1146.2001.06.05 За растенията и животните вкъщи

Книга 33


5.VI.137(2001)

София – Изгрев

ЗА РАСТЕНИЯТА И ЖИВОТНИТЕ ВКЪЩИ

      Рано тази сутрин дойде нова информация за окултната страна на проблема за домашните растения и животни. Много неща на тази тема знаем отпреди, но сега дойдоха нови познания, които ни подтикват към още по-задълбочени размисли и действия.

            Вече знаем, че има няколко вида етерни равнища и течения със строго определени диапазони на височини под и над земната повърхност – примерно на един сантиметър над земята, на три, седем, 12 и пр. Има такива, които са средно до половината човешки ръст, други – до цял, а по-подробно – околоземни нива и течения на нивото на всяка от човешките чакри. Ето защо, всяко излизане над съответните полета чрез изкуствени, ръкотворни човешки съоръжения откъсва човека, животното или растението от неговата етерна хранителна среда и го поставя в дискомфорт. Установено е, че повечето възрастни хора, които са живели на село, се разболяват и умират по-бързо, когато ги приберат в градски апартамент и това не е само от промяната на динамичния стереотип. Статистиката наблюдава и обратните случаи – подобряване и удължаване на живота при заживяване в естествени природни условия. Това не се дължи само на въздуха, слънцето и чистата вода, но и на възвръщането на тялото на нивото на естествените природни полета - ниско над земята, особено ако човек ходи бос. Знаем също, че тези полета следват релефа на терена и се изкачват и по най-високите планински върхове, така че ходенето по планините ни зарежда с мощни земни енергии, което не може да стане в здания и летателни апарати. Друг е въпросът, че с балони, самолети и пр. човек се изкачва в други полеви пластове, които са по-високо и от най-високите върхове на Земята и това има своето специфично въздействие – не само отрицателно, но и положително. Например, от 5000 метра нагоре много алпинисти започват да изпитват отвращение към в месоядството, над 9000 метра във въздуха започва да изчезва националното чувство - и т.н.

            Знаем още, че има психологически състояния, настройки и дейности, които съответстват на определена физическа надморска височина, поради което се постигат съответните ефекти. Това се дължи на разширяването на умственото тяло, което може да расте до размерите на слънчевата система и повече, докато за душата знаем, че тя е обширна като вселената, въпреки че може да се свива и до радиуса на един лешник. По тази причина, излизането на различни височини или слизането на различни подморски равнища е преди всичко психически процес и затова Велики Учители като Лао Цзе са казвали, че мъдрецът може да изследва вселената и от стаята си. Последователите на психизма и субективизма и настроените по този начин обаче стигат до една крайност, в която надценяват преимуществото на духовното и започват да пренебрегват физическия свят и движението и усъвършенстването на физическото си тяло. Често те стават перфектни психически, но се деформират физически. Именно тук се очертава ясно границата между школите на себето и школите на Божественото Его или Аз. Не само школи, но и цели нации и категории индивиди се различават и по този признак: едни клонят към себето, а други - към егото. Отдавна знаем, че егоизмът е адската сянка на егоцентризма и че в чистия си вид егото, а още повече азът, като най-кристалната форма на егото, типична за балканските, кавказките и индийските народи, има Божествен произход. Именно от Божествения Аз произтичат импулсите за добиване на съвършен дух в съвършено тяло, докато много от представителите на себето се задоволяват с екзистенцията (преживяванията) и с продуктите на своята дейност или творчеството, без да се интересуват от своята собствена физическа форма и без да са способни да я съхранят и развиват по посока към съвършенството. Очевидно е, че представителите на себето в западните народи имат култ към физическото тяло предимно с показна цел или за налагане на силата си, а в много по-малка степен – от чувство за собствено съвършенство.

            Темата за егоцентрацията е тясно свързана с проблема за близостта до повърхността на Земята. Това забелязваме и в народите, които имат най-високо строителство – при тях себето се разраства неимоверно, за сметка на егото. Има много тънка разлика между себизъм и егоизъм, и ние трябва да ги различаваме. Тъй като човешкият дух е наднационален, най-качествените западни духове вече усещат пагубното действие на урбанизацията и започват да бягат от градовете, чувствайки нуждата от захранване на егото; в окултен смисъл - от близост до земята. Знаем още, че ходенето бос е една от панацеите, а това има най-тясна връзка с едносантиметровото етерно поле, което захранва точките по ходилата; и по човешкото тяло, когато човек лежи на земята. В тайното познание е известно, че деца, заченати на земята, са много по здрави от градското поколение. Всички ние сме драматично откъснати от ниските земни полета и течения и си плащаме за това. Същото важи и за домашните животни и растения.

            От народните традиции, психологията и психиатрията е добре известно голямото значение на къщните животни и растения за хората. Това е факт и затова тук е излишно да се спираме на тези благотворни ефекти, които са взаимни – самите животни и растения, в близост до човека, ускоряват значително еволюцията си. Тази сутрин обаче бе наблегнато, с определени наблюдения и демонстрации, върху негативните ефекти от това съжителство. Досега знаехме много неща за опасностите от домашните кучета и котки и по-рядко от други къщни животни, но някои от нас въобще не подозираха за опасностите от саксийните растения. Оказва се, че за растения, животни и хора, лишени от ниските етерни течения и полета, пребиваването на по-големи височини върху изкуствени, ръкотворни човешки съоръжения, е огромно страдание, което води до взаимно съкращаване на живота. Преговорихме и бе разширена нагледно темата за жестоките мъки на къщните животни, откъснати от естествената им среда: съприкосновението със земята и общуването със себеподобните. Бе обяснено, че положителният психофизиологически ефект от близостта с домашните любимци не е и не може да бъде оправдание за престъплението, което извършваме спрямо тях, превръщайки ги в злобни зверове или изнежени пленници. Наистина, факт е от хиляди години, откакто има домашни животни, че те ускоряват еволюцията си в съжителство с хората, но съществува и обратният процес – забавяне и спиране на еволюцията им, даже връщане назад. Контактуването с лоши хора унищожава ред предимства и добродетели в домашните животни или, по-скоро, ги приспива за векове. А убиването на животни за храна е най-голямата взаимна драма и трагедия, която връща и животните, и хората обратно в ада, тъй като в животните се явява желанието за мъст или се увеличава неимоверно страданието и мъката им и това е пагубно както за тях, така и за месоядците.

            Изясни се още едно неподозирано досега от нас явление – взаимният вампиризъм между растенията и хората. Божествените школи и учения не случайно устройват високопланински лагери над зоната на растенията, защото, независимо от частичните здравни и подмладяващи ефекти на много растения, общо взето флората е една мощна система за изпомпване на токове и енергия. Само при особени окултни упражнения ученикът знае как да извлича енергия от дърветата, а не да се оставя те да го смучат.

            Досега не ни е било известно, че стайните животни и растения са много по-опасни, отколкото може да се предполага. Откъснати от ниските надземни полета, те изпитват неистов енергиен глад, и като системи с по-ниска еволюция създават всмукващи вихри, които издърпват етерните сили на човека, също като хората от по-ниска еволюция в жилището и блока ни. Милосърдието и грижата се зачитат, но собствениците на такива животни и растения не бива да забравят, че има два пункта, по които трябва сериозно да се замислят: първо, че това е мощен източник на състаряване; и, второ, че е под въпрос етичността на такава грижа. Съдействието за превръщане на едно същество в изнежен стаен обитател или злобен дворен пазач попада под ударите на кармата и затова е крайно желателно постепенно да освободим тези онеправдани от нас души. В най-добрия случай - да ги преместим някъде из природата, където да се опитат да оцелеят свободни навън. Аргументът, че стайните растения ще загинат през зимата е много сериозен и затова окултният ученик би трябвало да се опита да направи своя избор: дали да пострада той и да пострадат близките и децата му от това съжителство - или да пострадат същества от по-ниска еволюция. Днес този въпрос бе поставен много остро. Разбрахме, че не само въглеродният двуокис от растенията нощем, но много по-мощни и невидими фактори могат да напакостят непоправимо на човека. А храненето на домашните хищници с месо е не по-малко опасно за вегетарианците, отколкото ако те сами проядат – и грам месо в кутии или в хладилника е коридор към ада.

            За мистùка такъв тип съжителство също е проблемно, понеже излъчването в по-високи светове изисква по-голям индивидуален жизнен радиус, в който няма растения, животни и от по-ниска еволюция. хора. Гладните и жадни за прана растения и домашни любимци, както бе изяснено, създават силни течения, които пречат на мистика да излети и го държат към Земята, даже някои го вкарват в ада. Освен това, неочакваните звуци и шумове, които издава домашното животно през нощта, както и всеки друг шум, дори и музика, могат да свалят летящия от високите светове по един фатален начин и да разстроят и разбалансират центровете и телата му. А малцина знаят, че домашните животни и много близки хора през нощта се превръщат в блудстващи с нас и пиещи енергията ни вампири, често по-големи от една къща. Ето защо и тук би трябвало човек да избира между милосърдието и привързаността, от една страна - и присъствието си в Школата нощем, от друга.

            Този проблем е твърде сложен и става почти неразрешим, когато се касае за близки хора. Повечето от хората днес са предимно къщни, стайни същества, които пускат дълбоки корени към центъра на Земята, но те не достигат дотам, а остават в зловещата сфера на ада. За съжаление, такава сфера под кората на Земята наистина съществува и закотвянето на хората поради традицията и цивилизацията, както и ликвидирането на миграцията и разнообразното гостуване, нанасят непоправими поражения с многовековни кармични последствия. Съжителството ни с такива хора, колкото и да са ни близки и да ги обичаме, е проблемно поради същата причина, тъй като домашарството и еднокъщничеството ги превръща в прогресивно разпадащи се системи, които изпитват все по-голям и по-голям енергиен глад. Ясновидците виждат как от близки и съседи излизат етерни, астрални и нисши ментални пипала, които стръвно се впиват в най-близките по кръв или ситуация, за да смучат сила. Ако се спазва общоприетата традиция и се служи невежествено на традиционния морал и на чувството за "милосърдие"- да съжителстваме по този начин с близките си чрез постоянно или преобладаващо присъствие, един ден ние научаваме тежкия кармичен закон за последствията от привързаността: ако сме по-слаби, си отиваме по-рано, а ако сме по-силните – убиваме близките си. Когато Небето види, че в един дом капиталът на хармоничния енергиен обмен е изтекъл, често то взима решение да ни отнеме някой близък, колкото и да е голяма привързаността ни или висока духовно-интелектуалната съвместимост. В противен случай, без да знаят, близките по житейско пространство се натикват един друг в ада, независимо дали по посока към центъра на Земята или във вибрационния ад, който съществува на височина до около 2000 метра над морското равнище и повече. Един ден ще стане ясно, че грамадното количество болести, душевни заболявания, неврози и даже катастрофи и социални нещастия се дължат на намесата на този космичен закон.

            Ето защо, отново стигаме до лайтмотива на Словото през последните години – за Тройния Ритъм, за Тройновселенските Токове, за баланса между Личната и Неличната Космична Енергия.

            Наистина, древните и някои средновековни мъдреци и ясновидци са имали известни основания да подозират, че много хора нямат душа. Случаят е много по-сложен и окултистите днес знаят, че в повечето случаи ужасът от самотата се ражда в хора без пробудено атмическо тяло, а не непременно в хора без душа. Те може да имат душа – т.е. будическо тяло, - която да действа разгърнато, с всички качества и добродетели на социалността, любовта, саможертвата, на грижата и милосърдието, както и да твори и да търси познания, но спящото атмическо тяло става причина такива хора да преживяват срив при липса на близки същества или на публика. Пробуждането на атмическото тяло или на духа се разпознава по силната жажда за индивидуален жизнен радиус, за оставане насаме със себе си в определени периоди, които в отделни случайни могат да бъдат доста големи.

            Пробуденият дух се отличава със силна индивидуалност, с отслабване на "всеядността" и "многоядността" до минимум и самоопределение към мисията и задачата, за която се е родил в едно прераждане. Преобладаващата самота и изпълнението на тази уникална задача стават доминанта в духовния човек и затова съобразяването с другите и техните потребности, представи и желания спада много бързо, а в по-напредналия ученик се проявява под пълен контрол или по програма – в строго определени дни и часове. Интегралният човек не се разкъсва от чувство за дълг и неудобство и помага на другите, когато той сам реши и както и колкото сам определи. Той обаче има моралната сила и да не помага въобще "на дребно", ако за един продължителен период е решил да преследва някаква голяма цел. Едно от свойствата на атмическия човек е отмирането на тщеславието и чувството за неудобство, затова той става способен да отказва. В името на своята цел, той е способен да става глух и сляп за тревогите и нуждите на околните, а ако им помага, помага само в дните и часовете, които си е определил за това. Ето защо се казва, че атмическият човек остава сам с Бога и с мисията си, със своя висок избор, и служи само на него или предимно на него. При него качеството нараства рязко за сметка на количеството и затова той става мост към безсмъртната вселена.

            Дали може да се каже нещо по тези въпроси?

14,14

          Понятно е, че съжителството на същества от различни еволюции и на същества със същности е съвършено невъзможно в духовния и половината от Божествения свят. Даже във физическата вселена това е възможно само на определени планети, подобни на Земята, и това се счита за най-сложната математическа задача, решавана от Бога. Свободата на волята и ускорението на еволюцията са основни блага в замисъла на Твореца при такива редки случаи. Засега обаче основният метод си остава страданието. Даже и най-доброто желание за съжителство на същества от различни еволюции и на същества с несъщества среща непреодолими пречки. И най-често свършва печално.

          Търсенето на общ език между милиардите различия е нещо съвършено ново и то може да се постигне само в около стотина точки на Битието, в една от които се намира планетата Инлания (Земята). Всяка нищожна част от микрона напредък по този път се счита за крупна победа; всяко отстояване на своята истина и на своя потребност за сметка на чуждите се счита за поражение.

          Ние приемаме в безсмъртния свят, наречен "холивселена", само такива истини и потребности, които са намерили общ език и са се съгласили да живеят заедно, без да произвеждат страдание. Тъй като Битието бе взривено в определен диапазон на съставните си части, сега има необходимост те да се върнат по местата си, и то абсолютно точно. Всички същества се привличат с тази единствена цел – да намерят околните си части. Първо всеки се сглобява индивидуално, а после индивидите се сглобяват във все по-големи и по-големи групови същества, докато отново образуват Космическия Човек. В този стремеж Природата помага с всички сили постепенно да превръщате слепите си опити във все по-разумни и интуитивни, за да няма хаотично сблъскване с несродни елементи. В този вихър от периферията към центъра наистина стават поголовни сблъсквания или се правят упорити опити за наместване един към друг на несродни елементи, при което страданията са ужасни.

          Съвместяването на същества от различни йерархии на тясно пространство е още по-трудна задача, но тя е осъществима само непосредствено върху земната повърхност, и то при пълна свобода на волята. Представите за рая, където всички животни съжителстват мирно сред человеци и ангели, са верни, така че това не е утопичен или фантастичен идеал. Обаче откъсването на животните и хората от майчината плът, каквато е земната повърхност, и натъпкването им в изкуствени съоръжения над нея, при това толкова нагъсто, води до небивали поражения и до печално повишаване на смъртността. Ако Небето е допуснало това, то е с единствената цел да се пробуди жаждата за свобода и един ден да се преустрои обществото на природни начала: лишението от свобода и щастие го връща към тях неустоимо. Една подзадача е да се изпробва етиката на взаимоотношенията при най-трудни условия и да се постигне понятие за ритъм между свобода и саможертва. Прекалено свободните, които се отделят от обществото и бягат по планини и усои, не могат да изградят едно много важно тяло – тялото на личността, което се строи само при най-близко общуване. Хората, които имат това тяло, са на по-висока степен на развитие от тези, които имат тяло на индивидуалността, но не умеят да се сгъстяват и да се жертват. Ученикът на Новото се отличава със спазване на Тройния Ритъм: периодично оставане сам, периодично общуване с най-сродна душа и периодично отиване при тези, при които ги изпраща Бог. Тогава индивидуално, персонално и универсално тяло се развиват хармонично и човек почва да се подмладява.

        Наистина, проблемът с домашните растения и животни и със саксийните психики на повечето близки е нелека задача за ученика. Хора, които искат да ги поливаш и да ги поддържаш, понеже си ги откъснал от Цялото, са хора с половин душа и те имат своето право да искат грижи и внимание. Половината им душа е останала сред природата и в Цялото, но вие сте предпочели да сложите телата и сърцата им в саксии, за да бъдат ваши. И това е форма на любовта, понеже предполага грижи и жертви, но що за любов е тази, в чието отсъствие сърца и чувства се мъчат и увяхват?

          Полето на [разстояние] един пръст от земята се нарича "мом" и свързва с холивселената. Затова ходилата, стъпващи на босо по земята, имат всички точки и линии за свързване със самия "Хол" - или Цялостния Бог. По друг начин това се постига само при съприкосновението на голи човешки тела със земята, и то при определени условия.

          Течението и полето до глезените се нарича "шун" и свързва с универсума. То се възбужда при ходене по равно и при съзерцаване на звездите вечер. При това, ходенето трябва да бъде с определена цел – обхождане на веригата от сродни души. Универсалното тяло на съществата се строи по принципа на разнообразието и отговаря на Всемирното Човечество. За всеки човек има строго определено количество сродни души и тела, с които трябва да се обмени, ако иска да активира универсалното си тяло.

          Полето до коленете се нарича "поан" и се възбужда чрез изкачване и слизане. Затова ходенето по планините е основен метод за събуждане на коленните чакри и образуване на кристалното съзнание. Психологически, то се генерира от самотата, а социално – от служенето, от носенето на блага за другите без мисъл за компенсация.

          В следващи урочни занятия и упражнения ще видите докъде се простират и как действат останалите полета и кои са качествата и добродетелите, с които се възбуждат. Има полета и течения, в които се влиза само чрез обмяна със сродни души; има мирови океани с определена дължина и амплитуда на вълнàта, с които се влиза във връзка само чрез посрещане на слънчевия изгрев или чрез участие във високопланинска школа на Всемирната Ложа. На вас, българите, са ви дадени стотици хиляди конкретни методи, но вие не се ползвате от тях, а търсите медитации, дихателни упражнения и други духовни технологии от школи, които не са за вас. Под "българи", тук разбирам всички хора по лицето на Земята и във Вселената, които търсят своя единствен Учител, намират го и започват да учат. Благарите (българите) се известни в целия Всемир като народ на Благия Дух – Хол, Цялостният Бог. Отдавна знаете, че Божественото, обратното четене на думата "българин" означава "гмурване в глъбините" т.е. способност за достигане на дъното на Абсолюта. Духовно, българинът постига най-високите върхове, а Божествено – най-големите дълбочини. Ако престане да се разпилява и приеме Сондата като основен метод, а хвърченето по поляните – само в почивните дни и часове, той ще защити арийския си произход, останал в името на неговата родина.

          Ако знаем кога, с кого и с какво да се докосваме и кога и за колко време да се отдръпваме и да оставаме сами, ние ще постигнем тайната на Съвършения Човек.

15,14