вторник, 18 октомври 2011 г.

1133.2000.05.05 Дом на Живота, Делото и Словото

Книга 33


5.V.136(2000)
Рила

ДОМ НА ЖИВОТА, ДЕЛОТО И СЛОВОТО


Били сме, гостуваме и ще гостуваме с радост в най-чудните домове из планините на Господа при Неговите хора. Няма значение дали са в България, Швейцария, Италия, Япония или Русия. Домовете на душите от Шестата раса и епохата на Водолея са отворени безплатно за всички, които разпознават Словото и искат да се посветят безрезервно на Делото и Живота. Ако чрез кротките и смирени деца на Бога протича благословение и стават изцеления, възнесения и възкресения навсякъде, то няма никакъв проблем те да бъдат канени по цял свят с обич и любов.

15,22ч.(14,22 нормално време)

            Преди да се разкаже за последните събития, може да се отбележи един случай на устна холизация в края на м. април. На паневритмията в София един стар приятел, за когото има лични послания и съвети от Елма, помоли да му се отговори на някои въпроси. На първия - дали има надежда да върне жена си и детето си - се отговори, че има, при положение че той се откаже завинаги от един свой недостатък. Той сам трябва да открие кой е този недостатък и в продължение на много месеци да докаже, че е победил. На втория въпрос ("Кога ще умрем?") Източникът не пожела да отговори; а на третия - дали ще спечелят едно дело за имот - се даде отговор, че има шанс, ако с майка си обещаят да се ползва този имот и за Словото, Делото и Живота.


