вторник, 1 ноември 2011 г.

1193.2002.08.03 Незнаен и благ като Бога

Книга 35


3.VІІІ.138(2002)
Пловдив

НЕЗНАЕН И БЛАГ КАТО БОГА


16,30 ч.
               
         Не забравяйте, че съм ви говорил не само за холиади, но и за холади. Холиадите са отделни изгледи на Цялото, както кадрите на един филм. Развитие има в Битието – там говорим за еволюция и инволюция; синволюцията става в холоса и там няма развитие, а "претакване" на частите му или разместване, както в кубчето на Рубик. Всяка отделна комбинация е един изглед на холоса, един кадър, а всички досегашни и всички възможни негови изгледи, които са безкрайно число – неговият "филм". Ето защо, хóлосът не може да стане по-съвършен, защото е цял, но той постоянно разбърква кадрите си или частите си по неочаквани начини, поради което изгледите и филмите му стават интересни. Това забавлява самия Хол; и понеже всички тия комбинации в Холоса стават в един миг, то и синволюцията е мигновенно постигане на Бога - мигновенно постигане на един кадър или един филм на Холоса. В този смисъл, холиадите са отделните кадри на Холоса, еднакви по холичност, но различни по вид, а всяко "всещество" - един цял филм. Именно затова "всеществата" са по-висока степен на цялостност на Цялото, отколкото холиадите. Думата "всещества" е работна, за да се опитате да ме разберете. "Цялоществата" са синоним на холàдите, всяка от които представлява всички филми в Битието, подредени по различен начин.
         Както съвършенството, така и цялостността биват статични, динамични и сферични. Архатите произлизат от статичните видове на холоса (всеки архат е един кадър); Аватарите са динамичните състояния на холоса (всеки Аватар е един филм); а самият Бог - Благият Дух или Хол - може да се онагледи със сферичния вид на цяловселената (всички филми и всички разновидности на техните последователности). Абсолютният Дух е Тъмнината, Вакуумът, в Който зреят всички сценарии и Който не признава Своето авторство.
          Това са такива висоти и "хóлности" на познанията за Бога, които са недостъпни за самия Него на по-ниско ниво от сферичното Му съществуване. Ето защо, сам Той потъва на различни поднива, за да изпита наслада от неочакваностите на живота и самопознанието. Когато е в сферичния Си вид (това е само триизмерен образ), Благият Дух няма нужда от блаженства и познания, но има израз. Мотивът на този израз е Незнайността, а видът му – Благостта. Всеки Негов образ и подобие под формата на човек, който изпитва нуждата да остава незнаен и се държи благо, представлява сам Той, като една от точките на холограмата. Следователно, Бог познава Себе Си изцяло като такъв само в холадното си състояние. Фактически, то е вечно. Така че Той ни-кога не престава да Се самосъзнава като незнаен и благ, но, едновременно с това, периодично слиза на различни нива на холоса, за да съзерцава и благува.
         Това, че вие сега можахте да разберете какво ви говоря, означава, че сте се издигнали на нивото на холадното съзнание – на пълната идентичност с Бога, като Негови подобия. И като Негов образ, но на сегашното ниво не можете да осъзнаете, че сте такива, защото сте още по Пътя.
Ние с вас направихме една моментална снимка на Цялото и я видяхме. Такова нещо прави само Великият Учител и може да се случи само на невеликите му ученици. Съединението Му с тях образува Аватаря – "продуцентът" на филмите на Бога. Но даже и Той не би разбрал това, което разбрахте вие днес, ако нямаше способността да става сферичен. Постоянното превръщане на ученика, Учителя и Аватаря в Бог и обратно не е въпрос на еволюция и инволюция – това са методи на хипервселената. При все това, Господарят на хипервселената, т.е. Аз, който ви говоря, има всички възможности на ученика, Учителя и Аватаря, т.е. може да бъде и е мощен като Бога и едно с Бога.

       - В момента на приемане на осиянието, записващата вижда червени пламъци, просветляващи нагоре до бяло. На какво е символ това?

- Това са полюсите на холивселената - Бог-Отец и Христос, - т.е. Южният и Северният ù полюс. Христос е свързан с холиадите, а Бог-Отец  - със Слънчевите деви. Техният синтез ражда цвета на Бога – розовият.
И така, има холиади, холини и холади. Холиадите отговарят на съществата, холините на "всеществата", а холадите - на "цялоществата". Първите имат монада, вторите – всеада, третите – холада. Когато говорим за холиада, това всъщност е развита монада, но не е още холада. Всъщност, холиадите се проектират в илухимите, холините – в алохимите, а холадите – в елохимите. Сегашният човек, който е още същество, макар и потенциален образ и подобие на Бога, е създаден от илухимите, под въздействие на холиадите. В момента цялото Битие очаква разцъфтяването на човешката душа, което ще рече превръщането на човека в Человек, т.е. всещество – холина. В седмата голяма раса ще даде плод човешкия дух и тогава человекът ще се превърне в Бог – холада.
Когато Йоан Предтеча разпозна Христос преди 2000 г. и каза: ”Ето Човекът!”, идентифицира Сина: Бог на Земята като същество или човек – родоначалник на петата раса. По този причина съществата са с монада – единство от милост и абсурд. Хибридите (родените от баща с монада и майка без монада или обратно), както и съществата със замъждяла монада проявяват по-силно едното качество. Когато бащата е с монада, преобладава абсурдът; ако е майката, тогава милостта или другото качество изцяло липсва. Бракът между милостта и абсурда ражда Христовото съзнание – кротостта; и Христовото поведение - саможертвата. Абсурд без милост води до жестокост; милост без абсурд – до робство. Това е и продуктът на епохата на Рибите. Епохата на Водолея ражда Шестата раса, под управлението на йерархията Учитело-ученик, с Господар Мировият Учител, управителя на универсума. Когато казаха на Христа: "Учителю благий!", Той каза: "Не ме наричай благ, защото благ е само Бог". Той не каза “Отец Ми", а каза "Бог".
Отец Ми е Създател, Творец, "Огън пояждащ" – Той умее и да се гневи. Учителят е всемирен, всемъдър, всезнаещ, но е благ само на моменти. Сега Той оставя кръста в предишната епоха и започва работа с пентаграма – пътя на ученика. Саможертвата остава на второ място, палмата се пада на ученичеството.
Бъдете благодарни, о вие, оглашени и ученици на Учителя, защото вам се пада честта да станете человеци! Учениците на Учителя стават всещества, т.е. холúни.
Тук е мястото да се изясни пълното значение на думата "холивселена". Тя съдържа в себе си същността и на трите вида създания на Бога. Човекът е свят (holly), человекът е "кух" (hollow), а Богочеловекът е цял (whole). От това следва, че човек е само този, който е станал свят и е добил Христово съзнание и поведение; человек – този, който е абсолютно "кух" и "празен", освободен от стари учения и желания, готов да приеме Духа. Той отговаря на стеблото на едносемеделните растения. Неговото качество е свръхпроводимост за Мъдростта и Истината, а основната му добродетел – любовта към Учителя и Ятото и обмяната с тях. Тези два полюса на Человека, като ученик и проекция на холините, се проявяват в пет посвещения: вяра, смирение, просветление, преображение и възкресение. Единството на двата полюса и петте посвещения и свръхпроводимостта на душата на ученика води до кохерентност на духа – успоредяване на неговите лъчи. Кохерентният дух е лазер – има безкрайна пробивност в универсума и в мирозданията на Мъдростта и Истината, защото лети с Ято след Учител. Представяте ли си ято, в което птиците не летят успоредно? За да стигнат заветната цел, за да оцелеят, те трябва да летят паралелно и само в една посока – без да се разпръсват; но и без да се допират, освен през почивките. Без почивка няма полет, без полет няма почивка. Когато кацнат замалко, те могат да се разпръснат радиално, както обикновенния човек, светията или гения, за да добият индивидуална опитност и да служат на народа. Когато се съберат, могат да си говорят нежни думи и да се милват, за да се родят нови птици с искра Божия, но след всичко това продължава Полетът – кохерентното движение на Духа. Водещата птица е Учителят, а Ятото е под ъгъл. Които са най–близо да Учителя, са най-близки и водят другите. Които са най-далече от Учителя, са най-далечни – те се обичат и летят чрез вярност към Ятото и с поглед, вторачен в Учителя. Ако се отклонят, умират. Има различни видове ята, под различни ъгли и в други конфигурации, но всички птици в тях летят успоредно. От това следва, че най-напредналите ученици в едно Ято са двама - станала е срещата между сродните души. Те могат да живеят и заедно, на една педя от Учителя. Колкото по-назад е една двойка ученици в развитието си, толкова по-далече са от Него и помежду си. Затова се обменят с Него и помежду си през пространствата – чрез веригата от сродни души. Последните в Ятото имат по-слаби качества и не могат да се обмèнят, но имат вяра и смирение. Без тях не може нито Ятото, нито Учителят.
И така, в шестата раса ще се разцъфти човешката душа, с център разумното, добро сърце. Това са качества и добродетели на человека, който е и Учител, и ученик - ученик на Учителя и по-напредналите; учител на тези след него. Следователно, главната жажда на ученика е да следва и да учи, а главната добродетел - да споделя знанията си. При него саможертвата е изключение и става само по волята на Учителя. Въпреки че ученикът е още холина, той има всичкия потенциал да добие сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Всички считат, че последното е най-върховното и няма нищо повече. Там е работата, че има! Когато человекът стане Бог, той става незнаен и благ като Бога.

