четвъртък, 20 октомври 2011 г.

1141.2001.04.12 Кореспонденция с dropleaf

12-16.IV.135(2001)
 
ПИСМА, ПОЛУЧЕНИ ОТ АНОНИМЕН 
ПОДАТЕЛ В ИНТЕРНЕТ НА 
АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
 с òтговори от получателя и писмо до подателя 
от преводачката Дж.
 
Тук се включвт тези уникални диалози по интернет като едно изключение, 
защото иначе кореспонденцията е предвидена за отделните допълнителни 
томове. Изпратилият тези имейли е непознат, но от разликата във 
времето си личи, че пише от Америка:
 
 
12 Apr 2001 00:49:40 - 0700 (PDT) drop leaf <dropleaf@starspath.com> 

Триълъгник, положен върху едната от страните си – равностранен триъгълник. Eдна капка се откъсва от вътрешността му и аха да капне. Да, ето я вече извън очертанията на триъгълника тази капка: лети надолу. Така повеляват законите на гравитацията… Един лист, ясенов лист - точно в момента, когато капката се откъсваше от триъгълника, за да капне долу - бе разположен така: самият лист се очертаваше като проекция вън от очертанията на триъгълника. Дръжчицата му обаче беше вътре в триъгълника, като забоден. И в следващия момент и капката, и листът вече летяха надолу, към една водна повърхност...
Друг триъгълник, също равностранен, поставен надолу с върха си, но закрепен здраво. Това също говори за постоянност, стабилност, но все пак върху една-едничка точка. В триъгълника - вписано твоето лице, твоите очи, които ме гледат... Ето, аз съм тук, отговарям: "Да!". - Много, много пъти, много зададени въпроси... На всичките въпроси аз отговарям с "да"... До момента, до който питащ и отговарящ се сливат в едно тяло... Това тяло се смалява и смалява, превръща се в малък ангел, ангелче, намиращо се под склона на заплашително надвиснала от едната му страна грамадна Земя, заплашваща да го смаже с огромността си... Но не - малката фигурка на ангела явно е по-силна от тази огромна вселенска форма: ангелчето успява да спре въртеливото движение - въртенето на сферата!... Малко по-късно обаче… виждам младия ангел като залепнал върху повърхността на Земята - като икона, като статуя, като изображение…
            Извини ме.



14.04.2001

             Всичко това е много, много вълнуващо и дълбоко – моля Ви, искам да общувам с Вас!
 Г. от България
_______________________________________________


15.04.2001

Просто за да ти кажа, че историята продължава, не спира, и че тя се пише от нас самите… Ние тримата бяхме заедно, и единият от нас получи това послание: "531877 е ръкавицата, с която да се извадят въглените от огъня, от жаравата." Най-тъмният период са дните на най-строгия пост - последните дни, на зазоряване, преди да изгрее деня, преди да се пукне зората…
Ясновидското ми око днес е странно многообразно. Променящо се или широко отворено, или премрежено от тежките си мигли. Или затворено, като че ли спящо; или се движи от дясно към ляво (то обикновено се намира малко вдясно). Всички тези промени стават лесно… А също така непрекъсната смяна на това, което то изразява… Ами да - това все си е моето ясновиждане, не нечие друго! Аз имам нужда от всичките тези разни визии, представи или внушения, послания, защото така съм (нещата са) по-близо до цялостната картина. Нужни са ни всичките, защото иначе огънят не би бил достатъчно силен, за даде силни искри, които да полетят. Ех, ако можеше да знаеш как райски красива се представи искрицата пред очите ми днес, Господи! Нека сродните ми души - и най-вече онази, Едничката - също да я видят, да я усетят! Това бяха всичките нюанси на бялото! То беше Божествено: просто не ми се искаше да свършва, да си отиде от очите ми...
 Оставù се да те носи потокът: ще имаш изненада, много скоро. Веднага, щом ти се даде, ще бъдеш доведен до знанието, че ритъмът става по-твой, когато поемеш крачка напред… Дълбокото вдишване довежда до щастие и хармония с всекиго. Желая ти Блажено и Вечно Сега!

Не се подписвам. Имам много имена… Можеш да го приемеш това - свободен си и да го приемеш, както и аз съм свободен да приема твоето приемане или отказ, отхвърляне. Какво представлява името? – Клавиш, кратък път към нашата цялостност... Как бих могъл да знам какво е цялостта, когато съм само една от страните ù? Това не е учебник по духовност, не; това просто е момент от нашата вечност.
_______________________________________________

16.04.01

             Изпращам подарък: холизация от Елма – Един, Който говори с нас от 1972 г. Но Вие сте най-важният "Един + Много + Всички", когото срещам в Прекрасния Валс на Мъдростта чрез Интернет.

            [Изпратени на английски език КНИ ("Колоните на Новия Йерусалим" от Елма)
_______________________________________________

12 Apr 2001

            Най-скъпи,
            Добре, нека човек да е "Аз" - неразкритият, неразвитият, напълно непрозрачен за Божествената светлина… Ако "непрозрачен" означава обмен или смяна на естествени сили във всички регистри без изключение, тогава… Никога не считайте, че има друго някакво алхимично дело, освен "Храма на Богa" –човешкото тяло! Също така, "ако вие успеете да помирите, да свържете една с друга най-парадоксалните и абсурдни по отношение една на друга истини - и следователно и тези, което изразяват тези истини, - тогава не само в твоята кръв, но и в твоята аура също ще засвети златото – този път вече "стъклоподобното", кристалното (злато)" (Странният анонимен автор на тези удивителни писма тук е цитирал фрагмент от изпратения му текст от Елма – б.п.) – Да! Просто се опитах да почерпя капчица същност, есенция от океана на мъдростта и красота, за които ти ме направи да си дам сметка, че съществуват, за които ти ми позволи да науча. Не бих казал "невероятно" - бих повторил още вeднъж: човешки Божествено! Страхотно е - думите нямат силата, не стигат, за да предадат равностойно силата, която ти ми позволи да позная. Възхищавам се на куража ти и вярвам, че все още го имаш, за да продължаваш… да правиш тази вълшебна връзка.
Твоето послание ще бъде като светъл лъч, насочен към безкрайни глъбини за мен. Това не е четиво за час-два. Изглежда ми, че приказните сънища, приказните неща, които моите сънища разкриват пред очите ми, толкова много приличат на твоите холизации! Но моето време все пак е ограничено. Независимо от импулсивното ми желание да продължа това приказно единение, аз трябва да се подчиня на закони, които са по-висши от мен (законът на "три"; или, в случай на настъпила взаимност – на "пет") - и трябва да си вървя...
            Да вярваме, че пак ще настане моментът отново да се видим… някога… преди или след време... И след като минем през този огън, малцина от нас имат щастието да открият тази земя на сънищата или мечтите "наùри" - първокачествен Божествен ритъм. (тук авторът на писмото цитира термин от изпратените му осияния – става дума за полето "наùри", където възлизат влюбените, мистиците и поетите – б.п.) Този ритъм е безкрайно много пъти смяна на създателство и служене, на служене и създателство. А това е и най-добрият начин за всеки да стане същество от особен порядък… (и тук dropleaf почти цитира мисъл от холизациите – б.п.)

Не се сърди, че използвам написаното от тебе – ние сме едно и също. Но между другото, [макар че е верен изразът] "никога соло", всеки от нас е и отделна вселена, всяка стремяща се или копнееща да постигне своя собствен начин на душевен екстаз. Да следваме естествения импулс – "...да не отхвърляме и най-малкия импулс - и чудото ще стане: Любовта да стане единствената разменна монета."
            Покланям ти се с благодарност. Бъди дързък!

Твой (твоя): dropleaf

***
 Отговор и от мен (преводачката на странните писма до Гр.):

 "Най-скъпи!
            Обръщам се към теб с думите, с които ти се обръщаш към моя приятел Григорий в твоето последно писмо, защото така ми се стори най-добре.

Моят приятел ми предложи и аз да се опитам да се свържа с тебе, защото счита че е по-добре да има повече от една опорни точки в подобен чуден контакт.

Сега идва най-трудното: трябва да се опитам да стигна по-далече, отколкото някога изобщо съм стигала.

Вярвам в доброто на моята природа и не се колебая да бъда дръзка, смела. Ами излишно е да казвам, че те чувствам, защото имаме общи моменти.

Ако ми отговориш и на мен, може би ще ти разкажа някои от тези мои състояния. Излишно e също да казвам, че ти говоря за неща, които не се различават много от това, което ти пишеш.

Не е ли работата по-скоро в това, дали да запазим собствените си граници или да ги отхвърлим?...

Имай добрината и милостта да бъдеш това, което наистина си! Нашият свят е нашата действителност, нали?

Джини
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар