920.1996.10.28 Денят на народния будител

Книга 26


28.Х.132(1996)

Велико Търново

ДЕНЯТ НА НАРОДНИЯ БУДИТЕЛ

12,30ч.

 Записки на Ойлумùна по памет:

“Два дни преди да пристигне във Велико Търново, един приятел узнал за себе си нещо, което решил да не споделя с никого, за да не безпокои приятелите. Той сега обяснява, че не би го разкрил и на нас, ако не се е било потвърдило дума по дума от една приятелка, която му гледала на кафе, без да знае предварително нищо. Именно поради удивително пълния синхрон, този приятел се осмели да сподели за случилото се с него в другия град, непосредствено преди да го напусне.

И така, два дни до заминаването, той едва ли не пада на земята от пронизващи остри болки в десния бял дроб. Знаел от идентични случки в живота си, че това се дължи на две основни причини и на пренебрегването на принципните и лекарските предписания. Принципите се изчерпват с това, че той не би живял още дълго, ако няма условия да бъде сам в жилище; а медицинските, потвърдени в три европейски столици от добри лекари след обстойни изследвания - че ще остане жив и здрав, само ако живее в къща в планината и слиза по-рядко в града. Живеене по апартаменти, особено с парно и с друг човек в стаята, ако това е всяка нощ и ако прозорците не са отворени и през зимата, би съкратило дните му фатално (алергия към парно, към чуждо дишане в затворено помещение - и пр.). Това той никога никому не е разкривал досега (макар и да го е загатвал), за да не притеснява близки и приятели.

Два дни до "изстрелването" му за Велико Търново, той сондира определен Източник за тази остра болка в гърдите си и се оказва, че има и трета причина: една забравена от него алергия към нефтените продукти, придобита още като дете от мотоциклета на баща му и изострена в последните години от работата му като изолировчик (разредителят е бензин), а после и като шофьор няколко години в градския транспорт. Сега му обясняват, че постоянните бълвания на отровна смрад от "Нефтохим" съкращават живота не само на бебета, бременни и много други хора в Бургас и статистиките скриват всичко това, но че тази опасност за самия него е стигнала до критична точка. Без да знае абсолютно нищо за всичко това, приятелката, която му гледа на кафе в Търново, констатира огромната опасност и болката в десния му бял дроб съвършено точно.

След "изпита" на София през лятото дали най-после е готова да приеме една от брънките на С.Д.Ж. (Словото, Делото и Живота) и неиздържането на този изпит, сега Небето прави следващ опит във Велико Търново, което самó тръгва насреща, още преди да се утвърдят нещата. Става дума за един добър аванс: предложение за самостоятелна къща с градина в Балкана, при това по високия идеал - без наем и опасност да се задържи някой с него в стаята му...

Изтръпнала, Н. изведнъж се сетила за едни изумителни пророчески думи на близка приятелка от Търново: "През есента лично Учителят ще дойде в Търново да ръководи нещата оттук". Естествено, не става дума за личното Му идване фи-зически, но Той често работи чрез свои хора, колкото и да са още несъвършени. Дни преди това, в будно състояние непосредствено преди заспиване, същата приятелка вижда Учителя във видение, допрял длани в молитва, но с лице, обърнато към нея. Косата и дрехите Му били ослепително бели и от тях искряла светлина като от хиляди белоснежни кристалчета! Лицето Му било младо, усмихнато, свежо и румено, а фонът - сребристо-сивозелен. Това станало точно в 10,10 вечерта. Оказва се, че тези повтарящи се десетки са били много важен разпознавателен знак, като се има предвид, че фундаменталните събития сега в Търново, без никакво планиране и нагласяне "стартираха" точно между 10 без 10 и 10,10 часа сутринта на 28 октомври (2+8=10). Сега узнаваме още нещо: първото осияние, дошло преди два дни в Търново, завършва с думите: "..десетичната система - система на Определения Бог-Отец или Бялото Братство". Същевременно се дава уверение за това, че Велико Търново, за разлика от други градове досега, има шанс да вземе насериозно значимостта на продуктите на “С.Д.Ж.” и най-после да се започне с издаване на книги, картички, албуми, аудиокасети, видеофилми и пр. Пристигането на Госта едновременно с този Негов скромен работник бе засечено категорично по вътрешен път от неговите най-близки приятели, без да знаехме, че ще идва - нещо, което и той самият не е знаел.

