вторник, 18 октомври 2011 г.

1132.2000.04.19 Интеграл на сродност и обмяна

Книга 33


19.IV.136(2000)
София - Изгрев

ИНТЕГРАЛ НА СРОДНОСТ И ОБМЯНА


Уникална снимка на планетата Меркурий –
символ на сродността и обмяната.

Много важни и интересни събития, които не могат да не бъдат отбелязяни. Въпреки строгостта на принципа в такива случаи да не се съобщават конкретни имена, обстоятелства, маршрути и места, желателно е да се разкаже за текущите радости и уроци от кухнята на Братството и Школата, за да не бъдат лишени приятелите от още едно свидетелство. Будността на съзнанието, щастието да сме в течението на Божието Присъствие и Съдействие раждат денонощно все нови и нови удивителни случаи. В духа на новия тип Контакт с Учителя - предимството на Живота пред Словото и Делото, - и този път разясненията дойдоха след нова серия от чудни събития. Този път те са свързани с темата за Интегриона в действие, който е синоним на "изобилния и пълен живот" - животът на безсмъртието. Главен математически и житейски продукт на интегрирането в този смисъл е така нареченият И.С.О. - Интеграл на Сродност и Обмяна. Реши ли се вярно задачата, с кармата е приключено, човек постига възкресението и вечната младост, красотата, добротата и безсмъртието. Цикълът от прераждания е прекратен завинаги; ученикът преминава от външния и вътрешния кръг на Пентаграма в Центъра му - посвещенията на Учителите и на техните Възлюбени. Това, разбира се, не се отнася още за нас - то е само една повдигната за миг завеса към този висок връх на съвършенството, за да ни вдъхнат вяра и сили.
Ето как се стигна до днешната лекция-одеяние, започнала през нощта и изяснена окончателно тази сутрин след паневритмия:
Вчера, след нашите игри и песни в гората, един удивителен човек, познат от години, но без да сме общували външно досега, се приближи и помоли да си поговорим. Предложи да походим из гората и после някъде да се почерпим. Колко радостно е чувството, че и този ден се явява будна душа от Братството и Школата, която не е фигурант и изпълнява по вътрешен импулс закона за поканване на някого след паневритмия на блага приказка и за обмяна на благата на живота – разпознавателен белег за Птица от Ятото! Колко прелестни и прекрасни са тия невероятни деца на Бога, които присъстват между нас с милия си поглед и сладката дума, с тази пленителна стеснителност и привидна липса на самочувствие, съчетана като по чудо с точно противоположното - спонтанна любвеобилност! Сигурен знак за Божие присъствие! Не циментовите и мрачни лица на българите-сатурнианци, които посрещат изгреви, четат беседи и редовно ходят на Рила и на паневритмия, но с десетилетия няма да ти подадат ръка и да те заговорят, камо ли да те поканят в дома си и да те посрещнат с мекота, благост и любов, да попитат имаш ли нужда от нещо. Не тези, които ще се качат от другата врата на трамвая, ако те видят до първата, или ще преминат от другата страна на улицата... Не дълбоко затворените в гордостта си и осъдителното чувство или в страданието и комплексите си аутици. Те може да са страшно дълбоки в молитвената си преданост към Учителя и Делото, но нямат и помен от понятие за "нежно чувство проявено". Не враговете на Нежния и Милостивия, които никога не са поискали да се приближат до тебе в продължетие на десетки години. Те вдигат цели циклони от нечисти представи над главите си за тебе, а по-простите злословят зад гърба ти или пред всички, защото лошото в тях ги подтиква да вярват на клевети и клюки и да ги разпространяват.
 Не. Празниците на Духа и на истинския братски живот се дължат на кротките, благи души с искра от Бога, които са ясновидци за Божественото в другия и са съзнателно слепи за недостатъците, напълно глухи за сплетните. Когато тази благост и кротост се увенчаят и с пламенност – разпознавателния белег за наличие на атмическо тяло, - ние говорим за настъпване на райския живот на Земята и за възстановяване на невинността - състоянието на човека преди грехопадението.
