1120.2000.01.22 Аурата на любовта

Книга 32


22-26.I.136(2000)

София - Изгрев

АУРАТА НА ЛЮБОВТА

Спирането на Словото от време на време не е трагедия. То-

 ва ражда мигновено дивни сънища и видения, невероятно щастливи и силни случки; дори изцеления, възнесения и сътворения.

Тези записки се водят в разрез с постановката повече да не се пише или диктува. Съветът на Небето към п. да не организира хора и да говори минимално е изпълнен, но писането продължава. При неизпълнени заръки от тоя вид обаче не следва наказание, защото в Бога такова няма такова понятие – гневният Бог е само едно езическо и старозаветно плашило. Има обаче последствия – лишаваме се от благата и протекцията, ако не проявим Разпознаването, Послушанието, Спонтанността и Отклика.

Не че писменото регистриране на Словото и на интересните преживявания е нещо вредно. То все още дава някакви резултати. Но след настъпването на 2000-та година, най-голяма сила има преразказването със свои думи на Словото и на случките, свързани с него . Желателно е да се стремим най-вече към това.

Наскоро бе описано как в един български град за ня-колко часа е била постигната безпрецедентна хармония между трима души. Още на следващия ден - 18 януари 2000 г. – показаха по телевизиите в цял свят нещо невиждано и съвършено уникално: Папа Йоан Павел II, Митропополит Анастасий – представител на икуменическия патриарх - и Кентърберийският архиепископ на Англиканската църква Джордж Леонард Кери коленичили в обща молитва един до друг на прага на катедралта св.Павел, в знак на твърда решимост за пълно примирие между тези три Христови кошари.

Дали има или няма връзка между хармонията на тримата души в България и този изумителон акт в Европа – това е въпрос, които може да се изясни само в еженощните анализи в небесната Школа на събитията, протекли през деня на Земята. Там става напълно ясно дали двама или трима души, провели спонтанно Словото, Делото или Живота, могат да промèнят световни и космически събития - или не могат. И обратно: когато призваните не се откликват или се отмятат, токовете не могат да протекат и предизвикват малшансове и разрушения в личния и общочовешкия живот.Още нещо: като се има предвид кого визира Елма в лицето на един приятел – любим Христов апостол и реализатор на Словото - и как го нарича обикновено в осиянията Той, ние вярваме, че не е без значение името на папата и името на базиликата, в която е станало това крупно историческо събитие. А защо коленичат точно на прага на четвъртата врата на базиликата, която до този момент не е била отваряна?...

Живеещите сами или по двойки поради егоизъм; сгъстените на тясна територия в родови, професионални или верски групи, неприемащи и неодобряващи никого отвънка, са основната причина за болестите, бедствията и войните в света. Абсолютно не е вярно, че кармата се изплащала при непрекъснато съжителство – това е една от най-големите лъжи на тъмните сили, които живеят от нашия психофи-зиологичен разпад поради постоянното търкане на мненията и аурите ни.

 Унищожаването на Индивидуалния Жизнен Радиус и липсата на импулс и понятие за Троен Ритъм – ето основното оръжие на вирусите, проникнали в нашата част на вселената. Тройният Ритъм изисква периодична пълна самота, периодично общуване и обмяна на всички полета с най-сродната душа, определена ни от Бога, и периодично общуване и обмяна с всяка душа, при която Бог ни праща или която ни изпраща Бог. При това Божественото ни моли да се самораздаваме като извори, без да очакваме нищо. Истинското даване се съобразява с нуждите на съществата така, както те жадуват, а не както ние си представяме. Същевременно, даващият опазва своята собствена свобода, не разрешавайки никому да му диктува начина на общуване – мъдрецът умее сам да се товари и разтоварва когато и както той иска, а не както другите му налагат. Това е сложна формула, която не е достъпна за всеки. Можем да се отдадем някому според неговата представа за радост и щастие, но само във времето, което ние сме му определили. Може това да стане и еднократно, за няколко минути; може и да се повтаря повече пъти в рамките на един човешки живот. Ако съществото е доволно и задоволено, напълно щастливо от едното или другото, значи че именно Бог ни го е пратил. Ако възникне скръб, дисхармония; ако се стигне до грубост, претенции или обвинения – тази връзка не е от Бога и ние имаме пълно право да не я допуснем или я прекъснем. Но ако вече сме създали кармични отношения и някой не ни пуска, не е лесно да се освободим. Тогава изходът е примирението, търпението, прошката, съзнателното служене с любов, докато Съдбата ни освободи. Това не означава примиренчество – в същото време поробеният се бори с всички благородни средства да се освободи. Това се постига, като човек не се съблазнява от примамките и не отстъпва по никой начин да му се налагат неща, които той не иска и не одобрява. Бидейки твърдо верен на вкусовете и идеалите си, с готовност да бъде изпъден, малтретиран или даже унищожен, той става несмилаем за щенията на обсебителя си и тогава Съдбата го освобождава. Ако е готов да го освободят и през вратата на гроба, но да остане верен на себе си, Бог го приема с отворени обятия и му дава ново тяло и нови, много по-добри условия.

Съвършено не е вярно, че на Земята няма условия за изпълнение на Тройния Ритъм. Ние плуваме в блага и шансове, но ние сме, които ги отблъскваме, когато Бог ни ги дава или ни предупреждава да не продаваме свободата си за ефимерни неща. В това няма нито едно изключение. Известно е, че в един човешки живот Небето ни среща най-малко 10 пъти с хора, в които може да се прояви сродната ни душа; от 144 до 144 хиляди пъти – с души, които Бог ни праща. Това значи начинаещите ученици на Христа да посрещнат Любовта както трябва поне 300 пъти в живота си, а най-напредналите – по 5 –10 пъти ежедневно! Ако вземем живота на Учителя, Той е вършел и върши това с много повече души в един живот и в едно денонощие! А повечето невежи и нещастни вярващи с увредени разбирания за дълг и морал не могат да отворят сърцето си и за едно същество извън тесния си семеен радиус. Грамадното разпространение на лудостите, нервните, сърдечните и раковите заболявания, както и на почти всички останали, има за главна причина именно стесняването на сърдечната и душевна струя на Любовта, на обмяната. Защото главният синоним на Бога е любовта към всички. Отблъскването на Бога, в този смисъл, е основната причина всичките ни близки и познати да изглеждат тъй зле, когато станат на възраст, и да са болни от какви ли не болести; да си отиват преждевременно в големи мъки, без въобще да са живели. Постоянно виждаме в човешките очи по улиците една безкрайна и безнадеждна мъка – пълно отсъствие на надежда и жажда за живот. Интервентите са ги превърнали в роботи и клиенти и са ги изсмукали до дъно – пред нас се движат само мърдащи се тленни останки.

Но продавачите не са най-страшната част от интервентите. Тарторите са ония, които преднамерено ни програмират да бъдем вярващи, купувачи и клиенти. Като повярваме на извратените интерпретации на свещените писания, ние заживяваме в ограничение и страх и почваме да изпълняваме послушно клаузите на “обществения договор”. Всъщност, това не е свободен обществен договор на хуманни и свободни души, а набор от устави и реклами на черната ложа, които са завладели и света, и общественото мнение, и религиите. Идеите и представите, навиците на бабите и дедите ни се рециклират автоматично в нашето подсъзнание и съзнание и ни карат да живеем по двойки и в микрогрупи от несродни души, одобрени от комшиите, закона или църквата, но неблагословени от Бога. От тези съюзи се раждат милиарди деца без монада или със замъждяла искра Божия, от които не може да се очаква нищо повече от това да станат продавачи, клиенти и подражатели. Те консумират лавинообразно смъртоносните стоки на света и инферналните мотивации и религии. Но Небето не се тревожи от това, защото то е предвидено: некачествените трябва да станат жертва на вкусовете и вярванията си. Който е от Бога, той непременно ще намери път към Светлината.

Това, което знаем със сигурност, е че всеки успешен опит за Троен Ритъм се превръща в здраве, подмладяване, истинско щастие и на серии от примирия и добри чудеса в света.

При прожектирането и разбора на преживяното през деня, всяка нощ се пускат и виртуални филми какво би станало, ако действащите лица биха постъпили по други начини, а не само според стереотипния си коловоз; и не все с едни и същи партньори на сцената.

И в случая, споменат днес, бе извършено същото: бяха дадени няколко виртуални филма как биха се държали единият, двамата или тримата най-високи представители на църквата, за които говорим, ако споменатите българи не бяха постигнали тази уникална хармония. Дори най-стриктно запланувани сценарии на една светска инициатива се провалят поради непредвидени инциденти. Всичко навън, без изключение, зависи от взаимоотношенията на хората от по-висока еволюция. От една Божествена среща в духа на Трите Вселени и Тройния Ритъм радиира такова целомъдрие и чистота, каквито са немислими за всички монаси и църковни светии в цялата история на Битието, взети вкупом! Това е сигурно, понеже досега и най-висшите елохими не са постигнали този висок идеал: очаква се той да бъде реализиран от последното творение на Бога – Човека. Но без осъзнаването, инициативата и предаността на Жената, като най-последен шедьовър на Баща ни, такова нещо е немислимо.

Понятието за Троен Ритъм и Спонтанна Обмяна на 12 равнища, и то в Настоящия Момент, а не в някой бъдещ, се затлачва редовно от старите навици и предубеждения на човечеството. Те са подплатени с племенни и религиозни табута, влезли в кръвта на хората отпреди 8000 години (по мерките на Небето –200 милиона земни).

Тези размишления и въпросът "Какво да се прави тогава?" преминаха в един ярък и жив сън в нощта на 21 срещу 22 януари 2000-та година:

Една приятелка е първи пилот на грамаден пътнически самолет вече пет години. Изведнъж се чува заповед за аварийно кацане и тя умело приземява самолета на една автомагистрала, без да пострада никой. Пътниците тръгват пеш по шосето с целия си багаж. Приличат на катунари...

Влизам в един бар, кръчма или хан. Барманът-собственик е окачил десетки клетки с птици по стените и таваните. В една от тях има не птица, а миниатюрно момиче без дрехи – прекрасно и много тъжно. Питам кръчмаря за колко я продава, споразумяваме се и я купувам, за да я освободя. Отвътре обаче ми се казва, че първо трябва да се погрижа за нея. Чрез това щяло да се помогне не само на конкретната изкупена пленничка, но на всички жени, които са в робство.

Сутринта, при затваряне на очите след гледане 15 секунди в изгряващото слънце, ясно се вижда райска птица в клетка! Птицата е прелестна, но много тъжна; клетката е художествено изработена – с орнаментална решетка. Нещо ми каза да запомня добре извивките ù. Значи, Срещата е неизбежна – дава се още един разпознавателен белег.

Изяснява се и защо е било аварийното кацане и каква ще бъде освободителната акция. Лицето на момичето в клетката е запомнено добре, орнаментите и извивките на втората клетка в изгряващото слънце – също. В определения срок, те ще се появят!

Още същия ден се осъществява непредвидена връзка с едно българско движение за защита на малтретирани жени, но ръководителките му не отреагирват. Шансът засега ги отминава. Явно това е случка-рефлекс, по линия на закона за мултиплициране на благословението. На мнозина се дава шанс, но хипнозата или злото в човешкото сърце не им дава да излязат на свобода. В случая, изглежда, е попречила неизличимата страхова психоза срещу мъже-шпиони и отмъстители, от които всички тия жени са патили. Бе обяснено, че и най-крупните материални средства на познатите ни спонсори, които искат да подпомагат такива инициативи, засега се отклоняват от това движение.

25.I.136г. Вчера един приятел помоли за професионална ориентация към собствена дейност с благородни цели и средства. Веднага се яви старата визия за надуваеми жилища от стъкло, както правят много цивилизации в Космоса. После – необичайно бързо заспиване през деня, за да се илюстрира един от начините, по които се произвеждат такива жилища в някои светове. Това е далечно бъдеще за нашето човечество:

Вижда се как учените сипват в един вулкан специално приготвени химически смеси в строго определени пропорции и количества и с различни добавки за цветове, за да се получат определени ефекти. Когато вулканът избухне (а хората вече управляват и това), навсякъде се разлитат светящи огнени кълба и мехури. Вулканичното стъкло се е превърнало в летящи прозрачни мехури, които дълго се носят в пространството и меко кацат на близки и далечни разстояния от вулкана. Дизайнът на всяка от тях е цяла феерия! Хората ги приспособяват за единични жилища и цели архитектурни ансамбли, на големи разстояния едни от други. Някои от кълбетата се приспособяват за балони и гроздове от балони, други – за кораби, движени с енергията на слънцето и вятъра. Във всеки мехур се прави вътре хоризонтално дъно, което се пълни с вода от океана, за да няма клатушкане дори и при най-големите бури. Има и конструкции от стъклени сфери, подобни на големи паяци с крака, подвижно окачени най-горе, където се вижда по-голяма сфера или елипсоид – място за пасажерите и екипажа. Всеки отделен крак на подобно кълбо се движи независимо от другите, според височината на вълната под него, а корпусът горе е винаги неподвижен, понеже е свободно окачен и има тежест отдолу.

Става ясно, че това са най-фини екологични технологии на много напреднали човечества, използващи ума си и материята и енергията на вулканите, на слънцето, на йоносферата, на луната, звездите, вятъра - и даже на говора, шумовете, музиката и пеенето. Има и кораби, включително космични, които се движат само от любов или поезия или от някоя единична мисъл от Словото – нещо непостижимо за нашите представи! Там хората умеят да превръщат вълните на силните си и нежни чувства в енергия, с която браздят космическите простори и даже създават цели слънца и планети. Но малко охлаждане на взаимоотношенията някъде, една само отрицателна мисъл, чувство или поглед, една само забележка на глас или наум – и сферата експлодира или се смачква от имплозия, при което дори и такива изумително напреднали хора загиват физически. Те обаче имат някакъв семенен атом-матрица, от който могат да се самовъзстановяват мигновено или за определено време, в зависимост от старанията си да се освободят от смъртта – от появилия се егоизъм или обида, душевен студ, гордост, грубост, самомнение. Така, изведнъж в пространството се появяват не само възстановените хора, но и техните кораби - кристални сфери, с които продължават своята работа или космическите си пътешествия. При сливане на двама или повече хора в неустоима любов и хармония, корабите им се групират и стават на цели гроздове или истински слънца и галактики във всемира! Тяхната мощ не може да се сравни с нищо. Естествено, това е все още един технологичен етап от еволюцията на човечествата, не е най-високата форма на съществуване, при която хората и ангелите са голи и нямат нужда от никакви вещи, транспортни средства и жилища.

            Сънят или видението бяха тъй прекрасни, че най-вероятно се е задействала връзката със Сириус пет дни преди започване на ежегодното упражнение с пиене на малиновите сокове. Това се наблюдава масово всяка година, а в отделни случаи космическите преживявания почват и свършват цял месец преди и след съвпада на Слънцето с Уран, независимо дали някой знае за опита и дали пие или не пие малинов сок.

            Наблюдаваната цивилизация наистина бе една от ония, които все още имат нужда от технологични патерици – дрехи, жилища, предмети, превозни средства. Това е остатъчно следствие от древното грехопадение и затова даже и тези хора имат своите болести и социални проблеми. Все още не са се завърнали в рая, където цари вечна пролет и няма нужда от ръкотворни изделия. Райските цивилизации летят напълно голи из космоса, но там всеки има лично климатично поле и диша вътрешен въздух, живее в друго измерение и затова никаква космична буря, студ, горещина или метеорит не може да му навреди. Това обаче е постижимо само в любовта към Бога, т.е. към всички. Щом всяко същество с искра от Бога ни стане тъй близко, както и единственото, смъртта отпада мигновено и студеният и тъмен космос, с безбройните му липси и опасности, изчезва без следа. Заживяваме в лъчезарна и многоцветна вселена, където чудесата и блаженствата нямат чет. Голотата е основен разпознавателен белег на най-вътрешните човечества, които пребивават в състояние на целомъдрие и невинност – т.е. на проявена любов към всекиго и към всички същества с душа, без изключение.

            По всички тия въпроси се яви импулс да се пита Учителя по класическия начин, както става много често напоследък. Иначе съществува опасност от незабавни неприятности, и то не само тук, ако Словото пак почне да се "извлича" неконтролируемо, без заземяване с Дело и Живот. Затова пак бяха отворени напосоки томове с беседи от Учителя, понеже този метод за връзка с Бога е напълно безопасен:

"Ние говорим за изучаване езика на Природата във връзка с безсмъртието, но колко хора желаят да изучават този език? Няма по-красив език от този на Природата! Който се занимава с изучаване езика на Природата, трябва да изучава нейните правила и закони. Например, забранено е човек сам да отключва и заключва вратите на Природата. Ако иска да влезе в една от стаите ù, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа три пъти. Ако му отворят – ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад – не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обяд. Ако се намери само един, който не е съгласен да присъства на общата трапеза, той се връща назад. В обителта на Природата съществува пълна хармония и единство!” (Том "Път към Живота", Хел`93, с.129-130, л."Езикът на Природата" от 19.XII.1930)

Тук е мястото да се добави, че в други текстове и уроци Учителят обяснява кое е широкото понятие за "Трапеза" и защо на "Трапезата" не бива да присъстват хора, които биха допуснали до общото благо незрели души или хора без искра от Бога. Това в Божествения свят е напълно немислимо, тъй като такива поначало нямат достъп до Трапезата; но в човешкия свят трябва да се внимава. Опитите на приятелите да канят илухимни души в серафимното, алохимното или елохимното царство са предварително обречени на големи напрежения и неуспех. Това за моновалентните йерархии е тъй неморално и невъзможно, както неморално и невъзможно е за алохима да общува с едно-единствено същество. И двата импулса са напълно Божествени, но без елохимния синтез те са взаимоизключени.

"Едно от качествата на Любовта е, че тя дава живот. Който не може да даде живот, той не обича. Тъй щото, говори ли ви някой за любов, а не ви дава живот, ще знаете, че той не говори истината. Който има Любов, той дава живот на другите и сам не умира." (т."Ключът на Живота", Зад`37, с.164, б."Разумни наредби" от 19.09.1930)

"Колко пъти Христос е идвал при вас да ви пита: "Можете ли да направите една малка услуга?" Някой отговаря: "Зает съм сега, Господи, ожених се..." – и Господ си отива. Минават години, раждат му се деца. Пак дòйде Христос и пита: "Може ли да ми направиш една услуга?"... Отговаряш: "Деца имам, Господи...” – и Той пак си заминава. Остарееш, станеш 120-годишен дядо, пак дохожда Христос. Ти казваш: "Господи, краката ми не държат вече..." (т."Заветът на Любовта" I, Сон`94, с.73, б."Разбрана и неразбрана любов" от 12.06.1944)