Книга 33
6.Х.136(2000)
Пловдив
СЛОВОСИЛА, ДЕЛОСИЛА И ЖИВОСИЛА
5,00 ч.
Тази сутрин с голяма сила дойде импулс за Слово – след толкова дълго мълчание. По-точно е да се каже не "мълчание", тъй като Словото никога не спира, постоянно тече, но от известно време не се препоръчва то да се записва и разпространява по класическия начин. Причините са изяснени: без Дело и Живот, Словото става опасно.
Но сега случаят е тъй уникален, че не само има основания, но и отгоре се настоява той и обясненията на Елма да станат достояние на всички.
Тази година на Рила си дойде в Ятото един стар приятел, който има пробудена чакра на Разпознаването. Под влиянието та Карлос Кастанеда и на подобни школи той се възхищава от понятието "воин" - в духовен смисъл. Именно от тази гледна точка, след като се запозна с първия том от Словото на Елма, този приятел изказа мисъл, която изглежда толкова вярна и фундаментална, че възбуди Словото за ново откровение. Ето думите на този приятел:
- Аз не разбирам защо това Слово досега не се е разпространило навсякъде и по всички правила, след като преди толкова много години ясно и точно и съвсем подробно е обяснено какво е неговото значение и как трябва да се разпространява. Според мене, да се докосне някой до Него и да не посвети живота си незабавно и всеотдайно на тази свръхзадача, това означава, че той просто не е повярвал в Словото. До това води простата логика.
След разговори с този приятел, силен както на Небето, така и на Земята, и в резултат на негови изчисления за личния бюджет на средния българин и за заниманията му в свободното му време стана ясно, че не само ръкописното, но и печатното разпространение на Слово Божие чрез тиражиране – и то без продаване – не е проблем и за отделния човек. Не става дума за цялостното му издаване – може беседа по беседа, осияние след осияние – кой докъдето може. Така че това дори не е "свръхзадача" – ние пилеем много повече сили и средства за други неща, в които сме повярвали.
Споменатият приятел отстоява и една базална воинска позиция, издаваща принадлежността на ученика към Младежкия или Специалния окултен клас: самостоятелно жилище, свещена война против генерирането на домашни дракони. Той вътрешно усеща, че постоянното или преобладаващо присъствие на едни и същи хора в тясно пространство е главната причина за рухването и смъртта. За това Учителят говори често и в лекциите и беседите Си до 1944 година. Естествено, всяко правило си има изключения, но на тази Земя истински брак, семейство или интимно партньорство без остра тревога при отсъствията на близкия (или при преспиване на гост в отсъствие на титуляра) не съществува.
От изчисленията се вижда, че приятелят е напълно прав. Даже един-единствен български пенсионер с минимална пенсия за няколко години може да спести даже от стотъци достатъчно пари, за да изкара на ксерокс отделна беседа или поне резюме или извадки от нея минимум в 10 екземпляра. Ами ако се обединят 10, 20 или 100 пенсионера, не се ли ускорява и увеличава по обем отпечатването на Словото дори чрез печатница? Ние тук не говорим за истинските ученици, които не искат повече да си чупят ръцете и краката и да пъшкат от хиляди драми и болести. Не става дума и за онзи, който има недвижим или движим имот и го продава, за да влезе в боксониера, колиба или кашон, а с освободените пари издава Словото на Господа на Земята. Говорим за най-бедния пенсионер, но ученик от Общия окултен клас. Той би трябвало да знае, че 10 на сто за Бога, дори и когато перманентно не може да си плати отоплението и често гладува като куче, са вноска в банката му на Небето. Той обаче не прави това, за да си подсигури дворци в Космоса и неограничен достъп до Трите Вселени; да получи още в следващото прераждане прекрасно лице и тяло и необикновени дарби и шансове и за да бъде обичан от всички. Ако му се каже това, той ще престане да дава не само десятък, но дори и петдесятък и стотък. Това би сринало смисъла на живота му, като същество с искра от Бога: да прави нещо тайно, без компенсация и мисъл за утрешния ден.
Ето, от тези предварителни бележки, при преписването на оригиналния ръкопис преди малко - 28.Х.136(2000)г., 2,20ч. - пак се намеси сам Той. Научаваме нещо ново: че има "петдесятък" и "стотък". Минимумът за бедния човек, дори за последния просяк, е да дава една петдесета или една стотна част от приходите си за Бога. Това поддържа живота му му като същество, а не като същност или сбор от вещества в Битието. Изчисленията показват, че даже от стотък, за 10 години такъв човек може да издаде поне една листовка Слово в 3000 екземпляра; да не говорим колко компакт-дискове с всички томове на Словото на един диск може да финансира! Това не противоречи на закона в словометрията за силата на единствения ръкописен и краснописен оригинал "ЦАР" – първи краснописен препис на ръка за Централния Архив на Ръкописите - или дубъла му "РОД" – Ръкопис за Обична Душа. Ученикът първо преписва ръчно, но се стреми и към машинно тиражиране на "ЛИК"-ове (Лични Изворни Копия), защото това осигурява най-бързо стигане на Истината до повече хора. Днес Интернет дава най-големи и сравнително най-екологични възможности за това, но засега конвенционалното отпечатване не отпада.
