петък, 21 октомври 2011 г.

1160.2001.09.18 И Бог се отчайва

Книга 33


18.IX.137(2001)
София - Изгрев

И БОГ СЕ ОТЧАЙВА

           
Остават пет минути до срещата с един приятел, с когото сме се уговорили да идем в някой клуб, за да напишем на компютър последния материал от днес. В тия пет минути се случиха три малки инцидента, от което следва, че нещо не е в ред или има да се коригира. В последния половин час бе дошъл въпросът: "Да оставя ли всички тия мои глупости в текста и да го направя в приличен вид за пред хората – само с истинското, което идва отгоре?"
Третата случка беше внезапното преминаване на една млада жена - почти се сблъскахме. В този миг позвъня мобифонът ù и тя каза: "Ало, ало, защо не се обаждаш, като те викам?" А наистина, витаеше усещането, че Нашият Човек иска да говори нещо – да коригира или да допълни това, което бе казал днес около обед за Европа и Америка и пр.

15,00ч
- Ще го оставиш така, както е, без никакво редактиране! То е хронично - както при тебе, така и при всички избрани, дори и при Учителите. Оня ден нали чете в оная беседа защо и аз допускам грешки? Разбира се, грешките в беседите са съзнателни, за да оставям аралъци в оградите – иначе ще бъда не


достъпен.
Нашите грешки, отчаяния (и Бог се отчайва понякога!) - и даже грубостите често спасяват света, когато хората и ангелите не се интересуват от Любовта, не разпределят благата си и не се раздават поравно на всички.
Това, че ти казах "Ало!" чрез онова момиче с телефона означава, че наистина настава алохимен период в историята на човечеството. Иначе тя би започнала с думичка като "мило" или нещо подобно. Човечеството, учениците, оглашените трябва още ве

днъж да разберат какво става с най-милото им, когато не дават мило и драго за Цялото.

Ето го и спонтанният текст, който излезе без всякакви украшения и редакции и въобще нямаше да бъде включен тук:
     Ново поредно генерално объркване пред най-опасния момент в историята на човечеството. Пак възел от неразрешими противоречия. Мисълта, че Един ни е казал: "Аз съм човекът с най-големите противоречия в света", отдавна вече не е утешителна.

Не трябва и не искаш да пишеш – и отново пишеш... Не трябва да организираш – а и с предпоследния материал, макар и с нови инструкции от първа ръка, на практика пак се стига до въздействие върху шепа приятели, искрено повярвали в Контакта. Те също се кандилкат на една или друга страна – с мерки, полумерки или добри намерения, - в зависимост от различните ветрове, които духат във всеки следващ текст. В крайна сметка, повечето хора се отдръпват върху по-сигурната територия на собствената си човешка логика - и може би това е по-добре за тях, кой знае... Как може да се вярва на човек без професия и стабилен дом, сам разкъсван от десетки разнопосочни мисли и импулси, периодично изпадащ в отчаяние и спорадични действия, сам прекратявайки всяко от тях 

