Книга 4

4-5.IX - 11.X.120(1984)г.
София – Изгрев

ОСИЯНИЯ ЗА КРАСОТАТА

С разрешение на Източника - с дълбока благодарност към скулптора Стоян Господинов, който стана причина за появяването на тази книга

Шеметни са висините на ясновселената, от които слиза Божествената красота! Малко са съществата, които имат достъп до магнитите на полето, откъдето красотата извира. Ромонът на монадните извори е нищо, в сравнение с изворите на красотата. Монадните извори образуват обширния свят на Найанда, намиращ се в океана на хипервселената. Но красотата ликува в най-високия престол на ясновселената! Морето на Разцъфналите Лотоси ясно трепти и прозвънява в небесата на Най-Върховната! Но Аз¹, Който се наричам Елма, наслагвам световете един в друг именно по законите на красотата. Съвършено е невъзможен Божествен живот без съобразяване с тези закони. Физическата вселена може да съществува изключително благодарение на красотата.

Красотата носи мир и радост, а Правдата - мяра и топлина. Лоното на красотата е Мъдростта; Доброто е нейна майка; а Истината - неин баща. Нейна сестра е свободата, а брат - Правдата.

Проявеният Бог в духовния свят, или супервселената, се нарича Дух Божий. Истината е Неговият първи плод. С Истината, Духът Божий намира онова проявление на Любовта и Мъдростта, което е най-съвършено. Красотата пък е родена от брака на Истината с Доброто. На това основание, живите същества са дотолкова красиви, доколкото проявяват Истината и Доброто. Тъй като красотата прониква цялата природа, съдете сами дали Истината и Доброто се съчетават в нея или не.

Лесно се познава кой лъже себе си, природата или Бога - който не е красив. Лесно се познава кой извършва насилие - който не е красив. Така наречената "красота на грозното" е нещо невярно, то е заблуда. Наистина, има една демонична красота на ада, на хищника, на злото, но тя е сянката на красотата. Това е особен вид красота, нямаща нищо общо с Любовта, но извираща от Истината, понеже нелицемерните пъклени духове не спират вътрешен импулс, а това не може да не ги направи красиви. Само очите им са грозни, отвратителни и ужасни. Това, рано или късно, неизбежно ги откъсва от брега на Истината и те стават подвластни на смъртта.

Обаянието на Божествената красота е не само в очите, но и в особения израз на лицето. Безсъвестните духове умеят да имитират благостта, но това е лицемерие и то много лесно се разпознава. Но красотата не е израз само на Истината и Доброто. Тя е иманентна същност на Мировата Душа, която съчетава Истината и Доброто в мир. Именно мирът е най-висшият извор на красотата. Ясновселената моделира красотата навсякъде, само защото е в състояние на дълбок вътрешен, Божествен мир. Самото название на Мировата Душа произлиза от "мир", а не от "свят". Светът е под управление на Духа Божий, а там мирът не е основно благо. Духът Божий понякога провежда революции, допуска катастрофи и катаклизми, за да учи съществата. Той има право на това. Елма - т.е. Аз, вашият Господ, - още повече от Моята духовна същност - Духа Божий - имам право да възпитавам всички по методите на доброто и злото. От духовните катаклизми и революции Аз създавам и природни, биологически, физически, като по този начин лишавам съществата от втвърдяването, от свикването с една форма. Природата се подчинява на Моя глас. Аз допускам злото, страданието, болката, ужаса само там, където някой ги е допускал - сега или в минало прераждане - по отношение на друг. И в това Аз не мога да направя никаква грешка, защото работя с Мозък, отчитащ отклоненията с точност до безкрайност. Единственото мерило за верността към Истината и Доброто, от което Мозъкът Ми се ръководи - това е красотата. Отклоненията от Божествената красота Ме принуждават да преизчислявам съдбите на виновните и да ги вкарвам в коригиращи цикли, чрез които да си възвръщат красотата. Понякога се стига до пълното й загубване, но това е само урок, за да се добие смирение. Прекрасното, възвишеното и идеалното не винаги имат външно красива форма в преходния свят и това има своето най-дълбоко значение. Ако не бях създал Природата, нямаше да има възможност за отклонения. А те са прекрасна школа за божества, ангели и хора, окаляни от суета, тщеславие, високомерие.

Божеството на Красотата може да превръща лесно дисхармонията в хармония, неживото - в живо, живото - в безсмъртно. Няма друга сила в Битието, можеща тъй прекрасно да образува нови светове, нови звездни острови, нови вселени! Особеното в нея е храненето на плоските галактики с "асуин", за който вече съм ви говорил. Звездните купове, от какъвто е Сириус, например, хранят спиралните галактики с асуин. Това са образи, съчетания от багри, особена прамузика и неща, които са извън обсега на вашите сегашни сетива. Асуинът се ражда в сънищата на Мировата Душа и се оживява от пламъка на Абсолютния Дух - или тотвселената. Материята чака жадно тези първообрази и първоеманации, за да одухотворява Природата и обществото с тихото им великолепие.

Ясновселената най-лесно се постига с чувството за Божествена красота. Само ясновселената може да създава образи, композиции и пластика, живеещи нетленен живот. Ако можете да бъдете майки, ясновселената ще ви подари вълшебна пръчица, с която да превръщате мечтите и сънищата си в реалност. Елма пък ще ви даде вдъхновение и материал, за да станете ваятели на красота. Моментът, в който се превърнете в майки на човечеството, е най-важният момент във вашето развитие. Това значи, че вие преминавате от спиралната галактика в ново, сферично поле, където в душата ви ще започне да се насъбира млякото на ясновселенския асуин. Той има свойството да създава модели от ясновселенски дух. Те все още нямат форма, но имат спектри и вибрации, които пораждат небивали вълнения в пробудените души! От тези видения се раждат мисъл-форми и чувства, рисуващи първообрази на Божествената красота. Ако отсега красивото остава в хранилищата на сърцето ви, а грозното намира затворени врати пред него, бъдете сигурни, че Мировата Душа ще ви забележи. Тя забелязва всеки, които върви като музика през живота на другите. Няма сила в света, която може да противостои на душевната мяра, пластика и хармония! Не съществува такъв ад, който да не се вълнува от съвършенството на Божествената красота! Най-пропадналите йерархии нямат отношение нито към Истината, нито към Любовта, нито към Мъдростта, но красотата ги докосва. Точно затова орфеидите - божествата на съзвучието,- и прелестните малианиди - богините на опияняващата, силна хубост, проникват там, където и Самият Аз слизам много рядко. Не само в пъкъла, но и в животинското царство, където той е проникнал с най-страшните си форми - тези на насекомите и змиите, - музата на орфеидите няма предел на въздействието си. Същите мисли и чувства в човешката раса, които не се отличават по нищо от кобрата, пепелянката, паяка или скорпиона, заиграват свещен танц под звуците на Орфеевата свирка. Нима може ясновселената, която е лоно на вибрациите, да не управлява същества, подчинени на вибрации? Няма, наистина няма нито един пъклен дух, който да не се развълнува от трепета на сърцето! В името на красотата, царе са харизвали царства, императори - империи, сатанаили - мрачни галактики! Красотата събужда соковете на орхидеята, красотата подписва мирни договори и стъписва освирепели армии и пълчища! Не веднъж сам Бог Елма - Господарят на Господарите и Победителят на Победителите - е притаявал дъх пред омайната краска на някой изгрев, пред зимната феерия на заспалите елхи и кедри или пред невинния поглед на любовта и прошката. Не веднъж обитатели на бездънния простор са пътували милиони и милиони години, само и само да попаднат върху ризката на някое омайниче или на някой стрък момина сълза. Милиарди цивилизации искат от Господа, от време на време да загаси за малко цялото Битие, за да се отдадат сетивата им на някое ново, красиво творение, на някоя дивна картина от астрално вълнение, предизвикана от мощта на художника или пианиста.

Мир, мир, мир, мир, мир и радост и най-живо, прекрасно веселие озарява духовете на всички, които се прекланят пред храма на красотата! От най-първия миг на Сътворението, та чак до последния дъх на заспиващия Брама, красотата се премята и бляска на слънцето, подобно на цяла вселена от сребърни риби, полудели от радост и щастие!

Бъди благословен ти, най-мощен зов на ясновселената, осияващ сърцата на ангели, зверове и човеци!

4-5.09.1984 г.

Цялата ясновселена чисто предава трептения. Частиците идват от тотвселената, а вълните - от ясновселената. Тъй като яснината, виделината и светлината са три единства от вълни и частици, основата на красотата е в синтеза на три двойки най-важни добродетели. Ясновселената и тотвселената създават яснината, ултравселената и супервселената - виделината, а панвселената и вселената - светлината. Ако фотонът е частицата на светлината, то виделионът (видеонът) е частица на виделината, а яснóнът - на яснината. Светлината пътува със скорост от 300 до 860 хиляди километра в секунда, виделината - със скорост над четири билиона километра в секунда, а яснината - с практически безкрайна скорост. Нямате още представа за виделината, а какво остава за яснината. Ако вълните на светлината са електромагнитни, то вълните на виделината са идео-представни, а тези на яснината - миро-радостни.

Красотата се изявява именно чрез моретата от яснина, виделина и светлина. Трябва да знаете, че яснината слиза при вас под формата на музика и математика, виделината - на философия и изкуство, а светлината - на физика и биология. Праобразите и праидеите наистина слизат от духовния свят; прамузиката и праматематиката - от Божествения; а физиката и биологията - от физическия. Съдете сега колко велика и универсална е красотата, щом прониква всички тия сфери на проява! А Аз, Господарят на хипервселената, назоваем с името Елма, моделирам цялото Проявено Битие с могъщата сила на Словото, Което се нарича Христос. От Словото, всъщност, произтичат всички фундаментални вълни и частици, изграждащи трите Вселени. Проумейте Кой положи основите на славянския език, щом като всяка дума съдържа в себе си недрата на изходните й същности. Така например, частицата "видеóн" в умствения овят намира своята противоположност в частицата "идеóн" от причинния, която е носител на идеите. От тук става ясно, че образите, носени от видеона, са всъщност рожби на идеите, тъй както "видеон" е дума, производна от "идеон". "Идеон", от своя страна, произлиза от "деóн" - още по-фундаментална частица, отразяваща Божествения си произход в понятието "део". Така и "идейност" произлиза от "дейност", като доказателство, че в Божествения свят дейността е първична, а идейността - вторична и отражение на Божествената дейност в полето на духовния свят. "Деон" пък произлиза от частицата "еóн" - проява на времето, обаче на Божественото, не на вашето време. "Еон", от своя страна, е проява на елементарната частица "он", означаваща, на славянски, проява на Третото Лице на Бога, а "он" произлиза от "н" - Хармоничната Същност на Абсолютния Дух. От нея, именно, произлизат яснината, виделината и светлината. Красотата, хубостта, очарованието, мекотата, нежността произлизат именно от хармóна - частицата-елохим "н".