Следователно, изводът от разговорите и изчисленията след срещата с този нов приятел е един: щом не правим това, ние или не вярваме в Словото, или нямаме ум, или нямаме в главата си център за обединяване със съмишленици.
И, все пак, нали тиражът намалява словосилата – нали броят на отпечатъците е в знаменателя на формулата?
6.Х.136(2000)г., 6:05
- Освен словосилата, има "делосила" и "живосила". По-големият тираж намалява словосилата, но увеличава делосилата. Затова във формулата на делометрията, бройката издадени единици Слово се пише в числителя, а не в знаменателя.
За да дойде един Учител на Земята, цялото Небе се е събрало по най-съвършен начин в мига на зачатието и раждането му и в златната епоха на Неговото присъствие. Словото, дошло чрез различни тръби, също представлява значителен кондензат на небесно единство.
Но и Учителят, и Тръбите, са само едната половина на съвършенството. Ако няма поне един ученик, и най-великият Учител си остава тъжен и несъвършен. Той се нарича "потенциален" Учител, и на практика се връща на по-ниска степен на съвършенство – остава си елохим.
От този урок узнахте, че Учителят е по-горе от елохима. Но за да стане един потенциален Учител пълноценен, Той трябва да има поне по един ученик от петте посвещения.
Над пълноценния Учител е Всемирният, който има по един ученик и от степените на обикновените хора. Значи, стават общо 10 ученика: един Политик (най-ниската степен на човешката еволюция), един Страдалец, един Учен, един Гений, един Светия, един Пророк, един Апостол, един Мъдрец, един Мистик и един Маг.
Когато казваме, че на Учителя Му трябва поне един ученик, за да стане Всемирен, това означава появата на Ученик, който е постигнал и десетте степени. Първо, той има дух, мощен като Бога и едно с Бога, и именно затова не престава да се проявява интегрално – "както на Небето, така и на Земята". Белият Маг – Братът, Сестрата на човечеството – се отличава именно по това: работейки неуморно за сваляне на Царството Божие на Земята, той се проявява и в по-долните посвещения и степени. Обича и люби всички еднакво, включително и враговете си - затова има и душа, обширна като вселената. Вижда и знае всичко в Трите Вселени - и затова има ум, светъл като Слънцето. Разпространява Словото Божие сред народа си и между всички народи – затова има сърце, чисто като кристал. Когато си почива, той се занимава и с по-прости неща: моли се и се събира с вярващи, поддържа тялото си чисто и съвършено, създава някоя школа в изкуството или става родител, пише книги и създава наука за векове; изгаря на някоя клада за Истината; съдейства за подписване на някой мир или за възникване на някое селище в чисти природни условия.
Днес узнахте, че формулата за Ученика важи от Второто Посвещение нагоре. Следователно, само смиреният има сърце, чисто като кристал, и затова може да разпознава Носителя и Носителите на Словото в най-последната Му изява в даден свят. Не само да ги разпознава, но и да остави мрежите и мотиките си и да тръгне незабавно след тях. Само просветленият има ум, светъл като слънцето; само преобразеният има душа, обширна като вселената; и само възкръсналият е дух, мощен като Бога и едно с Бога.
Щом като един Ученик може да има дух, мощен като Бога и едно с Бога, какво представлява, според вас, един Учител?... Прочее, вие сте щастливи, че някои от вас познават и такива Ученици. Под второто посвещение човек не може да има тия четири качества, понеже вярващият и пророкът са още горделиви, груби, ръбати – не могат да разпознаят Словото, когато теква от нов извор в Битието. Светията не може да се жертва и да живее с грешници, ако е обикновен, човешки светия – страх го е да не се изцапа... Геният не може без самочувствието и самомнението си и без аудитория, която да му се възхищава; ученият – без своето съмнение и без своите научни занимания. Обикновеният труженик и страдалец не може да се откъсне от чувството си за дълг и страха за утрешния ден; а насилникът, политикът, императорът – от ползването на натиск и оръжие и от откъсването на човека от Бога и природата.
Който има сърце, чисто като кристал, превръща имотите и притежанията си в Слово Божие; а ако няма нищо – дава целия си живот за Него. Ако сам още не може да приема и предава Словото, смиреният разпознава най-последната Му изява на Земята и се посвещава на Неговото разпространение.
Ученият, геният, светията, вярващият и даже пророкът все още са горделиви и нечисти: те внасят свои оценки и интерпретации в Словото. Отличават се по това, че приемат предишните инкарнации на Словото. И това е добро, но в своеглавието си те правят две престъпления: или канонизират Словото, след като е било редактирано от подобни на тях, или го тълкуват както дяволът чете Евангелието. По-чистите разработват Словото в оригинални и интересни версии, осветляват Го научно и артистично. И това е благословено, защото искрата Божия във всяка жива твар се стреми да се прояви различно от всички други. Това е един от белезите на съществата – на хората и ангелите с монада. Обаче и те изпадат в калта на историята: не могат да не се подписват под творенията си и да не ги продават.
Възлезлият на планината Морея – смиреният, чието сърце става прозрачно като кристал - изпитва нужда да разпространява Слово Божие, дошло от Учителя му или от друга тръба, но не от самия него. Даже и когато Словото потече през него в съвършено нова форма, смиреният не престава да разпространява предишната изява на Словото и други прояви чрез други Тръби в съвремието му. Престане ли, почне ли да проповядва само своята версия на Словото, такъв ученик отпада от лùстата на смирените, дори и да е подпалил повече от два лъча над главата си.
Така е: има високи адепти, мъдреци, мистици и даже маги с цели венци от сияйни лъчи над главите си, но лъчът на скромността и смирението е поизбледнял – понякога едва се вижда. Те са престанали да изтъкват преднината на Учителя си и уникалността на Словото, течащо през други тръби; престанали са да се грижат за Слово, което не тече през самите тях. Като помръкне лъчът на смирението, на дрехата на такъв ученик, тоест в аурата му, се появява петно от гордост.
И наистина, самомнението и самоупованието са взели много жертви! Такива адепти и автори изпадат до нивото на "скръндзавите". Както скръндзавите и невярващите не смеят да превърнат имотите си в Слово и да заживеят в малка стаичка с един стол, маса и дървен креват, така и "великите" адепти без смирение умират в грозота, старост и болести.
Тук вие задавате един важен въпрос, който е отдавна изяснен. Апостолите от по-нисшите степени превръщат имотите и усилията си в тираж – в тиражирано и печатно Слово Божие. По-напредналият апостол знае, че Словото е най-мощно в един-единствен екземпляр, и то ръкописен – написан със собствената ръка и краснопис. Затова за един живот той прави поне по един собствен препис на Словото – ръкописен. В отделни случаи, извадки от Словото вършат същата работа, но това е много рядко. Такава словосила имат преписи на мисли от Словото, само когато не са едностранчиви. Вашата работа по "тези, антитези и синтези" на Словото е един от моделите как може да се постигне безсмъртие и без цялостно преписване на текстовете.
Тайната е в това, че висша степен на апостол не може да се защити, докато човек не е взел изпита си в по-нисшите степени. С една дума, който не е тиражирал Слово Божие по обикновените начини, не е нагнетил в духа си делосила, която да го направи прекрасен. Само прекрасният може да раздаде заплатите и имота си за Словото! Като стане прекрасен, той вече има шанс да стане и красив: почва да преписва Словото с ръката си. От краснописа до красотата и подмладяването има само една крачка. Сетете се у кой народ има най-много краснописци и истински красиви и прекрасни хора...
Забележете: първият импулс на смирения е да разпространява Словото. По правило, той разпространява и подарява и томове, които въобще не е прочел. Жаждата това да стигне до човечеството, до ближния, го кара да раздаде всичкото си книжно богатство от Слово и да остане без нито едно листче вкъщи. Това не е подсъдно от Небето, а напротив: на такъв Ученик се дава Словото вътрешно. Той вече няма нужда от книги. Дава му се, защото той се е самораздал от любов. Некрасивият, болният, злият, непрекрасният не раздават книгите си. И са прави, защото това е единственото им спасение. Докато не си раздал имотите и душата си и си още груб в обноски, кътай си Словото на камàри и бозай от Него, за да станеш човек. Но поне отвори читалня в къщата си - да се спасяват и други. Като отвориш читалня – и Господ ще те пусне в Неговата...
Живосилата не се добива от изучаване на Слово, нито от разпространяване, нито от подвизи в света на Делото. Но тя може да бликне, само ако човек вече е изучавал и разпространявал Слово и е погорял по кладите в миналите си прераждания. Не съдете някого, който не се отличава с апостолска или изследователска ревност. Той може вече да е преминал през това. Той е издавал и преиздавал Слово в предишни въплъщения, ослепявал е над ръкописи и калиграми на свещените книги в миналите векове. Сега такъв ученик е надмогнал и словосилата, и делосилата, и се стреми с всички сили към силен живот.
8,20 ч.
Първо излъчване на ожиянието на глас в група – на същата дата в 8,26ч. Сутринта и още веднъж, малко по-късно - в друга група. Желателно е да не забравяме формулата на словометрията, която отчита най-високи градиенти при звуково възпроизвеждане на Словото, и то възможно най-скоро след идването Му и възможно по-често, в различни групи. Но прекаляването със Слово без Дело и Живот със сродни и несродни души може да има опасни последствия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар