1129.2000.03.07 Истинската панацея

Книга 32


7-8.III.136(2000)

Пловдив

ИСТИНСКАТА ПАНАЦЕЯ

            Днес, 7.III.2000 г., по време на една приятна слънчева разходка в Парка за отдих и култура и Ловния парк покрай Гребната база и зоологическата градина в Пловдив, ние с Д. почнахме първия импровизиран разговор на тази тема. Споменаваме тези места поради значимостта на всяко обстоятелство, свързано с приемането на Слово. Веднага може да се предположи, че отдихът на човешката душа от кармични изпитания и истинската култура на живота се проявяват в нашето добро здраве, а страданията, болестите и смъртта представляват един "ловен парк", в който ловците на ада имат свободата да преследват и наказват всички, които се отклоняват от любовта и доброто. Само редовното, усиленото гребане към целта на съвършенството може да ни държи на повърхността, за да не плаче тъжно духът и сърцето ни в менажерията на ада, както днес плачеше окованият лъв...

            В първия си разговор за здравето предположихме, че е уместно да импровизираме свободно, на базата на специалните ни и любителски познания по анатомия, физиология и биохимия, в светлината на Словото и окултизма. След всеки такъв разговор ще сондираме Елма и ще разберем по какъв начин би осветлил темата Той – с въпроси и отговори или както намери за добре.

            Както винаги, отговорите Му бяха потекли в мисълта още от първия миг, когато узнахме, че е съгласен да ни говори на тази тема. Затова днес разговорът ни почна с мисълта за основния атом на живота и здравето, който е толкова фундаментален, колкото всяка базална градивна частица на Битието. Той е инвариант на самия Абсолют и на Бог-Отец и затова съдържа всичките им качества. Като Абсолют, той е непроявен, неограничен и пребивава в Божествения мрак на Татван; като Бог-Отец или Тот, той е изявен, ненаклоним, огнен, абсурден и създаващ; а като Богочеловек той е проявен, милосърден, помагащ и изцеляващ. Този праатом, както знаем, още в тотвселената излъчва свой двойник, който започва да се накланя под безброй ъгли и да образува безброй сложни, вихрови движения, в които въплъщава представите си за нови същества и светове. С тях той опложда Мировата Душа, която ги превръща в математически определено битие – в ясновселенски програми. От тази велика любов се ражда хипервселената или живовселената, с продукт последното творение на Бога - човека.

            Припомняйки си всичко това, ние си зададохме въпроса, къде може да се крие този първичен атом в човешкото тяло и как функционира. Дали той е идентичен с неподпалената и подпалената ни монада? Мелатонинът и сератонинът ли са неговите хормони? В сърцето ли да го търсим, в мозъка ли, с център епифизата - или това е целият човек, дори цялото космично човечество? Кои са факторите, които отклоняват първичния атом от импулсираните и предопределени движения и забавят движението му? Свободната ли воля е причина, по-мощна дори от Божествения импулс и ясновселенската програма, за да се намираме сега в това състояние? Дошъл ли е най-после моментът да ни се спусне от Елма обещания Атлас на Добродетелите и качествата, които поддържат динамиката на живота и здравето и подтикват човека към съвършенство? Ще ни се дадат ли най-сетне и познания за типичните отклонения от добродетелите на Божествения човек, които пораждат различните болести? Може ли да разчитаме на философски и конкретни указания по какъв начин могат да се ремонтират сгрешените мисловни вериги при всяка отделна болест, за да се възвърнем към съвършеното здраве?

