1184.2002.06.10 Орзùн – есенцията на подмладяването

Книга 34

10.VI.138(2002)

Странджа планина

ОРЗЍН – ЕСЕНЦИЯТА НА ПОДМЛАДЯВАНЕТО

Странджанска нестинарка с картини от Freydoon Rassouli

            Въпреки слабостта и преизтощението по определени причини, снощи дойде решението да се отиде в града, за да се свършат неотложни неща. При задаване на въпрос, това бе потвърдено - последните осияния трябва да отидат бързо до приятелите. А тази сутрин около 5ч. дойде мисълта, че Учителят спешно има да ни каже още нещо, много важно. От една страна напира познание за Уйрул–Улуру (връзката между Странджа и една свещена планина в Австралия) и за ролята на Египет в този съюз; от друга тече разширение на темата "близък и ближен". Няма пълна гаранция доколко е автентичен контакт, но течè като водопад и затова го предавам в синьо, но с по-голям шрифт:  

Близкият става ближен, когато приеме идеите ни и почне да работи, да се бори рамо до рамо с нас за тяхното изучаване и осъществяване; ближният става близък в момента, когато има нужда да сподèля бита си с нас. Мнозина си мислят, че това е повик за интимен живот в обикновения смисъл, но се лъжат. Важна е близостта на етерните аури и изпълнението волята на Бога, а не някакви принудителни и съмнителни плътски контакти.

Точно по това време през 2002 г.  посетихме и снимахме и знаменития исторически комплекс в областта "Мишкова нива"

 в Странджа. За него се казва:

"Този тип свещени места – на реални или митични прародители, почитани като херои – са познати отлично в цяла Югоизточна Европа, но този в м. Мишкова нива е най-големият и добре запазен. Те са били организирани около стари гробни съоръжения и около тях се оформял некропол. Обикновено тези херои-прародители са почитани в свещената територия на това светилище.

Животът на култовия комплекс може да се разположи между средата на 2 хил. пр. Хр. до епохата на Късната античност (4-6 в.). При всичките си преустройства, архитектурни и функционални, комплексът остава свидетелство на тракийската орфическа вяра в енергийното безсмъртие и един от най-популярните паметници на древната духовност в Югоизточна Европа."

Плътският човек е роб на кармични обвързаности и на принизения си вкус и затова е в плътска близост с несродни души. Именно това е неморално пред Бога, макар и нормирано от хората. Но еднакво неморално е и да призоваваме ближния към близост, когато той има нечисто мислене и криво въображение. При все това, невъзможно е ближният (сродният по дух) да ни стане близък, ако няма общ живот с нас на една малка територия – достатъчно близко и достатъчно често, за да почнат и химически взаимодействия, смесване на етерните и астралните тела. Светските и религиозните хора са в плътски контакт, защото се съединяват без да питат Бога; живеещите в братки комуни не се съединяват, а се смесват: индивидуално остават свободни, всеки си има и лична територия, в която се оттегля сам след общата работа и общия живот - т.е. "Работилницата" и "Трапезата".

Озовахме се над светилището на богиня Бастет, взривено и затрупано от военните, след като са отнесени  оттам уникални реликви. Снимахме това, което видяхме.

Традиционните родови и интимни гнезда по кармична линия и с нисък идеал представляват противозаконни амалгами, където индивидуалният елемент се губи и се получава сплав. Има и Божествени сплави, но при адските и човешките става изсушаване или сплуване – въникват дрязги, напрежения, болести, тежки въздишки и постоянно отлагане на Божественото Дело в името на "близките". Това може да продължава до пълно изкривяване и до гроба, в резултат на едно крайно неразбиране на въпроса за грижите и кармата. Затова там последствията са по правило лоши: примката се затяга до невъзможност. При това положение обвързаният никога не може да стане близък с ближните си (истинските сродни души) и да им бъде приятел в истинския смисъл на думата – остава си познат. Дори и да имате сродни идеи, той е натоварен с други хора и неща и упорито страни от Работилницата и Трапезата.

В Работилницата се кове Словото и Делото, а на Трапезата тече Животът, Божественият Живот. Там човек се подмладява, преживява неща, каквито никога не е преживявал с обикновените си близки и симпатии. Скита се с Ятото до насита из Космоса!

Дали това е самото осияние, обещано тази сутрин, не е съвсем ясно. Затова ще попитаме Някого: това ли имаше да ни каже срочно – или нещо друго?

6,17ч.

         - И това, и нещо друго. Тези свирепи школи, упражнения и режими, когато ви повалят физическите и душевните болки и ви притиснат докрай задълженията към хората, нямат нищо общо с Естествения Път.

         В Естествения Път има ядене, пиене и ходене по Сватби, където превръщаме водата във вино. Какво иска да ни каже Христос с тези действия? – С това Христос иска да ни каже, че когато е дошъл Младоженецът, не е време за постене, медитации и молитви – Животът и веселието са молитва сами по себе си. Така Учителят превръща Орфическия култ в Дионисиев, астралната и будическата вода – в душевно вино, където се стига до опиянение. Кажи на скования моралист и религиозен, че Исус е ядел и пиел наравно с грешниците, и той ще ти каже: "Глупости! Това са само символи".

         Там е работата, че не са само символи. Черната ложа създаде семейството и държавата, монофиксацията и църковния морал, както и чувството за грях и вина, с единствената цел да сблъска катастрофално староорфическия култ с дионисиевия. Да оголи жиците и да ги постави на късо. Христовото веселие и вино от Кана Галилейска се превръщат отново във вода; водата се превръща във вкиснало вино, уиски и водка...

         Това символи ли са? – И символи, и факти.

Египетската богиня Бастет

         Защо в Странджа чистите хора обичат не само жаравата, но пускат младите голи по пещери и поляни, да си опознават телата? Това "дяволско", "грешно", "сатанинско" ли е? – Не! Това е превръщане на водата във вино, възстановяване на контакта между астралното и будическото тяло - Сватба в Кана Галилейска, защото е дошъл Младоженецът! Сватбарите трябва да пият и пеят, да играят на Хорото. Но когато няма сватбари и всеки се свива в черупката си; когато на Виното се поставят етикети с надпис "отровно", Учителя Орфей и Учителя Дионисий отново ги противопоставят - и коридорът между Уйрул и Улуру се затваря.

         Колко жалко! Бяхте на прага да пътувате по този коридор. В Странджа има врати за телепортация в Австралия, а оттам – към една странна вселена, където очакват да се завърнат аборигените. (И към Колхида в Кавказ, но това се изясни по-късно – б.п.) Сега ще се наложи завръщане по други места, за да се повтарят невзети изпити. Евридика и Родопа още не се познават.

Улуру – тайнствената австралийска планнина

         Когато ви казва Синът: "Напуснете близките си и оставете всякакви плътски и духовни гурбети, та елате на Сватбата", вие казвате: "Зает съм, Господи, имам други планове...". Бог схваща това и затваря Вратата.

         Нищо. Всчко е добро и за добро. Ако има комуна в града, ще има и комуна сред природата. Когато градеж и природни сили се обединят, се получава "орзùн" – есенцията на подмладяването. Ближният става близък и обратно и се срещате в Кана Галилейска често, защото къщите ви са наблизо.           

6,55ч.

                                    2002 г., Странджа планина -

в областта на древните Светилища.

В това осияние се споменават аборигените – една тайнствена раса, напълно непозната нам в дълбоките ù измерения. Припомняме си един документален разказ от американска журналистка, отишла на “конференция” с вождовете на аборигените в Австралия, с надеждата да ù доверят повече тайни за живота и философията си, отколкото на други. Това е Марло Морган, която описва своето приключение в знаменития пътепис "Заслушани в молитвата на Вселената". Водят я в една тенекиена барака далече в пустинята, където "диваците" са голи, но нарочно са сложили по една престилчица отпред – само заради гостенката. Казват ù, че ако наистина иска да узнае повече, трябва да и тя се съблече и да остане с подобно късо прикритие – като едно изключение... Иначе те си ходят както ги е майка родила. Тя е твърдо решена и се съблича, но следва още едно изпитание, което никой американец не би преглътнал: хвърлят дрехите, документите, самолетните билети за връщане, доларите, кредитните ù карти, часовника, накитите и камерата ù в огъня!

Следват три месеца страшни изпитания и приключения с това номадско племе, което не спира – обикаля из пустинята. Стъпалата ù се набиват с тръни от кактуси, безумно болят и кървят, накрая хващат 2 сантиметра кора и тя претръпва. По пътя узнава много и вижда потресаващи неща, на които са способни аборигените – небесен народ, дошъл замалко на Земята. Те не са били така изродени както днес, сегашният им вид и съдба се дължат на белите колонизатори. По принцип са били вегетарианци, но суровият им живот днес ги принуждава да убиват по пътя животни само за храна – дълго се молят за прошка, преди да насочат копието. Един от тях пада в пропаст и си счупва крака – намазват го с вълшeбно лекарство от месечната кръв на жените и на другия ден пак ходи. Най-после стигат до заветната цел – свещената пещера, от която се надяват скоро да се телепортират в своя свят, понеже настъпва краят на Земята... Американката успява някак да се върне в цивилизацията, възстановява се – и пише тези спомени.

Дали тайнствената пещера се намира точно там, откъдето е приложената снимка по-горе – планината Улуру? Важното е, че връзката Странджа – Улуру – Египет е разкрита и школните полети на бъдещите изследователи могат да допринесат още повече за нейното изясняване.

През 1980-81г. един от свързаните със Словото работи в Министерството на културата при Людмила Живкова в НФДДМБН (Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ).  По нейно поръчение той и една негова колежка (Р.) правят исторически обзор и подготвят теренни изследвания в Странджа за нестинарството, който са могли да се развият и по посока на Бастет. Точно тогава определени сили елиминират Живкова, понеже нямат сметка от насоката на нейните интереси. Екпертите, назначени от нея, биват незабавно уволнени, предявяват им тежки обвинения. Чест прави на баща ù Тодор Живков, който защитава доблестно пред Леонид Брежнев двамата експерти-"дъновисти", както ги нарича Брежнев, и гълчи Живков защо е допуснал дъщеря му да назначава такива. Това Тодор Живков описва в един от автобиографичните си томове. Той се осмелява да критикува информаторите на Брежнев, когато съветският глава го извиква в Москва на разговор изкъсо. Живков му казва, че "дъновистите" са спасили живота му и са го крили и хранили на Изгрева по време на нелегалността му и че неговите впечатления от тях са отлични: те не са опасни за държавата, а напротив, са най-честните и най-добрите в труда и гражданските си задължения. Позволява си да каже на Брежнев друг път да не се доверява на такива тенденциозни и неверни информации. Не е известно дали бащата на Людмила не си отива от този свят преди нея поради проявената дързост. В пресата се явяват статии с доказателства, че от определен момент нататък на сцената излизат негови дубльори, а той е вече мъртъв.

Няколко статии от в-к Стандарт за светилището на Бастет в Странджа са включени в притурката към кн.34. Мястото и околните светилища са посетени от същия човек, уволнен някога от Комитета за култура. Той е общувал с шефката си на официални и други нива и после бива обвинен, че е един от тия, който са ù въздействали за окултно-мистичната насока на българската култура и даже бил един от анонимните автори на нейните книги, доклади и изказвания, заедно с изследователи като К.Мутафчиев, когото също елиминират физически.