вторник, 1 ноември 2011 г.

1192.2002.08.03 За ползата от шума и за други работи

Книга 35

3.VІІІ.138(2002)
Пловдив

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ШУМА И ЗА ДРУГИ РАБОТИ


И така, всеки си избира такова корабче, колкото е шарен вкусът му и понятията му за духовност. Белият кораб не го интересува, нито се пита кой си измисля корабчетата и кой и защо ги управлява, защо взима такса. Но и това е добро – всеки човек и ангел трябва да изпита вкусовете и теориите си. Това важи дори за боговете.
            Днес, на път към паневритмия, ненадейно стана дума, че в момента се изяснява каква е ползата от шумà. Досега знаем, че тишината е абсолютно благодатна и шумът – безусловно вреден. Елма ни е дал и "Осияния за Тишината". Сега обаче сме свидетели на нова изненада: шумът може да изгони от нас"...дълбоко внедрени паднали илухими, които ни внушават мръсния навик да живеем по двама, търсейки тишина, уют, внимание към персоната ни и постоянно присъствие"Досадните и внезапните шумове ги изгонват, а в особено тежки случаи човек трябва да отиде на война или да стане бомбардировка, за да може да попадне сред взривове и смъртоносен огън. Такова нещо има и в беседите на Учителя: някои тъмни духове се крият от шума, хаоса и несигурността. Днес разбрахме, че когато сме в екстремна ситуация, сред необичаен шум или между повече несъвършени хора, падналите илухими излизат от нас "като черни хлебарки"... Това е и ползата от живота в "цивилизацията". Иди го кажи на монаси и отшелници, на домошари...
            Оказва се, че тишината изгонва от нас падналите алохими; мръсният въздух и пушенето – горделиви духове от атмическия и будическия свят; алкохолът и наркотиците – внедрени мюонни деви. Не че съзнателно трябва да търсим тия убийци и замърсители, но когато сме неизбежно в клещите им или когато съдим техните жертви, трябва да помним и ползата от тях. Днес Елма обясни, че дори месоядството изгонва някакви паднали божества или ангели, но тази тема не се разви. Поначало страданието има за цел да изгонва тъмните духове, с които сме напълнени. Но не знаехме, че и пороците, лошите навици и нечистата среда имат и добра страна, подчинена на Божия Промисъл. Естествено, това не бива да служи за отпускане и оправдание, но е едно ценно обяснение и повод да погледнем по нов начин на света, да се примирим с неизбежностите и да бъдем по-снизходителни. Връщането в ада на градовете и животът в "света на скупчените хора", сред делничната суетня и жестоките, прозаични обстоятелства, имат своя дълбок смисъл. Проблемът е в това, че ако не излизаме на чисто и на високо, ще погубим една част от добродетелите и здравето си, а ако не слизаме и не живеем периодично между хората – друга. От това следва, че единственото спасение е "циркулирането". Тук си припомнихме песента на Учителя "Скитах се по гори и планини". Тя завършва така: "Помнù, че трябва горе да си. Слезни и знай: на всички полезен бъди!"... Някой спомена и за една такава мисъл от Учителя: "Който живее само в планината, е глупак". И друга: "Окултно ученичество без ходене в планините е невъзможно".

        Във връзка с ползата от шума си припомнихме и един фантастичен разказ: "Нивото на шума". Там става дума за психическия шум в нас, който ни кара да мислим за всяко необикновено нещо с думите: "Това е невъзможно". Един психологически институт си поставя за цел да пробие този таван и се представя за физически, а не психологически, събирайки учени от цял свят със съобщението, че антигравитацията е вече постигната. Пуска филм с изобретателя – как лети с една раница в небето. Уви, той паднал и загинал... Частите от уреда му са запазени, учените от цял свят се поканени да разгадаят как го е изобретил. Възбудени, те успяват да "преоткрият" изобретението, макар и на по-различни принципи. Симпозиумът завършва с изненадващото признание, че това не е физически институт, а психологически. Филмът е монтаж – "изобретателят" е само артист, излиза жив на сцената... Целта е била да бъде пробито "нивото на шума" – мисълта, че нещо е невъзможно.


            След паневритмията днес се създаде особено радостно настроение. В тесен кръг от нови приятели и поради наличието на смирени души се явиха условия за протичане на ново Слово. Говорú се за ролята на истинския родител, за необходимостта от безгранична любов, грижа и търпение и пълно забравяне на егоизма, когато близките имат нужда от нас или ни тормозят. Истинският ученик на Бога дава всякога предимство на децата: даже при най-сериозните срещи за нещо духовно, винаги трябва да има поне един човек, не само родителят, който да отиде при децата и да ги занимава с интересни неща. Всеки миг, отдаден на дете, е садене на безсмъртно семе, което ще даде хилядократен плод. Той е по-важен от стотици томове Слово и планини от мъдрост и подвизи сред възрастните. Деца, които сме ограждали с такава грижа и внимание, не боледуват никога и един ден стават най-преданите последователи и изразители на Новото.


            Говорú се също за нови начини за помагане от разстояние. Така може да се спаси и алкохолик. Един от методите е всеки да има компас с азимути - и от дома си да се обръща към мястото, където се нуждаят от помощ. Първо се взема карта на града и се чертаят линии, за да се определят азимутите. Уговаря се точно време за периодически молитви и формули, съобразено с общите астрологични позиции и междуличностните аспекти на болния и участниците. Може да има негова снимка в центъра, сложена във всяка квартира на участниците точно по азимута; може и да е написано само името му. Когато го правят повече хора, лъчите им се събират в една точка и разбиват "тумора", както лечението с лазери. Това се прави и без насочване и е традиция от хиляди години: молещите се намират обекта през по-високи измерения - чрез образа или името му. Методът чрез насочване в третото измерение обаче си има свои предимства. Засега не бе обяснено какви. При всички случаи обаче молитвите и формулите не са за самоцелно изцеление, а за това, болният да осъзнае духовните, психическите причини за своето страдание и да вземе решение да ги преодолее. Тогава проблемът изчезва на секундата. Често причината не в самия страдащ или болен, а в близките му. Техните негативни взаимоотношения удрят в него и той изгаря като бушон. Изправяйки мислите, чувствата и поведението си, близките могат да излекуват и най-тежката болест вкъщи.
            Накрая си поговорихме за необходимостта да се играе паневритмия с все нови и нови партньори. Играта дълги години само с "най-близкия" е едно извращение на истината и е благословено от Небето само в редки случаи. Сърцето е с ограничени валенции (до 12), духът и душата – с безброй. Затова имаме нужда от постоянно увеличаване броя на съществата, които обичаме и които ни обичат. Ако някой ни пречи за това, е кармичен враг. В "Братството" има прости хора, които искат да наложат традициите и манталитета на черната ложа, на плебейското съзнание. Те осъждат всички, които не са закопчани за някого. Такива хора имат малко общо с Учителя и са осъдени на големи страдания в бъдеще. Те нямат нищо общо с християнството и Христа, каквито и предписания да изпълняват. Разминали са се като два насрещни експреса с правилото на Христа "Не съдете, за да не бъдете съдени".
            Говорихме си също за някои различия в паневритмията. Остана недовършена темата, че Учителят съзнателно е заложил разноигране, за да наблюдава властническата драма. Монополистите търсят унификацията не само поради високия идеал, но и от нужда да се наложат, да водят. Безспорно, има различия, които трябва да се анализират и да се стигне до няколко работни хипотези, до временен консенсус, но при всяко отделно изпълнение. Обаче в случаите, когато проблемът е неразрешим и всеки упорито отстоява своята позиция, осланяйки се на "неопровержими" цитати и аргументи, тъмните сили са победили и разцеплението е налице. Бялата ложа работи по друг начин: преди всяко групово действие се уговаря регламент, и когато всички се съгласят, в уговорения ден и час нещата се изпълняват перфектно и хармонично – без дрязги, подвиквания и кардинални различия. Следващия път действието може да бъде изпълнено в друг вариант – според други теоретически позиции и друг регламент, - но всички се съгласяват доброволно, по време на изпълнението да няма никакви критики и спорове. Който не желае да участва в даден вариант, просто не идва. Но няма по-вредно и по-вражеско поведение от това на екстроверта, за който паневритмията не е мистическо самовглъбение, а постоянно следене как играят другите и повод за разиграване на панаирджийски, вампирически сцени. Сред нас има и представители на други сили, които искат да вбиват клинове и да променят драстично класически постановки, за да вредителстват. Често това става с добри намерения или от тщеславие и упорито его, а не със съзнателни магически цели. Това обаче пак прави пробиви и намества тъмни духове в паневритмията, в братския живот. Вампирическите психики си служат с категоричност, конфликтна логика, прекъсване, осъждане, надвикване, назидаване и прозаично коригиране. Несправедливата забележка, подвикването, "аргументираното" вмесване и други особености на манията или характеропатията са тяхно изпитано оръжие. Учителят е дал метод и срещу такива: когато лошите станат нетърпими, посветените в тази тайна, според предварителна уговорка, тихо напускат паневритмията и скоро след това се събират на друго място, където няма психопати, "чворове" и плебеи. Тогава изиграват този свещен танц в пълна хармония и единство, дори и да има различия; или изпробвайки даден вариант, за да видят какво може да е имал предвид Учителят при упражненията, дадени от Него с перспектива за разноигране. За духовните лешояди различията са благодатна почва за разногласия, т.е. за смучене на енергия. Човекът с монада понякога търпи и толерира външната грешка, за да не развали главното – хармонията. Различията се обсъждат кротко, културно, добронамерено, обаче в специално време извън играта. Именно тогава се прави опит за консенсус. Който не е съгласен, си отива или си прави своя група – на собствена отговорност.
            По време на играта ни днес, вътрешно дойде и идеята за "паневритмията на истинския ученик". Тове не е само танцът ни сутринта, но приложението му на практика в живота. Всяко упражнение има свое съответствие в определен метод на Новото Учение, който трябва да се изпълнява и като постъпки в ежедневието. Съзнателното игране на паневритмията всяка сутрин изисква човек да знае какви са тези съответствия и да открива сам нови. Още по време на изпълнението на всяко отделно упражнение да си обещае, че днес ще реализира неговото съответствие в практическия живот. Напрпимер, "Изгрява слънцето" може да е съпроводено с вътрешното обещание, че днес ще си изпълним нормата за работа върху Словото или съдействие за Словото, а утре да посрещнем изгрева; "Примирение" – че днес ще се примирим с еди кого си по еди какъв си проблем и че ще пием само чиста и гореща вода; "Даване" – че ще подарим този ден еди какво си на еди кого си и че ще си отдадем правилно десятъка; "Възлизане" – че при първа възможност ще станем рано, ще се помолим и ще се изкачим нависоко; "Дигане" – че днес ще преодолеем еди каква си трудност; "Отваряне" – че днес ще отворим сърцето и душата си за еди кого си и ще се срещнем с него, ще го приласкаем; "Освобождаване" – че днес ще скъсаме завинаги с еди кой си свой лош порок или навик – и т.н. За тези съответствия можем да се консултираме с по-опитни ученици на Учителя, но може и сами да ги откриваме и да търсим варианти. И да не сме точни, ползата е голяма. Такова игране на паневритмия - със съзнателно отношение и практическо приложение на принципите ú още същия ден - има грамадно въздействие върху нашите и чуждите висши тела и центрове и ускорява еволюцията по вертикала. Вечер, при ретроспекцията преди заспиване, трябва да си припомним какво сме си обещали по време на паневритмия и да анализираме доколко сме го изпълнили. Ако не сме успели някъде – "атакуваме" на другия ден или много дни и месеци наред до пълна победа. Нали имаме и упражнение "Побеждаване"...? В паневритмията са заложени абсолютно всички методи и постижения поне за 4000 години напред, така че има какво да се учи. Който изпълнява "Летене" съзнателно, знае кои са птиците от неговото Ято и ежедневно си обещава да лети и живее с тях, не с други. Ако го изпълнява и на практика, може да попадне с него още същата нощ в съвършено нови, изумителни вселени.

