сряда, 19 октомври 2011 г.

1134.2000.05.09 Протекции, конфекции и корекции

Книга 33

9-11.V.136(2000)
Рила

ПРОТЕКЦИИ, КОНФЕКЦИИ И КОРЕКЦИИ

     
      В очакване на ожияние в духа на горното заглавие, трябва да се кажат няколко думи кое стана причина да кристализира тази тема. През нощта се оформи виртуален филм как биха се развили събитията, ако нямаше кой да ни предупреждава и да ни подсказва варианти за избягване на излишни напрежения и за постоянно възвръщане към оптимума.
            За пореден път сме свидетели, че всяка небесна ПРОТЕКЦИЯ зависи от нивото на еволюцията ни и свободната ни воля. Когато се спуска информация и прогноза в най-розови краски, това съвсем не значи, че има гаранция за стопроцентово изпълнение. Бог иска първо да ни внуши идеалния проект – това, което Той намира за перфектно във всеки отделен случай. Именно на това се дължат "суперлативите" в Словото за много хора и събития: Бог дава оптимума, но от нас зависи докъде ще изкачим планината и дали въобще ще тръгнем към нея. Същевременно, Той винаги съобщава и какво се иска от нас, за да се случи най-доброто, но ние или не разбираме, или не искаме да разберем. Затова в даден миг протекцията се оттегля и ни оставя на произвола на самодейността. Всеки, който се стреми да не се отклонява от Инструкцията на Божествения импулс, се е уверил колко неограничени са възможностите да изкачим и най-високия Еверест – и то с подкрепа, нямаща равна на себе си. Проблемът е в проумяването, помненето и началните усилия да се преодолее съпротивата.
            В случая, протекцията се касаеше за това класическо и ново за нас място в зоната на Орфея, в което ни доведоха щастливи събития. Бе ни изяснено, че оттук най-после нещата могат да тръгнат съвършено и почти по вертикала – и много знаци ни бяха дадени за това. Но мислейки, че са обрани луфтовете на предишните несполучливи опити, ние бяхме започнали да заспиваме в тези райски условия и не разбрахме, че фактически изискванията не са изпълнени. Ако предишния път причината беше наличие на наем, както и някои други фактори, то сега изведнъж се изправихме пред не по-малко сериозна преграда, за която си бяхме затворили очите. Това вече касае втората дума на заглавието – 
             КОНФЕКЦИЯТА. Не е уместно да се разкриват лица и подробности, но сблъскването с Конфекцията неизменно означава проблеми с кармични ситуации или обвързаности, от които може да запуши. Всеки от нас е попадал и може би още дълго ще има да попада в типовете модели на социалната конфекция, където всички реагират като другите. В случая не говорим за външна вина – по-скоро вината е в тези, които имат ясни инструкции, но не ги спазват. Категоричното изискване за принадлежност към МОК и Евродоровия Път е напълно самостоятелно жилище за всеки отделен индивид, по възможност с по-голям ИЖР (Индивидуален Жизнен Радиус). Това се налага не само за лесно излитане в космоса и връщане, но и поради опасност от обратни удари по слабите звена на един дом, където има егоизъм и кармични проблеми. Пълна самота без Олеум и Блюдо и без Троен Ритъм е не по-малко опасна, но засега Небето, от милост, тушира голяма част от последствията, понеже почти няма хора, отговарящи на изискванията.
            Конкретната опасност, която се изясни окончателно като на екран тази сутрин, произтича от неотработени кармични взаимоотношения, които ще се изострят до максимум с опасност от нови жертви, ако знаещите и предупредените не са винаги с няколко хода напред. Конфекция е, понеже в пиеската няма нищо ново: един човек се мъчи, понеже приятелката му, с която е живял много години, иска да тръгне по нов път, където няма месо, алкохол, недоверие и контролиране на свободата. Той се готви за инспекция и битка, защото никой не се прощава лесно с това, което дълго време не се е съпротивлявало в ръцете му. В набелязания ден обаче ще завари тук нови хора, за които вече подозира, че може да са причина за изплъзването на близката му, или поне че ù дават кураж.
            В първия миг – никаква тревога: решаваме да посрещнем визитата с любов, широта, гъвкавост и доброжелателство, прощавайки се с перспективата за мистични преживявания и полети – и то в един период, когато вече е даден старт. Още повече, ще бъдем петима срещу един: с веселие и смях можем да преодолеем всички различия. Срещата даже е желана от домакинята, понеже тя самичка би се справила с проблема много по-трудно: очаква сериозен натиск.
            В един миг обаче истината пробива и се пуска виртуалния филм. Разтегателност в някои случаи е изключена, понеже става среща на антагонистични сили. В пространството е назряла битка, много същества разчитат на това. Противната страна не знае къде попада и затова самата тя трябва да бъде защитена. За борба и битка всъщност не може да става дума, понеже валякът си върви и би стъпкал буболечката безмилостно, но Божествените валяци завиват и пред буболечки. Механизмите, снабдени само с програма за мисъл за себе си, колкото и да приличат на хора, просто нямат бъдеще. А в случая се касае за един добър човек, който се бори за жената и за детето, което е израснало с него – домашните албуми показват дългогодишна идилия ("сенките" там не си личат на пръв поглед…) В този дом, поради ново недоглеждане на уж знаещите, има общо четири слаби пункта, където могат да изгърмят бушони. Безкрайната преумора и жаждата за работа и възстановяване на чист въздух заслепяват очите ни - и новият пропуск е налице. Предупреждението е категорично: ако утре се иде с уговорената кола за техниката, не се знае какво може да се случи по пътя с колата и компютрите – и не само с тях. Ако двама души се сблъскат на срещата в събота и неделя, не се знае кой е най-слабият участък от веригата, който ще изгърми.
            Има още един фактор, който играе значителна роля за развитието на тези събития: старата история за полупроводниците, проводниците и изолаторите. При свръхпроводник мълнията протича незабавно и възкресява – няма и помен от проблем. При проводник има малко бучене, но общо взето колелото се върти. При полупроводници, съпротивления и изолатори обаче се явява зловещо загряване - и опасността от пожари е неминуема. Именно тук се събуждат и негативните сили: те имат остър нюх за прегоряла инсталация. В този смисъл, няма виновни за проблемите ни: ние сами ги викаме, когато замиришем. Те всъщност са доктори, будители на съвестта и чуткостта, но с отрицателни средства. Опитът показва, че при свръхпроводимост и нормална проводимост аварийната служба по правило спи. За изолаторите тук засега не говорим. За хиляден път е факт, че мир и покой на тази Земя няма: сигурно остава за далечно бъдеще. Проблемът отново не е отвън: просто недоглеждане. Всичко това става причина за третия пункт от сегашния урок: КОРЕКЦИЯТА.

      КОРЕКЦИЯТА изисква най-после да се послуша Тихата Молба и да се отиде на палатка, ако трябва, но без връщане към стари връзки и варианти или допускане на нови утечки.
            Изясняването на ситуацията се приема с вяра и смирение и ражда инициатива: да се открие празна къща без наем. Интересното е това, че след дълги години безрезултатно търсене на къщи и квартири под наем за познати и приятели, домакинята, която ни покани, сега излезе и само за 20 минути разбра за няколко празни къщи, където хората биха искали да живее някой без наем – само да ги стопанисва и пази. Значи, явяват се възможности да дойдат и други приятели. Планът на Небето да се приближим към планините преди решителните събития, тука има реални шансове. Толкова е било лесно, колкото човек не може да си представи! Разбира се – ако това не е поредният ход на Великата Майя, за да ни изхвърли пак със синини за нова опитност... Иначе може да се очакват приятни дни.
            В пълен синхрон с това, което ни се дава сега в това вълшебно място, е и едно писмо до домакинята от човек, който не познаваме, получено точно при идването на приятелите тука. То е на гърба на една снимка от Маричините езера в Рила – виждаме едно стихотворение. Ето какво е написано – то ни изуми, независимо от наивния му стил:

             В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

В последния момент пристига помощта,
която изявява на Господа мощта;
която, всеки знае, със нищо не е тя
равна – ни по сила, ни по светлина!

Само трябва в тебе вярата да е;
И светлата надежда с ангелски криле;
И чистата молитва твоя към Духа;
И светещата мисъл твоя – във ума!

И ако те са всички твоя същина,
Приятели навсякъде явяват се в света,
Които зарад тебе правят и това,
Което се нарича жертва, мисля, да!

            Дали остава предупреждението за превантивни мерки в пълна сила – или нещо се е изменило и може да поемем срещата с разбиране и толерантност? Питаме не от неверие, но понеже често ситуациите се менят в зависимост от душевните движения на хората. Понякога едно твърдо решение да предприемем нещо кара Небето да не ни вкарва в изпитна ситуация, защото вече сме издържали изпита мисловно и душевно: взели сме твърдо решение. Може ли да получим отговор, тъй като ни е тревожно? Заедно с благословението се натрупват и странни, много изнервящи случки, които не може да произлизат само от това, че месецът е Седма вибрация. Развали се флопито на тукашния компютър и не могат да се презапишат нещата, които се работиха денонощно. Единственият изход беше да се изпратят файловете по Интернет, за да се спасят, но тук за 20 чàса сметката се дигна общо до 95 долара, (срещу 30-40 за 120 чàса в София…) Непростим разход, но това изглеждаше единственият изход, при опасността всеки момент и в този компютър да се затрият единствени файлове. Какво пречи на работата? Да се иде ли наистина на друго място, както диктува вътрешното чувство от два дни насам?


11.05.136(2000),16:26

          - Сблъсъкът е толкова силен, че не могат да се избегнат тия усложнения. Възможността за братски живот в полите на Рила е много по-малко страшна за стария свят от тръгването на Енциклопедията! Яснотата, която носят тези истини, подредени по тези, антитези и синтези е тъй мощна, че само трите беседи, които са обработени досега, могат да съборят половината от тъмното царство, ако стигнат безпрепятствено до народите. Не че Словото в оригинал е по-слабо, но там тия мисли са размесени така, че енергията да спада до безопасно равнище. Но сега, с тази подредба, само една тройка мисли съкращава еволюцията на всеки, който ги разбере и приеме, със 75 хиляди години! Да стигнеш до една мисъл на Учителя са нужни 25 хиляди години; да приемеш противоположното за вярно – още 25 хиляди години, а да разбереш защо и двете са верни – още толкова. Толкова ли лесно се изпускат жертви на еднолинейното мислене?... Затова е плътният блок от съпротива срещу това, което се изпраща тези дни.
          Основа за пробива е пак непослушанието. Първата заповед на Новата Вселена е самостоятелно жилище – заповед, по-строга и от заповедта "Не убивай!". Борбата за свободен индивидуален радиус е борба, равностойна на цяловселената! Цяловселена без самота е съвършено невъзможна: самотата е плодът на Чистотата, която извира на отрицателния ù полюс. Положителният полюс е всичко останало, обединено от Любовта. Ето защо Троен Ритъм, т.е. Безсмъртие, е невъзможен без периодична пълна самота, възможно по-далече от хората. По същия начин Безсмъртие е невъзможно без периодично съединяване със сродната душа и периодични обмени със сродни души, редувани с помагане на слабите.
          Първата къща, която се предложи тука без наем, е на №1. Това е подаръкът от холивселената. Името на улицата е ключ към метода. Минути преди удара, капитанът трябва да е на кораба! Луксозните вили, които предлагат, не вършат работа. Обстрелът на досегашните кораби – това, че са надупчени като решето, - ще се прекрати в мига, когато се стъпи в холивселената. Всеки човек с холада трябва да има непристъпно жилище! Ако някой друг се задържи там, Безсмъртието си отива. За наливане на безсмъртие чрез общуване съществуват други кораби – домовете и сърцата на Приятелите. Който няма дом, ни кани на пътешествие.
          Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
          Верен е само онзи, който изпълнява Тройния ритъм. Всичко останало е измяна.
          Истинен е всеки, който приема истината за Тройния Ритъм и я проповядва. Всяко пропагандиране само на един или два от елементите е лъжа и се наказва със смърт.
          Чист е само онзи, който пази монадата си и холадата си от сметища. Клоаки и сметища като съвременните жилища, като селищата на смъртните хора, са върхът на поругаването на Бога и пръв кладенец на ада.
          Благ е онзи, който мисли и хортува благо, но и благо отдава всичките си блага на всички. Всяка неблагост и всяко скриване на някое благо, подарено от Природата и Бога, е другият кладенец към ада.
          Сега оттук тръгват пътищата към Трите Вселени, ако осияните се сдобият със самостоятелни жилища. Това ще отвори изходи за всички, които повече не искат да са роби. Не само тука, но повсеместно се почва движение към планините! Неизпълненото преди, сега ще се изпълни.
          Тук е един от Главните Входове. За това ви доведох.
          Еурýм!
          Да бъде Волята Ти, Незнайни!
17:12
Напосоки бяха отворени беседи от Учителя:

"Всяко нещо, което повидимому не може да стане, всъщност става. /…/ Човек се смее пред Реалността, която се проявява. Дето не се смее, там загазва. Числото две показва, че човек трябва да мисли, чувства и постъпва правилно. Може ли да мисли, чувства и постъпва правилно, човек е доволен вече, решил е задачата на числото две – строгото и недоволно число в живота. Двойката е число на Сатурна.
Само тройката е в състояние да го задоволи. Като види числото три – число на Венера, - Сатурн се усмихва, става весел и доволен. Той е недоверчив, на никого не дава кредит. Види ли Венера, той отваря сърцето си за нея и казва: "Има едно добро в света!"          

(Обикновено Учителят свързва Сатурн с числото 7, а Венера - с шестицата. Но тук разкрива изненадващо съвсем други значения, които имат своя резон. Например, двойката е в една диалектическа диада със седмицата, понеже Рак е в опозиция с Козирога, а тройката и шестицата са съвибранти като "добротворци" по симпатия - Юпитер и Венера – б.п./

Кое е доброто в света? – Любовта! Отворете сърцата си за това добро и работете с него. Желая всеки да даде път на Любовта в себе си и да я прилага навсякъде в живота. Любовта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства. Приложете любовта – и вървете напред!" (т."Трите родословия" ББ99:142 б."Огън на пречистване" от 1.XII.1935)– А в ожиянието се говори за Троен Ритъм, за Чистота, и за числото 1...

"Под черен човек разбираме егоистичен човек със затворено сърце, което от сутрин до вечер мисли само за себе си"...(т."Силите на природата" ББ97:144, б."Активност" от 17.XII.1943г.)

            Но ето я веднага тезата - няколко реда по-надолу:

"Ще четеш и ще бъдеш верен на себе си – на своята душа. Сам ще работиш на нивата си. Кой печели повече? – Оня, който сам об-работва и посажда земята си." (пак там)

"Иде новото в света! То ще се роди чрез Божествената Любов. Да бъдем носители на Божията Любов – това се иска от нас. Кажи си: "Искам да бъда като Бога! Искам да бъда истинолюбив!" Някой мисли, че като говори истината, ще изгуби много неща. – Нищо няма да изгубиш! Казваш: "Не мога да кажа на някого, че го обичам..." – Не можеш, защото не си се научил да казваш истината." (пак там, стр.151)

"Ако отидеш на гости и поседиш известно време, в който момент се разположиш добре, веднага тръгни – не стой повече. Щом излезеш от едно място, иди на друго – там те чака нова работа. Това изисква Божественото!" (пак там, стр.151)

***
20.V.2000г., Бургас

            Нещата в рилското село се развили така, че се наложило незабавно заминаване. Такива случаи в историята на Словото е имало безчет – достатъчно е да се припомни бързото експедиране от една къща в Търновско при един от опитите за братство. Тогава последствията дошли чрез една автомобилна катастрофа, която оставила белези върху лицето на една позната. Съвсем пресен е и случаят с друго сблъскване на автомобили по вина на някой, който бил готов да живее в друга къща сред природата, когато нещата там пак не били според най-високия идеал.
            Външно и сега, на пръв поглед, нямало нищо опасно, което да не е могло да бъде смегчено чрез любезно и весело общуване. Но след предупреждението, че може да има изкупителни жертви – най-слабите брънки от веригата – един от участниците в новата пиеска решил да действа енергично. Той виждал, че проблемът е назрял и всеки момент може да падне гръм. Това съвсем не затваря перспективата за братски живот в това необикновено важно и красиво място, особено след думите на Най-Големия, но последните размисли и отговори обясняват причината в още по-дълбока светлина. И наистина, причини за неприятностите в живота ни извън нас не съществуват. Засега тук няма да питаме за трите знака по пътя – с котката, кучето и бомбата "бам!" и за нашата най-нова разтегливост... Това остава на "доглеждане"... Актуален в случая е последният "филм".
            Със свои думи, тук предаваме обяснението по "Телефона".... Има текст, в който се подсказва, че в последния миг при тази напрегната ситуация Небето ще ни благослови да обърнем една стрелка така, че експресът да продължи пътя си в Рила – да не се налага да отпътува обратно към извървени места. Всяка грешка при такова пътуване може да бъде фатална, затова Диспечерът си е на мястото. Важното е машините да не спят.
            Но освен Диспечера и машиниста, има и стрелочници. Има стрелки, които са ръчни – не се управляват централно, а с нареждане по телефона. В нашия път към Орфическия или Евродоровия клас - в тази част на най-свещената планина на света - това е от особено значение: важни стрелки непременно трябва да са ръчни. Това е свързано с Вкуса, Разпознаването, Предаността и Решителността на всеки участник в едно виртуално Пътуване - тоест, с еволюцията му и свободната му воля. Виртуално – понеже има зелен семафор, но не се знае кой е буден и кой спи.
            В случая е имало уговорка, в последния момент влакът да домува за една или две нощи в една съседна гара; същевременно се е очаквало уреждането на самостоятелно депо. Влизането в Троен Ритъм било крайно желателно още в самото начало на една такава Божествена перспектива. Тук всяко застояване на едно място по старите начини, дори и при тотално снабдяване и ремонти и при неминирани гари и пътища, би било много опасно. В орфическа зона, където се събират три основни планини, липсата на Троен Ритъм би била фатална. Още преди 15 години в тази зона се спусна такъв шанс, но душите не са виновни, че са затворени семафори. Затова животът им е извън Зоната. И това не е лошо, но в зоната има Космични Пътешествия.
            По причини, които са ясни за Небето, не всички служители са били по местата си в мига, когато влакът е можел да влезе в оптималната линия. Не става дума непременно да си бъдем по местата физически – често не сме си на мястото си психически – като вкус, съвест, чуткост, усещане за важността на Космическия Момент и пр. На "петминутките" всяка нощ горе в Школата се прожектират проблемните ситуации от деня и се анализират експертно. Понякога епизодът се пуска десетки пъти с най-различни скорости, за да се улови и най-малката мисъл и чувство у някого или липсата на такива в решителния миг, когато е трябвало да се обърне стрелката на ж.п. линията. Присъдите си ги поставяме сами – нещо в живота ни после ще провърви или няма да провърви, в зависимост от това, какво сме избрали или не сме избрали в живота си в решителен миг и как сме реагирали.
            Тук може да се каже, че няколко дни след това един от стрелочниците е пострадал. В друго осияние се обяснява, че това не е наказание, а само редово последствие от неоткликване на шанс. Когато ни предстои изпитание, понякога ни изпращат спасител, но ние не разбираме това и предприемаме нещо друго, вместо да сме с него в решителния момент.
            Щом някъде няма условия за Троен Ритъм, Ръководството разиграва стари варианти, които са доказали висока степен на ефективност. Затова, именно, това продължение на историята се разказва в Бургас. До момента, в който някоя стрелка пак заяде...
            Но за да не завършваме минорно, по добре е да кажем: шансът за безсмъртие е като водата: тя тече там, където има наклон. Ако припомним какво става с шанса, когато няма кой да дава наклон и изход, пак ще завършим в тъжна гама... Да предположим, че в момента някаква струйка все пак си пробива път... Въпросът е какво ще реши Началството тоя път относно смисъла да се остава в една страна, където са пратени последни марки локомотиви, но те домуват под снега и дъжда или не вървят, понеже редовно няма ток, масла и гориво или...

             В момента Някой се обажда:
               
-         Има и винаги е имало, но ...

            - Е добре, ясно е че "влакът" отново е в депресия и че цялата жива сила и техника на "депото" пак е в застой и може отново да се е развалила от бездействие. А задачката отдавна е много по-сложна: по-малък екип от 12 души за един локомотив не се приема. Ако ще един или двама да се скъсат от съдействие – Небето няма да обърне внимание. Това повече не работи Пък те вече, и да искат да се скъсат, не могат – по обективни причини.
-          ...

("Телефонът" нещо пращи и репликата не се чува...)

- Няма ли все пак начин да се завърши мажорно?

-         Иди си намажи филия...

Ако някой счита, че това, което чете в момента е нормално, да чете и друг път такива работи. Щом като трябва да си останем с четенето...

Но мажорното в случая иде по памет: "Когато няма разпознаване – работù за бъдещето, за цялото човечество. Когато няма комуникации и материали – обработвай предишните. Ако и те са блокирани – пей, свиркай си, ходи по екскурзии, прави добро и дишай дълбоко..."

И наистина, винаги може да се работи с пълна пара, дори и на място. Хитреците си правят подвижни релси, които се мърдат напред-назад или се въртят в кръг, за да има илюзия за движение – да не ръждясва смисълът на живота и "машината"...

Ами смазки и гориво? – Има и вътрешни, през четвъртото измерение...

Няма коментари:

Публикуване на коментар