056.1984.09.11 Резерватите на щастливия живот

Книга 4


11 септември 120(1984)г. – януари 121(1985)г.

София - Изгрев

РЕЗЕРВАТИТЕ НА ЩАСТЛИВИЯ ЖИВОТ

   

Jenny Carrington - Sunset MTAlex

          Категорично трябва да се заяви, че това на места не е чиста холизация, а информация от Елма, пречупена от монадата на холизатора и предназначена за въздействие върху конкретни лица в правителството на тогавашния СССР, които имат да извършват начало на прелом. Това става, защото с приемащия осиянията се случва следното – това днес вече може да се разкрие. При един от поредните арести от страна на VI отдел на Държавна сигурност му казват, че ръководството на държавата и ръководители от КПСС в СССР били изискали информация с препоръки от страна на Бялото Братство в България относно възможността за сътрудничество, понеже социалистическата система е дошла до дълбока криза и задънена улица. Спират се именно на п., казвайки му, че знаят всичко за него и са преценили, че е най-подходящ да напише такова изложение. Той в началото не е съгласен, защото не желае да налива вода в мелницата на комунистите, които са готови йезуитски да използват всичко, само и само да се задържат на власт. Отива да се посъветва с човека, който е най-голям авторитет за него в Братството, и той го насърчава да пише, понеже в случая не ставало дума за "предателство", а за исторически процес. И така, п. прекъсва подготовката си за един изпит в Института за култура към БАН за научен сътрудник по психология на творческия процес и започва да пише искания доклад от Държавна сигурност. Казано му е директно, че това е изискано от най-висши партийни органи в Съветския съюз. Тогава се случва нещо невероятно: доклад от 150-200 страници се написва за 5 денонощия, като през деня се правят проучвания в Народната библиотека, а нощем не се спи и се пише на машина. Излиза нещо повече от дисертация, с отправки и стотици заглавия библиографска справка накрая на няколко езика, след като пишещият владее само руски и английски. Има даже и предметен показалец! Как са редени фишчетата, това сега умът не го побира. Засягат се религиологията, философията, етиката, естетиката, психологията, парапсихологията, психотрониката, политологията, марксизмът, диалектиката, славянофилството, русофилството, толстоизмът, фройдизмът, неофройдизмът, хегелианството, маркузеанството, учението на Ерик Фром и др.; окултизмът, мистицизмът, историята и етнопсихологията на Европа, България и Русия, литературата, фантастиката, фантастониката (изследване на научната фантастика за регистриране и класифициране на гениалните научно-технически идеи и прогнози) футурологията и прогностиката, физиката и астрофизиката, профилактиката, природолечението и духовната хигиена, пренаталното въздействие и възпитание, историята и философията на Учението на Петър Дънов и разпространението му днес в света, природолечението, нутристиката (науката за храненето) и пр. Особено се набляга на известните и неизвестните последователи на Учителя по света, някои от които заемат възлови позиции в науката, културата, литературата, религиозните институции, спорта, медиите и правителствата. Изяснява се, че и в съветското правителство има такива и те сега ще вземат крути мерки да изчистят предателите, които карат народите да мразят Русия и прогресивната й мисия, понеже враговете й са направили строя непривлекателен и омразен и изнасят кървави революции по света. Наблегнато е и на това, че преследването и оставянето на чудаците да измират от проблеми и глад е национално и общочовешко предателство – лишаваме се от възможността за уникални и свръхполезни открития. Най-удивителното е, че накрая е протекла директна информация с прогнози от самия Елма, което пишещият не осъзнава – той пише като в транс, но научната част е изработил перфектно. Тези прогнози сега не могат да се възстановят, понеже капитанът или полковникът от ДС е забранил на п. да задържи копие за себе си. Но по памет може да се каже, че в края на този труд са изказани ясни и точни прогнози за предстоящото развитие на политическите събития в света, изредени дори по точки. Всички тия прогнози се осъществяват до една, и то моментално и в казаната последователност и в съобщените срокове. Не че Учителят няма стотици прогнози в беседите Си и Елма – в осиянията, които досега са се осъществили, но изумителното е, че във въпросния документ също има точни прогнози, и то в много сгъстено време. Те, вероятно, са направили най-силно впечатление на поръчителите, тук и в правителството на СССР, защото почнаха да се осъществяват незабавно – например, отцепването на някои компартии от интернационала. Както се вижда, този материал се изисква и пише в навечерието на идването на Горбачов и рухването на съветската система. Той е отишъл там само няколко месеца преди това. В него пише с едри букви и за идването на власт на "наши" хора в съветското правителство, и за предстоящата "перестройка". Базални термини и концепции в последвалите събития са заложени първо във въпросния български текст. По наши канали имаме сведения, че този български доклад е стигнал директно до Горбачов и неговата група. В няколко осияния до този момент са описани случаи на "стъпване на български крак" на съветска територия и извършването на особени "процедури", в резултат на което за броени дни се сменят няколко съветски ръководители и партийни политики. Става дума за Брежнев, Черненко и Андропов, но после има и прогнози и действия, свързани с Елцин. Забележителното е участието на Елма и в началния акт на размразяването и края на студената война – срещата на Горбачов и Рейгън в Рейкявик, коментирана в специално осияние. За Посветените тези неща са рутинна практика, понеже Световното Правителство е в България от стотици хиляди години и то не е преставало да праща послания и посланици и да регулира световния процес.

            Точно след 5 денонощия, на така наречения Александров от СГУ на МВР бива предаден този труд. Само като вижда обема и оформлението му, каквито са възможни само при една или две години подготовка за дисертация, той казва: "Е, солидна научна група си събрал от твоите дъновисти и сте действали фантастично академично и бързо!... Впечатлен съм! Ти какво мислиш, да не съм лукова глава? Аз съм историк по специалност." След няколко дни, вече без тършуване и изземване на материали от дома и без арест, Александров извиква автора и му казва: "Моето ръководство е крайно впечатлено от това, което сте написали. Неговото мнение е, че това е науката на бъдещото човечество. Само че това засега е нереално – на нас и на горкия Съветски съюз в момента яйце ни се пече под... и затова имаме съвсем конкретни и актуални задачи. Забранявам ти да казваш това, което ти казах сега, комуто и да е било!"

            След няколко години, първият том с осияния – Бялата Книга – е била дадена на възрастен човек от Братството, който е много критичен и най-начетения в момента относно Учението, ученик и мистик с живи опитности, астролог и ясновидец. Той реагирал така: "Това е бъдещата наука на човечеството". Не е тук мястото да се повтаря описанието на подобни случки тук и в чужбина, където ясновидци разкриват спонтанно кои са носителите на Новото Слово. Една туркиня–гледачка в Търновско, още при влизането на приятелка, за която има фундаментални осияния и сама преписва текстовете, е възкликнала: "Кой е тоя Елма, дето влиза с тебе?! Така силно свети, че не може да се издържа светлината му!" Реакцията на самата Ванга е била подобна, когато са й предали личното послание от Елма до нея, но тя е била тъй изненадана, че не е засякла в момента роднинската си връзка с холизатора.

        Относно важността и въздействието на научното изследване с прогнози от Елма, предадено на Съветското правителство, както и за настоящото осияние и други текстове от този род може да се каже още, че това е една важна доминанта на съвременната история. Това не е оценка на един човек, а извод на цели групи от учени и политици, които са идентифицирани от нас по официален и нестандартен път. Който има достъп до Акашовите Записи, той може да изгледа и документалните, и аналитичните филми по този въпрос. Като се има предвид яркото русофилство и славянофилство на Учителя и добрите думи, които е казвал винаги за идеалистите-социалисти, комунисти и дори анархисти; като не забравяме и това, че сам Той ще дойде много скоро в руската зона на Кавказ, понятно е защо е трябвало да подготви руския народ и руската Шамбала и Агарта за идването Си. Не случайно са го чули, в последните Му минути на тази земя в това тяло, да разговаря "в безсъзнание" на чист руски език с някакви висши, невидими представители на руската духовна и светска власт. Не случайно Лулчев Го вижда като предводител на съветските войски пред решаващото последно сражение с германците в края на войната. В беседите Си Той прави и остра критика на комунистите и прогнозира точно къде ще затънат и колко време ще управляват, но това не отменя базалната ориентация към Русия и нейната велика мисия за идването на Шестата раса на земята. (Този коментар е от 19.7.2008 г. 11:40:39)

      Коментар от 29.06.2005: От текста по-долу, колкото и да е проблемен поради нарочното му стилизиране, за да стигне до съзнанието на някои политици в Русия в края на 1984 г., се вижда, че Елма моделира още тогава процеси, които днес текат там с всичка сила: например, появата и широкото разпространение на родовите имения, инспирирани от Анастасия и Владимир Мегре; а също и обществото на Висарион в Сибир и на много други групи и индивиди. За разлика от класическите представи обаче, дори на толкова известни адепти и посветени, Елма отново пояснява, че пожизненото вторачване на хората един в друг и неразделността им на една малка територия цял живот не отговаря на законите на космическия морал и здраве, и затова дава друг модел: свободата да се сменят територии и жилища, да се гостува индивидуално и на други хора. Въпреки възхищението ни от удивителните неща, които вършат и говорят най-известните духовни лидери в момента, ние все пак си сверяваме "часовника" с живото Слово Божие, което е текло и все още тече в България. Поголовното изпоженване на двойки, неопределени от Бога, дори и в условията на една напредничава духовна школа или община, няма да съдейства за изчезването на физическите и душевните болести. Оставането на двама души за цял живот - даже в едно родово имение от типа на описваните от Владимир Мегре - би било здравословно, само ако това наистина е по волята на Бога. А такова нещо между мъж и жена се случва на Земята само веднъж на 40 прераждания. Във всички други случаи, зациклянето на една връзка с плътно съжителство е главна причина за болестите, остаряването и смъртта. Не че не се съсипват и аморалните хора с многото връзки, както и самотниците. Всичко е в баланса. Човешкият дух и човешката душа имат безкрайно много ненаситени валенции и тяхната грамадна космическа жажда е постоянното да разширяване сферата на душите, които обичат и от които са обичани. Ако в новите модели на родовите имения или духовните общини и братства това не се разбере, те също са обречени. Дори у великия Сведенборг тази тема не е засегната, затова се счита, че в неговото Учение истината за любовта е "илухимен" модел, типичен за всички ангелски и религиозно-моралистични системи, с втораченост в единствения съпруг. Възможно е да е писал и друго, но "братовчедите" да са го премахнали, както са унищожили и главите и книгите му за прераждането. У Анастасия това също минава като мощна червена нишка - включително и преражданията на сродните души отново като съпрузи. При Анастасия има нещо доста съмнително и в тезата й за интимната близост между мъжа и жената – тя била допустима само за създаването на деца, а в останалото време била греховна. Тази концепция ни е до болка позната и от други религии и философии, но представителите й не изглеждат никак добре – дано Аанастасия прави изключение... Има обаче и други измерения на Истината за Любовта, които не са само илухимни.

            Но нека сега се върнем на текста от Елма отпреди 20 години. Той е нещо отделно – изисканата информация от Съветското правителство чрез нашия Шести отдел на МВР и СГУ, за която става дума в началото, за нас е напълно недостъпна по физически начин. Но осиянието от Елма "Резерватите на щастливия живот" също стига до ЦК на КПСС, макар и по друг канал. Базалните осияния отиват веднага и в Америка, на разположение на Конгреса и в НАСА. Неведнъж са пращали и от там интервюиращи с видеокамери. Други копия отиват в Европа и Азия. Още веднъж повтарям – не бива да се учудваме на някои термини и концепции в холизацията по-долу, които са доста странни в устата на Елма. Той сам обяснява, че моделира посланието си с определена цел. Впечатляващо в него е и колко по-рано от Висарион и Владимир Мегре тук се изказват неща, които са в духа на техните учения:

11.ІХ.120(1984) г.

          - Искам да ви поздравя, че пак сте заедно. Случаят е сериозен и наистина един ден ще гледате на кино драмата, която се разрази в света с ваше участие. Само че не искам да мислите, че тук има някой виновен. Просто, Небето композира така ролите, че характерите на участниците да съответстват на силите при назрелия космичен момент. Чисто и просто, вие станахте изпълнители в пиеса, утвърдена много преди това  от най-отговорни всемирни режисьори.

          Рейгън, в ранчото си в Калифорния, се изказа така невъздържано и безотговорно, само защото това бе програмирано. Ако обаче тук бе станало късо съединение, а не само зловещо прескачане на искра; и ако “бушоните” накрая не бяха поправени, Рейгън щеше да направи нещо повече от това изказване, много по-опасно за човечеството.

          Фактически, в света всичко става така, както става помежду вас. Ако някъде по света има земя, по която е ходил Велик Учител, то тази земя се превръща в “команден пулт” на планетата. Всички Негови последователи, без изключение, и най-незначителните; всички Негови недоброжелатели и врагове, но конкретни; както и всички животни, растения, минерали и пр., намиращи се в Неговата аура - приживе или в етерната Му аура след физическото Му заминаване, - а също и в аурата на учениците Му, които са свързани физически с Него, неизбежно образуват особен енергийно-информационен център, чрез който Битието ръководи планетата. Това е нещо най-фантастично за вас, но то е напълно реално и се знае и наблюдава от памти-века. Цялата отговорност пада вече върху ония, които градят или разрушават нещо в тази аура. Така например, отношенията на властта към вас и вашите към нея в момента не отразяват световните събития, а са действителната причина за тях. Всеки удар на властта върху вас е удар  на света срещу социалистическата система. И обратно: всяко ваше грешно, престъпно, или безотговорно представяне на Учението се превръща в удар на социалистическата система срещу света. Ако враговете на Русия знаеха това, първо вас щяха да изловят и затворят. Но благодарение на онези няколко души от Братството, които не осъждат властта, не й желаят възмездие и не чакат нейното падане, социализмът все още има някакъв кредит пред историята. Но, останаха само трима души в България, които обичат враговете си и това е вече много недостатъчно. Ако ви кажех кои са, вие първи бихте ги разкъсали на парчета, знаейки че от тях зависи съществуването на комунистическия блок. Но единият от тях вече си отива, другият не се крепи стабилно, а третият има причини да прецежда положителното си отношение капка по капка.

          За милионите слепци е немислимо такова преимущество при разпределението на карма и дихарма за човечеството. Те живеят със своето оръжие, със своите заплати, със своето самодоволство, че владеят положението. Но предателите не са руснаци и славяни, а именно ония, които имат сметка народите да мразят Русия и славянството. Те, именно, създават несносните условия и стегнатия режим, представяйки го за дело на комунистите и говорейки като комунисти, а това са крупни фигури на вражеското разузнаване, на черната ложа, на едрия индустриален капитал на Запад, които си играят с милиарди и подкупват правителствата на социалистическите страни да отлагат демократичните обещания и да настройват народа против системата. Дори  и най-големите, най-преданите борци за светлото бъдеще, които ляха кръвта си  за него, са под хипнозата или угрозата на демонични сили, които продължават целенасочено да унищожават най-кадърния кадър на славянството и истинския комунизъм. Нещо още по-лошо: те открай време внушават, че единственият метод е железният режим и че не е сега времето да се мисли за свобода и реформи. Нещо много по-лошо: по този начин, те вече са озлобили и отчаяли народа до краен предел и не е останал вече нито един човек, който да мисли добро за властта, освен ония, които се ползват от народните пенсии и предимства. Казано им е и го имат написано, но сега ги подсещам, защото моментът е най-критичен.

          Отговорете на информационния удар с информационен удар! Америка разчита на това, че чрез новите спътници вече целият  социалистически лагер ще може да наблюдава на екрана американския “рай” и да узнава за собствения си “ад”. И наистина, това е най-страшният удар на Рейгън, който си остана актьор и проумя, че екранът е много по-ефективен от целия ядрен потенциал на планетата. Именно тук вие трябва да се замислите много сериозно и да направите решаващата крачка. Наистина, спътниците на планетната телевизия съвсем не са невинно културно развлечение, а именно милитаризация на космоса, защото чрез космоса Рейгън ще привлече още стотици хиляди емигранти, които неизбежно винаги се превръщат, ако не във военна, то в икономическа сила, което е едно и също. Всичко това вие го съобразявате много добре и се мислите, че с противоспътниковите ракети ще постигнете нещо. Не само че нищо няма да постигнете, но ще доведете света до ядрен конфликт. Така е, когато мозъците, които решават стратегията на правителството, са с преобладаващ военен манталитет.

          Сега единственият изход е да приемете съдействието на социолози, психолози и културолози, ръководени от космоса, за да изиграете гениален политически ход; и ако не биете веднага, то поне да излезете ремú. Историята и действителността потвърждават навсякъде - Западът не е решил социалните, здравните и психическите проблеми на хората чрез повишаването на материалния стандарт. Престъпността, болестите, наркоманиите и постоянните капиталистически войни, а също и лавината от самоубийства в страните с по-висок стандарт доказват това. Захарното лустро на рекламата лъже много хора на Запад и още повече тук, но капитализмът не решава историческата задача. Това е космическата рекапитулация!

          Представете си само за момент какво би настъпило на Запад, ако чрез същите тези спътници вие им върнете топката с документални репортажи от резерватите на щастливия и природосъобразен живот, зареден с волност, красота, преливане от щастие и доволство поради скъсването с градовете! Дайте свобода на измъчените, нещастни младежи, впрегнати само в индустрията, и ги освободете да правят комуни! Преди вие се страхувахте дали това не е, случайно, китайски модел или утопична  представа на идеалисти, които не съобразяват опасността от навлизане на западния шпионаж в такива комуни. Но сега космическият и исторически момент е назрял. Вие просто нямате никакъв друг изход - или война, или рай!

          Запазете структурата и системата на военните и вътрешните министерства. Никой не ви иска разпадане на държавата на този етап. Напротив - без тези две мощни армии, идеята за резерватите на щастието ще си остане безплодна: външни и вътрешни врагове ще се опитат да внесат анархия, престъпност и произвол. В тези комуни никой друг, освен пазителите на реда, не би могъл да се справи с тази задача. Само че трябва да предвидите специални инструкции и система от наказания за онези пазители на реда и защитници, които биха дръзнали да нарушат вътрешната свобода и хармония в комуната. Така работата на тази огромна щатна и нещатна система, която, по необходимост, сега се изхранва от народа, ще се превърне от неприятна в приятна, ще се осмисли хуманно в най-високия смисъл на думата и ще спечели симпатиите на народа, защото вече ще знае новите хора и новите обекти, които трябва да защитава.

          Природата, само за броени месеци - не казвам години - ще се зарадва на живото човешко присъствие и ще даде небивал урожай - съвсем естествено. Проведете докрай курса на вашите партийни класици и идеолози относно свободата на отношенията между мъжа и жената в бъдещото прогресивно общество и унищожете клерикалната смрад от корен, като я изхвърлите от юридическата си система, която е все още еврейско-старозаветна. Аз нямам нищо против светлото начало на духовните общества и църквите, но не одобрявам моралните ограничения, които формално защитават децата и семейството, а на практика пълнят болниците и психиатриите. На човека му е необходимо да тича с колкото може по-малко дрехи от къща до къща през гори и поля!

          Предварително ви заявявам, че ако се опитате отново да строите къща до къща в природните оазиси на щастливото майчинство и детство, на влюбените и творците, то няма да покажете нищо ново на Запада. Напротив, той вече има такива резервати и вие трябва да го настигнете и да го надминете! Построеният комунизъм не е това, което си представят икономисти и производители. Комунизъм значи да се живее в комуни сред природата, в девствени екологически условия, с максимално развито натурално стопанство, по системата на самозадоволяването и взаимопомощта - т.е. преливането на блага от райони със свръхпродукция в райони с по-малка продукция, при пълна забрана на досегашния транспорт и животинската тяга и максимална използване на живата човешка сила. Екологичен резерват означава, и в момента, пълна забрана да се премести дори едно паднало листо на друго място, така че основното заблуждение на човечеството относно месоядството в такъв резерват трябва да бъде напълно ликвидирано! Не се опитвайте да правите резервати дивашки станове или исторически кебапчийници... Ако мислите да пренесете тютюна, алкохола и касапниците в оазисите на щастието, по-добре си останете така и очаквайте ядрени последствия.

        Това изискване на космоса  не е съвет или препоръка, а ултиматум! Ние не сме за количеството; но знайте, че ако организирате всичко това както трябва, ще се намерят много повече кандидати, отколкото си представяте. Нещо повече - това няма да са някакви затворени, “сектантски” групировки и системи, а свят, отворен  за всички. Всеки гражданин, без изключение, ще може свободно да се преселва в комуните-резервати за толкова години, месеци или дни, колкото може да издържи, при спазване на основните изисквания. Микрожилищата няма да са постоянна собственост; нещо повече - предполага се периодично променяне на района и смяна на жилището. Това е заложена от  природата потребност в човешката психика - и с нейното задоволяване вие ще решите  веднъж за винаги проблема за рака - той ще изчезне. Трябва да престанете да заблуждавате хората, че природата не може сама да ви изхрани и че е нужно обработване на земята. Тази лъжа беше необходима на феодализма, но се появи още в първобитно-общинния строй, с необходимостта от приготвяне на фураж за животновъдството. Ако вие оставите целулозната маса да се самовъзвръща към майката-земя, проблемът с торовете и инсектицидите отпада напълно. Птиците отново ще започнат да вършат своята работа. Плодовете ще нормализират своя веществен и енергиен потенциал, количеството на необходимата ви храна ще се намали поради качеството й.

          Този ваш опит, ако го започнете веднага - едновременно на много места, - ще направи такъв страхотен “бум” на Запад, че Рейгън сам ще заповяда да си свалят спътниците... Защото приливът на западни туристи в социалистическия лагер ще повиши реномето на системата да такава степен, че, връщайки се обратно, те ще организират същото. Тогава от капитализма няма да остане и помен...

26.11.121(1985)г.

           Коментирам горния текст от друг ъгъл. Предишния път сложих филтри на мисълта Си, понеже адресирах нещата до определени съзнания, които не могат да приемат друг модел, освен достъпния за понятията им.

          От всичко това излиза, че Аз съм “Бог на социализма” и че му давам програма как да се опълчи на “капитализма”... За тия, на които говоря, това е напълно жив и практичен съвет, макар че Аз много добре виждам абсурдността на надеждата, че в сегашно време ще се намери някой, който да осъществи такава духовна революция. Аз адресирам нещата от гледна точка на оптималния вариант, за да пусна семената на Истината. На Запада говоря по друг начин, но и там Живото Ми Слово се приема от малцина. Никой не Ме слуша. Тогава пак ще стане това, което говоря, но с повече нещастия.

Коментар от п.:

            Този мощен импулс бе предаден чрез различни съвременни пророци и апостоли и на други ръководители в ОНД и в други държави. Тук може да се приложат два текста в този дух, за доказателство колко мощно се разлива тази вълна по света по подобен начин и в които има не само писмено участие и приемащият осиянията в България. Първият текст е от едно негово писмо, а вторият от публикацията на превода му на 8 том на Владимир Мегре, по договор с изд. "Аливго". Не, по-скоро от Втората книга, също негов превод, за който обаче не бе сключил писмен договор, макар и поръчана от Живко Желев и Ст.Калайджиев, но те не спазиха уговорката и бе отпечатан преводът на друг преводач.

          Из писмо на п. до Катерина Борисова от Варна

 15.07.2008, 7:16:50 PM:

            "Разказах ти какъв проектозакон гласуваха в парламента на Латвия под българско въздействие. Латвийските майки видяха, че раят на земята е възможен. Дори латвийски ръководители измениха във ведомствата и домовете си герба на Латвия, пак под българско въздействие. Подобна история се разви и в Башкирия, в една вълшебна местност в Южен Урал, където чудесата са ежедневие, по-скоро еженощие. Течеше международен симпозиум по иновациите в педагогиката и аз трябваше да представям България. Наложи се да се изяснява, че без пренатално въздействие и възпитание, педагогиката е една почти кръгла нула. Имаше хиляди участнички, но като слушаха такива думи, ревнаха на глас не само учителките и директорките, но и всички ученички и дори готвачките и чистачките... Те никога не са знаели, че жената е Богиня и че ние трябва да ви носим на ръце, защото сте последното, най-съвършено творение на Бога; защото ни обичате и раждате. Че Жената трябва да е обезпечена с дом, градина и рента още от самото си раждане, понеже е Божия Светиня; че политиците и търговците лъжат човечеството от хиляди години, че трябва да сте робини и че нямало икономическа възможност да ви освободим моментално. Че всяка трябва да твори и работи без нормиран ден, само по вдъхновение. За пръв път чуха за настъпването на Неоматриархата и една жена извика, че ако се обяви революция за такова нещо, всички жени в Башкирия ще си пролеят кръвта... Трябваше да им се обяснява, че революцията е вътрешна и че победата зависи от всяка една жена поотделно - от кого си избира да зачева. Дали от човек с душа - или от някого без искра Божия; понеже половината човечество е без монада. Тогава запитаха как да ги разпознаваме - и се почнаха едни дълги дни и вечери, когато не искаха да слушат повече другите лектори... Не мина без напомняне на приказката за Малката Русалка от Андерсен и на други приказки на тая тема - как едно същество или човек без безсмъртна душа може да добие монада. Няма спасение без влюбване в човек с искра Божия! Очите на момичетата и на жените, даже и на бабичките и инвалидките, които бяха дошли много отдалече, бяха станали по-мокри и по-красиви и прекрасни от всякога.

            Един ден, на една пътека през гората, министърката на образованието на Башкирия срещна и прегърна чудака от България, заплака и каза, че знае отдавна за пожарите, които разгаря България през цялата история на човечеството, както и за сегашното Нещо, което България носи - и помоли да се учи в това Училище. На друга пътека, по същия начин ненадейно, същото се случи и с шефката на образованието в местния град Сибаи. Те насрочиха среща с кмета на Сибаи, който бил силно заинтересован от българската идея на този симпозиум за строго охранявани еко-зони за бременни и кърмещи, с домове сред градини, които да върнат рая на земята. Башкирският етнос бил асимилиран до няколкостотин хиляди, а е бил милиони - такава програма им идва като от небето.

            Веднъж запяха чиста родопска песен на башкирски и космите ми настръхнаха - абсолютно никаква разлика! Като ги питах кога са я превели от български, един ми прошепна, оглеждайки се да не го чуе някой: "Ами ние сме българи, бе братко!" Много по-късно разбрах какво е надробил Сталин и с тях, и с балкарците, и с татарите, и с молдовците, и с други древнобългарски народи в "Широка страна моя родная"...

             И тука, драга Катя, почва най-истинската приказка! Ти си наша - от света на Приказките, - така че виж какво стана през нощта:

            "Сънувам", че седя на тясна скална ивица - естествена пътека по двестаметрова вертикална скала, която виждам с километри надалеч, покрай една река в Башкирия. Нощ е, всичко силно осветено от лунна светлина, а луна на небето няма... Реката тече бавно и тържествено. Зрението е необичайно - също като в книгите на Кастанеда: вижда се всяко камъче на грамадни разстояния. Изведнъж се раздават весели гласове на момчета и момичета и плискане. Явно, далече долу плуват младежи и всеки момент ще се появят отляво. Точно така - излезли са на екскурзия. Но не са хора, а речни делфини. Момичетата са бели отдолу и светлосини отгоре, а момчетата - оранжеви отдолу, а отгоре - канелено-кафяви и "гофрирани" надлъжно, като играчки... Всичко е тъй вълшебно, че седящият на ръба на скалата горе губи дъх от изумление. Младежите се смеят, пръскат се, играят и пеят - и изведнъж, като стигат до мястото, където се намирам, спират. Усетили са нещо. Една от делфинките скача като торпила нагоре, точно към мене! Това предизвиква такова чувство, което не може да се опише с думи. Това чувство расте с всеки изминал миг, но постепенно миговете стават все по-дълги и делфинката се приближава все по-бавно и по-бавно към мене. Когато лицата ни се изравняват, времето почти спира. Тогава Делфинката ме целува - и тази целувка е дълга като Вечността! Никой не може да обясни как седящият на скалата не пада, след като е загубил съзнание от шемет и щастие. Неизвестно след колко време, действието продължава в обратен ред, кадансът постепенно се забързва - и накрая Делфинката се гмурва като снаряд във водата.

