Книга 35
27.ІХ.138(2002)
Пловдив
ПО-СИЛНИ ОТ ТИТАНИ!
ИЗ ЕДНО СТАРО ПИСМО - като повод за обяснения от Елма. Тук трябва да се отбележи, че то е включено в том 32 на стр.9457, но в обяснението е казано, че тогава не е дошъл отговор от Елма. И наистина, по това време и още три години след случая не е молено за Неговото мнение по този повод. Днес обаче се получи отговор. За яснота и пълнота, текстът на писмото се включва и тук. Възможно е да има малки разлики в редакциите му, но това не е съществено.
16.ХІІ.1999г, 00:22:37ч.
Бях в Странджа. За да се спася от шумовете в селото, ходех през деня на разходки. Не можеш да си представиш какви неща преживях - за компенсация!... Първото утро излязох на един Божествен хълм при изгрев слънце - и потече молитва в стихове от изумителната красота. То бе обяснение в любов към Него, Който бе самата синя и розова мъгла над реките, самите горички, изплували от нея, светящите паяжинки с капки по тях, потоците и моретата от оранжева дъбова шума покрай острови от безумно зелен и свеж, пружиниращ мъх из цялата гора. Потресаващо!
Мислех да запиша това стихотворение-молитва, но разбрах, че съм безсилен. Исках да опиша как на едно островче мъх от фантазията ми изскочи гола елфичка и как я прегърна и целуна един прекрасен малък елф, а после се търкулнаха под една шумка и шумката бързо-бързо затрептя... После духна вятър, подгони листата и откри хиляди двойки любещи се елфи, които нямаха понятие за срам. Случваха "нещото в себе си" и "нещото за себе си", без да се интересуват има ли нещо извън тях...
...Видях и белия имел и разбрах и той с какво се занимава и как живее...
Помислих да си построя мечтаната къщичка точно на това фантастично място, където всеки ден изгревът и залезът ще са неописуемо различни, но хоризонтите ми се изсмяха: "Няма да издържиш да ни гледаш очертанията все едни и същи години наред, въпреки че никога не повтаряме една и съща дреха!... Ти не можеш да станеш като хората, които се самоубиват чрез повторение на образи."
И разбрах, че са прави.
На другия ден се качих на срещуположния връх. Най-горе имаше гнайсови скали още от архая - като на Рила. На една от тях бавно се очертаха мъж и жена от прозрачен гнайсов диамант, слети в любовен екстаз. Приличаха на съвършена скулптура, но аз знаех, че са живи. За да вляза в тяхното време, някой направи сезоните и годините да се сменят все по-често и по-често, докато завибрираха много бързо - и накрая всичко спря... Аз също бях от кристал.
- "Защо си толкова тъжен?" - попита ме жената, без да излиза от прегръдките на прозрачния мъж и без да обръща лице към мен.
- Извършваме грях - обади се мъжът и обърна лице към мен. - Той се яви тъжен, а ние продължихме да сме щастливи. Станахме като хората – способни са да продължават, когато... Не мога да бъда повече щастлив! - И той изведнъж помътня от мъка и се превърна в обикновен камък...
Жената слезе от скалата и дойде при мен. Това, което се случи тогава, няма еквивалент и в най-развинтеното човешко въображение. Любимият ú бавно почна да си възвръща прозрачността и засия повече от слънцето.
После слязох надолу до реката и видях Стария Габър. Там имаше русалки и крилати момчета и всички се плискаха весело във водата. Поканиха ме да остана завинаги там и ми казаха, че с тях повече никога няма да съм тъжен, но аз им казах, че си имам работа.
- И ти продаваш душата си заради "работа"... Нима не знаеш, че човешкият свят е фуния към смъртта? Там и да видят, че някой е тъжен, могат да си останат щастливи и да си гонят задачите без да им мигне окото... Могат да си се любят с любимия без да им мигне окото, когато наоколо има тъжни...
- Моогат!... - изсмя се друга русалка: ама затова стават на баби и дядовци...!"
После една от тях затвори очи и замълча. Попита:
- Защо той е още тъжен, след като преди малко създаде на върха една нова вселена? Нали кристалните жени се любят по-пламенно дори и от нас...
- Защото е Човек – "Последно Творение" - отговори ù друга. - Човекът има жажда за любов и способност за любов колкото сто милиона диамантени човеци!...
- Тогава защо го каниме при нас? Не трябва ли в такъв случай Човекът да срещне Човек?"...
Друга весела русалка я прекъсна:
- Ти чувала ли си една приказка за някой си Човек Диоген?...”
...
Диоген ... - повтарям си аз последната дума на русалката и тръгвам нагоре по хълма. Преведено от елински, ще рече: "Раждащ Бога"... Или роден от Бога. А може би и двете?
- ".. а като се има предвид, че Бог е Любов... - подхващат темата развятите памучета на един самотен храст... - ... ще излезе, че в древна Гърция е имало и един гений на Любовта, който тръгнал с фенера си да търси Човеци...
... ала не намерил! - излая едно куче откъм стадото. - Гениите са сами, защото са се родили много рано...
Вече пред вратата на къщата в Евронóзово ме близна едно малко женско куче и като го помилвах, веднага легна по гръб и примря от щастие. Спомних си за осиянието "Кучетата - хората на осмата раса". А Диоген е търсил Човек в четвъртата...
Явно Диоген ме е вълнувал през годините, понеже доста по-късно е дошло стихотворението:
АДАМИТСКА ПЕСЕН
"Диоген" значи "Роден от Бога", "Богород", "Раждащ Бога"
(трети и четвърти стих на всеки куплет
са се повтаряли като припев)
Нощувал Диоген във бъчва,
по-беден даже и от пес;
Но даже Господ се измъчва,
бездомен и презрян до днес.
С фенера си мъдрецът денем
Човека търсел в оня век,
но всеки бил зает и женен
и грижел се за свой човек.
Въртели се от памтивека
лъжи, оглозгани без жал.
Все дирел Дио Человека,
но всеки кокала държал.
Човек Човекът не намерил –
ни жрец, ни "праведник", ни крал...
Да, дълго Диоген треперил,
но името си той разбрал.
Престанал най-подир да дири
и станал скитник волнокрил -
в морето бъчвата натирил,
парцалите си подарил.
Така че, който ражда Бога,
остава чисто гол и бос
и в тоя свят на "знам" и "мога"
помага само като гост.
Защото хиляди нещастни
(богати, бедни и царе)
ловуват само свое щастие -
да, всеки бърза да умре.
3-6.10.2006
Явно така се чувства и побратимът Дейвид Мак Кийн...
В споменатия вариант на писмото от 1999 г. съм написал, че вероятно става дума за някакъв писател, автор на книга, която съм прочел, обаче това не е така. Дейвид Мак Кийн е ваятелът на статуята, която виждате по-долу:
20,44ч.
- Хората консумират грях, когато печатат какви ли не работи, но не и такива. Ти си изоставил много подобни писания и повечето си унищожил, презирайки себе си и считайки таланта си за "душевна киша", но сега те предупреждавам: на Небето се води отчет за всяка буквичка, написана от Пътник! Ние сме Пътници, Словото ни не е от тази Земя. Земните хора се отличават с пороища от проза или с изкуство, което се базира на измишльотини, на гуркането на червата... Както се хранят, както спят или не спят – така и пишат разказите и романите си. Техните хора ги откриват и лансират бързо, защото пресата и медиите търсят черни автори и черни събития. Всеки звук, всеки ред, всяка светлúнна и "тъмнúнна" вълнá, излязла от такива, влекат масите към пропастта. Простият човек търси прости новини, прости сериали, проста философия на живота. Той има нужда от прости хора около себе си, които печелят и "преуспяват". И един философ, да преуспява - даже и когато говори много умни работи, - той е вече под контрол: адът му слага тежки букаи. Поради това, че е признат и лансиран приживе, на краката му слагат гири, а на главата му – позлатен венец!
Не е възможно нещо да е Слово – и да бъде разбрано и оценено от хората веднага. Това е принципно невъзможно. Хиляди талантливи писатели, милиони лектори и проповедници нижат вещи слова и имат своите аудитории, ала над тях не се лее нишката от асуин. Те умуват, мъдруват, естетстват. И Нобелова награда да получат, какво от това? Нобеловата комисия също обслужва ада – там рядко оценяват човек на Словото. Колко приятели вече има, които си въобразяват, че писанията и речите им са Слово! Само че се лъжат: те са допуснати, за да привличат подобните на себе си. Те имат двойна роля: да представят, все пак, истината и красотата в някаква форма, но заедно с това да привличат читатели с френология, подобна на тяхната. Това е тънка стратегия на Небесата, чрез която се филтрират монадите. Да получи нещо признание на Земята, в Небето това се счита за най-големия позор. Затова бисерите и диамантите на Духа стоят заровени с години и векове – те чакат своите откриватели. Всяко такова съкровище не е само музика, мисъл или поезия. Това са само дрехите му. Вие не знаете, че едно произведение на Словото може да ви изведе на орбита около Духа! Със Словото може да се пътува из най-дивите вселени! Със Словото стават изцеления, трансформации, възкресения! Една буква и звук от Словото е способна да създаде вселена.
Никога не унищожавайте деца – това е най-голямото престъпление! Децата на поетите и хората на Любовта и Словото са техните чувства. Яви ли се такова дете – в каквато и да е форма, – то почва да свети от галактически разстояния! Такива са децата на всички несретници, оставени на Земята за помощ и назидание. "Несретник" значи "непосрещнат" – хората си имат свои вкусове и занимания и не им е до неудачниците. Всеки иска да се изяви, да се подсигури, да "спечели" в живота. Да намери някого, на когото да се осланя. Един ден така се "осланя", че побелява... Да! Като видите някой замръзнал, неспособен да се откликва или отпадащ в любовта, знайте че го е хванала сланината или сланата...
Е, и хората на Словото побеляват, но не от глупости. В Небето се мерят на кантар глупостите, които творим – и безсмъртните неща. Енергията, изхарчена за глупости, ни се приспада и после трябва да работим с векове, за да си платим.
Хората не знаят, че не само оригиналното Слово Божие, но и един ред от Слово-Поезия, Слово-Наука, Слово-Обич, може да съкрати еволюцията им с векове. Един час насаме с човек на Словото, дори и когато мълчи, може да ви разхубави и подмлади като на 16 години! Това става, защото хората на Словото са кондензатори на асуин, лоринор, орландиум. През тях тече сáлма, прана и амрáлна в големи количества. Благодарение на тях, много войни не стават, прекратяват се епидемии, не прекратяват живота си вселени. Ако пеехте и четяхте, ако декламирахте живите произведения, щяхте да видите, че всяко от тях е един серафим, един ангел, облечен в естетическа форма. Затова такива творения лекуват, подмладяват.
Не се съпротивлявайте на тъжните създания на Словото. Те кондензират човешката мъка и мъката на избраните, че не са посрещнати. Една капка от такова лекарство стига за векове. "Прокълнатите" поети ви свличат в ада, но райската скръб на пришълците в техните произведения може да развие и най-високите ви чакри. Обаче горчивите лекарства не са за всеки. Една от ролите на горчивите хапове в серафическата култура и поезия е да пробуждат тялото на Съвестта. Има тяло на Вкуса и Тяло на Съвестта. Те са безсмъртни тела и са кондензирани съответно в причинното и будическото тяло на човека. Като се задействат, те пробуждат тялото на Подвига – цвета и плода на атмическото тяло. Значи, хората на съвестта имат разум, хората на вкуса – душа, а хората на подвига – развит и проявен дух. Всички останали се грижат за себе си и за "близките" си. И това е нужно, понеже без него няма как да се развият физическото и астралното тяло. Като почнеш да се грижиш за хората и идеите на твоя клан, пробуждаш и менталното си тяло. Като обединиш правилно и хармонично грижите за всичките си шест тела, почва да работи седмото – Божественото.
Въпросът е в това, че Божествените творения имат същата сила – направо! Само едно изречение от Божествено творение да си припомниш – стига ти. Затова децата на истинските мъдреци и поети и на Божествените влюбени и до днес ходят по вселената, въпреки че на Земята те са били песни, пословици, стихове. Приятно е да се запознаш с едно такова дете, ако си го обичал на Земята. Разпознавайки бъдещото безсмъртно дете още докато е на Земята – някое непризнато стихотворение или препинателен знак от него, - човекът с искра от Бога изпитва нуждата да опознае и неговия създател. В бъдеще създателите ще бъдат обсаждани от милиарди почитатели и обожатели, които ще чакат реда си с хиляди години, за да имат шанса да поживеят една минута или един час с тях. Има огнени богини, чакащи цели еони от време, за да бъдат една секунда с отец на Земята и да заченат от него! Да, най-висшата форма на любовта и разпознаването е желанието да имаш дете от някого. Щом си избираш да имаш дете от друг, от смъртен, такова и ще родиш.
Значи, отците са серафимите на Божествения свят. Без красота, любов и създателство те изпадат в каталепсия. Има само един клас богове над отците, който оживява и без това – теóните. Теоните са висшата октава на престолите или на "Сините Пламъци". На тях не им е нужна нито любов, нито красота, нито творчество и създателство, за да са в постоянен подвиг.
И така, горе се радват, че изрови още едно дете изпод развалините. Както виждаш, то е безсмъртно и диша. Не палú фитили в здания и храмове, за да не затрупваш новородени! Липсата на самочувствие и самомнение не е оправдание – има убийства и с такъв мотив. Пускай такива пеленачета да ходят боси и голи по света още от самото им рождение, защото те са по-силни от титани!
Ето какви мисли са се паднали от беседите, когато пак са били отворени томове напосоки, във връзка с горното писмо (още преди да дойде осиянието от Елма):
"Такова е положението на човек, който очаква Духа. Той чувствува, когато ще възприеме Духа, ще има много видения, много сънища, много работи ще дойдат да му подскажат и няма да го оставят в неведение. Ще има пак нещо, което ще остане незнайно, но ще го предупредят.
Идва Духът за тези души, които са вече готови! Има души в миналото, в които Духът е идвал. Имало е едно специфично изливане – това, което мистиците наричат "вътрешна връзка". Душата се свързва със своя първоначален извор - и оттам, отдето е излязла, става едно с него. Има вътрешна връзка между Първата Причина и душата, която живее на Земята." (из 47-о утринно неделно слово, държано от Учителя на 9.IX.1934 г., 5 ч сутринта, б."Съшествие на Духа")
"Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори. Но тя говори отлично, много хубаво и красноречиво говори! В известни времена, в известни дни през годината Учителят на Бялото Братство космически слиза вътре в Природата. Това са моменти, за които казват, че Небето се отваря и се явяват различни видения. Във всяка една епоха има времена, когато Учителят слиза, и ако вие ги знаете, ще видите Великото в Природата." (из "Аз съм истинската лоза" – беседа от Учителя, държана от 11 часа на 27 август 1922 година (неделя), в град Търново)
"Този закон съответства на онези хора, които имат видения и могат да пророчестват." (из "Побеждавайте злото" - Двадесет и четвърта неделна беседа, 9 февруари 1930 г., неделя, 10 часа, София – Изгрев)
"Желая на всички да пророкувате и видения да имате. Така да заговори във вас Любовта! (из "Огнената пещ" - Беседа от Учителя, държана на 17 април 1921 г. в София)
Няма коментари:
Публикуване на коментар