Така тази чиста и блага душа, за която става дума, тази сутрин, без никога досега да е общувала словесно с най-близките си побратими от Ятото, за пръв път се приближи и веднага след поканата, още при първите стъпки в гората, отправи втора покана за посещение на един горски извор, разказвайки: "Когато там се приближи лош човек, изворът намалява дебита си, защото ангелът, който живее в него, вижда всичко. Аз много искам да отидем при този извор заедно, за да потече водата му по-силно от обикновено". В допълнение към ясновидството на този приятел може да се каже, че струята на извора ще се увеличи не само защото там ще иде човек на Словото, но именно защото той няма да е сам, а с още една душа, узряла за Благоговението и Разпознаването. Малцина знаят защо в даден квартал се пукат на много места водопроводите и навсякъде текат реки по улиците, създавайки главоболия на хората и ремонтните служби. Водата е жива и се стреми към Любовта и Истината. Вярата на тази зряща душа от паневритмията, която няма външна информация за стотиците подобни явления в течение на годините, е сигурен знак за предстоящ празник на Присъствието, за нови страници в Книгата на Приятелството и Братството. Щом като невинни създания като мишки, котки, кучета, катерички, гълъби или костенурки спонтанно се хвърлят към източниците на Божествена светлина и дори се изкачват по човека, защо да няма и хора с Бог в сърцето си?..
Не знаейки външно нищо и за отворената врата напоследък за някои наши творчески признания и изяви в света, този приятел, подобен на светия, подаде един жълъд с шапчица и каза: "За успех в творчеството!" После подаде и два стари вестника "Ехо", казвайки, че това е вътрешният му импулс. Изследването им даде удивителни резултати: Бог дава чрез тях маршрут през една сакрална област на Рила, известна само на стари, запалени туристи и невключвана досега от Учителя в езотеричните пътища на Братството. Други знаци в тия вестници ориентират съвсем точно към някои източници за разкриване дълбокия смисъл на това ново откровение.
Едновременно с четенето дойде информация, че в най-близко време трябва да направим първата екскурзия в тези запазени светилища на Агарта, които досега са били заключени дори за класическите адепти на Школата. Красотата и Присъствието там са тъй непокътнати, че ни очаква нова, неописуема с думи поредица от преживявания и нов път към върховете на Рила - както физически, така и духовно.
Втората среща през този ден бе също тъй фундаментална - възстановяване на връзката с друга Птица от Ятото, която бе наречена от Елма "Посветителка на Индия и Европа". Тя е първата жена, поканена да вземе участие в пътуването през новата зона на Изкупената Агарта в Рила, която ни беше неизвестна досега. Ако осъзнае разликата между духовно и Божествено и ако по време на екскурзията е в България, а не в Индия или на запад, тя има шанс да преживее неща, които петимата ù гурувци на изток не са и помирисвали – нито в Хималаите, нито в света на нирвакалпа самадхи. Същевременно ще се уредят и социалните и материалните ù проблеми на запад, където живее - дадено ù бе обещание за това. Има сериозни данни да разбере Новото и да се откликне на поканата, понеже нейните наблюдения върху ранния, катастрофален климактериум на момичетата, повярвали в зле разбраната брахмачария, са по-точни от всички научни и окултни описания на тази драма досега. Осъзнаването ù като българка и славянка и като стожер на Братството и Школата в Индия и Европа, около който да се завъртят и най-напредналите адепти и гурувци с монада, дава основателна надежда за обръщане на световния геофизически и социален процес в положителна посока. По този повод, вчера тече силно и много категорично слово за Самоопределението.
Тази сутрин бе довършена нощната лекция на тема "Интеграл на сродност и обмяна". Това е Слово с лабораторни наблюдения и упражнения от нивото на най-вътрешния Клас и затова не може, нито е възможно да се предаде с човешки думи. То е предназначено за ученици и възлюбени от евродоровите класове и от още по-горни. Разрешено е да се изнесе, че това е една от лекциите за физиологията на Интегриона, след като досега ни бе разяснявана само неговата анатомия. Както бе казано вчера, в епохата на Виделея важи методът на взаимоусъвършенстването, тъй като самоусъвършенстването е отминала епоха. Не че не се практикува от адептите с искра Божия, но тия, които са с Христова монада, го употребяват само когато наоколо няма души от Класа или от народа, а това са много редки случаи. Мизантропите и отшелниците отдавна нямат никакъв шанс - те са обречени.
Изясни се и това, че който не участва в общонародните форми на братския и школен живот, не може да е дух, по висок от причинния свят. Учениците и Учителите от будическия свят присъстват активно в Школата, а тези от атмичния - в братския живот на Изгрева и в планините. Който си е избрал посветител, отсъстващ от Рила и паневритмия, не може да се издигне по-високо от каузалния свят. Присъствието и участието в братския живот на Рила и в другите планини най-късно от 12 август там, където има най-много хора от Братството, е един от белезите за връзка Учителя. Засега България е все още единствена в златния си век, понеже тук все още е живото присъствие на Учителя. Той не ни е напускал нито духовно, нито физически. Това, че е невидим за повечето оглашени, съвсем не значи, че вече е "към архив". Ето защо западен адепт или източен гуру, който не идва поне от от 19 до 21 август на Рила в България с физическото си тяло, не фигурира в Книгата на Живота в началото на Епохата на Виделея и няма особено значение за световната еволюция. Такива не могат да имат повече от един лъч над главата и затова събират около себе си последователи от външния кръг на Пентаграма. Ако владеят телепортацията, няма причини да не са на Рила през лятото, освен ако им е рано за Второто Посвещение и затова мислят, че контакт с Бога като Учител може да се извърши и на друго място. По същия начин стоят нещата и с Кавказ: съвсем скоро Златният Век ще се премести там и верните на Учителя ще се устремят към Колхида от всички страни.
Освен Разпознаването и Желанието обаче има и Допускане. За да бъде някой допуснат физически до Учителя, Братството и Школата, има много сериозни изисквания. Това, че в светилището винаги са сновали и сноват какви ли не хора, не е в противоречие с този закон. То е изпълнение на закона за общодостъпността и демократичността на Божествените школи, за разлика от духовните. Един Учител от Божествения свят е общодостъпен за всички; но за единаците, които нямат смирение, е напълно недостъпен. Той е недостъпен за тях преди всичко умствено и психически, понеже фанатизмът, самомнението или тяхната самонадеяност, преди още да са добили повече от един лъч над главата и нещо повече от националните и егрегорните чакри, им пречат да си поправят грешката и да влязат в начинаещите класове на Школата. Но и тези хора са нужни, защото служат за учебно помагало на хиляди и хиляди наивни души, които се увличат от театъра и добиват богат, но тъжен опит - докъде се отива след водачи, които въобще не са помирисвали Школата или са я напуснали преждевременно. Повечето от тези претенденти за учители и инструктори създават дуалистични религии и школи, в които идеалът е материалното или духовното, а не Божественото. Ето защо нито един от тях няма и най-далечно подобие на Иисус.
Стремежът към Божественото съвършенство се отличава именно с взаимоусъвършенстване, не със самоусъвършенстване. Самоусъвършенстването е основен метод в духовните светове и школи. Дори и когато там протичат групови процеси, тяхната мотивация е самоусъвършенстване и спасяване на собствената душа или най-много на душите от определена йерархия, вяра или община.
Друг белег на Божественото е балансът и ритмичното действие на духовното и природното. И най-малкото нарушаване на това равновесие и редуване за сметка на едното от двете - и системата излиза извън Божествения свят.
По тази причина, във физиологията на Интегриона крайната цел е интегриране на всички функции и светове – последователно по двойки, тройки, четворки и пр., докато се стигне до Интеграла на Сродността и Обмяната.
Който функционира в положителния, мъжкия полюс на атмическия свят, той е член на Бялото Братство. Ако една община е затворена, а не общонародна и интернационална, космическа, тя не е от Божествения свят. Ако въвежда прегради, изпити, членства, блюстители, устави, парични вноски, възнаграждения, тàкси, продажби, състезания, конкурси, санкции, тя е креация на черната ложа или на света, независимо от фасадате ù. Значи, истинският Бял Брат и Бяла Сестра се отличават с това, че вземат дейно участие в общонародния братски живот и са истинските посветители и адепти, които движат процесите, но никой не подозира за това. Те се пазят като от огън от изборни или самоизборни функции и от докосване до парите и имотите на народа и на чужденците. Затова край тях стават чудеса, раят се възстановява, изцеленията и просперитетът са ежедневие, личното и духовното щастие не липсват. Рогът на това изобилие обаче не теква веднага. Необходимо е Разпознаване, Сътрудничество, Вярност, Преданост и общ братски живот в продължение на много години и десетилетия, с участие във всичките му класически и новаторски форми и при пълно безкористие и неизвестност на помагачите. По тази причина и най-престижният западен или източен гуру, който има милиони последователи и обожатели и даже прави чудеса, не може да припари и на милиметър навътре в Братството, ако не е играл паневритмия пред очите на всички, и то в най-многобройните групи, в продължение на много години; ако не е вземал участие в трудовите и духовните дейности на Братството по модела на Учителя, даден през даден век в даден народ. Не случайно Той казва, че минималният курс на обучение в Школата и Братството е 25 плътно присъствени години.
Всичко това няма нищо общо с регионалния фанатизъм, защото е космически закон. Същото важи и за идването на Учителя в Кавказ, което е предстоящо. Сам Той ще се легитимира като пълното въплъщение на Бога на Земята, като положи за основа на Новото Си учение и Движение именно изгревите на слънцето, високопланинските общонародни лагери, селища от типа на Изгрева, българското Слово, паневритмията, пентаграмиката, интеграликата и пр. Така и Иисус не пренебрегна класическите старозаветни форми и есейските традиции, в изпълнение на Закона за Приемствеността и Разпознаването. От опит знаем, че всички останали учители, които не са разпознали кое е последното идване на Мировия Учител в един свят и не са приложили неговото Слово и методи като базални, са по същество най-много лектори, проповедници, гении, светии или пророци, независимо от това, дали считат себе си и ги считат за Учители. Липсата на повече от един лъч над главата и на ореол около цялото им тяло ги идентифицира като манипулатори или самодейци. Почнат ли да шумят с "изумителните" си качества и с имената си, почнат ли да внушават на хората да ги боготворят, започнат ли да взимат и пари, те минават в противоположния лагер. Затова е немислимо да се счита, че те имат будическо или атмическо тяло и че при тях е възможен пълният синтез на духовното тяло. Но имитантите без монада са усвоили до съвършенство имитирането на причинно, будическо и атмическо тяло - без този фокус те не могат да увлекат масите и да имат стадо и клиенти.
Отрицателният полюс на активното атмическо тяло диктува потребността и способността да откриваме сродната си душа и да ù станем сателит. Всеки, който е станал спътник на човек без атмическо тяло или с непробудено атмическо тяло, т.е. на човек извън Бялото Братство, няма женски полюс на атмическото си тяло или той не е пробуден. Космическите Жени, Безсмъртните Любими, Прелестните Дъги на Битието имат най-висок идеал от всички същества в хипервселената и затова или се съединяват с Бял Адепт, или не се съединяват с никого. Готовността да се слеем с един човек в едно същество и да останем така завинаги във вечността, без да имаме нужда от нещо друго или някой друг, бележи развит и действащ женски полюс на атмическото тяло. Жаждата за вечно орбитално положение около Избрания, ако още не сме се слели с него; за вечно служене, сътрудничество, приласкаване, себеотдаване, вярност и преданост по отношение на един Бял Маг или таен представител на Бялата Ложа на Земята - това е непременен знак за завършена женска еволюция в Проявеното Битие, независимо в какво тяло е съществото - мъжко, женско или детско. Наличието на такъв полюс се разпознава и по това, че в присъствието на Избрания и пред други хора поведението на Обожателката или Обожателя е винаги орбитално. Съвършено изключен е спор, противоречене или напъни за самоизява и самоутвърждаване в присъствието на Бял Маг, освен в случаите на регламентирана самоизява – концерти, пиеси, рецитали и пр. Ако се явят едновременно двама Бели Маги с активен мъжки полюс на атмическото си тяло, но с вече изработен и женски полюс, единият моментално заема орбитално, смирено, служебно положение. Белите Сетри и Братя се надпреварват да заемат второто, третото или последното място! В тази "надпревара", единият от двамата доброволно взема водещата позиция, когато усети, че в момента Духът иска да действа именно през него. Той обаче винаги знае, че в следващия миг или на другия ден ролите могат да се сменят. Задържането за повече от едно денонощие в лидерска позиция означава принадлежност към всяко друго братство или общество, но не и към Бялото. Това означава непознаване на закона, че Божественото всеки ден се проявява чрез различен проводник, или означава грубо несъобразяване с този закон поради гордост, корист, тщеславие или властническа драма.
Това обаче не е в противоречие с пожизненото, тайно първенство на най-напредналия Бял Адепт в рамките на една епоха от 120 години. Пожизнените регионални или планетарни ръководители изпълняват тази своя функция неотстъпно и смирено, понеже няма по-съвършени хора от тях в този срок или регион. Това обаче не пречи на свободната изява на всеки друг, който в даден момент проявява Божественото - никой не подозира, че има върховен йерофант. Затова Белият Брат е всъщност таен, неусетен координатор, а не тоталитарен и монополистичен ръководител.
Следователно, Науката за Интегрирането твърди от дълговековен опит, че който не е от едно и също Братство с онзи, когото обича и обожава, не може да реши задачата за Интеграла. По същия начин сродност и обмяна трябва да се постигне и в будическия свят - светът на душата: немислимо е решението на Всемирното Уравнение, ако обожателят или обожаемият не е от една и съща Школа и Клас и в един и същ Творчески или Създателски Съюз с нас. Който предпочита друга школа, който твори индивидуално или в друг творчески съюз, не може да се синтезира с нас в полето на душата и затова благословението на Бога и съвършенството в такива случаи са относителни. Излишно е да считаме, че някой ни обича и се нарича наш съученик, ако нощем отсъства от Школата на Небето, а денем и вечер ходи по други курсове и школи. Това обаче не касае светското образование. Става дума за школите, към които човек се привлича в свободното си време. Нашият народ казва: "Ако някой се не дава да го познаеш, гледай го къде ходи". Наистина, Божествената Любов се отличава по това, че прави връзка между различните еволюции и йерархии, че съединява несъединимото и побратимява противоположностите и абсурдите и в най-отчайващите случаи. Това обаче важи за Божествения свят, а не за духовния. В момента ние говорим за атмическия и будическия свят, които са духовни и където законите на полярността и сродството са решаващи.
Как се върви към Интеграла от полето на принципния или причинния свят? - Там търсим и намираме единение със съществата, с които имаме една вяра. Това става в активния, мъжкия полюс на каузалния свят, ако човек има монада и, следователно, и причинно тяло. Верският фанатизъм няма нищо общо с причинния свят и е симптом на същества без искра Божия. Всеки, който счита собствената си вяра за единствено вярна и обявява всички останали за дяволски или непълноценни, е дух или човек без еднùна; или е с монада, хванала вируси от ада. Самата монада е защитена, но вирусите се въдят в обвивката ù, като я затъмняват или я карат да лоясва. Трябва да се помни, че духовен синтез с души от друга вяра е нещо почти невъзможно. Това важи и за ангелските йерархии, които общуват само със своите си. В Божествения свят законите са коренно различни, но един дух или посветен не може да стигне до Божествения свят, без да е постигнал интеграция между духа и природата в себе си. Освен това, за определени периоди животът и обмяната с едноверци е единственото условие за правилно решаване на Задачата. Това важи, в частност, и за сегашното положение на мнозина оглашени, които си мислят, че са приели вярата на Учителя в България. Да си член на една верска общност, не значи само индивидуално да четеш литературата ù и да я разгласяваш, без да ходиш на духовните ù събрания и без да участваш с другите в духовните ù форми на живот и традиции. И тука всеки, който не ляга и не става рано, който не играе редовно и много години паневритмия и не участва в духовните форми на общия живот в духа на Учението, каквито и дисхармонии и противоречия да възникват там, той не е пробудил положителния полюс на причинното си тяло. Той се мята между различни импулси, инициативи, интереси, таланти, авторитети, религии, вери и школи. Той е оглашен, светски човек, дошъл от любопитсво или с други мотиви. На пракитка е или пеперуда, или търговец, или търсач на аудитория, или функционер, или просто случаен мързеливец с духовни проблясъци.
Който има християнска еволюция и вяра, а боготвори езическите учения, били те и на индийски гурувци, не може да извърши истински синтез на Христовото си тяло, понеже се връща няколко хиляди години назад в еволюцията си и ликвидира изработения честно мъжки полюс на каузалното си тяло, спечелен по правило с мъченическа смърт. Да си мъченик на вярата не е случайно посвещение - мъжкият полюс на причинното и принципното тяло се затвърждава окончателно със смърт за идеите си, за съидейниците си. Който приеме друга вяра, за да спаси тялото и близките си или да подсигури бита си, не може да образува този полюс, понеже попада под друг егрегор. Ако едно нехристиянско учение изповядва Христа като Единствен Син на Бога и не го класира като елемент от някаква собствена представа за "йерархия на Учителите", то получава Христово посвещение и вярващите в него получават Първия Пентагрален Лъч. И езичниците имат ореоли и лъчи над главите си, и то повече от един, но те са от друг вид и не водят до хипервселената. Има и други духовни вселени и светове, които са също много привлекателни и интересни, но обикновено те са индивидуалистични или дуалистични, а често и еклектични. Малко са езическите учения и признатите християнски деноминации, които ратуват за синтеза на качествата и добродетелите по противоположни двойки и за интеграцията на Природата с Духа. Почти винаги едно качество подтиска или елиминира противоположното, обявявайки го за "грях", "изкушение", за "дело на дявола". От тук почва разцеплението на психиката и здравето и началото на фанатизма, рухването, болестите, смъртта. Понятие за грях съществува, но от гледна точка на Божествения свят грях е разбалансирането на противоположностите, на частите на Цялото.
Негативният полюс на каузалния свят изисква общ език. Той е вербален. Когато някой разбира чужденеца, без да знае езика му, той е извън духовния свят и се е свързал с Божествения. Но на нивото на причинния свят, който е по същество духовен, ние трябва да общуваме със сънародници и съидейници, ако искаме да се пробуди и задейства женският полюс на това ни безсмъртно тяло. Щом чужденец научи добре майчиния ни език и ни говори на него, той също съдейства за нашето единение в причинния свят и тогава можем да го наречем сроден дух. Гурбетчиите и изселниците, духовните търсители емигранти прекъсват връзката си с женския полюс на своето причинно тяло и той почва да закърнява. Започва строежът на един израстък от причинното тяло, отговарящ за вербалния егрегор на народа, сред който са отишли. Почнем ли и да мислим на чужд език, ние прекъсваме връзките си с нашия национален ангел-хранител и не можем да разчитаме на неговата закрила и протекция. Ако сме обикнали чуждия народ повече от нашия и сме приели културата, традициите и езика му като собствени, минаваме под защитата на неговия етнически ангел и се свързваме с дхармата и кармата на този народ. Ако някой е живял дълго в чужбина и почне да говори майчиния си език с чужд акцент и интонация, той също е на път да излезе от сферата на националното божество или ангел. Това не е за критика, понеже има различни съдби и предопределения, но в повечето случаи емиграцията е по материални или индивидуалистични причини.
Ако обаче един народ се намира в златната си ера, защото сам Бог е слязъл на Земята сред него, всички откъсващи се от родината и езика си, от националните традиции и добродетели, също излизат от златната ера и слизат в по-ниски епохи - "сребърни", "бронзови", "бакърени", "железни", "стоманени" и пр. По този начин те ликвидират шанса си, че са издържали конкурсния изпит за раждане сред народ, който се намира в златния си век. И обратно: чужденец, който познае кой народ е в златната си ера и почне да учи неговия език и култура, да чете и изучава Словото в оригинал, понякога издържа изпита за духовно раждане сред този народ и минава под крилото на Учителя. Той има шанс да издържи и следващия си изпит, когато ще кандидатства за раждане сред народа, в който ще дойде Учителят следващия път. Това обаче е невъзможно за хората от първите 6 стъпки в развитието на човешката душа, понеже те нямат усет и разпознаване - те са още политеисти. Многобожникът е и "многогурувец" – липсата на положителен полюс в причинното му тяло го хвърля от учител на учител, от религия в религия и от школа в школа, докато се отчае и разбере, че Учителят там Го няма.
Има обаче напреднали ученици, верни на Учителя и Учението и брилянтно поддържащи майчиния си език и мислене чрез активно общуване със сънародници, книги и пр., които имат за задача да разпространяват Божествената вяра между народите. Това се нарича мисионерство. Истинският мисионер има съвършено развито и функциониращо причинно тяло, но той има и универсално, което произхожда от Божествения свят. Това го прави крайно веротърпим и толерантен към чуждите вери, за да помогне на колкото може повече души. Рече ли обаче да последва чужд Учител и вяра, ако те не са Божествени, деструкцията в еволюцията и здравето му е неизбежна.
В днешната лекция се говорù с демонстрации и за синтезирането на Природното ни Тяло, проектирано във водните и земните зодиакални знаци. За да напреднем към Божествеността, към вярното решаване на Интеграла, природното ни тяло трябва да стане също тъй прекрасно и могъщо, както и духовното. И тук синтезът почва от двойките противоположности - полюсите на физическия, астралния и менталния свят. Ако става дума за Шестата Раса на Природното поле - за взаимоусъвършенстване, - тук този процес има по-малка сила. В Новата Вселена тя е приоритет на духовния свят. Новата Земя се строи на първо място от Общ ЖивотСледователно душите, които искат да живеят с нас не само духовно, но и природно, са нашите сродни души от Царството Божие, Рая, "Новия Йерусалим". В умствения свят това означава жажда за обща работа, служене и сътрудничество (на положителния му полюс); и жажда за общ живот и общи радости - на отрицателния. Ако някой не изпитва потребност да си сътрудничим и няма дял в общата работа, предпочитайки да работи и да общува с други, той не е наша сродна душа и затова шансът да сме щастливи и да се синтезираме с него е още по-нищожен.
 В ада и в света противоположният полюс на нисшия манас - този, отговарящ на Нептун и Рибите - диктува потребност да търсим клубове и общности, където хората и духовете си правят удоволствиеХобито е синтезатор на този полюс. Ако човек няма хоби извън професията и хора, с които да го упражнява, скоро след пенсия той умира или рухва. Наркомани, алкохолици, комарджии, вярващи, фенове, сладострастници, ресторантски обитатели, летовници и пр. са жертвите на тази жажда, която не може да синтезира по истински начин негативния полюс на умственото тяло, но се опитва да постигне задоволяване по частичен или изкуствен начин.
