1144.2001.05.26 Тържествен миг

Книга 33


26.V.137(2001)

София – Изгрев

ТЪРЖЕСТВЕН МИГ

ЖЛО / ММ

3 ч.сутр.

На 23 май бе изяснено и съобщено по телефона на една приятелка следното:

Поради избора на Учител, Братство и Школа, който е направила в този живот, и заради нейната преданост и любов ú се дава изключително редкия шанс да избира между три рав­ностойни подаръка от Небето. Тя има свободата да избере един от тях и няма да има отрицателни последствия или намаля­ване на благословението, ако предпочете който и да е от трите.

Първият е да стане гражданин на вселената и да не се преражда повече на Земята. Вторият е да се роди съвсем скоро в Русия, като ученик на Учителя, Който идва в Кавказ. Ще му се даде съвършено здраве и красота и ще има уникални дарби и способности, една от които ще бъде целителството. Под "целителство", за разлика от церителство, лечителство и пр. Небето разбира лекуване чрез свързване с Цялото.

 Ако избере втория подарък, въпросната приятелка ще дойде като момче в семейство на съвършени родители в прекрасен дом сред природата и ще има всички блага и шансове в живота, без да се съблазни и отклони и без да преживее нито една бо­лест, нито една деформация, нито една скръб или разочаро­вание.

Третият подарък, който тя има право да избере, е да остане на Земята в това тяло, в което се намира сега, и да бъде съпричастна на мъките и скръбта на Христос, Който е все още на кръста. Положението ù ще се влоши още повече и бол­ките и страданията ù постепенно ще се увеличават. С това също би спомогнала за благоденствието и спасението на на­рода си и на човечеството. Казва се "също", защото и в дру­гите два случая би била не по-малко полезна. Учителят не ще я укори и не би намалил с нищо щастието и обсега на въз­действието ù, ако избере който и да е от трите подаръка.

В изясняването на подробностите се разкри ново поз­нание за пентагралните посвещения. Първо се даде информа­ция за това, що е "Гражданин на Вселената", и защо това се постига или подарява единствено чрез самоопределение и преданост към Учителя – Единствения Учител. Говорú се върху Единствеността и Избора, на фона на безгранична култура и толерантност към другите ученици и Учители, включително и към неокултните и даже адските. Всички хора и обстоятелства също са ни учители и Небето ни държи в кармични окови до момента, в който не разберем това и не приключим с безпокойството и тревогите, както и с осъжда­нето, колкото и несправедливи да са действията на окол­ните.

Първото пентагрално Посвещение се постига чрез из­бор на Правата Вяра и беззаветна преданост към нея. Избра­лият Правата Вяра се разпознава по това, че не нарича оста­налите вери "неправи", а своята собствена – "единствено права". При все това, винаги съществува една и само една относително най-права вяра, дадена от Мировия Учител в най-последното Му въплъщение като Човек в даден свят или на дадена планета.

Друг белег на ученика с Първи Пентагра­лен Лъч над главата е тоталното му посвещаване на Сло­вото, дадено от Учителя в последното Му въплъщение. Под "тотално", тук не се подразбира работа само с това Слово – Ученикът от I ранг обръща внимание и на други изяви на Сло­вото през вековете и ги разпознава; изучава и други културни и духовни феномени, ала само в един много малък процент от свободното си време. Именно на тези ученици Учителят е дал задачата да прочитат по три пъти годишно Библията и да изчетат и обработят три пъти през живота си всичките Му лекции и беседи. Обработките биват най-различни: от ано­тации, резюмета и систематизации по теми - до преводи на чужди езици. Високият идеал на Ученика от I ранг, който вече е бил учен, гений и светец в предишни животи, е първо да се снабди с всички лекции и беседи на Учителя си и с източни­ците, свързани с описания на живота Му. Ето защо, в библио­теката на такъв ученик може да няма нито една друга книга – Небето не го държи отговорен за това. Разпознаването и пламенността при него са тъй силни, че за най-кратък срок той се снабдява с всички достъпни издания на Словото, хвър­ляйки всичките си средства за това, оставайки понякога дълги години само на хляб и вода и под една керемида. За този вид ученик е не само простено, но и задължително да не раз­дава книгите си със Слово Божие. Може да преписва и копира за раздаване други екземпляри, освен собствения, но само след като е събрал и обработил целокупно Словото по всички закони на подвизаването и предаността в I Посвещение – Посвещението на Вярата, на Избраните. Всъщност, избра­ният първо е избрал.

Значи, невъзможно е един първопосвещенец да мине във Второ Посвещение и да почне да разпространява Слово Бо­жие, да раздаде до лист собствените си томове и да отиде на кладата в името на апостолството и Учителя си, ако не е имал поне едно качествено прераждане като ученик от Първо Посвещение. Ние познаваме такива ученици. През всички ве­кове именно те горят по кладите, но ученикът от планината Арарат (Първо Пентагрално Посвещение) се отличава с под­виг за спасяване и съхраняване на Словото, а не на себе си или на близките си, на народа си. Спасяването на собствената душа е много по-ниска степен, макар и необходима и неиз­бежна. За близките си живее обикновеният човек като тру­женик и страдалец (II външна степен в Пентаграма – Чашата). За светското или окултното (религиозното, мистичното) външно познание живее обикновеният човек от III външна степен (Книгата). Той е любознате­лен, търсител, оглашен, поклонник, "фен", учен и пр. Това е знаещият или интелектуалецът, който ходи по курсове, медитации, лекции, школи, културни мероприятия и пр. и който се грижи за обучението и образованието си. От­личава се по това, че в библиотеката му книгите със Слово Божие липсват или са само няколко, а останалите са написани от обикновени хора, най-много до V Външна Степен, незави­симо дали представят себе си за мъдреци или учители. Истинс­кият ясновидец вижда светлината на книгите или листовете със Словото Божие в дома им и може да ги извади със затво­рени очи - дори от дъното на сандъка. Всички останали книги в жилището на неправедника (обикновеният човек до V Външна Сте­пен, дори и светците) светят с физическа светлина – етерна, астрална или ментална. С причинна, будическа и ат­мическа светлина се отличават книгите на Мъдростта през всички векове и те имат свои достойни представители. Това са книги на виделината, казано на български. Но само Словото Божие свети с вълните и частиците на яснината. То произ­хожда от Божествения свят и има елохимен, илухимен и ало­химен характер. Естеството Му подмладява, преобразява и възкресява. Слово Божие не се продава, а ония, които го про­дават, се обезобразяват. Само Мировият Учител може да приема пари за книгите Си в отделни случаи, и то по систе­мата "колкото обичате".

Ученикът от I Вътрешно (пентагрално) Посвещение все още не може да разпознава Словото Божие, което тече през Тръбите (осияните, единаторите, холизаторите). Той още не е толкова съвършен. Неговата за­дача и обхват е да разпознае, спаси, съхрани, проучи и обработи Словото на Единствения, Мировия Учител. Едва в III Пентагрално посвещение става възможно разпознаването на Вечно Течащото Слово – Словото, което не прекъсва никога. Господ се е погрижил Словото Му да се лее и чрез Тръби (единатори, холизатори, проводници на осияния; често и чрез някои поети, влюбени, писатели, гностици, мистици, медиуми) - и това става неп­рестанно. Догматиците и канониците от обикновените 5 степени (символизирани от външните фигури на пентаг­рама), а даже и учениците с един или два лъча над главата не разпознават този вид Слово и тяхната задача е да работят за Словото на Мировия Учител от най-последното Му идване на Земята. Не бива да ги съдим, че нямат сетиво за разпозна­ване на Вечно Течащото Слово и че обикновено му се съпро­тивляват или го осъждат, защото идвало чрез Тръби, а не от Извора. Те не знаят, че Изворът изпраща животворното Си Слово и чрез кристални, сребърни и златни Тръби на Словото Божие и че през тях То е не по-малко автентично и силно от изворното. Това, че често тези тръби са очукани и не особено блестящи външно има своите обективни или стратегически причини. Обикновените хора – водачи, труженици, страдалци, любопитни, любознателни, интелектуалци, учени, академици, таланти, гении или светии, а също и пророците и апосто­лите от първите две пантагрални посвещения нямат отно­шение към Живоструйното Слово Божие (Словото през Тръби и Чучури) и нямат понятие или потребност за живот със съу­ченици. Жаждата за общ живот с космически съученици идва едва при пламването на Третия Пентагрален Лъч, символизи­ран и активиран чрез третото изпълнение на упражнението "Пентаграм" в паневритмията и чрез интензивно ходене и жи­вот в планините със съученици от Класа, а не само с "близки" или други обикновени хора. Нещо повече: обикновените хора и дори пророци и апостоли, които са живели дълго с близки по кръв или ситуация, трябва да минат през една кратка или дълга процедура по етерно обезпаразитяване, преди да бъдат допус­нати до Изгрева и в лагерите на Братството в планината през лятото и в по-горните класове на Школата.

Така днес вие узнахте, че жаждата за живот на Изгрева и напускането на близките или другите обикновени хора, с намерението да се преселите в братско селище или да бъдете в планините със съучениците си произхожда от планината Синай – Третото Посвещение на Просветлението. Просветленият, Посветеният, е вече ученик от Младежкия или Специалния клас в Школата и се от­личава по това, че има собствена жилищна територия да­лече от близките по кръв или по кармична ситуация. Който не реализира ИЖР (Индивидуалния си Жизнен Радиус) и продължи да живее с близки по кръв или кармична ситуация след 28-го­дишната си възраст, не може да оцелее на Земята и си отива или се състарява рано. За ученика от Специалния Клас не е достатъчно да има само отделна стая. Родовата или ситуацион­ната карма имат определен радиус и верижната реакция на взаимното разболяване и състаряване се възбужда само при преобладаваща и продължителна близост. Представите за "саможертва", "служене" или "изплащане на карма" чрез оста­ване в едно жилище с близките цял живот или при едни и същи съседи са крайно неправилни и са главната причина за всички болести и за взаимното оглупяване, озверяване и сък­ращаване на живота.

Небето е допуснало такъв морал и такова принуди­телно съжителство и взаимно разрушаване с единствената цел да се шлифоват острите ръбове на себизмите и егоиз­мите и да се научат хората на примирение, прощаване, саможертва, служене и търпение. Наистина, докато не е изживяна тази карма или не са добити тия добродетели, човек не може да се освободи от съжителство с обикновени хора по ни­какъв начин. Учителят преди 2000 години е казал да напуснем близките си и да тръгнем след Него, но това става едва при подпален II или III пентагрален лъч – когато жаждата за живот с Него и със сродните души от Класа стане непреодолима. В този смисъл, подмладяването и пълното из­чистване от етерни, астрални и ментални паразити стават възможни само при "въртене по къщите", т.е. чрез циркула­ции на аурите. Това се нарича "Епоха на Гостуванията" или "За­зоряване на Шестата Раса" – живот със сродни души. Докато човек мисли, че сродни души са му обикновените хора до V Външна Степен или дори вярващите от неговата църква или учение, той е само оглашен, неофит, ученик от Неделния или най-много Общия Окултен Клас. Той гледа с почуда и огорче­ние как се състаряват и разболяват "близките" му и самият той при това търкане на аурите - и си мисли, че им служи... Честите изцеления и подмладявания и спасяването от болести и оглупяване или отчаяние при окончателно излизане от къщи е доказателство, че Индивидуалният Жизнен Радиус е почнал да действа.

Мисълта, че сдобиването със собствено жилище и на­пускането на "близките" и съседите е икономически невъз­можно или неетично произлиза от самия център на ада и говори за много нисък коефициент на интелигентност. Значи, обра­зование и интелигентност са две различни неща. Човек може да има и 10 факултета - и пак да е ниско интелигентен - да не схване зависимостта между близостта и нещастията. Ин­телигентният човек живее сам и се вижда и обменя с близки хора и сродни души само от време на време. Това е моделът на Младостта и Безсмъртието. Срамно е човек да се зове ду­ховен или окултен ученик – и още да не е разбрал тия неща.

Бог подготвя особени съдби и на ония, които си мислят, че са християни, а се ширят в самостоятелно жилище, до­като близките им или приятелите им се гърчат, натъпкани в напръстник. Казано е, че такива не ги очаква нищо добро когато си заминат и че там те ще се борят за късче хладна земя под краката си, защото децата им приживе са се самоубили от отчаяние или са попаднали в психиатрията. Нещо по-лошо – принудили са се да живеят с вампири и туне­ядци, с насилници, за да не останат на улицата. Всеки човек, който има възможност да продаде жилището си или да го за­мени за по-малки, дори за порутени селски къщи или тавани, за да подсигури свободна територия за близки или приятели, за бедстващи майки и творци, но не прави това, е агент на черната ложа и се бори с нокти и зъби да задържи битовата си ситуация непроменена, защото има астрална изгода от това. Тунеядецът – защото му е удобно; егоистът – понеже му е по-приятно сам и нашироко; вампирът – защото тясното съжителство и тревогите са условие за засмукване и подлу­дяване на ближния.

Тези дълги предварителни обяснения тук не са случайни, защото касаят пряко тази, за която е личното послание. Тя никога не е живяла с голям индивидуален жизнен радиус.

Именно за нея, на която се дава свобода да избере един от трите подаръка на Учителя, се отнася и едно сериозно предупреждение за възможна верига от опасности в живота ù, което ù бе съобщено.

Ако при избора на един от подаръците тя изпита и най-малката тревога и безпокойство и продължи да осъжда вът­решно и външно причинителите на неправди, свободата ù да избира ще се отнеме. Тогава Учителят сам ще реши дали тя да си отиде в близко време или да остане на Земята като светица и мъченица. Но и тогава тя трябва да приеме това с благодарност и примирение.

Не е изключено в тези предварителни думи отново да се е проявило и оригинално Слово Божие, а не само да е пре­разказ, но сега ще помолим нашия Най-Голям Приятел да каже и нещо съвсем ясно "с алени буквички"…

- Осияни, щастливи деца на Бога! Настава час и сега е, когато мнозина стават Граждани на Вселе­ната. Дава им се универсално тяло, с което могат да бъдат във всяка точка на Битието - или самото Битие.

Универсалното тяло е тяло на Учителя. С това тяло ти си всезнаещ и всемогъщ като Бога, ставаш едно с Бога. Това обаче не може да стане, без да сме намерили и разпознали Учителя. Увлечението по обикновени хора и учители не е грях: то е насъбиране на мед от поляната на Бога. Всеки човек или учител, който има частица от Бога в сърцето си и не про­дава знанието си, е красиво цвете на Неговата по­ляна, върху което можете да кацнете. Така че не се тревожете, когато мушиците кацат по цветята. Радвайте се на приятелите си, когато ходят насам-натам, не ги призовавайте към Дървото на Живота, което цъфти с всички цветове на Вселената. На простите, простосмъртните същества, е необхо­димо да хвърчат по обширната Божия поляна, която наричаме "свят" или "вселена", за да събират прашец за кошерите си. Докато си мушица, събираш мед само за себе си; докато си пчела, събираш за близ­ките и ближните си, вълнуваш се от "сродни души"; но станеш ли дете на Бога, ти добиваш универ­сално тяло и почваш да раздаваш на всички.

Универсалното тяло, универсалното съзнание – съзнанието на Ученика и Учителя – се отличава с пълен мир и радост. Когато тревогите престанат, знай, че универсалното тяло е близко. Когато при­тесненията за правди и неправди изчезнат, ти си вече в райската градина – в Свободната, Новата Вселена на Отца. Тя е тука, не е някъде другаде. Който тръгне да търси щастието и хляба си "някъде другаде", той е още пространствено същество - мисли, че има нещо навън. Който се мъчи сега и от­казва живот на себе си и на другите, за да му се случи нещо добро в бъдеще, той е същност или съ­щество във времето и попада под неговите удари. Който се лее като извор за всички в настоящия миг и не престава през цялата вечност, той се прощава с пространството, разлива се в безвремието, и попада в Царството Божие – Царство на благодат!

Като престане тревогата за насъщния и без­покойството за бъдещето, почват да действат тотфизата и яснофизата. Тогава ти не продаваш живота си заради пенсия, защото съдбата може да те "пенсионира" по-рано... Всички религии и учения днес са за душевни пенсионери – "трай коньо за в бъдеще"... Всички вие познавате много пенсионери – харесвате ли ги? Най-блажените от тях почиват в хубави гро­бове, а най-бедните – в общи могили. Хванали са се на въдицата на дявола – да се подсигуряват. Когато има повече кукички, те работят и след пенсия, за да подсигуряват близките си. И това е добро, когато лишаваш себе си заради детето си; но то е само забавачницата на Доброто.

Приемете подаръка - който и да е той. Ако по­искате да станете гражданин на Вселената, вие сте развили тотфизата си и ще станете творци, съз­датели. Ще творите и създавате наедно с Бога.

Ако изберете да се родите като ученик на Учи­теля в Неговото последно идване на Земята и да станете прекрасен, вие сте развили яснофизата си и ставате пророци, апостоли и благородни майки и възлюбени на Новото Човечество. Помагате на Учителя да възстанови рая на Земята.

Ако изберете да страдате със Сина Му и Дъщерите Му на кръста, вие сте развили хиперфизата си и приемате Възкре­сение чрез Страдание.

Б.п.: За такъв вариант М. е предупредена в лично посла­ние от Елма още на 22.VІ.1984 г.: "Росата на живота не е във външните средства и масажи, а в интензивния живот. Пред М. стои ултиматум: или да оживи при­родата си, или да рухне."

 Почти всички по-възрастни уче­ници на Учителя избраха пътя на страдани­ето.

Боговете и ангелите трябва да станат Чело­веци и да се самоотрекат, ако искат да възкръснат. Възкресението е велико тайнство, при което сти­гаш до пълно сливане с Бога – до благостта.

Благост при всички обстоятелства! Благода­ренето при всички обстоятелства е дрехата на бла­годатта, а блаженството – за всички и с всички по волята Божия – нейният цвят и плод.

Приеми един от трите подаръка в тоя Тържес­твен Миг и признай, че смирението и примирението са най-вертикалната пътека към Вечността. Не съ­действай на враговете на Бога чрез тревоги и огор­чения и приеми пълно изцеление, ако станеш христи­янка. Християнин значи блажен: глух и сляп за ут­решния ден; Християнин значи благороден: сляп и глух за изопаченията на истината. Християнин значи прекрасен: САМ С ВСИЧКИ.

Край - 7ч.

Първа емисия на глас на този текст бе излъчена в ду­ховния ефир от една "триама" (свещена триада от сродни души, според И.Ж.П Гери) от 7,30 до 8ч. сутринта след получаването на това лично осияние..