1093.1999.07.26 Надежда за звезден куп

Книга 32


26.VII.135(1999)

Велико Търново

НАДЕЖДА ЗА ЗВЕЗДЕН КУП

 

- Може ли да се каже нещо за ролята на трите сродни души в по-тесен, общочовешки и космичен план.

17,52ч.

- Гностицизмът и агностицизмът са разкъсани от осем хиляди години насам (Според Учителя до 1944г., те са равни на 200 милиона земни години -б.п.). Определени сили използват тези разкъсвания в тъканта на Кос­мическия Човек, Който боледува. Значи, има Адам Кадмон – съвършения Космически Човек, Който не се поддаде на това внушение; но има и един друг Адам, когото успяха да разделят с половината му и образу­ваха от него двата познати пола.

Адам Кадмон съществува в две форми – единна и троична. Той всъщност има способността да се превръща от единно в тройно същество когато си поиска. Когато е в тройния си вид, той се нарича Адам Амон. От името разбирате, че Кадмон и Мон са единният Адам, а Амон е този, който не е единен.

Така че падналият Адам се раздели с Ева и сега се търсят вече осем хиляди години да се съберат в едно по двойки. Вие знаете, че някога те бяха мъж и жена в едно тяло, но сраснали с гърбовете си. Зна­ете още, че при сегашното им предстоящо сливане отново в едно същество, те ще бъдат един срещу друг, прегърнати в поза на вечен екстаз. Това обаче е само триизмерен образ – всъщност, те ще се обе­динят до шестото измерение и няма да изглеждат така. В действителност, слетите сродни души представляват един неподвижен мъж, в който се върти с невъобразима скорост онази, с която се е слял завинаги. В определени периоди, тя застава не­подвижна, а той се върти. По този начин те влизат в синхрон с преживяването на Тот и Пралайа, които са в постоянен екстаз и сливане.

Синтезът на двама обаче е една бъдеща мечта на падналото човечество, още неосъществена от никой. Тайната е в това, че към двойката се минава през Адам Амон. Без неговия съвет и пример, двоичен синтез е невъзможен. Представен в третото изме­рение, той е удивително прекрасно съчетание от един илухим и две алохимки. Понеже всичко се проек­тира и в по-долните светове, в духовния свят той е съчетание на един мъжки херувим и два женски сера­фима. Периодично обаче, Адам Амон се превръща в тази, която знаете от легендите като Лилит¹ (виж пояснението накрая – б.п.). Тогава тя представлява един женски алохим, прегърнат с два мъжки илухима. На ядрено ниво, той и те се проектират като опреде­лени групи от елементарни частици; на атомно и молекулно, на първо място водата е перфектната форма на тяхното съществуване.

Всичко живо се дължи първо на водата. А во­дата е свещен брак между два водородни херувима и един кислороден серафим. Всички атоми, молекули, съединения, органи, системи и пр. - от дъното на микросвета до безкрайните бездни и острови на су­первселената - представлява стабилни и динамични съчетания от различни по брой същества. Ако попо­вете и роднините ви можеха да присъстват при съз­даването на света, те биха обявили първо водата в аморалност и биха се помъчили да завържат ста­билно един водороден атом с един кислороден, което е невъзможно. И това съществува в химията и в жи­вота, но по съвършено други закони. Ако същест­вата се опитат да пият от такова съчетание, вед­нага ще умрат.

Постигнатата хармония, обич и любов между повече от две същества води до подмладяване и без­смъртие, в случай, че тя не е само една приятна ду­шевна констатация, но и начин на живот. Отделни проблясъци на безсмъртието се явяват тук-там в историята на човечеството, и това се вижда от космични разстояния. Но те обикновено угасват вед­нага, понеже обвеяните от безсмъртието продъл­жават да пазят териториите си. Свободните кос­мични човечества са безсмъртни, понеже в един ден, седмица или месец, в един дом остава единият от двата водородни атома, а в следващия – другият. Тримата са пак неразделни, но тук се спазва законът за фазовото завъртане, при който, периодически, единият излиза навън. Тогава и децата стават без­смъртни и неуязвими от никакви нещастия и бо­лести, защото семейният дракон, при такова осве­жаване, се разпада само за два-три месеца. Жъл­тите, мътни кубчета от астралната урина на рев­ността и черният цимент между тях от упори­тостта на егото се разтапят интензивно, при ритмично и периодично отсъствие на един от риско­вата група².

Наистина, човешките агрегации са едни от най-рисковите групи на Битието. Те си уреждат бита, но човешки бит и Битие са две различни реалности. По-точно, човешкият бит не е реалност, понеже прави хората отвратителни в очите на разумните циви­лизации.

Преди да зададете нов въпрос, искам да допълня нещо много важно. Проучете въпроса за затворе­ните и отворените тройки.

Съществуват Божествени, но съществуват и адски затворени тройки. Подавам тази тема само за размисъл. При адската затворена тройка, по подобие на затворените етноси и кръвосмесителни бракове, става израждане на групата поради взаимната из­вестност на елементите (интимността им е известна и на други, освен на Бога. Даже и един човек да узнае за ин­тимната им връзка, дори и да е най-добронамерен, тя е осъ­дена на провал – б.п.). Ревността може да отсъства, взаимната обич е налице, свободата е постигната, но липсва елементът на неизвестност. При отво­рената тройка, дори и да не става дума за "госту­ване на втори трети", още от самото начало трябва да се заложи съзнателно елементът на не­сигурност и неизвестност, кога точно отсъства­щият е сам или е с другия. В адските и човешките двойки, отсъствието е синоним на предателство и затова еволюционно по-слабият преследва с ми­сълта си партньора, докато го убие с отрицателна мисъл. В такъв случай, не бива да се издава къде отива близкият, понеже мисълта на ревнивия ще се насочи и към другото същество и ще съкрати и не­говия живот или ще му причини ред страдания и не­щастия. Затова, основната причина за нараства­нето на гробищата през последните осем хиляди го­дини е опитът да създавате своя химия, немислима дори за Божествения Абсурд.

          При затворената тройка, да предположим, вече не летят мисли и чувства, отровни стрели, но ра­дост, щастие, благословение. Излезли сте от ро­бовладелския и феодалния строй, в който живеят другите. При известността на третия обаче съ­ществува опасност от отправяне на силна любов към него, което все още е форма на лично, а не на космично чувство. Съществува и опасност от под­съзнателно продължаване на астралния и менталния контрол, с надпределни усилия тройката да си ос­тане затворена.

18,59ч.

- На мисловния въпрос на един от присъстващите бе отговорено, че до 4 дни ще му бъде изяснен. На същия му бе казано, че до 8 дни ще му се случи нещо, за което той трябва да бъде подготвен - и "да му бъдат отворени бенто­вете".

- Възможно ли е в един живот да се постигне съвършен­ство, без натрупан цялостен опит и еволюционни качества и материали?

19,06ч.

- "Невъзможното за човека е възможно за Бога". Ако в статуса - космическото досие на човека до този момент - най-великата математичка на трите вселени Пралайа, която е и най-грижовната Майка, е фиксирала пределните възможности на едно нейно дете, само Бог е този, който може с един замах от тази глина да създаде шедьовър!

Единственото условие, за да може Бог да нап­рави това и да се излезе от статуса, е готов­ността на съществото да стане едно с Бога. До­като някой поддържа статуса – да бъде едно със себе си, едно с любимия си, едно с вярата си или йерархията си, - той все още не може да бъде едно с Бога. Това означава абсолютна вяра и готовност да съблечеш всичките си дрехи, обличани през веч­ността, и да останеш гол пред Създателя си, Който може с две риби и пет хляба да нахрани няколко хи­ляди души. Така и от твоя статус, без никакъв опит и материал, събран в миналото, Той може да сът­вори в един миг елохим, равен на Него. Щом от камъ­ните може да направи чада Божии, колко повече от едно разумно и любящо същество Той ще е способен да сътвори шедьовър!

Затова повтаряме: мисълта за себе си не е ми­съл за Бога. Мисълта за ближния е наполовина ми­съл за Бога. Мисълта за всички е три четвърти ми­съл за Бога. Когато мисълта за ближния и мисълта за всички се превърнат в два вида действие и тези действия почнат да се редуват, тогава Бог про­мисля и лично за теб.

- Може ли да се даде точният азиент на А.Д.А.?

- Асцендентите, които изчисляват повечето астролози, са неверни, но почти веднага почват да действат, понеже са "егрегорни". Ако астрологът е от Бялата ложа, а не от Черната, неговата астро­логическа измислица действа за добро и можете само да мечтаете да срещнете такъв приятел и мъдрец, независимо дали ви гледа на звезди или на ашици…

В случая обаче азиентът, изчислен от Д., е уни­кално съчетание от интуиция и опит, и той съвпада с един от реалните еволюционни асценденти на Йо­лин (името се даде в 19^ч25^м15^с - б.п.) – холиада от Регул. Същевременно, може да опитате и с третия еволю­ционен азиент в 22^о35`47.36" в Стрелец. Изключи­телно важно е да се поддържа действието на ази­ента, изчислен от първия астролог на Ехнатон. Ня­кои от вас трябва да коригират представата за изг­ряващ знак Орел, трети деканат: той дава често съвършени профили, подобни на асцендент Лъв, а в някои случаи и с по-тежки, изгърбени носове, като Овен и Козирог. Това е, защото зодиакът не е само дванадесеторен, и на това място в този знак се пада друг знак и някои звезди там променят структурата на известния ви Скорпион.

__________

1 Най-вярна е интерпретацията на Анатол Франс в уникалния му разказ "Дъщерята на Лилит". Заради подобни концепции, той е бил отлъчен от църквата. За него този велик и прекрасен образ не е "дяволица", както счита и съвременната упадъчна астрология, не познаваща езотеричния ключ на Талмуда и действителната исто­рия на Лилит. Тя е първата жена на Адам, която е невинна и безс­мъртна, понеже знае какво е Любовта и не обича само един човек. Тя е от тайното Братство на Безсмъртните някъде на изток, и през няколкостотин години се телепортира там, където има чо­век, узрял за Любовта. Можете да си изтеглите аудиоизпълнение на този разказ от http://dox.bg - влизане с име anhira и парола nostran

2 И наистина, много по късно, във филма "Великата тайна на во­дата", ние видяхме това периодично излизане на всеки един от еле­ментите на водния кристал (клъстър) и заменянето му с друг, ид­ващ отвън.