1131.2000.04.07 Живот за Цялото

Книга 33


7.IV.136(2000)

София - Изгрев

ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

3,45 сутринта

            Този път събуждат спящия с едно дрънване на бурканите в шкафа – всеки път е различно. Наскоро пак се обади нежният женски глас по този повод – кое е това Същество? Достатъчно е човек да се откаже от нещо техническо или насилствено, за да се поеме функцията от Небето.

            Натрупаха се много случки и събития, потвърждаващи, че и на Земята може да се живее в рая и че това не е въпрос на място и време, а на душевно състояние, на вкус - на правилен избор и решение. Извършиш нещо истинско и безкористно – още на другия ден пълнят къщата ти с портокали, смокини, стафиди, фурми, банани, лимони. Сгазиш лука – веднага ти отнемат нещо много ценно, за което сериозно те боли. Така бе изтрита завинаги фундаментална информация в компютъра, работена с години и кой знае защо незаписана на дискове. Казано ти е "Не пиши!" – ти продължаваш да пишеш и описваш; мислиш си, че истината стига до хората само с писане. Известен ти е от опит законът, че напускането на един стар метод и навик ражда нови функции, но въпреки това инерцията продължава.

            Дали и сега тази инерция не се стреми към възстановяване на изтритите описания на новите случки и събития? Пак жаждата на Дамид – биографа на Аполоний Тиански – да не се оставят по земята трохи от трапезата на боговете... Но Учителите - Великите Посветени - за разлика от нас, са нехайни в това отношение: те са като дивите, омайни гори и поляни, където всичко цъфти и зрее без нужда от приказки и реклами. Те не тръбят за рая, в който живеят и който създават непрекъснато. Ако някой има вкус към чистото и дивото, той сам търси диви гори и поляни и тича там през свободното си време. Ако Учителите описваха рая, нямаше да имат време да го създават. Странен феномен: спреш да описваш - и раят бликва в живота ти - за теб и за хората, които са потърсили именно тебе, а не някой впечатляващ и преуспяващ човек. Въпрос на вкус. Пък и може да не е грешка понякога да се пише, понеже бе казано, че това не се изключва, щом е плод на необикновени явления, деяния и Божествен живот.

            Така е. Често не допускаме Божествения живот, въпреки че той постоянно чука на вратата ни. Предпочитаме духовния, човешкия и даже животинския. И в това няма нищо лошо, ако не играем постоянно на една и съща сцена и с едни и същи действащи лица. Като повтаряме векове наред отдавна познатите сцени и реплики, на Космичните Същества не им е интересно и се отдръпват от нас – не ни помагат. Кой би слушал с хиляди години една и съща плоча на продънения ни грамофон? Но когато пуснем в дома си Божествения живот, попадаме в рая незабавно. Край на антипатиите и симпатиите – почва да прелива изобилно любов и милосърдие към всички. Колко трудно – и колко лесно същевременно! Приключваш с мисълта за себе си и се озоваваш в рая. Но и мисълта за другите, когато е само за най-близките, заобикаля много отдалече райските обители.

            Имаше случай, когато на небето се появи голяма печатна буква "N"(на втори март). Това стана на път за получаване на наемите от магазините. Можеше да се предположи, че предстои среща с някой N. от запад или с някой от такъв град. Мина и мисъл, че няма да дадат парите, но не беше логична – нарочно отивах по-късно, за да са ги събрали. Точно така и стана – и двата магазина нямаха пари. Тогава останах с впечатлението, че знакът е бил за едно нещо, което става редовно: отгоре предупреждават със знаци и символи да не ходим някъде, за да не хабим енергията на природата. Оказва се, че един образ, едно движение, една реплика през устата на случаен минувач са по-лесни за Небето, отколкото да ни праща мисъл или глас в главата, макар че и това се случва. По-късно обаче една добра приятелка, на която бях на гости, взе по вътрешен импулс един том беседи специално за мене. Отварям го и чета:

"Защо ти ядеш и пиеш за сметка на дядо си и баба си, които не са живели добре и са ти оставили наследство? Щом не искаш да носиш последиците от престъпленията на дядо си, откажи се и от благото! /.../ Когато дядо ти е оставил в наследство много пари, ти си готов да станеш наследник, а когато дядо ти е оставил дългове и трябва да плащаш, казваш: "Аз не съм от неговия род, отказвам се..." Последователен трябва да бъдеш, ще кажеш: "Не искам да участвам нито в едното, нито в другото!" Тогава ще имаш право." (т."Живият хляб", СиЖ97:34-35, б."Ще влезе Духът" от 25.12.1932)

Има доста духовни хора, включително последователи на Христа и Учителя, които живеят от наеми без да им мигне окото. Някои въобще така си живеят живота, защото, като рентиери или хора със свободни професии могат да си позволят да не ходят на работа и да правят каквото си искат - и мнозина така постепенно се израждат. Това става и с много таланти и даже гении. Но ученикът е най-малко на две степени над гения – дори над Бах и Бетовен. Знаем със сигурност, че окултно ученичество без светско образование, личен живот и професия е съвършено невъзможно. Това участие строи три висши тела, които не могат да се оформят по никакъв начин само със вдъхновение, "свобода", екскурзии, паневритмии, молитви или четене и слушане на Слово. Същото става и с ония, които имат жилище и разчитат на подаяния, на случайни "удари" и "шансове" или на "благородна" просия, за да скърпват положението. Практика стана да се просят пари от западни приятели "за духовни цели", но малцина знаят, че легитимирани и някои нелегитимирани дарения, даже и когато са от добро сърце, в повечето случаи носят и кармата на дарителя. Дори и в лотарията има карма – когато печелиш със съдействието на злите, а не на добрите сили. Трябва да се искат обяснения по въпроса за тайните дарения – защо в последните години един ученик на Учителя не приемаше и такива.

В рамките на сегашните бележки не може да се пропуснат някои интересни случки. Например, за един приятел, комуто бе казано през миналата есен, че който от приятелите на Елма е дошъл на паневритмия на еди коя си дата, ще му се дадат важни неща, за които мечтае от години. Бяха дошли само четирима приятели от "вътрешните" и всеки наистина получи важни подаръци от Небето, които го радват до днес. Спометнатият приятел получи изключително хубава работа, обединяваща напълно професия и призвание, а също и заживя в хубаво жилище при чудесна приятелка, която го обича и разбира. С един жест Небето му даде трите главни блага на Земята, без които човек не може да бъде адекватен и щастлив: работа, дом и близко същество. На другите двама от присъстващите също изведнъж потръгна в живота, а на третия се развърза карма, която можеше да влачи с години и да се усложни още повече. Учителят и до 1945 година е обявявал такива благословени дни за небесни подаръци, но са ги получавали само онези, които са присъствали - не са спали по това време физически или духовно. През тези дни, а може би още на същата вечер, Учителят обеща устно на пети приятел уреждане на проблем, който го мъчи отдавна – той сега също живее при любима жена в ново жилище. Той е от приятелите с развито серафимно тяло, което не може да диша без любов. Подобен случай имаше наскоро и в Бургас, когато една сутрин, след паневритмия, бе казано на всички, че този ден е особен и всеки може да си пожелае нещо, което ще се изпълни. Някои от хората вече споделят, че пожеланите неща се изпълняват.

В един такъв ден петима приятели, рано сутринта, се срещнахме без предварителна уговорка в подножието на планината. Водихме интересни разговори и преживяхме чудни неща под самите върхове, сред ослепителния сняг. Вероятно описанието на тази екскурзия се изтри, защото не всичко трябва да стига писмено до хората. Сам Учителят е дал пример в това отношение: изнесъл е хиляди беседи, но някои неща е поверил лично само на определени хора, подготвени да ги разберат и преживеят. Едва ли небето ще се съгласи, например, да се изнасят пред всички местата за подмладяване на Рила и из България, местностите и върховете, където се лекуват различни болести и се решават най-разнообразни проблеми. Те са неоткриваеми или не действат, ако не ни води Посветен.

Така и сега се изясни нещо, което не знаехме: че на всеки метър височина живеят различни йерархии. Дали това не влезе по-късно в едно осияние? Ставаше дума за носителите на Духа и на Шансовите, които слизат с благословение от планината. Те обаче притежават само половината от шифъра. В долината трябва да има "отворени пиали", които да жадуват за точно такива носители, които стават рано и се изкачват по планините, а не за хора-"шансоиди". В едно осияние шансоидът бе определен като "подобие на човек, имащ подобие на шанс".

Половината от шифъра на рая и подмладяването се крие в долините и селищата, където се ражда Разпознаването, Откликът и Спонтанността. Най-чистите души там стигат до Преданноста и Самоотдаването. Тогава Съществата, които носим от планините, могат да слизат с нас по градовете и селата и да влизат в тези, които ни харесват и ни обичат. Оттук до изцелението, подмладяването; до професионалния шанс, вилата и апартамента има само една крачка – ако тези неща са проблем за някого. Напротив, отхвърлим ли някой "скитник по звездите", скитник по планините, не го ли одобряваме, не го ли каним вкъщи, държим ли се на дистанция или грубо с него, ние се разминаваме с най-големите си шансове да ни се уреди всичко благоприятно на Небето и Земята, а понякога и да избегнем някое страдание. Има случаи, при които нещастието не е кармично наказание, а следствие от изпуснат шанс. Небето не случайно ни среща със свои хора, за да ни се размине неприятност или инцидент, определени ни от кармата. Ако разбираме закона за гостоприемството и каненето на екскурзии, закона за различните радиуси на различните видове аури и изпитаме импулс да бъдем няколко денонощия в аурата на Посветен от Новия Свят преди някое кармично изпитание, то може да ни се размине. Това се дава според закона за милостта, благодатта и космическия вкус.

На тази паметна екскурзия се говорù много и за слънчевите и лунните култове. Обясни ни се какво става с човека, който сутрин не излиза навън, а медитира или спи вкъщи по време на изгрева или взема сутрешни душове, вместо душове от фотони върху лицето и тялото си. Изясни се една подробност: че средно от 6 до 8 ч. сутринта - и по-точно два астрологически часа след изгрев - Бог влиза в човека със слънчевите лъчи през лицето му. Само 15 секунди по време на изгрева, ако наблюдаваме слънцето, Той влиза през очите ни и остава в мозъка и тялото ни за през целия ден, прогонвайки всички болести, малшансове, неразположения и безпокойства. От Словото и Школата знаем, че този процес няма да се извърши пълноценно – няма да се подпали изгревната чакра в хипофизата ни, - ако не сме възбудили сератонина в епифизата. Той започва да се отделя, ако човек е във верткално положение и възприема съзнателно с очите си най-ранното развиделяване, когато още се виждат звезди. И при облаци важи същото. В противен случай сератонинът е оскъден, а мелатонинът – хормонът на тъмнината - се произвежда наднормено и прави човека раздразнителен, критичен, вечен съветник и въобще лунно същество, което се тревожи от всичко и най-вече от липси и материални проблеми. Сератонинните типове имат добре развити скули и приятна хлътнатина на бузите под тях. Понеже бузите са свързани с Луната, с тъмнината, материята и безпокойствата, у мелатонинните типове те почват да се надуват,подобно за гризачите, които мислят за утрешния ден. Ръцете им започват да се набръчкват по-рано от обикновено и погледът им става плашлив и скептичен.

Днес учените потвърждават практиката на Учителя и Бялото Братство през вековете: денем силите на Земята са радиални, а нощем – от залез слънце до 1, 3 или 5 часа сутринта – тангенциални. Затова, който е във вертикално положение поне от 5 ч. сутринта до залез слънце и малко след това, е антена на Космичния Огън; а който е в хоризонтално положение от залеза и е заспал най-късно до 9,30 вечерта, той е в резонанс и паралел с Космичния Океан. "Хомо еректус" – изправеният човек – провежда дневните енергии и се зарежда с тях, като ги предава и на другите; хоризонталният човек се пълни благодатно със следзалезните и нощните енергии, когато е легнал и заспал рано и се събужда без будилник в един, три или пет часа сутринта. С това се обяснява защо ранното лягане и ставане са подмладяващи и лечебни, а късните – разрушителни, състаряващи, смъртоносни.

Но когато и да става човек, ако е ученик, той не трябва да си стои вкъщи при първото развиделяване. Не е достатъчно да посреща виделината, зората и изгрева от прозореца: без активно движение сред природата и изкачване нагоре не могат да се задействат чакрите на три висши тела и да се отдèлят съответните хормони, които влизат в последователна верижна реакция. Нисшите лунни типове си стоят повече вкъщи и правят всичко възможно да поддържат добре жилището и хладилника си. Те не могат без телевизия и компютри, без активна "интелектуална" дейнност или удоволствия, по стереотипа на бухалите и кукумявките. Черната ложа в света и в някои школи се разпознава и по това, че внушава на хората да са седнали или прави или въобще будни след залез слънце до полунощ и даже след това, а да са хоризонтални по време на изгрева и - когато може - чак до обед. Така богаташите и световната аристокрация през всички векове са стигнали до най-страшните болести, до пълно духовно израждане. Всеизвестно е какви са пораженията върху здравето и психиката у народите с малко слънчевни дни (но това не значи, че тропиците и субтропиците нямат своите болести и извращения). Сенките и торбичките под очите, надутите бузи, мигрените, тиковете, хистериите, хемороидите, подаграта, реактивните неврози и старческите слабоумия са все хипосератонинни симптоми. В повечето хора-буха-ли тези болести, плюс хищничеството, критицизма, раздразнителността, грубостта, депресиите и пр. може да са в неклинично състояние, но с такива "близки" е опасно да се живее. Ирисът им е вторачен надолу и оголва горното бяло на окото – не можеш да ги изкараш лесно от този ступор, понеже са фиксирани върху материята и личните си проблеми. За децата е крайно неблагоприятно, а за Посветените направо непоносимо да бъдат в една квартира или здание с хора, които лягат късно и спят след изгрев слънце. Затова кандидатът за Младежкия или Специалния окултен клас е длъжен да си подсигури отделно жилище с относително по-голям ИЖП (Индивидуален Жизнен Периметър).

Седналото положение, типично за "интелектуалците" и хората с такива професии и хобита, също не е благоприятно. В разговора ни на планината през този приказен ден се изясни и това, че то образува три квадратури и три аспекта квадрат и половина (135^o) между торса, бедрата и долната част на краката под коленете. При това положение вените и артериите престават да захранват и чистят правилно долната част на тялото. Ходилата също образуват тези опасни аспекти, когато човек е неподвижен. Щом почне да ходи, той преминава през голямо количество други аспекти и квадратурите се активират само в определени мигове, като дават само доброто от себе си. Безспорно е, че седналите човекоподобни са избили много повече хора от пехотата и обикновените престъпници.

Когато ръцете са на масата, те също образуват най-често същите Марсови аспекти. При седящо положение Космическият Огън, даже и при поза "Лотус", изтича в земята през таза, а не през ходилата. При това пътят му е по-къс, защото бедрата са водоравни. При седене, бедрата и костите им са успоредни на животинския гръбнак и влизат в резонанс със земните тангенциални сили и тогава краката от коляното надолу вече не провеждат Огъня – веригата е прекъсната. "Агни" протича пълноцено през човека, само когато той е прав. А при ходене, изкачване и слизане се включват още по-високи йерархии, сили и същности на Бога. Затова Учителят казва, че лошите хора обичат да ходят и да се возят по широки и равни пътища, а добрите хора са планинци. Естествено, че и това правило си има изключения. Но всичко казано за Космичния Огън е конструктивно само в съчетание с циклите на Космическия Океан – обмяната, почивката и ранното лягане, и то по законите на Тройния Ритъм.

 Учителят препоръчва работа в градината половин час преди изгрев слънце и най-много два часа през деня, обикновено от 8 до 10 сутринта. На интелектуалния труд не дава повече от три часа в денонощието. Сега ние знаем кои точно са тия два-три часа – когато действа Юпитер, Стрелецът, Девети дом или аспектът тригон. Само тогава човек може да бъде седнал и да не се изроди. Интересно: гърците доскоро са имали правило да работят прави зад бюрата си. Дали и днес продължава тази традиция, трябва да се провери. Любопитно е какви аспекти образуват краката на американците, когато ги вдигат на масата или на бюрото...

На връщане се изясни и въпросът за сядането в превозните средства. Посветените обикновено пътуват прави, защото виждат по седалките черни и вонящи петна от егоизъм и скръб или цели гнезда от астрални гниди и гнусотии. В трамваите и рейсовете бързат да седнат възрастните и изморените хора – ако седнеш на такова място, ще ти изтече веднага енергията. Много по-опасно е обаче да се седне на място, където е седял безсъвестен млад човек, когато стоят прави бременни, майки, възрастни и немощни хора. Това е по правило егоист без монада или с много замъждяла монада. Такива си мислят, че щом са заели седалката, могат по право да се возят докрая. Те обират не само невидимите извержения на старите и уморените хора, но и тези на младите егоисти като тях, които са седели там - а техните ларви са ужасяващи. Небето има особено мнение за такива и вижда ясно какво ги очаква в живота приживе и в ада. Нелека съдба очаква и ония, които нагло седят от външната страна на седалката, когато вътрешната е празна. Ако не слизат на следващата спирка и не са много възрастни и натоварени, такива нямат никакво извинение. Това са екземпляри, в които мисълта за другия е напълно закърняла. Те са образец на демонстративния или подсъзнателен егоизъм. Добрият човек моментално ще заеме вътрешното място, за да улесни да седне друг.

Но има и обратни случаи – друг вид егоисти, които сядат отвътре не с благородна мисъл, а за да седне друг човек от външната страна и така да е по-трудно да отстъпят мястото си на някой по-нуждаещ се... Ясновидецът вижда всички съзнателни и подсъзнателни мотиви. Очите на такива хищници и егоисти са напълно идентични с тези на хората от опашките за месо или на шумотерористите.

Няма да им е лесно и на хората, които много обичат колите си и ги предпочитат пред ходенето пеш или обществения транспорт. Трябва да се уточни къде кармичните опасности са по-малко: в блъсканицата - или в собственото, удобно МПС. Въпреки влиянията, в трамвая, тролея, автобуса и влака има много повече аури на добри хора, отколкото в колите по магистралите. Скъпите коли имат най-черно излъчване – там пътуват най-лошите хора. Естествено, навсякъде има изключения. Някъде в осиянията се казваше, че шосетата представляват коридори, пълни с плътен астрален и ментален дзифт и че няма нищо по-опасно и глупаво от това да се включиш в автомобилен поток. Освен това, в обществения транспорт кармата за технотронно съучастничество на "глава пътуващ" се разпределя според броя на пътниците при всеки отделен откъс от маршрута, докато кармата на собственика или водача на една лека кола, яхта или самолет пада върху него с всичка сила. Съществуват строги формули и уравнения в кармичната математика и филмите на съдбата, които доказват това.

Понякога е добре да се седне на място, където е седял някой гениален или добър човек, стига да има свободни места за сядане – човекът с монада никога не сяда, когато има прави хора. Изключение правят жените и момичетата, които сядат, за да не бъдат жертва на похотливи ръце и прилепяния. А Посветеният, като застане на удобно място, за да наблюдава целия вагон, си избира човека с най-светла аура и се стреми да се приближи до него. Ако той е седящ и стане, Посветеният сяда на неговото място, стига да няма други кандидати – такова място е извор на младост, сила, здраве и възвишени мисли и преживявания. Често един добър и чист човек пречиства с аурата си такава седалка за дни и седмици. Понякога самият Посветен сяда именно с такава цел – да зареди едно място в обществения транспорт със светли мисли и енергии. Малцина подозират, че са се излекували или им е потръгнало в живота именно по тази причина. Религиите, които считат само църквите и светите места за източник на небесно присъствие, бяха опровергани напоследък от едно съобщение в медиите, което не изглежда да е измислица: в една обществена тоалетна, някъде на Запад, започнали да стават чудеса... Божественото няма граници в своите методи и стратегии. Там, където са минали въплътени или невъплътени ангели, мирише на рози, теменужки, борова смола или на нюкс.

В изтритите текстове бе отбелязано и какво става с хората, които допускат в мисълта и аурата си хора и същества от по-ниска еволюция и отблъскват себеподобни и същества с по-висока еволюция. Дори и най-чаровното и мило кученце в кревата може да ни спре на вратата на рая.

 Още една учебна случка от този период: една приятелка наскоро попита какво трябва да направи, за да спечели безрезевно любовта на своя любим и да има дете от него. За нея има лично осияние, в което се дава методът, макар и индиректно. Тя открива какво иска да каже Източникът и пита дали е разбрала правилно. В същия миг се разиграва сценка на спирката: една млада, пияна циганка грубо говори на себе си: "Мàни я тая продавачка бе!" В краката ù се гуши съвършено малко и безпомощно кученце, което може да бъде стъпкано всеки момент от стотиците пешеходци, но циганката инстинктивно го пази. След малко произнася друга реплика: "...най-многото, да направи нещо ново..." Мъчим се да си обясним и разшифроваме сценката и репликите и стигаме до определени изводи – всеки по свой начин. Говорим за едно дете, което иска и е определено да се роди, но пречките са субективни, и то вътре в самите нас, не в другия. Преодолявайки в себе си "продавачеството" (любов "танто за танто" – щом аз обичам някой, и той трябва да ми обръща внимание), трябва да стигнем до нещо ново в мисленето и поведението си, за да излезем от въртележката и Бог да ни възнагради с желаното. Но веднага идва отговор, че ако целта е да се изпълни определен копнеж по строго желания начин и с единствено желания човек, то едно еднократно изпълнение на закона със стиснати зъби, значи като саможертва, без бликаща любов, няма да включи благословението. Ако нещо не е плод на дълговековни страдания и лична еволюция, не бива да се правят и най-нищожни опити за убеждаване на човека, дори и да е готов да повярва.

През нощта тази приятелка е сънувала сън, свързан с възможността за спасяването на едно дете.

Ще каже ли Елма нещо по всички тия въпроси - или пак ще остави развитието на нещата в неписмен вид – като конкретни подаръци на практика, направо в живота на всеки участник от тези нови житейски пиески?

21,51

- Еùл – Ел-мор – Ел-морàндиум!

 Да не се безпокои сърцето и душата ви, когато живеете за всички!