А днес, в навечерието на най-светлия Гергьовден в живота ни досега, ние сме се събрали в един прекрасен дом в полите на Рила, пременена от пролетта в блестящи нежнозелени дрехи - буковите гори, контрастиращи на тъмнозелените борове. Трудно е да се намерят човешки думи, за да изразим радостта и щастието си, че Господ отново ни говòри, че ни е събрал тук при условия, които надминават и най-смелите ни сънища!
            Годината на Мировата Душа дойде с пълната мощ на своите дарове: с надеждата за поява на Божествени Семейства между приятелите и сред много пробудени души; с шанса за изникване на домове за Живота, Делото и Словото; с бликването на радостта, мира и жаждата за служене; с близостта на минерални води, в които посветените се къпят и получават и раздават благодат по цялата земя, когато годината е под покровителството на Мировата Душа.
            Още един триумф на Присъствието, на Майчината и Бащина грижа - поредната проява на Небесното Провидение, което никога не закъснява да се откликне с най-нежна и конкретна грижа, щом съществата имат страстно желание да следват Божиите пътища!
            Ето как се появи първият шанс за дом на Живота, Делото и Словото. Досега, повече или по-малко успешно, сме правили опити за домове на Словото, Делото и Живота, но това подреждане на дейностите и нашите потребности не даде разгърнати резултати, въпреки успехите. Някога кръстихме символически тези опити с думата "САДÈЖ", която съдържа първите букви на тия три свещени думи и отговаря на възможностите ни като начинаещи. И наистина, без посаждане на понятие за Слово и осияване от Словото и неговия смисъл са невъзможни каквото и да е Дело и какъвто и да е Живот, водещи към безсмъртието. Но напоследък ни се внушава, че ако почнем с Живота и свършим със Словото, като едно приятно обяснение на радостите и чудесата, които преживяваме, Божието Присъствие ще е абсолютно и щастието ни - без всякакви граници. Това символизирахме с израза "ЖАДНИ СМЕ"... Според Божествената диалектика, Животът съдържа в себе си Делото и Словото напълно - достатъчно е да живеем разумно, красиво и спонтанно, за да няма нужда от специални усилия за придвижване на Делото и приемане и разпространяване на Слово. Но в обратния ред няма такова съподчинение: Словото, само по себе си, не съдържа мигновената проява на Дело и Живот - то само говори за тях и се мъчи да ни подтикне към безсмъртието, но ние или не го разбираме, или ни е страх, или все отлагаме чудото заради своеглавия, човешки традиции и илюзии. Без Словото обаче няма никакъв шанс да попаднем на истинското Дело и истинския Живот, защото всички дейности и спонтанности без Божествената Мъдрост са обречени на провал. Само в много редки случаи вътрешният импулс да се отдадем на Живота без замисляне, извиращ от Божествения вкус и избор, може да доведе до удивителни резултати и без предварителна намеса на Словото. Почти всеки човек, който обича хората, изпитва потребност след всеки акт на Живота да сподели какво му се е случило, а понякога и да го предаде в красиви, художествени форми. Така се развиват и духовното, и умственото тяло. Само в най-върховните случаи на среща и пълна обмяна на най-сродни души - в настоящия миг, а не в бъдещия - се стига до тотално сливане на Живот, Слово и Дело в едно, където самото Божествено преживяване ражда същества и светове без никаква нужда от ръкотворна дейност или необходимост от писане и говорене. Това е самият Живот на Бога, в който няма прекъсване и разединение на Съзнанието.
            Сега Бог желае доминантата и при нас да падне първо върху Живота, а Делото и Словото да бъдат само негови допълнения, ако това е необходимо. От такива допълнения има нужда, само когато спонтанният акт на Живота не е възприет Божествено и не е проявен със съзнание за пълна невинност и без замисляне - в настоящия миг и от първия път. Всяко отлагане на Божествен импулс проваля енергията надолу в духовния и физическия свят, а често даже и в ада. Отлага надеждата за Живот за някакъв митичен бъдещ момент или я елиминира напълно. С това се занимават всички същества, минали през грехопадението и обработени от изтребителните цивилизации, които имат нужда от нашата сила и израждане, за да живеят.
            С някои непълноти и проблеми и по трите линии, един от приятелите е бил готов наскоро отново да замине за чужбина или да организира живота си по старите начини, когато неочаквано се появила една българка с изненадващи действия по първите точки на Процедурата: неистова жажда за Слово Божие, покана за екскурзия в чужбина и предоставяне на самостоятелно жилище. Приятелят за миг си помислил, че едно обещание отгоре се изпълнява. В ранната пролет, на височина над 2500 метра надморска височина, в свещените планини молитвите се чуват. Тази година е била отправена конкретна молитва за дом и работа в света. Още при връщането от високото място публикуват в интернационални средства за информация текстове от този приятел, които са били залежали повече от четвърт век.
 Но предложеният дом не е подходящ. Не е възможно оцеляването на Божествен Олеум без вместилище. Без взаимодействие на сродни души от противоположни полярности и непресъхваща грижа и служене, Божествен Живот за някои психики е немислим. Посветените от най-висок ранг и невинните души разпознават от пръв поглед носителите на Бога дори сред най-гъстите тълпи и се насочват безпогрешно към тях. Жаждата за Истина в такива търсители е тъй силна, че без Истина те биха умрели много рано. Тези случаи на смърт от липса на въздуха-Истина са предшествани от дълги и безплодни скитания и тежки страдания прераждания наред, след което в душата ни най-после кристализира Способност за Разпознаване. Но там е проблемът, че жаждата за Мъдрост и Истина без адекватна жажда за Любов и интензивен живот в Любовта води до още по-тежки страдания. Просто, Мъдрост и Истина без Любов не съществуват.
            Има специално осияние от Елма "Процедурата" от 15 април 135(1999)г. Спонтанният акт на следващия импулс от Процедурата, заложена в душите ни от Създателя, е след Разпознаването е Приставането - да не искаме да се разделим с източника на Истината вече никога. Комуто е достатъчна собствената му представа за истина или предтавите на околните, той може спокойно да си живее сам или с хората и нещата, които го заобикалят. Но разпозналият Любовта и Истината не може да живее повече нито миг без извора, който е открил - той е готов да даде и живота си, за да пие от него без откъсване. Именно тук се поражда жаждата за общ живот. Но в много случаи това е жажда само за Мъдрост или Истина, а не жажда за Любовта, тоест за Бога. Това е понятно на Висшите Същества и затова те се радват на всеки спонтанен акт на любов към Истината, който е все пак преддверието на Вечността. Тъгата иде от това, че много същества искат да останат само в преддверието, а най-истинският облик на Бога е Любов. Затова лицата на такива наистина си остават студени или тъжни.
В Процедурата има ред тайни, които не могат да се изясняват устно или писмено. Ако тя не извира спонтанно от дълбините на човешката душа и от нивото на нейната еволюция, всякакви внушения и обяснения са излишни и може даже да бъдат опасни. Немислимо е да се обяснява на кърта как може да стане гълъб, след като той няма потребност от това, нито има нужния мисловен апарат и нужното ниво на развитие, за да го направи. Напротив, даже и намеци за полет го наострят сериозно срещу такива "посветители" и пораждат в сърцето му цели димни завеси от съмнения, подозрения и квалификации; даже предизвикват анатеми, клевети и клюки. Старият Адам и Старата Ева изпитват инстинктивен страх от безсмъртието и лесно се поддават на инсинуациите относно хората, които не искат да се разболеят и остареят като всички.
И така, отиване на екскурзия в страната или в чужбина, а колко повече в космоса или невидимия свят, е немислимо без гостоприемство. Като главен пункт от Процедурата, жаждата на Невинните да избършат нозете на Божествения с косите си, след като са ги измили, и да ги полеят със скъпоценно миро, е белег за подпалено будическо тяло - и по-точно - за подпален Олтар на Интимността. Астрологически, най-дълбоката проява на Бога като Любов се корени в тайнствата на Надира - върха на Четвърти Дом или Домът, Семейството, Интимното Битие на Бога и човека. Това е неговата Светая-Светих, където се допуска Само Един. За религиозните от Първо Посвещение това е един вътрешен Бог, постижим само в самотата и молитвата, но за учениците от по-горните класове това е Срещата с Богочеловека и с въплъщенията на Божественото във всеки миг и всяко същество с душа; това е жаждата да гостуваме и да ни гостуват. Възприемането на Богочеловека като Жених и отварянето на най-интимните ни покои за Него е акт на най-пълна вяра в Бога, на постигнато смирение и благоговение и готовност за тотално сливане с Него на всички равнища, както Съпругата се слива със Съпруга си, за да зачене. За това обаче е необходима невинност и кристално чиста мисъл.
Жива проекция на мистичния брак между духа и душата е сливането на мъжа и жената, когато е благословено от Бога. За тълкуването на това тайнство само като акт, "осветен от морала и църквата" или пък в циничен, "греховен" план, Черната Ложа е хвърлила всичките си най-мощни сили чрез най-злобните си идеолози и манипулатори през вековете. Възприемането на свободната, невинната майка като "нечиста" и нейното морално или физическо унищожаване е базална цел на най-тъмните цивилизации, защото без нейното развенчаване и ликвидиране те няма как да останат във физическата вселена. Те се нуждаят от зомбирани, измъчени майки, обработени от тях и гърчещи се под ударите на случайността или канона, за да могат да се раждат насилници и потребители, да се раждат чрез тях самите интервенти в Слънчевата ни система и да не могат да идват възвишени същества. От тези "майки" накрая остават само черупки - нещастни, болни старици, които си седят вкъщи и ходят навън само до бакалина, на черква или на баня, а в свободното си време умират да гледат сапунени сериали.. Старците им отдавна са се пропили или са си заминали, неспособни да издържат на такъв режим.
За сакралното тайнство на истинската любов между мъжа и жената, като най-висшата форма на сливане с Бога и служене на Бога, великият християнски мистик и ясновидец Емануил Сведенборг говори в главите и книгите си за Брачната Любов. Там той предава обясненията на Христовия Дух, Който му е показал, че на Небето в брачната любов се изпитват всички радости и блаженства, които се изпитват от съпрузите с искра Божия и на Земята. В тази свята интимност се осъществява най-силният копнеж на човека – женитбата на духа и душата. Те са разделени още от ерата на грехопадението и сливането им отново е възможно само чрез интимно общуване със сродната душа и сродните ни души, в които тя може да се вселява. Само с молитви и други палеативни средства от религиозен и мистичен характер, такова сливане е невъзможно.
Като акт от Процедурата, диктуван по вътрешен импулс, това е жаждата да поканим гост и да го поставим на първо място на трапезата си. Под "Божествена Трапеза" в езотеричната симвология се разбира гощаването на жениха с плодовете на всичките ни чакри и еволюционни постижения. Да сготвим манджи и вкусотии и да отпратим Госта след вечеря по живо, по здраво - това е само най-външната и най-елементарна проява на душевния прием. Следователно, квадратурите от асцендента и десцендента и опозицията от "медиум цели" ще има още дълго време да ни създават проблеми, докато не се научим да отваряме на Жениха и да Го приютяваме вкъщи и след вечеря. Но и когато се откликват по този начин, драмата на обикновените хора и на голяма част от ангелите е стремежът им да задържàт Жениха по-дълго в покоите си, отколкото е определено; при това - само за себе си. Такъв Жених обаче не съществува - това е само плод на въображението им. Ако има такива, те са само имитации - серийно производство на опонентите на Бога, които предават лоша наследственост на децата ни. Обаче трябва да се помни: разпознаването и свещената жажда повече никога да не се разделяме с Жениха не означава плътен и постоянен живот с него на една територия. Това е ритмичен процес, при който отсъствията са много по-дълги от присъствията. Както знаем, има и случаи, когато Женихът ни посещава само веднъж през живота ни, за да заченем точно от него. Но връзката ни с него е тъй силна и предана, че ние го следваме интимно във вътрешните светове, където той работи и общува с още много души, узрели за Любовта. Ако не спим, значи го обичаме истински. Но даже и там не му досаждаме с изблиците и присъствието си, понеже го обожаваме. Обожанието е смирено, то е доволно и от секундата, която Божественото му отдава. Ние зачеваме от него и само от него, но то не изисква от нас да станем калугери. То е щастливо, когато раздаваме благата на Любовта, които са се отприщили в нас благодарение на него, на други жадни души, за които ние ще сме проводници на Божественото.
И така, една потенциална Посветителка на Индия и Европа уговаря купуването на билети до една европейска страна. Представата за Свободната Майка и прескачането на някои пунктове от Процедурата обаче стават причина за червен светофар и даване на заден ход. Ако не бе това, даже и поредното пътуване за лекцията на поредния източен гуру в Индия или Европа би имало свещен смисъл не за да се научи нещо ново от гуруто, а за да се общува с една овца от Стадото, с надежда да бъде върната. А една овца е от Стадото, ако всички източни гурувци със световна известност се стремят да се докоснат до нея и да я задържàт при себе си, защото тя идва от Зоната на Златния Облак. Ако простите хора от народа инстинктивно искат да ù целуват ръцете и я молят я да благослови децата им и плачат от радост и щастие, без да знаят защо, а индийците и индийките навсякъде се просват в краката ù, това не може да е нещо случайно. Учителят ни е дал безброй примери от древността до днес: една овца от Стадото струва колкото цялото Стадо. Затова си заслужават всички жертви и усилия, ако има надежда тя да се осъзнае и да се върне. Така и на презокеанския кораб или в далечна Америка Пастирят се явява на някой избран, за да му внуши да се върне при семейството си в родината и да потърси истинския си Учител. Ала такива жертви и отсъствия от Стадото заради една овца са оправдани само след предварителна серия от изпити. За да се "инсталира" програмата за истински Посветител и тя да задейства на практика; за да бъде някой първият човек, допуснат до най-новия мистичен маршрут през водопадите и зоните на Агарта, се извършват задължително пробни процедури. Ако липсва или е сбъркана и една буквичка от Високия Идеал, ако се запъне някой на някое от свещените положения на Процедурата, тогава се пуска "Докторът". Работещите с компютри ще разберат това. Като на екран протичат всички епизоди и перипетии на тази "Овца" до края на живота ù, за да се поучим от последствията при напреднал рак на умственото тяло. Самоупованието и своеглавието, родени от уголемено его, пречат на чудотворното изцеление и моменталното подмладяване – на възвръщането на изгубената овца в Кошарата.
