петък, 30 септември 2011 г.

991.1997.08.13 Школата в Източна Рила

Книга 28


13.VІІІ.133(1997) г.
Рила - Белмекен

ШКОЛАТА В ИЗТОЧНА РИЛА


Вечерта, при пристигането си, след изтощителен ден, един от новопристигналите участници в лагера е имал след­ното видение: на фона на мека, сияйна призрачна мъглявина, вижда дворец, който е без основи в земята - ей така, просто си е в тази приказна пара... Дворецът е овален, без нито един остър ръб, прозорците са с най-различни геометрични фи­гури, всички заоблени. Самите тухли са разноцветни, във всички нюанси на основните цветове на дъгата, със сияещи, но нежно искрящи оттенъци. Подредбата им е толкова хар­монична, тъй плавно се преливат тонове, полутонове, сенки, полусенки, че просто затаяваш дъх и се стъписваш пред тази невиждана красота. Влизайки вътре, онемяваш още повече. Тук не се виждат никакви прозорци или врати. Стените са из­градени от лилаво, сребристо-лилаво, теменужено лилаво с невероятно дълбок оттенък (имаш чувството, че потъваш в някакъв безкрайно красив интимен свят); следват най-прек­расните зелени, сини, бели и оранжеви цветове, подредени по начин, който не е постижим дори и за мечтите и въображени­ето на човека. И тъкмо мислиш, че всичко е това и не може да има нещо по-прекрасно, поглеждаш към седефения купол и - о, Боже – всички тези цветове пълзят през един фуниевиден от­вор, преплитайки се спираловидно в неизречимо прекрасни дъги, безброй пъти по-красиви от небесната дъга, която ние сме виждали! И у присъстващия е дошло усещането, стоейки под отвора на купола, че тези невероятни спирали го повди­гат и го възнасят извън двореца в един чуден свят, за който само е запазил спомена за прелестно освобождаване и чувс­тво на безкрайна нежност, опиянение, милост, свобода, любов и всичко прекрасно. N. има впечатлението, че всички тези светове и цветове, които са се намирали във вътрешността на двореца и после са се преплели и излезли от купола, са световете и цветовете от един фантастичен сън от м. но­ември, дошъл на морското равнище, във времето, в което от­ново е трябвало да сме високо в планината, защото бе обе­щано нещо невероятно. В този сън, както и тук, пак липсва червеният цвят. На другия ден N. знаеше, че вечерта, след дворцовото видение, вече в дълбок сън, е попаднала и в черве­ния цвят, но подробности не може да си спомни.

На втората вечер, отново след един изморителен, тежък ден, в минутите преди да заспи, на N. се явяват с невероятна скорост най-различни картини и в един момент започват да се наслагват върху образа на Учителя, огромна част от пре­ражданията Му и, за да не възникне съмнение, че именно за Него става дума, от време на време много ясно се появява Неговият образ. Отново последвали различни образи и виде­ния, които се движели с такава невероятна скорост, че било невъзможно да се определят и запишат - и тогава дошло ви­дението за възникването и еволюцията на света - поне това е усещането на N. - от образуването на първата капка на жи­вота, през всички форми на физическия свят - езера, морета, минерали, планини, растения, животни и, разбира се, цялата човешка еволюция...

На третата вечер - една емоционална, различно оцве­тена, много интензивна безсънна нощ - изведнъж, докато върви някакъв разговор, N. се изключва от него и вижда и раз­казва следната история: "Намирам се на много красива, ог­ромна, огряна (по-скоро осветена) поляна с едно леко възви­шение. На това възвишение стои приказно красив еднорог, устремен, но спокойно очакващ нещо; от очите му струи не­вероятна нежност, любов, доброта, и в същото време - при­зивно очакване. Вдясно от него, все едно ако пуснеш дясната страна на равностранен триъгълник, еднорогът е на върха на този триъгълник, а на десния му връх, долу на поляната, стои златист Пегас, който също очаква нещо. От страната, къ­дето трябва да се оформи левият ъгъл на този равностранен триъгълник, в далечината, се вижда огромен табун от прек­расни бели коне, които обаче не се носят като вихър, а вър­вят бавно и внимателно, от време навреме спират, като че ли опипват къде да стъпят, и като че ли също очакват нещо. Изведнъж, в центъра на тази триъгълна, осветена поляна, се появява човек с красива пелерина. Той бавно оглежда всичко, и когато погледът му достига до табуна, повелително вдига ръка и табунът спира своя ход. Човекът, с невероятно благо­говение и почит, тръгва към еднорога и коленичи смирено пред него. Еднорогът навежда прекрасната си глава и от рога му излиза неземна светлина, която обгръща човека. Получил своето посвещение, човекът се отправя към Пегаса и го въз­сяда. Тогава вдига вече светящата си ръка към табуна и той поема, за да достигне левия ъгъл на равностранния триъгъл­ник. Когато и трите ъгъла са вече оформени, полянката ця­лата засиява, отваря се триъгълен отвор, и в дълбочината се виждат изключително красиви еднорози и Пегаси. Табунът се разделя на две и започва да влиза в този чуден свят. Тези коне, които се движат на страната на еднорога, се превръ­щат в негови събратя, а тези от страната на Пегаса - в прекрасни крилати златисти коне. Когато и последното пре­ображение завършва, там влизат и Пегасът с човека, и едно­рогът. Тогава светещият отвор изчезва и полянката се осява с приказни бели цветя - островърхи като рога на Еднорога. Там, където е бил той, се явяват невероятни златистожълти цветя, а на мястото на Пегаса – цветя с цветчета, разпе­рени като крилете му. Между тях се зеленее най-нежната трева, останала след табуна бели коне... Цветята и тревата създават неземна музика".

Когато след този разказ бе спонтанно казано: "Хайде да попитаме", дойде мисълта: "Сега не бива да се тълкува". Ми­гове след това N. вижда вдясно, до палатката, бял кон с бял конник, който обгръща палатката със сияйна, мека, бяла свет­лина с формата на яйце - и остава там да сутринта.

В скоби ще добавим, че откакто N. дойде в лагера, непре­къснато навсякъде в облаците вижда образи на коне и коне с конници, а дори и ние всички видяхме прекрасен кон с конник и жена, седнала зад него на коня; появи се дори образ на Пегас в една от снимките, които са правени тук, в Източна Рила.

17,20
- Целокупното Битие си има ритми, от които за­виси животът на всяка Негова част. Така и сега, про­дължителното застудяване, влага и дъжд, наводне­ния и пр., създават възможност в противоположната област на вашия свят да цъфтят цветя и зреят плодове под топли слънчеви лъчи, да чуруликат птички, да се радват сърца и души. Така е и със страданието - щом някой страда, друг някъде се радва. Под-тиснати и умърлушени под тази влага, подпухнали от спане и дори нездрав сън, вие сега съ­действате на онези същества от антисвета, които доскоро бяха в подобно положение. Ето защо, никога не прели-вайте от пълно щастие, когато дойде ва­шият ред да бъдете в добри условия, а помнете, че някъде някой се мъчи и страда, за да ви достави го­риво за щастията. Това не е нормалното устройство на всемира, така не го е замислил Бог, а един Негов аспирант, на който всички вие се възхитихте преди много, много хиляди години и го последвахте, за­щото ви обещаваше бързо развитие и получаване на благата, определени за вас от Бога за по-късно време.
Всеки, който го боли за всеки без изключение и ре­дува грижите си поравно, за да обходи всички па­латки, да приласкае и стопли всекиго, моментално из­лиза от затвора на лошото време - както  физически, така и душевно. Ако някой не приеме такъв гост и поиска да бъде сам или само с някого, той си остава поданик на студа и неприятните усещания.
Въпреки преобладаващата мисъл за себе си и за своите си, понякога човешкото сърце се устремява като фонтан на възбог и се пръсва подобно на букет от светлини и ухания, за радост на небесните оби­татели. Тогава те му връщат възторга и пре­лестта, които е посипало в техния свят, със съот­ветни необикновени преживявания, сънища, или щас­тливи случки в живота. Напълват духа и тялото му с вътрешна виделина, осияват клетките му с блажен­ство, и той се чувства цар в най-лошите условия.
В лоното на тези обители тук, все още девст­вени и неосквернени, съществата са много по-раз­лични от всички останали, които обитават Рила и другите планини. Те са полукристални серафими и херувими с пластични тела, кухи отвътре като стеблата на едносемеделните растения. Това е само триизмерен образ, инак те са в други измерения и с приблизително човешка форма и форма на неръ­котворни храмове. Те се кондензират рядко, когато имат работа по тези места. Един от вас попадна вътре именно в такова същество, изтъкано от течни и светлинни кристали, лъчи, мистични пáри и багри. Щастието да се озовеш в такъв възвишен дух не може да се изрази с никакви думи! Същевременно, той самият изпитва необикновена сладост и бла­женство, когато вътре в него попадне човешко съ­щество, създадено от Бога, тъй като това е поло­вината, която му липсва. Дори на тези същества предстои да се родят като хора на Земята, за да до­бият онова, което го има само у хората: способ­ността да живеят за всички. Тази способност е чу­дото, което Създателят вложи в сърцето на човека при неговото създаване. Няма нито едно същество, същност или друго създание в Трите вселени, спо­собно да обича всички и да се обменя с всички без изк­лючение. Всяко нещо или всяка същност, творение, различни от човека, са верни на своето естество, на своите вкусове и понятия, на своята йерархия или клас, и могат да обитават само оная част от Битието, която им е определена. Човешкият дух, по предварителен замисъл на Отца, е напълно подобен на Него и прониква всички светове, йерархии, всички степени на съвършенството. По тази причина, ис­тинският човек, създаден от Бога, има в потенциал или напълно развити всички тела и способности на всички неща и същества във вселената.
[Но вие] не се лъжèте, когато видите същество в човешка форма. Ако някой може да обича само себе си или само своите си, най-често това е природен дух, ангел или божество, които тепърва има да канди­да-тстват за човешка еволюция. Някои слизат, не се качват, но и те трябва да попълнят липсващите им тела, органи и системи, за да се нарекат синове и дъщери Божии - Человеци.
При напрежение на човеколюбието и състрадани­ето над нормалните граници се пробужда олтарът на кристалната чаша в сърцето и човек почва да вижда историята на Битието, а ученикът - фазите, през които е преминал сам Учителят му. Да видиш всичко това е посвещение пред прага на Преображе­нието. Повече по този въпрос засега не може да се говори. А приказката, която архионът Шиней проек­тира наскоро в душата на едного от вас, не подлежи на тълкуване и си остава един Божествен феномен, разбираем само за душата на човека. Не се опит­вайте да обяснявате какво може да значи всичко това. Еднорогът е наистина проекция на бога на Бо­жествена България; Пегасът - на бога на Божест­вена Русия; белите коне отляво - душите на хората на Бялото Братство по цялата вселена и на Земята. Какво значи влизане в Триъгълника и живот и работа извън Триъгълника - това е мистерия на настоящия творчески миг и решение на Учителя, която не може да се разшифрова със земни думи.
 Истинските бъл­гари по дух, независимо от националност, степен на еволюция и йерархичен чин в момента, предстои да влязат в духовния свят и да заживеят там, понеже са добили "диамантен рог" на челото си, т.е. то­тална ментална концентрация. Промяната, която сега предстои, както на Небето, така и на Земята, ще раздели душите на три основни потока: един из­вън триъгълника (духовния свят), а два - вътре в триъгълника. Онези, които ще останат извън Новия духовен свят, ще живеят на Новата Земя с нови тела, които Бог ще им даде. Това са всички същес­тва и народи, които още не са станали "бели коне", т.е. още не могат да обичат всички поравно. Белите коне сега напредват бавно, опипвайки почвата, за да не сбъркат и за да влязат правилно в Новата духовна вселена, в която се проявява Ново качество, присъщо само на Божествения свят - любов към всички и об­мяна с всички. Под "всички", тук се подразбират само ония, които притежават такава любов към всички. В това отношение, Новата духовна вселена си остава затворена. Ония, които отидат в Новия универсум, т.е. Новата физическа вселена, пак ще се обичат по симпатии, класове и йерархии, но антипатията, ом­разата, безразличието, ще останат в Старата все­лена за претопяване.
В Новия универсум обаче ще има нещо в повече от Новото Небе, както и в Новото Небе ще има нещо в повече от Новата Земя. Ето защо, нека никой не съ­жалява, ако е попаднал на едното или на другото място, т.е. в едното или другото състояние. В Но­вото Небе, което вече диша и съществува, повече е невъзможно да не обичаш всички същества от всички йерархии и няма граница за общуване и обмяна, както в Старото Небе. Там обаче, както вече казах, не мо­гат да попаднат хора или ангели, които имат пред­почитания. Затова животът там става вечен, вечно щастлив и вечно изумителен.

      
 Miguel Tio - The Journey after (2007)

На Новата Земя обаче все още си остава възмож­ността да обичаш същества, които не са способни да обичат всички и да се обменят с всички. Това е до­пуснато от Бога, за да се помогне на останалите добри души и сърца с искра Божия, които още не са развили всичките си тела, но са заслужили да преми­нат в Новата вселена, понеже са преобладаващо добри, разумни и одухотворени. В този Нов универсум си остава възможността за бърза еволюция, тъй като на Небето такова понятие не съществува.
Следователно, белите коне отляво са всички съ­щества и народи, определени да влязат в Новия ду­ховен свят, т.е. да получат вечни и съвършени ду­ховни тела, способни до обичат всички и да се обме­нят с всички. Под "Бели Братя", т.е. "бели коне", се подразбират всички ония, които раздават всичките си блага и са разпознали Учителя като Еднорог и Учителя като Пегас. Който чете, изучава и прилага Словото на Учителя, дошъл в България в края на ХІХ и първата половина на ХХ век, ще попадне в потока  еднорози и ще добие безсмъртна диамантена струна на кристалния си Аз. Който разпознае проявата на Учителя от сега нататък в Русия и Кавказ и почне да изучава и прилага Неговото Слово и Дело, ще добие универсални криле от космически ефир и ще може да лети с универсалното си физическо тяло и да се пренася мигновено във всеки свят на Новата физи­ческа вселена и да приема формата на всяко същес­тво в нея, когато поиска.
Тук е моментът, в който искам да кажа как изг­лежда и на какво е способен Белият Латвийски Кон, който стъпва смирено и възторжено в потока на събратята си, сега надясно и нагоре към Новото Небе под ръководството на Учителя. Латвия е бе­лият дроб на Новия човек и затова тъй много лат­вийци разпознаха Учителя в началото на века. Диша­нето на Новата вселена, както и на Новото духовно тяло на човека, се осъществява от латвийския дух, а не от американския, както някои считаха досега. Бо­жествена Латвия е много по-голяма на Небето, от­колкото на Земята. Божествена Литва отговаря за нервната система на Новото Небе, а Божествена Америка се занимава със сивото вещество в мозъка на Новото духовно човечество.
Конете, които наблюдавате по небето в обла­ците и излизат дори и на вашите фотографии, както ги виждаше и Н. Рьорих в небесата на Химала­ите, са отражение на белите коне.
Латвийският бял кон ще включи вентилацията на духа в Новото Небе. Под "вентилация на духа", ние разбираме освежаване на Новата вселена с духовен кислород, т.е. жажда за свобода. Изгаряйки пълно безграничната свобода, която ви се дава сега, в Но­вата супервселена, вие започвате да я превръщате в Божествен СО2, т.е. прилагане на любовта към всички.
Цялото сега ви говори: повярвахте в предишното Слово на Господа - приготвихте си жилище в Царст­вото на Отца! Повярвахте в Словото, което тече непрестанно - израстват ви универсални криле за облитане на Всемира!
Предстоящата промяна след няколко месеца ще разпредели окончателно душите и недушите по не­бесата, земите и складовете на вселената. Не се бойте, страшното ще мине; онова, което е нет­ленно -  ще остане.  
Тези три върха около вас отговарят на Божест­вената, духовната и физическата вселена. Щом по­паднахте тук, вие може би ги ползвате. Посрещане на изгрева от Равни връх ви дава преживяване на Бо­жествената вселена; братският обяд на М.м.вр. ви потапя в Новия духовен свят; вечеря и вечерна мо­литва и съзерцание на С. ви дава контакт с Новия универсум.
Който изтърпи мъглите и студовете и приеме нещата такива, каквито са, има шанс да опита тия три върха. Накрая се съберете и на Белмекен, за да се простите засега с тая област на Школата и да получите благословение.

Ан, Архан, Анархан!
Пиещите горчивата чаша докрай, добиват мъд­рост без дъно.
18,49 ч.

Няма коментари:

Публикуване на коментар