вторник, 1 ноември 2011 г.

1194.2002.08.04 Отговори на въпроси във връзка с ЖЛО "Вярност и разтапяне"

Книга 35


4.VIII.138(2002)
Пловдив

ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ
във връзка с ЖЛО
"ВЯРНОСТ И РАЗТАПЯНЕ –
БЕЛЕГ НА ВСЕЩЕСТВАТА"
от 29.І.2002

- Отговарят ли световете на понятието “измерения”?

11ч.
- Да, световете отговарят на измеренията и затова физическата вселена е на нивото от първо до шестнадесето измерение, духовната вселена – на следващите шестнадесет, а Божествената вселена – на следващите шестнадесет измерения. Извън тях остава едно измерение, което не е измерение, а светът на Абсолютния Дух. Затова всяко същество, "всещество" и "цялощество", което не се занулява, гръмва. Какво представлява зануляването? – Постоянна или периодична връзка с Абсолютния Покой, нежелание за проява, нежелание за известност, нежелание да си на каквото и да е ниво над дъното; нежелание да се отличаваш, нежелание да си с други; пребиваване в Абсолютния Божествен Мрак, в състояние на тръпно блаженство. Блаженството е състояние на Благия Дух, на холивселената, но тръпното блаженство е неговото дъно в Абсолюта. Значи, и Абсолютът има усещания - Него Го побиват тръпки, макар да е в състояние на пълна скованост. Когато реши да се превърне в Тот – в творчество, изява и огън, - всяка Негова тръпка се превръща в една звезда. Казано по друг начин, монадите са били неподпалени тръпки на Абсолюта...

- Какво означава "Ютóн" в света, от който Улнóр слезе с "тройно преплитане"?

- Досега съм ви говорил за Тон и Атóн – две фази на Тот в света на всемирната симфония. Тониди, атониди, тоуниди и прочие са същности, обитаващи там. Музикалното Битие е зимната част на Божествения свят, в която става кристализация на монадите и те се превръщат в кристалчета, снежинки от Бога. Само в този вид на Битието се получават тонове и резонансни честоти. Духът и душата започват да пеят. Звездите пеят, ангелите пеят, боговете пеят!
         От достъпните ви гласни звуци следва, че може да ви се дадат разновидностите на тоничното битие: Тон, Атон, Етон, Итон, Отон, Утон, Ютон, Ятон. Една изненада: Ятон пуска ятата в цяловселената.
         Сега питаш какво значи "Ютон". – Предпоследната стъпка, преди да си намерим Ятото. Не че не летим с птици от Ятото, не че не живеем с тях, но цялото Ято се намира когато се родим от Ятóн – и то музикално, пеещо ято. Това е всемирната хармония. Преди това се минава през пресата на ютоничното битие – самотрамбоването от дух в ученик; слизането от духовния свят и неговите школи в Божествения, където е Учителят. Това е предназначението на звука и буквата "Ю". Не е игра на думи, че трябва да минеш през "Ютията на Битието", за да се изгладиш. Във физическия свят има свобода и експанзия, всеки може да прави каквото си иска, да митка с когото си иска и с когото не иска. В духовния свят се стремим към постижения, степени, посвещения, нивá, йерархии, т.е. всеки гони върха.
         В Божествения свят узряваш и падаш като камък, като плод, който вече е узрял - и в двата смисъла (узрял Божествено - съзрял, видял. В руския и старобългарския език думата е точна: "узреть" - б.п). Да съзреш Учителя измежду учителите, това е поява на Божествено зрение – и в двата смисъла. Да съзреш истинските си сродни души и Ятото – също. Затова е нужно падане от Дървото на земята – гравитацията те превръща на пихтия или поне те наранява. Добиваш за пръв път готовност да си сам, но в тебе има вече семки. Не се боиш повече от авторитети - не си на клона. Онези по клоните са майстори на... поклоните: ако не се поклониш на гуруто или неговия представител, отиваш си; ако не изпълняваш правила и упражнения – отиваш си; ако не изповядваш само тази вяра – отиваш си. Зрелите предпочитат да отидат право надолу - от духовния свят към универсума. Тогава се чува как тупкат ябълки по земята! В универсума оставаш сам - другите трепкат далече от тебе. В универсума можеш да зъзнеш, може и да увехнеш, да ферментираш, дори да угаснеш, да станеш планета, кристал. Когато загубиш самочувствието си и съзнанието за принадлежност към системата, ти си паднал щастливо от "и" към "ю". Ютон е светът, в който падат зрели плодове – мечтата на Бога. Всяко тупкане Го кара да вика от възторг. Зрялото същество е готово да се удари, дори да изгние, но повече не може да се люлее горе по волята на ветровете. Ветровете – това са мислите и ученията на духовете. Щом си на клона, ще те клатят накъдето им скимне. Това е неизбежен процес, за да тръгнат соковете нагоре. Без Итон няма Ютон и Ятон: трябва да си бил сок, който се стреми нагоре.
         По закона на съответствията, проучете добре за какво се употребява ютата и през къде се влиза най-лесно в Ютон. Има такъв щат в Америка – Юта. Заради твоето ученолюбие и преданост, ти се дарява посещение на този щат. Проучете и символиката на ютията.
         В Ютон тоновете зреят. Там концертът още не е започнал, но диригентът е вдигнал палката. Звучи прекрасно очакването и абсолютната тишина. Очакването на Ютонните създания е тъй голямо, че някои мислят, че ще се пръснат от очакване. Без това чувство, симфонията е невъзможна, Ятото е невъзможно, полетът е невъзможен. Очакването на Учителя, на любимия и на птиците от нашето ято е тъй необятно, че не остава място за нещо друго, извън Словото и Делото.
         В света на Ютон има и мъка – духът е паднал от атмическия свят, защото е узрял. В някои случаи пада на мека трева, няма му нищо. Тези плодове са предназначени за изложбата на Отца – да се види колко прекрасен е онзи, който е готов да падне, да се откъсне от духовното. Падането на капката във вечността е също ютонно тайнство. Да паднеш от супервселената във вечността, когато нощта е тъмна и няма нищо сигурно – това е подвиг, равен на самоотречение. Значи, падат и росинки Божии.
Падащите искри са искри Божии; но метеорите, метеоритите, болидите, астероидите са падащи кристали Божии. Дори и когато са аморфни или от лед, те са узрели азове, които искат да изгорят, да се изпарят или да паднат на земята. Който успее да падне на земята, той е кристалче Божие от Ютон.
 Някои питат, що е "кристалче Божие". Ами това са семената! Щом се отречеш от собствен живот, щом се откъснеш от дадена общност с общи мисли и правила и се осмелиш да полетиш в нощта, ти си вече семе, кристално подобие на Бога. Даже и на Земята, докато все още нещо те боли, ти си още плод, имаш самолюбие. Старостта, болестите, нищетата, самотата още те огорчават, но всичко това е тайнството на Ютон. То трябва да запази семето, за да покълне. Забележете: царската дъщеря се преобразява на бабичка, когато минава през гората.
         Ютонните създания са вибранти на примирението. Освен това, те са майстори. В Ютон се произвеждат инструментите на Битието. Без тях, без гласните струни и органи, пеенето на Битието е невъзможно. Затова пеят птиците, а не магаретата... Проучете сега: пеят ли птиците при полет; ако пеят - кои пеят? Повечето пеят или повечето не пеят? Защо?
         Ютонидите са майсторите на "Страдивариус" и сценичните работници на Духа. Без тях няма музика. Ютонидите в Словото са "избраният съсъд" - инструментът Божий. Без това не могат да станат ятониди – да открият ятото си и да не се делят повече никога.
         Улнóр означава "ученик на Бога, пламтящ от любов и жажда да създава условия за радостта; ритмично – за реалността". Името му означава още "ултравселенска нощ" – дълбока връзка с йерархията Нор. Нощта е нúвата на Отца, в която зреят семената. Улнор е една такава прекрасна нива от нощното небе.
         Бленоáр е въплъщението на Бога, т.е. на Благостта, като любов, хармония, примиряване, грижа, вярност към себе си и работа. Това е точен превод на особени думи и изрази в Божествения език, образуващи цели вселени и съдържащи се в името "Бленоар".
         Всяка еднúна, изстреляна от Отца, има склонност към радиално ускорение – отдалечаване от центъра. В това отдалечаване нараства съзнанието за собствената уникалност и ценност, докато сама стане творец. Това е велико и представлява едно от предназначенията на индивида. Това при вас се нарича индивидуализация. Нищо и никой не може да го отклони от радиалност. Затова едно от качествата на Отца и на монадите, родени от Него, е радостта, възторгът. Тя помръква само при отклонение от собствената линия. От Словото знаете, че има не само радост, но и мир. Мирът е самоограничение на Тот, сътворяващ постоянно Мировата Душа, за да има сигурност и определеност. Значи, за да има любима, за да има ясновселена и после да му се родят деца в Проявеното Битие, Бог-Отец се примирява да почне да описва и криви линии – фонтани, протуберанси, вселени с интимен радиус. Това е синоним на малкия радиус - радиус, стигащ до граница (lim). Ограниченият радиус, въртейки се, образува сфера и така се ражда небесната механика с нейните вселени, звезди, планети. Когато Духът е "наéжен", това е невъзможно. Тогава е периодът Му на радиалност или по-точно фазата Му на радост – Неговата иманентна същност. Когато се "накъдри", започват преплитанията на траекториите. Появява се нуждата от мир, примирение, грижа, родителство. Започва Оплитането на Гнездото.
 Слизането с тройно преплитане е приоритет [или по-скоро] "триоритет" (думата дойде в 14,55ч. – б.п.) на триадите – тройка монади от Ятото. Това са Аватарят и първите му двама ученици – птиците сродни души. Не че Бленоар е Аватарят, но всяко "всещество" е потенциален аватар - той е възникнал от съединението на Учител с ученик. Там е тайната, че всъщност това са двама ученици, и с Него образуват върха на Ятото. Бленоар слезе с тройно преплитане (детелинния модел), защото представлява една такава триада във виртуозен скок. Представете си трима верни акробати, които извършват такъв детелинен скок. Нарисувайте цветето на тройното преплитане. Детелината е негова сложна модификация. При това, има триади през центъра и триади, клонящи към центъра. Диадата е път на осмúцата – постигане на безкрайността. Триадата е детелина - влизане в Пътя. Геометричната детелина е душевната триада, а цветето детелина със сърцевидната форма на листенцата е сърдечната триада. Това тройно преплитане в геометрична детелина представлява движение с троен "lim", което ограничава три свята с по 16 измерения.

По време на кратката пауза при приемането на осиянието, записващата със затворени очи вижда светлинна арка, която бавно се разтваря и се превръща в права линия, създаваща усещането за път. Молим за обяснение на това видение.

- Мирът и радостта намират своя щастлив синтез в един от най-великите символи – символа на моста. Класическият мост е единство между път и арка, т.е. една или повече сродни души (арките) от любов стават подножие на Аватаря. За да се премине от една вселена в друга, от една епоха в друга, трябва мост. Без Ято, това е невъзможно. Възможно е само в случаите, когато няма нито една сродна душа и на Аватаря се налага да прави скок. Това е много рисковано и Той досега го е правил милиони пъти, но без обич и мостове няма как всички останали да пътуват между световете.
        
- Какво означава "учение с отворени силови линии"?

- Теб не могат да те задоволят ученията на затворените триади – детелините с безкрайно вътрешно движение, без шосета навън. Съществуват такива дори и в Божествения свят – има Божествен догмат. Това са абсолютните аксиоми на Духа в света на метафизиката, който не търпи развитие, защото е съвършен. В най-висок смисъл, това е светът на холадите. Който постигне този свят, образува затворена розетка във всичките измерения и извън тях. И тогава блаженството идва не от новите пътища, а от новото съчетание на кадрите и филмите на живота. Когато казвам, че теб не те задоволяват триадните учения, Аз имам предвид всичките догмати, по-долу от Божествения.

P.S. Прочитаме току-що приетото осияние. След кратко мълчание, когато всеки е някак вглъбен в себе си, един от групата промълвява: "Не зная защо, но докато слушах всичко това, имах усещането, че навън вали дъжд. Дори се обърнах към прозореца, за да се уверя - толкова ясно го чувах. Всъщност, беше около 15ч. Слънцето навън грееше така, че термометърът сигурно показваше над 30º. Няколко дена по-късно, четейки отново осиянието "Кога се появява дъгата", намерих следния пасаж, свързан някак с особеното усещане на нашата приятелка:

"...Ето защо, учителите ви препоръчват меридиани и центрове и ви фиксират само върху тях, но Учителят ви възвръща като благодатен дъжд към най-пустите места между тях, за да отдадете живот."

- ... Не призовавайте ръбестите към Учителя - на тях са нужни Учители. Който се пръска навън, още не разбира, че е преминало тежко колело, за да го отпрати. Кална или кристална, тази пръска има още да се учи във външната вселена, докато затъгува да се превърне в дъжд. Щом слънцето и дъждът се съберат, явявам се аз като дъга, за да свидетелствам, че сме едно.

         Видях онзи ден дъгата, простряла прекрасната си арка над морето и усмихваща се на града. Колко преклестен е езикът на Бога, Който търпеливо ни учи първо на азбуката Си и чака да порастем, за да прочетем възторжените химни на Любовта, Мъдростта и Истината!
     
Éлма, благодарим!

         Така завършват думите на приятелката, която е преживяла това нещо. Следват малко картинки от Юта в Америка, където тя е поканена от нашия най-голям Приятел – и няма начин да не отиде, щом Той е рекъл!




Относно илюстрирането на това осияние, първо дойде идеята да се включат снимки на известни български мостове. После надделя вариантът с красотите на Юта.


Дали множеството природни мостове там не са в синхрон с темата за моста в отговорите на Елма за това лично послание?
Мостът е под влиянието на серафимите и Нептун.










Няма коментари:

Публикуване на коментар