И така, един чирак на Овчарите, с известен опит по връщане на заблудени овци от дерето, прекъсва и тази опит по средата и насочва отново вниманието си към един дом в провинцията. Там верни приятели подготвят условия за Новото – условия, отговарящи на почти всички изисквания. Това "почти" обаче става причина за блъсване на една кола буквално един ден преди уговорката да дойде в столицата и да вземе чирака с целия му багаж и техника...
Небето е на пост и не допуска компромиси в подготовката. Преди излитане се прави генерален технически и морален преглед, за да не стане по-голяма катастрофа. Наличието на наем, макар и минимален, както и липсата на свещено блюдо за олеума, което е Космичен Закон, причиняват внезапен инцидент, който отлага инициативата със седмици, а понякога и с години и прераждания.. Освен това изпитът е не един или двама, а най-малко 12 души да поддържат едно представителство на Бога на Земята. По въпроса за "свещеното блюдо" също има неясноти - това е само един от символите. Когато се касае за космически водопад, всяко блюдо ще бъде счупено или отхвърлено. Тогава вместилището трябва да бъде огромно като водопада, а надолу по реката да има дълбока клисура и още много вирове и пещери, още много мелници, перални, дъскорезници и електроцентрали... Ако няма консуматори на силата и спецални съоръжения, известно е какво става с бреговете и околните селища. Но и този път България и нито една страна не може да подсигури това даже за един човек. А има и други способни работници, които се гърчат от болка и невъзможност за разгръщане. Старият закон на Капитаните, от друга страна, пречи на най-опитните да влязат в спасителна лодка, докато не е спасен и последният пасажер.
В този миг Небето се намесва с нов вариант. Работата е прекъсната, животът почти не тече, а това е недопустимо. Процесът трябва да продължи с пълна мощност. Всички, които могат да съдействат и да не пречат, са огледани в един миг по цялата планета и изборът се пада на един дом. Щом като някъде един човек работи колкото няколко института, Небето му търси условия. За предан се счита всеки ятак, който поставя Божията Работа над всичко. Той не лишава близките си от обичайните грижи, но при нужда жертва и живота си за Делото. Правилният баланс на кротост и пламеност е особена мярка, без която ятакът отпада от лùстата. Науката за 12-те или 144-имата Ятаци още не е усвоена. Пълна самота е изключена, но и опитите за живот по двойки и по несменяеми групи не дават резултати. В такива случаи работникът минава на резервния режим, при който той зависи само от Бога и от себе си. От много векове, резервният режим при Недоразбраните е станал водещ.
В тази тъмна безизходица Небето дава знак, че трябва да се приеме поканата на верни приятели за една екскурзия до свещено място в провинцията, където е обитавала и все още помага невидима една българска светица и където има условия за общо къпане в горещи извори. Това е Лунна процедура, с която в годините на Майката Божия може да се излита отвъд Месечината. Имаше един уникален автобиографичен филм на Шърли Маклейн от 1986 г. по книгата ù "Да достигнеш плода" (оригинално заглавие "Out On A Limb"). Там един неин приятел-мистик влиза с нея в един горещ басеин високо в планините на Перу и предизвиква излъчване на астралните им тела отвъд Луната, чак до галактиките. Вижда се ясно развиването на Сребърната Корда във вселената, която държи човека свързан с физическото му тяло(Днес този епизод може да се види в Youtube в епизод 21 - интересното почва от минута 2,47: http://wn.com/Out_on_a_Limb_%28Shirley_MacLaine_book%29 - въпреки че и по пътя за там Шърли бе изумена как приятелят ù кара колата безпогрешно над пропастите без ръце на кормилото и крака на педалите, сякаш заспал...)
Именно в едни такива горещи извори неочаквано и ние получихме нещо важно: направление към първия възможен дом на Живота, Делото и Словото. "Възможен" - защото цветето на Предаността и Разпознаването е твърде крехко и ние почти не знаем за случаи на Земята, в които то досега да не е било пречупвано...
Сега всеки ден ходим нагоре в планината на Орфея, дишаме кристален въздух, греем се на слънце, слушаме вятъра и птичетата, носим си вода от изворите и се къпем в горещия минерален басейн. Преди мисиите по Чая, предвидени от Елма миналата година, репетираме около Чавча. Тук има ангели на питомния кестен, които са едно чудо на тази височина; старобългарски, македонски, тракийски, византийски и римски духове-пазители; водопад с уникални езотерични свойства; влияние на великия Асклепий; не една черква и една "Света Богородица" отпреди турското робство. Махала, в която е обитавал цар Шишман; тук е и дворецът на Аарон, брата на нашия цар Самуил, чиято майка е била от това село. Базата на покръстването на 7 махали - "Кръстите" - не може да не говори за покръстването, което предстои сега тук. "Писан камък", неразчетен още, не може да не е база за нови писания, които ще бъдат още дълго неразчетени психологически от човечеството, но ще се оживяват на практика оттука. "Горна черква" – "Успение Пресвятия Богородица", - възстановена преди три години високо над селото в Рила, също е непознат на екзотериците енергиен център, осветен още в ранно-християнските времена от чистите последователи на Иисуса.
            На това място траките-беси са добивали желязо и злато, което е от значение за магическия и мистически процес, започнал тук, и гориво за тялото на създателството и тялото на творчеството, свързани със самата тотвселена. Тук са действали жреци на Дионисий, тук са въставали срещу Рим; подвизавали са се християнски епископи; тук е отсядал и сякъл монети и самият цар-посветител на християните Константин Велики, на чието име е и Констанция, прекръстена от турците в Кюстиндже. Ето защо името му е кабалистическа и магическа база за посветителство, като вход към Белмекенския дял на Рилската Агарта. То резонира и на Сатурновите вибрации, които градят мюонното тяло.
 Независимо колко време ще действа този дом на Живота, Делото и Словото, резултатите при такава база и история ще са добри. Будните приятели могат да си продадат апартаментите, да се групират по къщи и да се преместят тук. Има качества в психиката на тукашния народ, които са уникални. Не случайно Учителят ни прати тук само с един том беседи ("Живият хляб"), в който още през първия ден попаднахме на пример за един евангелски проповедник, който си бил избрал жена от Костенец-баня… Костенчани са много талантливи и не се прегъват лесно, не обичат да ги язди кой да е. А за волния им характер и перспективите оттук да тръгнат токовете на Евродоровия клас говори и изборът на Константин Костенечки - защо е превел именно текста за "Песен на песните" от Теодорит Кирски? Защо до нас е дошъл само този му превод? Нима е случаен и пътеписът му "Пътуване до Палестина"? Проф.Куев блестящо сумира характера на костенчани в лицето на този техен потомък: "Чувствата у него са безгранична обич и силна ненавист. И от тук именно се проявяват неговият твърд характер, силна и активна воля, неговото лично "аз". Константин Костенечки не се крие зад явленията /…/, а това е нещо по-ново, което клони към Ренесанса". - Точна характеристика на Сатурн, но и на Уран, нали?...


