1036.1998.07.02 Защо хората на Земята?

Книга 30


2.VII.134(1988)г.

Бургас - Изгрев

ЗАЩО ХОРАТА НА ЗЕМЯТА...

            През есента миналата година е казано в едно осияние, че ако се държим добре, през пролетта Учителят ще ни заведе най-после на мястото на Новия Изгрев, където да се заселим. За тази цел се срещат приятели от Бургас и София, които узнават, че неочаквано това е започнало да се осъществява от само себе си, и то чрез хора, които нямат отношение към осиянията. Един чужденец става проводник на това обещание и по интуиция се качва с кола на голяма височина в Рила, където природата и гледката са смайващи. Оказва се, че там се продават места. Нещата могат да се реализират с негова помощ, и ако наистина там е обещаното място и нещата вървят добре, то до края на есента там трябва да има поне една сглобяема къща, с перспектива и други приятели да продадат жилища и имоти и да се основе тъй дълго очакваната приятелска зона. Мястото е само на ½ - 1 час пеш до върховете на планината; но даже от тази височина се виждат много български планини и дори Дунава в ясно време!

           

 Ето какво се падна днес, когато отворихме том с беседи от Учителя:

        "Сегашните богати са били някога влюбени в Бога, слугували са Му, затова сега Той ги е направил богати – да разполагат с пари и да помагат на хората. Следователно, искате ли да станете богати, влюбете се в Господа, отворете сърцето си за царската дъщеря, т.е. за любовта – и тя ще ви даде пари, имоти, "слуги". Любите ли царската дъщеря, ще имате каквото желаете." (т."Степени на съзнанието", с.182-183, б."Идейната обич" от 12.03.1930г.)

            Естестевно, днес "господари и слуги" не върви, но по същество още много хора са такива, въпреки че ги наричаме "началници" (собственици) и "служители". На много нива днес цари и робство, и феодализъм, и груб експлоататорски капитализъм.

 От лявата страна в отворената беседа се обяснява условието да проработи законът за имотите и богатството. Ако наистина споменатото място в планината е обещаното от Елма, то можем да се надяваме, че това сега ни се дава, защото най-после сме постигнали този висок идеал – идеала на Идейната Обич:

        "Трябва ли човек да пожелава любовта само за себе си? Когато види Бога, когато почувства любовта Му, човек трябва да е готов да Му служи, без да Го обсебва. Никой не може да задържи любовта за себе си, никой не може да я обсеби! – "Ама не мога да живея без любов..." – Наистина, човек не може да живее без любов, но никой не му дава право, като види, че тя се изявява чрез някоя форма, да я пожелае за себе си."

        Вече се научихме да търсим из цялата беседа, която се е паднала, мисли от Учителя, които са свързани с конкретното преживяване, въпрос или тема. Ето, тук говорим за планината, а в тази беседа се казва какво точно можем да очакваме да ни се разкрие там, ако запазим нивото на Божествените взаимоотношения. Досега имаме много богат опит с Елма, т.е. Учителя - като каже нещо, то става:

           

"Истински учен е този, за когото природата оживява. Канарите, планините, земните пластове му проговарят. Той чете по тях живота на миналите поколения като по книга.

        Който знае да чете по земните пластове, канари и планини, той може да се домогне до човешката реч и мисъл от хилаяди години насам." (пак там, с.178)

            На пръв поглед изглежда необяснимо защо Небето понякога лансира дадена инициатива, дадено място или някаква благодат, а после се оказва, че това не става. Ние сме разбрали от опит, че всичко външно, без изключение, зависи само от субективния фактор. Предишния път, когато бе благословено място за Нов Изгрев, насоката бе към едно Божествено село в Родопите. И за там се падна мисъл от Учителя, че ако отидем да живеем на това място, ще изучаваме природата. Но явно и тогава, и сега това е била една условна прогноза, която би се осъществила само при наличие на сродни души и на нов тип взаимоотношения в групата - при проява на това, което Елма нарече в едно осияние "активна, гореща симпатия". В Божественото има закон: То се откликва, само след като някой е направил вярно своя избор в живота си и който кани тези, които му изпраща Бог, но активно, настоятелно и с гореща любов и симпатия. Под "настоятелно" не се разбира натрапчиво, нито това е съпроводено с наскърбяване, недоволство или обвинения, когато някой не иска да се откликне или не търси често някого. Същевременно, Божественото не винаги отговаря веднага, понеже може да има някакви причини за това; но То помни всички спонтанни изблици и рано или късно ги удовлетворява. Забавянето и захладяването понякога се дължи на един период на наблюдение и изследване какъв е произходът на дадена спонтанност. Ако тя е била адска или плебейска, авторът ù се обижда от липсата на незабавен отклик, и то от строго определен човек. Говори за "изпепеляване" или "вечно замразяване" на чувството, като рано или късно си намира неравностоен "заместител" и се обвързва с него, тъй като той може да се манипулира. И когато Божественото реши да я изпита дали наистина е била "вечна", тя обикновено е вече заета. Ако пък вече е била заета, тогава и дума не може да става за отклик на друго място, даже и да се е явила истински сродна душа. Затова се казва, че Божествената Преданост започва с разпознаване и гореща спонтанност, но поддържа огъня си вечно, никога не отпада. Когато няма незабавен отклик, тя се разлива по други сродни и несродни души по волята Божия и от лична симпатия, но никога не умира за възвръщането на единствения.

 Раят на Земята или на отделни, обещани от Бога места постоянно се отлага, поради строгостта и на друг основен Закон: ако нещо не е отработено съвършено в наличните условия, колкото и да са тежки, никога няма да се задейства в райските.

           

Друг случай на точен отговор от Учителя, почти по същото време, бе свързан с един разговор. П. попита п. дали е голямо престъпление да се изгорят писмата на една позната, които излъчват много злоба и силно негативна енергия, но п. не бе сигурен дали това е правилно, понеже с изгаряне на книги и книжнина си служи по правило предимно черната ложа. Явно обаче има изключения, тъй като Учителят се включи незабавно с отговор и на този въпрос:

"Като изгарят писмата му, с това искат да кажат, че неговите чувства се нуждаят от огън, т.е. от пречистване. Когато се изгори, любовното писмо отива в невидимия свят, между разумните същества. Те разглеждат праха на това писмо, анализират го и се чудят защо хората на Земята приемат една любов, а друга не приемат." (Пак там, с.183 – с едно отваряне се отговаря на два проблема от днешния ден! )

           

Само няколко дни след този отговор Небето ни срещна с въпросната позната и се уверихме, че не се е освободила от отрицателните оценки. Но писмата й още не са изгорени...