1213.2003.01.21 За монадното име, за неверните прогнози и за предаността

Книга 35


21.I.139(2003)

ЗА МОНАДНОТО ИМЕ, ЗА НЕВЕРНИТЕ ПРОГНОЗИ И ЗА ПРЕДНОСТТА

Писмо от П. до С.

:

            "Разбирам дълбокия ти импулс да се обърнеш към мен с монадното ми име. В началото ме зарадва, но заедно с това дойде и предупрежданието да не употребяваме такива имена често. По този въпрос, може би, ще дойде отговор по-нататък."

            - На 25 януари няма да стане нищо фатално с нас. - Това е отговорът на Учителя днес, в 6,38ч. сутринта.

            По първия въпрос се изясни, че Бог не препоръчва ползването на свещените ни монадни имена в ежедневния живот. То е нещо секрално и се произнася само от Бога и от ангела-ръководител, когато е необходимо. На Земята е допустимо да се оповестява само в осияние, когато го дава за пръв път Елма, както и да се произнася в особено важни случаи, ако Той е разрешил това – монадното име е личният магичен ключ на душата с искра Божия, чрез който може да се постигне всичко.

            По втория въпрос: явно по това време светът е очаквал да се изпълни нова псевдопрогноза от някой астролог или медиум, но Елма предупреждава, че на 25 януари 2003 г. няма да ни се случи нищо лошо. По същия начин ще проверим доколко е вярна и "прогнозата" за декември 2012 г. Естествено, дори най-верните прогнози, дадени от самия Учител или от някой висок посветен, подлежат на ревизия от Бога. Бог, особено Бог-Отец, както и Синът Му Христос или Елма, имат правото да се намесват по принципа на абсурда и да отменят или отлагат дори "абсолютно сигурни" прогнози. Както знаем, някои от прогнозите на Учителя какво ще се случи до края на ХХ век, не се осъществиха, но за това има поне две обяснения. Първото е изложено по-горе; второто - Учителят е казал, че календарът ни е грешен и че 2000-та година ще настъпи доста по-късно.

            Третият въпрос, заложен в заглавието, касае една близка душа, както и всеки друг, който престава да търси корабите и капитаните, дори матросите на корабите, които вървят към Родината. Наистина, има още много други кораби, капитани, кормчии и матроси. Някои от тях може да са прекрасни или много интересни, но именно в морето на живота става ясно кои плават към Колхида и кои - към скалите или по-малко плодородни земи. Не е тук мястото да се напомня за един от тестовете за наличие на душа или поне за проверка дали някой е точно от нашето Ято, от нашия Кораб. От опит знаем, че тези, които ни обичат и са ни обичали истински, никога не ни забравят и не престават да ни търсят. Злият, гордият, честолюбивият човек се обижда и е злопаметен. Той си казва: "Ако той не ме потърси, аз никога няма да го потърся!". В най-тежките случаи, такива въобще не се откликват повече или направо ни отрязват, дори и когато ние ги търсим, искайки приятелството да продължи по някакъв начин. Тези, които зачеркват от живота си някой добър човек "завинаги", не знаят, че в следващите си контакти почти винаги ще се натъкват на хора, с които ще бъдат много по-нещастни или пък ще имат по-обикновени преживявания. Тестът с "провала" на някого, дори и да имаме реални основания,  е пак тест за любов: прошката е първият критерий. А, както узнахме напоследък, трябва да прощаваме 70 пъти по 7 не въобще, а всеки ден.