четвъртък, 20 октомври 2011 г.

1143.2001.05.14 Свободното желание

Книга 33


14.V.137(2001)
Пловдив

СВОБОДНОТО ЖЕЛАНИЕ

(Ода на Пламъка)


               
            Тази сутрин (1.V.137г.) дойде импулс да се отворят три случайни книги от библиотеката на една приятелка, с молба да ни бъде отговорено на някои въпроси по този начин.
           
            В отговор на първия въпрос се падна мисъл от книгата "Кабала" от Папюс (стр.139):
"Духът също така се намира в двояко отношение чрез своя троен строеж: надолу, навън и нагоре, така че в него се образува, в две противоположни значения, тройно смесено течение…"

            Мисълта отговаря напълно на въпроса и обстоятелствата, свързани с него. Като точен портрет на един от принципите на Интегриона в учението на Елма, този текст говори и за нивото на Папюс.
            Вторият ни въпрос бе свързан с това, дали наистина бяха предупреждения от Небето три необикновени случки на тръгване към този град и тази приятелка, за която се дават отговорите; и ако са – какво означават. Отговори се, че наистина са били знак, и то за сериозен проблем. Той не е свързан с нечия вина, но говори за необходимостта от все по-дълбоко осъзнаване на нашата мисия на тази Земя. Ето втория отговор:

            "… Ламата разказа как без милост ще загинат всички зли същества през нощта на Справедливия Властелин" . (Н.Рьорих, "Отворените двери" стр.160)

            А току-що бяхме разговаряли точно на тази тема: как злото и бедствията вземат връх, когато не правим правилни избори в живота си и последствията тръгват по веригите ни от сродни души из целия свят; а също и за предстоящото прочистване на вселената от злите духове.
   Съвсем наскоро, един от присъстващите е имал ярко видение, от което става ясно какво би станало ако направи грешка в преценката си и се заеме с едно творческо начинание, което би имало последствия десетки години. Отговорът от същата книга, на 224 стр., бе следният:

          "Ти в този миг гледай, дъх затаил, и се вслушвай;
    И когато създаваш, помни мигновеното свое видение!"

            Нееднократно, същият е имал предложения да се върне в столицата и да вземе участие в ръководството на една духовна организация. До този момент той е отказвал неизменно, знаейки как работят истинските Бели Братя и какво става в регламентираните човешки ръководства навсякъде и, в частност, в това общество, особено напоследък. Но някои приятели изтъкват необходимостта и там да има хора, които да съдействат за прокарването на автентичните Христови закони. Отговорът в същата книга е съвсем точен и конкретен и по един удивителен начин описва ситуацията именно в столицата ни София, въпреки че в текста се описва не град в България, а храм в Русия – "Св.София"...
           
          "Софийската катедрала е в скеле – там се прави, както знаем, основен ремонт. Отдавна се разчу, че поради някакво странно стечение на обстоятелствата, важната задача за зографисване на тази най-прочута и най-древна катедрала е подминала ръцете на художниците и се е паднала на една гилдия иконописци.
          Дострашава те, когато се катериш по вътрешното скеле на храма покрай тези иконописни цапаници – дълбоко бездарни, сухи и абсолютно неуместни, в съседство с един паметник на хилядолетието /…/, защото тогава ти идва наум мисълта, какъв грандиозен национален храм би могла да стане Света София под една майсторска четка и при такава база, каквато са оцелелите останки от древните фрески; колко силно и художествено биха могли да се съживят останалите стени! Какъв богат материал, каква възможност да се подкрепи славянският паметник - и с неговия разцвет да се съживи целият град! Но … изведнъж … всичко умишлено се погазва; … а какво ще стане по-нататък – ако ще да става и потоп… Щом ще изгонваме художествеността и националността, нека ги изгонваме поне последователно и интелигентно…"

            Тук не е мястото да се описват аналогичните процеси във връзка с едноимения крупен град и Школа с най-древна и славна история, попаднал под властта на занаятчиите-иконописци (хора с религиозно и светско съзнание) след заминаването на един Миров Учител; да се прогнозира какво очаква определени кръгове извън страната, както и хората, които им се подчиняват и им съдействат, ако се наложи планът им да раздават легитимации на окултни ученици и да ограждат лагера на Рила като коневръз, ограничавайки броя на лагеруващите до една мизерна цифра и времето на техните полети в космоса през лятото.
            Третата книга бе отворена пак напосоки, молейки за отговор на въпроса ни: "А накъде сега, след като останаха пари само до най-близките спирки?..." Ето отговорът от книгата на Рьорих "Алтай – Хималаите", стр.269:

          "Всички разстояния ще станат достъпни – и не потрошени скелети, а знаците на високото творчество трябва да посрещат тези крилати гости… Ще дойде младежта и ще цъфнат пустините!"