почти веднага (или отгоре се казва, че трябва да спре)? Лошото е, че дори и повярвали приятели стават жертва на тези мятания като риба на сухо – от обич, от съжаление или беззаветна вяра - готови да приемат и най-големите парадокси и абсурди и да простят всичко.
Току-що си се уговорил "твърдо" с приятел, хазяи и интернет-доставчици още утре да занесеш капаро, а предишния ден си казал същото на други... Днес чакаш да говориш с друг приятел да те заведе да живееш в изоставената му къща на стотици километри, а снощи си молил да проверят няма ли интернет в някое странджанско село. Иска ти се да се върнеш в предишния град или в някой град или село, където те канят приятели и вече са взели къщи именно под въздействие на тези разговори и текстове. В същото време попадаш на руски сайт, в който духовно общество дава безплатно по един хектар в Сибир и пари за къща на всеки, който отиде – и ти им пишеш, че идваш веднага и си готов да се откажеш от поданство и дори да се ожениш, само и само да изпълниш най-силния си копнеж за живот сред природата. В същото време има ясни думи в последните текстове, че е добре да се върнеш в родния си град и сам да си подсигуриш десет квадратни метра, без да разчиташ на никого… Има ли нужда да се изрежда още?...
Приел си работната теза и усещане, че след като нищо не върви, трябва поне да има място, където да спиш почти денонощно, - за да помагаш в другия свят като лекар и водач на душите, които сега са пострадали и ще пострадат от катастрофите по света. Но и това не става – през десет минути някой шуми, иска да разговаря с тебе и не се интересува от това, че искаш да бъдеш сам и да спиш. Събуждат те в три часа сутринта, защото някой се е сетил, че трябва да домакинства или да ти каже нещо.
И в това душевно състояние, с определени съмнения дали самият ти си в ред, след както всички хора, все пак, се справят със задълженията си в света, пак вземаш "твърдо решение за тотално оттегляне за години" или "до края на живота", за да не безпокоиш повече близките и приятелите си. Но само едно звънване по телефона ти дава надежда, че някъде се интересуват от мозъка и талантите ти и са готови да издадат някои от преводите ти или някоя друга книга или снимка от камàрите, които си натрупал и за които всички казват: "Ах, колко красиво!", "Ах, колко интересно!", "Никога не съм виждал такова нещо!"…
След като никъде не можеш да работиш и да спиш на собствена територия и да бъдеш със собствената си техника, без някой да те прекъсва или тя да върви безотказно, пак се примиряваш философски чрез цитат като "Аз не искам твоите таланти, Аз искам твоето страдание!…" (имаш си за всичко цитати...) Решаваш да се спасиш чрез следващия цитат: за християнина, който няма дом и тръгва да прави добрини. Или си грабваш палатката и тръгваш за планината през есента, отново разплаквайки майка си; или отиваш пак да спиш в копи сено или някъде из шумата, по изоставените заслони; или правиш сметки как да риеш дупки в земята или да си направиш хижа от дървета и камъни... След като човек е работил години наред "без неявка и закъснение" (пак цитат - от характеристика...), често по две смени под земята или на волана, по покривите и пр. и си плащал скъпи и прескъпи наеми за апартаменти; и след като са те малтретирали десетки пъти в специалните служби и вече нямаш нито сила, нито желание да "проституираш" за пари, днес Някой ти поставя последната задача: да се подсигуриш сам с десет квадратни метра жилищна площ…
Добре, остават добрините... Тръгваш да правиш добрини, но внезапно остра болка в оперираното коляно и спазматични, нетърпими болки в сърдечната област те повалят на легло – даже не можеш до си вземеш дъх. Не можеш да направиш и две крачки. На другата сутрин ти няма нищо – трамбоваш до обед да търсиш квартира под наем, а нямаш стабилни доходи… (пак заболяват нетърпимо краката - и пак в леглото). Искаш да спиш, за да скиташ по звездите или да помагаш (Бог знае как е, може и да е нещо неврастенично или ипохондрично) – будят те през 15 минути, защото хората си имат шумов живот и вокални потребности.
Иска ти се такова писание като сегашното да е за последен път: нали се водиш от още един цитат, че "чистите и благородни души никога не тревожат приятелите си със своите проблеми". Но се оправдаваш пред себе си, че едно такова откровено описание и изповед може да е поредната снимка на човешки проблеми и поради това - повод за ново Слово. Затова решаваш да почнеш пак с отваряне на томове с беседи. Но в мига на отварянето пак си мислиш: "Е, и какво?... Довели ли са до нещо хилядите "потресаващи" попадения на точни отговори в беседите и "изумителните" обяснения на Елма? Има ли случай след някоя паневритмия някой да се е доближил до някого и да го е попитал: "Братко, сестро, има ли какво да ядеш днеска, има ли къде да спиш?"

Е, добре. Да отворим сега някой том напосоки няколко пъти:

"И ще дойде ден, когато Той ще помете всинца ни – ще заличи всичките ни форми. И след хиляди, милиони години, ако потърсите в архивата, ще има само едни жалки остатъци от сегашната култура. Всички тия настоящи форми ще бъдат в забрава – тъй, както много форми от миналото са били заличени. Следователно Божественият Дух се стреми да създаде най-възвишената форма, в която да се прояви Той. И всеки от нас, който възприема такава мисъл - да познае какво казва Христос, неговият Закон - ще се сподоби с вечен живот. Само при такава форма, при такъв закон силите на природата ще ни дийдат на помощ." (Том "Сила и живот"–V, ППКС'22:354, б. "Неговата заповед" от 4.06.1922 г.)

"Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише – нашият език не може да опише даже сенките, предисловието на туй, което има да се разкрие! Този живот, който иде, е толкова славен във всички възможности, толкова грандиозен в своите изявления – в наука, музика, поезия, обществен живот, в любов и истина, - че заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да живее една минута в този живот!" (с.365)

"Не само да говорите "Вярваме", не само да казвате: "Чакай да помисля по-добре, да прегледам сметките си, да попитам жена си…" А някому Христос ще каже: "Можеш ли да ми посветиш поне един месец от живота си?" – "Да, но само че децата ми…" – Не, не, няма отлагане, като дойде този момент! Краката ти са счупени - всички трябва да жертват доброволно! Нима един лекар не може да посвети един месец от цялата година без да взема пари? Нима адвокатът не може да посвети един месец да разглежда дела даром? Нима една майка, един син, дъщеря – всинца – не можем да посветим по един месец от годината за Бога? А ние спираме там: "Какво ще каже този, онзи?…" Мъжът казва: "Какво ще каже жена ми?..." – Господ казва: "Твоята жена ти казва да не работиш без пари. Но след някой месец Аз ще я уволня и тя ще си замине." Той почва да я оплаква, после се жени още няколко пъти, но Бог му взема всичките жени. И все се извинявате: мъжът - с жената, жената - с мъжа, братът - със сестрата, дъщерята - с майка си, а волята на Бога не е изпълнена." (с.368) (Нима и един издател не може да издаде една книга за Бога през целия си живот без пари? – б.п.)

Досега беше "О-хо-хо!", а отсега "Вай-вай!"... Защото, казвам: "Дай тук ти сто хиляди лева, плати", а ти казваш: "Чакай"...

Първо, на работа всички! Ама ще кажете: "Философията ни…" – Оставете вашите философии! Имаме по-голяма философия, и на опит ще я приложим. Вие казвате: "Да помислим сега…" – Няма време да мислим! Ще дадеш - или не? Ако дадеш – заповядай, влез; ако ли не – върви си, не те спирам.

Изисква се доблест от наша страна: да изпълним нашите задължения, които сме дали като сме тръгнали от Небето. Знаете ли колко задължения имате?

        И като държа последната беседа в България, ще донеса пълната си архива - на всички ученици, – ще ви я прочета и ще ви питам: "Готови ли сте или не?" Ако не сте готови, ще затворя архивата и ще ви оставя да се разправяте със себе си. Чисто и ясно! (След 27 декември 1944 г., когато си отиде Учителят, взеха много имоти на учениците Му и салона на Изгрева; много от слушателите Му загубиха и къщи, и близки; други загинаха във войната и по затворите или живяха като инвалиди докрая. Известно е какво стана по немските, съветските и социалистическите концлагери – б.п.)

Това не е шега, но ви казвам: иде един велик момент в живота ви – най-великият, най-славният момент. Или на кости ще станете, или жива, запалена свещ – да свети във вековете! Като ония звезди на небето да показвате пътя на вашите братя и сестри, които идат след вас.

Сега аз говоря на учениците, не на вярващите и оглашените – те са свободни.

В тази секунда ще се провери – и за вас е последната секунда в живота ви, последната секунда е тя! Отсега нататък, ако вие не използвате тази секунда, изгубени сте за всякога; но ако я използвате – вие сте спасени: бъдещето е ваше, славата Божия е ваша и Бог ще бъде с вас." (с. 369-370)

"Да, този закон е вечен живот! И като вùдя този закон, всички мои погрешки трябва да слязат в съзнанието ми и трябва да кажа: "Господи, в мене две мисли няма да има! Ще има само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа и един дух – да извърша Твоята велика воля, и през всичките векове на бъдещето да бъда съработник с Тебе и да служа с Теб заедно!"

Следователно, ще бъдете съработници и ще влезете във великото училище. Като казвам "Изгубени сте!", разбирам, че ще изгубите всички условия да се запознаете с онази велика истина, с онази велика мъдрост, за която вашата душа от хиляди години е копнеела.

Това копнеете и вие – и сега е моментът. Не се колебайте, един на друг не гледайте. Сега, всички ученици, съсредоточете се и кажете: "Без страх и без тъмнина в безграничната Любов на вечността!" (с.370)

            - Нещо сега да има да ни се каже във връзка с настоящия момент?

13,30ч.
- Америка и Европа се опитаха да посегнат върху Братството. Братството никога не отмъщава, но има космически закон: всеки, който не разпознава Единствения и се бори срещу Него или страни от него, се самоубива.

На земята хората с искра Божия се сведоха до 144 милиона души. Ако силните и богатите не се осъзнаят и не разпределят земята поравно на всички, останалите хора ще си отидат - и то именно ония, които дойдоха отдолу. За да тръгне този импулс по Земята, най-първо духовните хора трябва да разпределите имотите си и сърдечните си блага поравно.

  Ето справка от интернет за нещастията по света веднага след предупрежденията в това осияние. Не ние ще съдим дали те са много повече от средния брой нещастия за такъв период по всяко друго време. Ако човек проследи дори само официалните сведения в Wikipedia-та по дати за бедствията всяка година, ще види дали в технотронното и грешно човечество е останала и капка разум:
    September 18 – Америка. Атаки на терористи чрез писма с антракс до ABC News, CBS News, NBC News, the New York Post и National Enquirer. Има загинали;
    September 21 – Франция, Тулуза. Силна експлозия в завод за азотни торове убива 29 души и ранява сериозно над 2,500.
    October 4 – Siberia Airlines Flight 1812, излетял от Израел, пада в Черно море. Загиват 78 човека;
    October 7 – САЩ и съюзници нахлуват в Афганистан. Във войната загиват 8000 войника от САЩ и НАТО, 25 хиляди са ранени. 30 хиляди убити талибани и техни съюзници.
    October 8 – Полет SK686 of SAS пада върху сграда в летището Милано, убити 100 души;
    November 4  - Ураганът Michelle удря Куба, унищожава цялата реколта и събаря хиляди домове.
    November 10 - Поройни дъждове и кални свлачища в Алжир убиват над 900 човека..
    November 12 – САЩ,  New York City, American Airlines полет 587 свършва с катастрофа, загиват 260 души на борда.
    December 2 – 8,4 милиарда долара загуба - най-големият фалит в историята на САЩ.   
    December 27 - Тайфунат Vamei се развихря на площ от цели 1.5 градуса по екватора. Такъв огромен циклон не е имало никога в историята на тропическите бури.
Началото на 2002 година:
January 17 – 400 000 души пострадали от вулкана Нийрагонго в Конго;
January 27 – 27 Няколко експлозии във военен обект в Лагос, Нигерия, убива повече от 1000 човека.
Всички болки и нещастия по света ги изптва и Той, понеже ние сме неговите атоми и клетчици.  Не е слязъл от кръста нито за миг, умирал е толкова пъти заради нас!

ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 34
uralonii@abv.bg       anhira@abv.bg       inolaria@abv.bg 

Няма коментари:

Публикуване на коментар