990.1997.08.12 Аленият свят на творчеството

Книга 28


12.VІІІ.133(1997)г.

Рила - Белмекен

АЛЕНИЯТ СВЯТ НА ТВОРЧЕСТВОТО

- Може ли да се даде някаква информация във връзка с чер­вения цвят? В съня преди няколко дни И. знае, че е била там, но без детайли и конкретни спомени; а в последния сън от днес, Учителят е поискал от нея нещо за писане с червен цвят.

18,55

- И. нямаше досега силно присъствие на активния астрален свят в живота и аурата си, поради което изпитваше остър дефицит на "Fе" в кръвта си. По­падането в алената зона на астрала, като проекция на самата тотвселена,  днес дава на И. едно ново ка­чество, пробужда едно ново тяло - тялото на жела­нието. Божественото желание пълни световете и кръвта на съществата с монада с червената багра и насища ядрото им с желязо. Божественото желание се отличава с Божествен импулс да наситим свето­вете с творчество и създаване от недрата на собс­твения си дух, пренебрегвайки в тези моменти жела­нията и потребностите на всички останали. Тук ми­лостта, саможертвата и служенето спадат до нула, и духът започва да пламти. В този момент, попа­дайки в аления свят, започва за пръв път в твоята еволюция Божественото пламтене. Първите тихи стъпки и изблици на пламтенето при тебе от 2-3 години насам, сега се превръща в буен пожар и ти до­пълваш интегралността на съществото си с още едно качество: способността да желаеш с всичка сила и да не се интересуваш дали някой друг желае това или не.

Желанието в аления свят пак бива мъжко и жен­ско. Женското търси и намира партньори, с които да се сподели, за да може пламтенето да бъде плам­тене; а мъжкото не се интересува от никакви парт­ньори и започва да твори. Създателството е женс­кото пламтене, при което е нужен партньор, почва, глина, за да може да се създаде нещо ново, ново съ­щество или монада. Творенето е мъжко пламтене, което няма нужда от нищо и никого, за да пламти. Неговото гориво е вътрешното вдъхновение, инспи­рацията, Божествената гениалност, в която твор­ците изкарват цели светове от Нищото.

 Ето защо днес Небето те поздравява, че днес ти ставаш духовен мъж. Самотата няма да ти тежи повече, освен в редки случаи, тъй като в самота ти ще сътвориш такива неща за хората, които ще ос­танат през вековете. В почивките от самота може да бъдеш и създателка, и приятелка, и служителка, и нежно любеща любима, а когато духът ти поиска - и жертвен ангел. Ако приемеш и осъзнаеш промяната, която се извърши сега вътре в тебе и това стане с радост, нивото на желязо в кръвта ти ще се повиши и тогава ще можеш да го синтезираш сама в нормал­ните граници, без нужда от взаимообмен с близки аури. Повечето хора и животни, почти всички ангели и половината божества синтезират желязо чрез създателство - в съобщество с близки и ближни. Жертвените същества изпитват дефицит на же­лязо, защото близките им ги изсмукват поради бли­зостта и желанията си. Който има свръхпродукция на желязо, често е изсмуквал желязо на другите. Творците обаче могат да живеят предимно сами, по­неже черпят желязо направо от Световния Дух и тяхното единствено желание е да творят - да раж­дат блага за всички. Сега това ще се прояви при тебе като мощно творчество - не на дребно с от­делни добрини и постъпки, а като творчески про­дукт, който ще остане за човечеството. Това е рядка привилегия или постижение  за същества, ро­дени в женско тяло. Жените се измъчват от само­тата, а мъжете - когато са спънати да творят.

В най-скоро време, в пълна самота, ти ще влезеш пак в червения цвят и ще запомниш всичко, което ще преживееш там. Тогава ще споделиш всичко с прия­телите си и ще им дадеш един пищен, прекрасен обяд с червени плодове, ястия, напитки и пр.

В бъдеще, когато старата Ева престане да же­лае надребно и превърне илухимните си желания в елохимни, женското течение ще престане и тя ще добие чело от мъжки тип - чело на творец, който може да живее сам и да твори Любов, Мъдрост, чу­деса и блага за всички.

Засега жената още изхвърля аленото от себе си ежемесечно, тъй като мисълта за самота я отравя. Когато осъзнае, че самотата е пряка връзка с Бога, а нуждата от близки - опосредствана, тогава ще се изменят в природните ú тела някои органи и функ­ции. Когато пък мъжът стане по-мек, по-нежен и все­отдаен, и попълни илухимните си липси, ще приключи с някои поражения по тялото и в кръвта си, и ще за­почне да свети.

"Ни мъж, ни жена"!...

И мъж, и жена, но Божествени! Две същества, че­тири същества, осем същества - и така до безкрай­ност, постепенно обединяващи се в едно голямо Бо­жествено тяло. Този синтез е възможен, само ко­гато поотделно, а после и групово, вие постигнете святото благоговение към душата на ближния и не­обходимостта да сте нежни с всички.

19,27