правилото, във всеки човек да виждате поне по една добра черта. Иначе, колкото и да се молите, каквито и усилия да правите, не можете да създадете добри отношения помежду си. Всеки човек има поне по една добра черта в характера си. Намерете тази черта и постоянно я дръжте в ума си. Само така можете да си по-магате взаимно. Тогава и Бог, и ангелите, и светиите ще ви помагат." (Пак там, с. 263)