понеделник, 17 октомври 2011 г.

1112.1999.12.16 Утро в Странджа

Книга 32


16.XII.135(1999)
Странджа

УТРО В СТРАНДЖА


Това вероятно е било писмо до някого и е трябвало да се класифицира към томовете с кореспонденцията или дневни­ците, но съм го сложил по изключение тук, с надежда да се помоли за осияние. Досега няма отговор от Елма за този случай, но накрая включвам мисли от беседите по темата, както става в много други текстове от този род.

22,37
Бях в Странджа. За да се спася от шумовете в селото, ходех през деня на разходки. Не можеш да си представиш какви неща преживях - за компенсация... Първото утро излязох на един Божествен хълм при изгрев слънце - и потече молитва в стихове поради изумителната красота. То бе обяснение в любов към Него, Който бе самата синя и розова мъгла над ре­ките, самите горички, изплували от нея, светящите паяжинки с капки по тях, потоците и моретата от оранжева дъбова шума покрай острови от безумно зелен и свеж, пружиниращ мъх из цялата гора. Потресаващо!
Мислех да запиша това стихотворение-молитва, но разбрах, че съм безсилен. Исках да опиша как на едно островче мъх от фантазията ми изскочи гола елфичка и как я прегърна и целуна един прекрасен малък елф, а после се търкулнаха под една шумка и шумката затрептя... После духна вятър, под­гони листата и откри хиляди двойки любещи се елфи, които не се срамуваха. Случваха "нещото в себе си" и "нещото за себе си", без да се интересуват има ли нещо извън тях...


Видях и белия имел и разбрах и той с какво се занимава и как живее.
Помислих да си построя мечтаната къщичка точно на това фантастично място, където всеки ден изгревът и зале­зът ще са неописуемо различни, но хоризонтите ми се изсмяха: "Няма да издържиш да ни гледаш очертанията все едни и същи години наред, въпреки че никога не повтаряме една и съща дреха!... Ти не можеш да станеш като хората, които се самоубиват чрез повторение на образи."
 И разбрах, че са прави.
 На другия ден се качих на срещуположния връх. Най-горе имаше гнайсови скали още от архая - като на Рила. На една от тях бавно се очертаха мъж и жена от прозрачен гнайсов диамант, слети в любовен екстаз. Приличаха на съвършена скулптура, но аз знаех, че са живи. За да вляза в тяхното време, някой направи сезоните и годините да се сменят все по-често и по-често, докато затрептяха много бързо и накрая всичко спря. Аз също бях от кристал. "Защо си толкова тъ­жен?" - попита ме жената, без да излиза от прегръдките на прозрачния мъж и без да обръща лице към мен. "Извършваме грях - обади се мъжът. - Яви се тъжен, а ние продължихме да сме на небето. Не мога да бъда повече щастлив - и той из­веднъж помътня от мъка и се превърна в обикновен камък.
 Жената слезе от скалата и дойде при мене. Любимият ù бавно почна да си възвръща прозрачността.
 После слязох надолу до реката и видях Стария Габър. Там имаше русалки и крилати момчета - те се плискаха ве­село във водата. Поканиха ме да остана завинаги с тях и ка­заха, че с тях повече никога няма да съм тъжен, но аз им ка­зах, че имам работа. "И ти продаваш душата си заради "ра­бота"?!... Нима не знаеш, че човешкият свят е фуния към смъртта? Там и да видят, че някой е тъжен, могат да си ос­танат щастливи и да си гонят задачите..."Могат!...- изсмя се една русалка. - Ама затова стават на дядовци и бабички!"
 После една от тях затвори очи и замълча. Попита: "Защо той е още тъжен, след като преди малко създаде на върха една нова вселена? При това, кристалните жени прег­ръщат много по-пламенно от нас...
- Защото е Човек - Последно Творение. Човекът има жажда за любов и способност за любов колкото сто милиона диамантени човеци!
 - Тогава защо го каниме при нас? Не трябва ли тогава Човекът да срещне Човек?...
 - Чувала съм една приказка за някой си Човек Диоген...
Диоген... - повтарям си аз последната дума на русал­ката и тръгвам нагоре по хълма. Преведено от елински, ще рече: "Раждащ Бога". ...
- "...а като се има предвид, че Бог е Любов..." - подхва­щат темата разветите памучета на един самотен храст... " - "...ще излезе, че в древна Гърция е имало един гений на лю­бовта, който тръгнал с фенера си да търси човеци...
 - ... но не намерил!... - излая едно куче откъм стадото. - Нашите са сами, защото са се родили много рано...
 Вече пред вратата на къщата в Евренозозво ме близна едно малко женско куче, и като го помилвах, веднага легна по гръб и примря от щастие. Спомних си за осиянието "Куче­тата - хората на осмата раса". А Диоген е търсил Човек в четвъртата...
Явно Диоген ме е вълнувал през годините, понеже доста по-късно е дошло стихотворението:

АДАМИТСКА ПЕСЕН
"Диоген" значи "Роден от Бога", "Богород", "Раждащ Бога"

(трети и четвърти стих на всеки куплет
са се повтаряли като припев)

Нощувал Диоген във бъчва,
по-беден даже и от пес;
Но даже Господ се измъчва,
бездомен и презрян до днес.

С фенера си мъдрецът денем
Човека търсел в оня век,
но всеки бил зает и женен
и грижел се за свой човек.

Въртели се от памти-века
лъжи, оглозгани без жал.
Все дирел Дио Человека,
но всеки кокала държал.

Човек Човекът не намерил –
ни жрец, ни "праведник", ни крал...
Да, дълго Диоген треперил,
но името си той разбрал.

Престанал най-подир да дири
и станал скитник волнокрил -
в морето бъчвата натирил,
парцалите си подарил.

Така че, който ражда Бога,
остава чисто гол и бос
и в тоя свят на "знам" и "мога"
помага само като гост.

Защото хиляди нещастни
(богати, бедни и царе)
ловуват само свое щастие -
да, всеки бърза да умре.
 3-6.10.2006

 Оригиналният текст от 16.XII.1999г. завършва така: "На същото дередже е и побратимът Дейв Мак Кийн". - Явно съм чел някаква книга и съм искал да цитирам нещо, но в текста цитатите от нея липсват.

"Такова е положението на човек, който очаква Духа. Той чувствува, когато ще възприеме Духа, ще има много видения, много сънища, много работи ще дойдат да му подскажат и няма да го оставят в неведение. Ще има пак нещо, което ще остане незнайно, но ще го предупредят.
Идва Духът за тези души, които са вече готови. Има души в миналото, в които Духът е идвал. Имало е едно специфично изливане – това, което мистиците наричат "вътрешна връзка". Душата се свързва със своя първоначален извор - и оттам, отдето е излязла, става едно с него. Има вътрешна връзка между Първата Причина и душата, която живее на Земята." (из 47-о утринно неделно слово, държано от Учителя на 9.IX.1934 г., 5 ч сутринта, б."Съшествие на Духа")


"Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори. Но тя говори отлично, много хубаво и красноречиво говори! В известни времена, в известни дни през годината Учителят на Бялото Братство космически слиза вътре в Природата. Това са моменти, за които казват, че Небето се отваря и се явяват различни видения. Във всяка една епоха има времена, когато Учителят слиза, и ако вие ги знаете, ще видите Великото в Природата." (из "Аз съм истинската лоза" – беседа от Учителя, държана от 11 часа на 27 август 1922 година (неделя), в град Търново)

"Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват." (из "Побеждавайте злото" - Двадесет и четвърта неделна беседа, 9 февруари 1930 г., неделя, 10 часа, София – Изгрев)

"Желая на всички да пророкувате и видения да имате. Така да заговори във вас Любовта! (из "Огнената пещ" - Беседа от Учителя, държана на 17 април 1921 г. в София)

Няма коментари:

Публикуване на коментар