Професионално-житейските ситуации на участниците в днешното значимо начало за Търново ненадейно се измениха по такъв начин, че се освободи време да започнат нещата в точно определения от Небето момент. Необикновената сила на Присъствието в Търново се прояви още от самото начало: освен осиянието "Божественият часовник", който звъни по удивителен начин на една от нас, се случи и следното:

1. При запознаването с една нова приятелка, идва импулс у п. да ú се разкаже за чудесата, преживяни в Башкирия, а тя незабавно изкарва от библиотеката си една книга за Башкирия (това може да е знак, че идването в Търново, по някакъв начин отново ще възбуди връзката с тази Божествена страна); 2. При запознаването с друга приятелка, започва разговор на най-високи обороти за астрологията и тя накрая възкликва, че много ú харесва това, че с една дума се изразяват мисли, които съдържат много повече информация. Отваряйки незабавно том беседи специално за нея напосоки, един от нас прочита каквото се е паднало точно срещу левия му палец: "Понякога с една дума могат да се изразят цели изрече-ния". В разговора тази приятелка споделя и за много големи неприятности в службата ú - интриги, несправедливости, подлости, които сериозно застрашават нейното положение. От дясната страна на отворения том беседи, десният палец се пада точно срещу следния съвет: "Практично е да заемете последното място; после работите ще се обърнат".

По-горе бе споменато за случая с един часовник, точно по време на началните събития в Търново. По време на писането, изведнъж слънчевите лъчи се пречупили през диаманта на часовника на една приятелка, най-тясно свързана със събитията, по такъв начин, че върху белия лист се появили три пръчковидни дъгички, изключително ярки, с доминиране на червеното, зеленото и жълтото. Ние знаем, че диамантът, т.е. елмазът, е физическото тяло на Елма на Земята. Подобен ефект до този момент е имало само веднъж от три години насам. Тук е мястото да се спомене за още един уникален случай с часовник във Велико Търново. Станал е с тази, която Елма нарече "тоководител на Търново" - и не само на Търново. През пролетта на миналата година, в един момент часовникът ú тръгнал обратно - и дълго време вървял така. Запитаните специалисти казват, че това не е възможно; но дори и да е възможно, това за нас е някакъв важен знак за ролята на Велико Търново или за Космическия момент. Съвсем несъзнателно, и настоящия текст бе озаглавен "Божествения часовник" - преди още да бъде разказан случаят с дъгичките.

И така, на 28 октомври сутринта, след серията от знаци от 10 без 10 до 10,10ч., приятелите се уговориха да се срещнат след обед. При тази среща гостът получи импулс да отвори напосоки няколко пъти първия попаднал том беседи от Учителя - "Закони на Доброто", - за да видим ще ни се каже ли нещо по повод на тези знаци и на извънредно силното усещане у тримата приятели за Присъствие в момента. Мислено, отварящият си задава предварително въпроси - и после ни казва какви са.

Първи въпрос: "Защо бе това внезапно "изстрелване" точно в Търново и какво може да бъде неговото значение?"

При първото отваряне, срущу десния му палец, на стр. 287, се падна:

Буквата "Т" показва, че, за да узрее плодът, човек трябва да мине през известни противодействия." (Лекция "Превръщане и съпоставяне", 27.07.1930г.)

Вторият въпрос бе за приятелката, която прекара 100 дни в една болница, за да помага на баща си. Отговорът е на 231 стр. от същия том, точно срещу десния палец:

"Първата му проповед, след завръщането му от болницата, била върху стиха "Бог е Любов".(Лекция "Къртица, славей и пчела", от 30.05. 1930 г.)

И действително, след завръщането от болницата тя изпитала необикновеното преизобилие на любовта в душата на баща й и въобще във всички области на живота.

