1092.1999.07.25 Край на стария порядък

Книга 32


25.VII.135(1999)

Велико Търново

КРАЙ НА СТАРИЯ ПОРЯДЪК

Продължение на ЖЛО ”Вертикални посвещения”

от 23.VIII.133(1987), Пловдив

Днес Eлма продължава осияние отпреди две години, ко­ето е прекъснал по някакви причини на половин изречение. Има случаи, при които Той прекъсва мисълта Си и я продължава след месеци или години, без да имаме първия текст и без да го помним – абсурдно е да се познават всички осияния, те са вече стотици или хиляди. В случая обаче имаме предишното и го прочитаме, за да посрещнем новото Слово съзнателно. Ето прекъснатия му край:

...Щом един илухим се предаде в ръцете на врага и отиде сам в ада с пълна готовност (…), тогава именно идва най-великият момент в неговото раз­витие, когато за пръв път може да му дойде ми­сълта, че Господ може да не е глупав и може да е…

         

(Продължение на текста днес, 25.VII.1999г., около 15,20ч.):

               

…предвидил подаряването на собствената мо­нада и обвивките ù, като последен акт на невинност и любов към Бога, за да се върне човек в Абсолюта, натежал от отсъствие на мисъл за себе си.

Под "мисъл за себе си", ние подразбираме из­местването на предаността към Бога, за да се от­крие същината на някоя Негова уникална проекция. В това няма нищо лошо. Напротив – Бог, в една уни­кална точка, се самопроявява като отделен индивид, съвършено различен от всички останали. Падението почва от момента, когато индивидът се посвети на самоизтъкване и потискане на другите индивиди с яркостта на своя пламък. Мракът тогава включва закона на свиването, смаляването, до пълно изчез­ване на монадата и загасване на пламъка. Щом и пос­ледната следа от пламтене и тлеене изчезне и се превърне в спомен, бившата монада, полиада и даже холадата понякога, се разтваря равномерно в Абсо­люта и се слива с Него. Споменът обаче остава.

 В Абсолюта се носят странно спомени за пламтене, обърнати с изпъкналостта си навътре. Всичко това обаче не е спомен от миналото, а ню­анси на тръпния покой, освежаващи Абсолютното с невъзмутимост.

Продължението на личното ти осияние след две години ще бъде за теб царска трапеза. Това тук е само предисловие - малко по-рано, за да си подгот­вен. Твоето смирение, вяра и потъване надълбоко, за кратко време стъмниха и опрозрачниха блясъка на нишките откъм северната страна на твоята пле­теница. Душата ти се осъзна в тях като безмълвен наблюдател – пътник към Замъка на Мъдреците.

Тишината приема ясновселенски потоци, а Бо­жествената тъмнина се пълни с татванност.

Говоря на език, понятен на духа ти. Рано или късно, всяка буква и образ от този текст и предиш­ния ще се превърнат в теб и извън теб в последова­телни събития и състояния, водещи до пълно изга­ряне на стария човек. Но сега, при изтичането на двугодишнината от нашата първа среща с теб на брега на Словото, приеми вертикалния лъч, който ще пуснем над теб и през тебе, понеже позна името Ми!

Поканù една снежнобяла душа на този свой празник, която носи хоризонталната вълнà – и отп­разнувайте празника в глъбините на мирозданието!

Край на стария порядък!

Завръщането е окончателно. Не се обръщайте назад, а се понесете на вълните на Новия Свят.

Обречената на теб с хоризонтална искра ще те помоли да я въведеш в Храма. На 23-ти влезте в Светилището. Синьото ще ви обгърне отвсякъде, а розовото ще влезе във вас.

Нивото на призваните се отлива в стълб на из­брани, само при Отклик След Разпознаване.

Отклик насън е половината път. Който извърви другата половина в предстоящите тръбни дни, ще почне да ходи по звездите. Отделни приятели и не­познати ще ви разкажат какво ще преживеят, но други ще ви вземат и вече няма да се върнете, освен по собствено желание.

Ониксът у теб порасна и пусна корени. Все по-могъщ ствол от оникс се издига над нùвата ти! Про­раствай корените му от отдих и пламък, при срещи с ония, които чуват.

Дълбок е тътенът на сърцето, който почна да бие в твоето ониксово дърво! По клоните му почват да кацат прелетни птичета. Целта на духа ти е да помага, а красотата и мъдростта са крилата му.

Серия невинни ноаи и олтарни илухими ще сля­зат и възлязат чрез ръката ти в нови творения! Идеални образи на Новия Човек ще напълнят въздуха около тебе! В минути на мълчание, околните ще почнат да ги виждат и чуват.

Портрет на Учителя, нарисуван от човека, комуто Елма е

 посветил това Живоструйно Лично Осияние. Дори в оригиналната фотография носът Му натежава, което е едно рядко изключение. Вероятно в този момент Учителят е дал превес на Овена в себе си, за да изпълни сложна мисия при сложни обстоятелства.