989.1997.08.11 Фунията на смирението

Книга 28


11.VІІІ.133(1997)г.

Рила – Равни чал

ФУНИЯТА НА СМИРЕНИЕТО

Миниатюра от Любка Кирилова

15,53ч.

Днес завършва обявената седмица за пребиваване в този район. Които искат, могат да останат. Приятелите молят за уточняване на планините, където би могло да се проведе упражнението на 15 август, и за точното време по часове.

От миналия път остана незаписан един въпрос във връзка с така наречените елементарни частици във физиката. До­сега, на няколко етапа в осиянията, се дават съответстви­ята между фундаменталните частици (неутрон, протон, електрон и пр.) и съответните същества от Божествения свят (елохими, алохими, илухими и т.н.). Тълкуват се и изпол­зват от Диктуващия и кварките, които до даден момент се считаха за най-базалните частици. По-късно учените отк­риха, че и кварките са делими и в момента една от най-пос­ледните теории утвърждава, че именно бузоните и фермио­ните са последната дума на базалността или неделимостта и че от тях произхождат всички други вълни, частици и пр. Интересува ни, ако действително е така, кои класове или йе­рархии са свързани с тия две частици. Ако действително няма по-основни от тях, те би трябвало да съответстват на класовете същества в полюсите на холивселената (цяловсе­лената) - вселената на Хол, Благия Дух. Част от това пред­положение се потвърждава в последните осияния. Логично е холионът (частица на холоса) да се поляризира именно на две основни частици, които биха могли да бъдат, от съвременна гледна точка, именно бузонът и фермионите. Защо тогава, говорейки за духа на Х., се казва, че той се е откликнал като фермион на зова на някакъв си бузон не от единия полюс на холивселената, а от ясновселената? Освен това, някои при­ятели считат, че не е невъзможно да проумеем и обяснения относно произхода на някои същества от недрата на интров­селената.

16,15 ч.

- Частиците, за които питате, не са нито час­тици, нито вихри, нито вълни. Те могат да бъдат наречени така или иначе само условно. "Бузоните" и "фермионите" също не са най-основни и учените вече откриха и скоро ще открият, че има още по-основни от тях, тъй като тези две не отговарят на двете състояния на холиона, освен отчасти. За предпочи­тане е на тази голяма тема да посветим друго осия­ние или  поредица от осияния, тъй като сега имаме друга работа.

Относно трите планини. Подходящо е наистина те да бъдат Рила, Пирин и Родопите. Упражнението може да бъде изпълнено с надежда за някакъв мини­мален успех, само ако на този етап забравите на­пълно за жребия и не споменавате повече за него, ос­вен ако Аз преценя, в по-близко или по-далечно бъ­деще. Сега, необходимите минимум шестима участ­ници би било добре да се самоизлъчат съвършено естествено - по дълбоко вътрешно желание и сим­патия. В случай, че някой остане вътрешно огорчен или неудовлетворен при това спонтанно самоопре­деление, считайте упражнението за предварително неуспешно. Кой каквото и да реши, каквото и да по­чувства, попадайки или непопадайки в тази шес­торка, ако си остане благодарен, щастлив и блажен и за малкото, което получихте и раздадохте тук, ще бъде по-мил Богу и на Природата, в сравнение с ко­гото и да е, у който би останала сянка в сърцето и душата.

Зная, никак не е лесно, но упражненията в най-вътрешния клас засега на Земята не са още за вас, тъй като личните ви чувства има още да се шлифо­ват и да кристализират. Да забравиш напълно за себе си и да не включиш персоната си в никаква ини­циатива, в никакво желание, макар и най-съкровено, чисто и идейно - това е постижимо само за души, ко­ито са завършили своята еволюция. Ето защо, рад­вайте се на това, което е, и се помъчете да не страдате за това, което не е и засега не може да бъде. И друг път сме ви казвали, че животът на духа и душата на Земята се изчислява като живот само в секундите и минутите, когато не сте мислили за себе си или за близките си, т.е. за хората и същест­вата, с които сте в кръвна или илухимна връзка.

Когато говори сърцето, умът или плътта, ми­сълта за себе си или за предпочитаните е преобла­даваща и тогава духът и душата изпадат в летар­гия - спят и чакат кога ще им дадете възможност да живеят и на Земята. Затова повечето хора и ангели, дори и божествата, когато са въплътени в човешко тяло, се налага да се прераждат или да спят в някой камък или кристал с милиарди години, докато някому дойде мисълта или импулсът да не се вписва в на­деждите за щастие чрез лично присъствие  и учас­тие в благата. Това не означава, че няма и такива мигове, дори цели епохи, определени от Бога за всяка Негова рожба без изключение, в които тя да е лично щастлива по начина, по който иска и чувства, но та­къв миг или епоха се отключват само тогава, когато сме престанали да огорчаваме или да се огорчаваме.

И горчивото е път - път към Мъдростта, засега единствен на Земята. Човек не подозира, че горчи­вото се превръща в сладко в този миг, в който прес­тане да се вписва в сметките на личното щастие. Това се нарича самоотверженост, но отвергването или отхвърлянето на себе си, в Божествен смисъл, не означава пренебрегване на същността, на иск­рата Божия в глъбините на същината ни, а отстра­няване на ненужния боклук, останал от дедите и прадедите ни. Този боклук е агресията, обидата, огорчението, самосъжалението, самооправдаването, лъжата, унижаването на ближния и склонността първи да посягаме към благото, което ни привлича; увереността, че то принадлежи нам или повече нам, отколкото на всички поравно и, преди всичко, на Бога.

Същевременно, ако не грях, то поне недостатък или несъвършенство е и точно обратното: да не мо­жеш да поискаш, да не можеш да посегнеш, да не мо­жеш да дариш, когато Бог е определил едно благо за тебе. Ето защо, на Земята, за разлика от Небето, щастието, личното щастие, е възможно само ко­гато става редуване, когато се спазва определен ритъм и никой не иска да грабне за себе си нито един атом, нито един миг в повече от онова, което му е определено; не изпуска нито един атом, нито един миг от определените му от Бога. Колко сложно и колко просто, същевременно! Сложно за човешкото устройство, т.е. разстройство след грехопадени­ето; и просто като фасул от мига, в който човек пожелае всички други да бъдат щастливи, а той да бъде съработник на Баща си.

И така, пожелавам на всички от днес нататък да бъдат напълно свободни да останат или да отидат където поискат, но с благодарност за това, което се случва и се е случило, и с надежда, че най-после от сега нататък има надежда да проявят смирение и истинска любов - любов без огорчение.

Да се радваме и на огорчението, тъй като то осиява живота и прави възможно щастието на дру­гите, които в момента не са огорчени. На огорче­ните казвам: скъпи Мои приятели, благодаря ви за съдействието! Това е безценно съдействие на Онзи, който още стои разпънат на кръста и по страните Му се стичат сълзи. Огорченият не е само грешник, но е и събрат на Христа и скърби не винаги със соб­ствената си скръб, но, без да съзнава, плаче за едно минало, от което духът и душата му имат незали­чими спомени и със сълзите си поливат лехите на бъдещето, за да може там да поникнат цветята на щастието. Практически, ние сме най-щастливи в настоящето, защото можем да скърбим без граници и да плачем без някой да ни ограничава. Щастливият на Земята не е съработник на Бога, той е още малко дете - егоистично, капризно, което иска играчките си и си ги купува с паричките, които са му дали; или принуждава близките си да му ги купят и подарят на всяка цена. Те му угаждат, защото го обичат, но знаят, че от такова дете човек няма да стане. Виж, дете, което отива и подарява играчките си на друго дете или му дава целия си сладолед, без да запази даже и обвивката за себе си, винаги е видимо в по­лезрението на Господа и Той знае: от него човек ще стане.

Единственото, което Господ иска от нас и от вас, е да не давате сърцето си, да не давате ума си, душата си и духа си на непълноценни същества, ко­ито искат само да ядат, без да работят. Е, и на та­кива давайте понякога, но само от преизобилието си, а не от основната тъкан. Започне ли болката, за­почне ли въздишането, помръкнат ли очите и ли­цето ви, това значи, че нещо или някой са започнали да ви ядат или самите вие се самоизяждате от ми­съл за обстоятелства, от мисъл за себе си или за близките си. Не! Никой няма право да ви яде - нито сърцето ви, нито онова, което не се яде и не се пипа - духа и душата ви! Нямате право и да се ядете и са­мите вие, понеже отравяте не само себе си, но и ми­лиони същества, свързани с вас, и създавате тъмно петно - тъмна, гниеща зона около монадата си. Да! Монадата не гние и не може да гние, но когато само за миг помисли за себе си или за света, всичко около нея почва да гние или да измира, понеже такава ми­съл и такова чувство изискват неимоверна енергия, която се отнема от материята и от душите на съ­ществата около вас. Щом се самоотречеш и започ­неш да мислиш за благото и ползата на всички, а не само на тия, които обичаш, тогава ти ставаш извор на живот както за другите, така и за себе си. Тогава лицето просветва, дъхът става ведър, дълбок и бистър, усмивката не слиза от лицето ви и бла­гостта струи на потоци от очите ви. Тогава оби­дата и огорчението стават невъзможни, тъй като вие вече не вписвате себе си в сметката, т.е. прес­танали сте да бъдете сметкаджии. Странно, но факт. От този момент, вие предавате счетоводст­вото в ръцете на Онзи, Който може да брои и да пресмята по-добре от вас и знае кога и как да въз­дава всекиму това, което е заслужил.

И тази беседа се оказа беседа за Неделния или за Общия клас, тъй като още много такива беседи би трябвало да проведем, да четете и слушате, докато стигнем до Специалния клас и до класове, по-вът­решни от Специалния. Засега е невъзможно да се мисли за участие в специални упражнения и небесни полети, освен когато някоя възторжена душа за ня­колко мига е престанала да мисли за себе си и за земните си грижи и е освободила пространство за щедростта на Бога. Божията щедрост преизпълва пространството, рони зърна от милост и смисъл навсякъде! Ромони, бълбука и блика безспир от всички страни за онези, които са забравили себе си и света. Чистотата и Любовта обаче незабавно, или най-много след 3-4 прераждания, почват да уреждат и техния личен живот, тяхното лично положение в света. Какво са 4 прераждания за една душа, възлю­била Бога и очарована от пътищата Му? Ето защо, не очаквайте още в това прераждане да получите лихвите от вашата самоотверженост. Не очак­вайте, че и след 4 прераждания тези лихви ще се из­сипят в краката ви, ако вие сте имали понятие за очакване. Чакащият стои на спирката и чака трам­вай или рейс, а любещият лази, търкаля се, ако трябва, но отива там, където е необходимо, без ми­съл и надежда някой да му се възхити или да получи благодарност.

Да отпишеш себе си - това е разковничето на всички проблеми, на всички противоречия, на всички съдбоносни размисли, мъки и дълбоки страдания!

Да запишеш себе си в Школата на неочакването, неоскърбимостта и нежеланието да бъдеш нещо в очите на себе си или на другите - ето това е пред­дверието на Специалния клас, за който сега почти няма готови души на Земята. Обикновено там при­състват, без сами да подозират, само майките, ко­ито осмислят живота си чрез самоотречение. В уси­лието да дадеш всичко за децата си, за близките си, за най-скъпите си приятели, се крие половината от Христовата съвест и целомъдрие - и по-добре е да живеете в тази половина, отколкото да мислите само за себе си.

Така че, всъщност нищо не е загубено. Ако духът още не е пробуден и не можеш да живееш за всички поравно, уповай се, прочее, на душата си или на сър­цето си и живей за тези, които са ти най-близки и мили, но не живей за да ги управляваш, осъждаш и унижаваш, пак търсейки своето си, а им отдай дъл­жимото и всичко онова, което техните души же­лаят. Не се страхувай да отдадеш всичко, което е необходимо да отдадеш на ближния ти, ако то е коп­неж на душата му, а не на стария човек в него. Значи, любов към ближния е да не храниш вълка в него или змията, а да храниш агнето, гълъба, смирението му.

Огромното богатство, което имате само вие - последното творение на Баща Ни, - е многостран­ността на вашия дух и способността на всяко от телата ви да изпълнява Волята Божия по начините, по които може и разбира. Ето защо, хранете себе си, ближния или чуждите, непознати хора, или с храната на сърцето си, или с храната на ума си, или с чест­ните си, трудолюбиви ръце; или с милувките, които можете да отдадете, без да очаквате милувки в за­мяна. Хранете себе си и съществата с даровете на разума, душата и духа си и постоянно сменяйте тия видове храни и нектари, за да не упоите някого или себе си с една и съща храна дълго време. Изучавайте Словото от беседите и лекциите, които съм ви ос­тавил, и от опита и думите на всеки ваш брат и сестра, в които Словото се прецежда понякога, за да стане животът ви красив и да имате защита от беди и лошо настроение. Всички вие плувате в океан от Слово и Присъствие! Срамота е да се чувствате самотни и нещастни, когато Онзи, Който ви обича всякога, ви е дал всичко в ръцете, за да намерите всички отговори, да имате подръка всички методи и да излезете от всяко трудно положение, което може да се случи на пътя ви.

Има същества от далечни вселени, които живеят и се подвизават с милиарди години, за да имат шанса само за миг да зърнат задното ъгълче от корицата на един том беседи! Това ги преобразява момен­тално. Вие тънете в Слово, а търсите помощ от обикновени хора. Ученик е този, който учи, а не чака нещо отвън. Щом устроите живота си така, че да изпълнявате минимума от своите задължения към близките си и към света и останалото време посве­тите на изучаване и прилагане на Словото, всичко останало,   рано или късно,  ще ви се придаде. Почне ли някой обаче от уреждане на личния си живот, пре­натрупа ли програмата си с материални грижи и безпокойства, той все отлага работата със Сло­вото за "благоприятен" момент и не забелязва как почва да остарява, да отпада и да губи смисъл на жи­вота си.

Всяка буква от Словото е ваш любим - сродна душа, която чака на вратата на душата ви! С всяка прочетена, чута или осъзната буква от Словото, вие приближавате срещата със сродна душа от ве­ковете и постепенно слънцето огрява и вашия дом, и вашата тъмна стаичка, и вашата поляна. Ако някой мисли, че има друг път към щастието, той няма ос­нова в душата си и строи къщата си на пясък и пълни душата и сърцето си с онова, що молци ядат и ръжда разяжда.

Сега казвам: упражненията, които от години ви давам - устно или писмено, чрез осияния или още преди, в беседите, - са хубаво нещо, но те са само допълнения. Ако някой е живял живота си пълноценно, в съгласие с най-святите желания на своето сърце, без да обиди никого и помрачи душата на брата и сестрата си с мисъл за себе си или думи на осъж­дане, подигравка, наставление, той може да мине без всякакви упражнения, без всякакви окултни техники и правила, дори без молитви, песни и паневритмии. Де­сетки, стотици пъти вече сме казвали, че всички тия духовни играчки, колкото и да са перфектни и изящни, само разсмиват ангелите, които са се нау­чили да бъдат верни на себе си и да не оскърбяват ближния. Религиозните средства са неизбежни и не­обходими и още дълго време ще си служите с тези патерици, докато се научите да ходите на пръсти в светая-светих на ближния и в покоите на Приро­дата. Проходите ли сами, проговорите ли най-после на езика на благоговението, в трепетно възхищение пред Божественото у всичко и всекиго, [тогава] ре­лигиозните превозни средства, бастуни и колички се товарят и пращат във вторични суровини и вие няма защо повече да се прераждате. Тогава само един поглед, преизпълнен със сълзи от любов и нежност към сестрата или брата ви, който всъщност е ва­шата сродна душа, защото е създаден от Бога, ще е достатъчен да подпали всичките ви чакри, да за­върши в един миг всичките ви тела и да увенчае ево­люцията ви с короната на милосърдието, която е единственият дар от Бога, който не се подарява, а се извоюва от всяка душа поотделно, по пътя на аб­солютното самоотречение.

Мир вам и благ език, сладка мисъл и песнопойно чувство отсега ви желая, понеже горчивите опит­ности на мисълта за себе си вече са ви научили, че друг път няма и че единственият смисъл да се съби­рате, да общувате тук или в низините, е само този. В противен случай, по-добре е да си живеете сами по къщите или с онези, с които се разбирате, понеже Бог е там, където цари радост и веселие.

Тао, Атао, Атауау!

Самоизчезването е взаимопоявяване!

18,00 ч.