1044.1998.08.21 Нуждата от преговори

Книга 30


21.VIII.134(1998)

Рила, 7-те езера, Елбур

НУЖДАТА ОТ ПРЕГОВОРИ

За втори път една приятелка получава покана от един духовен човек в Москва да замине там и да преподава панев­ритмия. Тази сутрин, малко преди да започнем да пишем, спонтанно прегърнати с една рускиня от Москва, О. и тя запяха песента "На Учителя", точно от стиха: "Той за мен е път от­ворен..." - и помислихме, че това може да е начало на отго­вора. Наистина, отворен ли е пътят на О. към Русия? Започ­ваме с отваряне на беседи от Учителя.

        "Това са свещени думи, носят доброто в себе си." (т."Ликвидация на века")

        "...Всеки, който оздравее, не ходи в болни­цата, а излиза навън - тогава всички, които са излели от този порядък на нещата, са излезли вън от болницата.

        Във вашата сила е да измените вашето положение. Свободата седи в това, че можете да опитате Божията любов още днес и да я опитате в нейната пълнота. Вие ще почувст­вате подобрение в света, подобрение в здра­вето си, подобрение между хората, между ко­ито живеете, между които влизате - ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат у вас. Вие ще станете силен човек - силен в този смисъл, че ще замязате на един извор и всички хора ще имат нужда от вас." (т."Красивата страна на живота":90, б. "Общото благо" от 5.12.1933г.1 с.)

        Имаше едно междинно отваряне, в което Учителят пре­дупреждаваше, че тази инициатива да бъде само ако О. изпъл­нява своята собствена програма и не разрешава някой друг да й налага методи и условия. (т."Изпитът на Любовта" -стр.33).. Отворихме още веднъж и се падна следната мисъл:

        "...И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под ве­щото ръководство на своя Учител." (пак там - стр.226,  б."Ученикът" от 4.VІ.1939г.)

            В мига, в който се четеше мисълта за собствената програма, Бог отново включи нагледен пример - в далечината, на пътеката, един познат човек от Братството с малко странно поведение и този път стана проводник на това, ко­ето иска да каже Учителя. Върна се малко назад и стъпка нещо на земята - може би чим. После го обиколи, огледа го до­волен и тръгна отново. Това е може би знак, че споменатата инициатива ще тръгне добре, само ако човек подготви поч­вата много добре.

            Преди да помолим Баща ни за евентуален отговор и чрез осияние, имаме чувството, че можем тук да дадем обра­зец за писмо до брата от Русия, който кани, което да бъде нещо като документ за един от начините, по който би тряб­вало да реагира ученикът и при други важни случаи в живота си, когато му се предлага тандем:

Драги брат Анатолий,

            Дълбоко съм трогната от Вашата подновена покана да дойда в Москва и да бъда полезна за нещата, за които гово­рихме. По сериозни причини, не можах да се откликна веднага още от първия път. Сега искам, освен благодарността си, да изразя и в писмен вид някои свои размисли и въпроси към Вас, с надеждата в един разговор още сега, на Рила, да разбера какво е Вашето становище.

            Ние усетихме още в самото начало, че имам някакви ка­чества - не само идейни, но и професионални, - за да бъда по­лезна с преподаването на Паневритмията в Русия. Това говори за Вашия усет и интуиция и отвори душата ми с доверие към Вас. Дълги години съм мислила, че именно Паневритмията може да бъде моето амплоа в Делото на Учителя. И Вашата любезна покана е едно добро условие да мога да дам това, на което съм най-способна.

            Заедно с Паневритмията обаче, като последователка на Учителя Петър Дънов, аз чувствам вътрешен дълг и призва­ние да работя и по-обширно за Делото Му в България и Русия и за другите основни духовни и социални форми на Неговото Движение и Учение. Досега вече сме напреднали с някои прия­тели в конкретни разработки, и аз не виждам пътя и живота си без паралелно участие в работата за Паневритмията с работа за Словото.

            Искам да споделя с Вас нещо много съкровено, имайки Ви пълно доверие - нещо, което не мога да споделя с 95% от бъл­гарите, имащи отношение към Учителя. И в днешния век, както и преди 2000 години, е актуална една драма, която засега чове­чеството не е разрешила с "отличен": това е автентичното представяне на Словото Божие и максимално коректното Му превеждане на други езици. Чувствам, че Вие имате поглед върху тези неща и затова искам да споделя тревогите ни, че в съвременните издания на български език и във всички преводни издания досега на руски има някои липси и неточности, които не допринасят за пълното приближаване към оригинала. С ня­кои от най-близките ни приятели сме имали шанса да общу­ваме дълги години със стенографите на Учителя и те са ни обучавали да реставрираме и редактираме Словото на Учи­теля във възможно най-автентичен вид. Днес вече има сто­тици ентусиасти и търговци без професионална подготовка и връзка с изворите на Словото, персонално и по дух, които все повече и повече изкривяват думите на Учителя. Това заставя нас, българите, които сме свързани с Учителя и Той е станал за нас живот, да посветим всичките си останали дни в борба за правилно предаване и превеждане на Словото. Между нас има българисти и русисти, родени и израсли в Братството, които поемат отговорността да работят за тази кауза на относи­телно най-високо ниво.

            Имайки предвид всичко това, искам да Ви запитам, можем ли да имаме Вашето разбиране и евентуално съдействие в това направление, като за нас дори паневритмията остава на второ място. Ние не настояваме непременно за материална подкрепа за издаване на беседите на руски език под наша редак­ция, но искаме да подчертаем, че аз и моите най-добри прия­тели, които знаем какво е Русия за спасението на човечест­вото, не можем да отделим време и сили за каквито и да са други инициативи извън Словото на Учителя и паневритми­ята, колкото и възвишени и благородни да са тези инициа­тиви. Това съвсем не изключва участие и съдействие на Ва­шата изключително мащабна програма, която за нас е оче­видно работа на Бялата Ложа на Земята и каквато могат да развиват само хора с такъв замах и поглед като Вашия, но ис­кам да Ви запитам: съгласен ли сте да върша това само в сво­бодното си време, извън задълженията, които имам към Учи­теля и Неговото Слово и Дело? Казвам това не защото не вяр­вам, че Вие ме разбирате добре, но защото около Вас може да има хора, които с най-благородни подбуди ще искат да ме включат в други широкомащабни дейности и аз бих искала да имам защита от Ваша страна, ако някои от тях не биха могли да ме разберат.

            В реда на тези мисли, които споделям с Вас, искам да Ви запитам, не считате ли за уместно да не ограничавам контак­тите си с приятелите от България и Русия, с които вече под­готвяме и издаваме някои книги? В този смисъл, ще бъде неиз­бежно да приемам гости и самата аз да гостувам на други места, за да можем да изпълним плановете и договорите си за издаване на книгите, върху които работим. Идването ми в Ру­сия в никакъв случай не би трябвало да попречи на предава­нето на тези книги в срок, поради което ще имаме нужда и от добър компютър, свързан с Интернет, или неограничен дос­тъп до такъв.

            Ако вие можете да подсигурите да отворим страница в Интернет за Словото и Делото на Учителя, тогава отпадат почти изцяло материалните проблеми за издаване на Словото във вид на книги. Тъй като това е най-високата ни цел, то ако тя би могла да се осъществи при Вашите условия, тогава има смисъл да се идва и за преподаване на паневритмията.

С дълбоко уважение:  (...)

        Това писмо наистина е един образец за изясняване на принципи, методи и взаимоотношения. Ако не само идейните хора, но и съпрузите и съпругите и интимните приятели предварително си разменяха подобни писма, много недоразу­мения и нещастия досега щяха да бъдат избегнати. Започ­вайки с недомлъвки и полуистини, почти всички партньори до ден днешен се занимават само с две неща: налагане на своите желания или подчиняване на чуждите желания. Човек се за­робва предварително, без да изясни на другия какво иска и може да прави и какво не. Понякога материалната зависимост или личността на другия са толкова мощен фактор, че лич­ната воля и еволюция се забавят значително и човек започва да обслужва чуждата изгода, чуждите планове и дейности, чуждото щастие.

            Наистина, писмени договори от рода на този, който със­тавихме днес, са невъзможни в повечето случаи, когато се съчетават влюбени, омаяни от астралните и физически ка­чества на другата душа. Даже намек за такъв договор или преговори в подобни случаи би бил непонятен. Въпреки надеж­дите и еуфорията в началото на всяка кармична връзка, въп­реки взаимното обожание или стратегиите да бъдеш роб на другия, за да го спечелиш, много скоро оценките се променят и бившият обожател и роб се превръща в егоистично чудо­вище, което иска да държи жертвите си в паяжината, защото иска да ги яде или понеже му е по-удобно да има слуги, откол­кото да слугува. В други случаи, когато робите и слугите са осъзнали и не искат повече да робуват, те стоят в мрежата единствено поради хипнозата на чувството за дълг, без да подозират, че децата им ще бъдат изядени, а не обезпечени. Външно, едно такова дете може да бъде обезпечено до козир­ката, но вътрешно то се превръща в егоист и себично съ­щество до мозъка на костите, което не иска да иде на пазар или да направи отстъпка в каквото и да е отношение, понеже се е занимавало със своите си работи. Колкото и способен и велик човек да стане такова дете в света, то си остава жертва на паяжините - на съвместния живот в малко прост­ранство, където се сблъскват хора от различни еволюции.

            Накрая искаме да поясним, че Божествените преговори не са по силите на мекошавите сърца и души. В името на "мира" и "хармонията", в името на саможер­твата, те не си и помислят да преговарят с другия, за да не накърнят интересите или чувствата му. Съзнателно и пред­варително обричат себе си на робство и преглъщане на цели планини от обиди и глупости, само и само нещата да вървят. Там е работата, че в повечето случаи нещата вървят, но на­зад. Ето защо, когато самосъзнанието и свръхсъзнанието за­емат своите истински места и върнат съзнанието и подсъз­нанието в техните законни територии, човек започва да се усеща като син или дъщеря на Бога с подобаващо самодос­тойнство, който защитава не себе си, а една Божествена ка­уза. Като защитава Божественото в себе си и в другите, ис­тинският син на Бога защитава правото да общува с другите души свободно и да върши мъжки работата, за която е дошъл на Земята. Нещо повече, той помага на несъзнателните, капризни хора около себе си, да не развиват повече своите хищнически инстинкти, като умее понякога да ги удря през ръката. Като удряш ръка, която се протяга да вземе повече, отколкото ù е определено, ти не извършваш насилие, а въз­питаваш животното в човека да разбере къде му е мястото. Това е акт на любов, а не на жестокост и безлюбие. Дори ко­гато си мислим, че трява да сме вечно  милостиви и меки и позволяваме на животното в другия да ни ръфа и лигави, на практика ние проявяваме неправда и жестокост към душата му. То не може да разбере, че не бива да бъде животно и че ус­ловието за общуване е мярката, кротостта и доволството.

        Елма каза по тези въпроси:

- Ето защо казвам: не разрешавайте никому да се приближава до вас без да преговаряте за всеки ми­лиметър от територията на духа ви. Един милиме­тър без преговори е загубен милиметър! Без прего­вори могат да общуват само смирени и скромни деца на Бога, които мислят първо за Бога и най-после за себе си. Ние не отхвърляме мисълта и грижата за себе си, но в Общия клас ги поставяме на последно място. В Специалния клас самозащитата е на първо място, а саможертвата - на последно. Когато стиг­нете до по-горни класове от Общия и Специалния и се свържете пряко с Бога, вие никога повече няма да страдате от липса на свобода и липса на милосър­дие. Там всяко нещо идва на своето време и място и ражда добри плодове както за другите, така и за всяко отделно същество с пламъче от Бога в сърцето.

                     10,57