 Истинският път за този вид синтез е само един – обмяната със сродни души. Ако в атмическия свят срещаме Сродната си Душа - Единствената - и се сливаме завинаги с нея, то в женския полюс на менталния свят, който е вход към Божествения, колкото и странно да изглежда това, обитават серафимите и серафимното ни тяло и ни диктуват жажда за обмяна и сливане със сродните души - в множествено число. Всеки човек с монада има сродни души, с които е излязъл от Бога едновременно. Те образуват вериги из космоса, без които Битието би рухнало. Следователно, тук срещаме Птиците от нашето Ято, с които копнеем да живеем и можем да летим. Това е сродна група с еднакви или много подобни блаженства и екстази, за която преживяването е над всичко - не ги удовлетворява нито вярата, нито служенето, нито подвига, нито връзката с Единствената Сродна Душа, нито мъдростта или творчеството, нито общението със земния или небесния им народ.
Като преход към Божествения свят и живот, този полюс на менталното поле е жестоко потъпкан от конвенционалните системи и религии, поради което хората отреагирват с пороци, наркомании, самоубийства, лудости и изстъпления. Няма духовна вяра и религия, нито друг стимул, който може да замести потребността от сливане със сродните души! В този смисъл Учителят казва, че ученикът постоянно разширява кръга на душите, които обича и които го обичат, докато стане напълно Божествен - тогава ще обича всички. В това поле обаче тази любов не е абстрактна или теоретична, нито дистанционна - тя иска природна, физическа обмяна на радости и преживявания, иска екстатично взаимодействие на аурите. Мюонните Деви засега нямат женски полюс на менталното си тяло, затова са еднополови и създават еднополовите системи и религии. Затова състаряването и деградирането им е най-бързо, понеже понятието за обмяна и разнообразяване на генофонда им е напълно непознато. Хората с искра Божия и двуполюсно умствено тяло, които се опитват да им подражават, добиват печален вид и израждането и рухването им в климактериума е сигурно, дори и да са най-кристални аскети или семейни. Те живеят само в един дом или в манастира. Те прерязват артериите и вените на холическото си тяло, нямащи представа за обмяна с истински сродни души. Погрешното удовлетворяване на тази потребност като всеяден и необуздан разврат или пиянство, наркомания, е само сянката на този серафимен импулс. То води към ада също тъй сигурно, както и пълната забрана или самозабрана за физическо приближаване. Работата е в това, че моралистичните и плътските демони се старят с всички сили да внушават дуалистично поведение, за да подтискат единия полюс, отпускайки другия. Няма значение в каква посока ще е това подтискане – за тях е важно да се угнетява психиката, природата. Това изтръгва цели урагани от енергията на страданието, която служи за храна на егрегорите и техните апологети.
По същия начин, подробно и с примери, тази нощ бяха разгледани видовете синтез и разбалансиране в астралния и физическия свят. И там има сродни същества и крайно несродни, с които участваме във всемирната драма на Живота и Смъртта. Синтезирането на женския астрален полюс става само в един дом, в една стая - на една тясна територия с едно и също същество от противоположния пол или в едно семейство - много години наред. То е основа на съпружеството. Там моногамията и верността са решаващи; но те са Божествени, само когато сме намерили човека, определен ни от Бога. Във всички останали случаи такъв живот се класифицира от Небето като моногамно блудство, независимо че е осветено от църквата и гражданския кодекс.
Положителният астрален полюс е мъжки и той изисква оптимално освежаване на генома, за да има здрави, гениални и хубави деца. Тук моралът на Природата търси резултата, а не продължителността и честотата на общуване с едно и също лице. Ако от един "почтен" брак се раждат деца без искра Божия, които стават потребители и продавачи, Природата го счита за аморален. Ако от едно единствено сливане се роди дете с монада, което е подарък за човечеството, това е връх на космическия морал. Хората и съществата с развит мъжки полюс на астралното тяло повишават качеството, а женският полюс се занимава със сигурността, подсигуряването. То също е Божествено, ако се открият подсигурителки на качеството, а не на количеството.
Синтезът на антропологическата форма с етерната обмяна бе темата за физическите условия, от които зависи правилният път към Интеграла. Невъзможно е да се получи Божествен синтез между бифонтанел и монофонтанел, понеже първият има отношение на първо място към близките си и собствените цели и удоволствия, а вторият се подвизава за всички или за по-голямата група. Затова и моралът им е несъвместим, откъдето почват противоречията и конфликтите. Затова няма защо да очакваме синтез между хора с антагонистични черепи. Повечето хора попадат на точно противоположния си тип, но не еволюционния, а инволюционния. Има противоположности, които са абсолютно недиалектични - там синтез е невъзможен.
Относно обмяната на етерно, т.е. панвселенско равнище, строяща женския полюс на етерното тяло и оперираща с хормоните и течностите в организма, се потвърдиха предишните сведения за необходимостта от оптимално приближаване. Етерното тяло излиза само на няколко сантиметра от грубо физическото - рядко повече. Затова много често здравето и изцелението често зависят от хормоналната обмяна с противоположния пол - това е общоприет медицински факт. В най-високата си форма, това е Майчинството. В интимен план обаче етерната обмяна е най-трудната форма на синтез, тъй като хората обикновено се обменят с малко съвместими партньори или въобще не се обменят. Това е тема за мъдреци и лекари и затова фанатици и моралисти не са компетентни в тази област. Тук се корени науката за зачеване на здраво и гениално поколение с искра Божия, както и тайната наука за раждане на етерни деца. Това е извън обсега на тези записки, понеже на настоящия етап почти няма подготвени души с данни за синтез между добра антропологическа форма и постигане на зачатие с партньори, определени от Бога. В това отношение разминаванията са повсеместни. Ето защо в Словото е казано, че голяма награда очаква на Небето онази двойка, която правилно реши въпроса за любовта. Тази награда още не е взета от никой. Връзката между Божествен вкус, висока еволюция, висок идеал и добра антропология е разкъсана напълно и засега изключения не са ни известни. Всеки е с някой друг, но не и с най-добрия. Дòйде ли се до потребността за Най-Добрия и Най-Добрите, връщането в Рая е сигурно.
Ето какво се падна от беседите на Учителя по повод на тази тема:

"Не мислете да образувате комуна само за десет души, а я отворете за целия Божествен свят, дайте образец на света, израз на Истината!
Сега ние създаваме Школа. Някои мислят, че в нея ще влязат само които са звани. Тя е за всички, без разлика! Всеки, който може да люби, всеки, който може да мисли, всеки, който може да говори истината, е добре дошъл като ученик, безразлично дали е малък или голям." (т. "Аз съм истинната лоза", Аб92:84, едноименна беседа от 22.08.1922г.)

"Първото нещо е да се научим да любим, да се обичаме! Второто нещо е да научим начините и методите, чрез които се изявява тази любов. Третото нещо е да познаваме условията, при които ще проявим своята любов." (с.72)

"Когато човек престане да гледа Бога в себе си и да се възхищава от Неговата Любов, а започне да се възхищава от външния свят, той е върху пътя на престъпленията, извършил е всичките престъпления. /.../ Ако вие или който и да е се подкупва от знанията на вашия учител и го обичате само заради тях, вие вършите престъпление. Знанието не е цел, защото Любовта е, която носи знание в себе си. Вие не можете да носите знание, докато не придобиете Любов. Вие се лъжете и мислите, че преди да придобиете Любов, може да придобиете знание. Само онзи, който е придобил любовта във всичката нейна пълнота, може да добие знания.
 Не мислете, че без любов може да има някаква сила. Всички подобни сили са лъжливи и фиктивни. Казвате, че и без любов можете да направите нещо... Прегледайте цялата история - няма нито един реформатор, нито един "велик учител", който да е тръгнал в света без любов и да е имал успех. Може да е имал временен успех, но всичко е рухвало и се е разсипвало след него. Затова казвам, че цялата ваша сила, ако се проявява без любов, ще рухне, ще се разсипе. /.../ Без любов не може да се ходи. Само с любов! Аз ви говоря истината така, както никой не е говорил: без любов никой нищо не може да направи." (с.73)


"Вие сте като обръчите на една каца, която кацарят пристяга. Той стяга всички обръчи и гледа дали няма аралъци1. После налива вода и отново гледа да не изтича отнякъде. Накрая обръща кацата, изважда обръчте, взема едно голямо еренде2, слага го от едната страна, слага го от другата страна... Кацата пита докога ще продължава това. - Докато водата престане да изтича! Сега вече кацата е готова, папурът3 е поставен, но ако някой обръч излезе, на следващата година пак ще има работа..." (с.85)
________

1 междини; 2 ренде; 3 царевичен кочан

Няма коментари:

Публикуване на коментар