Моята, Моята, Моята жива Любов наслагва всички трепети и отменя неотменни закони! Но красотата е онзи Мой лост, чрез който оживявам най-мъртвите и възкресявам най-живите. Правдата не е Правда, ако не е увенчана с красота; истина без красота не е Истина; мъдрост без красота не е Мъдрост; и добро без красота не е Добро. Работете и живейте с озарението на Красотата, ако искате да Ме имате за Приятел!

6.09.1984 г.

Определено е колко могъща може да бъде красотата. Преди нея са само пет сили: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Наличието на всичките пет някъде ражда пълната, Божествената красота. Всичко останало може да е красивост, но не и Красота. Най-последна е онази прелестна и чиста сила, която наричате Съвършенство.

Казал съм вече, че в духовния свят съвършенството е "нещо, увенчано с връх", а в Божествения - "нещо, което се върши взаимно". Именно в този смисъл, предателството на първите изменници протече като користно нарушаване на единството между тези седем сили. Колкото повече от тях са изхвърлени от поведението им, толкова по-отвратителни и безобразни стават виновните за това.

Красотата има тази магична мощ да обединява първите пет добродетели. Съвършенството пък привежда този синтез в действие. Това произтича от самата му същност - вършене. Представите за статично, пасивно съвършенство нямат нищо общо с истината. Единствено Абсолютният Дух, или Бог Отец, може да бъде в пълен покой. Той може да бъде и наистина е невъзмутим, т.е. "неразмътваем", което е друга форма на същата дума. Точно затова Неговата най-дълбока същност е мирът, означаващ абсолютна яснина, и радостта - непремèнен резултат от наличието на мир. Точно това Ме накара някога да внуша на Хегел определението "Абсолютен", като философски синоним на Бог Отец¹. Никой друг по-добре от Хегел не е установил Неговите качества.

Не случайно е казано: "Отче наш, Който си на небесата..." Къде остава тогава Неговото съвършенство, щом като Той е на небесата? Съвършен е Отец Ми чрез Своята проява като Господ! Това съм Аз - съвършеният Елма, - Божият Син или още Христос. Духът Божий е Моето духовно тяло, Великата Разумна Природа - природното Ми тяло, Вселената - физическото ми тяло. Абсолютният Дух е Баща Ми, а Мировата Душа - Моята Майка. Това, което замисля Отец Ми, Аз го изпълнявам. Най-рядката среда, в която съществувам и работя, е тази на супервселената; най-гъстата - микросредата на ултравселената; а на планети като вашата съществувам най-чисто като диамант, т.е. като елмаз - земното въплъщение на Елма. Само че истинското наименование на елмаза е "зелма": буквите отзад напред означават "Абсолютният” (Дух), “Мировата” (Душа) (и) “Любовното (Им) Единение (на) Земята". Като добиете един ден елмазени тела, ще разберете и това.

Когато съм ви казвал, че Бог страда и се развива, това не се отнася за Абсолютния Дух. Абсолютният Дух не може да лиши Себе Си от невъзмутимост, защото тогава няма да е Абсолютен.

Страдам и се развивам Аз, Елма, както и Моят Дух, но Отец Ми не страда, а отсъства; и не се развива, а твори. Отсъства навсякъде, където някой или нещо не е в хармония с Него. Твори непрекъснато, но за Мен това значи циклично, защото Духът Ми диша, а Аз се смалявам и уголемявам. Аз се проявявам и изявявам, а Духът Ми се изявява, без да се проявява. Отец Ми нито се изявява, нито се проявява. Той чрез Мен е във всичко, но чрез Себе Си е независим от всичко.

Сега мисля, че вече разбрахте защо съм съвършен, а същевременно страдам и се развивам. Идеята за статичното съвършенство е размътила мозъците на философите и затова те съчиниха "основния въпрос на философията", който раздели Истината на религия и атеизъм. А всъщност и двете са прави: за ония, които са в хармония с Отца Ми, Той съществува; за останалите не съществува. Това обаче съвсем не значи, че последните няма да имат работа с Мене...

Управлението на духовния свят - или свръхвселената - принадлежи на Мене. Моя е и властта над вселената; но от ултравселената управлявам само едната половина. Това е половината на Проявения Божествен свят, където имам всички пълномощия от Отца Ми.

Ултравселената се дели на три: хипервселена, ясновселена и тотвселена. Кабалистически и математически, Моята, хипервселената, е точно една втора част от другите две. Но по-горе от хипервселената Аз не мога да се издигна, освен с благоволението на Отца Ми. И трябва да ви кажа, че Аз много често се издигам и пребивавам и там, но не по Моята воля, а по волята на Онзи, Който е над всичко. Понеже, ако вършех всичко по Моята воля, Аз нямаше да съм Елма, а някой пъклен представител.

Та и това осияние беше посветено на Красотата - и ще ви кажа защо. 3ащото Красотата е езикът на Отца Ми и Майка Ми, чрез който Те разговарят с Мене!

7.09.1984 г.

Милиони хора произнасят името на Тот - това е думата "татко" ("тате"). Най-точно са го възприели някои славяни. Те и елините, от които идва буквата "Т", намират, че над Отца няма нищо друго. А някои западни народи измениха писането на "Т", когато го пишат малко (t), и от това произлезе практиката им да се поставят над Отца. Малките букви изразяват проекциите на божествата в народите. Откакто Римската империя поруга Сина на Отца, "т"-то се превърна на кръст (t). Оттогава Западът овладя управлението, овладя авторството, овладя известността. “Царството, силата и славата" престанаха да бъдат на Отца. Моят меч трябваше да се кръстоса с мечовете на тия, които Ме разпнаха. Римската империя рухна. Така, една по една, неизбежно са рухвали всички империи, които Ме гонят. Наново през този век римляните се обединиха в нацистка Германия, и със своите кръстове по флагове, дрехи и машини се хвърлиха да разкъсат народа Ми, но не успяха. Моят Отец имаше по-силен знак от кръста, и това беше чукът - буквата "Т"! Независимо от строгия ред и многото несправедливости, в Русия беше и си остава Моето благоволение. Както Сталин, така и някои след него провеждат не руско, а друго влияние, но това няма да продължи още дълго. Основният метод на предателите е да направят строя в Русия противен на народа й и на останалия свят. Моята десница обаче не ще позволи да пострада още веднъж народ, в който идвам да благовествувам. Силите, които му препятствуват, ще бъдат пометени! Сега единственото спасение на Русия и нейните приятели е да направят живота сносен, свободен и симпатичен. Тогава не Америка, а Русия ще предава чрез спътниците къде, всъщност, се заражда Царството Божие на Земята. Необходимо е тези, които са Ми верни, да проумеят, че несносният живот при вас не е плод на руска, а на противоруска намеса. Някои ръководители са подкупени да провеждат режим, планиран от Моите стари врагове, които са били винаги ултрамилиардери. Ясновселената и тотвселената обаче целят да проявят себе си именно в Русия - и не мислете, че някой ще може да се противопостави на Отца Ми! Ясновселената поставя нова задача на славяните: да покажат как се сваля раят на Земята. Тъкмо тогава властта ще ви покани, защото много добре знае, че вие единствени можете да се справите с тази задача. Комунизмът ще стане привлекателен за народите, но само когато се превърне от червен в бял. Не мислете, че враговете на Русия така лесно ще допуснат това. Тогава армията и секретните служби ще трябва да имат пак много работа, но вече в защита на оазисите на новия живот сред природата. Тези от тях, които са въздържатели и вегетарианци, ще имат право да живеят в екологичните резервати на свободното майчинство и любов. За това вече съм ви говорил в Лекциите за Любовта, майчинството, семейството и интимния живот при Новата Култура. Оръжията на вашите пазители също ще бъдат нови - Аз лично ще ви ги направя. Те няма да убиват, а ще приспиват.

И това осияние е осияние за Красотата. Защото от красотата, с която ще оградите човечеството, зависи коя система ще овладее света. Няма да мине пак без ожесточена съпротива на ада. Но ако руският народ и въобще славяните не изпълнят задачата в определения срок, ще Си потърся народ, който е съгласен да Ме приеме.

8.09.1984 г.

Утрешният ден на земното човечество е много ведър и хубав! Определил съм за вас най-неизречими с думи радости, най-обилни блага. Красотата обаче ще бъде кралица, а нейни поданици ще са всички, които живеят с любовта. Аз наричам "красиво" онова, което е Моя изява. Няма нищо извън Мен, което да е красиво - това просто е невъзможно. Божествата и ангелите са красиви единствено поради Мене. Който расте и се развива, озарен от любовта към Мене, само той може да бъде прекрасен, хубав и магнетичен. Рамките на материята и ограниченията на хилядите условности не го засягат. Носи ли някой Моя знак на лицето и тялото си, обичан ще бъде от всички! Моите Си Аз ги познавам и ги викам по име. Носят ли нежност, Истина, правда и обич за всички, те неизбежно стават красиви и одухотворени. Не живеят ли за всички, а само за някои по-близки, чистотата им постепенно изчезва и те погрозняват и остаряват. Няма такова нещо, което вие наричате "любов към ближния"! Не че няма, но без любовта към всички, това е нещо временно и пълно с всякакви лоши изненади. Първата от тях е настъпващата грозота и старост.

