сряда, 28 септември 2011 г.

954.1997.01.08 Микрожилища сред градини

Книга 27

8.І.133(1997)
София – Изгрев

МИКРОЖИЛИЩА СРЕД ГРАДИНИ
ЖЛО / ПНД


Снимките към това осияние са от най-дълбока древност – някъде от началото на 3000-та година, по старото псевдохристиянско летоброене на Земята. Мястото е Аматциенс – в тогавашна Латвия. Породил се е начален усет за живот в рая и някои хора с душа са положили основите му, както е било почнало да става и на други места по планетата. Наистина, в градовете все още царели хората без душа и продължавали да строят чудовищни сгради с чудовищна гъстота на населението, имало машини и транспортни средства. Всички тия съоръжения не били снабдени със средства за индивидуално оцеляване при природни и други бедствия – нито теллепортатори, нито катапулти, нито даже спасителни микрокапсули. Още векове преди това имали замразени изобретения за безплатна енергетика и оцеляване при всякакви положения, но изобретателите им били забравяни или избивани. Имало прах и шум и смъртоносен ефир от безброй извънредно опасни и глупави радио-телевизионни предавания. Рекламите се излъчвали с честоти за зомбиране и избиване на населението. Хората все още били канибали (ядели родителите и децата си и други себеподобни, когато са били въплътени в животни), вследствие на което ставали войни за заплащане на пролятата кръв. Населението било унищожавано масово не само поради изумителната глупост на строителствата и технологиите, но и от така наречената “хранително-вкусова” промишленост: от нея измирали всички още до 100-годишна възраст, докато геноцидът от глад бил много по-скромен по численост. Хората ходели на “работа”, купували и продавали, създавали си “престиж” и име, женели са се и даже употребявали дрехи. Дори и неженените, които били със сравнително по-висок ИК, прекарвали по-голямата част от живота си, особено нощем, само в един дом с едни и същи хора, мислейки си, че живеят. Даже в това кътче, което виждате тук, все още е имало “рибари” и “ловджии” (виж какво значи в Енциклопедията). И в Амата, която е изобразена на тия фотографии, къщите били огромни – за повече от един човек - и се правели от убити дървета. Били много наблизко една до друга (личи от снимките). По всички тия причини и останалите смъртоносни фактори, които днес са известни и на едномесечните бебета, хората все още боледували, оглупявали, полудявали, самоубивали се, погрознявали, остарявали и умирали, но ние не можем да отминем възникването на екоселищата -
Началото на осъзнаването на Човека.
- Как да уредя взаимоотношенията със синовете и съпругата ми, свързани с парите и дрехите, които са наши? А отделянето ми в отделно жилище как следва да се уреди, без да ощетявам никого от семейството си?
Какво да правя с трите кожени палта и двете кожи, които са у мен?
                                                  
14,58 ч.
 - Оправù, първо отношенията си с близките, че да бъдат доволни, но без да се лишаваш от самостоятелен дом. Високият идеал да имате братски дом е Божествен, но не за сметка на тези, които сте създали. Дори и извънредни средства да сте припечелили, да са ви дошли, първо се подсигуряват отделни жилища за всяко от децата и се обзавеждат според възможностите. Ако има начин, ученикът заменя жилището си за две или три по-малки и така решава проблемите на децата си. При повече материални възможности, Божественият човек не прави голямо жилище, а влага средства и труд за повече микрожилища. Ако дворците, салоните, черквите, бяха напълно Божествени, нямаше да има толкова много нещастни хора по света.


Всяка религия, всяка държава, всяко духовно общество, всеки баща, родител, майка, са дошли на Земята с единствената цел да подсигурят микрожилища за всички. Без отделна клетка, не съществува организъм. Ако мислите, че на по-голяма територия от един креват, една маса и една тоалетна можете да бъдете приети от Небето, вие се лъжете. Ако някой мисли, че братски дом от няколко стаи е "братски", също не е на прав път. Всяко същество има нужда от отделно жилище, от уединение. Там то може да бъде самó или да кани когото си иска. Всички останали видове съжителства са от дявола или са временни, с някаква специална цел.
На практика, в рая няма външно жилище – тялото е нашият храм. Но засега, на Земята, съществата имат нужда от убежище. Значи, ако някой раздели имотите си на максимален брой микрожилища, той става светия (Другаде се казва, че микрожилището трябва да е в градина - б.х.). Щом се откаже от своето, понеже има някой нуждаещ се повече от него, тогава Бог му отваря всички жилища на Небето и на Земята.


 Разбира се, малкото жилище не е напълно здравословно, ако няма големи прозорци и достатъчно въздух. При условие, че дойдат непредвидени средства, той [родителят] трябва постепенно да замени по-малките жилища на децата си с по-големи. Но ако направи това и със своето, надеждата за братски живот угасва. Например, заменил си собственото си жилище, след като си осигурил децата си с друго – същото или по-голямо. Това означава, че гостите, които ще ти идват, ще бъдат повече и ще правят повече глупости... Много е сантиментално, мило, да се събирате по няколко на гости, но това се приема от Бога само в определени дни. Във всички останали дни и нощи душите на всички плачат с кървави сълзи, че не могат да бъдат сами или с някого насаме. Отделни стаи в един апартамент не могат да бъдат такова убежище в никакъв случай, защото има опасност да се наруши тайната.
Прочее, Божествен милионер или милиардер е онзи, който раздава всичките си пари за подаряване на микрожилища. Нуждата да се срещате по повече е също Божествена нужда, но за това е създаден само храмът на Природата. Всеки дом, помещение, зала и пр., колкото по-големи са, толкова повече Юпитерови демони се събират там. Те се разгонват единствено и изключително не с музика и с молитви, с философствания, а със списък за самостоятелно ползване поединично на всички желаещи.


Ако някой е започнал да идва в дома ви по-често, отколкото е определено, и е вложил аурата си в стените и в мебелите ви, защото отреагирва липсата на собствени, това не е братски, а е "женски" дом... Тогава вие ставате жертва на неговите женски мечти и въжделения и не можете да [му] кажете, например, че искате да бъдете сам в дома си четири или пет месеца... Под "братски дом" някой разбира хотел, в който [хората] да си идват когато им скимне. Добрият човек сам кани, сам обявява тази територия за обща, но не познавайки законите на аурните ритми, на самотата и на различните съвместимости, в края на краищата започва да се чувства в собствения си дом неуютно.
Адептите от Бялата Ложа си имат съвършено неприкосновени микрожилища, до които няма достъп абсолютно никой. Те са се сговорили помежду си да поддържат и общи жилища, които се ползват по списък или по жребий. Те не изключват и по-голямо помещение за салон, библиотека и пр., но и там трябва да спят по списък или по жребий сами хора; или по двойки, без да повтарят два дни оставане.


Така, ако имате вещи, за които има родови претенции или в които някой си е вложил вкуса и мераците, вие, ако сте ученици, би трябвало незабавно да ги подарите първо на децата си, а после на тези, които ще им се радват. Така се освобождавате от стара или нова карма. Следващия път обзавеждате собствения си недостъпен микродом (достъпен само по жребий в определени дни от месеца) напълно сам, понеже цветовете, формите, разположението и пр. трябва да отговарят на цвета и вида на монадата ви. Това не важи за повечето хора, но за посланици от най-далечни светове, дошли да раздават свободно Любов, Мъдрост и Истина, е в сила законът за спасителя: дръж удавника както трябва, иначе той те повлича на дъното. Не разрешавай на човек с по-ниска еволюция да те съветва и поучава и да моделира живота ти, колкото и добро да си видял от него. Като осигурите децата си с техни собствени, макар и скромни домове, вие можете да имате повече от един дом, според възможностите за замяна, купуване, строеж и пр. (Соред Елма, в бъдеще не родителите, а цялото общество ще подсигурява микрожилище и земя за всеки още от самото му раждане - б.х.) На някои съдбата е определила повече материални блага и те са длъжни да ги превърнат в микрожилища. Нещо повече, ако един магнат отделя десятъка си за подаряване на микрожилища по реда на Божествените привилегии, той си строи неръкотворни дворци по звездите и вселените и ще има къде да живее и пътува донасита. Тези домове са сърцата на всички, които той е ощастливил, давайки им възможност да останат насаме със себе си или с друг. Ако упорито си седиш вкъщи и правиш молитвени събрания [или ходиш понякога навън с тази цел, но редовно се връщаш само в своя си дом], ако се побъркваш от песни, паневритмии, програми и какво ли още не, а не оставяш понякога собствеността си на разположение на Бога, т.е. на лишените, ти нямаш място при престола на Отца!


 Който има любими и приятели, той е навсякъде приет и очакван - дори с години не може да дойде редът на някои… Тогава той пътува по цял свят и оставя жилището си в това време не на някой нов терорист, който ще присъства постоянно, а на приятели с искра Божия. Това е науката и изкуството на Новия живот - и колкото и оглушки да си прави човечеството, то няма да надлъже Космоса и неговите непоклатими порядки! Цялата Вселена живее и се движи в Господа, а то е, защото Той постоянно подсигурява жилища за децата Си - по едно тяло за една или две монади. Повече от две монади в едно тяло се нарича "легион", въпреки редките изключения. Така и всички семейства, родове и приятелски групи, неспособни да подсигурят по един дом за сам или поне един за двама, нямат кредит в Небето. Ако не можете да се сгъстявате доброволно, за да има повече такива домове, вие няма да преминете в Новата Вселена.


На ученика не се препоръчва да има животински продукти в къщата и в себе си. Редките изключения се разрешават лично от Учителя, с определена цел. Когато такива храни и вещи са лично ваши и никой няма претенции към тях, вие би трябвало да ги изгорите или да ги заровите; ако не са ваши - да ги дадете на тези, които ги ценят, и да им кажете, че съществува такъв природен Закон за съучастничество, за плащане. След като сте ги предупредили, вие сте свободни от карма. Разбира се, продажбата може да донесе средства, които да се дадат за нещо истински полезно, но тогава ще си платиш за съучастничество.
 За ученика законите са строги; а който е оглашен, ще плаща по-малко и затова ще се преражда повече. Не дадох осиянието на брата, защото е последният ден на разсипа, но затова пък холизации при разсип идеално помагат за приключване на сметки и погрешки.


Възстановяването на спомена за мисията ти ще направи възможно пораждането на братство в Пловдив и в още три чужди страни. Ако в Пловдив станеш магнит за поне 12 чутки души, способни за проумяване на Словото и мигновен отклик за Дело и Живот, още три големи народа, за които отговаря градът на Духа и Бога, ще се събудят преди Разсъмване. Останалите ще станат пак след изгрев слънце - и ще останат пак на старата Земя, в старото Небе.

            Отново отваряне на том с беседи от Учителя; както винаги – случаен и напосоки:

16,15ч.
"Що се отнася до материалните нужди на децата, родителите ги разбират и задоволяват". (том "Ценната дума", стр.249, б. "Начало и край" от 7.VІІ.1935г.)

След като се падна тази мисъл, един от присъстващите даде пример как се дели със стени малка стая, ако децата ни или Словото, Делото и Животът са на улицата. Примерно, 4 успоредни плоскости се насочват към прозореца и тогава всеки си има убежище – поне с по един креват и масичка вътре. Но трябва съвършена звукоизолация. При следващото отваряне на тома, се падна беседата по-долу. Самото заглавие е изумително – в абсолютно точна връзка с нашата тема:


Из "СЪУЧАСТНИЦИ В БЛАГАТА"

(беседа от Учителя, държана на 24.ІІ.1935г. в София, том "Ценната дума", стр.44-60):

"Много мъже и жени са взели крив път в живота си, само по причина на безучастието, което близките им проявяват към тях. Покажете, че можете да помагате на ближния си, за да го насърчите - да се убеди, че не е сам в живота си". (стр.56-57)


"Всеки трябва да се стреми да стане съучастник в Божиите блага. Постигне ли това, той трябва да направи и ближните си съучастници в благата, които му са дадени в живота. Следователно, добро е онова дело или онази постъпка, чрез която вие можете да направите ближните си съучастници в благата, които ви са дадени. От своя страна, и те трябва да ви направят съучастници в своите блага.
(…) Ако не можеш да споделиш благата си със своя ближен, ти не го обичаш. Иначе, каквото и да говорите за Любовта, това са празни думи. (стр.58)


Обръщането на човека към Бога произтича от отношенията на хората един към друг. Ако отношенията между тях са правилни и всеки е готов да сподели благата си със своя ближен, самò по себе си, по естествен път, човек ще се обърне към Бога. Ето защо, не мислете, че можете да обърнете човека към Бога, ако не сте готови да го направите съучастник в своето благо, колкото и малко да е то". (Стр. 59)

"Споделете със своите ближни всичките си блага - и не се страхувайте от нищо! Успеете ли в това, вие ще придобиете малка светлинка, която ще внесе Новото във вас. Това значи втичане или влизане на Божествената вълнà в човека! Благото на всеки човек представлява малки изворчета от невидимия свят, чрез които идват Божествените блага и се втичат в душата на човека. Като знаете това, отворете тези изворчета към своите ближни, за да потекат Божиите блага и към вас - да опитате изобилието на живота. Колкото повече хора станат съучастници във вашите блага, толкова повече се увеличават те и вие ставате съучастници в общите блага на живота. (Стр. 59)


Следователно, животът не е нищо друго, освен участието на човека в благата, с които всички хора се ползват. Не можете да се запознаете с човека, ако не споделите с него своите блага. И той не може да се запознае с вас, ако не постъпи по същия начин". (Стр. 60)

12,05ч.
- Когато някой разбере правилно понятието "всички блага", той престава да се преражда и няма защо да стои повече тука.

  Ун, Аúн, Рон!

Няма коментари:

Публикуване на коментар