Ето едно момиченце от Костенец на фона на Белмекен, което знае как се посрещат гости... Не случайно ние прекръстихме Костенец на "Гостенец"...

Две "уранианки" от Костенец не се скриха от "явленията" и не се уплашиха да покажат непознатия си гостенин пред съселяните посред бял ден и да го поканят в къщите си за цял живот - без наеми, условности и условия, готови да сътрудничат с всичките си сили и средства. Докато поклоннички на древна Индия и дори на Учителя се страхуват като от огън да не ги видят махленките от квартала и не канят нощем мъж в жилището си… Това не е критика, а само едно сравнение.
 Константин Костенечки не трябва да е случаен и поради ясната си и открита позиция за сферичността на Земята, когато за това, общо взето, още се е мълчало, както и заради горещите си симпатии към един представител на Бялата ложа на земята - Ян Хус; и поради факта, че е бил ученик на друг бял брат, бъдещия Бай Ради от Изгрева - Патриарх Евтимий.
Тук не е мястото да се пише история на Костенец и да се коментират писанията и снимките на видни личности като Константин Иречек, Д-р Кръстев, Вазов, Тодор Влайков, Смирненски и други чужденци и българи, свързани с душата на Костенец, но тези факти не са без значение.
Небето има точни наблюдения и статистики и най-прецизно счетоводство. То не счита за сериозни ученици духовните хора, които имат жилища в града и не правят всичко възможно да се групират и да си купят братски къщи в подножието на планините. Това е напълно възможно дори с приятелите, които познаваме. Няма защо да се ликвидира напълно с градските бази, но те могат да се заменят с много по-малки и да се ползват при нужда по списък и жребий, а в братските къщи сред природата всеки да си има поне по една стая. Това ще продължи живота на всеки, който има висок идеал, и ще го подмлади със сигурност. Това, че селяните, които живеят на слънце и въздух също грохват и се разболяват, се дължи на претоварването, животновъдството и на феодалния им и ортодоксален манталитет. Живот без Дело, Братство и Слово е осъден на смърт, дори и да се намираме в рая.


Малцина виждат етерното население в сифоните под водопада, но то си живее тук даже и при най-усиления туризъм на обикновените хора през лятото в района на Костенец, нагоре по река Чàвча...

Озарени от радостта, че сме заедно тука и че на Земята има по-прекрасни места и преживявания отколкото в самия небесен рай, както твърди и нашият Учител, тази сутрин получихме още едно потвърждение, че сме попаднали точно там, където трябва. Отворихме напосоки томчето с текстове на песни, което носехме, и ни се падна песента за Милосърдието - райската градина, в която човек ни може да не попадне, когато годината е 2000-та и това е измолено и дадено директно от Небето:
ппппппппппппппппВсичко драго, мило,
във любов живее,
и цъфти, и връзва,
и расте и зрее!
Пролет, лято, есен
и през цяла зима -
откогато хора
на Земята има.

Щом кат пътник морен
мине край градина,
всяко живо клонче
весело му кима.
Плодове узрели
радостно предлага
със неспирна нега
и усмивка блага.

Затуй който дири
истинска победа,
рай такъв прекрасен
нека си отгледа!
Няма да се свърши
щастие за него -
ще го благославят
и земя, и небо!

Тук живите клончета с черешите кимат весело през перилата на самите балкони, а нежната, белезникава кучка роди 3 кученца в присъствието на тримата гости. Трудно е да се опише какви други плодове ще опитаме от тази чиста земя, както и щастието, че най-после ще може да садим и отглеждаме растения. Ако е рекъл Бог, тук хармонията няма да се прекъсва; а ако е писано друго - свят широк…Може би са необходими не малко усилия човек да следва вътрешния си глас на автопилот, след като вече е желателно да не питаме единатори за всяко нещо по класическия начин. Случайно ли един възрастен човек със сини очи и голямо чело сбърка името на един от приятелите, когато се запознаха и заприказваха в басейна - в един момент му каза "Геройчо"?...
По време на екскурзията ни нагоре през това свежо утро ни се изясниха и следните въпроси (текстът не е в обичайното алено, понеже това е преразказ на осияния и няма гаранция за пълна автентичност):

Едно от главните условия за изграждане и проява на ясновселенското тяло е продължителността на тишината. Ако успеем да запазим тишина най-малко един час и се намираме сред природата, кон-тактът ни с Мировата Душа или Пралайа, а оттам и подмладяването, възвръщането на красотата, се представят от Небето като една графика, която дълго време нараства много бавно и след един час започва да се издига все по-стръмно и по-стръмно нагоре. Дадена ни бе и огледалната противоположност на тази крива под хоризонталата. Това поле бе представено черно и линията там спада симетрично на горната линия. Преобладаващият шум и говорене без паузи от един час или повече разболяват и състаряват хората неудържимо.
Чрез цветята и цъфналите дървета може да се възлиза на планетата Венера и във всички светове, подобни на нея, а чрез изкачването по скалисти върхове и катеренето по високи дървета с прави стволове се подготвя възлизането към Сатурн и в световете, подобни на него. Пътуване из Юпитерови светове изисква много часове прекарване под синьото небе и гледане в него, а пиенето и носенето на чиста изворна вода, както и къпането в топли извори и басейни, особено когато групата е хармонична, осъществяват възлизане на Луната, в цялата галактика, в панвселената (етерния свят) и в самата ясновселена. Нощни екскурзии на Меркурий и в подобните му светове, включително и в умствения, се осъществяват само от индивиди и групи, които обработват Словото. Посещения на Уран - и от там на Сириус и из цялата физическа вселена, т.е. универсума, са възможни само за ученици, които спазват Тройния Ритъм и правят опити за разнообразни гостувания и съжителства. През Нептун се отива във всички невидими светове и в самата холивселена, ако сме милостиви и се отдаваме на сродните си души и на страдащите, при които ни изпраща Бог. Това обаче е невъзможно при контактуване със студени хора и студена вода и течности. Попадане на Плутон и в Новата Кристална Вселена - в Царството Божие на Земята или в Агарта, в Братството, - е възможно при редовно посрещане на слънчевите изгреви, при участие в паневритмията и в трудовия братски живот, при решителни действия за основаване и поддържане на комуни в собствения дом или имот и на нови територии. По същия начин могат да бъдат дадени сведения къде водят Слънцето, Марс и трансплутоновите планети, както и как се попада на много звезди на небето.
А ето и един от най-мощните модели на Домовете на Живота, Делото и Словото, който е довел до вечна младост и безсмъртие хиляди цивилизации из Космоса. Бог защитава и отрупва с блага и щастие само такъв дом, в който животът блика спонтанно, без съобразяване с формите и мотивите на старото човечество, но и без за това да подозират околните. Той представлява община от 12 души с един старейшина (брат или сестра) от 28 до 120 годишна възраст. С една бременна за 9 месеца в този дом; с една кърмеща с детето си - за три години, ако кърми през цялото време или докато кърми; с майка и дете от 3 до 7-годишна възраст; друга майка и дете от 7 до 14 и друга - с дете от 14 до 21 години. Освен тях, има и един младеж и една млада жена от 21 до 28 годишна възраст. В същото време на друго място - най-малко на 1000 километра - има подобна комуна, в която живеят бащите на момчетата от първата комуна, а самите бащи във втората живеят с дъщерите си. Родителите от двете комуни се срещат заедно по двама без децата си най-много по една седмица в месеца - ходят по екскурзии и пътешествия. Старейшината се сменя всеки месец с друг по жребий, като се редуват мъж с жена - хора с голяма мъдрост и опит. По определен принцип и ритъм, подобен на живота на водния клъстър, всеки от членовете на една комуна се заменя с друг отвънка, за да не се образуват домашни и родово-общинни дракони.
Съществуват още стотици видове комуни, по примера на разнообразието на атомите и молекулите в Битието. Те осъществяват идеалите на хармоничния и висококачествен живот, на Царството Божие на Земята. По този начин естествено се поддържат здравето, младостта, красотата, талантите, добродетелите и безсмъртието, и благодарение на тях съществува редът в микро- и макро-света.
Трябва дебело да се подчертае, че този и всички останали модели за комуни или братско-сестрински семейства в никой случай не са задължителни и не трябва да се превръщат в канонично-затворени общини със строги порядки, изисквания и санкции. Това не е затвор, казарма или манастир. Всеки е свободен да напусне когато иска или да отиде в друга група, ако някъде по му харесва.
 Има и групи без деца - тройки (един мъж и две жени или една жена с двама мъже), четворки, шесторки, осморки и пр. Всички тези групи живеят в селища, но къщите са много отдалечени една от друга. В едно селище има почти равен брой мъже и жени, но на много места жените преобладават, понеже мъжете имат мисии в старото човечество и в Космоса. Жени рядко са с такива мисии, ако не са отгледали децата си - нищо страшно и грозно не бива да смущава безметежното им майчинство. Все пак мъжете в една община са достатъчно, за да помагат или да отблъснат всякаква агресия чрез бойни изкуства и техники, които не убиват, но приспиват или обезсилват противника напълно.
 Желаещите да се върнат в стария свят и да се обособят по конвенционални двойки семейства са напълно свободни – никой не ги спира. Казано е, че Земята е място, където не само хората, но и ангелите и божествата се въплъщават свободно, за да опитат своите вкусове и теории. По-добро училище от Земята в това отношение няма. Световете от типа на Старата Земя и Старото Небе ще продължат да съществуват, за за могат желаещите да продължат да изпитват своите вкусове и теории. Да да поживеят няколко десетки години със все едни и същи физиономии наоколо и да видят дали ще се опазят млади и прекрасни до дълбока старост. Ако успеят, значи теориите на църквата и човешкия морал са били верни.

На връщане от тази приказна разходка се случи следното. Един от класическите импулсатори на много базални осияния запита дали е разрешен проблемът с един изключително духовен и ентусиазиран приятел и не е ли време вече да бъде присъединен към най-вътрешния живот на Братството и Школата. Имаше сериозно предупреждение, че е опасно за него да бъде канен навсякъде, докато не постигне правилен баланс между експанзия и концентрациия. Отговорът дойде незабавно чрез три случки по пътя почти една след друга: една котка ни пресече пътя наляво; едно куче – надясно, и то в последния момент: лежеше си край шосето, нямаше намерение да става. Накрая едни деца ненадейно ни стреснаха с имитация на избухваща бомба. Какво значи това, засега нямаме конкретен отговор, но трябва да сме будни, особено във връзка със споменатия познат.
Сега искаме да попитаме дали нашият Голям Приятел ще се съгласи да ни поговори директно по основните събития и въпроси, които ни вълнуват напоследък, въпреки тъжния проблем, който ни разтревожи преди малко (разговор по телефона с една огорчена душа).

21,12ч.(20,12 нормално време)

          - Скръбта и страданието все още си остават решаващи фактори за пробуждането на човешката душа. Тя е разплескана под толкова пластове хилядолетни глетчери, че не можете да искате от нея бързо излизане от стотиците хипнози и зомбировки. Определени цивилизации са точили душите ви като най-тънки кори и са ги разтягали на всички страни с тежкотонажните валяци на адските религии и материални зависимости. На пръв поглед - и не само на пръв - това изглежда като пълно отсъствие на Създател или като Създател, който здраво е сгрешил. Как може Бащата да остави децата Си да си играят с тях като с глина или камъни за разтрошаване?...
          Този въпрос е останал неразрешен в Словото на великите Учители, въпреки внимателните им опити да се докосват понякога до него. Най-обилна светлина се проля на тази тема през ХХ век в България, но този проблем винаги може да се обяснява на все по-дълбоки и по-тънки равнища. Сега ще се опитам да ви го представя в нова светлина.
          Че няма ад, нещастия и лишения извън психиката на отделното същество - това е истина, която знаете отдавна. Съвършенството изисква да обичаме всички и да не мислим за себе си и за утрешния ден. Всичко това е най-справедливият метод, най-удивителният принцип на Божественото, най-сигурният начин да сме напълно щастливи е да не напускаме Градината на Безсмъртието. В тази градина всеки получава всичко от всички, понеже дава всичко на всички. В частта от секундата, когато някой използва свободата си да задържи нещо или някого само за себе си, Райската Градина изчезва и се появява друг свят - светът на липсите и противоречията. Падналите илухими първи постъпват по този начин, понеже избраха само тази част от илухимното царство, която се посвещава на частта. В действителност, илухимният свят съдържа с еднаква сила и жаждата, способността да се отдаваме на Цялото.
          Ние тук не говорим за грехопадение и вина. Това е образ за по-простите йерархии и цивилизации, понеже инак те няма да ни разберат. И "паднали" илухими или алохими не е негативна оценка. То е само констатация, че те са слезли доброволно и съзнателно в гъстата материя на егоизма, за да илюстрират какви са последствията. Значи - никак не им е лесно. И тъй като всички те са част от Най-Върховния, то значи, че сам Той се лишава на определени нива от свобода и съвършенство, за да се образуват грозни и рухващи форми. Никой не може да си представи по-голямо смирение, по-голяма Любов! Формите, действията, телата, лицата на всички небожествени същества и същности са поставени на пътя ви, за да мислите. Бог очаква и търпи с милиарди години някой да направи връзка между начина на живот на някого и неговия външен вид, неговата съдба. Съвършеният вкус и любовта към Абсолютната Истина покълват само при тези сравнения. При това задачата е сложна, понеже има много имитанти с изумително красиви лица и фигури, поддържащи временна или вечна младост и безсмъртие. Красиви или не, други са се нагърбили с ролята да представят "успешно подреждане в живота" - не само в светския, но и в духовните посвещения и йерархии. С това те целят да оставят впечатлението, че вкусовете и методите им са верни, понеже актьорите са "проспериращи". Други пък алохими и илухими съзнателно играят ролята на окаяни, изпаднали нещастници, които нямат никакви постижения и амбиции. Те искат да изпробват едни същества дали ще тръгнат по техния път на слабостта, а други - дали проявяват милосърдие.
          Цялата тази Всемирна Драма има за цел да представи нагледно как изглежда съществото, което мисли за себе си, и какво става с него. Любовта към ближния, към най-близките, в едно 95% от случаите също е най-чист егоизъм, понеже така хора и ангели се снабдяват с близки, за да не се чувстват самотни. Защо да не се грижим за някой тайно и от дистанция? Защо не правим това като Бога? Приближавайки нещо и някого повече, ние автоматично отнемаме някое благо или любов от други. Това е така във всички светове извън Райската Градина. В Райската Градина също има приближаване, но то е последвано от отдалечаване и приближаване към друга точка от окръжността (или сферата). Един миг задържане - и Раят би се взривил! Една неприятна тръпка, че някой отивал при някой друг или друг отивал при него - и Раят би изчезнал. Но Раят си е на мястото. Той нито се е взривил, нито е изчезнал. Взривяват се, смачкват се и изчезват само ония, които мислят за себе си, а не за Цялото.
          Любовта в Цялото представлява безкрайно бързо приближаване и отдалечаване на безброй точки, поради което блаженството е неописуемо. Този процес се нарича "Проявено Битие" или "хипервселена". Проявата се дължи на милостта и абсурда. Милостта там не произтича от тщеславие и егоизъм, но от тайната нужда да отстъпим мястото и щастието си на други.
Милосърдие, служене, грижа, саможертва с постоянно или преобладаващо присъствие са израз на егоизъм, защото тогава ти бъркаш в меда, ти си господар. Произвеждането на мед без прекъсване, освен в почивките, и пускането на други в медарницата, без да си вкусил от меда, освен за проба - това е първата част от Божествената Пиеса. Втората част е да оставиш гладните свободно да ядат, а ти да си невидим. Не само невидим, но и да те няма там. Все някой гладен с искра от Бога един ден ще попита: "Ами кой произвежда толкова вкусен мед? Искам да го целуна!" - Тогава ти може да се появиш или да се телепортираш от другия край на вселената, защото такъв въпрос преминава направо през сърцето на Бога и се чува ясно и незабавно по всички кътчета на Царството Божие. Ще те целунат, ще целунеш - и пак ще изчезнеш. Ако се пипнете да бъркате месеци и години заедно в меда и да се наслаждавате с омацани уста, вие създавате едно тъмно петно в Битието и Бог ви изхвърля навън като едно леке, едно извержение.
Не ме разбирайте криво. Има двойки и семейства, събрани в мое име около Трапезата за едно цяло прераждане, за цяла манвантара. Те обаче са Божествени, понеже вибрират двутактово, тритактово, многотактово. Какво значи това? - Това значи, че ако си двутактов, ти един ден си при ближния, а другия ден - сам или при който Бог те прати. Сами ще си представите какво става при тритактовите и многотактовите. Ето как можеш да останеш със сродната си душа през цяла една манвантара или през цялата вечност - не изчезвате от Райската Градина!
Да се приближиш когато трябва; да се отдалечиш, когато трябва и да ходиш по всички посоки, когато липсата на егоизъм ти диктува това, възвръщайки се в любимата точка и бягайки от нея с безумно щастие, защото я срещаш във всички останали - ето резултата на съвършенството и върха на Божествената красота и радост!
Падналите същества съзнателно демонстрират, а егоистите им подражават в една неописуемо смешна и жалка дейност: да не се приближиш, когато трябва; да се приближиш, когато не трябва; да си стоиш в една точка, докато не станеш на… запетайка... Едни запетайки се надуват с острото нагоре; други - с острото надолу (интелектуалците); трети стават на скоби и кокили; четвърти се подпират на бастун и гледат телевизия до края на живота си…
Не искам да приличате на нещастните хора, които виждате по стълбите към къпалнята! Не искам да се превърнете в такива! Толкова е просто: не живейте като тях! Толкова ли е трудно да направите връзката? Толкова ли е трудно да не живеете като бабите и дядовците си? Защо трябва да се повтарят все едни и същи неща? Защо трябва да изгаряте от самота или да умирате от все едни и същи физиономии около себе си?
Тази тайнствена област, през която искаме да ви преведем - през светилищата на Рила до горните, върховни светове - очаква стъпките на невинните. И най-виновните и сгрешилите стават невинни в мига, когато се запитат какво иска Бог. Когато престанат да се питат, а почнат да го правят, маските, натрупани от векове, падат изведнъж и душите разперват криле!
Само с екскурзии по реки и възлизане в планините, само с паневритмия, молитви и песнопения, само с хранителни режими, медитации и добродетелни дела маските няма да паднат. Добро на дребно е прах в очите на Бога, ако не открием общочовешката, общовселенската си мисия и задача. Всеки един от нас трябва да остави продукт - продукт за всички. Даже и преданото служене някому, който работи и живее за всички, не е пълното условие за съвършенство - всеки трябва да намери собствения си продукт, който да остави на вековете.
Постепенно, с любов, тактически и стратегически, почнете да се отдалечавате от малкото добро, без да го изоставяте напълно. В малкото добро трябва да сте по-бързи и сръчни от обикновените хора, за да не страда някой, който зависи от вас, но постепенно се стремете да освобождавате сили и време за Голямото Добро. В съчетанието е великото майсторство.
Пълен баланс - без преумора и престараване!
От тази вечер се молете за близките души и за всички останали, които не могат да се справят с обидата, със самосъжалението. Те са наши братя и сестри, които са закъсали. Да ги облеем с милостта и Присъствието Божие, в което обитаваме, за да почувстват, че Бог е с тях! Те страдат! Помолете се за тях и поискайте Бог да откъсне парче от сърцето ви, за да им го придаде. Молете се за всички ония, които не съзират Словото Божие и преминават край него безразлично или с подозрение. Молете се за слабите, които разпространяват клевети и измислици и изброяват целия списък от "грехове" и "грешки" на онзи, който им е антипатичен - молете се и за тях, защото им предстоят изпитания. Отправете молитва и за онези, които дозират чувствата си и се предпазват от Бога, когато Той разтупва сърцето им. Молете се и пейте в душата си и за възцаряването на Царството Божие по обширната, неустроена Вселена, което приижда с опитите за свобода и разнообразие.

ОМ, АУМ, АУÒМ !

Разумните стават безумни.

Безумните стават разумни.
Осиянието завърши в 22,22 ч. нормално време.

Отново правят впечатление числата, в случая – времето на започването и завършването на темите: 14,22 ч. 20,12 ч. 22,22 ч. Първото може да бъде представено и като 2,22 ч. след обед и тогава се получава интересна редица: 2,22 ч. 20,12 ч. 22,22 ч. Това съвпада напълно с числото и вибрацията на годината и с темата – говори ни се за домове и душевни семейства.

Няма коментари:

Публикуване на коментар