Следващият вътрешен въпрос на питащия беше за присъстващата приятелка Ойлумúнна, която, въпреки своята вяра, тия дни имаше трудно разрешими житейски проблеми. Едни хора се готвят да я изнудят с голяма парична сума - не за пренасяне на багаж от един град в друг, а само за обикновено пътуване с лека кола. Друг вариант обаче на нея ú се виждаше невъзможен, докато точно преди 1-2 дни един приятел обеща да ú помогне без тези излишни големи разходи. При отварянето на тома, за нея се падна:

"Невъзможните неща за човека са възможни за Бога" - Какво означава този стих? - Ако човек следва разумните закони на живота, тази работа, за свършването на която се изисква дълъг период от време, ще се свърши в 24 часа".(Лекция "Обикновени, талантливи, гениални и светии", 18.07.1930, с.326)

В този момент, отварящият тома на Учителя попадна на думи в една лекция за това, колко е хубаво времето и колко е синьо небето днес... Той веднага тръгна към балкона, за да се увери, че и днешния ден над Велико Търново е също тъй ясен и слънчев, след толкова много студени и мрачни дни досега. В момента, когато е вече на вратата, една от нас видя съвсем отчетливо три вертикални светящи ленти в преливащи се зелен, златист и бял цвят, отляво на излизащия. Какво означава това, ще помолим по-нататък да ни бъде отговорено.

Следващият мисловен въпрос е бил за приятеля Р. - какво означава за нас срещата с него?

Томът се отвори точно на следната мисъл, на стр. 42:

"Вие срещате един човек, който ви харесва, разговаряте с него, но не знаете защо сте го срещнали и какво ще излезе от тази среща. Обаче има същества, които са наредили тази среща. Вие не подозирате това, но те имат свой план, по който нареждат работите". (Лекция "Дисонанси в живота" от 14.03.1930 г.)

Следващият въпрос към Учителя беше за новата приятелка Т., за която се споменава по-горе в този текст - относно думата, която може да изрази цяло изречение. При отварянето на тома "Закони на Доброто" с мисъл за нея, се падна удивително подобна мисъл, пак свързана с думите (стр. 256):

"Силата на думите, с които си служите, се познава от резултата, който те произвеждат".(Лекция "Методи за самовъзпитание", 13.06.1930г.)

От изключително хармоничния контакт при запознаването с Т. и взаимното духовно задоволство ние можем да съдим, че резултатът от силата на думите, изказани пред нея още при първата среща, е бил положителен. Но тъй като от дългогодишната практика на общуването с Учителя чрез отваряне на беседи ние сме се уверили хилядократно, че трябва да се осмисли не само конкретната мисъл, която се е паднала, но и текстът около нея, и цялата беседа, така и тук проучването на "Методи на самовъзпитение" ще е ключ за общуването с тази приятелка и прогноза за разрешаването на нейните проблеми и развитието на нашето приятелство. Така например, продължението на цитираната мисъл ни накара да бъдем будни как точно да й говорим и по какъв начин я въвеждаме в нашите най-съкровени ценности, тъй като е важен крайният резултат, а тя има остатъци от мнителност, скептицизъм и негативизъм..

Накрая томът бе отворен, с молба Учителят да каже нещо от Себе Си във връзка с нашата необикновена среща и с възможната роля на Търново за възраждането на С.Д.Ж. (Словото, Делото и Живота). Ето какво се падна (стр.368):

"И тъй, като ученици на Новото Учение, вие трябва да служите на Бога, с цел да допринесете нещо, а не само да взимате. От спечеленото ще оставите една малка част за себе си, а останалото ще раздадете на ония, които се нуждаят от него. Вашето благо никой не може да отнеме, но и чуждото не може да ви се придаде, ако някой доброволно не го отстъпи.

Желая ви сега да бъдете чисти и светли, както е небето днес. Желая ви да напълните торбите си с радост и веселие и да се върнете по домовете си, като занесете нещо от планината на своите близки". (Лекция "Упътвания и наставления" от 15.08.1930 г.)

Озарени от тези възхитителни думи на нашия любим Учител, Който е всякога жив и отговаря мигновено на онези, които Го обичат, едва днес ние разбираме, че последната цитирана мисъл е не само за общо направление и окриляне на душите ни, но и конкретна методика и отговор на животрептящи наши проблеми в момента, а именно:

1. Разрешава ни се отсега нататък да вземаме една малка част за себе си от плодовете на нашата дейност, в противовес на досегашния ни максимализъм да не оставяме нищо за себе си; 2.Уверяват ни, че никой не ще може да отнеме нашето благо; 3. Дават ни да разберем, че ако някой доброволно отстъпи своето благо, имаме право да го ползваме (а в момента наистина на три места близки и чужди хора предлагат доброволно, безвъзмездно и от любов свои стаи и къщи). 4. Га-рантират ни, че в Търново торбите ни ще бъдат пълни с радост и веселие, които ще раздаваме и на близките си.

Сега един от нас моли за отговор на следния проблем: да приеме ли наистина къщата, която му се предлага, или да откликне на поканата за един друг етаж; или да се търсят други възможности? Въобще, определено ли е той да остане сега в Търново - или да отложи това за по-нататък, приемайки едно предложение за самостоятелна къща в планините, далече от тук?

19,17ч.

- Осияни от Любовта и Доброто, Мои нежни, нежни, нежни деца! През тръне и коприва минаха нозете ви, през канари и пропасти дирите пътя си нагоре!

Наистина, "седмúцата" прави възможно самотното скиталчество в небесните светове без никакви предели, ако имате самостоятелно жилище и пълна природна тишина. Отшелниците не случайно са тър-сили такива условия, тъй като и най-малкото шумче връща незабавно на Земята. Ако обстоятелства и близки наранят плувеца по звездите с минимален звук, с изискване или даже много любовно отношение, те го приковават към този свят и лишават човечеството от щастието да познава Всемира чрез своите зрящи пътешественици. В бъдеще човечеството ще е културно и ще пази такива деца и ангели като писани яйца, като зеницата на окото си, трепетно очаквайки събуждането или връщането им, за да разкажат какво са видели, да поднесат дарове от звездите.

Небето любовно окриля малцината, които са способни да пътуват по меките вълни на тишината и уединението в глъбините на невъобразими светове. Но и вие трябва да съзнавате това и да не отрупвате с поръчки и внимание невинните, неспособни да отказват помощ. Те винаги първи се хвърлят в пожара, първи стават спасители и хамали, но когато вие свикнете с присъствието им, почвате да мислите, че те стават за всичко - и наивно ползвате компютъра за каменотрошачка... Вие, сестрите, от прекалена обич и преданост считате, че грижата е непременно с присъствие, но отсъствието и рядкото приближаване ражда много по-съвършени хора и взаи-моотношения, отколкото постоянното напрежение на добронамереното прилепване. Погледнете мълнията! За каква част от секундата тя озарява Земята и прави живота фантастичен? Мислите ли, че мълнията няма да изгори всичко, ако се изхитрите някак да я продължите с минути или с часове? Коя крушка, кой котлон или електростанция няма да изгорят непоправимо, ако нямат капацитета на една светкавица? - Ето защо, помнете: особено мощните и талантливи духове, които се раждат на Земята, трябва да имат много голям радиус на свобода и самота. Това не значи, че не общуват с другите, но общуват по-рядко и по-интензивно. Щом искате токът на чудото и великото любовно преливане да спадне до понятието на пигмеите, приемете техния начин на живот: по двойчици, по нещастни родове и семейства, натъпкани като сардели във вашите бункери.

Наистина, възможно е и някоя голяма космическа Жар-Птица, поради нейната жалостивост и примирение, да прикъткате в някоя бетонна клетка и тя да се принизи и приспособи да пее вашите песенчици за щастие; но тогава знайте, че след няколко години при себе си ще имате една оскубана кокошка, научена да кряка точно като вас…

Да! Първи ангели и херувими отдясно на Отца са падали във вашите клоаки и не са намирали път обратно! Може смело да се открие сега, че милосърдието на такива им е било най-страшният урок, по-неже, проскубвайки сърцето и душата си за хатъра на този или онзи, те са загубвали своето първородство за много хилядолетия. Вие нямате вина, защото приспособяването на такива пришълци е толкова "сполучливо", мимикрията им - тъй блестяща, че вие започвате да ги възприемате като обикновени хора и да си правите с тях каквото искате.

Сега искам да ви кажа, че няма същество с монада, т.е. с искра Божия, което да не е такъв пришълец на Земята. Всички сте пришълци! Следователно, не мислете, че само редки избраници трябва да бъдат пазени от ноктите на обикновените хора. Всеки от вас, който има любов в сърцето си и жажда за Правда, Истина и Добро, е длъжен да защищава своя дух и ума и сърцето си от посегателства, без да счита, че хората са виновни. Хората, даже и дяволите от ада, не са виновни, защото и те са гладни за любов. Но те не се церемонят, когато успеят да се вкопчат. Те искат нещата само за себе си.

Сега - по въпроса. Приеми предлаганата къща, но не давай обещание за продължителен престой, понеже високият ти идеал изисква по-тихо и просторно място. Някои от вас са толкова меки, че остават някъде по-дълго, отколкото трябва, само от чувство за дълг и милост, но те не разбират, че разрушават не само себе си, но и перспективите на най-близките си същества или благодетелите, снасяйки в аурата им мини, отровни яйца, мътени продължително вре-ме от тяхната собствена мъка и угнетение.

1.ХІ.132 г. - Денят на Народните Будители, 9ч40м

Мостове трябва да се правят, мостове са нужни! Без мостове няма срещи, няма обмяна, няма живот. Но хората са свикнали да живеят на самия мост по много и нагъсто – натежават, и мостовете се срутват. Всеки идва да се увиси на някой мост, понеже другите са там - и така висите, на гирлянди - на гирлянди… А мостовете са пратеници, посланици на Небето, и те не служат за къщи, а за преминаване. Тъй че, съобразявайте, прочее, кои хора са кладенци, кои сергии, кои – нужници, и кои - мостове. Нужникът мирише отдалеч - това са хората, които мислят и говорят лошо за другите. Щом се свържеш с такъв, ти живееш в клозет - нищо повече! Сергиите пък не дават нищо, без да им платиш. Най-прикритите сергии са тия, които искат да им плащаш с внимание, с присъствие. Щом почнеш да отсъстваш, те или вдигат скандал, или почват да търгуват; и ако не могат да ви купят на по-висока цена, фалират.

 Много още видове хора ще срещнете по пътя си, но стъпите ли на мост, не се спирайте. Най-много да се спрете по средата за няколко минути, за да се полюбувате на гледката. Ако построите къща на мост и я турите под ключ, как другите ще могат да минат отсреща? Много, много са опитвали, но нищо не са постигнали: или хората ще срутят къщата, или ще придойде реката и ще бутне самия мост.

Жабите си обичат гьола, змиите - дупките, а чучулигите - небесата. Затворите ли чучулига или куче в стая, те почват да произвеждат с мъката си едно черно, лепкаво астрално вещество, което почва да пълни цялата къща. Така то разболява и избива децата ви, а самото животинче или птица са спрени - не могат да еволюират. Наистина, някои отделни домашни любимци развиват силно наченки на умствено тяло; други помагат на обитателите да не се чувстват самотни. Но да затвориш милото си създание и да го държиш без интензивно движение, въздух и слънце по цели денонощия, месеци и години – това не е любов и милост, това е варварство! Че било привързано, че щяло да умре от любов към най-близките - това налива вода в мелницата на падналите илухими! После, като се роди в човешка форма, такава душа ще бъде привързана само към едного, само към едно семейство - и няколко прераждания челото му няма да може да порасне.

Челото на човека с монада расте само при смяна на обстоятелствата. Ниското чело се отличава с постоянно безпокойство за дом, близки и крепост - то поддържа крепостническия режим. Крепостните селяни и граждани нямат висок идеал и, на пръв поглед, са загрижени за близките си, но на практика поддържат живот в прах и воня. Всяка смяна на адрес по-нависоко, по на чисто и слънчево, уголемява челото с няколко стотни от милиметъра. А "удобството" да оставате все на същото място, понеже още нямате орган на високия идеал, унищожава близките ви много по-бърже, разхлабва тъканите им, подхвърля ги на болести и операции - и накрая ги убива в подземията на крепостното съзнание: повече вкъщи, отколкото навън.

Помнете, че челото расте на височина от светлината, а на ширина - от душевната топлина. Който има малко огнище - малко топли. Който има голямо огнище, топли повече същества и челото му горе се разширява. А когато синият свод на небето огрява главата ви не по-малко от пет часа на ден, независимо дали има облаци или не, тогава и челото горе образува свод. Някои нямат този импулс или този навик, потребност, да прекарват навън до десет часá сутринта - и пак имат високи или сводести чела. Та-ива може да са Отец-Паисиевци и да ослепеят от пламъка на свещта или електрическата крушка, но те се занимават с високи материи, не мислят само за насъщния. Такива обитават предимно менталния свят, но пренебрегват сърцето и тялото си - и после трябва да се прераждат много пъти като живот-ни, за да наваксат движението, определено за една монада. Обратно - тия, които са само скитали или работили навън, без да седнат и прочетат един ред Мъдрост и Слово, после ги принуждават да живеят по кокошарници и кочини, за да добият представа за неподвижност, концентрация.

Много още може да се говори по тези въпроси и по много други, но сега искам да приключа за днес с най-точното определение на категорията "Човек":

Човекът е последното творение на Бога, напълно свободно да твори както иска, да живее където иска и да люби които иска, без да дава отчет никому. Гол обител на Трите Вселени, ненаучен да се облича в лъжа, робство, безлюбие и дрехи.

Нито в ада, нито в природата, нито в ангелските, нито в Божествените йерархии и класове няма същества, отговарящи на това определение, с изключение на елохимите. Елохимът е човек, верен на Бога. Когато му се налага да се облича, то е само за да не ви смущава и да свърши някоя полезна работа на Земята. Щом остане сам обаче или с истински хора като него, той хвърля всички обвивки и се радва на слънцето, на чистия въздух, на изворите, на свободата.

Що е античовек, паднал елохим или ангел? – Това е същество, което се стреми да лишава себе си и другите от проявата като човек. Всеки, който отнема Свобода, Любов, Истина, слънце, въздух, простор и чиста вода и ви забранява да си гостувате свободно, е античовек - това е Определението!

Бог постоянно наблюдава чрез Своите дозорни наблюдатели - несметни видео камери на всяко ъгълче на микровселената - у кого има и у кого няма висок идеал. Който неуморно сменя обстоятелствата си и помага на другите да ги смèнят по посока на съвършенството - на ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА, - той свети все по-силно и по-силно и посредниците на Бога препращат този сигнал направо при престола Му. Тогава Той казва: "Дайте на това дете още повече простор, още повече свобода и щастие, понеже не е слуга на двама господари!” Само да проповядвате Божественото и да четете за него, но да не променя-те себе си и обстоятелствата си интензивно - това на практика е служба на феодалния господар, който иска да си останете крепостни.

Омлетите, с които Търново посреща своите гости, са символ на женската преданост – сестринското преклонение и служене на Словото, Делото и Живота. Който ви пържи яйца на очи, той иска да ви пържи в семейна среда - окото му е зорко отворено къде ходите и какво правите. И това е хубаво - яйца на очи са подходящи за ония, които много са хойкали по кръчми и панаири, по гурбет и веселби, гуляи. Но омлетът е единство от женски монади, които вече не желаят да бъдат отличавани една от друга. Варените яйца са символ на съпружеското "светийство", при което, поради привикването, либидото на мъжа и жената се сваряват и природното привличане спада или изчезва напълно. Тогава съпрузите го удрят на ядене, печки, хладилници и килери...

Сега, у християните, какво са Великденските яйца?

Ще Ме извините, но това е точен портрет на псевдохристиянския ви църковен морал: отвън шарени, писани и лицемерно морални, а отвътре – сварени; понякога - запъртъци. В духовния речник "сварèн" значи неспособен да се вълнува от природни чувства, а "запъртък" - онзи който не може да се влюбва. Хората, осъждащи любовта и следящи другите дали любят и как любят, са вмирисани яйца. Ангелите обикалят съдниците и клюкарите отдалече.

Машините, отделящи бензинови пáри, мазутни сажди и отрови, са днешната стратегия на най-страшния наркобизнес. Нефтопиянството чрез поглъщане на такива пáри в градовете и по шосетата е предназначено да ви упои космическата съвест, за да си стоите в градовете - да сте послушно потребителско стадо.

Някои се заблуждават като мислят, че свръхчистите и свръхикономичните технологии за добив на енергия се крият от тайните общества за по-далечно бъдеще, докато се изчерпят нефтените ресурси. Това е само привидността. Същинската причина е в наложения коварен план от най-безмилостните ви врагове да бъдете упоявани бавно от бензиновите пáри, за да се блокира развитието на вашето мюонно, кристалическо тяло. Бензинът, нафтата, нефтът въобще са най-мощните разтворители на мюонните кристали. Живеещите в града въздържатели са по-поразени мюонно и от най-отчаяния алкохолик на село. Предателите, които завладяха планетата ви, разчитат на това, че градските жители няма да могат да мутират в кристални човеци при смяната на вселенските полюси и че в тази велика и драматична нощ ще успеят да всмучат стотици и стотици милиони граждани обратно в ада на Тринадесетата сфера. При другите двигатели в градски условия все още има надежда за изтрезняване, но бензиновият алкохолизъм предизвиква две основни алкохолни мании - манията за подреждане и манията за печалба. На практика обаче се парализира не само мюонното тяло, но и ясновселенското, което се оформя само в пълна тишина. Значи, двигателят с вътрешно горене, пуснат между къщите ви, е куршум в два заека. Стаите, от друга страна, трамбоват причинното ви тяло в кубични структури - и вашето волно мислене се превръща в кубично. Телевизорът днес има за цел да порази за векове третото, четвърто-то и петото око, а масовата квазимузикална култура разчита на избиването на електрони от вашите и особено от младежките тела чрез варварските децибели, дяволските дисхармонии и уникалната глупост на текстовете. Малкият тонален диапазон на някои адски народни песни и естрадни произведения, както и многократното повтаряне на една и съща тема до безсъзнание са мощно оръжие на черните адепти да вретенират етерното ви тяло и да го всмучат в ада. Подобен ефект имат пералните и сешоарите, но те вретенират домакините само донякъде - и после етерното им тяло се развретенва за няколко денонощия. Няма нито едно техническо изобретение, нито един уред или форма на пазарната наука и изкуство, които да не унищожават човека! Това не значи, че трябва веднага да се спасявате от градовете, но значи: всяка свободна секунда – навънка!

Онзи, които може да си подсигури тихо място сред природата, ще бъде забелязан от космичните цивилизации и ще започне да пътува. Заради ниския си идеал и нетърпението по-скоро да станат като другите, много хора не могат да се срещнат със своите космични любими, които ги чакат. За сродните ви души, в града вие сте под похлупак - той е непробиваем за тях. Ако знаете кога, къде и как да прекарате някои дни и нощи извън градовете, вие имате шанс да попаднете точно под онези космични коридори, по които единствено могат да слизат вашите истински роднини от небесата.                      Школата на Бялото Братство е Школа, която разполага с ключовете на това високо познание и може да ви направи свободни, прекрасни и щастливи!

16,10ч.

Към оригиналния ръкопис, на това място е добавено цялото обширно гадание на кафе от споменатата приятелка във Велико Търново – неизвестно защо. Може да ни е било много интересно някога, за да проследим този процес и “технологията”, символите му, както и верните констатации и прогнози, но в настоящата книга е излишно.