събота, 1 октомври 2011 г.

1016.1998.03.16 Чистотата на душата

Книга 29


16.03.134(1998)г.
Бургас - Изгрев

ЧИСТОТАТА НА ДУШАТА


  

           
8,26

На 12.03.134 е написано писмо от един приятел в потвър­ждение на молбата му по телефона, ако може да се получи осияние от Елма за Чистотата - или, по-скоро, тази тема да се разшири. Да се надяваме ли за отговор по този въпрос?
            - Тази тема е почти половината Бог, понеже до­пълва Любовта. Наистина, Любов не значи Бог в пъл­ния смисъл на думата. Мнозина ще кажат, че щом като Бог е Любов, Любовта трябва да бъде Бог, но не е така. Предметът на Любовта е отношението към нещата, които не са самия индивид, самата ед­нùна, самата искра Божия. Дори и любовта към Бога, когато е за сметка на монадата, макар и най-вели­кото и прекрасно нещо на света, търпи корекции и допълнения в развитието на съществата. Даже и Бог, когато се проявява като Любов, не е напълно Самият Себе Си. И това е така, не може да не бъде така и трябва да бъде така, когато става дума за Любовта, тъй като е казано: "Любовта не дири сво­ето си". Без Любовта нямаше да има нищо, освен онзи пълен божествен Мрак и Тъмнина, в които пре­бивава Духът на Абсолютния. Това е царството на Татван, за което вече имате понятие. Божестве­ната Тъмнина също има свои проекции навсякъде, и в чистовселената тя пребивава като чистота, а в яс­новселената - като яснинà. В мира на Найанда, Татван се усеща като святост - Святият Дух прозрачно сияе там. Сам Бог съществува и не съществува ед­новременно като Любов и чистота, а съществува­нето е форма на Любовта, понеже се крепи на взаи­моотношения. Желанието да не съществуваш не е идентично с хаоса и смъртта - то е най-святата същност на Единосъщния и се корени в потреб­ността Му да бъде сам, непроявяващ се и напълно свободен.
          "Съществувам" значи "взаимност на щенията" ("съ-ще-ствувам"). Под "щения", тук подразбирам Бо­жествените и всички останали щения; но послед­ните, без Божествените, неизменно водят до съ­щест-вование. При съществуването ударението пада върху "у"-то - Уран, Учителя, ученичеството, универсума, епохата на Виделея. Когато сложиш ак­цента върху персоната си – "а"-то, - ти неизменно променяш предходното "у" в "о" и се получава жалка картина. Стигаш като всички до жалко съществова­ние, при което скоро заприличваш на баба си, защото търсиш във всичко компенсации - почит, уважение, отклик, възнаграждение.      
Под "човешко щение" разбираме и нещо, което не е станало досега и не става в момента, но силно же­лаем да се случи в близко бъдеще ("ние ще…"). При това - ние, а не вие или те, нито самият аз, който да го случа незабавно, вместо да чакам да ми се случи с Михаля, в бъдеще неопределено...
 "Те са си те, вие сте си вие, но ние сме си ние - няма отлепяне!" - ето в какво стои философията на щението, което разкапва душата, ако не си срещнал истинските "ние". От "щение" произлиза и части­цата за бъдеще време "ще", както и старата бъл­гарска дума "тщетно", т.е. напразно, пусто, напусто. Тщетно е, понеже всяко щение за истинско взаимо­съществуване в бъдеще време е нещо много по-просто от тиква, тъй като тиквата е цял свят, цяла вселена от Божествени взаимоотношения - сега, а не утре. Отлагането на импулса за същест­вуване, т.е. удовлетворяване на взаимното Божест­вено щение в момента, поражда супервселената или духовния свят - света на идеите и на всички дейности въз ос-нова на тези идеи, много от които засега под­пушват Същността и проектират най-дълбоките ни жела-ния за в бъдеще, вместо да им дадат да се проя­вят в настоящето. Ето защо, в някои западни народи частицата "ще" e омоним на намерение, желание и воля за бъдещи действия и промени ("will") - и то пак изисквани или очаквани от другите, не от себе си. Но и когато изхождат от себе си, щом отлагат Божес­твеното, те проявяват не особено дълбок и интели­гентен ум ("shall" – "shallow"), които води само към кон­курси, печалби, придобивки и забавления във всяка об­ласт на живота, до непристойно поведение. Подобно е руското "шаловник", "шаловница" - тия жадни и ле­комислени палавници, които си мислят, че живеят за мига, а всъщност и те отлагат истинския Божест­вен миг за в бъдеще. Шавливичките в живота, не по зле от прекалено моралните и религиозните, отла­гат с всички сили и средства настъпването на веч­ното "съм", опивайки се с най-различни илюзии, от­рови и наркомании.   
          В други езици бъдещото време произвежда зеле­ния цвят на надеждата ("werda", "werden"). Това са дъл­боки неща, които трудно ще се проумеят от чове­чеството в момента. Така наречената "екзистенция" на Запад или "уреждането в живота" навсякъде, т.е. живуркането на дребно с "близки", апартаменти, къщи, предмети, печалби, собствености, удоволст­вия и химери е само една замърсена проекция на този свещен цвят, в която сте обвързали Мъдростта и Истината, по ваш образ и подобие.
          "Същност" е една съвършена дума, изразяваща състоянието на Абсолютния Дух. Той "същностù", "същноствува", а не съществува. В този смисъл, ако един атеист ви попита: "Съществува ли Бог?", вие си помислете за Абсолютния Дух и няма да сте неп­рави ако кажете: "Не, не съществува". Абсолютният Дух не се занимава с взаимни щения, със съобразя­ване или с отлагане на Същността. Той прави или не прави това, което усеща в момента, тъй като усе­щането произлиза от самата Същност и става сега. Днес в руския език съществуването се проектира във формата "буду" на спомагателния глагол, което пак отлага същността и съществуването, но поне се мъчи да буди, да разбужда с Учителювата си вибра­ция човека на Новия Век от съня на старото.
Слава Богу, че русинът не е пропаднал като българина и не превръща "е"-то в "я", т.е. верността към сегашния миг във вярност към персоната си. Нещо повече: днес Учителят идва в Русия, защото тя опази в душата си дателния падеж и преди всичко простата форма на бъдещото време. И в двата слу­чая, звукът и буквата на Учителя водят към двете прости и най-велики истини на безсмъртието: дава­нето и нуждата да бъдеш не загубена овца в дерето или говедар, а последовател. Сложното бъдеще изисква инфинитив, който води някои народи към безкрайността, но простото бъдеще пак ги възв­ръща към значението на мига. Още миг - и те ще прескочат във Великото Настояще! Ако изходим от известния анекдот, някои руснаци без искра Божия или със замъждяла искра все още обичат да се имену­ват и да винят другите по подобие на пропадналите народи, но по-голямата част на Свята Русия обича да твори, да ражда, да дава и да предлага. А ние се опитваме да пробудим душите и за звателния и отк­ли-кателния падеж, но защо толкова много народи и индивиди са ги забравили?...

Както се вижда, тук Елма "разиграва" названията на паде­жите. Самата дума "падеж" също  има дълбоко езотерично значе­ние, понеже не само хора и ангели, но дори и божества падат, ко­гато се занимават с именуване, обвинения, призоваване, отклик­ване, и даже с творене, раждане, даване и предлагане, без да са питали Бога. Това не важи само за синтетичните езици, но и за аналитичните като българския, макар и отношенията на думите в тях да се изразяват чрез предлози. Плюсът и минусът на синте­тичните народи и психики са в това, че падежът изменя морфоло­гията на самата дума, на самия индивид; плюсът и мнусът на ана­литичните е в това, че взаимоотношенията при тях не предизвик­ват такива промени (оставаме си "ръбове"...) - за това се грижат служебните думички... Не е лесно за разбиране. Това спада към етнопсихологията, и по-точно към етнопсихологическата лин­гвистика. Историята знае кои народи не са могли да бъдат асими­лирани и при най-продължителните и тежки  робства, у кои народи има вицове за "дембелите", готови да изгорят при пожар, но не и да се помръднат... Това не е само от мързел. Вицовете за англичаните също имат ярки "аналитични" черти: тия хора хич не са склонни към синтез, освен между свои (и там са зле...). За сметка на това, у едни народи хората могат да си ходят голи по улицата без проблеми, у други има полицейски хайки... Една скоба за разми­съл: защо турците нямят род на съществителните, прилагателните и местоименията, нямат и представки, а имат толкова много наставки? Защо глаголът им е накрая, както при немците? Имаме ли нещо общо с турците и англичаните, след като ъ-то ни е тъй твърдо, често и чисто? Защо евреите нямат гласни? Дават ли тия неща особености в етническото поведение? 

          Сега искам да ви обърна внимание, че остарява­щитие и погрозняващи българи "бекат" като овце (от глаголните форми “бе”, “бях”, “беше”; но и от простонародното укорително "бе" при обръщение - б.п.) - за тях всичко е минало, спомени; или всичко се гради на философи­ята на старото човечество. Духовете пък и облада­ните от мании и духове, били те и първи пророци, се занимават почти изцяло с "щекане" (от частицата за бъдеще време “ще” - б.п.). Те най-обичат рекламата и са­морекламата - какво може да очаквате от тях и от стоката им в бъдеще… Те сами се заблуждават и подлудяват света да прави или да не прави нещо в момента, за да му бъдело по-добре в бъдеще... И това върши работа: то изгражда человека с челото, носа и брадата му. Человекът има тази способност да мисли за бъдещето - има чело, което промисля за цял век напред  и затова престава да бъде животно. Не­усетно обаче, с това от него започна да изтича и жи­вотът - способността да се съобразява с първия им­пулс.
          У шопите "щекането" е "чèкане" (казват "че" вместо "ще" - б.п.) . Затова всички шопи сега до един си от­вориха фирми, хотели и магазини ("shops" на английски ез. - б.п.) и "чекат" клиента да им падне като мухата у мре­жата... От "чекане" им се разчекнаха устите да се прозяват, само и само да не почнат пак да орат и ко­паят, да произвеждат реални блага за другите. Тър­говията, продаването, те наричат “работа”. Не че почти всички свестни доскоро българи не се заразиха от тази епидемия, но шопите особено много ще пострадат, тъй като има връзка между названието им като етническа група и циничната, адска дума “shop” у пропадналите народи. По същия начин вли­зат в ада с двата крака и всички фирми в България, почти до една, само и само защото прикачиха името му към названията си (Поради неграмотното “АД” за “ак­ционерно д-во", вместо А.Д. Но и когато е написано с точки, пак свързва с ада, по един закон за съответствията - б.п.)Англо-американското безсрамие стигна до такава степен, че дори и духовните общества, заедно със своята стока, оскверниха Духа с думата "дюкян", като свързаха свещеното понятие "работа" с дявол­ския нагон за покупки и продажби.

 Става дума за модер­ните напоследък духовни работилници (workshops), които са нещо много по-добро от кръчмите и хазарта или публичните домове, тъй като там често се живее и работи с високи идеали. Работилницата е преди всичко положителен символ, но Източникът реагира негативно на съставката "shop", защото и те обикновено продават труда и стоката си. Тази реакция  може да се види доста странна на Запада, но доколкото тази дума значи "магазин" и доколкото в магазините се продава, Диктуващият оси­янията може да си е припомнил търговците в храма... Друга форма на адските стратегии в залязващия свят на петата раса е масо­вото безплатно разп­ространение на брошури, книги, проповеди, ле­чителство и пр., финансирани от крупни и дребни капиталисти, но в замяна на това хиляди повярвали в тях не отиват при Бога, а на друго място. Може тия словесни игри на Елма да изглеждат неу­бе­дителни, но Небето, както и Учителят в Своето Слово, нашироко изпол­зва не само научните версии за значението на думата, сричката, буквата, звука, но има право да им придава и нови значе­ния и да измисля и калки. Доста­тъчно е Учителят да направи та­кава връзка, за да разберем защо тракийците и мизийците са су­етни и тщеславни или бързо се отчайват и казват като Соломона: “Всичко е суета!”; защо шопите, които са забравили "йопското" у себе си, често отлагат реалното щастие и се разболяват от "чекане"... В пър­вите осияния Елма нарича Божествения шоп "йоп" – изхвърлил е простотията, насилието,  хитростта и подигравчийството завинаги. Защо македонците и другите "кекащи" българи, които също отлагат импулса на Божестве­ното, често от най-големи бабаити стават най-ке­кави?... Македонецът пръв трябва да отдаде всичко на Май­ката - това показва Божественото му име! Да й подари не само райски живот и свобода на Земята, но най-красивите мисли и думи за майките, които са се осмелили да останат сами с децата си!
Но нека видим как продължава Елма:

          "Екането" и "некането" - ето същността и жи­вота на Тот и на Абсолютния Дух! Когато най-после почнеш да "екаш", да "сикаш" и да "съмкаш" (неологизми на Елма, произлизащи от съответните форми на глагола "съм", а "некането" е способност да казваме "не" - б.п.), ти спрягаш глагола на искрата Божия в сегашно време, т.е. не отлагаш Божественото за в бъдеще и не правиш нощни оргии с таласъми от миналото. Пове­чето стари хора - или младите със слаба брада и раздут, неоформен нос, - вместо да правят нещо в момента, почват да си фантазират какво са постиг­нали и преживели в миналото. За да станете пак Бо­жествени, а не окаяници от миналото или бъдещето, вие трябва да почнете да спрягате глагола "съм" - и тогава ще ви съмне в живота (ще се приключи с адската му функция – съмнението в Божественото). С това се занимава и Абсолютният Дух, когато се проявява като Тот. Когато казва "си", той открива сродната Си душа и мигновено влиза в обмен с нея, без да се колебае и церемони. Той ù казва: “Ти си Моята възлюбена!”  Но понеже е Единствената, Тот има право да употреби думичката "си" и като притежателно местоимение: "Обичам и любя Възлюбената Си!" Когато говори на другите или обменя същността Си с другите - не в бъдеще, а в настоящия миг, - Той им говори на "Ви", изразявайки цялото Си дълбоко уважение към уникал­ното, неповторимото в техните същности. По съ­щество обаче, това е и нежен зов, "ви-кане" (вежливото и уважително обръщение), обратно на интимниченето или грубото “ти-кане" (говорене и общуване на “ти” - б.п.). Божественото не тика насила никого в кошарата, - т.е. в Школата или в Космоса, или в райските обители на Любовта. Когато си ста­нал едно с Бога, ти "викаш" (говориш на “Ви” - б.п.) на ду-шите не само от преклонение и почит, възхище­ние, но тихо ги викаш да открият и твоята собст­вена същност, твоята еднùна, за да можеш да им поднесеш даровете си и да се обмените, ако жела­ете.
          Чистотата обаче владее един неизмерим и нео­бозрим свят вътре в себе си, когото отбранява с "нèкане". Чистият, желаещият да остане чист, умее да каже "не" и на Любовта дори, когато тя иска да го притесни да се откаже от себе си или от особеното в себе си. На Любовта това ù е работата - не и връзвайте кусур... Ако тя не ви кандърдисва посто­янно да се откажете от себе си, от свободата си, от особеностите си, тя ще е всичко друго, но не и Любов. Когато ви говори Любовта по този начин, знайте, че сам Бог ви говори, но не с цялата, а почти с половината Си същност. Другата "почти-половина" у Него тихо, но ясно ви моли: "Не отстъпвайте! Бъ­дете сами себе си! "Некайте" смело и упорито на всичко и всички, които искат да ви лишат от свеще­ната ви самота."
          Единствено в свещената самота и целомъдрие вие можете да чуете гласа на тишината, да доло­вите как бълбука без звук яснинàта, да изпитате несравнимата с нищо наслада на единението с Бога в тайната си стаичка или на някои планински връх. То­гава вие не мислите за нищо и никого, отказвате се от всички проблеми и умирате напълно за бъдещето и миналото - поне за няколко минути. Тогава именно, чистотата започва да извира във вас на прозрачни и бистри кълбета, невидими дори за окото на мона­дата! Тази бистринà, яснинà, ведрина и невъобразимо чисто щастие и свежест, които изпитва абсолют­ният дух на човека, когато остане насаме със себе си в пълна тишина и самота, без да се тревожи от никакви планове и ангажименти, се изразява в нещо повече дори и от думата "щастие".
"Ща" произлиза от Божествения свят и няма не­достатъците на частицата "ще", тъй като Божест­веното желание се удовлетворява в мига, в момента. Засега хората наистина възприемат щастието като силно желание да бъдеш "с тия", а не "с ония" ("ща-с-тие")… Преди обаче да бъдеш с тия или ония, ти трябва да си самия себе си - да бъдеш верен на себе си, на своето най-дълбоко и съкровено усещане. Тогава ще разбереш защо същностите, за разлика от съществата, далече не винаги са само дяволи, работници на ада, пропаднали "мюонни деви" или "ан­д­роиди", както свикнахте да ги наричате вие.
 Не обвинявайте всеки, който не желае да ви се откликне в духа на изречението: "Бог е Любов, мило­сърдие, саможертва и самораздаване - и то там, къ­дето Бог те прати и както искат съществата, имащи нужда от тебе"… Вие прекалено много при­викнахте да търсите Бога и Любовта по този начин, но не подозирате, че така може да накърните са­мите себе си и най-свещената и неприкосновена потребност на Същността у вас и у същностите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар