1116.2000.01.12 Приказка за Друмник-Сладкодумник

Книга 32


12.I.136(2000)

Пловдив

ПРИКАЗКА ЗА

ДРУМНИК-СЛАДКОДУМНИК

 Аз съм Друмник–Сладкодумник,

 много скитам по света:

 с ореховки за децата,

 и целувки за сърцата -

 за да блика радостта…

Друмник–Сладкодумник решил да отиде в един далечен морски град със своя вълшебен летящ кораб. След дълго пътуване се приземил до един голям бял дворец. Дълго време след неговото приземяване хо­рата говорели за появата на небесен кораб над този градски дворец и даже вестниците писали за това. Тръгнал Друмник-Сладкодумник да раздава даровете от вълшебния си кораб. Виждали го на много места – сам или с други сладкодумници и вълшебници - да твори и дарява красота и добро.

 Корабът му бил целият от кристал, а вътре имало много отверстия, в които се наливали различни ви­дове горивo – този кораб бил много вълшебен и не можел да лети само с едно гориво. Друмник-Сладко­думник се скитал с кораба си по света, за да събира от човешките сърца и души горива за своите пъте­шествия и да раздава радост и щастие. Над всяко отверстие имало светящ надпис на непознат език, но когато дете поглеждало към надписите, те се променяли и се появявали написани на собствения език на всяко дете. С възрастни това се случва много рядко – възрастните са късогледи и виждат само до върха на носа си и най-много до върха на носа на близките си. За децата няма никакъв проблем да обичат всички и затова четат надпи­сите в кораба на чичо Друмник свободно, даже и да не са ходили на училище. Но заради възрастните, тук ще преведем имената на някои от вълшебните го­рива: "Блага Дума на Устата", "Мили Поглед на Очите", "Нежно Чувство Проявено", "Разпознаване на Своите", "Отклик Без Замисляне" - и още много, много други названия. От всички страни, стените на ко­раба били от горе до долу с отверстия със светящи надписи.

          Имало и някои по-големи отверстия с различни цветове. Например, над яркочервеното пишело "Безумни Рискове", над нежнозеленото – "Вълшебни Мигове", над виолетовото – "Диамантена воля", над чисто бялото – "Саомораздаване на Всички" и "Неизпускане на Мига", а над черното – "Есенция от Остри Шипове срещу Преуспяващи и Навлеци". Имало и една едва видима дупка с надпис "Кратко Говорене". От това гориво се намирало много рядко, но било много силно и от него стигали по няколко капки годишно. Имало и една почти неви­дима дупчица, в която горивото се вкарвало само с тънка инжекция – толкова малко количество гориво от този вид се произвеждало в космоса и толкова силно било то, даже и в микродози. Надписът над него бил по-дълъг, но не само децата, а и много пришълци не могат да го разчетат и разберат напълно. Било нещо като "Възхищение пред Чуждата Истина". Казах, че този надпис под отверстието за гориво бил по-дълъг от другите. Досега са разчели само отделни фрази, които звучат логично, например: "...не само възхищение, но и лансиране".

 Кристалният кораб имал и дезинтегратор за отровен въздух и дъжд и за отходни води, които се стичали към него от всички страни, когато е кацнал. Надписите над всяко смукално отверстие били почти напълно изтрити или замърсени от постоянна употреба, но в справочната книга за този вид ле­тящи чинии може да се узнае какво пише на табел­ките над отверстията и маркучите за всмукване и преработка на най-гнусните мръсотии от света: "Не, не си прав!", "Слушам!", "Чакай да ти кажа", "Хайде!", "Ние сме единствено прави", "Нормативи, заповеди и санкции", "Имена, титли и тиражи", "Пе­чалби и лихвени проценти", "Гной от нотариални ак­тове", "Стръв за наем", "Стръв за първенства и купи", "Привилегии, предимства и награди", "Ледено безучастие" - и пр. и пр. и пр. Един от най-мощните всмукатели в добрите космични кораби е за мизерни психики на просташки народи, които хвърлят боклук по ули­ците и сред природата; по реките и доловете и покрай блоковете, в които смъртеят.

          Още малко за устройството на летящата чи­ния. Всички тия отверстия и надписи били подредени по етажи, направени от различни скъпоценни камъни. Първият етаж бил от блестящ елмаз, и с големи букви там било написано нещо за гостуването: "От Два Дни и Една Нощ"; вторият бил от смарагд и там пишело "От Една Сèдмица", третият бил от чист сапфир и имало надпис "От Един Месец". Така всеки по-горен етаж бил от различен скъпоценен камък и там горивата, които се наливали, били, съответно, продукт от една година екстракция, от 7 години, от 14, от 28, от 56 години - и дори от цял живот или цяла вечност събиране и раздаване на гориво.

Ще попита някой: "Как така и раздаване? Нали трябва внимателно да се събира гориво в сърцето и душата, за да се спасиш и да занесеш на Друмни­ците-Сладкодумници, та да те повозят на някой вълшебен кораб из космоса или да те стоварят ня­къде в преддверието на Царството Божие, ако си много религиозен?..." – Това е така, но в много случаи горивата се появяват сами, когато ги раздаваш ко­муто трябва и както трябва и когато не се стре­миш да уреждаш живота си или да спасяваш само близките си и собствената си душа. В такива слу­чаи даже си напълваш повече, отколкото сам си си произвел. Но ако не го раздадеш веднага на всички, а мислиш за утрешния ден и за избрани, близки и кли­енти, има опасност от вмирисване на личността или от разбойници, крадци и експлозии. Тогава почваш да червясваш от самота и те посещават само подобни на тебе.

          Корабът на Друмник-Сладкодумник можел да лети из цялата вселена, само когато имало от всички горива. Той можел и да се уголемява колкото си иска и да вози неограничено количество пасажери, когато се намирали хора с чисти горива. Защото ид­вали и много любопитни или амбициозни с мръсни и взривоопасни горива и горивата им се замърсявали все повече и повече с всяка секунда пазарене, съмне­ние, подозрение, душевен студ, леден или безразли­чен поглед и лош вкус. Разминаването на сродни души карало горивата да замирисват на развалени яйца, а животът с несродни екземпляри и раздялата вечер със сродни души - разотиването по леглата, стаите и къщите си - превръщало всяко гориво в помийна вода, която се стичала в реките и моретата и там всичко живо измирало. Но имало и случаи, когато прекомер­ното оставане на някой в стаята или къщата на ня­кого или прекомерното мислене за него – дори и да ти е най-близкият човек – превръщало горивата в остри камъни и ледени парчета, които пробиват и най-твърдите подметки и тогава ходилата и ду­шите почват да кървят и хората погрозняват и се състаряват само за няколко години. На някои особено чувствителни личности изтича цялата кръв и те полудяват и умират само за няколко десетилетия. Първо умират сърцата им и те почват да правят забележки на другите и да им дават бързи съвети. Основното им удоволствие е да отричат и отблъск­ват истината на другия, да не дават, а проповедта и наставлението е любимият им прийом. Те могат да живеят само за себе си и за близките си, най-много за собствената си представа за истината и за собственото си нищожно обкръжение и не са спо­собни да раздават живот и щастие на други. При­шълците избягват такива от светлинни години раз­стояние, защото потта и погледите на такива хора са особено миризливи и токсични. Туземците не знаят, че усещат собствената си миризма, когато обвиняват, че другите им миришат – има хора-огле­дала, които ти връщат собствената смрад в носа, когато си помислиш да изтъкнеш нещо лошо или да дадеш съвет. Друмник-Сладкодумник ни е казвал, че за да слезеш между хора от такава раса без да при­паднеш, трябва с часове да ходиш рано сутрин на­горе по планината и да пееш едни специални песни; да се мажеш със специално масло против отврат и смрад, което пада от небето сàмо при изгрев-слънце, стига да не си си вкъщи или в леглото.

          Но - стига описания и теории! Нека разкажем на малките пришълци и кореняци какво се е случило на Друмник-Сладкодумник един ден преди много, много години, когато кацнал с чинията си край столицата на вълшебното царство Киевска Рус. Питате – защо и "кореняци"... – Ами нали от собствен опит знаете, че във всеки свят има и хора, родени именно в този свят – не пришълци като нас. Нали на всички е из­вестно, че истинското правителство на Земята и на всяка звезда и планета е невидимо и че управлява хората и природните царства и стихии, откакто се е образувала самата планета. Защо забравяте това? Тази история с пришълците е много раздута във вестниците и ние всички сме учили по колко ко­реняци и извънземни има във всеки отделен свят. Това, че на планети като Земята пришълците са преобладаващи, а кореняците само една шепа, се дължи на особеното естество и мисия на Земята – такава като нея няма в целия всемир! Тук могат да се срещат и обичат представители от всички кът­чета на вселената, без да им мигне окото. Даже и така наречените "обикновени" хора на Земята са дошли от други светове, но на тях не може да им мигне окото, защото още спят – очите им са затво­рени. Тези, които си мислят, че виждат, защото гледат с отворени клепачи най-различни къщи, предмети, измислици и все едни и същи пейзажи и физиономии в себе си и около себе си, нямат нищо общо със зрящите хора. Понякога спящите и незрящите са много по-зрящи от зрящите, които си мислят, че живеят.

          И така, Друмник-Сладкодумник кацнал един ден в известния град Киев и веднага се срещнал с един свой Побратим, който също бил много сладкодумен. Не само сладкодумен, но и голям артист – прекарал цели 26 години в подземията на Червения Змей, за да усмири стихията на космическия прилив, който вече се стоварвал върху планетата Земя. Такива приливи стават периодически на всяка звезда и планета, във всеки звезден остров или държава от острови, във всеки ъгъл на междузвездното пространство. Киевс­кият Побратим и Друмник-Сладкодумник си припом­нили как предишния път са посрещнали заедно една такава космична вълна във великата страна Сибир и са успели да я усмирят, но тогава каторгата им се видяла много по-къса и по-лека, въпреки зверския студ и режим. Това било, защото дори и в тъмниците те били в прегръдките на зрящи души – пришълки като тях, умеещи да разпознават пришълци. Даже царят се бил трогнал и им позволил да отидат в тъмниците при мъжете си. Сега е много по-трудно, понеже не само коренячките, но и пришълките са почти до една ома­гьосани от Змея на Вледеняването и не могат нито да те разпознаят, нито да реагират. Те се влюбват в Преуспяващите или в Хората с Уверено Поведение или Привлекателен Външен Вид и не могат да пона­сят нежността, несигурността и космическите преживявания. Те все още искат да се хващат на въдици. Ето защо, от "шансонети" и "шансонетки" не може да се очаква нищо. В космическия език, под тази дума не се разбира някой, който пее, а "подобие на човек, което има подобие на шанс". Хората с душа, които са яли достатъчно бой от хора без душа, са обръгнали от това и най-после един ден узряват. Съвършено невъзможно е да узрееш - и да не тръгнеш моментално след някой човек с душа, да не поискаш да живееш с него или поне да се срещате всеки ден. Такива обаче все още няма много наоколо. Затова космическите вълни в такива епохи се усмиряват предимно в самота и тежко лично страдание. Най-добрите артисти на всемира се справят успешно с това, въпреки че не си служат с бутафории – приемат болката и смъртта наживо. Това е вторият, но изпитан начин за усмиряване на космически приливи.

          Киевският Побратим разпознал не само лич­ността на приятеля си от стара Русия и Сибир, но и неговия Учител. На стената висяла картина, нари­сувана от самия него, на която се виждало как Царят на Доброто държи Земята в ръцете си. Казал, че това е най-великият Дух, който се е раждал някога на тази периферна планета. Признал, че това е и не­говият Учител, защото има само един истински Учител на пришълците и коренните жители, които не мислят за себе си. Лъжеучителите и многото учители се явяват само там, където някой мисли предимно за себе си и за "своите" си, за "уреждане в живота", за собствената си слава и изява. Не че няма и по­лезни учители, но те са полезни само дотолкова, до­колкото качествата и предпочитанията ни са по­лезни. А какво значи "полезни", това знаят само де­цата и възрастните със светящо сърце. Остана­лите стават плячка на приятностите и ползите, които ядат подобия на хора.

          Срещу картината с Царя на Доброто източ­ният вълшебник бил нарисувал и окачил една по-малка картина: на нея съвсем ясно се виждал порт­ретът на нашия Друмник-Сладкодумник като млад. Откъде украинският Друмник знаел как изглежда Ца­рят на Доброто, както и един от Неговите поданици от най-старата страна на света? Дали и той със своя кораб не може да ходи където си иска? Домакинът обяснил, че това нещо може да се узнае и без кораби. Царят на Доброто никога не е умирал и по принцип не може да умре. Иначе как ще е Цар на Доброто? И като не може да умре, Той и досега си има небесно училище и флотилия с кораби и без кораби, с която поданиците му от цялата вселена се разхождат по звездите когато заспят; а като се събудят, свалят хиляди звезди от щастие за хората и природата по планетите си.

Друмник-Сладкодумник видял на стената и трета картина от своя побратим, от която го гле­дала съвсем жива Майката на Света. Хората със светящо сърце знаят, че Майката на Света не е ня­каква картина или икона, но всяка Майка във вселе­ната със светящо сърце, която има дете или деца от бащи със светящи сърца и души. Такива деца се интересуват от Истината, а майките им са оазиси на живота и около самите тях се появяват извори и оазиси, към които се стичат всички жадни и гладни, защото изобилието без такива Майки е не­възможно. Ако някой баща престане да пътува по земните и небесни райове и някоя майка престане да приема космични гости и да ги пои с жива вода, да ги храни с плодовете на живота, оазисът мигом изчезва и тогава трябва да се работи с кървав пот и труд за коричка хляб. Сърдечната оскъдица мигновено се превръща в мъки и оскъдица отвън. Станем ли пре­датели, почнем ли да мислим само за себе си и за предпочитанията си, за своята самодейност и своеглавие, Царят на Доброто ни обръща гръб и тогава ставаме поданици на Царя на Злото, където не става нищо или всичко става много трудно.

          Домакинът не само казал всичко, което се е слу­чило досега на Друмник-Сладкодумник, но и познал къде точно се намира в момента кристалния му ко­раб и какво му предстои от сега нататък до края на гостуването му на тази периферна планета. Всичко, което казал, се изпълнило. Той подарил свои сладкодумни книги на госта си и ги надписал с въл­шебни посвещения. В едно от тях споменал и за ве­ликата и най-древна родина на човечеството и на самия Друмник-Сладкодумник, от която излитат през всички векове Белите Орли на Безсмъртието по цялата вселена. Тази книга с това посвещение се пази и досега в ко­рабната библиотека на нашия пътешественик.

          Скоро след отпътуването си, Друмник получил още едно писание от своя източен Побратим, което той бил написал специално в чест на госта си и го отпе­чатал във вестниците на своята страна. Нарекъл героя на разказа си със земното име на Друмник-Сладкодумник от последното му посещение на тази изолирана планета, и там той го представил като един безсмъртен дядо с младолико лице и тяло, който си бил изобретил сам космичен кораб от блестящ кристал и летял с него без никакви проб­леми по цялата вселена - също като древния цар Со­ломон. За да накара елементите да се търпят и да се побратимят, той правил дълги опити през веко­вете, докато ги поставил във взаимна хармония. Хи­мически и физически елементи, когато са в хармония, добиват безтегловност и могат да произвеждат въздух за дишане, умерена топлина, вода, подмладя­ване и щастие - и храна в неограничени количества. Те добиват тази способност, понеже са отлежали достатъчно време в Оазисите на Приятелките и Майките. До този момент, никой друг в цялата ис­тория на човечеството не бил построил по-вълше­бен кораб от този на Дядо "Г.", освен, разбира се, Царят на Доброто и някои Негови приближени от други светове. Може би защото никой на Земята ня­мал инфразелени очила като тези на Дядо "Г." и не можел да вижда ясно защо земните елементи от толкова много векове звучат в такава грозна и страшна какофония и не искат да се съединяват. Те следват поведението на хората на Земята – мъчат се да се съединяват с който им падне - или с никого не се съединяват. Затова планетата им е станала непрозрачна и те са почнали бурно да остаряват и погрозняват, заразени от най-страшните болести на Стоглавия Змей: страха за себе си и за своите си, лошия вкус, самосъжалението и мисълта за утреш­ния ден.

И до днес този разказ може да се намери в биб­лиотеките на Киевска Рус – даже и в земните ù биб­лиотеки. Така и е наречен: "Хармония на елемен­тите". Е, тук го преразказахме с малки украшения и вариации, но те не са измислени. В приказките няма нищо измислено – измислят си глупости само обик­новените хора и превръщат измислиците си в се­лища, вещи и взаимоотношения, които състаряват. Затова приказките никога не се разпадат и остават вечно в паметта на народите, докато ръкотворните илюзии рано или късно се разпадат, а обикновените хора, които ги ползват, се разпадат по-бърже и от творенията си. Затова пък най-глупавите измежду тях наричат ръкотворните творения и лошите вза­имоотношения "култура" и "история", а приказките наричат "фантазии".

В този разказ дълги, дълги години и векове Дядо "Г." бил правел опити да съедини в хармония две или повече от две сърца и тази хармония да продължи вечно, но всич­ките му старания оставали безуспешни. Всеки път корабът му падал на Земята и се разбивал. Един ден изобретателят разбрал, че абсолютно целият кораб трябва да бъде изграден от повече хармонични кристали – не са достатъчни само два или три в двигателя. Най-простите кораби сега, по неговия модел, се пра­вят от 144 големи кристала, а най-мощните са от десетки и стотици хиляди, милиони. Тъй като всеки кристал е свързан чрез една невидима нишка с един човек в космоса, който го е отгледал, то, ако някъде се появи неразпознаване, студ в отношенията и дис­хармония или се стигне до лоша реакция и раздяла, съответните места в кораба се пропукват и той се взривява. Това обяснява защо успешните космически полети са толкова редки. При това, специално в стените на всеки кристален кораб парчетата са подредени в най-сложен пъзел – нито един от окол­ните елементи не може да бъде заменен с друг. При­лягането трябва да е точно и плътно до квинтили­онна от микрона, за да няма нещастия. Немислимо е да строиш летателен апарат от кристали, които още търсят сродните си елементи хаотично и самодейно и се мъчат да се наместят до някой, който няма тех­ните допълнителни очертания. Често някой има 19 страни и е намерил един от сродните си елементи, който му приляга плътно, а с останалите 18 не иска да се съедини, даже и вече да кръжат около него. Ако такова нещо се случеше сред атомите и молекулите в космоса, вселената щеше да се разпадне мигно­вено. В дирене на хармонията между елементите, Дядо "Г." бил изтъркал толкова много елмазени пан­тофи, че брадата и косите му са станали по-кристални и по-бели и от сняг.

          Но ние започнахме историята с приземяването на кораба в един крайморски град. Пеейки своята пе­сенчица на Друмник-Сладкодумник, дядото-космонавт прекарал няколко хубави години в този приказен град. Там имало толкова много обич и хармония и той по­сетил с невероятни нови приятели толкова много цветни и пеещи вселени, попаднал сред тъй изуми­телни дворци със завески от пшеница, слизал тъй-надълбоко в световете на кристалната светлина и тъмнина, че изведнъж се осмелил да почне изпълне­нието на един свой древен проект – да основе свой собствен град на дъното на морето. Такива градове има и те нощем излитат на орбита около Земята или около други звезди и планети, но на дъното на това море още нямало нито един. Затова то черне­ело от мъка и заплашвало да се взриви. Около него постоянно се водели люти войни и оттам тръгвали много големи нещастия по света, но и немалко ве­лики открития. Друмник-Сладкодумник съобразил, че газовете, които излизат от това море, могат да се превърнат в гигантски резервоар за земно и косми­ческо гориво и така да се спасят и крайбрежните жители – затова, именно, почнал строежа на дънния град. Планирал да го завърши за 7 години, но…

          …Тук няма да разказваме какво попречило на Дядо "Г." да завърши проекта си. Ще разкажем само за един по-любопитен случай, от който се вижда кои са онези, които изпълняват мечтите на хората и кой раздава космичните блага, ако човек се стреми към хармония на елементите. Но и прекаленото изясня­ване на този въпрос е неуместно, понеже хората мо­гат да започнат да се опитват да надскачат себе си - от страх или от корист. Попадането на някое кос­мическо буре с мед, от което медът извира вечно, също може да е един вид съблазън, и то много го­ляма. Затова Дядовците не започват веднага с меда и в никакъв случай не подмладяват всеки и не се под­младяват пред онези, които идват веднага с големи лъжици, а от себе си дават само трошици. Всеки си има някаква кожичка, която не дава при никакви обс­тоятелства; или я дава само на хора, с които е сключил договор. Или я дава на същества и вещества, тол­кова смрадливи и далечни от безсмъртието, че на човек да му дойде до плач. Друмниците обаче от­давна не плачат за такива кожички, защото са ви­дели, че от тях вее смърт. Даже и да им ги подаря­ват, те не ги приемат.

           Случаят, за който искам да разкажа, е станал в една шатра сред природата близо до една древна крепост - и трябва да кажа, че такива случаи се броят на пръсти из вселената. Оттам космонав­тите могли да излетят вертикално нагоре и на всички страни с такава изумителна скорост, че само за няколко минути събрали една от най-редките есенции на Космоса, за каквито в повечето космични кораби не е предвиден резервоар и двигател. Но в ко­раба на Друмник-Сладкодумник, разбира се, имало място и за такова гориво и такъв двигател. В резултат на този подвиг, на едно място на Земята и на още 248 из космоса се подписал мир, а на единия от пилотите Космосът подарил цял дворец, какъвто простосмър­тните не биха могли и да сънуват. Хората обаче не разбират, че за поддържане и функциониране на та­кива дворци, полетите не бива да са еднократни. Мнозина не знаят, че външните дворци са само сим­вол – и да ни подарят такъв, това е само магичен символ, че могат да ни подарят и едно безсмъртно, младо тяло. Ти си го носиш в едно джобче, и при нужда можеш да го образуваш във въздуха. Въобще, есенци­ите на разпознаването и предаността привличат всички сили и блага на Природата, дори и когато сме останали по дрипи на улицата.

Но отклик и спонтанност, които ни се натрап­ват, без да е дошъл моментът за това или без да е определено от Звездното Правителство, също мо­гат да бъдат сянка на мисълта за себе си. Това е много сложно и затова жадуващите да бъдат пре­дани на Космоса трябва много добре да помнят, че хармонията на елементите се получава, само когато елементите са близко до съвършенството. И иначе може да се получи хармония, но тя е кратковременна, понеже търканията за наместване и изблъскване на останалите могат да произведат ис­кри и да взривят горивото. Щом Космосът страни от нас, значи имаме несъвършенства. Още дълго трябва да го търсим с труд и сътрудничество, а не с мисъл за бурето с меда и за постоянно оставане в нечий туземен кораб. И Друмниците качват понякога несъ­вършени хора на корабите си, за да ги поразходят из приказното царство на Добрия Цар, но когато някой извади нокти или проточи език да дава акъл или за да остане по-дълго в кораба или да напъди друг гост или даже Друмник, Друмниците престават да бъдат сладко­думни и могат да станат и лоши. Лошото обаче не им е в характера и затова те дават уроци чрез нетърсене и от­съствие. Обидим ли някой Друмник, лъхнем ли го със студ и неразбиране, той ни напуска задълго и тогава всичко около нас почва да се разпада. Ако ще да си съберем цял палат около себе си с египетски труд или машинации, този палат ще бъде мъртъв – от всеки ъгъл ще лъха тъга и студ. И най-пищните празненства и танци с купени или мукавени гости няма да развеселят душата на собственика.

          Но, да довършим приказката за най-странния по­лет, за който разказахме преди малко. Друмник-Сладкодумник сътворил във въздуха и подарил на втория пилот не само онзи голям дворец, но и пре­дизвикал странно явление: пред космонавтите изне­виделица се явили от нищото... един генерал, двама полковници, трима капитани и… половин старшина. Те едновременно казали:

          - Здраве желаем, Ваши Величества! Ще изпъл­ним безпрекословно всичките ви заповеди!

          Друмник ги помолил да пренесат двореца в един го­лям град и да дадат ключовете му на способния пи­лот. Понеже старшината бил половин, в обслужва­нето на двореца нещо куцало. Но и това можело да се поправи – няма случай в историята на вселената, когато нещо добре започнато да не може да се поп­рави. С такива работи се занимават всички Летящи Холандци.

          Ще попитат някои: а със станцията на дъното на морето какво станало? Така ли ще остане недос­троен космическият град?

          Досега нямаме точен отговор на този въпрос. Носят се най-различни слухове. Същите усти и вес­тници, които били съобщили преди пет години за явяването на странна летяща чиния над голямото, бяло здание в центъра на града, сега разгласили за едно странно и необикновено явление, наблюдавано на брега от стотици хора точно до този град. Едно грамадно сферично тяло било излетяло наскоро от морето вертикално нагоре и се изгубило в небесата. Никой не могъл да обясни какво е това. Добре че при тия размери не тръгнало пак над Земята, както на идване, защото този път можело да гръмнат много повече цистерни по околните ж.п. гари…

За връзка с Друмниците: drumnik@abv.bg