1195.2002.08.24 Танцувайте лудо!

Книга 35


24.VІІІ.138(2002)

Рила, ез.Елбýр

ТАНЦУВАЙТЕ ЛУДО!

 Ето какво споделя една приятелка:

"За първи път се изкачвам сама до езерото на Съзерцанието. Малко след изгрев слънце стигам до бреговете му и сълзи избликват на очите ми, както при дългоочаквана среща. Изпитвам едновременно и радост, и тъга, и преклонение пред това светло и чисто място. Какво ме накара да дойда тук? Едно тревожно чувство в душата търси своя отговор. Езерото, сякаш разбрало това, като живо същество разтваря нежно прегръдката си, за да се слея с него. Вятърът гали леко водите на езерото и лицето ми и аз потъвам в тишината. Не след дълго, с мен става нещо необичайно. Чувам думи на благословение и усещам как едно ефирно излъчване ме обгръща като с нежен воал. Вълните на езерото тръгват към мен, все по–развълнувани, като че ли да ми подскажат нечие присъствие:

-         Това ти говоря Аз, Елма!

С малко късмет - ето какво може да се види

при езерото на Съзерцанието!

Ставам да се разходя - толкова е силно вълнението ми, че искам някак да осмисля преживяното. Но ето, че в мисловния поток изплува едно изречение и то сякаш ме подсеща да запиша всичко останало, което продължавам да "чувам".

“В прегръдката на Бога” е заглавието на това, което приемам като свят благослов от Елма край бреговете на езерото. Благодаря с цялата си душа и сърце и не мога някак да повярвам. Наистина ли чувам гласа на Бога?

 По някакъв вътрешен импулс, ставам и обикалям в кръг езерото, което отново е потънало в спокойствието си. След това си тръгвам, притихнала и аз, изпълнена с мир и радост.

Какъв прекрасен ден, в който получих един неземен дар – Бог помилва душата ми!

10,00ч.

            - Елма говóри на всекиго, защото е вашият Баща и Майка. Могат ли бащата и майката да не говорят на децата си? Проблемът е в това, че повечето хора не ги чуват и затова остаряват и умират. Ти чу Елма и затова пред теб е светло бъдеще. Не само го чу, но и го усети. Освен това, разпозналите Словото, както знаете, са под лупа. Окото на Бога вече ги следи навсякъде. Останалите Бог гледа разсеяно – никого не изпуска, но са в периферното Му зрение.

 Да бъдеш на фокус в очите на Бога е и привилегия, и опасност. Ако не обичаш Бога повече от всичко, има опасност да изгориш. Тази опасност не е фатална, но е много болезнена и изисква преминаване в периферното зрение на Бога. В Бога има защитна система, и когато види, че някой започва да обича себе си или друг повече от Него, бързо го измъква навън от фокуса на Своето зрение и Любов в обширната Божествена периферия, където съществата се обичат хордиално, а не радиално.

 В личната, хордиалната обич и любов, има гордост. Затова ний я наричаме "гордиална". Защо? – Защото, обичайки точка от окръжността или сферата без да преминавате през Центъра, вие изтъквате себе си. Както знаете, в хордиалната любов има по-близки и по-далечни. Най-близкия обичате най-много; за най-далечния не остава нищо. И тази любов храни сърцето и душата, но накрая пак оставате гладни. Защо? – Защото прекалената и честа близост произтича от гордост. На пръв поглед, това е любов, щастие с ближния и грижа за него, но в основата ù има червей: гордостта, че е избрал именно вас.

От тази дума ("хордиална") произлиза и думата "кордиална", т.е. "сърдечна". Ето дълбоката връзка между хордиалната и сърдечната, астралната любов! Между другото, оттук произлиза и "лордиалният" принцип: да бъдеш "лорд" в очите на другите или другия, единствен; да си Господ и господар на сърцето му. Има ли по-горди от "лордовете" в този свят?

         Прегръдката на Бога...

В думата "прегръдка" се отличава думата "гръд" - пак от същия корен на хорда, корда. Вижте колко точен е Божественият славянски език. Не че прегръдката е нещо по-нисше, но тя е само част от цялостната любов на Бога. Това е интимната, личната, илухимната любов на Бога. С нея Той обича любимите Си ученици и любимите Си, обични деца и души – именно тези, които са във фокуса на Неговата обич и любов. Когато прегръдката на Бога се съчетае с Неговото всеприсъствие и се разлее и в периферията, мигом избухва радиалната обич и любов - и тогава никой и нищо не може да ни доведе до огорчение.

         Прегръдката на Бога може да се възбуди и от огорчение – за да ни утеши. Когато станем едно с Бога и огорчението стане невъзможно за нас, ние получаваме целувката на Бога – ставаме едно цяло с Него. Именно целувката – светото целование - е акт на цяловселената, в която няма горчилка, а има само сладост, благост. Каквото и да стори или да не стори ближният, както и да се държи неближният, каквото и да става в нас или около нас, без никакви изключения, ние изпитваме само сладост и проявяваме само благост. Именно това значи да сме във вечно целование с Бога. В хипервселената – светът на милостта и абсурда или Христовия свят - това е достъпно само на елохимите, а в холивселената – на холадите - цялостните Божествени създания. Холиадите, илухимите и херувимите се събличат голи само с най-близкия, в най-интимната обител на сърцето. Холúните, алохимите и серафимите са голи в собственото си сродно общество; а холадите, елохимите и "зорияните" са голи пред всички и с всички. Да бъдеш гол, значи да си едно с Бога. Зорияните са последната и най-съвършена йерархия в духовния свят, по-прекрасна и от серафимите. Зорияните се раждат сега и са чеда на Изгрева. В зорите на новия живот, истинските изгревяни, които живеят за всички, както на Небето, така и на Земята, и са незнайни и благи като Бога, са от йерархията "зорияни". Те са създания с действаща холада.

         - Какво означава: "Не че Бленоар е аватарят, но всяко всещество е потенциален аватар. Той е възникнал от съединението на Учител с ученик. Там е тайната, че всъщност това са двама ученици и с Него образуват върха на Ятото."

 Какво означава и символът на гнездо с две птиченца, който видях край Петото езеро, както и двете хоризонтални фигури с нежно допрени глави, една срещу друга?

          - Относно "тройния скок с детелинно преплитане" мога да ти кажа, че той неизбежно минава през монадата и диадата, за да се стигне до триадата. Значи, истинската триада е невъзможна без чувството за самодостатъчност и без гнездéнето със сродна душа. Стигне ли се до духа, до Тройката, самодостатъчността и гнездото не изчезват – напротив, те присъстват непрекъснато. В третото измерение това става прекъснато, ритмично. Затова тук ние говорим за "Троен Ритъм". Потенциално, ти постигна самодостатъчността – имаш я и я можеш. Но самодостатъчността не е достатъчна. Самодостатъчност без изпълнение на волята Божия и без ухо за вика на душата може да е егоизъм, себизъм. Има и богове самодостатъчни, които не могат да излязат от себе си. Те вършат своята работа и са прекрасни, но още не са страдали, не са раждали. Не могат да пожертват себе си заради другия, не могат да пожертват истината си, мнението си заради истината и мнението на другия. Значи, това е самодостатъчност от първа сепен, която не е минала през гнездене и "троéне". Троенето е Божествен принцип и акт на духа, без който роенето е невъзможно. Роенето на Божествените ята е невъзможно без троенето. Троенето е велика наука и изкуство на духа, което е възможно само в триади.

         В твоето видение ние скрихме символа на втория етап, през който минава сега душата ти – гнезденето. В него е необходима сродна душа, за да се развие потенциалът на самодостатъчността и да се стигне един ден до троене – до завършване на еволюцията. Затова твоята мъка и скръб е свещена. Тя не е егоистична. Ти наистина си Бленоáр, тройно същество. Мъката ти не произлиза от непознаване на себе си и от липса на Аватар или на сродна душа. Ти наистина си ги синтезирала вътре в себе си и ги имаш в преизобилие. Мъката на потенциалните диади и триади е че няма такава, каквато да им се откликне. Дори и най-съвършеният около тях, ако е още с монадно съзнание и не може да се откликне като диада или триада, може да предизвика скръб и мъка в онзи, който е готов на всичко. Тази скръб и мъка произлизат от Бога, когато се е пожертвал и е излязъл от холадност, за да ни учи на добродетелност.

         Любовта като преживяване може да е егоистична; любовта като жертва може да е мъченичество; любовта като милост може да не е с пълно лично преживяване. Но любовта като добро е почти идентична на Бога, защото доброто е сàмо тогава добро, когато е добро и за Цялото, и за другите, и за собствената ни душа. Това е истинското определение на доброто. Не го бъркайте с милостта и саможертвата. Ето защо, периодът на гнездене трябва да се преживее пълноценно. Ако женската птица в гнездото е щастлива и блажена, защото има къде да трепти над Словото и да го отглежда, то мъжката е тази, която долита и отлита, за да носи асуин и живо Слово Божие. Затова кътче Божие е необходимо. Това кътче осъществява нещо невъобразимо прекрасно, отразено и в едно от упражненията на паневритмията – пристъпването напред (става дума за упражнението "Радостта на Земята" – б.п.). Някои не го играят така, но грешат.

Ако мъжката птица не отсъства, няма как да слизат и възлизат асуин и Слово; ако женската не мъти продължително, няма как да се излюпят пиленцата. Понякога и мъжката мъти, но тогава женската трябва да е с атмическо тяло или холическо – трябва да умее да отсъства, за да дири асуин; трябва да умее да се обменя с всички същества и същности, които раждат есенцията на красотата и безсмъртието. Реенето на такива същества е неизбежно, за да се родят птиченца с искра Божия. Ти умееш и едното, и другото. Затова чрез тебе протича и Слово. Но законът е един: докато единият витае, другият трябва да е върху яйцата, при птиченцата.

         При гнезденето става пристъпяне, еволюция – става излизане от затворената осмица и превръщане на осмицата в детелина. Когато се излюпи първото птиче или дойде третият, който може да сменя първия или втория, започва разпространение на Словото. Единаторът и импулсаторът са ощастливени от появата на реализатор. Словото тръгва по всички страни. В момента в тази вселена вече има един такъв реализатор и затова еволюцията на планетата ви и на цялата вселена тръгна по нов път. Бе необходимо да се откъсне от света на блаженството и да се забие като метеор в земята. Бъдете благодарни за нечовешкото му земно страдание. То струва повече от Словото, което реализира. Неговите обезсърчения и колебания са равносилни на страданието му и на цялата мощ на Словото, което той пусна в действие.

         Значи, гнезденето ти в момента, което изисква периодична обмяна на етерните аури със сроден дух и душа и периодично зареждане на атмическите ви тела с център Слънцето (видението на изгрева с двете тела) е процес, абсолютно необходим за превръщане на двойното витло в тройно. Когато корабът върви, двойното витло отваря серия от безкрайности след себе си, а тройното – серия от безсмъртия. Детелината е път към безсмъртието - но затворената детелина. Когато птиченцата отлетят и създадат нови ята и всички ята тръгнат на юг, ние говорим за постигнато безсмъртие - за отворена детелина. Тогава третият не е фиксиран – може да бъде всеки, когото ни изпраща Бог.

 Бъдете благодарни, че в свещеното си гнездене сега из вселени, тайни обители и палатки – по двойки, определени от Бога, - и в усамотението си и периодичните си гостувания, вие в момента чертаете коридори от безкрайности и безсмъртия, както следите от корабните витла. През тези коридори сега хлуят същества и още по-горни създания от Божествения свят. Вие сте техни родители! Те са нажежени до бяло от любов към Господа и Бога и се врязват до щастлива полуда и в дивно огнение в океана на Новата ви Земя. (Едва днес разбрахме, че сме пропуснали важно съобщение на учените: съвсем наскоро Земята е минала през пояса на астероидите, наречени "персеиди", и че тяхното изобилие и активност, особено на 13 август, са били мощни както никога досега. От Елма знаем, че "падащите звезди" (метеорити, астероиди, болиди и др.) са телата на космични същества, които, с изгарянето си в атмосферата на Земята, остават тук – б.п.)

           

Как няма тогава да стават пожари и да не се вдигат урагани и наводнения, как няма да не престават дъждовете и възторзите на бурното време? Не искайте от Бога да отменя тази радост и щастие и да ви подсигурява чисто небе и слънце, освен в редки случаи, защото сега цялата природа падскача от луд възторг и щастие! Пáрите и трептежите, гърмовете, светкавиците и градоносните ù облаци, повсеместните палежи и паления и срутването на земни пластове – всичко това е началото на дългоочаквания апокалипсис, когато родените от Бога започват да заемат своите места в света на благодарността и съпричастието, а останалите вече се стичат обратно към пастта на Старата Вселена, която е обзета от мисъл за себе си.

         Ликувайте и в дъжд, и в мълнии и трясъци; в сгромолясвания и Божествен грохот, защото танцът на Великия е почнал! Да няма нищо под вас и над вас и в самите вас, което да ви смути, но всичко да бъде повод за възторг, благодарност и дива съпричастност.

         Танцувайте като луди!

         Да си мокър до кости или да бъдеш убит от самота, мъка, градушка или мълния, значи да преминеш направо в Божествения свят! Всичко, което става в тези дни и свещени месеци, е в прякото присъствие на Бога!

         Благодарете до загуба на съзнание! Ще разберете, че никога не сте изпитвали по-голямо щастие. Знайте, че всичко, което става сега - целокупно и с всеки един от вас и с всички прашинки на Битието, - е изчислено до последната чáйпа. Затова, който остане невъзмутим пред събитията днес, става безсмъртен, а който се разтревожи за тревогите и нуждите на другите и даде всичко от себе си, за да им помогне, сега има всички условия да стане едно с Бога. Такъв миг ще се повтори едва след [текстът не е довършен или липсва – б.п.]

Бе обяснено още, че три благословени двойки Птици, вторачени в Аватаря и следващи Го неизменно, са станали причина да се отменят няколко страшни нови земетресения, наводнения и бедствия по лицето на Земята.