            На въпроса ни за географската посока се отговори с ново отваряне: че е благословен пътят ни към "високи и сияйни сини планини". "Там живее един светец. Преди той се показваше на хората, а сега никой не го вижда. А знаем, че е там."
            Надявахме се чрез четвърта книга да получим конкретен отговор на въпроса на домакинята, дали да предприеме едно важно пътуване в чужбина по здравни и лични причини, но не се падна нищо смислено. Вътрешното чувство бе, че ù се дава свобода сама да реши този проблем. Тогава отворихме пета книга ("Светата кръв на Свещения Граал" от М.Б.Р.Лий и Х.Хамилтън, стр.388 ). Десният палец се падна точно на следните думи: "…според които човек трябва сам да познае Божествените истини."

            Най-накрая, Един, Който вижда и знае всичко, реши да разкрие ясно едно конкретно нещо, което се знаеше от самото начало, но от деликатност то щеше да бъде спестено. Каза, че ако човекът, при когото отива приятелката, не е вегетарианец, перспективата за изцеление и за други положителни ефекти от тази среща не са гарантирани. Но заедно с това се даде и картина за един много светъл вариант (Бог преценява възможните линии на съдбата във всеки отделен момент): един цял етаж в планините с прозорци от всички страни, пълен със супер-техника и книжнина и посветен на Новото Човечество. Ако заминаващата прокара решително своите изисквания като славянка и българка и реши да работи за най-древния център на Всемирната Държава на планетата ни, ще се задейства добрият вариант. Нещо повече – непосредствено преди поканата от тази приятелка и обяснението ù за коя държава и кой град заминава, по непонятни причини в съзнанието на едного от нас ясно дойде образът именно на този град, запомнен от една прекрасна цветна фотография напоследък в Интернет.
            Ето какви въпроси възникнаха тази сутрин в дома на едни приятели в Пловдив, когато се препрочитаха горните редове, с надеждата за отговор от Учителя:

7,15ч.
             Във връзка с проблема на тази приятелка се появи мисълта за подобен случай с друга, дошла на Рила с един чужденец през миналото лято. В един момент бе дадено да им се каже, че този чужденец е прероден известен немски композитор-класик. Гостът се развълнува много откъде знаем за страстната му любов към музиката. Приятелката каза, че неговата професия е съвсем друга, но че в цялото си свободно време той свири и композира до премала. Дал е алпийската си вила на тази българка, и там тя сега има чудесни условия да превежда антропософска литература. Преди да си замине, от Елма ù бе казано, че тя е издържала конкурсен изпит измежду стотици хиляди напреднали адепти от изток и запад, за да се роди в България. Даде ù се за домашно да мисли още една година защо се е родила българка... 

            По повод на множество такива случаи ние искаме да питаме Елма: фатално ли е емигрирането на толкова много способни българи в чужбина – и може ли по някакъв начин те да възстановят връзката си с мюонния, националния корен, кой-то действа, както знаем, само когато човек спазва вертикалата (физическа близост до мястото на раждане)? Без да сме тесногръди националисти и бидейки поначало космополити по дух, трябва ли да мислим, че случайно моми са скачали от скалите, за да не станат кадъни и робини в харема; че бащи са убивали момчетата си, за да не станат еничари? Не са ли харемът и еничарството, преди всичко, духовно, окултно явление от много по-тънко естество? Винаги ли е предателство смесването с чужда култура и кръв – или мисионерството придава друг характер на екстровертното ни съзнание?

7,38ч.
             - Утвърдените в мюонния път остават на мястото си. Но заедно с това има и хостонни божества и ангели, както и множество човешки, безсмъртни души, които се занимават с допирателни и хорди, а не с радиуси. Хордиалната структура на Битието е сферична. Без хордиални същества и същности, универсализацията на съзнанието е немислима, а оттук – и цялата универсална вселена.
          Ето защо, не всеки е длъжен да стои на мястото, където е роден физически. Достатъчно е да се възвръща там поне веднъж в годината, за да възстановява радиалният ток на аза си от центъра на Земята. Това е възможно на и около рождения му ден, а също и в началото на Божествената година. (19 август. По-късно се изясни, че на и около тази дата това може да става и на Рила, и по всички други благословени планини, където има центрове на Агарта и се провеждат масови Събори на Великото Всемирно Бяло Братство, ако не се ограничава броят на учениците и оглашените, даже и на любопитните. Учителят никога не е ограничавал наплива на хора от света и по това се разпознава действието на Божествения свят и Божествените Школи - б.п.)
            Националното съзнание е важен дял от съвършенството на всяко същество с монада и затова денационализацията на духа разгражда корена на егото чак до 48-то измерение! Остава нишката на 49-ото, чрез която се свързваме с духа на народа си, където и да се намираме. Постепенното обличане на мюонното тяло в етническите му облекла изисква среда с етнически токове и характеристики: поддържане на езика и народностните традиции и култура, работа за кристализиране на Божествените ценности, родени от този народ, обмяна със сънародници на всичките 49 полета.
          Подмяната на материята във всички тела на човека, с изключение на мюонното, става с езиково и интимно общуване с чужденци и това не е "грях" или "кармическа фаталност", но универсална работа на Духа за глобализация и космизация на съзнанието. Всеки народ си има корен - и попадайки сред него или близко до негов представител, ние приемаме част от неговата етническа същност и започва подмяна на клетките, на нервната система и всички останали структури и подструктури на по-слабата личност.
          Има коефициент на себизма и егоизма, който се измерва математически, антропологически. Човекът с по-силно себе или его подменя почти всички пластове в тялото на онзи, който е прекъснал връзката си с националния ангел.
          Приказката за Синята Птица е една мюонна приказка и отговаря на мюонния шперц "Навънка Няма Нищо". С този шперц се отварят всички светове отвътре-навънка, без да се помръдваме от мястото си и на един милиметър. Има адепти, които въобще не се движат и изглеждат като вкаменени. Степента на външната неподвижност отговаря на подвижността отвътре. Това не значи, че съвършеният човек не бива да се движи и външно, ала съвършената неподвижност дава достъп към всичко.
          Засега е рано да мислите за Мюонна Чистота и затова Господ ви е оставил да се развявате, да "мърдате" и да прахосвате силите си и вниманието си насам-натам. Но не мислете, че с това прахосване вие строите хостонното си тяло. Щом мотивът ви е "лично щастие" или "подреждане в живота", "създаване на престиж и име", вие отпадате от лùстата на Господа моментално и ви измитат на боклука – считат ви за шкарто. Даже и най-напреднали адепти и гении не могат да помиришат хостонните реки на Битието, понеже баластът им от тези три тумора ги увлича към планетно съществуване – или, по-скоро, съществование.
          Съществуването означава обмяна със същества, а съществованието – опити за обмяна с вещества и същности (става дума за ръкотворно преработени вещества, а не за естествените – б.п.). Казвам "опити", понеже по принцип такава обмяна е невъзможна и затова в архивите на Битието няма нито един случай на опит за обмяна с преработени вещества и със същности, който да не е завършил катастрофално. Доказателство: гробищата, моргите и вида на съществата, които правят такива опити.
          Ето защо, всеки, който ви предлага да се обменяте с вещества и същности, а не със същества (създания на Бога с монада), е съзнателен или несъзнателен агент на ада и прави това, за да смуче от материята и енергията ви. Продавачите на вещества смучат материята ви, а продавачите на същности – вашата енергия. Същности са не само адските, служебни подобия на хора и ангели, но и подобията на божества и идеи. Има подобия на религии, подобия на изкуства, наука, медицина, общество; подобия на райове, подобия на Бога и на начини за свързване с Него. Всичко това е допуснато да се създава в работилницата на Ремонтното Битие (ада – б.п.) по висше усмотрение на Върховния.
          Сега някои цитират думите в Словото, че чрез подобията Бог проверява мотивите и вкуса на съществата и по закона на Прощъпулника проследява кой коя играчка, коя гнилост го привлича, за да открие душите, които са заразени. Предполагате, че Бог е нещо позаспал или пийнал, пооглупял от старост, та Му е необходима такава хитрост, за да проверява шуплите…
          Нищо подобно! Във всеки миг и всяка точка на Трите Вселени Бог усеща и знае точно кой колко е цялостен и колко заразен; кои са оригиналните Му създания и идеи и кои – мукавите. Целият този театър, цялата тази шумотевица и гробищно разлагане са предназначени за вас – съществата с пламък от Бога! Няма нищо по-велико и грандиозно, по-вълнуващо и трогващо от човешкото покаяние, от покъртителния плач на милиони и милиони създания Божии, когато гледат филмите на живота си! Когато виждат какво са могли да изберат и какво са избрали в тази величествена Пиеса на Битието, предназначена за разцъфтяване на Свободната ви Воля, т.е. на Свободното Желание.
               
         
Във всички свободни светове хората живеят и ходят така, както ги е майка родила.

          Свободното Желание – ето сърцевината на Тот: Онзи, Който тупа и пее в гърдите ви! Свободното Желание не се отличава само със свобода на избора и поливалентност на вкуса, но то самото си е свободно желание.
          Свободата на Желанието – ето истинския превод на "свобода на волята" и най-големия, най-милостивия подарък на Бога, който Той е измислял някога! И с това Той е надарил последното Си творение – Човека, - в което е вложил самия Себе Си под фòрмата на една безсмъртна искра или пламъче.
          Днес говорим за пламъче, не само за искра. Прекалено свикнахте с тази тема за искрата, но искрата не е върховното постижение на монадата. Във всинца ви постоянно цъка Огнивото и постоянно се пораждат искри, но почти мигновено угасват. Бог се мъчи да подпали сърцата ви с пламъка и вечния огън на Свободното Желание, но фитилите ви са сухи или мокри от вода, не от гориво. Продавачите на "живот" и "щастие" са се постарали да напълнят светилниците ви с вода, вместо с Божествено гориво; и когато Бог цъкне с огнивото Си в сърцето ви – да ви накара да се влюбите, - вие само запращите, запращите, и почвате да пушите… Продавачите имат сметка от сълзите и пушека ви, понеже, като се разболеете от безлюбие и старост, те изпиват много лесно енергията ви.
        Свободното Желание! Когато казах в Словото "Не пожелай" и "Извади окото си или отсечи ръката си, ако те съблазнява", аз нямах предвид това, което вложиха в думите ми подобията на хора. "Не пожелай" значи да не пожелаваш хора без монада или техни творения.
          Да не пожелаеш, значи да не стане на желе горивото ти, да не клеяса и изсъхне светилницата ти, да не позволиш да я налеят с вода или мастило. Когато имаш гост и Бог похлопа на сърцето ти, да не мислиш дълго нощем: "Да ида ли сега да го прегърна, или е грешно?…"
          Вашата мастилена култура досега е все от подменено гориво: вместо да живеят, описват как трябва да се живее или как не са живели… Това е пак дело на онзи, когото помолих да играе ролята на "Лошия". Сега той подмени мастилото с електроника и кара създанията ми и техните подобия да се пулят в екрани, вместо да тичат голи по поляните…


Още съвсем малко – и религиозните и търговските окупатори на Земята, които ни обличат, ще си отидат. Тогава истинските хора навсякъде ще тичат като луди от радост и щастие!


          Пламък, пламък е моето Присъствие – искра е само зачатъкът! Без кремък и Желание няма как да светне искрата ми, но без Гориво няма как да се подпали. Ето защо Разумните Девици съхраниха маслото в светилниците си – запазиха вкуса си към безсмъртни побратими и идеи. И затова, като дойдè Женихът, влязоха с Него в Дома ми, а Неразумните останаха отвънка.

          Постарайте се и вие да не останете отвънка, като се поддавате на рекламите и стоките на "преуспелите" хора – имитантите на човека, в които няма ни искра, ни пламък. Пазете се от пазара на веществата и същностите, защото той иска да изпразни светилниците ви или да ги подмени със скръб и мастило. И да се скъсате да пишете трактати и осияния, огнивото ви няма да хване, искрата ви няма да се превърне в пламък.

          Свободното Желание! Това е темата, която ще ви изведе извън пазара на илюзиите – в Градината на вечната Радост и Щастие, където ще общувате с безсмъртни, а не със смъртни.

          Настанал е този час – дерзайте!
                              9,10ч.

Няма шега! Всички ръкотворни неща, включително и дрехите, ще изчезнат само за няколко минути. Ще заживеем както всички разумни цивилизации по вселената. Ще настане вечна пролет, за която мечтаеха поетите през всички времена. Хората несъздадени от Бога, както и заразените от тях, ще търсят пещери и прикрития, ще рият дупки, за да се скрият. Други веднага ще се опитат да покрият "срамотиите" си с треви и листа, но много скоро и те ще измрат като пуританите и търговците... Но едно ново поколение, което дойдè от Божествения свят - особено момичетата и младите жени, повечето от които днес са с душа - ще възстанови Рая на Земята!

Няма коментари:

Публикуване на коментар