            Това не е поетика, а Школа.
            Това е истинското "игране" на упражнението "Летене"!
            В езотеричните курсове по паневритмика, водени в Специалните и Евродоровите класове и до днес, а също и в Ятата на Учителя, тази космическа дисциплина се изучава на 144 нива и се прилагат практическите ù съответствия в ежедневието и "еженощието" неотстъпно. За останалите играчи това е само традиция, здраве, приятно зареждане.
            По същия начин се разработват идейно и практически, на по 120 или 144 нива всеки, и останалите предмети на Учителя: интегралика, материстика, пентаграмика, соларистика, стеларистика, тригоналика, поляристика, астролония, аскотония, киндристика, асуùнтика, лоринòрика, орлàндика и пр. – общо 144 дисциплини в Школата засега. Всяка една от тях отговаря точно на броя, разположението, вида и функцията на чакрите във всеки отделен етнос, група и индивид в актуалния космичен момент и на ежесекундното им изменение и разместване, в зависимост от поведението ни, времето и обстоятелствата. Зад всяка от тях стои един Архат или един истински Учител, а не егрéгор. По тази причина опасността от фантазно отношение към чакрите и пробуждане на закърнели идеи и центрове от минали епохи е нулева. Един истински гуру е ясновидец и не може да преподава науката за чакрите отпреди хиляди години, валидна само за индийските и тибетските народи по онова време. Днешните окултни лектори визуализират упорито старите модели и стигат до такова самовнушение и внушение, че фантазиите им действат като плацебо. Само че малцина признават, че всяко плацебо има и обратен ефект. Картината е ясна, тя е както в псевдонауката: изтъкват се само положителните резултати. Когато са егрегорни, те действат като наркотик и фойрверки и бързо загасват. Но увличат много наивници да се качат на тях. Изглеждат тъй стройни и сигурни, че събират клиенти.

             Заблуденият остава с пораженията. Ала Небето не спира това тичане по школи, църкви, ашрами, лекториуми, братства и "уъркшопи", защото самоопределението се кове само с личен опит. Пък и не всички лодчици са продънени – някои водят до корабите на Духа, ако лодкарите им имат монада. Разпознават се по това, че напускат и потопяват лодката си и даже луксозното си корабче, предавайки пасажерите на екипа на Божествения Кораб. Той има всички методи за хиляди години напред - те са работещи.
            Бившият функционер и активист, ако наистина е с искра от Бога и го поканят на Кораба, застава там в редиците на неофитите с пълно смирение – от нулата. Мълчи и не философства, не развива "държава в държавата". Вижда къде е сгрешил и отново става ученик. Ако вземе изпитите си блестящо след 25 години плаване с мъдри хора и търкане на палубата, може да му поверят и собствено корабче или платноходка, но вече с правилно управление на чакрите и към правилна цел. Може и сам да си го направи – дори от най-развинтените си мечти. Може и сам да си го управлява, дори и пак да почне да събира погледите на хората с изпъчени гърди - по стар навик... Самодейността и своеглавието, самоупованието, не се изтръгват лесно. Важното е все пак, че ако е бил на истински стаж, то който и да се качи сега на новото му корабче, ще бъде отведен при Белия Кораб. Ако някой си надува платната накъдето му хрумне или попадне в дълго затишие; ако някой ни закотви в пристанището си завинаги и даже не ни пуска, ще опитаме късмета си следващия път. Не живеем само един живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар