1075.1999.05.20 Осияние за свободата на духа

Книга 31


20.05.135(1999)

София - Изгрев

ОСИЯНИЕ ЗА СВОБОДАТА НА ДУХА

- Молим за осияние за любовта към себе си и за пътеката за откриване на уникалната същност и уникалната индивидуална програма. Торнадото в с. Жълтуша свързано ли е по някакъв начин с настоящия момент и с факта, че един от единаторите е бил учител там преди 35 години?

13,23ч.

- Негативните последствия от непослушанието също са повод за питане. Затова и днешните думи на Елма са одеяние, не само осияние. Всички места, където сте живели, съществуват като огнени точки в 13-ото измерение. Ако някой слуша и изпълнява Словото, тези точки се оживяват и изпълват с благодат, а линиите на неговите маршрути пръскат живот и здраве на десетки километри. Проблемът, който е бил решаван на някое място, обикновено влиза в резонанс с подобен проблем в живота ни и ако направим грешка, силовият коридор към съответното място в миналото поражда неминуемо вихри. Следователно, никой от свързаните със Словото не е сам, понеже не само сродните му души, но и местата, където е бил, се засягат от проблемите, които решава или не решава.

Съвестта се пробужда бавно и мъчително. Трябва да видите как загиват хора заради някоя ваша отрицателна мисъл или постъпка. Това влиза в кармата на тези хора. Не е несправедливо, но натоварва онзи, който е допуснал погрешката.

Сатанинските учения се занимават с блокиране на духа или природата, с циментиране на спонтанността. Вие обаче трябва да различавате спонтанността на духа от спонтанността на душата, сърцето, ума и тялото. Спонтанността на духа е най-важната, понеже съдържа всички останали в себе си. Ако някой е бил спонтанен с душата си, разрешава половината от проблемите, а останалите почват да гният и миришат лошо. Всяка от останалите спонтанности, която не е спонтанност на духа, разрешава определена част от проблемите, а останалото се превръща в експлозии, епидемии, природни бедствия и всякакви други нещастия.

Спонтанността на духа е да правиш това, което ти се прави, без да се съобразяваш с нищо и никого. Атмическото тяло, като продукт на Отца в духовния свят, преживява създателството и творчеството като единствен смисъл на живота или като самия живот. Щом правиш нещо, което никой друг не е правил и не може да направи, ти си човек на духа - атмическа монада. В почивките от тази създателска дейност, духът иска да е напълно сам. Значи, подсигуряването на самота - преди и след всеки творчески акт - е атмосферата, в която диша духът ни. Тук за саможертва и компромиси не може да става и дума. Не че няма общуване, но ти си този, който светиш и раздаваш и не се интересуваш дали това се харесва някому или не. Неизбежно се намират души, същества, които се хранят от плодовете на твоя дух, а останалите не се приближават, понеже ядат други неща.

Повечето хора и особено жените на тази Земя пребивават и се проявяват тук повече като души, сърца и прочие, но духът им още спи. По тази причина духът им се мъчи, понеже е под похлупак. Ще запитате: "Как може най-силното - духът - да може да бъде поставено под похлупак: няма ли да го изгори?"

 Духът бива в потенциално или в кинетично състояние. Докато е потенциален, той е само семенце в хамбара или по-точно зрънце, понеже семената са по линия на душата. При това положение духът е съзнателен, копнее да се прояви и се измъчва, понеже още не е посаден, но няма силата да избута камъка или да събори плевнята, хамбара. Импулсът на духа си остава сподавен и чака времето, когато сеячът ще излезе на полето. В същото време половината от вас - душата ви - почва да служи, да се грижи, да изпълнява желанията на ближните и да им носи вода и храна, да създава уют, да се откликва и утешава. За развития дух това е истинско блаженство и неизбежен стадий - да слезе на нивото на душата, след като е изпълнил всичките си желания и си е починал добре. При това положение няма гниене, няма опасности и нещастия, тъй като спонтанността на духа и повикът на душата се сменят ритмично.

Пътеката към себе си, към тайнственото царство на Оранжевия Дух, се открива само в часовете на усамотение и в пълната безгрижност за проблемите и страданията на другите. Това не е липса на монада или сърдечна, душевна глухота, а първият импулс на Божественото в нас. Ако сме верни на себе си, можем и да не мръдваме от мястото си и да не отваряме вратата си никому - и пак да ни е чиста съвестта, че служим на Бога. Качественият дух не може да не бъде милосърден в определени моменти, но тези моменти не ги определят други, а ги определя сам той. Начините, по които проявява милосърдието си, също са по негов модел. Той приема чужд модел и чуждо време само по собствено желание и не позволява да бъде задържàн някъде повече време, отколкото желае.

Най-голямата вярност към Бога е верността към себе си, към Божественото в себе си. Когато човек е верен на себе си, страданията и нещастията в света намаляват и няма нужда толкова много да се жертваме и да помагаме, понеже нашето щастие прави щастливи и другите - от разстояние. Помощта и саможертвата са Божествени, но те са кръпки, не са цяла и здрава дреха. Самата Мирова Душа се занимава с пране, кърпене и гладене, като най-великата домакиня, но това прави от немай-къде, понеже светът се е развалил. Когато всеки е верен на Божественото в себе си, той е толкова здрав и щастлив, че няма нужда да му бъде помагано - и тогава майките и жертвените ангели и светии в света могат да си отдъхнат и да се възвърнат към това, което е първично у тях: жаждата за самота и жаждата за създаване, за творчество.

Този път ви говоря по-простичко и ви казвам неща, които са ви отдавна известни. То е само едно подсещане: да се опитате да бъдете верни на същината и естеството си и да разчиствате постоянно пътеката към себе си от чужди мисли и желания, за да попаднете в собствения си рай. Всички стремежи и помощи извън създателството и свещената самота са дело на по-нисши светове. Ако някой не е пробуден за постоянно създателство с ритмично оставане сам, той пропада в по-долните светове и тогава ще го видите как тича да помага, да се откликва, да се "реализира" в света, за да бъде подобен на другите... Човек първо трябва да е подобен на Бога; а да се уподобява на други същества - това би трябвало да е само една приятна артистична игра понякога. Ние всички преминаваме и през светските, и през адските театри и школи, където волю-неволю влизаме в милиони най-различни роли, за да опознаем драмата на изостаналите си събратя. Ако един дух е страдал и е играл много такива роли, той знае как се излиза от роля и може да покаже това на другите. Свободният дух излиза от роля и реплика, от сценично действие по собствена воля, както е и влязъл. Нищо на света не може да го принуди да остане в една пиеса повече, отколкото е определено от Сценариста и Режисьора. Вас ви карат всяка вечер, като се върнете от работа, да играете само в една пиеса с едни и същи реплики и действия до края на живота си. При това положение духът ви се оттегля и вие се разболявате, загубвате смисъла на живота си. Тия, с големите носове и ченета, налагат в коя пиеса да играете, а актьорите с малка и неизработена брада, с неоформен нос, подскачат според сценария и не смеят да напуснат сцената.

Сега, за да не ви доскучае от неща, които ви повтаряме от години и векове, ще ви припомним едно Божествено правило, да го опитате в момента. Подредете живота си на серии от последователни почивки и действия по образеца на хората, които са завършили еволюцията си. Първо останете сами и попитайте духа си какво най-много му се прави. Ако се натъкнете на мисълта, че за изпълнението на това желание са нужни други хора и някакви външни условия или обстоятелства, знайте, че това не е желание на духа ви. Духът може много добре да си живее и да се занимава сам, и това е белег на пробудено атмическо или алохимно тяло. Това желание може да е свързано с други хора и с външния свят, но то не зависи от тях, тъй като духът на човека има свободата да взема решения и да ги изпълнява сам.

Как става това?

В Божествения свят любов с обект не съществува. Изворът бликва и почва да тече, без да се интересува кой ще пие от него и има ли нужда някой да пие. Като види, че при него се появи някой астрален мастодонт и почне редовно да изпива водите му, не оставяйки за другите, по-дребни създания, изворът потъва надолу и избива на друго място, където няма астрални и ментални мастодонти. Божественият извор - духът в човека - не се оставя да го каптират в чешма с кран, понеже водата му ще се застои и ще придобие метален вкус. Видиш ли, че някой почне да носи чакъл и пясък и да прави кофраж около тебе, защото така разбирал любовта и съжителството, защото така била казала църквата - ти потъни дълбоко в себе си и потърси друго място, където да избликнеш.

И така, миналия път ви казах: дори Словото Божие, излязло от Учителя и от Неговите тръби, не е предмет на човешкия дух. То е предмет на душата и на ума и отчасти на тялото ви, доколкото са зависими от него. Наистина, който не се посвети на Словото Божие, дошло при последното въплъщение на Бога на Земята, той не може да е нещо повече от гений, светия или праведник. Въпреки това, в едно отношение геният, който стои едва на четвъртото стъпало на човешката еволюция, е по-близък до Духа, отколкото някои по-напреднали човеци, тъй като е открил онова, с което е единствен в трите вселени. Апостолът, мъдрецът, мистикът и магът в никакъв случай не бива да подпушват гласа на гения в себе си, искайки да бъдат предани на Словото и Делото. Това е една основна грешка у много напреднали ученици, които съзнателно потискат създателството и творчеството у себе си и не искат да раждат, за да им останели сили да служат на Учителя. По-ограничените вярващи, както и адептите на тъмните сили, имат една нетърпимост към всичко различно и индивидуално и затова окачествяват плодовете на духа извън делото на Учителя като дяволски. А вие сами знаете, че Учителят на Бялото и на Всемирното Братство ви подтиква първо към свобода на духа, към ярко индивидуална интерпретация на Словото, Делото и Живота. Съвършеният ученик е академик, когато работи с класическото Слово, и там работи по всички правила на академизма - не може да промени нито една буква и запетая; но когато става дума за собствения му дух, той там се проявява свободно, уникално.

Първия въпрос, който ще ви задам в невидимия свят, като се върнете, е не дали запазихте и разпространихте неопетнено Словото, песните, паневритмията и прочие, а дали намерихте самите себе си. Ако сте живели свободно и сте родили собствено Слово, Дело и Живот, които са повдигнали самите вас и окръжаващите, Бог няма да ви съди, че не сте съдействали с всички сили на това, което ви е завещал отвънка.

Сега искам само да добавя, че създателството на нови видими и невидими същества, в единение с душите, които Бог ви праща и при които ви праща, е най-висшата форма на изявление на духа и пълен синтез на Слово, Дело и Живот. Ако някой стигне до това и знае как да се усамотява и отпочива между две изяви на тази върховна дейност на духа, той няма нужда повече да чете, преписва и разпространява Слово Божие, тъй като е постигнал целта му. Такива разумни братя и сестри на Христа, които разпознават своите си и вървят в пътя на най-високия идеал, се намират постоянно в лъчите на Божественото Съзнание и То поема всичките им проблеми и нужди в ръцете Си. Щом като си струна на предаността, откликваща на всеки шепот отвътре и на синовете и дъщерите Божии или на по-бедните създания Божии, неспособни да търсят своето право, ти попадаш в безграничния океан на Мира Божий и вътрешният мир не слиза от сцената на твоето ежедневие. Щом като плачеш, въздишаш и се разболяваш, понеже си мислиш, че ти липсва нещо или някой строго определен, но не от Бога, ти попарваш кълновете на духа и го оставяш между камъните на улицата. Така мъките и нещастията и човешката самота, която е разкъсваща, са един симптом, че търсим химери и не слагаме шепи под извора на Божественото, което се лее за всички и зависи от нас, не от други. Вземе ли човек решение да се самораздава според Божия глас и да се скрива от другите пак поради Него, без да му е мъчно за неготови души и непостигнати човешки желания, той осъмва една сутрин щастлив и вижда как благата на живота плуват около него в изобилие и няма кой да те спре да си вземеш, да подариш и да се скриеш.

Екскурзия и съжителство правиш първо с духа си, за да бъдеш силен. После ги правиш с най-издигнатата душа, която познаваш, за да бъдете щастливи. Най-накрая ги правиш и с други, за да проявиш доброто. Ако живеете по този начин и в този ред, непременно ще се подмладите и няма повече да ходите за мъж и жена, но ще ходите във вечна радост и блаженство. Под "мъж" и "жена" в човешки, в адски смисъл, Ние разбираме онзи, когото искаш да притежаваш само за себе си и да бъдеш предимно с него. Когато говорим за отношения между души, Ние не изключваме всички радости и блаженства на Небето и на Земята, но изключваме напълно чувството за власт и притежание. Няма нищо непозволено в Царството Божие на Небето и на Земята, ако то ражда Радост, Мир, Щастие, Благоденствие и Изобилие за всички.

СОН, СОРОН, СОРИОН!

Клонът не е по-важен от дървото!

"Свобода, свобода ви трябва вам на всички, които днес живеете в света, в света, в света! Свобода вам на всички ви трябва, трябва, трябва..." (Текст на песен, даден от Учителя в т. "Силата на мисълта", Урания'98:226, б."Езикът на седемте тона" от 14.06.1939 г.)

"Та казвам: вие сте дошли до едно място на еднообразие. По този начин вие сте спрели вашето развитие. ... Седите и мислите за едно и също нещо. ... Казвате: "Дотегна ми!" - Ами смени забавлението!" (т. "Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия", Урания'98:333, б. "Увеличете топлината и светлината" от 25 януари 1939 г.)

"Най-първо, трябва да бъдем в единство с онези, които ни обичат, които вярват в нас и които се надяват на нас. Не трябва да разваляме Божествената връзка. ...Живейте тъй, както в Божествения свят живеят - с Любов. Туй е!" (т. "Всеки ден по една добра мисъл", Урания'97:297, б. "Ще ви бъде" от 8.01. 1941 г.)