            Един от отговорите бе, че въпреки обещанието за Атлас на Добродетелите, с техните съответствия по чакри, точки, меридиани, органи, системи, части от човешкото тяло и пр., това ще бъде предимно един материал за размисъл, без гаранция, че ще завалят незабавно изцеления, както може да се очаква от всяко Слово Божие. Ако това бе начинът, то сам Бог би дал още в древността, средновековието или днес такъв атлас и такава стройна наука за поддържането на здравето и възвръщането към него. В Словото Божие, всъщност, доколкото има следи от него и в свещените писания от древността до днес, цялата тази Божествена наука е преподадена и се преподава непрекъснато във все нови и нови форми, но не в академичен вид, за какъвто пледират учените. "Академична" Божествена Наука съществува и на нея се крепи целият Всемир, но на Земята тя ще се прояви в разгърнат вид едва след няколкостотин хиляди години. Нашето еволюционно ниво не би разбрало нито една дума, нито една буква или знак от нея и тя би била едно насилие върху нас без нужното ни еволюционно ниво. На начинаещи и грехопаднали човечества като нашето, Божествената Наука се преподава в педагогичен вид – освен с живи сънища, символи и събития, и под формата на отделни кристали от истини, плуващи в белетристичния флуид на една беседа, лекция или отговор на Велик Учител. Това "йонно" състояние на Словото, в което отделните истини и мъдрости плуват като милиони свободни кристали с ненаситени валенции, на пръв поглед хаотично, отговаря на първия Божествен принцип за ненасилие и на основното естество на човека като вид – това, че той е индивид със свободна воля, свободни валенции. Човешкият дух сам си избира отделни идеи и методи, плуващи в Словото, които може да разбере и които му импонират, и си строи собствен работен мироглед, като програма за живот и действие. Известно е, че всички ангелски и Божествени йерархии и класове, които не са минали през човешка еволюция, се ползват стриктно от "академичната" Божествена Наука и от каноническата вяра на Небето, но не са способни да създават индивидуални същества, бития и космоси.

Освен предимството и уникалността на човека в това отношение, в момента действа още един фактор, предопределящ "демоверсията" на Словото в настоящия космически момент. Поради това, че сме съучастници в грехопадението, ние сме разместили местата на почти всички Божествени импулси, идеи, мисли, чувства, постъпки и пр., поради което се е наложило да се явят божествата на болестите и нещастията, за да ни възвръщат към Божествената Наука по бавния път на последствията, на страданията. Ето защо, един фундаментален атлас на добродетелите и отклоненията от тях, като панацея за избавление на човечеството, би имал сила само за ограничен кръг избрани хора, за които Истината е над всичко. Оперативно, той може да служи на високо посветени психолози, педагози и лекари, възприели проявите на Бога на Земята и Неговото Слово и Дело като базален източник на мъдрост и спасение. Ползването на атласи, методики, процедури, тълкования от други школи е безопасно, само доколкото е в синхрон със Словото и Делото Му в духа на Христа и от най-последните Му изяви на Земята. Във всички останали случаи, истинският Посветен внимава много при поставянето на диагнози, при изследването етиологията на дадено заболяване; при предписването на конкретно лечение и съставянето на епикризи. Хипократовата клетва е Божествена и никой целител по призвание или професия не може да я пренебрегне, но светският професионалист трябва много добре да разграничава ясно за себе си допустимите граници на светското лечение от своите духовни съображения и методи. Като знае, че всяка болест е вид лечение, наложено от небесната медицина поради човешките отклонения, духовният лечител много трудно може да съчетае този факт със светските си познания и задължения, когато е официален лекар. Той би трябвало да се бори с божествата на болестите чрез човешки, периферни методи, които се опитват да отстранят последствията, а не причините. По тази причина, много духовни хора се отказват от лекарската практика и се преквалифицират в съвсем други области, понеже съвестта им вижда цялото безсмислие на борбата с божествата на болестите – като се потуши едно огнище, на друго място избухва друго. Изглежда, единственият изход е лекарят да стане философ, писател, проповедник, артист или педагог, с надеждата да въздейства на болния да осъзнае корените на тези отклонения и да се опита да се поправи. Но и лекарят по професия и призвание би трябвало да подхожда по този начин – без психопрофилактика и душевна и природна хигиена, лечението е безсмислено.

            Всеки истински Учител (вземете Теофан, Учителят на Седир) използва изобилно конкретни сведения от съвременната наука и народната медицина, но почти винаги добавя, че всяко едно от тях трябва да се провери. Явно, че това е метод и принцип на Словото, за да се търси връзка на Божественото познание с човешкото и да се подтиква ученика да развива висшия и нисшия си ум паралелно. Това е възможно само в натурфилософията и в една интегрална Божествена Школа – частните религии и науки не си поставят такава цел. Затова и ние тук почнахме със сондиране на отделни елементи от анатомията и физиологията, с надеждата да намерим връзки с окултизма и с класическото и съвременното Слово на Бога, като очакваме и сега то да хвърли светлина върху тази обширна тема.

По време на тази разходка ние разсъждавахме за ролята на епифизата и нейните медиатори, за нейното местоположение и връзките ù със съседните мозъчни образувания. Предположихме, че горните коликули на междинния мозък може да са свързани с разумния (висшия умствен) свят, с полюси причинния и принципния ум, а долните коликули – с разсъдъчния (нисшия умствен) свят, с полюси индукцията и дедукцията (анализа и синтеза). В интегриона, даден от Елма, това съответства на синтетичните домове в хороскопа (III-IX; VI-XII). От познанията, получени от Венно (Крум Въжаров), който синтезира на едно уникално ниво и тази тема със съвременната астрология, окултизма, психологията и неврофизиологията разбрахме, че Слънцето действа върху главния мозък, Луната върху малкия мозък, а планетите – върху жлезите с вътрешна секреция; че домовете са свързани с френологичните зони на мозъка и черепа, а зодиакалните знаци – с лицето и тялото. В този смисъл е приемливо да се мисли, че четирихълмието на епифизата се проектира в подвижните зодиакални знаци, като горните коликули имат основно участие в осъществяване на зрителния процес и очедвигателните реакции. От българската астрология знаем, че виждането е свързано със знака Стрелец, а гледането (зрителната ориентация в пространството) – с Близнаци. Виждането е самата анатомо-физиологична способност да бъдем физически зрящи, докато гледането е съзнателен субективно-психологически процес, който насочва очите ни към избрани обекти, към които имаме отношение. В ниската си гама, той е свързан с ориентацията в пространството, а в по-високите е определено социален: обслужва качества и добродетели във връзка с общуването. В българския език това е и способността да "гледаме" деца, възрастни, болни – да се грижим за тях. Не случайно се казва, че за да се гледа едно дете, трябва очите ни да са "на четири" – да можем да следим всяка негова нужда и движение, без да отклоняваме вниманието си. Чисто астрологически, Юпитеровата функция на очите е точно противоположна – способността за продължителна фиксация на погледа без да се отклонява, в преследването на една по-далечна или абстрактна цел. В този смисъл, може да свържем горните коликули на епифизата и с концентрацията и медитацията.

В български източници и в осиянията на Елма се говори, че съществува строга последователност и взаимозависимост в подпалването на чакрите една от друга. Затова не е достатъчно човек да стане от сън десет минути преди изгрева на слънцето и да го посрещне от палатката или стаята си. Необходимо е интензивно ходене и изкачване още преди пукването на зората, за да се възбуди специална чакра, жлеза и секреция. Само при наличието натакъв медиатор може да се задейства истински следващият център по веригата, който се събужда при най-ранното развиделяване. Знаем, че тогава се възприемат и синтезират "видеóните" – вълните и частиците на виделината. Само при оплодени видеони е възможно да се възбудят и оплодят следващите есенции и субстанции, появяващи се при гледането на зората. Ако правилно са подпалени всички последователни брънки от тази верига, то и първият фотон на изгряващото слънце, попадащ през окото ни в нашия мозък, ще може да влезе в пълноценна физикохимическа и духовна реакция и да даде всичко от себе си.

От опит знаем, че колкото по-рано сме станали и излезли навън, в толкова по-висока честота на времето влизаме и затова печелим цял океан от време през деня, необикновена бодрост и блестящо здраве и оптимално качество на нашите дейности. Тази функционална последователност намира покритие във факта, че повечето от невротрансмитерите в мозъка се синтезират един от друг. Можем ли да предположим, че връзката на серотонина и мелатонина с циркадните ритми предопределя основните стереотипи на слънчевите и лунните култове, на "бухалите" и "чучулигите" в животинския и човешкия свят? Изхождайки не само от физиологията, но и от анатомията и морфологията на пинеалната жлеза, бихме искали да попитаме Диктуващия защо тя е нечифтна, триъгълна и шишаркообразна; какво представляват калциевите зърна в нея – иманентни или дегенеративни образувания? Може ли да се каже нещо повече за епифизата като "хиперфиза" в мозъка на Новото човечество – умален модел на хипервселената?

В разговора се спряхме и върху древната и съвременна тема за енергийните меридиани в човешкото тяло. Впечатляващ е техният брой според най-авторитетните системи – точно 12; броят на точките им – 360. Има ли връзка между епифизата и Меридиана–Губернатор, предвид нечифтността им, централното им разположение и твърденията в традиционната източна медицина, че те са пряко свързани? Случайно ли е, че точките на двата централни меридиана са 52 (астрологичен аспект септил и 52-сèдмици в годината), че Губернаторът има 28 точки (само Лунният цикъл ли е това или и Сатурновият?); че Меридианът на Зачатието има 24 точки (дали това са "24-те Старци" или основните градивни частици на Битието, според Елма?). Може ли да свържем тези два централни меридиана с вчерашния ни разговор за квантовата медицина; и към какво са входове точките от тези меридиани с поетични имена като – "Врата на живота", "Тераса на духа", "Сто срещи", "Горна звезда", "Среща на Човека", "Нефритова зала", "Небесна пътека" и други?...

 Древни велики Учители и Мъдреци са давали имената и местата на тези жизнено важни входове в човешкото тяло към микросвета и макросвета и те са имали крупни лечебни успехи с третирането им по методите на акупунктурата и акупресурата. Ние продължаваме да се питаме и да молим за отговори Диктуващия: защо, например, точката в корена на носа, тъй фундаментална във френологията като определяща за Камперовия ъгъл и съответно еволюцията на даден вид или човек, е наречена "Среща с Човека"? Не корелира ли това с твърдението в България, че лицето е израз на любовта към ближния и с тезата, че без среща и пълна обмяна със сродната ни душа нито един Учител няма да ни пусне в Космоса? Не са ли необходими минимум "сто срещи" с хора с душа в едно прераждане, за да пробие кундалини до сахасрар и да засвети слънчевата ни чакра с Божествената светлина на любовта към всички, локализирана точно в теменния център? Не е ли целувката съединение на два чифта централни меридиани чрез сливане на устните, с което се стига до сливане с холивселената – ставане "едно с Бога и мощни като Бога"? Нали "Губернаторът" и "Зачинателят" почват от жизнедарителните центрове отдолу и първият стига през гръбнака до горната устна, а вторият – през пъпа до долната устна? Как още се затварят тези две вериги в любовта – индивидуално или с любим човек - само с устните ли? Само нагоре ли тече кундалини – или в кръгов, осмовиден и ритмичен цикъл? Каква е връзката между анатомията и физиологията, от една страна, и древните и съвременните модели и практики – от друга? Как се изразяват точкопомилването, луринацията и холацията в Школата на Елма като методи на Шестата и Седмата раса, които могат да минат без агресивни убождания, горения и натиск? Приложими ли са те за болните от Старото човечество, които все още се вълнуват предимно за себе си и за близките си, за симпатиите и антипатиите си, и затова трябва да бъдат лекувани с драстични методи и класически страдания, изобретявани от божествата на малшанса и болестите?

Мимоходом трябва да споменем за предположението, че долните коликули на епифизата може да са свързани с нисшия манас или света на предметния ум, света на образите и представите. Там се кръстосват основни пътища на слуховия и вестибуларния анализатор. Може ли да се направи връзка между тях и слушането и чуването, послушанието и отклика (чуткостта), като добродетели? Примерно, в този свят се изгражда способността за равновесие, но и все по-съвършеното овладяване на тялото от човешкия дух. Това води до майсторството и виртуозността, типични за силен шести дом в небомига (хороскопа) или за знака Дева. Елма визира това в съществуването на едно "плътско умствено тяло" – начало на мюонното или кристалическото ни тяло, в каквото се очаква да мутира биологическото. Същевременно, духовното ни тяло или душата ще възвърне своите размери, идентични с Вселената.

В разговора дойде за пръв път и темата за трите вида медицина, произтичащи от квантовата механика, биомеханиката и небесната механика. Първата касае онтогенезиса на човешкия дух и се занимава с възвръщане на човека към първичната уникалност и мисия на неговата монада, с елиминиране на отклоненията от тях. Астрологически, в нея Съдбата оперира чрез Слънцето, Сатурн, примарните дирекции и аспектите съвпад и септил. Втората има отношение към филогенезиса на човека – връзката му с природата и сродните души, както и кармичните му родови взаимоотношения. Съдбата съдейства за изправяне на тези взаимоотношения предимно чрез Луната, прогресиите и аспектите опозиция и бисептил. Третата е свързана с нашия космогенезис – с факта, че всяко същество с искра Божия е клетка от една грамадна система от себеподобни, в която трябва да намерим своето място и да реализираме хармонични и динамични отношения с всички останали. Ако елиминираме даже една душа с искра Божия, почваме за деградираме. Съдбата ни възпитава и ни помага в този холистичен процес чрез Уран, транзитите и аспекта трисептил.

Но ето и отговорът на Елма – Диктуващия отвътре, - Който започна своите холизации през 1972 г. в България, а думите му по-долу са от 8 март 2000 г.:

17,23

- Понятия не могат да обемат медицината на хипервселената, нито конкретни примери, нито конкретни методи. Мнозина са опитвали, но нито един не е успял. Всяка система е срез на Битието, и то теоретичен, понеже реален срез на Битието е невъзможен. Много лечебни резултати минават за реални, но не са. Всички лекари без изключение приличат на домакинята, която насмита боклука в другите стаи, за да изчисти една. Даже и при установено излекуване за цял живот, пак има насметен боклук в други системи и органи, в други, невидими тела на човека. Следователно, без пряко отменяне на лечебния процес, наложен от Небесните Лекари под формата на болест или нещастие, не може да се говори за истинско изцеление. Меркурий затова е хитрец – понеже намира средства да приспива временно болестта, предлагайки на пациента илюзорно здраве.

Средствата за изцеление на стотиците и хиляди пороци, егоизми, себизми и пр. са премислени и приложени гениално от Божествата на нещастията и болестите. Всеки, който се изхитри да прекрати или измени тяхното действие, ще заплати скъпо за това. Дори Мировият Учител, Който отнема някоя болка от милост, заплаща лично със собственото си здраве за това, но знае как да се възстановява за броени часове или дни. Единственият път за премахване на нещастията е осъзнаването и елиминирането на техните истински причини. Всичко това ви е известно отдавна и затова няма защо да го повтаряме.

Атласът на Добродетелите е написан в живота и вида на много Учители, светии, Майки и Любими Божии, поради което наблюдаването и изучаването на техните постъпки е предметно учение за истинския лекар. Намерите ли начин да направите връзка между една тяхна добродетел и вида здраве, който тя поражда, вие вече сте въоръжени с безсмъртно лекарство. Не че се отказвам да диктувам писмен атлас на добродетелите, но само повтарям, че той не може да свърши тази работа, която върши ходенето с Учителя, с Посветените, с Любимите Божии и животът с тях. Сега оставям да избирате: дали да ви се диктува такава книга и да не живеете; или да не ви се диктува – и да живеете...

То е все едно някой на някоя райска поляна да проявява Бога и цялото Битие с всичката радост и щастие на всички класове и йерархии едновременно, а друг да седи в една тъмна стая и да описва с бедните човешки думи какво прави първият… Едно излизане сред горите, по планините и поляните отблъсква повече духове на ада, отколкото стотици молитви и песнопения! Ако при това излизане се диша с пълни гърди, ако се гоните щастливо и играете, ако пиете чиста изворна вода, ако пуснете слънцето да ви целува и милва свободно и след това се радвате на живота и се осмелите да раздавате живот както Бог е определил, това оживява едновременно всички точки, линии, олтари, престоли и двери във вас и пуска младостта и безсмъртието да текат в жилите на човечеството без никакви ограничения! Ако всеки дава живот на всеки и не се криете из ръкотворни зандани; ако всеки приема истината на всекиго и ù се възхищава, природата се възвръща в първозданния си вид и почва да ражда изобилен и чист плод, без да има нужда от труд и поливане. Климатичното тяло на невинния човек, който обича всички и дава всичко на всеки, който му е изпратен от Бога, поддържа приятна температура и свеж въздух в определен радиус, в зависимост от броя на съществата, на които дарява щастие и любов. Ако такъв човек дойде в къщата ви и болните ви оздравеят и всички близки и съседи почнат да се усмихват и пеят, да ви носят от благата си, това значи, че сте попаднали на най-добрия лекар. Той не употребява нито игли, нито лекарства, нито паси и магически формули, а даже и молитвата ползва само в краен случай. Той просто раздава свобода и любов и зове всички да ги проявят изобилно, ако искат да се върнат в рая, където цари вечна младост и щастие.

