вторник, 8 ноември 2011 г.

1219.2004.08.23 Цинтрùл, урнòл и холòн

Книга 35

23.VІІІ.140(2004)
София

ЦИНТРИЛ, УРНÒЛ И ХОЛÒН


След 13,30

Желателно е да се опишат някои интересни случки в пос­ледно време, независимо дали Учителят ще вземе отношение във вид на холизация и ще ни даде преки отговори, както стана напос­ледък с Молитвата на Бога. Това, че осиянията пак "пробиват" като писмен текст, ориентиран към всички, се дължи на изпълнени­ето на едно от изискванията на Баща ни: един приятел осигури са­мостоятелна стаичка за Словото на 13-ия етаж на един блок на тавана – точно 5 квадратни метра. Проби и прозорче; направи в коридора миниатюрна тоалетна и баня със студена и топла вода. Част от книгите и багажа се побраха под високия креват, който направихме за тази цел; друга част е още в чували и кашони в об­щия коридор и се надяваме, че другите собственици на тавански помещения ще изтърпят. Общата площ, по този начин, се вдигна до към 7 кв.м. – малко по-долу от нормата за Полети в космоса, която е 10 квадрата, но се обясни, че в случая това не пречи. Полетите и Чудесата се прекратяват при жилищна площ над 10 кв. и при перманентна бли­зост на чужди аури, особено на "близки". Площи под нормата не пре­чат на индивидуалните мистични преживявания и на действата, но по специална формула правят "отчисления" от благата, опреде­лени за другите птици от Ятото. Прибавя се живот, здраве и щастие на този, който е изпълнил заръката.
На 7 март изпратихме за другия свят една избрана душа както подобава и това измени битовата ситуация по посока към това таванче. Наистина, имаше предложения за къщи около София и на други места, но те или не са самостоятелни, или са порутени и изискват сериозен ремонт. Бе получен нов урок при едно отклоне­ние от Линията – един от приятелите, съдействащ донякъде на Словото, Делото и Живота, се бе върнал към мисълта да работи в света за осигуряване на по-голямо жилище и повече пари, след като Бог никога не го е изоставял и залък хляб и керемида почти винаги са се намирали за него. За съжаление, той все още се поддава на заблуди. Един "шеф на охранителна фирма" му предложи жилище и огромна заплата за пазене на богата вила наблизо, накара го да мине през медицински прегледи и да си извади свидетелство за съ­димост, взе му 70 лева за психопрегледи и проверка на досието, но телефонът му се оказа фалшив и не се яви на срещата, за да го заведе на "обекта". Чувството бе, че е станало освобождение след тежка болест или излизане от затвора...
От полето на споменатото таванче и след това, на Рила, ефектите не закъсняха. Интересни и незабравими ще останат две преживявания, наричани обикновено "сънища". В началото на август, насън се яви грамаден поток от малки птички, нещо като колибри или орехчета, които покриваха цялото небе и летяха с голяма ско­рост на изток във вечерния сумрак. Бях сред един малък народ, нещо като хобитите във "Властелина на пръстените" – всички гледахме нагоре. Изведнъж сред миниатюрните птички се явиха светящи райски птици, целите от огън и дъги, които летяха със същата скорост. Зрелището бе неописуемо красиво! По-късно, на Зехирица в Рила, малко преди Съборните дни, през нощта се яви усещането за вертикално излитане на духа към небето с невъобра­зима скорост, съпроводено с неописуема радост и щастие. През същата нощ имаше и друг сън: планински пейзаж с голяма, буйна река, подскачаща по наклон, с водопади и хълмчета от вода над ка­мъните, но всичко това беше като жива картина с маслени бои – искряща, движеща се, дишаща.
 Контактите със стари и нови приятели на Зехирица бяха много хармонични, цареше необичайно за българина взаимно уваже­ние, благоговение и нежна обхода. Срещнаха се сродни души от веч­ността. Едно момченце се оказа прероден любим брат от Братст­вото, който е бил не веднъж физически при Учителя. То бе напълно съзнателно за връзката ни като съученици от миналото и се ус­михваше Божествено при всяка наша среща по хълма, опроверга­ваше заключенията, че почти всички българи са неразпознаващи, затворени в себе си, мрачно гледащи и упорито разминаващи се с Божественото в ближния.
 Бе прочетена книгата за странстванията на духа Фран­ческо из ада, чистилището и рая; четохме заедно началото на третия том от Пенталогията на Крыжановская. Прекрасните души от Бургас и Варна, въпреки възрастта си и липсата на само­чувствие, изградиха кристален мост до небето и получиха целув­ката на Бога, защото имаха посвещението на Разпознаването и Смирението. След една паневритмия, в облаците се яви ясен знак за победа, а един ден се случи нещо не по-малко радостно: присъст­ващите поканиха един от приятелите на Елма да води молитвите и песните през този ден и да прочете беседа. По определени при­чини, такава покана от десетки години не е била отправяна на го­лемия лагер горе, а ние знаем, че качеството на духовния процес зависи изключително много от начина, по който се провежда прог­рамата, и от това, кой  чете беседата и как я чете. Най-добрият начин е из­борът да стане от сърце и по любов, както се случи сега, но дру­гият метод е спазването на закона за жребия или списъка. Бялата Ложа не работи с други методи. Някои от самоназначените иници­атори и новите млади сега на Изгрева и на Рила са с прекалено са­мочувствие, но физиогномически и френологически рядко имат нуж­ните данни и затова не бива да се огорчаваме от липсата на Раз­познаване и благоговение, на желание за ученичество. Наистина, зеленото се стреми към едновалентни оценки и самоизява и все още върви сляпо и грубичко през обкръжението от ангели и по-нап­реднали съученици. Най-горният център на черепа не е съвсем раз­вит и затова усмивката, благостта, благоговението и смайването на душата пред срещта с приятели от вечността не са много ти­пични сред българите, освен в редките обратни случаи. И да блесне нещо, и да бликне замалко Любовта, това скоро свършва. Егото и суровото себе излъчват гордост, тщеславие, назидателност; съзнателно странят от Наблюдателите от Школата и ги заобикалят. Умират да бъдат център на внимание и упорити самодейци и задушават всяка възможност за жива изява на Любовта, Словото и Делото. Това обаче не ни пречи да ги разбираме и обичаме и да съзнаваме, че едно поведение не може да надхвърли формата, която го ограни­чава, независимо от самочувствието на някои, че формата им е привлекателна или оценките и самоизявите им са стойностни.
В първия от съборните дни, в диска на изгрялото слънце, при затворени очи, излезе програмата за този ден и картина за състо­янието на душите на този етап: първо се яви дълбока чиния или паница; после – охлюв, прибрал се в черупката си и; накрая – много млади, стърчащи житни класове, но още тънки и зелени и неогряни от слънцето. От това следваше, че трябва да се прекрати с пос­тенето и да се приемат поканите днес да си похапнем сладко на няколко места, при приятели в огромния кръг след паневритмията на Петото езеро; че някои хора на Новото Слово трябва да се при­берат в черупката си, за разлика от предишни години, защото зе­леното жито е още младо и неогряно и затова стърчи - иска да се изявява, а не да сведе глава от зрялост, смирение и жажда за учени­чество. Точно така и стана – по някакви причини, илюстрирани само от прогнозата в слънцето, но необясними засега за нас, нито един стар приятел и нито един от присъстващите по-млади не прояви желание да се съберем и да обменим какво Ново е дал Господ. Думите на Учителя "Вода газите, жадни ходите" важаха и за този момент, явно определен за почивка, а не за външна работа с ду­шите.
Разбира се, имаше и изключения. Освен споменатите, не може да не се отбележи и неукротимата преданост на една душа, която тръпне да узнае за всяка нова буква и звук от лоното на Баща ни; общуването с безкрайно любими души от Плевен, една от които има преживяване във връзка със Сириус; помощта на прия­тели от Пловдив и Костенец, без които нямаше да бъде възможно изкачването на езерата; срещата със сина на стари приятели от един дунавски град, чиято нежна и фина душа е отворена за Разпоз­наването; разкритието на друг млад приятел-музикант, че е син на един от най-добрите приятели от миналото, бог на виолончелото, с лице на Исус като млад; откровението на друг млад човек от се­вероизточна България, че боготвори делото и душата на ученич­ката на Учителя Мария Тодорова; сърдечния разговор и приближа­ването на душите с един приятел от града на веселието и смеха, с който сме стари ортаци в Делото на Безсмъртния и верни пома­гачи на чужденците, които идват на Рила; срещата, отново на тази Земя, с три прекрасни души от един югозападен град – майка, дъщеря и внучка; сърдечната покана за лекторско и друго участие от страна на един много мъдър и смирен астролог от Братст­вото; запознанството с една мила душа от Розовата долина, която бе будна за Мъдростта и Истината на една лекция за будността на съзнанието и също има отворен престол на Разпознаването; горещата взаимна симпатия с един опитен музикант и поет, който е написал:"Всеки гордо е присвил очи / и на ласка не отвръща с ласка; / може би жадува, но мълчи - / мисли се за умен с тая маска."... (последният стих е малко по-друг в оригинала); запознанството с друга будна душа от Благоевград; с една ценителка на истинската поезия, отправила покана за участие на фестивал в Созопол; с една мъдра българка от Канада; с друга прекрасна българка, която даде визитката си и през чиито очи гледа Вечността; с едно небесно същество от Бостън; възраждането на добрите отношения с при­ятели от Бургас, Велико Търново и Петрич. В духа се яви малка мъка от това, че тази година не можахме да се срещнем на Рила с няколко любими, прелестни същества от София и със сродни души от Шумен, Русе и други страни и градове.
В тази обстановка, на Рила бе проведен и един рядък експе­римент за публична изява на Словото, под формата на участие в поетически рецитал. Трябваше да се преодолее вътрешната съп­ротива на ученика и интроверта, който заема винаги последното място и говори много рядко; но волята Божия е над всичко. Сред слушащите имаше много души с монада и искрите и росинките им Божии светеха лъчезарно. Бе определено, чрез изливането на Слово, да се раздадат невидими подаръци по време на един от съ­борните дни, които щяха да бъдат от голяма полза за смирените души наоколо, с развити центрове на кротост и благоговение. Ня­колко чифта доброжелателни и разпознаващи очи дадоха надежда, че трансферът на подаръците върви успешно. Бе засегната темата за ролята на неосъждането, безсребърничество и безименността на твореца, като три от базалните условия за участие на напредналите души в нощните занятия и космически полети през съборните дни на Рила. Влизане в Агарта и Изгрева през 35-те съборни входа към вселе­ните през юли и август е немислимо без вегетарианство, въздър­жателство и благ поглед и дума; без Вслушване, Разпознаване, От­клик, Приласкаване и Преданост. Бяха прочетени две подходящи стихотворения от Евгений Евтушенко, но уводните думи бяха грубо прекъснати от други участници в рецитала, чиито аури тук няма да се описват. Така не всички блага, определени за душите като особени пароли за Полети през следващите нощи, можаха да стигнат до определените хора. Преди началото бе отправена молба към Присъстващия да се приложи канонът на Бялата Ложа при колективни изяви: регламент за равностойно индивидуално време на всеки записан, с участие на сигналните звънчета от раз­лични метали и тоналности, които извикват Музите и Асистен­тите от съответните сфери и прекъсват предишната изява, за да дадат знак за следващата. Това обаче не бе разрешено в случая, понеже Той бе предвидил проверка на монадите. От реакциите за­висеше как ще продължи съдбата на Земята и какво ще е времето след 21 август. И наистина, след прекрасното време изведнъж заду­хаха силни ветрове, които щяха да съборят палатките и може да са съборили някои; получи се официална заповед за сваляне на ла­гера на 23, вместо на 25 август. Ние се намираме в Командния Пулт на планетата и всяка реакция се предава по вериги от милиони души: от нашата благост или неблагост зависи здравето, съдбата и живота им. Тъй като Съборните Дни разпределят не само блага и посвещения, но и карми, естественото поведение на хората на Рила фотографира нивото на еволюцията ни като човечество и пуска съответни програми и токове по места.
С приятелите разговаряхме и върху някои мисли от бесе­дите на Учителя, след четенето им на Молитвения връх. Напри­мер, че всеки, който обича само едно същество, е "малоумен" или шашав, шантав - някаква подобна дума беше. Особено важно бе изслушва­нето в оригинал на един от примерите, които Учителят дава не веднъж в беседите си и който сме го чували да се цитира и тълкува превратно от хора с най-големи претенции в Братството. Не само Петър Филипов, но и други казваха, че оня светия, комуто снеж­ната топка почнала да се топи в ръцете, когато видял крака на една млада жена, дошла при брат му обущар да ù вземе мярка, се бил провалил в изпита си... А в беседата, която чухме, Учителят буквално казва, че просто се е извършила една трансформация в съзнанието на светията, защото сърцето му се е било стоплило и че това ни най-малко не означава изкушение, грях, падение.
По-долу е копиран текст, дошъл и вече записан през нощта на днешната дата, но приложен първо към осиянието "Малка приказка за сродните сърца. Централната луна Сенеула. Райовете на битието. Централното слънце" от 17-19 декември 137(2001)г. в гр.Пловдив. Там се обяснява възстано­вяването на отношенията ни с Волгоград в настоящия момент, а тук е необходим за хронологична пълнота:
(Преглеждайки днес този текст от 27.V.2005 г. виж­дам, че всъщност не съм копирал тук въпросното осияние за Вол­гоград. То е доста голямо и затова решавам да не го помествам на това място, а желаещите могат са го проучат цялото, като го намерят където му е мястото хронологично. 

23.VІІІ.140(2004)г., след полунощ, София. По-късен коментар.

Изминали са три години и половина от идването на споменатото осияние за Волгоград. Ние го преведохме на руски веднага и правихме много опити то да отиде до симпатизанти на Учителя или други духовни духовни хора в Царицин, но неуспешно. От един адрес на волгоградчанка, която беше на Рила в България през лятото, писмото се върна по етапен ред – или адресът и бил погрешен, или има друга причина. Явно, Бог е решил това осияние да не стигне веднага физически до този свещен град с голяма мисия. Това е предвидено в самия текст – там се казва, че независимо дали осия­нието от Елма ще стигне физически до царицинци, процесите, предвидени в него, ще протекат.
Но ето че преди няколко дни, на Събора на Рила, кръгът се затвори. Един приятел и една приятелка от Волгоград, с които се помним с много добри чувства от Кавказ през 1994г., дават шанс този път осиянието за техния град да стигне до града им и физи­чески. Със същия приятел бяхме замислили обща работа за Учи­теля още отдавна, писахме си писма, но по една или друга причина нещата не потръгнаха. Само Господ знае колко сложни са пъти­щата на душите, докато узреят за Разпознаване и Преданост. Ако писмото бе отишло преди настъпването на този момент, то ня­маше да бъде разбрано истински.
Три ярки знака от Учителя ознаменуват истинското начало на външната връзка между София и Волгоград:
Този, чрез който е дошло осиянието от 17.XII.137г., бе изстрелян на Рила тази година по най-чудотворен начин, въпреки огромните и лично непреодолими пречки за това. Срещите с пред­ставителите на Царицин и на Чикаго, както и с някои други узрели души, е трябвало да се състоят на всяка цена. Особено вълнуваша бе срещата, отново на тази Земя, с едно момче, което почти не вижда с физическите си очи – въплътен ангел на Земята.
Сутринта преди фундаменталната среща със споменатия приятел от Царицин, в изгряващото слънце си яви програмата за деня и символът на предстоящото вечно побратимяване с Волгог­рад: мъжка длан с пръстите нагоре, в чиято основа лежи нежна детска ръка, почти на бебе, в същата посока. Дълго време симво­лът остана неясен, докато най-после Бог срещна "случайно" два­мата приятели при един извор под Петото езеро, след паневрит­мия. Даже с уговорка, по това време тук хората често се размина­ват поради хилядите последователи и почитатели на Учителя, които идват от всички страни за Събора. Радостта бе голяма, проведе се важен разговор, положиха се основите за една истинска нова работа за Бога и вдъхновено сътрудничество. Определени сили веднага започнаха да действат за осуетяването на пълната концентрация на вниманието в това възстановено приятелство, но бъдещето ще покаже кое ще победи. Не разбрахме веднага защо се яви точно такъв символ – на Бащата и Детето; даже допус­нахме, че може да имаме кръвна връзка от минало прераждане, но изглежда не е така. Едва късно вечерта дойде идеята, че това може да е образ на доверието. И наистина, тази дума и тема се яви още в разговора при извора: бе зададен въпросът, напълно ли Бъл­гария се доверява на Волгоград в този миг – и защо. Отговорът бе, че в представителите на този свещен град в момента се вижда наличие на монада, искра Божия. Това не може да не доведе един ден до Само­определение и Преданост.
Вечерта преди раздялата на Рила, за да се срещнем по-късно в София, бе даден третият знак: приятелят от Царицин ни подари едно бурканче с мед... На него не му бе казано нищо за главната ро-ля на меда в осиянието за Волгоград, понеже самият проводник на текста не помнеше почти нищо за това осияние, ос­вен няколко общи идеи. Смътно му се мярна предположението, че слу­чаите с меда през декември 2001г. са свързани именно с това осия­ние, но бе нужна проверка на текста. И ето сега, след като то бе прочетено и анализирано основно, стана ясно, че и фамилното име на човека от Волгоград съдържа думата "мëд", прочетена в обра­тен ред. Въпреки че името на Царицин може да има друга главна етимология, отговаряща на зрънцата Слово Божие, все пак мед без Царица е невъзможен... Пък и Медът, Словото и Златото, както и Царицата с кошера и пчелите, са символогични синоними. Срещата на сродните сърца е неминуема!
Остана неизтълкувана формата на Волга в спътниковата снимка на Волгоград, но за това имат думата бъдещите символози. Понякога се наслагват или сравняват географс­ките и други специфични форми на побратимените страни и се­лища. Дали София е посестримата на Волгоград?
Друга доминанта от пребиваването на езерата през тази година бе срещата с човек от Чикаго, който се оказа един от глав­ните инициатори за създаването на братски център в този град. Начинът, по който Бог осъществи Разпознаването, също бе много чуден и красив. Независимо от маските ни в този свят, душите с искра Божия се разпознават. Щом като някои деца в даден детски театър или в дилфинариума се обръщат и през цялото време гледат някой човек, вместо интересната пиеска или атракция, значи, на тази Земя и в България Разпознаването не е абсолютно безна-деждно. Защо дадена актриса спира таксито, в което се вози, излиза и извиква възторжено към някой  пеше­ходец, че го обича? Защо друга актриса, стигайки до молитвата си към Бога в своята роля, пада на колене и гледа в очите именно зрител в залата, който е най-свързан с Бога, и то не само при едно представление? Защо духът на една царска дъщеря, след като е получил не едно посвещение от водещи Учители по света, включително и хималайски, след като си е заминал, се е явил на една българка и моли да бъде представен на Учителя именно чрез нея? Нима има други входове към Бога, освен Неговите тръби и малки приятели? Защо друга българка, обикаляща цяла Индия да си търси гуруто, вижда как навсякъде индийците, особено жените, падат по очи на земята пред нея в благоговение, а дори и най-из­вестните гурувци, включително и Сай Баба, не искат да я приемат, защото била от България и я молят да стои около тях, с надеж­дата да получат по-високо посвещение?...
Имаше уговорка и покана за преместване отново на Зехи­рица, където хората ни очакваха с любов, но изведнъж се появи ти­пичното за този период пълно нежелание за пребиваване на Рила и силен стремеж за незабавно връщане и уединение в малката со­фийска крепост. С тежкия багаж на гръб, въпреки възможността за коне или джипка, вътрешният импулс бе изпълнен. Верността към себе си този път победи, макар и не без сериозни колебания дали не се изневерява на закона за приятелството, братството и само­жертвата. По пътя бе отправена една конкретна молба, Бог да уреди, ако Му е угодно, транспорта от хижа "Вада" до София или поне до Самоков. Това вече не е активно място за организиран транспорт и затова имаше проблем – можеше да се наложи и прес­пиване на хижата, докато се яви възможност. В мига на стъпва­нето пред хижата, отдолу пристигна една червена лека кола с най-близки приятели. Те казаха, че не знаят защо са дошли – Бог ги бил пра­тил точно сега и точно тука... Леко и приятно докараха багажа и притежателя му до самата врата на блока му в София, където живее. Даже помогнаха да се качат две от трите части на този товар, неизвестно как домък­нат пеш от езерата до "Вада" – и на младини това не би било лесно.
Така, през тези три дни на Рила бяха раздадени 11 диска със Слово Божие и красиви изображения, както и отпечатани текстове. Възстановиха се предишни контакти и възникнаха нови. Единстве­ното нещо, което остана неясно, е какво представляваше това пълно физическо безсилие и тоталната индиферентност на някои хора тази година, нежеланието да се ходи на Рила и да се прави каквото и да е там. Вражески сили, които са искали да попречат? Нещо друго?
В момента, въпреки всичко, ще се направи опит за контакт, с чувството, че той ще протече, защото е изпълнена волята Бо­жия в накаква степен. Нали имаше такава надежда в предишните обяснения: Словото не се прекъсва завинаги "от този чучур", а има вероятност да идва понякога и по класическия начин, след протича­нето на любов, действо или изпълнение на волята Божия някъде. Главната "стратегия" от новото направление си остава: Словото, Делото и Животът всъщност не са спирали нито за миг, но сега Бог предпочита те да са явни и полезни предимно за ония, които имат нужда от общ живот; които считат за най-близки на Небето и Земята именно Птиците от Ятото, а не кармичните и случай­ните си партньори. Още не е известно обаче дали "Молитвата на Бога" и евентуалният сегашен отговор, ако се получи, ще си оста­нат едно изключение – или пак ще има нови осияния в писмен вид. Една вярна приятелка на Рила тия дни каза, че ще се моли за това с всичка сила... Не им ли стигат стотиците килограми хартия до­сега?...
 В момента по GSM-а се обади вярна приятелка, която имала импулс да донесе нещо за ядене... Тя няма откъде да знае, че тук вече няма нищо. Затова бе зададен въпрос на Учителя дали да се започне Контактът веднага, или първо да стане срещата. Елма каза, че предпочита после. Тя дойде с още двама мили приятели, донесоха богата трапеза, ядохме, пихме и гледахме филма "Дух - Жребе­цът от Симарон". Това са същите приятели, които дойдоха с кола до "Вада", казвайки, че са изпратени ектрено от Бога, без да знаят за какво.
В 21,22ч., при опит за контакт, Елма отказа. Не че не иска по принцип, но може би сега не е моментът. В друг прозорец на ком­пютъра чакаше незавършен новопсалом – всички 150 са готови, но искат оформяне на стиховете и последна редакция.

22,32ч.
- Цялото не върши две работи едновременно, а само една или всички. Ти беше оставил 69-и Новопса­лом незавършен, а аз присъствам плътно и в рабо­тата по Новопсалмите. Сега, като го завършихме, бихме могли да поговорим по другите въпроси, но за предпочитане е да си легнеш и да се наспиш. Пъл­ното безсилие и слабост, не само при тебе, както и изчерпването на желанието за духовен живот и под­визи, даже и високо в планината, сега се дължи на Хо (Слънцето – б.п.). Тя е активна както никога досега и има нужда от всичките ви сили, за да се свърши със стария свят.
Понеже в будно състояниение вие всички ко­ментирате Хо, а не го живеете истински, то даже и да се спукате от молитви и паневритмии, без любов сега просто ще си отидете. Затова днес само спа­нето върши работа, защото тогава не пречите. Не че бяха излишни срещите, които станаха, но когато някой си тръгне със същите хора, с които е дошъл, или си отиде при същите, при които е бил, Господ му бие дузпата и го оставя да смърди. За да не осмърди Работилницата, праща го в болница или в спалнята, но за Работа той не става. Затова спряхме Кон­такта, та ще го спрем и сега. Туй, гостуването, смяната на съжителите, е само вятър в ушите ви, но вие не сте виновни. Има други виновни, че ви въз­питаха така - те сега си отиват. Има човечества, които сменят гостите и ходят по гости всяка се­кунда, всяка стомилионна част от секундата! При гостуването те общуват така, както Бог иска, а не както диктува филанкишията в астрала им или в прогнилия им ментал. От вас се иска да сменяте гостите и да ходите по гости поне по една седмица в месеца, поне едно денонощие, но и това не пра­вите. Сега вече Хо няма да търпи това отврати­телно положение и почва да мете.
Засега лека вечер, пък утре ще видим дали ще продължим.

22,57ч.

24.VІІІ.140г., 10:08
- Няма много смисъл от продължаване на Словото писмено, защото хората продължават да живеят по стария начин. То е все едно да казваш ня­кому да не спи, да не яде в клозета, а той да си седи там и да си чете и слуша осияния...
 Самотията също не е цвете за мирисане, но е за предпочитане. Когато вече не сте млади и хубави, вече не ви канят тия, които искате, а други, също чисти като вас. Сега се чудиш защо казах "чисти", но така е. Дългата самотия е една трагедия, но чисти човека от връзки с непълноценни същества. Самот­никът, който работи за Бога, който прави добрини, [който] разпознава Словото и работи за Него, става все по-чист и по-чист, макар и да се деформира външно по­ради липсата на мюонна обмяна. Етерната обмяна става при близост до 20-30 сантиметра, а мюон­ната иска съприкосновение на кожите, влизане на тяло в тяло. Когато това става без волята на Бога, пътят към ада е очертан и излизането от него е много трудно. Иска се мюонна обмяна по волята на Бога, а съществата без монада и с лоясала монада нямат и понятие за това. Те правят с плътта си каквото искат, интересува ги само симпатията и влечението или продаването на плътта за матери­ални и социални облаги. Мнозина са в плътски отно­шения със съпрузите си заради традицията, религи­ята, морала, но и те не подозират, че Бог няма нищо общо с това. Когато в Словото ви предупреждаваме да пазите чистотата и девствеността си, това оз­начава да не допускате до себе си хора, същества, вещества и предмети, лишени от чистота, от цинтрùл. Цинтрил е мюонна есенция от северния по­люс на Бога, фина божествена субстанция с ухание на безкрайна свежест и ведрина. В чистовселената, той е въздухът. Вие също дишате цинтрил, но ко­гато сте сами, когато не допускате до себе си съ­щества и неща без цинтрил. Общувате ли с такива, допускате ли ги до кожата и под кожата си, чистов­селенското ви тяло започва да се задушава и изпада в летаргия. Такива същества и неща може да са много красиви и привлекателни или да ви доставят големи наслади, защото са все още пълни с есенци­ята и субстанцията от южния полюс на Бога, която е известна като "урнòл". Урнолът има за задача да слива съществата, за да се възвръщат в цялостта на Бога и да се раждат нови същества.
Напълно богоравните същества са пълни с "холòн" – плътта и въздуха на Благия Дух, съставен от неравни части цинтрил и урнол, които постоянно се увеличават и намаляват за сметка на противопо­ложното, но по волята на Бога. Има обаче една долна граница за всяко от тия съставни същества, под ко­ято животът е невъзможен.
Както виждате, тия три части от Бога са съ­щества, най-върховни богове от Божествената все­лена. Когато отказвате да дишате цинтрил, вие се борите с едно главно божество от холивселената – мислите ли, че ще го преборите? Значи, самотата е призоваване на върховното божество Цинтра, което живее в Мировия Учител и Светата Дева в ония техни въплъщения, когато живеят сами или сами с всички. Но, по волята Божия, Бог слиза и в телата на полюса си Урн, когато се подвизава в Битието като Отец, Създател, Душа, Майка. Рама, Кришна, Зоро­астър и още милиони и милиарди въплъщения на Бога из вселените имат семейства или създават деца, като външно и вътрешно са безкрайно привлека­телни и увличат вселените в размножение. Както знаете, Мировата Душа и Тот създават деца, а От, Отците и янтрините от янтровселената създават преживявания. Божественото огнение, екстазите, възторзите, възхитите, пламтенията и пр. също създават същества, но те са в по-горните измере­ния – по-късно Тот и Пралайя ще им дадат и плътно тяло.
Цяловселената, значи, съществува благодаре­ние на Тройния Ритъм: Самота, Сливане със срод­ната душа, Сливане със сродните и несродните души по волята Божия. Това го знаете отдавна и е в пър­вите страници на букваря ви. Казано научно, холивселената е диференциация и обмяна на същностите и съществата чрез правилна циркулация на цинт­рила, урнола и холона. Човешкият организъм е точно отражение на този процес и причините за болес­тите и Единствената Панацея са изведени именно по тази формула. Когато ви отказах да ви рисувам и обяснявам Атласа на Добродетелите и отклонени­ята от тях, за да положим основите на Божестве­ната медицина, въпреки че ви го бях обещал, аз имах предвид именно днешния ден, когато ви давам Един­ствената Панацея в същностен, компактен вид. Вся­какви атласи, чакри, меридиани и отделни есенции и формули са напълно излишни, след като знаете Главната ФормулаТя е щперцът към Безсмърти­ето, обратният шперц към ада. Превъртиш надясно – Бог си; превъртиш наляво – Дявол си. Работата на най-добрия Учен и Артист отляво на Бога е да разс­тройва баланса на цинтрила, урнола и холона в съ­ществата, родени от Бога, за да изпитат последст­вията от това и да развият беззаветна, неразру­шима, неунищожима любов към Бога. Това, което прочèте в описанията на духа Франческо е напълно вярно. Рухването на красотата и здравето, явява­нето на неописуеми болки в света или в ада, което е все едно, се дължи единствено на това, че сте по­вярвали на моделите и сценките на Брата на Христа, който е длъжен да ви лъже, за да се научите да не се лъжете. Самият Христос прави обратното: освобождава ви от светските реклами, философи­ите и религиите, които разстройват баланса между тия три божества във вас. В това е цялото учение на Всемирното, Бялото и Черното Братство.
Както виждате, нивото на осиянията не е мръднало и чичко ви Елма не е "оглупял и изпостял с годините", както считат някои... Ако съм ви давал постно в беседите и единенията, аз съм ви обяснил защо – за да изпъдя мръвкарите. Те се нахвърлят на окултни и светски мръвки в други учения, които стройно обещават духовни пагончета и манджи. Ние не обещаваме нищо, освен дълги и мъчителни стра­дания в началото. Не само в началото, но и в мо­мента, и в края на еволюцията; даже и след като за­вършите еволюцията си. Човекът отдясно на Бога се занимава не само с Любов, но и със страдание – тежко, отчаяно, всемирно страдание. Когато вие лежите като трупове и едва дишате, непознати и непризнати в света, напълно лишени от всичко ма­териално и лично и молещи Бога да си ви прибере, тъкмо тогава сте едно с Христа, Който прави съ­щото. Той е най-мощен в страданието си, дори и в отчаянието си, защото и Бог се отчайва. Дадох ви и такова осияние (18.IX.137(2001)г. – б.п.). Успяващите и преуспяващи духовни учители на тази Земя са просто бизнесмени, рек­ламни агенти на Брата на Учителя – и те вършат работата си перфектно. Те скъсват планини, Хима­лаи, вселени от цървули, само и само да разстроят циркулацията на цинтрила, урнола и холона в духа и душата ви, да ви привлекат в своя театър и своята кланица след смъртта ви. Обличат ви в постижения и химери, угояват ума и сърцето ви със самочувст­вие, омърсяват лицето ви с гордост и самомнение. Вие се надувате като пуяци, тщеславието ви се пръска от оглеждане кой как ви гледа и как ви оце­нява, глупостта ви се надява да бъде поласкана от Бога, защото сте изпълнявали упражнения и риту­али...
Без цинтрил, урнол и холон обаче всичко това е панаир – пуканки, боза и захарен памук, въздух под на­лягане. Щом като една книга стане бестселър, пог­леднете физиономията на автора ù. Той си се ха­ресва, много си се харесва, харесват го и нещастни­ците, които е хванал, но цинтрил, урнол и холон там няма - нито следа. Там има перфектно съчетание на примките на ада, намазани с благовонни масла и си­яйни перспективи. Правете и не правете това и това – и ще получите... физиономията на автора...
Ние тук не говорим за мъчениците от десния път, които често също не са привлекателни, но то е от тежестта на кръста; и Господ не е привлекате­лен в тази позиция. Да станеш привлекателен в света, възседнал кръста на гърба на Иисуса, и да спечелиш 300 милиона долара – виж ти каква духовна красота! В света Божественото не може да пробие – това става в много редки случаи. Браво, че си напра­вил 100 роли като артист на Бялата Ложа! Но като избираш само страданията на Христа за своя "ше­дьовър", ти си отделил само няколко капки цинтрил в съвестта на зрителите. Челото ти ще се разшири и уголеми тогава, когато добиеш понятие за Ятото на Христа и неговите полети из вселените. Ха нап­равù такива сценарии, а!? Ще можеш ли да се пребо­риш със спонсорите, които плащат за продуциране на скръб, ужаси и отчаяние и гъделичкане на адските удоволствия, тщеславието? Разтърсването на съ­вестта е мощен чук, но твоите братя и сестри от Белите Крепости отдавна създават много по-светли шедьоври и с тях се пътува като с кораби из вселените. Ти го можеш, знаеш как се прави, произ­вел си не малки количества Божествени есенции и субстанции в душите на зрителите, когато избяг­ваш меча и бесилото. (Съвсем ясно е, че тук Елма се обръща към Мел Гибсън – б.п.)
И така, дòбър ден още веднъж – и довиждане... Не се знае докога. За красивите полети и възторзи може би пак ще говорим, но говоренето за тях е първа специалност на Брат ми; при мене е десета специалност. Аз говоря за това, само след като сме страдали, след като сме летели, след като сме съз­давали. Нашата първа специалност – на "нищожест­вата" отдясно на Отца – е да творим живот от глъ­бините на страданието и най-ниското самочувст­вие. Ще ни разпознаете по това, че децата на Брат ми ни прекъсват още при първата реплика; в най-добрия случай – някъде по средата, когато се вбе­сят, че е дадена думата на Бога. Те не могат да да­дат думата на Бога, нито да издават творенията Му преди техните собствени, защото просто нямат повече от един лъч над главата си. Ето защо, не ги винете: в тях има не малко Божествено, те са гении и таланти, пратени от Бога, защото са нужни све­тила и за по-посредствените души. Когато лодките и корабите са нарисувани ефектно, имат повече кли­енти. Могат случайно и да те доведат до другия бряг - повечето хора обичат реките, не Океана.
Щом сте от Океана, лежете си мирно на дъ­ното под дебел слой неизвестност и страдания – и не се безпокойте. Има ловци на диаманти, които обичат само Бога и не могат да живят без създани­ята Му. Като свалят портретите на рекламните агенти от стените си, тогава и другите хора един ден ще закопнеят за гмуркане, а не за платено пъту­ване с увеселителни корабчета. Шансът да оцелееш на такава дълбочина е едно към милион; но, и да не оцелееш, Господ вижда дълбочината на порива ти. Може да не оцелееш само физически, но Бог ти дава ново тяло, за да достигнеш до заровения диамант. Още по-надълбоко има елмази, необработено Слово и Дело Божие, девствени деца на Божията Любов, ко­ито досега още никой не е успял да обработи. Те се крият от диамантения прах на майсторите, от другите хитрини и инструменти на резачите и шлифовчиците - затова няма да ги видите по курсове, лектории и овчи събрания. Дори и в Братството, те идват само като Наблюдатели и Помагачи. Те са самотни, самотни, много самотни, но в тях се отразява красотата на цялата вселена. Докòснете ли се до такъв, ставате едно с Бога. (Виж и осиянието "Докосване и мекота" от 10-11.VII.135(1999)г. – б.п.)




ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 36
uralonii@abv.bg       anhira@abv.bg       inolaria@abv.bg 

Няма коментари:

Публикуване на коментар