сряда, 2 ноември 2011 г.

1197.2002.08.27 Шуплите на Татван

Книга 35


27.VІІІ.138(2002)
Пловдив

ШУПЛИТЕ НА ТАТВАН
(преживяване на една приятелка на Рила и отговор на Елма)


Езерото на Съзерцанието в Рила

Да се видиш в дом без покрив е едно прекрасно усещане! Но още по-прекрасно е да се озовеш в цял един град, живеещ под небето. Това се случи преди няколко дни. Движехме се с двама приятели по югоизточния склон на Салоните. Изведнъж усетих, че се намираме пред някаква врата. Помолих мислено да бъдем приети от пазителите на това място, през което ни предстоеше да преминем. Чувствах, че потъваме в атмосферата на друг свят. Започна да вали дъжд, сякаш да отмие всичко ненужно от нас. Движехме се бавно по стръмнината нагоре, а покрай нас, тихо и безмълвно, сякаш минаваха хора с дълги наметала. Мистичният град ни приемаше някак дружелюбно и аз се любувах на всяко кътче. Не зная защо, но ръцете ми се докосваха с нежност до белите камъни и до сивите, със смарагдени и аметистови жилки. Исках да погаля всички, покрай които минавах. Никога не съм изпитвала подобно чувство.
Изкачихме се на билото и се озовахме пред Салоните. Дъждът продължаваше да вали, а мъглата затулваше всичко наоколо. Изведнъж бялата завеса се отдръпна, за да видя снагата на Мальовица. Величествено и красиво беше всичко наоколо! Но бяхме вече сами, нямаше го това невидимо присъствие на хората от мистичния град, разположен малко по-долу. Някаква умора легна върху клепачите ми и аз се унесох в лека дрямка.
Малко по-късно помолихме Елма за контакт и, след като получихме кратък отговор на един от въпросите, Той ни посъветва да се прибираме в лагера. На връщане дъждът се засили и ние разбрахме, че времето не е подходящо за по-дълга екскурзия.
Споменът от този ден е жив и сега; и въпросите, които си задавах тогава, ме вълнуват и днес. Моля Елма да ни разкаже за езерото на Съзерцанието и Салоните, с които са свързани най-силните ми мистични преживявания на Рила тази година.


Езерото на Съзерцанието в Рила
21,02ч.

         Сведенията за дадено място са различни, понеже всеки миг е вход към различен свят, с различни имена и същности. Ето защо, никога не очаквайте такава информация да се повтори, освен ако поискате да се върнем в същия миг. Но и тогава нещата ще бъдат пак различни, защото на даден миг се гледа през различни среди и времена. Над "Чистотата" се намират 58 паралелни обители, живеещи в различни времена. Олóн се простира и там и затова на всички равнища, независимо от времето, ликовете, живеещи там, се занимават с дезинтеграция на материята и превръщането ù в енергия и смисъл. (В осия-

Посрещаме изгрева откъм Салоните

нието “Рила и нейните невидими съкровища”, с името "Олон" Елма е нарекъл западния дял на Рила в района на 7-те езера и превежда тази дума като "Стомахът на Новия Йерусалим" - б.п.)

Целият склон от "Чистотата" до "Салоните" преработва страха на човечеството в повече от 400 вида сили, небходими на звездните обители. Представата на повечето хора, че могат да умрат, ако не работят, е основната причина за земния страх. Не че работата няма сила, но под "работа" Небето разбира съвместните усилия за възвръщане към Бога. Това, което ти възприе като свещен град без покриви, е храмовата обител на Коáн – земна цивилизация от 4316 г. Липсата на покриви, както разбирате, означава липса на религии и идеологии в този свят, а стените на храмовете са от кондензирана яснинá в петото измерение. Яснината е субстанция на ясновселената, способна да привлича страха, да го пречиства, трансформира и оформя в яснокристали. Цялото приказно царство там не само свети с невъобразимо прекрасни тонове, но и вибрира, издавайки музика. Стените на храмовете се променят постоянно и добиват вида на сложни съчетания между трансформиран страх, индивидуалната аура на конкретния посветен в даден храм и космичните течения на ветровете от музика. Понякога те се издигат тъй нависоко, че в третото измерение приличат на тръби с най-различни профили; а друг път се снишават и потъват под кората на Земята.

Преживяванията на олоняни там са неимоверно сладостни и богати, понеже цветовете, тоновете и всичкото това движение произлизат от симфониите на техните чувства и мисли. Физическата тишина там е прозрачна и плътна, почти на нивото на тишината на Абсолютния Дух, а това е съвършен фон за илюминациите, работата и разнообразната музика, които се раждат в този свят. Опитвам се да опиша с ваши думи това, което става там след толкова много стотици години.

 А сега, да се спуснем в "Съзерцанието", където преди имаше грамаден кристал и там се явяваха посланиците на целия универсум. Само за няколко години оттогава, над "Съзерцанието" минаха няколко века - и в настоящия земен миг там се разгръща ветрило от 46 измерения. Те се събират в убежната точка на ветрилото, някъде на около 5 метра под повърхността на езерото. В това ветрило стават приплъзвания на времената и преминаване на измеренията през главата му, за да могат да намерят общ език.   

Работата на "Чистотата" е обратна: разпределя пратките по световете.

"Фарът на Олон" – това название на езерото "Съзерцанието" е известно навсякъде по Трите Вселени. И наистина, нужно е съзерцание от 46 порядъка, за да се получи ясновселенско тониране. Тотвселенските същности – Пламъците – са верни само на себе си, но ясновселената прави всичко възможно да ги тонира в някаква степен - и най-успешно това се получава в областта на тези две езера. Ветрилото тук се върти с ясновселенски скорости и успява да проникне навсякъде, поради което съзерцаването на това свещено езеро, от всяка точка на всемира, дава образи от всички светове.

 Който знае името на Инлáния (Земята), собственото си монадно име и едно от имената на Универсалния Дух и знае как да ги изпее, получава вход от своя свят, по дадено измерение от Ветрилото, и успява да съзре Точката. Тази Точка е именно Главата на Ветрилото във водите на Съзерцанието. Съсредоточение в нея води до съзерцаване на всеки свят от Трите Вселени, без изключение. Това става, ако страхът е изчезнал напълно; или – по-точно – ако се е превърнал в безметежност.

В Олон упованието не се приема, дори упованието в Господа, защото това е една от формите на страха. Съвършената безметежност, пълната забрава и шеметът на Ветрилото подемат душите на съзерцаващите и ги увъртат в Божествен въртоп, като всяка си остава безсмъртна нишка. Разтегливостта на душата е тъй голяма, че въртопът може да се върти безброй вечности, без да я скъса. Постепенно, така се образуват мировите шнурове от души, от които се строи тъканта на Битието. Техният въртеж в една посока не е безкраен. В даден момент всеки шнур спира да се навива, и в един незнаен миг започва да се развива. От това душите изпитват ново неистово щастие, обратно на щастието да са близко. В даден момент развъртането спира и душите стават паралелни. Тогава всяка е свободна да излезе от шнура и да влезе в друг, при нови сродни или несродни души, но има и право да се обособи като кълбо или да се изстреля към Безкрайността, угасвайки за цяла манвантара. Такава душа престава да бъде ток и искра и се връща в Небитието, лягайки уморена на дъното на Мировия Океан.

Ето каква приказка ти разказах заради чистотата на душата ти и чуткостта на душевния ти слух! Който повярва, става едно с Нас и има шанс да се върти и развърта, докато поиска разрешение за покой.

Със същия успех могат да се опишат още стотици паралелни и непаралелни съществувания на езерата, които нарекохме някога "Чистотата" и "Съзерцанието".


Рила, Езерото на Чистотата
- Обиколката, която направих на езерото спонтанно, има ли връзка с току-що дадените обяснения за въртенето и развъртането на шнуровете от души?

- Разбира се, че е синхронно. Дервишите повтарят това, което правят звездите и планетите, вихрите в микросвета. Обикалянето около "Съзерцанието" е импулс на много туристи и окултни ученици, без да знаят защо. Няма друго езеро, което да е обикаляно толкова пъти. Ледената преспа над него е вход към Татвáн – директен. Ако през живота си сте се справили с всичките си антипатии и критики и застанете в ледената пещера, за да съзерцавате езерото оттам, имате шанса да попаднете в ледения пласт на татван, в който тръпното блаженство е най-силно. Но това е приказка за друг век, за друг подвиг, за друго човечество.


Снежните човеци и ледените човеци, заедно с техните царе и царкини, празнуват кристалната Нова година на Битието, в която Азът е най-щастлив, защото е свободен. Там болки няма и няма движение – всичко е кристално съзерцание. Космическият студ е дреха на Абсолюта, а Неговото ледено царство е канава на Битието. В неговите шупли се въртят огнени вселени и всяка си мисли, че е цялата вселена, но рано или късно угасва. Опитът и щастието ù пораждат нови шупли в ледения всемир, в които всичко почва отново…


Ако ви стане много студено от тази нова картина, влезте в някоя шупла, прегърнете се – и се стоплете…


Може да е илюзия, може да е шупла, може да е мехур - всичко може да е,... Но ако са ни превърнали в лед и вече сме започнали да губим човешкия си вид, по добре да се прегърнем, за да се разтопим докрай и да стане чудото...

Няма коментари:

Публикуване на коментар