            Несъвзел се от първия случай, виждам как скача нагоре с всичка сила и Втората Делфинка! Случва се абсолютно същото, но с други, неописуеми с човешки думи и понятия нюанси. След като и тя отваря Вечността с целувка и се връща по същия начин, а групата продължава с весели викове и закачки нагоре по реката, самотният пътешественик бива връхлетян от трето фантастично преживяване. Озовал се е на няколко километра нагоре по реката, на една полянка отдясно на брега. Полянката е огряна от слънце, а наоколо е дълбока нощ и на небето няма нито слънце, нито луна. Ненадейно, из гората изскача Кентавър! Горд, прекрасен, мускулест, от кръста нагоре човек - няма никога да забравя. Лицето му – квадратно, косата - къдрава. Заклеваме се във вечно побратимство - и той изчезва.

             Приказката продължава през деня. Когато разказвам съня си на министърката и директорката, които са навсякъде под ръка с мене от двете ми страни, те странно се споглеждат и се усмихват... Едната смутолевя: "А, ние сме си така тука нощем - още не сме обезчестени от религията и цивилизацията...". Щях да припадна! Те ли са двете Делфинки?!

            Билото било, но най-големият "удар" бе при кмета на Сибай. И досега пазя почетна значка на града от него. Когато влязох при него, под ръка с Делфинките, ни посрещна ... същият мъж от поляната! Абсолютно никаква разлика! С изключение на тялото, краката и опашката, за да може да си върши работата сред туземното население... Ако един ден психо-киното стигне до заснемане на сънищата от Акашовите Филми, ще докаже, че съм го сънувал като кентавър със същото лице и глава, преди да го срещна като кмет на Сибаи...   

             Още тогава, веднага се сетих за един разказ от Чудаците, който бях чел английски - "Панталони от тюленова кожа" от Ерик Линклейтър. Там героят е тюлен, който владее метаморфозата в човек и напредва в науките, някъде около Ламанша. Един ден годеникът на една млада жена вижда иззад скалата на една океанска тераса, че любимата му, която отива там да се пече гола, заварва странен, много красив и одухотворен мъж, но крайно необикновен. Те почват разговор, който годеникът не чува съвсем добре, но накрая чува думите на мъжа към жената, не иска ли тя да се освободи от човешките заблуди и глупости и да стане волна обитателка на океана и космоса - и тя се съгласява. Човекотюленът й прави някакви паси по гръбнака, за да възстанови баланса между предното и задното седло на хипофизата, който управлява мета-морфозите. После той я взима на ръце - и те скачат голи, от 30 метра височина, в океана. След миг, към хоризонта се понасят лудо два щастливи тюлена...

             След като през 1975 г. прочетох разказа на Любен Дилов за делфините, при една командировка от СБП в дома на писателите във Варна проверихме неговите думи на практика. Пред мен и колегата ми Сашо Качин излязоха в морето пет делфина. Колкото пъти ги помолихме да скочат – по толкова пъти скачаха без грешка - 1, 3, 5, 11 пъти... Сигурно ще потвърдят репликата на делфина от разказа на Дилов, че просторът е даденост на духа и че "отделни хора знаят това и ние сме ги срещали между звездите"...

***

А ето и края на главата

"Отговорът"

 и цялата девета глава

"Денят на хората от местата и вилите

 и празникът на цялата земя"

от втория том на

Владимир Мегре

 "Звънтящите кедри на Русия" - Москва, МТ 1997

    - Локални огнища се появяват вече в разни точки на Земята. Човечеството отдавна е подготвило всичко, и то в излишък, за своето пълно унищожение.

   - А кога ще е глобалната, фаталната?

   - Това може да стане, примерно, през 2002 г. Но може и да се предотврати или отложи, както стана през 1992 г.

  - Искаш да кажеш, че е можело да стане през 1992 година?

   - Да, но те я отложиха.

   - Кои "те"?... Кой я предотврати, "отложи"?...

   - Планетарната катастрофа през 1992 г. не стана, благодарение на хората от местата и вилите.

   -   Какво?!!

   - По целия свят много и най-различни хора се противопоставят на унищожението на планетата ни. Но катастрофата през 1992 г. не стана, предимно заради руските дачници.

   - И ти... Значи ти!... Още шестгодишна си разбирала тяхното грамадно значение?... Предвидила си всичко това?... Действала си неуморно, помагала си им?

   - Аз знаех за значимостта на хората от местата и вилите, Владимире.

      

9. ДЕНЯТ НА ХОРАТА ОТ МЕСТАТА И ВИЛИТЕ

И ПРАЗНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ЗЕМЯ

   - Но защо благодарение на хората от местата и вилитe и именно в Русия, защо? Каква връзка виждаш тук?

   - Разбираш ли, Владимире, Земята, макар и голяма, все пак е много чувствителна. Нали и ти си голям в сравнение с комарчето, но като кацне на теб, ти го усещаш. Така и Земята всичко усеща - и когато в бетон и асфалт я обличат, когато изсичат, горят горите й, когато човъркат недрата й или изсипват отровен прах, наречен от хората "торове", Нея я боли! Но тя продължава да обича хората, както майка децата си. И се мъчи Земята да попие в недрата си човешката злоба; и само тогава, когато няма сили да я удържи, тая злоба избухва чрез вулканите и земетресенията.

            А трябва да й се помага на Земята! Само милувката и внимателната обхода й дават сили. Земята е голяма, но свръхчувствителна. Тя наистина усеща, когато я докосва ласкаво дори и една човешка ръка. О, как чувства тя и как чака това докосване! В Русия известно време считаха земята за обща и за ничия конкретно. Хората не я възприемаха като своя. След това станаха промените. Започнаха да дават на хората малки участъци земя около вилите. И това, че тези места са малки, съвсем не е случайно - там не е възможна употребата на големи машини. Но затъжилите се за земя руснаци радостно ги взимаха. И бедни, и богати взимаха, защото нищо не може да разкъса човешката връзка със земята. И като получиха своите малки парчета земя, хората изведнъж, по интуиция, почувстваха, че ...- И милиони човешки ръце с любов се докоснаха до земята! Именно с голи ръце, а не с разни машини хората почнаха да общуват любовно със земята по своите малки участъци. И тя почувства това! Усети докосването на всяка отделна човешка ръка. И намери сили в себе си Земята, за да издържи още малко.

   - И какво излиза тогава? На всеки човек с вила или место трябва паметник да вдигаме като спасител на планетата, така ли?

   - Да, Владимире, те са спасители!

   - Да, ама не можеш да направиш толкова паметници... По-добре е за тях да се обяви всеобщ празник, примерно една неделя, или събота и неделя - "Ден на хората от местата и вилите" или "Ден на Земята" да се нарече в календара...

   - Ах! Празник! - плесна с ръце Анастасия. - Как добре го измисли. Празник! Непременно е нужен весел и радостен празник.

   - Тогава пошари със своя вълшебен лъч по правителството, по депутатите от Държавната Дума - нека издадат такъв закон...

   - Не мога. Те са непробиваеми, защото живеят в ежедневната суета. Толкова много решения им се налага да вземат, че нямат никакво време за мислене... Пък и няма особен смисъл да се надяваме на тяхната съвест. Няма да им е лесно да осъзнаят, да видят истинската реалност. Никой няма да им позволи да вземат по-верни решения от тези, които сега се вземат.

   - Кой пък може да забрани на президента, на правителството?

   - Вие - масите, мнозинството! Непопулярните мерки наричате "правилни решения"...

   - Да, така е. Сега има демокрация. Най-важните решения се вземат от мнозинството. То винаги е право.

   - Най-висока осъзнатост винаги са постигали в началото само единици, Владимире, а на повечето хора трябва време.

   - Щом е така, защо е нужна демокрация, референдуми?

   - Те са нужни като амортизатори, за да няма резки сътресения. Когато амортизаторите не са добри, става революция. Периодът на революцията е винаги тежък за мнозинството.

   - Но празникът на хората от местата и вилите не е революция. Може ли да има нещо лошо в него тогава?

   - Подобен празник би бил хубаво нещо. Той е нужен на хората, много е необходим! Трябва да се учреди колкото може по-скоро. Ще мисля как може да стане по-бързо.

   - Аз ще ти помогна. Аз знам по-добре какви лостове могат да се задействат най-ефективно в нашия живот. Аз във вестниците... Или не, в твоята книга ще напиша за хората от местата и вилите и ще помоля всеки да изпрати телеграма до правителството и Държавната Дума: "Молим да се учреди празник на хората от местата и вилите и празник на Земята." Само че на коя дата?

   - На 23 юли.

   - Защо 23?

   - Подходящ ден. При това, той е и твоят рожден ден. Нали тази прекрасна идея е всъщност твоя?

   - Добре. Значи нека хората да пишат в телеграмите си: "23 юли узаконете като празник на хората от местата и празник на цялата Земя". Щом в правителството и парламента почнат да ги четат и да се замислят защо хората им изпращат такива телеграми, ти веднага им метни своя лъч...

   - Ще го метна! С всички сили ще го метна! И ще има празник - светъл и прекрасен. Всички хора ще се радват - и цялата Земя ще се зарадва.

 - Защо пък всички трябва да се радват? Това е само празник за хората с лични парцели.

 - Трябва така да се направи, че всички да се радват, на всички да им е хубаво. Този празник ще започне от Русия, ще стане най-прекрасният празник на цялата Земя - празник на душата!

   - А как ще го празнуват за пръв път в Русия? Та нали никой не знае как се празнува този празник.

   - Сърцето на всеки ще му подскаже какво трябва да прави на този ден, а в общи линии аз ще го моделирам сега, виж... - и Анастасия заприказва, ясно произнасяйки всяка буква. Тя говореше бързо и вдъхновено. Ритъмът на речта й, строежът на фразите, произношението - всичко това стана съвсем необикновено в този момент. 

   - Нека в този ден Русия се събуди на разсъмване. Всички хора - сами, семейно или с приятели - ще отидат при земята и ще застанат на нея с боси крака. Ония, които имат свои малки земни участъци, където собственоръчно отглеждат плодове, нека посрещнат първия слънчев лъч сред своите растения. Да пипнат с ръце всеки вид, който са засадили; а когато слънчицето изгрее, нека от всеки плод да откъснат по един и да го изядат. И нищо повече да не ядат до обед. Дотогава да са събрали плодовете и зеленчуците. Нека всеки помисли за живота си, за радостта, за своето предназначение; всеки да си спомни в този момент с любов за своите приятели и близки, да помисли защо растат неговите растения там, с каква цел - и на всяко едно да се опита да определи предназначението. И всеки човек на този празник, до пладне, трябва да се уедини поне за един час - няма значение къде и как, но непременно да остане някъде сам. Поне за един час да се опита да погледне в себе си. А на обед - да се събере цялото семейство. А също и хората, които живеят заедно, и гостите, дошли отдалече. Да приготвят трапезата от плодовете, които е родила земята до обедния час. Нека всеки сложи на масата това, което му дойде от сърце и душа, и всички да се погледнат един друг нежно в очите. Нека най-възрастният и най-младият благословят трапезата и нека почне спокоен разговор за доброто, за всеки, който е на масата...

    Картините, които описваше Анастасия изникваха една след друга необикновено ярко. Сам аз се видях как стоя на масата - а наоколо пълно с хора, - увлечен от празника, повярвал в него или, още по-точно, сякаш празникът наистина вече беше почнал. Тогава казах:

   - Трябва да се вдигне първи тост, още преди да почне обяда. Всички да вдигнат чаши! Да пием за Земята, за Любовта... - усещах как вече държа чаша в ръката си. Но тя изведнъж ме прекъсна.

   - Володя, нека на тази трапеза да няма от хмелната отрова... - и от ръцете ми изведнъж изчезна чашата...

   - Анастасия, млъкни! Не разваляй празника!

   - Е, какво, щом искаш, нека на масата да има плодово вино, но да се пие на малки глътки, нали?...

   - Е, добре, нека да е вино - да не се променят веднага традициите. А след обеда какво ще правим?

   - Нека всички хора се върнат в града. Вече са събрали плодовете от своите места, носят ги в кошнички и черпят всички, които нямат... Всички се радват! Виждаш ли: и ония, които взимат, се радват; и тези, които дават се радват. О, колко много положителни емоции! Виж: едно момиченце носи домати и няма кому да даде, вече всички си имат. То е разстроено... И изведнъж намира на кого да даде: виждаш ли как черпи с домат една жена? И момиченцето си радва, и жената сияе от умиление. О, колко много радостни чувства през този ден! Те ще победят много болести - и смъртоносните, и дългогогдишните болести ще си отидат. Нека всички - и неизлечимо болните, и по-леко болните - излязат в този ден да посрещнат потока от хора, които се връщат от местата и вилите си. Лъчите на Любовта, на Доброто, както и донесените плодове ще излекуват, ще победят всички болести! Гледай, гледай! Не виждаш ли какво става на гарата? Реки от хора с цветни кошници... Виж как светят очите им от безметежно щастие и доброта!

   Анастасия сякаш цялата сияеше и все повече и повече се вдъхновяваше от идеята за празника. Очите й не просто искряха, а направо започнаха да изпускат синкава, лазурна светлина. Хиляди нюанси на радостта минаваха през лицето й, сякаш в мозъка й, като бурен поток, прииждаха картините на Великия празник.

   Изведнъж Анастасия млъкна, а след това, като подви единия си крак и протегна дясната си ръка нагоре, с другия отскочи така пъргаво, че полетя като стрела - стигна почти до първите клончета на кедъра! Като стъпи отново на земята, тя замахна широко с ръка, плесна с ръце - и ненадейно по цялата поляна се разля синкаво сияние. От този миг нататък всяка нейна дума, всеки звук сякаш почнаха да ги повтарят буквално - всяка, и най-мъничката тревичка и бубулечица и всеки кедър в гората, дори и най-величественият! Сякаш някаква невидима, грамадна сила усилваше фразите на Анастасия. Тя не говореше високо, но аз усещах, че в момента ги чува всяка жилчица на необятната Вселена. Даже и аз добавях свои фрази, защото никой на мое място не би могъл да се удържи.

      Ето какво говореше тя:

   - Този ден в Русия ще пристигат гости. И всички ония, които Земята е родила като атланти. Ще се върнат като блудни синове. Нека в цяла Русия на този ден хората се събудят на разсъмване! И нека през целия този ден от струните на вселенската арфа да се лее щастлива мелодия. Всички бардове по улиците и дворовете нека свирят на китари. Нека даже и най- възрастният в този ден се подмлади и стане какъвто е бил преди много, много години...

   - И аз ли ще се подмладя, Анастасия?

   - Да, и ние с теб, Владимире, ще станем млади като всички други! И предишните старци ще напишат на децата писмо. А децата - на своите родители... Дори и най-мъничките дечица, които правят своята първа крачка в живота ще влязат в един радостен и щастлив свят. В този велик ден няма да има нещо, което да огорчи децата! И нека да няма разлика между малки и големи.

   И тогава всички Богове ще слязат на Земята. Нека всички Богове в този ден се въплътят в най-прости и прекрасни образи. Тогава Сам Бог, Единният, Вселенският Бог ще се почувства щастлив! Нека през този ден и ти бъдеш много щастлив - от Любовта на просиялата Земя!

   Анастасия се увлече до забрава от картините на този празник. Тя се въртеше по поляната, сякаш танцуваше, обхвата от растящо въодушевление.

   - Я спри, спри! - изведнъж викнах аз на Анастасия, разбирайки, че тя възприема всичко насериозно. Тя не просто изказва някакви думи - аз разбрах, че тя отново започна да моделира: с всяка своя дума, с всяка своя странна фраза! Тя моделираше картините на празника! И с присъщата си упоритост ще продължи да ги моделира и да мечтае за тях, докато мечтите й не се превърнат в реалност. Като фанатичка ще продължи да мечтае. За своите виладжии ще го направи, както го е правила двадесет години до този момент. И викнах аз, за да я спра:

            - Ти какво, полудя ли? Та аз се пошегувах с тоя празник. Пошегувах се, не разбра ли?

   Анастасия спря като закована. Като я погледнах в лицето, душата ми изведнъж се сгърчи от болка,  виждайки как то се измени. Тя се обърка като дете. Очите й ме гледаха с болка и съжаление. Едва ли не шепнейки, тя най-сетне каза:

   - А аз всичко го приех за истина, Володя... И вече всичко моделирах. И във веригата на събитията вече се вплете звеното на човешките телеграми. Без тях ще се наруши редът на събитията. Аз приех идеята ти, повярвах в нея - и я осъществих. Помислих си, че ти говориш съвсем сериозно за празника и телеграмите, за да мога, както каза, да пусна в действие своя лъч...

   - Добре, добре, ще опитам. Само се успокой. Може пък тези телеграми никой да не иска да ги изпраща...

   - Ще се намерят хора - хора, които ще разберат. Ще го разберат и в правителството, и в парламента ви също... И ще има празник! Ще има! Виж: ...

   И картините на празника отново препуснаха.

   Ето, аз ви разказах за този случай, пък вие постъпете, както сърцето и душата ви диктуват.