четвъртък, 20 октомври 2011 г.

1145.2001.05.30 Най-добрият ученик

Книга 33


30.V.137(2001)
София

НАЙ-ДОБРИЯТ УЧЕНИК

               
Тази сутрин, след обстойни инструкции насън за генерална програма "България", по пътя към паневритмията се изясни, че днес е необикновен ден и че на няколко души могат да се дадат небесни подаръци. Каза се при какви условия те могат да бъдат получени. Напоследък Учителят раздава подаръци. Един от тях бе шансът за пълно оздравяване на една приятелка, който не беше предвиден в началото, когато ù се предлагаше да избере измежду три подаръка. За това допринесе и молитвата за нея в кръг от една група съвсем нови приятели, пред които бе прочетено последното осияние за нея. Каза им се, че не случайно са се събрали точно десет души и че това е предвидено, а една от присъстващите бе донесла точно десет чаши за сока, с който ни почерпи, без да знае колко човека ще дойдат. При посещението на приятелката в болницата я заварихме добре и сияеща, странно подмладена. Каза, че няма да се налага ново лечение с антибиотици и че скоро ще я изпишат, а само допреди няколко дни лечението не бе дало никакви резултати, тя е била на системи и е имало опасност за живота ù.
Подаръците тази сутрин бяха определени за четирима души, в зависимост от тяхното поведение. Един от нас нарочно остана да играе паневритмия сам, защото бе казано, че ако до "Запознаване" включително някой дойде и пожелае да играем заедно, който и да е той, ще му бъдат изпълнени три най-съкровени желания. Още в самото начало дойде една сестра, но не пожела да играем заедно и също предпочете да остане сама, макар и де бяхме само на една крачка разстояние. Мнозина не знаят, че има паневритмичен закон, според който е желателно да играем с колкото може повече хора и че в края на живота ни се прави рекапитулация не само на броя на хората, с които сме играли и живели, но и за това, дали сме поканили поне веднъж и тези, които са ни най-антипатични. Нещо повече – истинската игра на паневритмията изисква да прекараш по-голямата част от денонощието с партньора, с когото си танцувал, а определена по-малка част – с втория си партньор при изпълнение на Пентаграма. Поне 2 астрологически часа през деня се прекарва и с хората от целия лъч, в който сме играли. Това е възможно само за ученици от Специалния Клас и по-горните. Тия, които са обвързани или привързани към едного и играят само с него, не са и не могат да бъдат в очите на Небето в класове, по-горни от Общия. Те не знаят за изискването на Учителя всеки ден да се играе с различен партньор, а при изпълнение на Тройния ритъм това да се реализира 20 дни от месеца, като 10 може да се играе с най-близкия ни човек, ако е такъв и в очите на Бога.
Бе направено само едно движение от "Запознаване", когато един ведър, добродушен и енергичен младеж се яви изневиделица сякаш от нищото, помоли ме да се включи при мене и продължихме да играем заедно. Тогава вътрешно се потвърди че "Златната Рибка" ще му изпълни три най-съкровени желания и това му го казах след края на играта. А той възкликна щастлив: "Знам, нали сутринта се помолих на Учителя да ми изпълни три желания и ми се яви точно Златната рибка!"...
По време на пентаграма стана ясно кой може да е вторият човек, комуто "Рибката" тази сутрин е готова да изпълни едно най-съкровено желание, ако той реагира по определен начин. Това беше момичето от двойката, с която се разменяме по време на това упражнение. След завършването на паневритмията, всички от лъча по традиция се поздравихме с ръкостискане, добри думи и усмивки. Но "Рибката" ми каза: "Няма ти да отиваш при нея да я поздравяваш – тя трябва сама да дойде при тебе!" По една или друга причина обаче момичето не прояви такава инициатива и с това подаръкът я отмина. А можеше да поиска всичко – дори завършване на еволюцията и сливане с Бога!
Имаше още двама души, за които бяха определени подаръци. Явно тази сутрин тече урокът за симпатии и антипатии. Човекът с "Рибката" забави ход по алеята, за да може те да го настигнат, но усети силното им нежелание за тази среща и се отби малко вдясно, за да ги остави свободни. Те даже се шмугнаха в гората, само и само да не минат край него!... С това и те се разминаха с подаръците си, които не бяха никак малки. Едва вечерта се изясни, че техните подаръци са дадени на друг приятел, който остави работата си и с радост и ентусиазъм дойде да помогне за стягането на багажа на една приятелка, за която от няколко дни тече Живоструйно Лично Осияние със заглавие "Най-добрият ученик". Сам Този, Който ни говори, настоя за това заглавие. На въпроса няма ли и други отличници, Той отговори, че има, и то много, но за тази приятелка каза, че в момента тя е най-добрата ученичка измежду всички християни по Земята, които са имали имоти. Те може да жертват личната си собственост от сърце, но я даряват не където трябва и както трябва. А тя е постъпила по най-Божествен начин: не само подарила всичките си имоти без остатък, но и ги е подарила персонално, както иска Бог. И то точно томува, към когото я насочва Бог.

Може ли да ни каже нещо по всички тия въпроси Този, заради Когото сме живи?

15,58ч.
- Обикновеният човек, дори и окултният ученик от началните степени на Пентаграма, не се отличава с абсолютна преданост и послушание. По тази причина остава несъвършен и старостта и болестите го преследват. В някои случаи преданият не се превръща външно в млад човек на 33 години, но ясновидците виждат, че вътрешно е такъв.
Не случайно, съвсем не случайно контактът този път се прави с ключ и връзка с два възела: един най-долу и другият - най-горе. Правилно се сетихте, че тече урок и действо на тема: "Както на Земята, така и на Небето". Не си обяснихте само защо единият край на връзката е по-дълъг от другия. Това е защото има два пътя: от Небето към Земята и от Земята към Небето. Пътят от Небето към Земята е по-дългият и затова идването в Царството Божие на Земята е най-трудното, най-последното нещо. Пътят от Земята към Небето е много по-кратък, понеже е въпрос на индивидуален подвиг. Значи, раят няма да дойде скоро на Земята. Но всеки може сам да възлезе в рая за много по-кратко време, дори и в настоящия миг, ако вземе правилно решение и започне да го изпълнява незабавно. Тогава раят се появява в него и около него, понеже той не е някъде далече, а в отделни случаи може да се прояви и като негов собствен рай на Земята, в малкото пространство, което заема. Тогава болестите престават, младостта нахлува от всички страни, птици пеят, цветя цъфтят, плодове зреят и всички се надпреварват да му идват на гости.
Някои ще кажат, че не може да се говори така за християните, след като те не знаят кой е най-богоугодният начин да постъпи християнинът. Там е работата, че знаят. Знаят го от Евангелието, писано и неписано, знаят го от лекциите и беседите на Учителя през този век, знаят го и от целокупното Слово Божие, което извира постоянно по света, както и в сърцето на всяко същество с искра Божия. (Обясни се, че изразът "този век" не се покрива с новия век, който започна сега. В Случая Учителят има предвид златния век на България, който има много по-големи граници във времето и извън времето, както и в космическото пространство – б.п.).
Вие всички знаете какво значи думата "титуляр". Знаете от Словото, че ако някой има собственост и я отдаде така, че да престане да бъде неин титуляр, Небето му дава в замяна космическо граж-данство – достъп до царството Божие в Трите Вселени.
 Една от степените на християнството и окултното ученичество е да приемеш в дома си човек с искра Божия и да му дадеш достъп до всичко, с което разполагаш. Някои дават по-малко, но пак са християни, в съответната степен. Законът за двете ризи в Евангелието е закон на "половинъка" – да даваш половината от всичко, което имаш, включително и от парите си, спестени или текущи, на този, с който си в момента. Знаете също, че половинъкът се дава и в недвижими имоти: човекът с душа изпитва импулс да влезе в двойно по-малко жилище, ако ще да живее и в тиква и краката му да останат да стърчат навън, само и само да изпълни закона на половинъка – закон, който привлича сродната ни душа, където и да се намира тя. (Това не важи само за недвижимите имоти, но и за движимите и за вещите. Колата си, телевизора си, компютъра си ги продаваш или пък в самото начало ги купуваш по-евтини, за да заделиш Божия принос. Учениците от още по-горно ниво подаряват по този начин 75 на сто! Невинните, които вече завършват еволюцията си, отдават 100 на сто – това вече знаем. Те не си купуват нищо, понеже всичко им се подарява: от игла до планета или вселена. Те раздават на всички страни такава мъдрост, такова здраве, такова подмладяване и щастие, че всички се надпреварват да ги обсипят с любов и подаръци - б.п.)
Начинът, по който реагира сестрата сега, е още по-съвършен и клони към закона за цялъка, независимо дали ще отдели десятък от продажбата, както направиха други. Тя доказа съпричастието си към Божието Дело и изпълнението на закона за отсъствието на титуляра. От Словото знаете, че Любовта се измерва не само с необходимото присъствие, но и с необходимото отсъствие. Присъствието стига до върховете на духовния свят, но отсъствието може да отвори Божествения. Когато човек е титуляр и прави добро с лично присъствие в имотите си, той не може да се изкачи по-високо от духовния свят. На езика на осиянията това значи, че не може да слезе по-дълбоко от него, защото духовният свят се отличава с височина, а Божественият - с дълбочина.
Да отдадеш такава част от имотите си, дори и нищожна, че да останеш, ако трябва, и на палатка, но без да ощетяваш близките си – това е подвиг, който клони към Цялото. Това, че сега някой иска да остави един дом и градина за Словото, Делото и Живота в ръцете на същества с искра Божия и да заживее на друго място във възможно най-малка къщичка, е изпълнение на закона по всички правила на Школата и попадане в преддверието на безсмъртието. Небето не ви прави длъжни към близки и наследници, след като сте користно лишени от наследствената си част. Щом разполагате със собственост на Земята и я разделите и подарите по закона на десятъка, половинъка или цялъка или на плаващото дарение, вие влизате в най-вътрешния кръг на Школата и почвате да пътувате с Класа по звездите. ("Плаващото дарение" е свободен дял в интервала от стотък или десятък до цялък, според импулса и възможностите – б.п.).
Сега ви предстои да поискате и да намерите начин за отсъствието на титуляра от собствеността му не само фактически, но и юридически. Затова, помислете и се съобразете със съществуващите закони, а в бъдеще създайте нови закони в света.
Отсъствието на титуляра от дома и земята, която е подарил, не е абсолютно [изискване]. Вече знаете, че той може да идва там на общо основание - на равни начала с всички останали, - ако иска да съдейства на Словото, Делото и Живота. (Тук се имат предвид случаите, когато бременната, кърмещата или свободната майка или въобще Божията душа, която е пусната в имота, е поканила на гости собственика му за известно време по симпатия, без да знае, че именно той е титулярът. Според един от регламентите, той има право да се върне в имота си или да разполага с него както намери за добре веднага след изтичането на договора. Затова анонимността му трябва да е абсолютна, той трябва да се е прикрил по всички възможни начини дори и чрез светските закони. В противен случай обитателката може да се принуди да се държи с него така, както се държат всички зависими – б.п.)
Обаче вие не изисквайте от никого, нито му подсказвайте по някакъв начин да постъпи като Синовете и Дъщерите Божии, които нямат абсолютно нищо свое и живеят където ги поканят. Това е закон за цялъка и той е немислим за обикновените хора и учениците до IV посвещение. Ако някой от тях се опита да се надскочи и раздаде всичко, без да остави поне една керемида за себе си, той може да попадне под ударите на Закона. Има закони, отделни за всички категории обикновени хора и ученици. Не може да излизаш от семейството си дори и при най-тежка карма, ако вкусът ти още не е развит и ако при "освобождението" си се свържеш пак с хора от по-ниска еволюция. Нямаш право да даваш десятък или да раздаваш имотите си, ако нямаш предани приятели, които копнеят да живеят с тебе, без да те ограничават. Ако нямаш такива приятели, ти си още в началото на пътя и трябва да пазиш собствеността си, защото за теб важи правилото на светията и праведника: "Моят дом – моя крепост".
          Сега тук си говорихме за светски, материални работи, но те имат важно значение за самоопределянето на ученика. Има и друга материя – свещена, Божествена, девствена – материята на нашето собствено тяло. Това е истинският ни дом и един ден хората ще разберат, че може и без ръкотворни домове и предмети и без обработване на земята. Този наш дом обаче също се отдава на души с искра от Бога, но това е висша наука, висше тайнство на класове, по-високи от Общия и Специалния (Младежкия). Вече се правят такива опити, но те са опасни и недостъпни за обикновени хора и за оглашени. В класовете, по-горни от Специалния, размяната на домовете през III и IV стадий от всеки цикъл не е само в човешкия смисъл на думата "дом" или "къща". (Циклите биват денонощен, месечен, годишен, 7-годишен, 14-годишен, 28-годишен и пр. – б.п.)
Учениците, Учителите, Възлюблените Божии си разменят и телата, в които живеят, според един велик закон на Божествената обмяна и размяна, за да могат да видят нови същества и светове, да могат да изпитват нови измерения на Любовта, Мъдростта и Истината. Това може да се прави само с равен по еволюция или по-напреднал - и то само в космически класове под прякото ръководство на Учителя.
При това този, с когото живееш на Земята и на Небето през всеки втори цикъл, ни най-малко не се тревожи за твоето отсъствие през третия и четвъртия цикъл и от гостите, които идват в дома ви или в тялото ти по това време. Той сам взема участие в това свято дело с преголяма радост и щастие, понеже не е заразен от представите на сатанинските религии. И наистина, това е най-моралният акт в Трите Вселени, тъй като "правоверните" и "моралните" съпрузи и партньори, които следват каноните на църквата, не знаят че много често блудстват с духове от пъкъла, влезли в тялото на този, с когото спят – особено когато се употребяват алкохол, месо, риба и цигари и когато има критика. Постоянното и преобладаващо присъствие в един дом също измества двойниците и астралните тела на обитателите му и дава възможност на низши духове да мърсят вас и ближните ви, без да подозирате това. Не знаете, че тези измествания и обсебвания стават и при интимни връзки и живот с хора от по-ниски вери и идеологии и по-нисши космически раси. Тази трагедия се превръща във вакханалия на дъното на нисшия астрал не само с елементали и дяволи, но дори и с най-близките ви и съседите ви, когато някой спи след изгрев слънце или когато се влиза в интимни отношения след 9 ч. вечерта. Необходимостта от Индивидуален Жизнен Радиус по време на всеки Първи цикъл е тъй голяма, че ако някой го наруши и влезе тогава в аурата ви, дори и да е самата ви сродна душа, има опасност за самата ви монада!
Тази нощ ще извършим едно упражнение с будните ученици. Запомнете тази дата – 30 срещу 31 май 137г.! Чуйте какво ще ви разкажат приятели и познати за сънищата и преживяванията си през тази нощ. Един ден, ако съберете такива разкази, ще ви поговоря в кой свят сте били по време на това упражнение. Това е една съвършено непозната зона на ясновселената, неизследвана още от никого. Красотата там и блаженството са тъй чисти и необикновени, че още няма космичен език или музика, които могат да ги опишат.

            Преди да продължа, искам да копирам тук нещо изумително: намерих в интернет съобщение точно от 31 май 2001 г. - именно за сънищата, които ни изпраща Бог!:


"МОЖЕ ЛИ БОГ ДА НИ ГОВОРИ ЧРЕЗ СЪНИЩА?

Четвъртък, 31 Май 2001, 07:00 вечерта, Джейн Хеймън

            Бог изпитва наслада да общува с нас. Нашият дух разпознава гласа Му и да бъде окуражаван даже и по време на сън.
            Във време на обезсърчение, ако òтговорите на молитвите ни закъсняват или не са онова, което сме очаквали, ние може да изгубим надежда и даже да се усъмним, че Бог ще се откликне. И за да ни помогне, понякога Той ни помага чрез сънища или видения.
            Той направи това с мен и съпруга ми скоро след като родих син с рожденен белег на лицето. Една жена, която живее на 45 мили разстояние от нашия дом, е имала видение на бебе с чорапчета върху ръчичките и крачетата си. Започнала да се моли за детето, макар тя самата да не разбирала значението на видението си.
            По-късно същата седмица извършихме посвещение на сина ни на Господа по време на вечерната петъчна служба. Рожденият дефект по лицето на сина ни бе тъй чувствителен, че ни се наложи да поставим чорапчета на ръцете му, за да го предпазим от самонараняване. Когато детето бе поето на ръце по време на посвещаването, жената, която присъствуваше на службата същата вечер, разпозна в него бебето от своето видение.
            Явно Бог е изпратил това видение, за да я вдъхнови да организира молитва за моя син и корективна хирургическа операция в ранните дни на неговото детство. Видението и молитвите ни благословиха с ново насърчение и надежда по време на този дълбоко травмиращ период от живота ни.
            Все пак, нашата опитност не е необикновена. В Свещеното Писание има много примери, в които Бог дарява утеха и надежда чрез видения и сънища."

***
17,33 ч.
          Вечерта на същия ден (30 май) се преживя и изясни нещо не по-малко уникално, в духа на Присъствието и Подаръците на Този, Който е Вечно Жив и ни люби и обича безгранично. С една приятелка отидохме на поредния концерт от Софийски музикални седмици в зала "България". По причини, които узнахме по-късно, тя се бе "заблудила" за часа на концерта и закъсняхме с половин час. Жените бяха безмилостни и не искаха да ни пуснат в залата преди антракта. Тогава отидохме до най-предната врата отвън, за да чуем все пак нещо. Чувството за присъствието на Някой Незнаен през този забележителен ден и блаженството от това не ни напускаше нито за секунда. И в мига, когато се оформи мисълта "А за кого ще бъде днешния Ти Подарък, който бе пропуснат от една от играещите сутринта?", се случи нещо необикновено. Чу се странен звук откъм сцената и оркестърът млъкна. След секунда отвориха вратата и ни пуснаха. Разположихме се удобно много напред и узнахме, че цигуларят е скъсал струна… Наложи се да почне концерта отначало… Това бе едно момче-виртуозче от Австрия. Нашият Човек обясни отвътре, че Подаръкът преминава към това момче. (Двете думи "Нашият Човек" по-горе сами се изписаха в лилаво!) От този миг нататък този музикант ще е окрилян и осиян директно от Елма и животът му ще протече по съвсем друг начин. Фактът, че Учителят е решил да скъса струна на цигулката му, за да влезем, изменя съдбата му коренно. Приятелката възкликна "Страшен си!", предполагайки че обикновеният човек до нея е извършил съзнателно някаква магическа операция, но ù бе изяснено, че той няма нищо общо и че в момента пак се проявява Някой Друг. След концерта ù бе разказан идентичен случай през 60-те години, когато бе отложена цяла премиера на "Вълшебната флейта" по същата причина. Тази опера на Моцарт е уникална не само с музиката си, но и с факта, че представя на сцената чрез Зорастро самия Христос. Затова при всяко нейно изпълнение тя се гледа и слуша от целия космос – от безчислени цивилизации, като едно от най-съвършените творения на Духа. Но не всички същества от безкрайната вселена могат да присъстват във всяка точка на Битието – обикновено са нужни препредаватели, каквито представляват мозъците на някои хора в залата. В редки случаи няма нито един човек в залата с подходящ мозък и еволюция, за да може да осъществява предавания на практически безкрайни разстояния. Понякога е достатъчен само един Посветен, но обикновено са необходими повече хора - приятели или непознати. Така в отделни случаи един концерт или опера се препредават от двама или трима души, а повечето пъти от много повече, в зависимост от броя и качеството на относително най-чистите хора в салона. Предпочитат се слушатели, а не изпълнители на сцената, за да се предава звукът интегрално. Вегетарианци и въздържатели предават най-чисто, а последователи на Жива Школа на Бога на земята дават най-мощна и чиста емисия. Затова избягващите културни прояви, които твърдят, че светската култура била отклонение от Словото и вярата, легитимират себе си като ограничени последователи - и черепите им доказват това.
Та в случая с "Вълшебната флейта" през онази далечна година бе отложено едно генерално представление не защото в последния момент бе прилошало на един от певците, но понеже не дойде третият човек от една космическа тройка тази вечер. Без него космичното предаване на операта бе станало невъзможно и затова се наложи да бъде елиминиран временно един от певците и да се отложи спектакълът. При следващото изпълнение присъстваха и тримата - и излъчването бе успешно. Спирането първия път се е наложило, тъй като премиерите на такива спектакли имат грамадно значение.
Тази вечер обаче, след изпълнението на австрийския цигулар можеше да бъде допусната фатална грешка, каквато обикновено коства големи главоболия на Всемирното Съзнание. Повечето посветени не знаят, че ако останат на втората или третата част на някой концерт, в която е обявено дяволско произведение или модернистична какофония от някое конюнктурно име, съществува опасност препредаващите да не се затворят навреме и да избият безброй същества из вселената. Свободната Воля допуска дяволи и увредени хора да творят и дисхармонични неща, освобождавайки подтиснати енергии или разрушавайки съмнителни същества и вселени. Всичко, което става, е предварително изчислено, допуснато и балансирано от господарите на Кармата. Ангелите-пазители обикновено затварят старателно предавателните канали и сетивата на космичните слушатели при такива случаи, бдейки за техния живот и нормалност. Но в отделни случаи има пропуски - при особено мощен посветен в залата предаването е тъй силно, че може да пробие даже тази защита. Това също е предвидено и допуснато, но картината е печална.
В случая трябваше да станем и да си тръгнем веднага след Паганини, но някаква инерция ни застави да останем и на един модерен композитор. Въпреки величината му за културата на астрала и нисшия ментал, прозвучаването му в преддверието на безсмъртните светове би създало сериозни проблеми и затова посветените в залата се заключиха с девет предпазителя, макар и с миг закъснение. По тази причина пораженията в космоса бяха минимални. Разбира се, композитори от този род вършат кармична работа и Майсторите на Логоса и Естоса използват тези бойни чукове всеки път много умело. Композитори, изпълнители и фенове на такъв вид естетика трябва да се разболеят от съответните болести, за да ги предадат по веригите си от сродни психики из космоса, които имат същия вкус. Извратеното в нас има нужда от извратени хармонии и дисхармонии, дори и да ги счита за постижение и да изпитва своеобразно удоволствие от тях. По този начин се откъртват цели блокове от адски втвърдявания в астрала и ментала и даже в причинния свят, но движението им из съответните ни вени и артерии често има тромбичен характер и ако не предизвика летален изход, поддържа дългогодишни хронични болки и депресии. Духовните лекари лекуват такива пациенти с предкласика, но те обикновено се съпротивляват и си искат дозите адска естетика. Горе всеки знае защо са направени рогове на електрическата китара, а земната наука доказва, че геноцидът, който тя предизвиква, се равнява по децибели на ниско прелитащ реактивен лайнер. От много такива концерти изкарват младежи на носилка.
 В някои случаи, много рядко, Управляващият настоящите книги изисква опознаване и на Тъмната Зона. Това е едно цяло Посвещение; по-точно две пентагрални Посвещения, и то най-високите – IV и V. Учениците от тези два ранга слизат и в ада, за да го опознаят и да добият мъдрост за причините, които довеждат милиони души тука. Външно, тези Посветени трябва да минат и през земните арени на тия дяволски касапници, за да развият съчувствие, милост, непримиримост към злото и безтрепетност пред него.
В такива редки случаи, въпреки личната съпротива на съставителите и разбирането им за "слепотата за злото", Източникът настоява да се експонират и някои "досиета" на черната ложа на Земята.
Във връзка с темата по-горе има грамадна по обем информация за индивидуалните и масови трагедии, предизвикани от рокендрола, много статистики на безбройните смъртни случаи. Бе открит и един текст от католическо-православен произход. Нямаме право да го редактираме, понеже е авторски; ще се примирим с типичния манталитет и фразеология на църквата, но за нас тук са интересни фактите. Който иска, може да не го чете. Тъй като това е една ярка и непримирима антитеза, а ние търсим синтезите, то който е компетентен, може да излезе и с коментар или опровержение на статията по-долу и да аргументира има ли нещо Божествено в модерната музика и къде – или тя изцяло си остава дело на пъкъла?

РОК-МУЗИКАТА*

[* От "Православна беседа": употребяваме думата " музика" в съчетание с днешните течения на поп-културата при следната уговорка. За нас това възвишено изкуство няма нищо общо с шумотевицата, която днес незаслужено се самоназовава "музика", подобно на безсловесието, което дръзко си присвоява нарицанието "литература". Музиката, както всяко друго изкуство, е изкуство дотогава, докато изразява стремежа на човека към съвършенство, докато в нея се отразяват Божиите заложби у човека. Бедствието, наричано днес "музика" е резултат тъкмо от обратното: от стремежа — съзнат или не — на съвременния човек към саморазрушение, от бунта срещу Бога и всичко, което бидейки прекрасно, може да поведе сърцето и ума към Него, от все по-явния стремеж към безсловесното, безразсъдното, бесовското. Това бедствие не заслужава и не трябва да се нарича "музика", а "демоника"… За съжаление словесността днес също е подчинена на модерността и не търпи изяществото в изразяването!..]
Необикновено широко е започнала да се разлива тази бедствена стихия — западната рок-култура с всички нейни разклонения и прояви. Крайно разрушително и пагубно влияние върху душата на християнина имат джаз-музиката, рок-музиката, пънк-музиката, дискомузиката и други подобни форми и явления на съвре­менната популярна музикална култура, която не се ограничава само в областта на изкуството, но засяга всички страни, всички най-дребни детайли от живота на съвременната младеж. Тази култура постоянно се изменя, подобно на хамелеон, нагаждайки се към всички оттенъци в настроението на новите поколения. Тя променя наименованията на своите «нови» стилове, понякога даже сякаш отхвърля вчерашното и се бунтува против себе си, та по такъв начин да оживи интереса и вкуса към нейната същност, която остава непроменена. Това явление е крайно възмутително, отвратително и оскърбително за всеки поне малко благочестив човек, още повече то е неприемливо за християните.
Самата поява на «рокендрола» се е възприемала на Запад като начало на «сексуалната революция на младежта». Целият път, по който е минала и върви тази разрушителна «култура», която отправя по най-бърз начин огромни тълпи младежи в ада, е покрит със срама на най-гнусни, най-страшни смъртни грехове. Това са всевъзможни блудни извращения, пълна «свобода на любовта», т. е. отхвърляне на всякакъв срам и пълна разпуснатост на всички най-низки страсти и похоти. То­ва е също така наркоманията, която често води до най-ужасни последствия, до смъртни случаи от извънмерни дози наркотик, до случаи на насилие, самоубийство и т. н., без да споменаваме за най-безумните хули, които се срещат в песните, в предизвикателните изявления на рок-звездите и с които е пропита цялата черна фило­софия на тази «нова култура». И при всичко това в тези среди често се произнася името на Господа Иисуса Христа, нерядко може да се види изображение на кръста и Господния лик — нещо, което трябва още по-силно да нарани сърцето на християнина, когато вижда такава насмешка над светините. В тези песни често се срещат богохулни изрази, понякога даже явен сатанизъм. С цел да развратят окончателно съзнанието на младежта и да разпространят демонското влияние, в много записи са вложени така наречените «подсъзнателни съобщения», т. е. страшни думи, призиви, заклинания, които може да се открият при прослушване на записа «на обратно». Изследванията са показали, че подсъзнанието улавя всяка фраза, чута обратно, и може да я разшифрова дори ако тя е; съобщена на език, който слушащият не знае. Съобщенията, предавани в рок-музиката по подсъзнателен път, имат следното съдържание:
— Всевъзможни видове полови извращения;
— Призив към бунт против установения ред;
— Подтикване към самоубийство;
— Подстрекателство към насилие и убийство;
— Посвещаване на сатаната.
За да покажем по-нагледно целия дяволски, излизащ направо от адската бездна, дух на тази «рок-религия», ще приведем няколко характерни факти от безчисленото множество примери, които сами казват всичко за себе си.
Самият термин «рокендрол» е бил измислен от дисководещ в Кливлънд. Този израз описва две движения на човешкото тяло по време на сексуални забавления и е взет от жаргона на американските гета.
«Бийтмузика»: Бийт — това е непрекъснато, ритмично повтаряне на пулсации в съчетание със скъсени ритми, което се постига с ударен инструмент и бас-китара. Именно то характеризира ритъма на рок-музиката.
«Твърд рок» — тук бийтът действува така, че възбужда половите инстинкти.
«Остър рок» — тук бийтът се възприема така, че изостря реакцията на нервната система и на мозъка към различните халюциногенни наркотици.
«Зъл рок» — силно възбужда инстинктите, свързани с насилието, убийството и бунта.
«Сатанински рок» — началото на това направление беше поставено от Битълсите, когато те издадоха през 1968 г. своя дяволски «Бял албум». По това време за първи път се появиха подсъзнателни съобщения за пре­даване на «евангелието от сатаната».
«Пънк-рок» — неговата цел и философия се състоят в това публиката да бъде доведена до колективно наси­лие, до систематични престъпления и самоубийства. Пънк-рокът напълно приема и включва в себе си напри­мер такива постъпки: по време на концерта да нанесеш на партньора си кървава рана с ножче за бръснене, пришито в дънките или ризата, а след като го нараниш, да го пребиеш с металическа гривна с шипове.
До всичко това е стигнал рокендролът още през 1985 година. С думата «пънк» в Англия отначало са били наричани проституиращите от двата пола. По-късният му превод е «измет, утайка на обществото».
Стилът «диско» в съвременната « музика» е възникнал в Ню Йорк през 1973 г. в средите на американските хомосексуа­листи. Статия в «Дейли нюз» от 1978 г. така анализира феномена «диско»: «Изолирани един от друг чрез оглу­шителната музика, къпейки се в ослепителна светлина, танцуващите вършат всичко, каквото им хрумне, без да поглеждат встрани и даже без да си дават сметка какво става, сякаш всеки се движи пред огледало и непре­станно крещи: «Аз! Аз! Аз!».
Забележителен е фактът, че всички производители на рокендрола са членове на сатанинската «църква», а повечето рок-групи са записани като членове на една или друга луциферова религия. Когато издават нова плоча или им предстои да изпеят нова песен, те молят първожреците или първожриците на храма да «ома­гьосат» тези произведения, за да имат успех. След извършването на ритуалите на посвещението, когато към плочата е привлечено огромно множество демони, те получават задължението да предизвикват определено въздействие върху тези, които ще я слушат.
Елис Купър открито е заявил, че е сключил договор с демон и това му е донесло признание.
Мик Джагър от «Ролинг Стоунз» се е посветил на сатаната и е участвувал във всички ритуали на черната магия. Той сам лично се е нарекъл «въплъщение на Луцифер». Заглавията на три от неговите песни явно потвърждават това: «Симпатия към дявола», «На техни сатанински величества» и «Заклинанията на моя брат демона».
Елтън Джон открито е признал, че никога не е съчинил и не е изпял нито една песен, която преди това да не е била написана на езика на магиите.
Джон Ленън е заявил по време на публично изпъл­нение на «Белия албум»: «Християнството ще отмине. То ще се сгърчи и ще изчезне. Аз съм прав и моята правота ще бъде доказана. Сега ние сме по-популярни, отколкото Исус Христос. Не зная кой пръв ще си отиде — рокендролът или християнството».
В песента на групата «Битълс» под название «Ре­волюция номер девет» на плочата се чува записът на думите: «номер девет», повторен 12 пъти. Прослуш­ването на това място «на обратно» дава фразата: «начукай ми го, мъртвецо!»
В добре известната сред младежта песен на групата «Лед Цепелин» «Стълба към небето» думите на третата строфа също съдържат внушение към подсъзнанието — при обратно прослушване ясно се чува: «Аз трябва да живея за сатаната». Думите «и още има време да смените пътя, по който вървите» при обратно прослушване гласят: «мой мили сатана, никой друг няма да ми прокара пътя».
Част от записаната от сцената песен «Когато в Арканзас дошло електричеството» на групата «Блек Оук Арканзас» представлява набор от безсмислени думи и вой на цялата група. При прослушване на записа на това място в обратен ред се получава «сатана... сатана... сатана... той е бог, той е бог, той е бог!», след което се чува демоничен смях.
Самите опаковки на плочите са оформени с крайно оскърбителни изображения, с екзотични и еротични, сата­нински и садистични картинки, препоръки и символи. Тук може да се видят обърнати триъгълници (символ на дявола и адската бездна), пирамиди, пентаграми, хексаграми, магически кръгове и цялото многообразие на магическите символи, фалически, вагинални, такива като 666 или обърнато — 999, сцени на човешки жертво­приношения, черни меси, адски представления.
През 1981 г. 90% от продадените грамофонни плочи в света са рок-дискове (130 млн. за една година, като не се броят 100 млн. рок-албуми). И тъй, този феномен се е докоснал почти пого­ловно до всички подрастващи от двете земни полукълба.
Още една подробност: почти всички рок-концерти се съпровождат от многочислени жертви — при огром­ното струпване на вършещи безумия тълпи мнозина биват просто стъпкани или задушени в блъсканицата, други умират от големи дози наркотик. Например, по време на един от концертите в Лос Анжелис загинали 650 младежи. Тъй като хладилниците на моргата били вече препълнени, то телата на 650-те жертви на рока били разположени от двете страни на коридорите. Ужасен мирис на смърт изпълвал зданието, телата не можели да бъдат разпознати, тъй като повечето от тези млади хора били напуснали родните си домове. В ушите на журналистката Джуди Аргазони, която водела репор­тажа от мястото на произшествието, сатаната започнал да нашепва такива думи: «Ето ги! Разгледай ги внима­телно, те са мои трофеи! Това е залата за представяне на моите трофеи!»
А ето думите на песента «Адските камбани» на хард-рок групата « AC / DC »: Аз съм тътнещият гръм, който излива дъжд. Аз идвам като ураган, моите мълнии святкат по цялото небе. Ти си още млад, но ти ще умреш! Няма да взимам пленници, няма да пощадя ничий живот и никой няма да ми се възпротиви! Аз намерих своите камбани и ще те взема в ада! Аз ще те намеря! Адските камбани. Да! Адските камбани!
И тъй, как да не наречем целия този адски шум, викове, крясъци, вой на пуснатите на свобода страсти, извратените похоти, неподлежащите на контрол движе­ния на падналата човешка воля, как да не наречем целия този рок-поп-бийт-хард-пънк-кошмар «адска камбана», която трескаво събира своите поклонници от всички краища на земята за една «черна събота» (самото това название носи една от групите на сатанинския рок — «Black Sabbath»), където хората заедно с бесовете конвулсивно танцуват последния танц пред залеза на окончателно предалия се на гибел свят? В една сред­новековна легенда се разказва за флейтиста от град Хамелен, който със своето магическо свирене на флейта избавил града от плъховете, но като не получил въз­награждение, със същата омайваща музика извел от града всички деца и ги увлякъл в процепа на една ска­ла, откъдето те повече не излезли.
Недопустимо е да се мисли, че християнинът все пак може понякога да слуша такава музика, като избира повече или по-малко «безобидното» и да утешава с това слуха си. Не! От тръни не берат грозде! Злото дърво не може да ражда добри плодове! Дървото, което с коре­ните си пие сокове от адската бездна, не може да принася безвредни плодове. Може ли християнинът понякога за «развлечение и разнообразие» да пообщува с дявола? Или да потанцува под една свирка с бесовете?
И тъй, даже най-нищожното увлечение на православния християнин от рок-културата е измяна на неговата вяра, явно оскърбление на Господа и отдалечаване от Него, пагубна заблуда, общение с духовете на тъмнината, закачане със сатаната! Бързай да изповядаш такова увлечение и нямай повече отношение към него!
(Използвана е статията на католическия свещеник Жан-Пол Режембал «Рокендролът».)

Както казахме, това е една ярка антитеза. От други източници обаче знаем, че модернизмът има и една положителна роля: разчупване на оковите, наложени от средновековното религиозно мракобесие. Въпреки че младежите днес стават жертва на друг вид мракобесие - точно обратното, - техният бунт е срещу каноните, срещу забраните в живота и културата. Щом като един гений като Дейн Ръдиар нарича някои елементи на Баховата музика "феодални", значи има над какво да се замислим. Революция е неизбежна, но как може да изглежда бялата революция, за разлика от черната?


Картина от Cunde Wang

Няма коментари:

Публикуване на коментар