Не очаквайте скоро да заговоря за красотата като изкуство. Наистина, изкуството е едно от нейните велики приложения, но съвсем не на първо място. Изкуство може да има и има не само в познатите ви жанрове, но, най-вече, изкуство е общуването с Мен, с хората и природата. Носите ли радост, мир, истина и хармония навсякъде, вие сте най-великите хора на изкуството; но има ли нещо нечисто във вас, не пропущате ли любовта и обичта свободно и изобилно, нямате шансове да оживеете. Този, който иска да бъде живописец, скулптор, музикант или поет, най-първо трябва да "нарисува" собственото си лице, после да извае собственото си тяло, след това - да отвори душата си за Божествената музика; а най-после - да се остави и на Всемирната Поезия сама да говори чрез него. Образите и ритмите, римите и строфите на тази поезия не са написани или изречени думи, а вашето собствено плуване през живота, което трябва да осиява всички наоколо. Едва тогава наслагвайте най-прекрасно вътрешните си преживявания и нечувани вдъхновения и на платно, лист или чрез танца и музиката. Юнското утро не трябва да бъде по-ведро от усмивката ви, нито пладнето през август - по-топло от ласките ви; нито октомврийската есен - по-плодородна от сърцето ви! Най-нежно загърнете с плащ от любов и Христóва грижа всяко същество, което страда за ласка - и само тогава Аз лично ще измоля от Отца Си да ви направи истински поети, истински музиканти, истински живописци, ваятели и актьори. Не че досега не е слизал сам Тот в някои шедьоври на човечеството, но те се броят на пръсти и славата им е слава на Трите Вселени. От сега нататък обаче изискването ще бъде неотменимо: красота ще раздава само онзи, който има красота. А да имаш красота, значи да я получаваш отвсякъде. А за да получаваш, трябва да се отваряш. Когато се отворите за всички и се затворите за прадедите и дедите си, заявявам ви, сам Аз ще сляза помежду вас от всичките Си звезди и частици - и тази нещастна планета ще се изпълни с красота и със знание за Господа! Не питайте как се постига красотата - техниката е една илюзия. Красотата, като първа дъщеря на Отца ни и Майка ни, има една велика способност - да се самозаражда от "нищо", като самите Тях.

9.09.1984г.

Ултравселената се подчинява на Божествената красота, супервселената - на духовната, а вселената - на физическата. Изворът на Божествената красота е саможертвата, на духовната - съвършенството, а на физическата - щастието. Пълната красота, следователно, иде от пълната саможертва, пълното съвършенство и пълното щастие. Появи ли се обаче преобладаване на един от тези три импулса, не очаквайте нещо добро. Основата на пълната красота е в провеждането на трите импулса свободно, без съпротива. Нещастието ви се състои в това, че вие искате да сте щастливи, без да сте съвършени; или искате да сте съвършени, без да сте щастливи на Земята. Или искате да сте съвършени, без да се пожертвате; или искате да се пожертвате, без да сте съвършени. Или искате да се пожертвате, без да сте щастливи; или да сте щастливи, без да се пожертвувате. Всичко това загрозява лицето и тялото ви и съкращава живота ви на Земята. По-точно определение на остаряването не съществува.

Какво означава "композиция"? - Онова съчетание на частите, което прави Цялото прекрасно, красиво и съвършено. Останалото не е композиция, а хаос. Хаосът не признава закономерно съчетание на елементите, не признава структури, хармония, съобразяване. Не укорявайте хаоса - той се представя и ръководи от един цял елохим - една от 24-те "елементарни частици", програмирана да се движи напълно свободно от останалите и напълно непрограмирано. Хаосът е състояние на Божествена свобода, но Истината изисква съответствие на идеята с поведението и /затова/ Природата създава условия, при които да расте степента на това съответствие. Тук не хаосът, а вече подредеността на елементите в системи и структури е израз на свободата, защото само онзи е свободен, който се подчинява на правилното съчетание на елементите в композицията. Хаосът е необходим, понеже винаги в елементите съществува жажда за пълно неподчинение на каквито и да е правила и канони, и това е заложено от Мен - от Господа, Който съм Цар на хипервселената. Работил съм и винаги ще работя, най-много разчитайки на хаоса, въпреки че никой не е по-подреден от Мене. Защото в хаоса монадите Ми си отпочиват от напрежение, от усилията, които е трябвало да правят за съобразяване на собствения глас с гласовете на другите монади.

Ядрените сили - това са Мои сили: те принуждават неутроните да живеят напълно задружно, в състояние на най-плътна близост, въпреки че те самите се отблъскват помежду си. Всеки един от тях може да бъде - и в друго пространство е - цяла вселена, но степента на саможертва ги причислява, преди всичко, към ултравселената. Точно това напрежение на баланса между личния глас и гласовете на другите освобождава енергия, необходима за съществуването на неутрона като цяла вселена. Но има мигове, когато неутронът – и, съответно, вселената, която той представлява - се освобождава от ядрените сили и тогава преживява върховния оргазъм на космичната експлозия! Той преминава от ултравселената в супервселената изцяло, където се зарежда с нови образи и идеи. Те са грамадно количество, тъй като сега орбита или включение в структура не съществува и той контактува с неимоверно количество случайно срещани елементи на Цялото. Това разширение в пространството се извършва до известен предел, след което отново възвръщам неутрона в божествения свят. Тук той ще разкаже и представи всичко, което е почерпил в оргазма си на суперниво.

Този процес на преминаване в динамичния хаос Аз наричам "зареждане с красота". Има и относително статичен хаос, красотата на който е потенциална. Това е "глината" на Отца Ми - неустроената физическа вселена.

10.09.1984г .

Носител на красота е всеки, обаче изявителите не са още много. Носителството е дар Божий; изявителството е приоритет на Духа.

Който приеме единството на Трите Вселени, той превръща дара в изява. Затова роденото от Духа не може да не отваря нови хоризонти на дейност и плодородие. Живата красота има точно това свойство: да се изявява. Тя не се крие от никого. Истината, от която тя произтича, не търпи нищо скрито и потулено, затова и красотата обича простор и мащаби. Разбира се, пространствено всичко е относително, но сферата на въздействие на един красив обект е много по-голяма от самия него. Това е един от законите на красотата. Не може ли красивото да облъчва всичко наоколо на голямо разстояние, то започва да произвежда мощни разрушителни токове по отношение на факторите, които му препятстват. Обикновено се счита, че естетичното, за разлика от етичното, не е разрушително, а тъкмо обратното - открива само доброто. Това, безспорно, е основно свойство на естетичното, но то съвсем не изключва опасността от красотата за всички ония неща и хора, които искат да стоят много близко до нея. Невъзможно е да обсебиш красотата - тя е дух ефирен! Пленница тя не може да бъде! Ето защо, тя просто изчезва, ако някъде се опитат да я заробят. Мнозина са се опитвали, но никой не е успял.

Красотата е призвана от Майка си, ясновселената, да буди душите за летеж и осияние. Оживяваща приказни радости и вълнения, тя не търпи притежание, а иска живо сътворчество. Фотоните, видеóните и яснóните имат различен произход, но едно ги обединява: никога не пожелават да влязат там, където не ги желаят. Оттук и красотата, като тяхно творение, никога не се натрапва и не изисква присъствие. Позирането и жаждата да ни се възхищават не иде от красотата, а от тщеславието. Красотата е свят, сам за себе си: той живее много добре и когато не го гледат. Разберете това и никога не се отчайвайте, че красотата, която притежавате или раждате, отивала "напразно". Такова нещо няма в Космоса. Най-голямата заблуда е тази. Красивото се носи из Трите Вселени като прекрасна музика и симфония; тя се отбелязва върху всяка частица и вълна на тотвселената и ясновселената и не изчезва никога, никога, никога! Плодът на Абсолютния Дух и Мировата Душа – Красотата - надживява всички цикли, галактики и вселени! Информация, сама за себе си, не съществува - това е фикция. Но красота, която съдържа информация - това е нещо друго. Останалото са временни шумове в Битието, които имат само подобие на интелигентност или разум, но всъщност са осъдени на разпадане и забрава.

Може ли нещо некрасиво да остане пред лицето на Абсолютния? - Никога! Може ли нещо непрекрасно да остане в лоното на Мировата Душа? - Това е невъзможно! Може ли нещо невъзвишено да остане в светилището на Духа Божий? - Това е пълен абсурд! Казвам "пълен абсурд", защото такова нещо не мога да предизвикам дори Аз - Владетелят на Абсурда. Онази, която допуска някакъв компромис от милост, е само ясновселената. Тя вдъхновява и съхранява прекрасните постъпки на съществата, без да изисква самите те да са красиви. Но тотвселената е категорична: право на вечен живот има само красивото. Под “красиво”, тя разбира онова, което е преминало през изпита на прекрасното. И супервселената не допуска нищо невъзвишено при себе си. Само Христовият Дух - или Аз, имащият власт и над Трите Вселени - допускам съществуването на некрасотата, за да развиват съществата смирение. Няма и не може да има друг път, когато самочувствието поради красота се опита да залее първоосновата на Живота - липсата на самочувствие.

11.09.1984г.

Красотата, значи, обгръща човека отгоре и отдолу, от всички страни. Истината ликува в суперфизата, Мъдростта е в ултрафизата, а Любовта - в хипофизата; Обичта пък - в хиперфизата. Обичта не може да обожава като Любовта, тя се самоотдава. Животът е единство между Любов и Обич, Мъдрост и Истина. А Правдата и Доброто, Красотата и Съвършенството образуват още четири "фúзи" - живи центрове на космични енергии. Яснофизата и тотфизата не действат самостоятелно. Те обаче дават модели и импулси на хиперфизата. Както вече казах, живият език на тези два центъра е красотата, защото красотата има най-комплексен и най-приятен начин на изразяване. Може да се каже, че красотата е най-универсалният език на Трите Вселени - живата основа на всяко общуване между разумните човечества. Не е необходимо абсолютно никакво сложно разследване на мотивите на дадена цивилизация - достатъчно е да видите лицата и телата им. Красивостта може да се имитира магически, но красотата - никога! Бог е най-красивото Същество, а всички останали са красиви, съобразно с тяхната степен на единство с Бога. Господ - или Проявеният Бог - е най-красивото Същество в проявената вселена или хипервселената. И Духът Божий е най-красивият Дух в супервселената. Следователно, за Природата красотата е критерий, особена мярка, еталон, с който се измерват нещата. Заедно е нея, съвършенството е най-точното мерило, което може да се намери в Битието. Завършеността и съдействието – ето логичният и мистичният апотеоз на Красотата навсякъде.

12.09.1984г.

Онзи, който трупа материални блага, по линия на красотата се проваля. Реши ли някой да печели, красотата се отдръпва от него. Лесно може да се обясни защо: Духът не търпи користолюбиви.

Ясновселената обича невинни, а тотвселената - хрисими. Няма по-добра дума от "хрисими", защото е по-силна от "кротки" или "смирени". При това, тя носи вибрациите на Христос - самия Син на Отца. Казах ви вече, че Бог Отец е най-слабото Същество. Синът Му, Христос, е най-силното, а Той е най-слабото - това е диалектика. И Христос не може да бъде най-силният, ако Отец Му не беше най-слабият. Това обаче не значи, че някой може да каже: "Щом е така, аз мога да се преборя с Отца". Цялата Вселена да се съюзи против Него, няма да успее, понеже в Божествения свят слабостта е сила, а силата - слабост. Помнете това, за да разберете защо най-слабото, детето което се ражда, е най-силно от всички. Всички му се подчиняват и му служат!

Може само живото, Божествено съзнание, да желае да бъде слабо. Но има още неща, които го отличават: то не желае да бъде известно, не желае да го хвалят, да коментират каквото и да е относно него; не желае да покорява, да очарова и възхищава. Най-дълбок мир и радост то изпитва, когато е напълно само, в покоите на Абсолютната тишина, осияно от самото себе си. Моретата от Азове произхождат именно от него, а също и Моретата от Единства. Моретата от Азове не са монади. Монадите се раждат готови, макар и още необлечени, докато Азовете са крайният продукт. За вас е трудно да разберете защо Абсолютното се свързва с крайния продукт, след като именно Духът Божий се грижи за плодовете на Битието. Но Азът е плод, който обединява всички вселени - затова неговото възвръщане в Абсолютния означава, фактически, богоравенство. Азът не е част от себето, както се смята от някои, а пълна обективация на себето. Може да запитате: какво общо може да има между обективацията и Абсолютния Дух? Не изглеждат ли те пълни противоположности, не е ли именно Господ пълната обективация на Абсолютния Дух? Може и така да се каже, и това е вярно, но тук има една тънкост: обективираният Аз е опитал всичко и затова става едно с Отца. Именно заради това, между обективирания аз и Онзи, Който е в Началото, няма никаква разлика. Пределно ясно е казано: "Аз и Отец Ми едно сме!" - Господ и Бог са едно и също нещо, погледнато от две страни.

И всичко това живее в пълна хармония и тече в съвършено единство, само защото Красотата прави възможна множествеността на Божиите лица! Количеството на Божиите лица не е само три - това са фундаменталните. Те са безчислени във всички същества, които носят образа и подобието на Бога. Индивидуалността на красотата е ролята на Бога като отделно същество някъде - божество, ангел, човек и пр. Това е най-удивителното, най-дивното свойство на Бога - да съществува едновременно в безчислено количество неповторими образи. Красотата е основната сила, която позволява разнообразието. И ако вие можехте да схващате околните като живо присъствие на някои от лицата на Бога, никога нямаше да проявявате негативно отношение към тях. Няма живо същество, красотата на което да не е белег за присъствието на Бога в него! Живот, озарен от такова разбиране, дава пълното и Божествено щастие, защото този, който обменя красотата на едно Божие лице с тази на което и да е друго, живее във вечно изобилие. Който отказва на Бога да Му даде необходимото за Неговата пълна обективация тук или там, красотата го напуска и той остарява.

Осъзнайте се като лица на Бога и обменяйте Божественото помежду си!

13.09.1984г.

"А"-"О"-"А" - не случайно, на славянски, това са гласните на красотата. Много точно те изразяват произхода, развитието и възвръщането на красотата; а също и истината, че Азът произлиза от Абсолютния Дух и се връща в Абсолютния Дух. При това, ударението на последното "а" показва именно обективирания "Аз". Зоната между необективирания и обективирания "аз" - "О"-то - са наистина условията за обективация. "О"-то също има и силата да изтръгва от Абсолюта закони, които после се снемат в обективирания "Аз" като Красота.

Общото, особеното и единичното също се отразяват в тези три фази на красотата: "А" без ударение – общото, "О"-то - особеното, и удареното "Á" - единичното. Мислите на Тот, творческият импулс, оживяват условията на живот, т.е. на Елма или Господа (на славянски даже с две "о") - и накрая се обективират най-съвършено в мировете на Духа Божий.

Молитвата не се отправя направо към Отца. Тя преминава първо през Господа Иисуса Христа, филтрира се най-прецизно - и нежно отива при Тот, само ако е безкористна. Господ - или Аз, Елма - изпълнявам малките и конкретни молби, и то далече не всички, - а Отец Ми не изпълнява нищо, но праща мир и радост, когато молитвата е благодарност или благославяне.

Трябва да се знае, че молитвата е най-красивото нещо, което съществува в Трите Вселени. Молитвата на всеки клас, всяка йерархия и всеки отделен индивид е различна. Наистина, има и универсални молитви в трите основни полета, но те нямат особена сила, ако не са за щастието на други същества, а са за своето; и ако това остане само словесно пожелание и не се подкрепи незабавно с действие. Тези две условия, плюс строго индивидуалният начин на молене и най-интензивното преживяване на молитвата като Христово състояние, непременно предизвикват отговор и изпълнение. Вие се чудите защо не получавате отговор на молитвите си. Преди всичко, молитва за себе си не се приема. Колкото и сигурни да сте, че сте получили отговор на такава молитва, това е само случайност, съвпадение. Молитва за лично спасение и щастие се приема, само ако това предполага спасението и щастието на другите. Подчертавам множественото число на "другите", защото спасението на "другия", ако пак е за сметка на "другите", не се зачита като добро.

Наистина, когато човек има тясно поле на съзнание, молитвата с думи и на дело сáмо за ближния, също предизвиква отговор, но при условие, че вие желаете и правите всичко за щастието на другия тъй, както той си го представя, а не както вие си го представяте. При това, благодатта тук действува само до момента, до който другият ви лиши от свободата ви или от вашата представа за щастие. А дори и взаимно да се молите един за друг по този начин и да правите всякакви отстъпки и жертви за него, както и той за вас, това също не може да предизвиква дълго време отговор на такива молитви, ако някое друго същество ви е помолило за помощ, но вие сте му отказали.

Помощ не значи да се разкъсваш от благотворителни актове, но /значи/ да желаеш с всичка сила да отдадеш на непознатия или не особено близкия точно онова, от което той има особена нужда; но по такъв начин, че да не ти ограничи свободата да правиш това и за други.

Новото, което искам от вас, е да се молите именно по този начин. Само тогава красотата наоколо ви и собствената ви красота ще бъде Божествена, защото, когато всеки се грижи за всеки, няма абсолютно никаква опасност някой да бъде изоставен. А повечето от вас - и сега, и през всички векове, - с оная, другата философия, почти винаги сте били самотни и изоставени.

14.09.1984г.

Пред вас се поставиха в нова светлина редица класически проблеми и въпроси и предизвикаха цяло наводнение от нови проблеми и въпроси. На някои осиянията, които утре ще бъдат христоматийни, откриха кристално ясно пътя на живота; други признават някои от мислите в тях за "интересни"; а на трети и това, което беше ясно, се обърка окончатално...

Не мислете, че е лесно за ония, които вървят по утъпканите пътища, да си представят новите осияния на Словото като житейска практика. Не само те, но и Словото на Духа Ми в началото на този век в България, както и всичко онова, което съм говорил от 2000 години насам, не е изпълнено както трябва още от никого. Няма две мнения, че всички усилия са възнаградени и че не само в супервселената, но и в ултравселената влязоха милиони Мои последователи; но ученици, в най-пълния смисъл на думата, нямам. Ако имах поне един ученик, който да Ме послуша, повече нямаше защо да живеете при тия условия. С това Аз не осъждам ония, които даваха десетки и стотици пъти живота си за Мене - те вече обиколиха половината вселена, - но казвам:

За да Ми бъде един човек или дух ученик, той, първо, не трябва да остарява; второ, не трябва да допуска отрицателна оценка абсолютно за нищо; и, трето, не трябва да бойкотира проявите и импулсите на Любовта нито в себе си, нито извън себе си. Такъв велик човек Аз познавам - и Той се нарича Учителят! Но това е супервселенският Ми полюс², и Той е равен на Мене и на Отца Ми! Той има право и да нарушава тия изисквания, защото не е ученик, а е Духът на Истината - Духът Божий, Когото някога обещах да ви проводя. Но ученик като Него, с такова смирение и с такава готовност да Ме слуша и да изпълнява Волята Божия, Аз не зная, макар че прекрасни оглашени, вярващи и кандидат-ученици има немалко. Кандидат-ученици сте и някои от вас, но възлюбени ученици има само трима или четирима досега на Земята - това са ония, които умеят да предават Словото Ми неизменено. Но и те още не са готови да изпълнят трите основни изисквания за ученика, за да престанат да остаряват и да не спират любовта вече никъде и никога. Еликсирът на Живота не са разни есенции и тайнствени извори, но самата най-мощна и съвършена същност на ясновселената – прекрасността, като плод на мира; и същността на тотвселената - красотата, като плод на радостта.

Онзи, който иска да се нарича не ученик, а възлюбен на Господа, не трябва да живее нито само за себе си, нито само за близките си, но преди всичко за всички, т.е. за Бога. Това не значи, че трябва и е възможно на всеки поотделно да се помогне, но значи човек да намери онзи творчески и природен център в себе си, чрез който може да стане полезен за всички. Това значи любов към Бога и работа за Бога! Обаче, ако в името на тази любов и тази работа той отблъсне и най-малкото желание на някоя от формите на Бога на Земята, то това вече не е цялостна служба на Божественото.

Изразявам се съвсем точно: не желанията на вампири и тунеядци, а желанията на синовете и дъщерите Божии. Ще ги познаете по това, че те обичат всички и се жертват за всички, като в замяна на това не получават нищо. Но животът изисква и те да получават, за да могат да останат красиви и млади поне петстотин години.

15.09.1984г.

Сладостта и нежността са носители на тотвселенската радост. Живото присъствие на красотата е невъзможно без тези две качества. "Драматичната красота", "трагичната красота" не са от Божествения свят. Когато красотата се проектира във физическия свят, тогава може да придобие тия окраски. И те, психологически, са необходими в пътя на душата към съвършенството.

Но и мирът, който произтича от ясновселената, също има две основни качества: покой и яснота. Може определено да се каже тогава, че ролята на Божествената красота е да постига и открива сладостта, нежността, покоя и яснотата. Но цялото Божествено Битие не отговаря на тия четири категории. Красотата в хипервселената трябва да е абсурдна - само тогава е Красота. Много трудно е обаче за вас да си представите Божествения абсурд - той няма нищо общо с онова, което наричате "абсурдизъм". Вашият абсурд допуска отвратителното и ужасното; Божественият абсурд се основава на онова, което наричате "необуздана фантазия" - но само в положителен, нежен, сладък, ясен и "покоен" смисъл. Това пък, от своя страна, няма нищо общо със сантиментализма. Въпреки това, Божествената красота се възприема от някои пъклени духове именно като сантиментална. Те не са виновни, защото никога не са в състояние да изразяват нежно и сладко мислите и чувствата си. За това е необходима много висока еволюция или синволюция.

Обаче много духове от хипервселената и супервселената могат да играят ролята на груби, зли и ужасни, когато това е необходимо за педагогически цели. Позьорите, насилниците, тщеславните, мързеливите непременно трябва да се сблъскат с алохими или херувими, за да се смирят и осъзнаят. Много лесно е за позьора да се показва пред зелени слушатели и зрители, но в аудитория от херувими и алохими той бива "освиркван" най-безцеремонно и безмилостно. Кожата на насилника пък се съдира от гърба му от майсторите на живото назидание. Същевременно, те прожектират пред очите му всички неправди и жестокости, които е извършил. Мързеливият и тщеславният също намират своите майстори. Живото назидание не е приятно за херувимите и алохимите, но нежността им трябва да отстъпи пред смирението, за да изпълнят мисията на възпитатели, когато това е потребно.

Трябва още да ви говоря за красотата като поведение, но сега ще ви продиктувам няколко осияния за красотата като озарение на артиста и като въздействие. Това е много обширна и дълбока тема и в бъдеще ще я разработя основно. Озарението на човека на изкуството има живо значение за събуждането на човечеството. Носителят на красотата, като специфична енергия и набор от форми, движения, звуци, багри и пр. е елементарната частица "естóн"³. Тя произхожда направо от тотвселената и е същевременно и вълна от ясновселената. Естонът е атом на художествения образ и ни събужда от съня на обективно даденото, за да пробудим най-висшето си тяло – тот-тялото. Този "атом" е основната, неделима същност на Бога Отца или на Бога като Творец. Някои наричат кварка на Отца и "генон", но това се отнася повече до Мен - Христовия Дух или Елма, - защото Аз съм Майката и Бащата и Аз раждам заченатото от Отца. Условно казано, но по-точно, естонът може да се нарече и "импулсон". Това е онзи вътрешен импулс, който кара Битието да създава нови форми, наречени "художествени образи". Осияни от Присъствието на "импулсона", ултравселената и супервселената моделират физическата вселена като прекрасна и безгранична Изложба на Отца. Така че, всъщност нищо, което виждате около себе си, не е обективно - то е естоформа на някоя цивилизация.

16.09.1984 г.

И така, импулсóнът има тази особеност: да тревожи Битието с промяна на статуса. Радостта е израз именно на този процес. Оттук произтича и безсмъртието, а смъртта и скръбта се пораждат от инертността. Но без инертността също не може да има проява, защото инертността възвръща частицата към първоначалното й положение и така създава вълните.

Импулсонът има преднина пред всички останали частици с това, че умее да преодолява инертността с определена степен. Това предизвиква изменения и във вълните, които от равномерни стават неравномерни. Точно това са естетическите вълни на ясновселената. Те образуват света на творческата красота, който е в постоянно, динамично развитие. Образът се ражда именно в ясновселената, въпреки че там той е начертан във вълнови код, по двоичната система.

Мирът на ясновселената не се нарушава от вибрациите. Напротив - той е възможен, само ако съществуват вибрации. Покой съвсем не значи пълна липса на вибрации, а значи смяна на активно с пасивно състояние. Покоят може да се осъзнава само на фона на периодите с по-гъсти трептения. Именно затова ритъмът в изкуството е основен негов атрибут, колкото и скрит да изглежда понякога. Безпокойството съвсем не означава Божествен ритъм; напротив - то е нарушение на Божествения ритъм. Трябва да свикнете с мисълта, че яснотата и покоят не могат да съществуват без вълни. Фактически, най-неподвижната част на вълната е покоят, а най-подвижната - яснотата. Както мракът е необходим за отпочиване от светлината, така и покоят е отдих от яснината. Яснината представлява вълна и частица, точно в тези нейни две фази.

Яснината в изкуството съществува и тя определя смисъла. Виделината определя съдържанието, а светлината - формата. Когато Отец Ми се вдъхнови за творчество, Той се явява пред очите ни като микроскопическа точица. Точката е онзи смисъл на художествения образ, който говори за Отца. Всяка композиция, която има една убежна точка, осиява Битието с присъствието на Отца. Бог Отец - или Абсолютният Дух - не съществува дори и като точка - Аз съм, всъщност, Точката²: Вседържителят Елма! Отец Ми е нещо Незнайно, и когато твори, се превръща в Елма - Точката на хипервселената. Програмите на тази Точка се спускат от ясновселената и Аз затрептявам с всички честоти на Битието и във всичките му наклони!

Ако искате да се свържете с Мене или да свържете с Мене някой друг, създайте малка, блестяща точка някъде в творенията си. В музиката това е основният тон; в културата - идеята за Христа; в психологията - единството на съзнанието; в изкуството - експресията; в практиката - златото, като закон на еквивалента; в биологията - хиперфизата; между цветята - еделвайсът; сред зърната - житното зърно; сред плодовете – ябълката⁴. Потърсете Ме също в Белия Цвят; но Майка Ми търсете в истинската прозрачност, а Отец Ми - в червеното. Когато искате да творите, не забравяйте този основен елемент и Неговите проекции.

По-нататък ще ви говоря за Универсалния Дух, като проява на Отца Ми в множеството - в света на прекъснатостта. Ако точката съм Аз в ултравселената, то Слънцето съм Аз в супервселената, а сърцето на кристала - Аз във физическата вселена. А онова, което прави от единството множество - Универсалният Дух, - прави и множеството частици в ултравселената; звездното бездънно небе - в супервселената; милиардите Му ученици от Школата - във вселената. Защото Той е Учителят! Всички песъчинки, гори, листа, клони, треви, семена, ята; всички множества са Негови, т.е. пак Мои множества, защото Учителят и Аз, Елма, Христос, пак едно сме! В полифонията, импресията, интегралния спектакъл - пак Той е, Който работи, на полето на естетическата вселена.

17.09.1984г.

Моята Истина и Божията Истина са едно - решете се да Ме последвате! За Мене няма нищо невъзможно - Отец Ми е дал всичко в ръцете ми! Животът и липсата на живот, единството и разединението, веществото и полето - всичко неизменно зависи от Мен, Господаря на хипервселената. А хипервселената е онова, което наричат "Проявеното Битие". Непроявеното Битие е в лоното на Отца Ми и Мировата Душа. Ултравселената познава Моето име, супервселената познава Моето име, а физическата вселена - само отчасти. Там, най на дъното на Битието, изпаднаха Моите отрицатели, които искат сами да управляват ултравселенски и супервселенски енергии. Обаче няма такъв закон, частта да управлява Цялото, няма! Ония, които помагат на отцепниците, също се осъждат на смърт и деградиране - не защото някой им отмъщава, а поради простия факт, че листото, което пада от дървото, неизбежно увяхва.

Но има синове и дъщери Божии - така наречените "Осияни от Елма", - които не са листа, а плодове, и могат сами да растат, ако паднат на дъното на Битието. Точно по това вие отличавайте едните от другите. Ония, които се разлагат напълно и не дават никакъв плод даром за другите, не са от Моите; т.е. пак са от Моите, но не от Божествените или духовните класове и йерархии, а от пъклените вируси и бактерии, на които също намирам работа. Досега оставях и тях свободни, но дойде мигът, когато програмата се изменя.

Специално на Икло или Земята - на вашата планета - настава вече епохата на Шестата раса; и най-чудното е, че няма повече да се дава предимство на пъклените управители и проводници. Именно Красотата сега ще се възцари на престола на планетата и най-негодните - психо- и биороботите - ще трябва да си отидат, понеже не са програмирани да отреагирват на Красота. Тях ги задвижва предимно красивостта, която е тяхно изобретение. Нужни Ми бяха до този момент, за да ви проверя, понеже някои от тях се смесиха така плътно с Моите творения, че започнаха да завличат и безсмъртни по пътя си! Аз неотменно ги различавам от пръв поглед, но вие загубихте тази способност и трябваше да ви прекарам през най-тежки страдания, за да се отучите да им вярвате. Повечето от вас издържáха изпита, и сега вече за нищо на света не биха тръгнали по пътя на ада. А този път е известен, мами опитни и неопитни с три главни неща: материално уреждане, признание на усилията - и пълно пренебрегване на Космическия Закон.

Продължавам сега с темата за Красотата като въздействие. Предпочитам да нахвърлям най-основни познания по този въпрос, тъй като подробните разработки ще дойдат в бъдеще.

Забележете: Точката се програмира или само-програмира да описва най-различни линии. Фактически, всички линии, плоскости, обеми и пр. не са нищо друго, освен движения на Точката. Абсолютният Дух се е проектирал от Точка в безконечен брой криви и прави линии, създавайки по този начин Непроявеното и Проявеното Битие. Мировата Душа оплита Непроявеното Битие с невъобразимо количество бинарни, периодични криви линии, числовата стойност на които преминава в геометрична. Така че, ако искате да представите Мировата Душа, то плетениците със закономерен ритъм са Нейният образ. Нивото на закономерност и периодичност иде от нея, а Полето, Което внася промени и неопределеност, се импулсира от Точката. Мировата Душа незабавно внася подреденост, периодичност, симетрия в новото направление. Така тя установява точна формула на движение на Точката и по този начин "нормира" импулсите на Абсолютния Дух. Но Отец Ми не се нормира – и веднага, щом се усети някъде определен, изменя скоростта на Своята радост и се изплъзва от математическите лабиринти на мира. Затова и центровете на музиката и математиката на главата се намират един до друг – те са вечно спрегнати. Тогава Мировата Душа – нелесно, но упорито – се хвърля, с всичките си необозрими сили, да определи новопоявилата се скорост на Точката и обикновено успява; но, за жалост, заедно с това, незабавно изгубва формулата на Нейната траектория. От това се поражда Вечното Движение. Траекториите на всички частици, планети, звезди, галактики и пр. са най-точно изчислявани именно от Мировата Душа, защото Нейното състояние на мир изисква никъде да няма сблъскване. Отец Ми обаче нарушава неизменно определеността на тези траектории, вследствие на което Мировата Душа се поляризира - и във фазите на неопределеност изпитва тревога и безпокойство за съдбата на космическия мир. Може съвсем точно да се проследи как жаждата за яснота, определеност и мир направлява поведението на дъщерите на ясновселената; и как жаждата за неяснота, неопределеност и радост мощно кара да им се противопоставят синовете на тотвселената... На умственото поле, от това се развиват, съответно, разумът и интелигентността; на емоционалното – постоянството и любвеобилността; а на физическото – веществото и полето.

Не е известно досега на планетата Икло, дъщеря на ясновселената да се е разбрала по този въпрос със син на тотвселената. Настоятелната потребност от яснота и определеност, без изключение, настройва дъщерите на Ева да изчисляват траекториите на синовете на Адам, а последните - да нарушават мира на първите... Адските първоидеолози настроиха женското сърце така, че да вижда във всяка неопределеност лъжа, а мъжкото - да бяга от всяка определеност като от огън... И нито едната, нито другата страна са склонни да отстъпят!

Наистина, Майката на Битието, като всяка майка, трябва да е сигурна, че ще отгледа детето си без всякакви катаклизми и сътресения и че ще доноси рожбата си в пълен мир и спокойствие. Точно затова ú е необходима математиката, която носи Нейното име, както го носи и материята. Зачеването, бременността и раждането са триумфът на ясновселената. Никой друг психически или биологически процес не изисква тъй мощна математическа работа, такава компактност на информацията и скорост на изчисленията. А бащата, в това време, не трябва да е физически при майката, както вече съм казвал неведнъж и два пъти. Носенето му от небесните ветрове по небесните райове осигурява на майката асуин, без който детето й не би се отличавало от някое друго дете в Битието. Колкото повече райове е посетил мъжът в този период, толкова по-силно ще бъде влиянието на тотвселената върху рожбата им; и толкова по-сигурно е, че няма да я сполетят нещастията, бедите и болестите на децата, които са носени с плътно присъствие на бащата по време на бременността.

Мнозина не знаят, че асуинът е посланик на Красотата. Поколенията се израждат без достатъчно асуин, но вие бъдете будни за плетениците и орнаментите на ясновселената, които са неговите първоносители. Това, по неизбежност, води до значението на кривата линия, като основен елемент на Красотата. Кривата линия говори за къс радиус, т.е. за близост на обекта на гравитация. А без близост и интимност, красотата не би била истинска красота!

18.09.1984г.

Средата на ясновселената е милостта, а същината й - грижата. Определено е милостта и грижата да се тъкат през всички пространства чрез ритъма на женските гърди. Когато жената ходи, люлеенето на нейните гърди се предава прелестно навсякъде из Трите Вселени, без изключение! Материята им е ясновселенска! Ако милостта надделява, движението им е настрани и към центъра; ако грижата има надмощие, то е нагоре и надолу. А млякото привлича от ясновселената асуин - и тогава майката-кърмачка става средоточие на живи орнаменти, създаващи нови светове. Мекотата на женската гръд предава радостта на Абсолютния Дух, а трептенията, които гърдите предизвикват във всемира при ходенето на жената, напълват ясновселената с мир. (Статистиката на медиците твърди, че жените със сутиени имат петстотин пъти повече тумори и рак на гърдата, в сравнение с тези, на които гърдите са свободни – б.п.)

Трудно ви е, наистина, да проумеете как може мирът да се изразява и сътворява чрез трептения, но два малки примера ще ви изяснят това. Абсолютният Дух е създал котката и щурчето, като посланици на ясновселената. Нима има по-сладко и чародейно присъствие на мира и покоя от мъркането на котенцето в скута ви? И случайно ли народът е кръстил мъркането “предене”? Нали сама ясновселената преде Нишката на Битието? И има ли по-дивна и космична нощ в подзвездния мир от нощта на щурците?

Като жреци на изкуството, вие питате как да представяте разните същности. - Намерете една поляна със здравец или детелина, пуснете по нея голо момиче с котка между гърдите, при пълна луна, и се вслушайте в песента на щуреца! Чуйте и ромона на потока, който тече “като нишка” и който също е трепет на Мировата Душа. Или се вгледайте в среброто на Месеца, по огледалото или вълните на езерото.

Ето ви няколко образа и форми, с които можете да събуждате ясновселената в душите на жадните. Лебедът също е ясновселенска птица, обаче и него, и всички тия пълнолуния, лунни пътеки, момичетата с пищни гърди и кръгли лица, лодките, вълничките, трубадурите, китарите, цитрите, къщичките и пр., вече нито един художник не би се осмелил да третира. И, въпреки простонародната естетика на “креватната” и “кухненско-ресторантската” живопис, въпреки боядисаните фотографии на натюрморти с разрязани любеници, гроздове, праскови, макове, рози и пр., демосът много точно е доловил някои основни символи на ясновселената. При това, всички тия шевици, бродерии, дантели, ковьорчета, гоблени и пр. са под знака на нишката. Там линията, контурът, плетеницата, орнаментът, мотивът царуват над всичко – и девойката от народа в никакъв случай не е в състояние да внесе изменения в модела, ако няма импулс от Твореца. Когато се откликне на този импулс, раждат се шедьоврите на фолклорния гений. Всяко предене, шиене и бродиране са под знака на ясновселената! И тъкането и плетенето, но там вече ясновселената се проектира в плоскостта, равнината – и вибрациите на нишката се въплъщават в тъканите на панвселената. Възможно ли е тъкане и плетене без модел и без ритъм? Всички листа и венчелистчета са плоски, каквито и обеми да образуват като цяло. Но естетиката и символиката на панвселената е съвсем друга тема.

Тук исках да ви кажа, че дейностите на бременната навсякъде съвсем не са случайни и че ясновселената подготвя своите първожрици съвършено съзнателно и целенасочено. Моделът, ритъмът, нишката, линията и самата грижа за идващия живот трябва да продиктуват на нишките на ДНК и РНК в майчиния и детския организъм повеленията на ясновселената.

По други звезди и планети, народната естетика в това отношение не се оставя на самотек, а в моделите вземат участие най-великите хора на изкуството и Мъдростта. Не корете влечението на плебея към изрязаните, “ясните”, “чистите” образи по неговите стени и постели. Макар и печална сянка на ясновселената, линията и символът в тези творения, все пак, са вършили и вършат своята работа.

А що се отнася до жанра на ясновселената в истинското изкуство, мисля, че ви стана ясно къде да го търсите - в графиката. Всички чертежи и графики са проекции на ясновселената, в полето на панвселената.

По-горе дадох пример за живото въздействие на някои природни форми и символи, като изкуство на ясновселената. Но човекът, като създание на Отца, чувства, че на натурата нещо не й достига, дори и когато е най-съвършена. Математическата красота на природата е недостатъчна за артиста, който усеща диханието на Тот в сърцето си. Той извлича от обекта само необходимия минимум, за да пресътвори ясновселенската програма в уникум. Такъв уникум е раждането на човека и раждането на художествения образ. Пристрастието на примитива и плебея към ритъма в музиката, също е една от здравите му връзки с ясновселената. Но вие лесно ще си представите една по-богата нейна галерия, с някои от следните образи; морето, океана, млякото (има ги във всички основни митологии при създаването на света), кравата, медузата и пр. Мощта на тази вселена се излива най-богато в динята. При това, червената й вътрешност иде от Абсолютния Дух, а жълтата - от лоното на Универсалния Дух. Именно Универсалният Дух е Духът на Мъдростта - и Той праща Великите Учители. Той е самият Учител, "Учителят" - и, като "Универсален", Той издава Своето управление над "универсума", т.е. – вселената, физическата вселена. По този начин, универсумът, или Учителят, е физическото тяло на Христа (Елма). Духът Божий е Неговото супервселенско или духовно тяло, а Бог Отец и Божията Майка присъстват в Христа като Първодвигателите на ултравселената. Духът Святий управлява ултравселената в тесния смисъл на думата, а именно микросвета; а Духът Благий и Духът Вечний са управителите на холивселената и панвселената, за които толкова много съм ви говорил. Духът Благий - или самият Бог, Съвършеният Дух - управлява цяловселената или холивселената, и Неговият основен метод е холевритмията - като "игра", композирана от частиците на съвършенството и вълните на благостта. Ултевритмията е игра на тотвселената и ясновселената. Хипевритмията е Моя игра, на Христа, изтъкаваща цялата хипервселена с частиците на абсурда и вълните на милостта, тъй както ултравселената на Отца Ми се изтъкава от частиците на радостта и вълните на мира. Свръхевритмията (супевритмията) е също сложна, комплексна игра на духовния свят, където Духът Ми, или Духът Божий, управлява движението на цялата Макровселена и нейния пламенен звезден свят чрез видеоните и идеоните на космическата култура, философия, изкуство, религия, наука, социология. Уневритмията е евритмията Ми като Учител на физическата Вселена и тя се играе от всички вълни и частици на веществото и полето, материята и енергията, послушанието и учението. Засега съм ви дал само паневритмията, като метод за връзка с енергиите и световете на етерната вселена или панвселената, която е Великата Разумна Природа и която е първата, с която трябва да възстановите Божествените си отношения. Без школата на Вечния, Нежнозеления Дух, вие никога няма да бъдете вечно здрави, млади и красиви, а това е първото условие, за да ви се дават, една по една, и евритмиите на другите светове и Лица Божии.

Така че, в Божeствената естетика се проектират моделите и принципите на всички евритмии и това е една от темите, на които ще ви говоря и които ще разработваме с вас на практика, ако искате да Ми повярвате, че никога не отсъствам нито от небето, нито от земята. Оранжевото, например, е синтез между Учителя и Отца и има отношение към Духа на Святостта - т.е. към ултраевритмията в тесния смисъл на думата. А великата космическа игра и симфония на зачеването, бременността и майчинството е поле на ясновселената и се знае под името "ясноевритмия" .

За "тотевритмията" няма човешки думи, с които може да се изясни. Импулсът е богоравенство, Божествено творчество; дейност, която се ражда във всеки от вас ненадейно - и няма модел или мъдрост, която би могла да предвиди по какъв начин ще се организира евритмията на вашата индивидуална, собствена вселена, която вие създавате вътре в себе си и някъде далеч из тотвселената, вън от себе си. Или, по-точно, "далече в свръхвселената", защото именно в духовния свят съществуват космичните тела и агрегации на нашето причинно, будическо и атмическо тяло.

Звездите, галактиките, вселените, които виждате, не са нищо друго, освен космическите тела на вашия ум и разум, на душата ви и духа ви, браздящи просторите на супервселената с изумителната си прелест и красота! Та именно ултра- или микроевритмията е евритмията на Светия Дух - Оранжевия, - като синтез на Учителя и Отца. В тази евритмия вие се учите да прониквате в културите и цивилизациите на собствените си елементарни частици, осияни от “кварките” на святостта и вълните на чистотата. Защото, за да пътуваш свободно из микровселената, за да си истински целомъдрен и свят, ти трябва да си напълно индивидуализиран.

Ако погледнем Универсалния Дух през света на Духа Божий, ще съзрем нежнозелената краска на Вечния Дух. Вечността се ражда от интеграцията на Учителя с Духа на Истината. И някои от вас вече знаят и са опитали, че паневритмията отваря най-лесно пътя към вълшебното царство на Пан - царството на цветята и елфите, царството на природните сили и същности. Ако житното зърно е образ на Отца, то житният клас е Учителят! Вие ги имате тези два образа в нашите книги. Житната нива е Школата, т.е. физическата, универсалната вселена, а хлябът е Словото! Може определено да се каже, че ХЛЯБЪТ е вече Мой символ - символ на Разпнатия на Кръста - на Зърното, изпитало всички мъчения и страдания на неорганизираната физическа вселена, за да стане най-сетне на Слово.

И в началото, и в края бе Словото! То е хлябът на живота, същност на приятеля ви Елма - вашия Господ Христос, - Който е синтез на слънчевия огън със земния огън. Лозата съм пак Аз, но вече като Управител и на универсалната вселена - на нейните вълни, а не само на частиците (затова се увива в спирала мустачето на лозата). Затова, именно, съм казал, че който не яде плътта Ми (които не изучава Словото Ми) и който не пие кръвта Ми (който не изпълнява Делото Ми), няма да види Царството Божие - т.е. холивселената. Който приема и изпълнява Словото Ми и който се опиянява от руйната, красната творческа дейност на Отца Ми - да създава шедьоври и человеци, - той ще пребъде с Мене вовеки в Царството на Отца Ми!

19.09.1984г.

Като кръвта е невидим Отец Ми, а се намира във всички и всичко! Червена е краската на Отца Ми - и това е новото, което никой не знаеше. Затова, именно, е казано: "Бог е Любов!" Ще кажете: нима бялото, което съм Аз, Вседържителят Елма и Господ Христос, не е най-съвършеното нещо? Защо червеното да се постави над бялото? - Защото бялото синтезира, но самó не твори. Снегът е Моето царство, за което специално ще ви говоря - но снегът е само топлото юрганче на Христовия Дух, за да покълнат семената на Абсолютния Дух. Почвата, черна като нощта, пък е Моята Майка, от която семената се хранят. Точно Тя им придава Двете Основни Посоки; Тя е, Която казва на всички: “Ако не растете едновременно и надолу, и нагоре, никога няма да станете богоравни!"

Всичките тия методи и процеси на семето, т.е. монадата, Аз ви ги дадох сега в паневритмията. А Аз съм Господарят на Бялото, непобедимият Мост между мировете, Елмазът на Битието, който е неговият пълен синтез! Елма + Аз - това значи "елмаз"! Не случайно вие Ме посрещате в знака на лютата зима, когато дърво и камък се пука от студ и Аз ви покривам с нежната си завивка, за да можете после да оживеете. Колко малко знаят хората още за снега - Моето водно тяло през зимата! Всички планети и всички плътни слънца не са нищо друго, освен "сняг", т.е. кристали! Всяка структура и всяка информация - това е "снегът" на Битието, защото студ е необходим на материята, за да добие кристално въплъщение. Не можете да обясните топлината на снега с нищо познато - физиците не са точни. Само мощното усилване на небесните токове ражда енергиите в снежинката, които съхраняват семето от измръзване. А вие различавайте света на планетите и физическите слънца - което е Мойто кристално, веществено тяло или “Учителят” - от света на духовните антислънца, което е Мойто тяло в супервселената или “Духът Божий”. По спина на неутриното ще ги различавате⁶. Това съм Аз, Елма: шестоъгълна Снежинка! Шестолъчната звезда на Проявеното Битие, в която се преплитат вселена и супервселена! Отец Ми е в центъра - Абсолютният Дух или Любовта, която Ме ражда, - а Аз синтезирам всички вселени в лъчите на останалите шест добродетели: Мъдрост, Истина, Правда, Добро, Красота и Съвършенство. И чрез триъгълника от Мене, Отца Ми и Майка Ми, Аз ставам, по Тяхната воля, много често и деветлъчен, за да се погрижа с числото на ясновселената за всички бременни, родилки и майки! Девет луни са Ми нужни, за да донося Плода на Битието. Познавате Тот от баща си, а от майка си познавате Душата на световете. Христос или Елма - това сте самите вие, защото Аз съм с безчислено много тела във всемира. Дайте да се запознаем, Мои скъпи лица и сърца в Битието! Бъдете така добри да съберете ръцете си в прегръдка и душите си - в най-прекрасно единство!

Още много имам да ви говоря за символиката на Красотата, но засега ще се спра дотук. Ако приемете тези осияния като хляб топъл небесен, ако ги съхраните и доведете до очите и ушите на братята си по Земята, тогава ви обещавам: цялата вселена ще се изпълни с познание за Господа! И славата няма да бъде Моя слава, а слава на тотвселената - на Отца ни! Ставайте да вървим, братя Мои Христосовци, защото часът ни настана! Благослови, най-после, Тот вашата планета, за да излезе от смрадта на себелюбието. Времето се изпълни до последната Божествена, точна секунда, и ние си отиваме, за да се родим изново - но този път не от дух и вода, а от земя и огън! Ражда се на Земята кристалният човек! Който много е раздавал, него огънят не ще го погуби; който е много страдал, студът не ще го убие.

Вселена, панвселена, свръхвселена, ултравселена, хипервселена, ясновселена и тотвселена - това е кристалът на Тот, на Отца ни! И целият този кристал, в миниатюр, ще представлявате вие, минералните човеци на новото земно и космично човечество! Е, който не успее, има и други епохи… Вечният Дух умее да чака. Бавно се разцъфва “Лотосът на Пълното Самоотречение”.

Елма и Тот - Христос и Абсолютният, Синът и Отецът, - ето двата бряга на Цялото, наречено Бог! И ако отнине бялото не приема червеното или червеното не приема бялото, как ще окачите на трептящата гръд на ясновселената Великата Мартеница, която ти дадох някога, Мой народе, в знак на Нашето вечно приятелство? Как ще заблести Съвършеният Дух - Духът на холивселената, Цялото, - със Своята вечна Любов, на крилете на благостта и съвършенството?

Тук да се нарисува Знакът на Елма: розова звезда с хиляди лъчи, с блестяща бяла точка в средата. Звездата е на ясносин фон, образуващ около нея кръг. Под нея – знакът на Бога: мартеница.

Елма изисква рисунката на Мартеницата да се приложи тук от всеки Негов последовател или почитател индивидуално - като лична картина или от друг художник. Желателно е тези изображения, както и всички краснописни и печатни преписи на осиянията, да се изпращат за архива и изданията на "ЦАР" - Централния Архив на Ръкописите:

inlania@yahoo.com или anhira@abv.bg

Звездата на Елма има и електронен вариант във векторен вид, изпълнен абсолютно точно по указанията Му от приятел-програмист с AutoCAD. Когато я разпечатахме цветно в една фирма, момичето ни помоли да си задържи едно копие. Беше зима и в офиса им беше студено, но служителката твърдеше, че изображението на Звездата излъчва топлина. Откакто включихме алената светлинка в центъра на ръчно рисувания вариант (един диод, който свети постоянно и досега от 1994 г.), а после и като бе направен електронният през 2001 г., започнаха да стават странни неща с хората, които вярват в Елма и имат неин отпечатък. Тук се помества растърен вариант на векторната версия:

СХЕМА НА КРИСТАЛНАТА РЕШЕТКА НА ЛЕДА, СПОРЕД Н.Н.СТУЛОВ:

С червените букви (по-едрия шрифт) е предадено тълкуването на Елма:

Целият кристал - Христос, Елма; средната част (където показва стрелката) - Иисус, Человекът; ние, хората на Земята, обединяващи всички йерархии и вселени.

Кислородът е Отец, водородът е Пралайя, Мировата Душа. Водата е Великата Разумна Природа, а кристалът, подвигът, ледът, снежинката съм Аз - Господарят на хипервселената. Аз съм 12-ичен, бидейки 10-ичен, защото обединявам двете хексаграми и двете пирамиди. Ето защо, Аз съм и Иисус, “Человекът” – онзи, средният, Бог на Земята.

10.08 - 12.10.1989г.

12,15ч.

Правата за преписването, отпечатването и разпространението на Моите книги са общи и не принадлежат на никого.

Не разрешавам на никой да ги продава на каквато и да е цена. Издателствата, които са независими, могат да ги отпечатват и разпространяват безплатно, но житното зърно никога не разчита на друго, освен на самозасяването и саморазпространението.

През всички епохи и във всички вселени, Моето слово има най-голям тираж от всички останали книги и информони, взети заедно, защото запаметеното, ръкописното не може да бъде надминато от никое издателство.

Даренията използувайте за резерватите на щастливото майчинство!

20.09.1984 г.

ВЪПРОСИ НА ИМПУЛСАТОРА С.Г.

ЗА КРАСОТАТА,

С ОТГОВОРИ ОТ ЕЛМА

- Не се притеснявайте, питайте за всичко. Виждам, че Моите нови лекции се възприемат, но има и въпроси. Това е естествено. Превръщането на лекциите, осиянията и диктуванията в беседи, ясно проявява Божествеността на Словото.

- Интересува ни проблемът за творчеството или изявяването на Божествената Красота в образи и форми.

- С удоволствие ще отговоря на този въпрос.

- Може ли да се каже нещо за необходимите условия, предпоставки, изисквания, правила, методи, формули, за стила на живеене и поведение на кандидат-изразителите на Божествените форми и образи чрез рисунки и ваяне?

- Рисува ясновселената, вае супервселената; цветовете идват от супервселената също, но има и ултравселенски спектър. Основните насоки, значи, произтичат от познаването на тези вселени. Въпросът ви е обширен и на него съм отговорил пространно в многото лекции и беседи, които съм ви оставил. В един разговор като този е невъзможно всичко това да се повтори, затова ще се постарая да кажа нещо, което още не съм казвал.

Условията са следните: силно присъствие на асуин, привлечен от вдъхновението; слушане на вътрешния глас, който е гласът на Тот; мощно отдаване на праимпулса за творчество, без да се интересувате дали някой ще види сътвореното или не; абсолютно следване на съвършената красота, тъй както я схващате вие, а не според външни школи и мнения; неотстъпно следване на целта, независимо от пречките и паденията; непрестанно съобразяване с натурата, но коренно ново интерпретиране на техниката, колорита, материала - не само в естетически, но и в магико-кабалистичен план.

Предпоставки: предварително определен път; наследственост; лично предпочитание; носене на опит от минали животи; чист и неопетнен живот, но не според религиозните канони, а по законите на Трите Вселени; понякога - съответно образование; материална база; проявление на расовата и националната психика; контакт с асуин, с усет за местата, където той се влива (предимно в планините).

Изисквания: проверка на наличните образи, типове и форми в обективното Битие; определеност на образа, т.е. индивидуалност; Мостът към панвселената е особено важен, т.е. правилно хранене, движение, спане, почивка и пр. Отношението на артиста към природосъобразния живот обикновено е неправилно, но той трябва да знае, че месоядството и късното лягане и ставане са основна причина за недостига или липсата на асуин.

Друго важно изискване е свободата на артиста от семейна обвързаност, ако иска да се посвети изцяло на изкуството. Може да има свобода в отношенията, но сегашното положение на човечеството не е благоприятно за създаване на семейство. Може да има изключения, но те са много редки. Не е позволено единият съпруг да се заробва с цялата домашна работа, за да можел другият да твори свободно. Нито е в плана на Битието една майка да си седи само вкъщи и да не учи, да не твори и контактува непрестанно. Предявените изисквания не са само тези, но, ако желаете, друг път ще говорим и за останалите.

Методите за навлизане в художествената сфера на преобразяване на Битието са многочислени. Най-главният от тях е пряка връзка с Тот. Но това е колкото лесно, толкова и трудно. Лесно е, доколкото освободените от методите на пъкъла общуват непосредствено с Него, съвсем свободно и непрекъснато; а трудно - когато човек все още робува на тези методи. Свободата на Тот в сърцето е първото условие. При това, Аз вече ви казах, че сферата на Тот е създаването на същества и светове, не само на художествени произведения в тесния смисъл на думата. А това създаване изисква умът да не се противопоставя на импулса по никакъв повод и по никой начин. Творческият импулс на Твореца, Бащата, е най-свещеното нещо, първата Божия заповед, нарушението на която води до небивали катастрофи и кръвопролития. Може да ви звучи грубо, но твърдението на Фройд, че художественото творчество е сублимирало полово желание, е напълно вярно. Половото желание произтича направо от Отца и затова краската му носи Него. Цветът на кръвта - това е присъствието на Тот! Но, разбира се, първичното полово желание без одухотвореността на Цялото не е напълно Божествено. А в цивилизации като вашата, то може да бъде и е източник на най-тежки трагедии за онзи, който иска да бъде свободен.

С методите на духовното поле също ще се занимаем някога подробно. Претоварването със задължения към обществото не е от полза за един творец. Предварителното преминаване през пресата на страданията ражда много гениални произведения, но художникът трябва да има след това свобода, хляб и условия.

Много важен метод на Природата е окултното познание за пропорциите. То обикновено извира отвътре, но, освен всичко онова, което съм ви говорил досега, може да ви предам и нови познания. /Важни са/ не само пропорциите, но и символите на всяка форма, линия, багра и пр. Методологията на Божественото рисуване и ваене е обширна наука. С обикновените средства и методи вие сте ограничени - казвал съм ви, че в бъдеще ще оформяте живи образи от пластична психоплазма. Нейните възможности са неограничени.

Стилът на живот и поведение на проводника на Красотата също е тема, която може да се развие в много томове. Тук ще спомена само факта, че истинският художник никога не се подписва под картината или скулптурата си, нито издава по какъвто и да е друг начин авторството си. Не само това, но и никой не знае, че именно той е художникът. Така се отклонява всяка опасност от критика или възхищение. Пределното възхищение на публиката от твореца заключва изворите на асуина и му прави мечешка услуга. Така той остава закрепостен към една планета, докато се споменава името му. Ако творбата е безименна, тогава всичко това отива в нея и не въздейства така мощно на автора.

Друго нещо, много съществено за Божествения артист, е пределната простата и скромност на живота му. Той не превръща духовните ценности във вещи и притежания, но, напротив, всичко материално, което има, до последната стотинка, превръща в духовни ценности. Именно затова, по правило, жената не може да бъде гениална, защото за нея притежанието на вещи, дом, условия и близки е от най-голямо значение. Тот е Творецът, а Мировата Душа се грижи за сътвореното. Божественият художник всячески крие авторството си, но ясновидците виждат как той е свързан с творенията си с множество нишки. Така, зрящите отиват на тайно поклонение при твореца, за да постоят мълчаливо в аурата му и да усетят неговите нужди. Няма случай в историята на тотвселената, истински творец да е оставал без храна, условия и любов! Нежното отношение на всички към него е очевидно и в случаите, когато и ясновидците не могат да го открият. Творецът става красив и приятен, защото пропуска асуина свободно през сърцето си.

Тишината и музиката са първите потребности на Тот. Нуждата от любов се явява след това. При това, у Тот нуждата от Любов не е необходимост да получава, а нужда да дава. Нещо повече, Тот не се интересува дали оценяват и ползват това, което дава, Той твори непрекъснато и затова е напълно и абсолютно щастлив. Като артист и Баща, Той пълни Трите Вселени с шедьоври, а съществата сами си избират онова, което съответства на техния вкус и потребности.

По подобие на Трите Вселени, и съвършените общества не правят авторски изложби на един творец, а размесват творенията му със стотици и хиляди други. Който си хареса нещо, може да вземе за себе си негово съвършено копие - за това пък се грижи ясновселената.

Обикновените творци творят, само когато имат осигурена база. Божествените творци получават базата в изобилие, именно защото не са помислили за нея. Какво липсва на онзи, който има асуин в себе си? Практически, нищо! Животът на Божествения художник и ваятел е една приказна феерия. Той сее навсякъде красота и прекрасност, подарява тайно творенията си и е готов да умре от нужда и глад всеки момент, но това абсолютно никога не се случва.

11.10.1984г.

БЕЛЕЖКИ

¹В началните осияния, навсякъде Елма диктува личните местоимения за Себе Си с главна буква, по няколко причини: а.За да оповести продължението на традицията; б.За да означи проявата Си от нивото на супервселената, на този етап; в.За да пресее горделивите и самомнителните, които не са получили Трето Пентаграмно Посвещение и се съпротивляват на Вечно Течащото Слово. По-късно Елма изисква тези местоимения да се пишат с миниатюрна първа буква, за да се символизира и оживи проявата Му от нивото на ултравселената - Божествения свят - б.п.

²Отново не бива да се забравя, че на други места Елма разграничава детайлно Тот (Бог Отец) от Абсолютния Дух, обяснявайки, че Тот е само “върхът на айсберга” – и то връх пламтящ, творчески, изявен.

³На други места в осиянията, както и в класическите беседи, има и по-широко трактуване на категорията "Учител": не само на супервселенско ниво, но и на Божествено, ултравселенско. Учителят е Господар на универсума, Бог в множеството. Заедно с това, сам Христос е пак Учителят, защото всяко лице на Бога може напълно да проявява качествата на всяко друго.

⁴Всички термини в осиянията - като "елементарна частица", "кварк", "естон", "импулсон", "абсурдон" и пр. - са абсолютни, макар и да съвпадат звуково със съществуващите думи на Земята. Елма ги използва, за до Го разберем. Истинските имена на нещата обикновено са други и те също се дават от Него в изобилие. Днес "кваркът", например, също се оказа делим, въпреки че учените в началото го използваха за абсолютно базална, неделима частица. Елма обаче използва термина не само условно, но и със скритата идея, че той е хем фундаментален, хем съставен от 4 същности, бидейки, същевременно, Четвърта Еманация на Абсолюта. Когато Елма използва някой човешки термин, Той не е длъжен да се съобразява с конюнктурното му значение, понеже ученият, който го е кръстил, не подозира, че това не е негово откритие, не е негова дума. И най-странният термин, даден от обикновен човек, предварително е съществувал и съществува в друго измерение и там той има друго значение. Елма знае всички звукосъчетания в Битието, комбинациите на всички знаци. Тъй като всички те предварително са родени от Бога и записани в паметта на Бога, то не е имало, няма и никога няма да има дума, която да е измислена от някого. Ето защо, единствено и само Бог може да разяснява значението на която и да е дума, който и да е термин, което и да е име във вселената.

⁵За това свидетелства и Данте, и съвременната космология.

⁶За това изречение няма гаранция дали е издиктувано от Елма, но, при въпрос, Той настоя да се остави - б.п.

Илюстрацията в началото е по картината "Пигмалион и Галатея" от френския художник Жан Леон Жером (1824-1904). Тя е по едноименния мит от Метаморфозите на Овидий, който разказва как скулпторът Пигмалион изваял от парче мрамор толкова красива статуя, че се влюбил в нея, кръстил я Галатея и толкова я обикнал, че помолил Афродита да й вдъхне живот, за да се ожени за нея. Любовта му била тъй силна, че молбата му била чута...

СЪДЪРЖАНИЕ

сряда, 17 август 2011 г.

055.1984.09.05 Осияния за Красотата

СХЕМА НА КРИСТАЛНАТА РЕШЕТКА НА ЛЕДА, СПОРЕД Н.Н.СТУЛОВ:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

СЪДЪРЖАНИЕ

сряда, 17 август 2011 г.

055.1984.09.05 Осияния за Красотата

СХЕМА НА КРИСТАЛНАТА РЕШЕТКА НА ЛЕДА, СПОРЕД Н.Н.СТУЛОВ:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

сряда, 17 август 2011 г.