Кажете ми тогава: как да ви препоръчаме стотици или хиляди отделни добродетели като лекарства за определени болести, след като всяка добродетел поотделно ще даде само частичен резултат и болестта ще се върне, ако не са пробудени всички по-големи добродетели над нея? Бог никога не употребява частичните методи чрез прилагане на частични добродетели. Той допуска по-ефективното: позволява на божествата на болестите да ви причиняват частични болки и нещастия, за да потърсите пътя, от който сте се отклонили. Като стигнете до него, пак се разболявате, защото той също е задънен, макар и по-близко до Извора на Живота. Само който се върне в магистралния път на Любовта и Свободата и ги разбере и приложи както Бог иска, ще получи незабавно или бързо изцеление и ще почне да помага и на другите.

Ето защо ви казвам: атласът на добродетелите е напълно излишен, ако ще трябва да се осъзнават отделни отклонения от отделни добродетели. Наистина, има и такъв път – да се осъзнават и сглобяват добродетелите две по две, три по три, 12 по 12 и т.н. - от долу на горе - и така един ден да се стигне до съвършения и добродетелен човек с блестящо здраве. С това всъщност се занимават Майсторите на Съдбата и Божествата на разочарованията и болестите, независимо от това, искате ли го или не го искате.

 Но това е най-бавният път – пътят на обикновения човек с обикновени идеали и принизен вкус. Несравнимо по-бърз и всеобхватен е вертикалният път на ученичеството, при който Учителят и Неговите посветени те извеждат направо до Изворите и ти се потопяваш в същността на Любовта и Свободата. Спуснеш ли се оттам надолу, придобил вечно здраве и младост, ти започваш да практикуваш любовта като милосърдие, а свободата като въздух за дишане - и тогава всичко наоколо започва да расте, да цъфти и пее.

Съжалявам, ако някой възприема тия думи като стара песен на нов глас, както възприемат мнозина и Светото Писание, и лекциите и беседите на Бога през вековете, и сегашните осияния, одеяния и ожияния. Неразбиращите Словото го считат за обща проповед без конкретни методи, но като чуят за игли, точки и шишенца, вземат че се побъркат… Изпотрошават си краката и си изпродънват джобовете да ходят да слушат болни лектори, които нямат и Първо Посвещение. Прилагайки техните частични методи, те не само че имат частични резултати, но и пречат на невидимите Професори и Целители да провеждат предвиденото лечение чрез неудачи и болести.

 Който не започва с интензивен курс със Слово Божие от 3 до 8 чàса на ден в зависимост от тежестта на заболяването, знайте че е езичник или обикновен човек, който няма дори Първо Пентагрално Посвещение. Който не желае да се лекува със Слово Божие и после с песни, изгреви, гореща вода, чиста храна и останалите основни форми на новия живот, по предписание на Посветен от Първо Посвещение нагоре, можете спокойно да го оставите в ръцете на официалната, езическата или новозаветната медицина. И да го облекчат, и да го излекуват временно, представителите на тези медицини ще го напълнят със сенки от миналото или ще го свържат с чудовищата на парùте, ако им е заплатено за лечението.

Най-директният, най-универсалният метод – най-истинската панацея на всички времена и епохи, повтарям, - е Любовта като Принцип. Тя се превръща в чудотворно лекарство, когато се проявява денем, на всички полета и към всеки човек, пратен ни от Бога, от 3 до 10 ч. сутринта. В противен случай есенцията на светлината в хиперфизата допринася малко. Ако проявим Любовта като Сила към сродните ни души от 10 до 18 ч., действат други есенции и сили, за които може да говорим в бъдеще. Любовта към сродната душа се проявява от залез слънце до към 9 часа вечерта, когато любовта като чувство влиза в Божествен синтез с есенцията на нощта, излъчвана от хиперфизата, и тогава могат да се зачеват деца с искра Божия – не само физически, но и на всички други полета.. Има специални моменти за спонтанна проява на любовта като стремеж към по-малко сродни и несродни души, при което взема дейно участие хипофизата.

 Това са четирите универсални метода. Практикувани сред природата, те заместват и съдържат в себе си всички останали, включително истинотерапията, окултните лечения и процедурите с четирите чисти стихии.

Ако някой не бъде излекуван по някой от тези основни методи, значи няма искра Божия и може да се облекчава със средствата на ада и езическите учения. Можете да лекувате такива с химия, физиотерапия и всякакви други средства, употребяващи ръкотворни лекарства и уреди, защото облекчаването и възстановяването на един изкуствен човек не го връща в еволюцията му. Той заема своето място в армията на треньорите без монада, допуснати от Бога да проверяват вкуса и ума на пълноценните същества.

Проучете всичко, което ви казах днес, помислете добре и решете: предпочитате ли да ви се диктува атлас на добродетелите? И това може; но ако решите да почнете да ги проявявате на дело, започвайки от самите извори, и да увлечете след себе си и други, младостта и здравето ще почнат да се разпространяват в радиална прогресия и Природата ще е щастлива, че не си е загубила времето да ви диктува писания. И сто хиляди подобни атласа да се издиктуват на човечеството, ако поне един от вас не почне да практикува Тройния Ритъм, другите няма да си мръднат и пръста да почнат да се синтезират и ще продължат да си слушат касети и да си прелистват лекции и осияния...

Прочее, оставям ви едно силно лекарство, равностойно на най-пълния атлас на добродетелите:

АÒЛ, АÒМ, АОЛЍМ

Повтаряйте си наум превода му и се опитвайте да го вземате ежедневно: "Днес ще бъда сам, днес ще бъда с теб, днес ще бъда с тях!"

Ако сте успели да изпълните това, произнесете още веднъж тази панацейна формула и добавете преди заспиване: "Днес бях сам, днес бях с теб, днес бях с тях".

Тогава хиперфизата ви ще просветне, ще подпали още по-ярко яснофизата ви и тотфизата ви; това ще предизвика мощна радиация в космоса и стотиците и милиони сливания и изцеления, които сте предизвикали, ще се върнат и ще подпалят и вашата холифиза.

 19,58

По традиция, и тук отворихме напосоки специални български книги, които взехме също случайно от библиотеката, за да видим какво ще ни се падне след горното осияние:

 "Сега и на вас казвам: приложете режима на Любовта във всекидневния си живот. Не е въпрос да се прославите чрез Любовта, но тя да бъде вашият естествен живот. Щом приложиш Любовта, всички ще те обичат.

Божията Любов създава условия за близост. Където има Любов, там хората са близки; където Любовта отсъства, там никаква близост не съществува." ("Новата мисъл", Хел`93:88, л."Вътрешните сили" от 26.Х.1932)

               

"Ще кажете, че трябва да обичате всички хора. - Не, ще обичате само ония, които са излезли от Бога. Вие не можете да обичате ония хора, които не са излезли от Бога. Има хора, животни, птици, мушици, които са излезли от Бога; но има и такива, които не са излезли от Бога. Ония живи същества, които са излезли от Бога, колкото и малки да са, вие можете да ги обичате. Не са ли излезли от Бога, вие не можете да ги обичате." ("Доброто оръжие", Хел`94:165, л."Морални правила" от 2.VII.1930)

            “Ако ние бихме извършили Волята Божия тъй, както ви говоря, ние ще спасим целия свят. Не в манастирите, не в църквите, не в обикновените къщи. Светът ще се оправи! Светът ще се оправи, защото иде едно поколение ново, идат души възвишени, в които вие ще се влюбите. Като се влюбите, целият свят ще се измени. Тия велики души ще похлопат на вашето сърце. Тия велики души на Любовта ще похлопат скромно. Ще бъде благословение за този човек, на когото те похлопат. Светлина ще има, както е сега светло. Те носят всичките благословения Божии."("Последното Добро" Ур`97:204-205, б."Великият път" от 20.III.1942)

След получаването на това осияние Елма ни каза, че всичките ни предположения в предварителния разговор са верни. Тогава допълни, но едва днес го записваме: истинската панацея е Любовта, но понякога може да се открие и в Словото. Четенето на книги, които не са Слово Божие от Учителя (Единствения Учител) или Неговите Тръби може да е полезно, но няма фундаментални и стабилни лечебни резултати. Ако човек чете и изучава Словото доминантно и последователно в 100% от свободното си време или поне 90, съставките на лекарствата, заложени в него, започват постепенно правилно да се синтезират, докато се дойде до пълно изцеление за цял живот. Това е бавният метод – за едни рeзултатът може да дойде скоро, за други – след десетки години. Има и попадане на тези словесни лекарства и спонтанно, мигновено, по благодат – чрез отваряне на Слово напосоки и мигновеното му изпълнение. Това дава чудотворно изцеление изведнъж; но ако човек не продължи с първия метод, често започва бавно или бързо възвръщане на предишното положение.