Бележка на преписващата:

P.S. Десет дни след приемането на това осияние, започнах да набирам текста на компютъра. Бях стигнала до описанието на същността на Хол, Благия Дух, когато прекъснах замалко и погледнах навън през прозореца. Вниманието ми беше привлечено от едно ефирно облаче, което имаше формата на обърната английска буква U или като една светла арка. Формата не остана дълго време статична и започна да се разтваря, приемайки вид на линия, вдлъбната в средата фонтанообразно, след което се изправи съвсем, зае перпендикулярна позиция и започна да се скъсява към центъра. Скоро се превърна в точка и изчезна. Останалите облаци продължаваха сякаш да стоят неподвижни, като фон на тази невероятна картина.
 Не беше ли това една прекрасна илюстрация на текста, който изписвах?...

        "Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: "Господи, искам да те опитам! Един Си Ти, Създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе!" Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания." (б."Пробуждане съзнанието на ученика", 22.VIII.1927)
        "А в Любовта имате едно проявление на Абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. "Този Бог, Когото вие не знаете и му се покланяте, Него аз ви проповядвам", казва Павел." (б."Двамата господари", 21.I.1917)
        "И тъй, казвам: в природата има едно сърце. В слънцето има един ум. Във вселената има една душа и във вечността има един дух. Над всичко това е един Бог, Който е незнаен. Той чрез тях се проявява." (б."Сърцето на Природата", 21.I.1938)
        "Кога работи човек даром? – Когато работи за душата си. Този закон наричаме "благият закон". Старите българи, които живели на Балканския полуостров, служили на Благия Бог, затова се нарекли "българи". Това е духовното тълкуване на думата "българин". Някои казват, че българите носят името си от реката Волга, отдето дошли, преминали Дунава и се заселили на Балканския полуостров, дето имало вече българи. Старите българи се различавали от новите, които преминали Дунава. Първите са благи, служат на Благия Бог, а вторите се отклонили малко от пътя си, заради което изгубили религиозното си чувство. Обаче и едните, и другите са на везните - взаимно си помагат." (б."Животът във формите", 22 януари 1928)
        "Вие сте скръбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи... - Този Дух, Благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност, за вас е Той! За вас е тази радост. Схванете ли това, умът ви ще проработи, сърцето ви ще проработи - и вие сте хармонизиран. Вие ще може да говорите с ангелите, ще ги разбирате, ще бъдете радостни като тях. Всякога ще бъдете радостни - те не знаят какво е скръб." (б."Музиката – средство за концентриране",17 декември 1922)
        "И когато един от Христовите ученици се осмелил да каже на Христа: "Учителю благи!" – Христос му казал: "Не съм аз благ. Само Бог е чистият, само Той е благородният, само Той е благият". (б."Изпитвайте Писанията!", 28 октомври 1923)
        "Искате ли да дадете живот на доброто в себе си, мислете за Него, занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за да живеят те във вас.
        Мисли за Бога, за да станеш съвършен като Него. Мисли за Бога, за да станеш добър като Него. Мисли за Бога, за да станеш благ като Него." (б."Молитвата",  23 юли 1924)

        "Най-разумният, най-благият, най-мъдрият, най-силният и най-великият, на Когото всякога можем да разчитаме в този свят, е Бог." (б."Ще се изкоренят", 29 август 1926)

        "Благо е туй, което ние вкусваме. Казваме: "Бог е благ." - Благ е Бог, понеже вкусваме Бога." (б."Спокойно сърце", 7 декември 1938)
        Какво е правото в света? - Всички трябва да бъдем благи както Бога. Нищо повече! Моето разбиране е това. Някой ми казва друго. - Не! Всички трябва да бъдем тъй благи, както Бог е благ. - "Ама можем ли да бъдем?..." - То е друг въпрос. Можеш ли? Можеш! То е правило за мен! Да бъдеш благ като Бога. Моето правило: Благ като Бога."(б."Слуги на Доброто", 26 януари 1926)  

Няма коментари:

Публикуване на коментар