сряда, 19 октомври 2011 г.

1135.2000.06.08 Нощните полети на Класà

Книга 33

8.V.136(2000)
Бургас - Изгрев

НОЩНИТЕ ПОЛЕТИ НА КЛАСÀ


"Една истинска молитва или контакт с истински човек може да привлече вниманието на всички вътрешни и външни човечества едновременно и те да им се изявят. Не само да се обадят, но и да ги поканят на гости. Нали с това се занимаваме в Класа нощем?..."
 В едно осияние "шансонетките" или "шансоидите" бяха определени като "подобия на хора, които имат подобие на шанс".
 Странен сън-урок за размисъл... От много години зрее идеята за общество на самообслужване, което е изхвърлило купувачите и продавачите завинаги. Тази идея не е нова - тя е залегнала още в християнството. Днес на места възникват подобни групи и общества по интереси, които обединяват притежанията си и всеки може да получи това, което няма, защото го има някой друг. Продавачите преследват озлобено подобни конкуренти и често даже ги унищожават, но тази идея вече си пробива път в света. Доскоро мислехме, че ако тази тенденция победи, картинката ще изглежда идеална, щастието - пълно, раят на Земята - обезпечен... Дори и Словото от 2000 години насам подсказва този модел като спасителен. Самата история доказва стойността му - Ганди освободи Индия от англичаните именно по този начин. Но...
Явно, уроците нямат край....
Тази нощ екскурзията бе до един свят, в който великата идея за благоменителството или вътрешния бартер, при това неравностоен, е победила. При неравностойния бартер не се мери колко и какво даваш - всеки обявява и дава това, което има и може, а ползва всичко. Разбира се, без да ламти да заграбва повече, за да остане и за други. Прилича на това, което сме учили за комунизма - от всекиго според способностите, всекиму - според потребностите (но зависи какви потребности...).
Проблемът е в това, че на тази планета, където попаднахме тази нощ, всички хора бяха... олигофрени... Всеки там можеше да има каквото си иска за част от секундата: поисква - и му го телепортират... Не плаща нищо по никакъв начин. Няма отказ, стига да не иска нещо, което да вреди на другите или на природата. Оказва се обаче, че самата система, отхвърлила отдавна немотията, неравенството, свръхбогатството, купувачите и продавачите, е увредила човека фатално: направила го е дебил. Тази система не е само грубо потребителска - тя дава свобода и на творческите желания: няма проблеми да се изявиш незабавно пред каквато щеш аудитория. Но и виртуозите там приличат на "дáунчетата" - ония умствено недоразвити руси деца със свинските очички и отворената уста, които са еднакви като серийно производство.
Оказва се, че дори най-строгият морал ("съвършено" семейство според най-високия вкус, избор и идеал), и благотворителността, и "безкористното" самораздаване, и творчество могат да бъдат груб егоизъм и чисто потребителство - правиш това, което искаш да правиш. Не правиш никакви компромиси - живееш както искаш и с когото искаш.
 На тази планета или в този свят имаше обявени милиони снимки, филми и биографии на суперкрасавци и красавици, които не искат да проституират нито професионално, нито семейно, както правят хората. Който ги пожелае - негови са без каквато и да е компенсация, но когато му дойде редът. Ако в момента някой не е свободен, можеш да си избереш друг - има милиони, напълно свободни. Друг, който иска да живее само с един човек цял живот, също има много по-големи шансове от земните хора: по системата на съвместимостите може да си избере възможно най-подходящия партньор, ако и другият е избрал него. Ако избраният е вече зает, подсигуряват ти негов клонинг. На пръв поглед, всичко това изглежда много по-безконфликтно от човешките случайности и хаос. На тази странна планета то се оказва много по-ефективно, отколкото когато попаднеш насляпо на кармичен съквартирант за цял живот или... до развода. А на въпросната планета няма никакви женитби и разводи и е програмирано да не стават абсолютно никакви конфликти по никакъв повод. Всичко добре - обаче стават олигофрени...
 Ако искаш изява - може и да не си виртуоз, - наистина ти дават ти да свириш и в най-големите зали, пълни с публика. Поет, писател си - публикуват ти произведенията веднага, ако желаеш. Така че това е общество, в което можеш да задоволиш незабавно и най-смелите си желания и амбиции.
 Темата е интересна, но на този етап няма да дойде осияние точно за нея, защото пак се иска всеки сам да помисли. Желаещите може да се съберат и да си поговорят, да запишат разговорите си на касети; други може да напишат нещо; трети, ако са единатори - да поискат директно Слово.
 Пак възниква въпросът: защо Учителят твърди, че светът, в който сега се намираме - с всичките му грешки, грехове, ужаси, липси и страдания - е възможно най-добрият за нас; че милиарди безгрешни ангели и богове, които имат, знаят и могат всичко, чакат "на опашка" да се родят тук?... В беседите се казва, че идва епоха, когато страданието ще стане невъзможно и тогава ще даваме милиони, за да можем да преживеем едно страдание, да постигнем нещо с пот и усилия или да останем разочаровани. От друга страна, Учителят ни съветва да не се товарим с излишни връзки и страдания, доколкото това зависи от нас.

Ето какво се падна от беседите на Учителя в момента, при отваряне на случайно взети томове:

"Пазете се да не правите нещата обикновени. Щом веднъж опитате едно желание, втори път не го опитвайте. Пазете се да не остане това желание среда за вас и да изгубите към него вниманието си. Щом желанията губят своя свещен трепет, те стават среда за човека, в която се раждат ред неприятности./.../
Сега вярвам, че сте разбрали тази идея, но трябва да мислите върху нея. Някои хора не могат да мислят, понеже мозъкът им е обвит с един пласт от утайки. Те трябва усилено да мислят - да се създаде голямо налягане, голямо напрежение в мозъка, което да пропука това наслояване. /.../ В Писанието е казано: "Който победи, той спасен ще бъде". Тази победа подразбира пробиване на този пласт в мозъка. Ако не можете да го пробиете, и след смъртта си пак ще се намерите в същата черупка. Ако не го пробиете, и в живота, и в смъртта да сте, ще се задушите. Пробиете ли го, вие сте извън смъртта - извън ограничителните условия. Ако сами не пробиете този пласт, ще дойдат някои приятели да ви помогнат, но ще задържат енергията за себе си." (т."Възможни постижения" Хел`95:126-127, б."Посоки и възможности" от 20.IV.1927)

"Знаете ли защо съществува светската любов? Когато някой се ожени, българите казват, че го хванала "сляпата събота". /.../ Следователно, ако нашето око светеше добре, ние никога не бихме позволили да дойде някой близо до нас. Ако трябва някога да се доближим, ще обърнем окото си и така, на тъмно ще се доближим. Така ние ще трябва да образуваме един народ". (т."Сила и живот" Хел`96:128 б."Светило на тялото" от 11.V.1919)

"Истинският живот се заключава между полюси. Който разбира от живота, той не се смущава от промените. В промените човешката душа се обогатява. Без промени, животът няма смисъл. Еднообразният живот води към отъпкания път. Чрез промените човек се изпитва и изгражда своя бъдещ живот. /.../
Какъв е смисълът на изпитанията? - Чрез изпитанията човек познава себе си. Така се изпитват убежденията, вярата, любовта му. /.../ Вяра, която се разклаща от най-малкия ветрец, не е истинска. Любов, която отстъпва при най-малките мъчнотии, не е истинска. Значи, изпитанията са бури и ветрове, чрез които човек се изпитва. Ако не мине през изпитания, човек не може да се познае". (т."Божият глас" Хел`93:224 л."Точка на равновесие" от 26.XI.1930)

       Темата е вълнуваща, но отвътре нещо напира тя да се свърже, ако може, с един конкретен проблем: защо се лансира връщането в досегашната база, след като се дадоха толкова големи надежди за новата?
            Вместо написването на една "Домашна работа" по тия въпроси, нашият Учител се намеси пак лично:

11,05
            - На всяко ново място нещата тръгват само при нов тип взаимоотношения. Любимите и най-качествени приятели от Екипа са винаги готови, но сега минимумът е 12 свободни дома и 12 души, от които половината да са нови. Всеки участва в една жива община, само когато е довел поне още един човек, и този човек е готов на всичко. За него не трябва да има неща, по-важни и по-скъпи от Екипа. За всеки член на Екипа да сме готови да си дадем живота.

          Тази половина от Екипа постоянно се освежава. Щом дойде нов човек, почва да се строи нова дузина. По принцип, повече от трима ветерани в една такава дузина почват да размирисват работата отвътре, особено ако остават всеки ден в една и съща къща, в един и същ състав. Това са ви неща известни, но вие не сте виновни, ако няма разпознаващи души с вкус - съвършени приятели, които са готови да живеят предимно за Семейството, ако то най-после се появи някъде.

          При първо нарушение на Тройния Ритъм и на новите закони, които се изясняват постепенно, всеки от вас се връща в старата си база, колкото и трудно да върви там работата.

          Когато една реакция не се получава, връщаме се в изходни позиции. Любовта и предаността създават домове, по-добре подготвени за Слово, Дело и Живот от всеки частен дом или организация. Може и без техника, материална база и работа, ако някъде Животът върви. А Животът върви само по законите на Разпознаването и Спонтанността. Ако те са силни само в най-тесния кръг, новата база е под въпрос. Ако са силни в разширяващия се кръг, тогава може и без Слово и Дело - безсмъртието там се лее от само себе си.

          Зацикли ли нещо някъде, дойде ли някой с кармичните си вагончета, пълни с експлозив, няма ли нови пасажери, готови на всичко, за които гостите и гостуването са синоним на Бога, тогава е за предпочитане старата база, където все пак може да се работи - в затишията помежду взривовете...

          Влизането в Новата Вселена изисква изпитания. Понякога връщат заради един крив поглед, една лоша или хладна дума, едно негативно трепване на сърцето. Понякога предпочитат да съсипят даже работата ни за Словото и Делото, защото не е изпитано примирението ни. Да се примириш с обстоятелствата и с грубостта, неразбирането на околните, без да се озлобиш или огорчиш, отчаяш - това често струва повече от векове подвизи и вярност! Да не забравяме, че в Новата Вселена се влиза с добродетели, а не с актив. Там подвиг и ценност е само добродетелта.

          Но ако видят, че нашето е примиренчество, а не примирение, ще ни подложат на обратния изпит. Ще имаме ли кураж да се разбунтуваме? Ще скъсаме ли с хора и обстоятелства, от които сме били зависими или които зависят от нас, но се развиват напълно егоистично? Ще поставим ли живота и работата за Цялото на първо място? Ще успеем ли да се преборим за онази независимост, която ни дава условия да проявим Божественото в себе си и да отстоим свободата си?

          Доскоро някои си мислеха, че ще бъдат като водата: ще текат към оня дом и ония хора, които създават условия за Словото... И това е вярно, но в някои случаи е нужно да бъдем като огъня: ще подпалим всичко, което ни стяга и пречи и ще се разпространяваме бясно на всички страни. Друг път сме като светлината - не влизаме там, където не са отворени за нас. Отделни същества след много прераждания ще разберат, че сме и въздух: ако ни дишат, ще живеят. Въпросът е никой да не затваря въздуха в бутилки само за себе си и за своите си.

          Мъката си остава водеща, докато има мъка по света. В повечето случаи, тя е единственото средство. При полуживот и полудело, Словото все пак подкрепя донякъде човешкия ни вид; но при егоистичен живот, който е всъщност смърт, мъката е единствената противоотрова.

Бог признава само един вид егоизъм - Своя. Ако някой е егоист, за да поддържа Цялото, следствието е безсмъртие. Но в такъв "егоизъм" ти си на разположение на Бога: щом поиска нещо от тебе, даваш Му Го с разположение. Той ще те прати и при по-висши, и при равни, и при изостанали. Оставú на Него да преценява при кого ще те прати. Ако останеш някъде повече или по-малко, отколкото е определено, дори и Той да те е пратил, не се надявай. Животът е въртележка, а безсмъртието - поддържането на нейната скорост.

Наистина, повечето от вас са смъртно уморени и отчаяни, че всичко им пречи да живеят и работят с пълния си капацитет. Отпускате се, почвате да стареете и дебелеете или отслабвате нерхармонично. Понякога това е изпит за примирение, но друг път е изпит за бунт. Ще стоите - или ще тръгнете пак по света, в зависимост от конкретния случай? От всеки се иска различен подвиг.

Някои се разплуват от мързел, други - от работа. Мотивът може да е прекрасен, но Бог не ви е създал да седите по 16 часа на стол. Приносът се отчита и затова в един друг живот ще се родите и ще останете съвършени; но това не значи, че сега, от висок идеал или отчаяние, трябва да се обричате на ослепяване пред компютъра...

Наскоро един глас ти каза, че не си вече ти - че друг живее в тялото ти. Не можеш да се гледаш в огледалото. Иска ти се да умреш. Сегашната ти позиция е да се съсипеш от работа за човечеството, за да можеш да дадеш колкото може повече и същевременно да изчезнеш, за да не те гледат повече. Ако те лишават от условия да работа, това значи нещо. Понякога развяването и приемането на поканите, помагането "на дребно" е много по-добро от заплануваните томове. Не беше ли щастлив вчера, когато изолираше онзи покрив?...

Когато няма условия за Голямото Добро, разпръснете се на всички страни и се занимавайте с Малкото. Не случайно имате толкова занаяти, похвати, умения. В тази подвижност може да възстановите и душата си, и фигурата си. Да изгоните онези, които обичат да седят и да се занимават с интелектуална дейност...

Отдавна ви е известно, че "интелект" значи "вътрешен избор" (int-elect). Всички ония, които правят външен избор, не са интелектуалци пред Природата - те са първокласни невежи. Но когато вътрешният избор е погрешен, погрешен е и всеки външен. Например, някой е избрал вътрешно строго определен вид хора и неща, които иска да има. Такъв ще бъде и неговият външен избор. Интелигентният обаче може нещо повече - той вече прави вътрешни връзки между нещата. Значи, не е достатъчно само да си избрал правилно - важно е да направиш вътрешна връзка между избраните неща и ти самият да си във вътрешна връзка с тях. В противен случай, всички външни връзки се разпадат или носят нещастия. Интелигентността е вече причинният свят - едната му половина. Другата е свързана с Разумността. Както знаете, разумяването е събличането от ума и обличането в Мъдростта. Там и интелигентността не помага - тя е само стъпало. Колко интелектуалци и интелигенти приемат Словото?...

Та когато говорим за "олигофрени", всички цивилизации, които са уредили идеално потреблението, са олигофрени. Даже и да е без лъжа, без експлоатация, без насилие и продаване - пак са олигофрени. И в тях има корена "лиг", но те правят връзка с вегетирането... И гений на сцената да си, в такова общество и с такъв мотив ти си олигофрен: само на тебе ти е добре. Правиш на другите да им е добре, защото иначе на тебе няма да е добре. Идеално скалъпено - но без монада. Да - в такива общества почти няма същества с монади.

Съществата, за разлика от веществата и същностите, се отличават с взаимно желание (същение). Веществата и същностите от ада или от инертната фаза на ултравселената нямат понятие за взаимно желание - тях ги движи щението. Когато имат щение, те го удовлетворяват самостоятелно или чрез насилие, съблазняване, купуване, манипулация. В най-добрия случай - с договор. Две или повече същности без искра от Бога могат да се обединят, за да удовлетворяват взаимно щенията си. Това може да прилича на съществуване, но не е - то е съществование, т.е. вегетиране. Истинското съществуване прави вътрешна и външна връзка между желанията на отделните същества. Това значи да разбереш, да почувстваш какво точно желае другият и да му го дадеш, а той да направи същото за тебе, без обаче да потъпквате собствената си душа. Замъглените мозъци не могат да разберат това. Те взимат договорите за съществуване. Когато егоистите се самозадоволяват с други егоисти, те просто правят блудство или ползват ближния като онези адски уреди... Въобще не ги интересува какво иска душата на другия. Но това обикновено не е проблем, защото у такива няма душа. Душата се интересува какво иска Бог и душата на ближния, както и собствената ни душа. И тогава, като направи вътрешна и външна връзка между всички тия неща, осъществява я. За тази цел човек първо трябва да има интелект: да е избрал вътрешно цел и образ, които отговарят на високия идеал. Докато в съзнанието ни текат адски и човешки образи от сцените, филмите, рекламите и улицата, ние не можем да се спрем на Божественото. Тогава стигаме до компромис - "взаимни обещания" (com-promise) или "договор за комуникация". За разлика от Божествения, човешкият компромис се гради на лъжливи обещания, на илюзии. Адският компромис по правило свършва с фалит или смърт - на едната или на двете страни.

След интелекта иде коефициентът на интелигентност, но той се измерва по космически, а не по земен начин. За живия Космос, интелигентна е само такава цивилизация, която е във вътрешна връзка с другите. Опитите чрез антени и уреди са белег на олигофренство. Ние не корим усилията на хората да търсят разумен живот отвън, но това по принцип е невъзможно. Интелектът, интелигентността, разумът са първо вътрешни. Открием ли себе си, откриваме Вселената. И наистина, всеки свят, всяко същество живеят първо в нас - в собствения ни мозък и тяло. Това го разбра и вашата физика. Ако живеем правилно, ние се свързваме с цивилизациите първо вътрешно, а тогава, за разнообразие, може да пообщуваме и външно. А така един астроном и физик се налива с ледена кока-кола, полива цивилизациите вътре в себе си с кафета и концентрати, усмъртява ги с най-различни храни и мисли - и чака те да му се обадят с два сигнала отвън... Нужно ли е да казваме, че всъщност отдавна сте получили даже и такъв 

контакт с не една цивилизация, но търговците ви забраняват да го знаете? Повечето учени не подозират, че една истинска молитва или контакт с истински човек може да привлече вниманието на всички вътрешни и външни човечества едновременно и те да им се изявят. Не само да се обадят, но и да ги поканят на гости. Нали с това се занимаваме в Класа нощем?...
Така че, не се занимавайте с "равностойно" или "неравностойно" благоменителство, не очаквайте някой отвън да дойде и да разреши чрез спонсорство проблемите ви, но се впрегнете в каручката да изтеглите своята и общонародната мъка - и да летите по звездите в почивките. По-сладко нещо няма!

Няма коментари:

Публикуване на коментар