понеделник, 7 ноември 2011 г.

1207.2002.12.16 Името му е Алоùм


16.ХІІ.138(2002)г.
                                                         Пловдив

                  ИМЕТО МУ Е АЛОИМ


                                              

Писмо на приятелка и осияние за сина й:

“През лятото получих едно писмо, което съдържаше ключ  за урока, който трябва да науча. Баланс между  абсурда и милостта; постигане на хармония и мир вътре в себе си и извън себе си, пред стремежа за познание и мъдрост; осъзнаване на Христовата педагогика и приложението й с Божествен финес  - така  изкристализират в мен “заглавията” на ежедневните ми изпити.*

 Отначало всичко се трупаше в аморфен вид, докато премина в “ново качество”  на разбиране на  нещата, които ми се случват. За да се появи “кристалната структура” обаче, където всичко изглежда ясно и подредено, бе необходим зародиш, център на кристализация. Тогава се яви Словото. То постави на мястото всичко, което не можех да осъзная. Нужно беше време, за да изградя съзнателно новото си поведение и да видя първите плодове от усилията, които полагах.
Зная, че урокът продължава и благодаря за всяка стъпка, която мога да извървя напред. Бих искала да помоля Елма да разкаже на Алоим за Алоим. С надежда за нова кристализация.
Ето съдържанието на писмото, което получих:

                                                           
Неделя,09.VI.2002
Босна

“Преди малко (около 15,25ч.), когато си почивах, изведнъж дойде нещо много силно за Д. и сега даже напира до сълзи.  Той е въплътен ангел и е обещал, че ще изкупва съдбата на хората чрез страдание и ум. Разбрах, че трябва да бъдеш безгранично добра и толерантна към него - той е страдал толкова много през вековете! Прегръщай го, целувай го като майка, ако възприема това; ако не - мислено. Той е дал страшно много на света като мъченик и изобретател, умирал е толкова пъти с песен на уста, добротата му се корени дълбоко във вечността. Няма човек без недостатъци, но ти неговите трябва да търпиш БЕЗАПЕЛАЦИОННО - ако ще да събори къщата с тонколоните си! Ти също си спасена от него при един пожар в минало прераждане - била си дете и той е пожертвал живота си, за да те изхвърли от прозореца в последния момент, преди къщата да рухне върху него. Битието му е низ от подаръци и саможертви, добротата му е направила очите, усмивката и гласа му прекрасни. Изобретявал е стенобойни машини против тирани-феодали, бесен е 14 пъти заради вечни убеждения и борби за справедливост. Неизбежно е да не възстава срущу всяко ограничение и налагане на чужда воля - той е “престол” - ангел на волята с действащо атмическо тяло от йерархията на Левски! Ако ти кажа кой от борците за свобода е, ще ти падне шапката! Последния път е бил летец-изпитател в Русия и е загинал при рисков полет.
Безкрайно, безкрайно, безкрайно трябва да си добра и нежна към него, каквито и дребни неща да те дразнят понякога! Стани тотално, абсолютно сляпа за тях - истинска християнка. Нито помен от укор и съвет или назидание, нито сянка от молба, каквато и да е! Когато реши, той може да направи всичко - всяка помощ и инициатива трябва да излиза от него. Имай си списък от нужните неща (може и умствено) и му казвай какво да направи, само ако те попита. В никакъв случай нещо друго.
Той е затиснато цвете от една огромна мъка, преживял е голяма загуба в миналото и затова сега е на по-външна ниво като дух и ум. Но като потенциал, той е революционер и бунтар и в духовната област и е участвал и в ереси - затова е бил гонен. Разбира, че всяка принуда, всяка експлоатация  води до пропаст; спасил е цял един град от пълно разрушение. Умът и волята му нямат граници. Съвършенно неизбежно е да излезе изпод буцата и в духовно отношение и да се сети кой е бил и между еретиците, какъв удар е нанесъл на догмата и мракобесието.
Просто, в дома ви настава един нов живот. Не се коси, че се изтощава - това е работния режим на духа му, иначе ще "изперколяса". Здравето е нищо за него, важна е битката и целите, любовта, доброто. Огради го с нежност, внимание, и ... тишина и отсъствие, когато не иска да го закачат. Името му е Алоим.”

16.ХІІ.138(2002)г. - 11,14ч.
- Няма абсолютно никакво значение какво точно пише човек, когато Словото го изпълни! Е, има значение – не може да е нещо негативно, от адски или човешки произход, - но в този акт с червените букви в началото на писмото ти Словото само бликна през теб, от любов към Алоим и Създателя. Даже и без никакъв отговор сега, поради самия факт, че стана тази трансформация на пасажа, синът ти се отърсва от мъката и му се дава нов живот.
Красотата на тази душа в Битието сипе райски пръски по много светове! Дълго той търси Истината и Любовта, на прага е да му се усмихнат. Едно тънко решение на разумния му дух ще узрее до пет месеца. Той не може да не се бори, но въпросът е с какво и с кого. Пръстите на мъката му се разтварят, хватката се охлабва; с всеки изминат миг на разпознаване на истините и преливане от мекота, едно неземно Същество се приближава и ще положи балсам в раните му. Тя е на земята и е прекрасна! Тя ще види в него своя идеал - на земята щастие е възможно! Ако той се подготви за нея с всичката широта на духа си и способността му да приема чуждата истина, ще засвети още повече и Тя ще може да го различи в нощта. Тя има нежно излъчване, сини очи и златна коса. 
Сега мнозина ще кажат: “Какви са тия все “нови души”, “нови хора”, които ни изпраща този Елма? Та ние вече сме отдавна заети и си имаме близки. Какви са тия работи?...” – Въпросът е в това, че ние трябва да бъдем отворени за Любовта и Истината безкрайно – да няма пречки, страхове, “заетости”, съображения. Всички, които биха спрели някого или себе си в този велик подвиг на Любовта, са вече обречени. Това са философии на Старата Вселена, а тя вече си отива. С нея ще изгори всичко, което не умее да дава и да обича без граници. Това е.



* Не зная дали е правилно да правя нова редакция на първия пасаж, който първоначално написах със стандартния шрифт, а в последствие компютърът "сам" коригира цвета, наклона и големината, защото по същество това  е Слово, само че перефразирано. Моля за обяснение как трябва да се постъпи в случая, когато не се прави точен цитат. Или промяната има друг смисъл?(въпрос на приятелката, изпратила писмото).


Няма коментари:

Публикуване на коментар