вторник, 22 ноември 2011 г.

1241.2009.03.18 Каквото завържете на Земята

Книга 37


18.III.145(2009)
София - Изгрев

КАКВОТО ЗАВЪРЖЕТЕ НА ЗЕМЯТА

 
             
Представете си единия образ женски

Преди малко една приятелка се обади и преразказа почти автентично беседата на Учителя от Общия клас тази сутрин. В условията на тия уникални времена, когато Уран и Сириус са тъй силни и това вече никога повече няма да се повтори, Словото Му е пълно с небесни откровения - както винаги, но по особен начин. Ние, които не всякога сме будни и затова не помним какво ни се случва в Школата и в Космоса нощно време или помним само отчасти, сме много благодарни на по-напредналите, който си спомнят всичко. Някои възпро­извеждат беседите наизуст, понеже перфектният мозък на ученика има и тази дарба, но в случая въпросната приятелка само я преразказа – тя не е по-горе от IV Посвещение. Тоест, по средата му е, но пълното съзнание за всичко, което става денем и нощем и възпроизвеждането му до запетайка се до­бива във висшите му степени. По точно, в Седмата. До Шеста всичко може да се разказва и преразказва със свои думи, все пак без да се губи нито една идея, нито един пример от Словото. Едва в Осмата подстепен човекът на Преобра­жението има и силата да прожектира преживяното през очите си и да го видят и чуят всички. В Деветата Степен той може да те заведе лично в нужното време и пространс­тво, за да преживееш нещата с всичките си сетива, все едно че си там. За Десетата знаем, че в нея могат да се извърш­ват корекции на миналото и бъдещето, а за останалите две засега не може да се говори. Може само да се каже, че са свър­зани с дара на чудотворното изцеление и подмладяване и с пълното духовно сливане с Бога. То е таванът тук и не е нищо повече от източното “нирвакалпа самадхи”. Божестве­ното сливане с всяко същество от всемира и с Бога е обект на по-високи посвещения - на нивото на Учителите, нивото на Центъра на Пентаграма.
            Изключително трудна задача е да се предаде такъв чут преразказ без пропуски, още повече - в резюмирана форма. На тези равнища не се използва човешка записваща техника и затова се разчита само на мозъка. За Космоса е валидно само това, което е останало в нас. Друг е въпросът, че Акаша филмира абсолютно всичко, но при учениците в Школата и Ятото, по долу от Седмата и Осмата подстепен на Чет­въртото Посвещение, автентично възпроизвеждане е невъз­можно. Затова пък се изработват удивителни способности за максимално напрягане на паметта и индивидуално възпроиз­веждане на това, което е преживяно и запомнено. Учителят цени и обича особено много тези импровизации до нивото на Шестата Степен. Ако някой от по-горните степени почне твърде често да играе ролята на “магнетофон” или “видеока­мера”, Учителят редовно го връща на “поправителен” в твор­ческите степени, макар и по-ниски. Поначало творецът, ге­ният, е само на Четвъртото Стъпало от Десетте и затова спада към обикновените хора; а тук говорим за Деветото (Преображението, Девето Стъпало, преброено от самото начало - или Четвърто Вътрешно Посвещение в Школата). Най-голямата радост на Учителя е когато ученикът импро­визира, особено с влагане на собствен обертон, независимо че не помни всички детайли или може да сгреши. Това е един от тестовете за човек или ангел с монада. Има дяволи, хора и ангели с феноменална памет, но без душа. За цитиране и до­кументално прожектиране те са безпогрешни, но се разпозна­ват по това, че се дразнят от отклоненията.
Както знаем, едни същества възлизат в еволюцията, а други слизат (инволюират). Има божества и ангели от най-висшите светове, при които Посвещенията вървят по Пен­таграма от горе на долу – за тези и с монада от Духа или от Тот, - за да могат да слязат в универсума, вселената на Учи­теля. Те трябва да овладяват все по-гъсти и плътни све­тове, все по-трудни материи, за да влязат във физическата вселена и да станат Човеци. Ето защо, при подвизаването на такъв бог или ангел, който слиза по “Тавор” от осма и седма тераса надолу, за него е изключително трудно да импрови­зира по свой начин чутото и видяното, преживяното. Такива се страхуват от грешка и затова не могат да станат лесно хора. Верни са на оригинала, но като грамофони. Когато се родят на Земята и видят състоянието на отпечатаното Слово Божие, те се ужасяват. Не могат да повярват, че съ­ществото с душа може да отсява Словото от редакциите и самичко да лее Слово. Трябва да минат през големи деформа­ции и страдания, за да се смирят и престанат да съдят и окайват “положението”. Гордостта им затъмнява света и ближния и затова те не могат да видят Живия Бог в актуал­ните хора около себе си – един Вечен Бог, Който никога не престава да действа и да говори. За тях Учителят си е “за­минал” и Словото и Делото Му са “провалени”, а “ученици нао­коло няма”... Това е първият и най-точен белег, че някой няма връзка с Учителя. Ако имаше, Учителят щеше да му каже къде говори и действа в момента или да вдъхнови самия опечален да стане положителен и да почне сам да провежда Слово, не само да съди. Това е по силите на всеки човек и ангел от Де­ветата Сфера.
В Школата през миналия век, особено в Специалния Клас, винаги са били развивани теми. Правени са конспекти, преразкази и резюмета на беседи. Учителят непрестанно е правил опити с учениците Си да пеят една и съща песен в различни тоналности и варианти, да измислят собствени текстове и мелодии. Всичко това е тест за наличие на твор­ческо начало, на искра Божия или монада, метод за нейния растеж и развитие. Небето няма нужда от грамофони и виде­окамери, Акаша е достатъчна за това. Не че Словото не трябва да бъде записвано, разшифровано и отпечатвано ака­демично, но паниката от липсите и грешките не е белег на високо ученичество. Ученикът, който има любов и не осъжда, много скоро влиза в Акаша и сам вижда и проверява нещата. Не само в Акаша, но и в Лоното на Бога, където почва сам да твори Дело и Слово. Ако някой не вижда такива около себе си, трябва да се провери за вируси. Да се погледне в огледалото, да види какво има между веждите и как изглеждат устните му. Ако се смири и се покае, някой може да го покани на една екскурзия в космоса, заедно с Учителя...

А сега предстои доста трудната задача да се направи резюме на чужд устен преразказ...- “Боже, опази!” – Ако някой се съмнява, че Учителят не престава да говори, че от ориги­налната беседа може да не е останало нищо или че е изцяло неразбрана и изопачена, може въобще да не чете по-нататък.

“Което вържете на Земята, ще бъде вързано и на Не­бето.” Какво е това, как става това връзване? – На Земята ние правим връзки с хиляди неща и същества и така завърз­ваме хиляди възли, тъчем тъкани, които трябва да държат Битието в изправност. Ако връзките са Божествени и въз­лите са направени както трябва, подаръкът от Земята ще стигне цял и на Небето. И на Небето той ще ни служи и ще служи на другите, понеже изработеното на Земята е превозно средство на Небето. Има и обратни процеси, и обратното важи, но за това ще говорим по-нататък.
Как се връзват истинските и неистинските неща на Земята? – С влизане. Денонощно в нас влизат безброй неща, волю или неволю. Влизат през гърлото ни, през носа, през очите, през ушите ни. Влизат през порите ни, през антените ни, наречени пръсти и косми; през къде ли, къде ли не още вли­зат! Цялата работа е в това, че ние сме тия, които опреде­лят какво ще влиза и какво няма да влиза в нас. Какво ще вър­жем и какво няма да вържем на Земята.
Връзването е свързване. Свързването с различните елементи и същества е основа на живота, основа и на смъртта. Всичко зависи от нивото на вкуса и избора ни, от нашите вкусове, разбирания, теории, импулси, идеи.
Едни хора – смъртните – избират да вкарват в себе си смъртни неща и субстанции. Това е тяхното разбиране, това е тяхното ниво. Те обичат и предпочитат такива неща и хора, които произвеждат у тях смъртни преживявания - неща, които ще умрат. Затова при обикновените хора става разлюбване. Те се интересуват от собственото преживя­ване, от собственото уреждане в живота. Като не разби­рат, че това е път към смъртта, тези хора се напъват да постигнат своите химери с всички сили и средства, но накрая намират гробищата. Никога никой никъде не е писал, че като се грижиш и мислиш за себе си, няма да умреш. Същото е по­ложението, когато се грижиш само за близкия си. Като умреш, като умре, вие вече никога няма да се срещнете. Срещите и вечните връзки се намират само у Бога - а Бог е Любов към Всички.
Ако някой се интересуваше какво е добро за другия, ако искаше на другия да му е добре...
(Тук нишката на чутия разказ се прекъсва – паметта изневерява) Имаше неща за поведението на безсмъртните хора – какво е то в причинния, будическия и атмическия свят. Станало е дума и за вечно живите, които са над безсмърт­ните и живеят в три още по-горни свята. Докато смъртният връзва на Земята смъртни неща, воден от нагони, тръпки и съображения, то безсмъртният има нужда от други преживя­вания. Той вкарва в себе си само чисти, безсмъртни есенции и субстанции и затова е вечно млад. Ако е вечно жив, което е нещо различно от безсмъртен, той е от още по-горен свят и тогава на Земята може и да остарее. В причинния свят той търси и разпознава Словото, почва да работи за него. В дру­гия полюс на този свят той общува с Братя и Сестри, живее братски. В будическия иска да създава и да се отдава, а не да му дават. И да му дават, той все повече и повече иска да се самоотдава. Създава същества с искра Божия и твори велики произведения, но и в двата случая остава неизвестен. Смър­тните не владеят това и не могат да го разберат. Те искат само неща, които възбуждат в тях оргàнна или астрална тръпка или отговарят на техните ламтежи. Съображенията в тях обаче са винаги с нисък мерник, с нисък идеал. Те се оча­роват и привличат от смъртни. Измежду две или повече мо­тивации, измежду няколко представи, те никога не избират по-съвършената. Те си въобразяват, че нещо ги вълнува или може да ги “обезпечи” в живота – и действат. Търсят не само материална, но и морална компенсация - искат да бъдат приз­нати. При това, те искат и царството, и силата и славата да са лично техни, не на Бога.
Наистина, силата и яснотата, с които бе преразказана беседата от тази сутрин, тук се губят. Изчезнаха много важни образи и идеи. Имаше обяснения за действията на ат­мичния човек, за човека на ясновселената, човека на янтро-вселената. Майките Божии с безсмъртна душа от нивото на ясновселената си избират най-съвършения човек на Земята и се отдават само на него. Те копнеят да заченат само от него, децата им да имат само неговата наследственост. Именно затова в тях влизат само най-съвършените мисли, чувства и субстанции, излезли от Любимия. Любимият им обикновено отсъствува - витае из райовете на космоса и им праща отдалече асуин, есенцията на Абсолютната Красота. Точно тук може да се говори за Единствена Сродна Душа. Тук, именно, е и Мировата Душа или Пралайя, Която е съпругата на Тот.
 Обратно, съществата от янтровселената, наречени “Любими Божии”, копнеят и могат да се отдават без обект. Те са незрящи, въпреки че имат очи. Те са незрящи за единс­твеното число на обекта, но са напълно и абсолютно зрящи за всяко същество, в което живее Бог. Бог може да се приб­лижи към тях с милиони тела на милиони същества, но боги­ните на янтровселената не ги различават. Те са слепи. Те обаче виждат във всеки именно Бога, понеже са влюбени в Него, а не в единичното същество. Припомняйки си разказа­ното от Д. на тази тема, според Словото на Учителя от тази сутрин, сега съобразявам, че за този импулс и принцип пише Ярослав Ивашкевич в своята “Психея” и Анатол Франс в “Дъщерята на Лилит”. Има и други автори и произведения – например, разказът “Устойчивостта на възприятието” от съвремения американски писател Джон Варлей. В човешката история е имало и има особени традиции и култове, при ко­ито не само опознаването, но и зачеването става без звук и зрение. Никой не знае до кого се е докоснал, от кого е получил Божествена есенция и субстанция, понеже в храма или в пе­щерата с топла вода е тъмно. Янтрината има янтрическо, а не ясновселенско зрение, поради което приема всеки, в когото види да свети Бог. Това ниво на разбиране и виждане е недос­тъпно за съвременното човечество и тия традиции са се за­пазили само на много тайни места. Те са развъдници за безс­мъртни хора, за космическите раси. Хиляди ангели и богове на Земята са били унищожавани като еретици по тази причина. Даже Шамбала и Агарта са изменили на този принцип и на тази велика Божествена потребност – затова сега те си отиват. Но не само в древен Египет и Елада, а дори и до днес, в Тайна Тракия, тези традиции са оцелели. Работата на Ор­фей и Родопа е успяла, макар и в нищожни размери. Небето никога не се е стремяло към количество - количеството е само вторична периферия. Дори в цялата наша галактика и във всички други сплескани галактики това не е разбрано. Но на Земята това е постигнато и затова към нея – Инлания – се стремят всички Божествени същества от всички светове. Тя произвежда “мая за абсурд”. Тук за пръв път ще възкръсне нов тип човек – съчетание от Трима и повече, а не от двама. Досега падналите илухими, завзели голяма част от вселе­ната, имаха смъртоносна нетърпимост към Третия. Скоро това положение ще се измени. Астрономите виждат какво става в Космоса.
И така – влизането! Влизането в смъртния или безс­мъртния свят зависи от това, какво влиза в нас. От него за­виси и какво нещо ще излезе от нас – смъртно или безсмър­тно. Смъртните наричат “живот” сдобиването с ръкотворни неща, които влизат в тях и така ги умъртвяват. Смъртните се вълнуват от близки и партньори, които могат да добиват смъртни неща и да бъдат компенсирани за това.
Отново пропуски в паметта – някои от основните теми и образи са потънали дълбоко. Преразказът на тази приятелка бе тъй брилянтен и ясен, че всичко наоколо пееше! Птиците запяха по-радостно, даже изворът заблика по-силно от всякога. Имам чувството, че й писаха “дванайсетица” за перфектното предаване на всички идеи и образи от беседата. Ако ми изплува нещо – по късно ще го допълня. Сега се сещам още само за някои от въпросите и отговорите след бесе­дата. В сряда след беседа учениците питат, а Учителят от­говаря.
Един от въпросите е бил, вредно ли е ученикът да има на Земята и да кара автомобил. – Вредно е, изключително вредно! Влизането в автомобилен поток, както е изяснявано и друг път, е възможно най-глупавото и опасно нещо в света. По-опасно е само живеенето по двама. Особено опасно е вли­зането в поток от по-скъпи автомобили. По улиците и ма­гистралите текат с голяма скорост жълтокафяви реки от ментална пикоч и изпражнения. Всички хора от автомоби­лите, много повече от пешеходците, бълват постоянно ми­съл за печалби и шансове. Представяйки си как ще ползват тия боклуци и как ще си подредят още повече живота, те сла­гат в центъра себе си – не мислят да ги подаряват. Понякога тази смъртоносна воня отслабва – когато хората в автомо­билите мислят за близките си. Явяват се нещо като мехури за дишане на душата - когато някой се отказва от нещо за­ради близък човек. Не само от нещо материално, но и от свое мнение, подозрение, инициатива, настояване. Но общото, бе­зобразно ментално пикаене и сране по пътищата е нещо ужа­сяващо за ангелите. Всеки зад волана мисли първо и най-много за себе си, огорчен е от някой друг. Това вмъква в клозетните реки нещо като грамадни зелени сополи, кървави храчки и мазни асфалтови съсиреци. За същество с монада е почти изключено да се вози в такъв поток и да не се осакати, да не остарее, да не погрознее. От някой присъстващ на беседата се изразява изненада – той си е мислел, че територията на личния автомобил е своего рода оазис, собствена по-чиста територия, където миризмите и влиянията на плебеите от градския транспорт няма да го тормозят. Отговорът на Учителя бил изненадващ: - Нищо подобно! В очите на анге­лите, метрото, трамваите и автобусите, влаковете и дру­гите обществени возила са нещо изключително красиво и направо спасително. Наблюдаващите от космоса ги разпозна­ват като продълговати нишки и мвхури от светлина, произ­веждащи въздух за дишане. Вътре може да е миризливо и за­душно, физически и социално да има много грубости, притес­нения и ядове, но на местата и в превозните средства с много хора се усилва до неимоверност присъствието на Бо­жественото. Това е парадокс, но така е. Ангелите често ска­чат в тролеи и трамваи, за да се заредят, да си отпочинат. Тази нова информация е едно изумително допълнение към предишните обяснения в Словото, че градовете се поддър­жат от Небето единствено с тази цел. Колкото и да са смъртоносни физически, те са спасителни психически. Те и психически разсипват човека, но то е по други причини. В случая говорим за енергетика.
 В предишно осияние на Елма бе казано, че автомобил­ните пътища представляват нещо като запушени тунели от дзифт, в които физическата скорост е голяма, но скоростта на еволюция спада до нулата. Умъртвена от менталната воня, душата на състезателя и човека в частния автомобил изпада в каталепсия и спира развитието си. Прилича на клечка или на буболечка, затворена в този плътен кюмур. Взема векове на ангелите, за да разкъртят дзифта и да осво­бодят буболечката, без да я увредят. Нужно е бавно и внима­телно разтопяване, инак някое от крачетата й или цялата “буболечка” може да се счупи. Не може и да се повиши темпе­ратурата много, за да не я изгорят. Всички автомобилисти и постоянните им партньори на Земята са в много тежко със­тояние в чистилището или ада. Слагат ги в специални ков­чези, отвън се вижда само парчето черна смола. Разчупва­нето и разтопяването й е крайно трудно, идват експерти от много далечни светове. Допълнително, дробовете на постра­далите са пълни с духовете на отработените частици и га­зове – демоните на цигарите и петрола. Няма значение какви филтри и средства за пречистване се използват. Тези древни духове също се виждат ясно в реките от пикня и изпражнения и в дима на пушачите. Нужен е специален и дълговековен ек­зорцизъм, за да бъдат изкарани и те. Те внедряват в жерт­вите си мисълта за “преуспяване” и за “сладък живот”, пот­ребността да вкарваме в себе си отровите на религията и цивилизацията, да се “уреждаме”, ставаме “продавачи” и “кли­енти”..
 Зададен е още един въпрос: Няма ли начин още приживе да си ползваме колите, без да стигаме дотам? Или всичко е напълно обречено? Последвал отговор: - Начин има. Който знае, че Божественото се явява и продуцира в груповото хо­дене и тичане пеш (да си спомним “Форест Гъмп”) или в об­ществения транспорт, той ще знае и причината за това. Падналите илухими – едни древни божества, неиздържали из­пита си – са създали идеята за предпазване на аурата от “неблизките” същества. Идеята за самотата и дистанци­ята, идеята за постоянния близък, който да е в аурата ни нощем дълго време или цял живот; идеята за брамините и “недокосваемите”, за избраните и плебеите произтича от тяхната пресенилна психоза и циклофрения. В селищата, в градовете, особено в градския транспорт има грамаден шанс да се докоснем, дори за миг, до някои от хората, които са части от нашето Ято, от нашия Космически Пъзел. Бог ни­кога няма да ни пусне и крачка напред, ако не се стремим да сглобим Пъзела. Живеещите по двама или по “семейства” на­рушават този процес и отлагат тази надежда за векове. Всички народни традиции през вечността – училища, клубове, движения по улиците, сборове, танци, хорà, седенки, забави, панаири, пазари, групови екскурзии, лагери, спортни зали и стадиони, даже и ресторантите и хотелите, колкото и да са зловредни на други нива, са били и са единствената форма на Разумния свят да ни спаси душата от анабиоза. Интимните, семейните и родовите дракони, стайните и къщни чудовища на постоянните агрегации от несменяеми обитатели водят люта битка с Урановия Принцип. Те са главните агенти на коридорите към ада – несменяемото легло, несменяемите физиономии около нас. Небето прибягва и до войни, за да из­кара плъховете от леговищата им и да ги бутне напред в еволюцията. Във война ще си платиш за месоядството и за убийствата, ще ги излежиш за няколко хиляди години, но после си свободен. При предпазването от разнообразни аури, дори и в най-мирно и “цветущо време”, ти ставаш прицел на илухимите от ада и те те притеглят надолу безмилостно - за еони и еони от векове!
 Естествено, самотата и Индивидуалният Жизнен Ра­диус са закон, уединяването със сродните души и тела е за­кон; обаче откъсването от другите части на Пъзела е ду­шевна и духовна смърт. А те, само за тази Земя, са 60 мили­арда – съществата с монада! Докато не се докоснем до всеки, докато не се обменим със всеки, излизане от тази планета и гробищата й няма.
Отново е зададен въпрос: Напълно и абсолютно ли трябва да бракуваме автомобилите си тогава? Отговорът е “НЕ!”. Собственик на жилище и на механично превозно средс­тво, ако има монада, започва да кани много и най-различни хора от улиците и пътищата - тези, които са в неговата по­сока. Тогава автомобилът му става нещо като водолазен звънец - малък оазис и убежище, в което почва да се продуцира въздух за душата. Дишането на дробовете може да се позат­рудни, но обмяната с много и различни аури моментално почва да гони демоните и да продуцира Присъствие и Бог. Раздува се един мехур, в който душата може да диша, да излезе от кома, от каталепсия. До този момент хората са били будни само в етерното, астралното и менталното тяло – потреб­ност от ръкотворни отрови, чувства към предпочетени хора и мисли за първенства, просперитет, престиж, печалби, шансове и “подреждане в живота”. Това са главните убийци на душата и магистралата към Орландовци. Ако някой поиска от пасажерите си пари, менталното му тяло ще засмърди още повече – това се нарича “ментална пръдня”. Таксистите пра­вят изключение – това е прехраната им (освен ако не надуят таксимера...). Може да се чудим колкото си искаме, но такси­тата също са относително по-светли “мехури” по пътищата. Там почва да се диша поради голямото количество чужди аури, които са оставили следите си и нишки към тях. Но в такси­тата има и нещо лошо - опасност от ментално зомбиране, ментален вампиризъм. Клиентите на такситата са по-за­можни хора, а по-заможните по правило са по-мръсни. В света почти няма изключения – освен ако раздаваш повече, откол­кото получаваш. Естествено, зависи и кому раздаваш и за какво се ползват дотациите ти. Но хората без душа или със силно залоена монада са стандартни - всеки, който си прави изчисления и сметки или очаква и иска пари, пърди... Около него е невъзможно да се живее. Миризма на силна пот като от пръч издават и хората, които се тревожат. Тази смрад е много по-ужасна от бобената, лучената, чесновата... Всеки, който си е продал душата за пари или се тревожи, пърди не само външно, но и вътрешно - газовете отравят нисшето му умствено тяло. Оглупява напълно, мисли само за проблеми, грижи и придобивки. Става груб, избухлив, нервен, безпокои се постоянно, а в края на живота си е “отнесен”. Алцхаймер и пр. са му вързани в кърпа. Очите му стават стъклени, умее да се пазари, не дава нищо без сметка и компенсация и напълно заб­равя за Приноса към Бога - хлъзва се неудържимо към пъкъла. Тия “повече пари” от печалбите няма да му донесат нищо добро – той няма да ги раздаде на бедни и ангели, а ще си купи нови отрови, които ще почне да вкарва в тялото и душата си; нови патерици на ума и духа, наречени “вещи” и “привилегии”. В устата му ще почнат да влизат все повече по-нови мръсотии, през ушите, носа и очите му – нови бълвочи. Пред ангелите той е пълен инвалид и идиот, но за десетина-20 години на Зе­мята може да изглежда обезпечен и щастлив, даже може да е по афишите или да продава бестселъри...
            Споменаването на парите породило нов въпрос след беседата тази сутрин: Защо Хорус в България отказа да при­ема десятъци в края на земния си път? Нали десятъкът, пра­вилно ориентиран и даван, е основата на Божествената лико­номика? (“Ликономика” е условното название на икономиката на Небесните Ликове, дадено от Елма”.) Щом даваме не на общество, а персонално на човека, който работи най-добре за Бога (от наша гледна точка) и не се обогатява от народния десятък; щом спазим тайната на дарителя – какво лошо има в това? Защо Хорус се отказа? - Защото паричният десятък, половинък и даже цялък, както много пъти е казвано в Сло­вото, е най-неталантливата и най-мързелива форма на при­нос към човечеството и Бога. Въпреки това, който не отдава десятъка си, ще има много да се чуди откъде му идват непри­ятностите. В Евангелието и в съответната беседа на Учи­теля за “Ананий и Сапфира” това е обяснено ясно. Но който разбере, че съществува и натурален принос, може да остави в паричен вид само стотъкът, даже хилядната част от всеки свой приход. Това е достъпно не само за пенсионери, но и за светии. Без парична лепта засега не може, понеже тя под­държа Божествените майки, истинските гении, Божите хора и ангелите по Земята въобще и извършва главната революция на планети като Земята – прави дъмпинг на интервентите. Тези Божи хора не са в ръководствата на църквите, партиите и духовните общества - те са честни, те са “единàци”. Изключено е да се дава десятък на която и да е институция, по­неже досега няма институция на Земята, която да разпознала Словото и Делото Божие в динамичния им вид или да оперира с тях правилно. Това е приоритет само на индивида, и то на двама или трима на тази планета.
 - Какво значи “натурален десятък”? – Една десета труд и време за Словото Божие! Една десета труд и време за Ис­тинското Дело Божие. Една десета душевен и физически труд за подобряване на Живота. Ние Живота не можем да по­добрим, ако в нас влизат само смъртни неща от смъртни хора. Трябва да имаме вкус и усет за разпознаване на Безс­мъртните, колкото и да са маскирани. Те не искат и няма да искат нашия паричен десятък, нито даже хилядната част, понеже искат да летят из Космоса. Те мразят парите, както ги мразеше и нашият Учител, който ни даде следния завет: “Аз мразя всичко, което обича светът. Аз нямам нужда от не­щата, от които хората имат нужда”. Посветените обаче с радост ще приемат нашия принос в натура, тъй като той не е свързан с карма и демони. Естествено, няма да хвърлят на улицата паричния ни принос, когато е даден тайно. Те знаят по-добре от всички за какво и за кого да го употребят. Ако ги оставим гладни, могат да продължат живота си на Земята даже и чрез него. Но който реши да дава десятък, за да зара­ботел Космичният Закон и работите му да се оправят, да не се надява! Даване с умисъл, дори и на най-правилния човек и по най-тайния начин, не се зачита. Съдбата на такива е по-лоша даже от тази на наемодателите.
 Накрая бил зададен от една присъстваща следният странен въпрос: “Аз искам да отдам Божествен принос на чо­век, когото боготворя, но няма абсолютно никакъв начин това да стане тайно. Такова е естеството на подаръка”.
Учителят се замислил, погледнал питащата и казал: “В такъв случай, подаръкът трябва да е еднократен и известен само на Бога. Ако искате да се повтори, трябва да питате Него. За да се потрети, трябва да се молите и да правите добрини на други хора от няколко месеца до няколко години. За четвърти явен подарък на един и същи човек аз не съм чувал никъде в Космоса” .
Сега си спомням, че по темата за автомобилите и ях­тите е имало още един въпрос: “Аз не пускам никого, понеже не се знае какво може да ми се случи. В света има хиляди слу­чаи...” ... Учителят отговорил: “А иначе какво мислиш, че ще ти се случи?” – и не продължил нататък. Питащият обаче настоявал: “Може да ме окрадат, да ме насилят, може даже да ме убият, не дай Боже и близките ми. Как ще пускам непоз­нати?!” – Който не е готов за кармична разплата, ще загуби всичко. Той се страхува и от гърба си. Той мисли, че нещата на Земята стават без участието на Бога. Баща ни знае точно какво трябва да ни се случи във всяка секунда – и го провежда или допуска с точност до милиардна от мига и ми­лиметъра! Не косъм – електрон няма да падне от главата на човека без Божието разрешение! Такова престъпление, за как­вото си мислите, е само нагло оправдаване на собствения егоизъм и чувството за частна собственост. Всички хора в колите са преизпълнени с увереността, че отиват да “жи­веят” или да “работят”. Те не смеят да пропуснат нито миг да не мислят за себе си и разни фикции и затова бързат – много бързат. Не знаят, че съкращават пътя си към друго място. Не съобразяват, че офисите или домовете им ще бъ­дат обрани, а децата им ще тръгнат по лошия път. Напро­тив, ако Бог ти прати някого да си платиш кармата или ти изпрати някой шрапнел или болест, ти бъди щастлив, понеже още в същия час ще бъдеш в рая.” – “Всички хора ли в такива случаи отиват в рая?” – На този въпрос ви оставям да си от­говорите сами. Като развиете темата за влизането – какво си избирате да влиза във вас и от кого, - ще имате отговор и на този въпрос. Ако не си отговорите правилно, още много реки от сълзи ще пролеете, докато не се научите кому и как да давате, кого и какво да харесвате.
А сега, следващата екскурзия е към Миоридàл – звезда в шестото измерение. Подгответе се за скок по шестима. Тре­нировките за съвместимост в нужните срокове са задължи­телни.

Край, приключих с резюмето. Не можах да предам и една стотна от това, което ми разказа Д. Обръщам се към Някого, да каже и Той няколко думи, ако иска.
18.3.2009 г. 20:42:26

- Уви, слабо! Пропусна много важни неща. Пропусна много за развързаното на Земята, за да е раз­вързано и на Небето. За вързаното и развързаното на Небето, за да бъде вързано и развързано на Зе­мята. Три четвърти от беседата не си спомни, а Д. ти я предаде точно. Твойто поведение от край време е под всяка критика, илюзиите, че ще те разберат, продължават.
Донякъде напредна с Работата, това е добре. През последните денонощия е много добре, даже от­лично. Това, че изключи и четирите телефона, е кру­пен успех за тебе... Това, че цяла сутрин ме чуваше – също. Наистина, никой повече не трябва да те отк­рива с технически средства. Дали ще устоиш – трудно е и аз да гадая... Достойните хора, които слушат Небето, са много демократични, но само къ­дето аз кажа. Всяка секунда на Посветения струва милиарди, в злато! А вие си раздавате силата и зна­нието на всеки, който си разиграва своите коне. Иска да впрегне и вас, като един кон измежду дру­гите, понеже е кочияш на своята представа за цел и щастие. Вие охотно се давате да ви сложат юздите – мислите си, че правите добро. Тръгвате по долини и бърчини с някого, който си няма и помен от поня­тие да иска да учи. Той разкарва елитния кон по об­ширните поляни на своите фантазии. Пяна ви излиза от бърните, пънете се по-много от другите, понеже те са му свикнали и не си дават вече толко зор. Пра­вите хороскопи на хора, които нямат никакво наме­рение да прочетат и страничка Слово, камо ли да си променят живота и приоритетите.
Сигурно няма да имаш моралната сила да из­пълниш онова, за което ти говорих сутринта. Не че съм разочарован, но те познавам. Човек не може да надскочи себе си. Скоро ще омекнеш и пак ще вклю­чиш звънилките... Сега си мислиш, че няма, но аз го виждам. А да престанеш пък да отваряш имейли, това пък хич...
 Но има някаква надежда. Отказа се от камера и фотография. За тебе това е добре. Филми гледай – това е панорамата на живота. Задръж темпото на редактирането и оформянето. Досега не пускам Словото по света, понеже го бавиш десетилетия. Е, не може да излезе в този вид! Няма кой друг да го оп­рави.
Сега питат: “Как тогава да общуваме с хо­рата?” – Общуването е двупосочна улица, не едно­посочна. Ако само ти вървиш към някого, а той не прави и една крачка към теб, и триста телефона и компютъра да имаш, само ти ще подтичваш. Тази безкрайна услужливост е от Христа, така е. Но има и строгост, изисквания. Съществува Божествено достойнство.
Първо, всеки трябва да си направи избора: сут­рин леглото – или изгрева. Който иска да общува с някого, да открие къде посреща изгрева. Никому няма да казвате; и всеки ден – на различно място. Който предпочита Бога и теб, ще те открие. Няма начин да не те открие, понеже вързаното на Небето е вързано и на Земята. Той е искал да бъде с теб и своя Учител на Небето, та няма да те намери и на Земята!... Не да те заварди с първия рейс – и да тръгне с тебе. Това не е любов, не е връзка. Ще се откривате и сре­щате по света по вътрешно чувство – не ви е за пръв път. Ако се наложи, преспивай сам в планината, за да не те знае никой. Ако някой не е бил с теб през нощта, т.е. в янтровселената, а иска да влезе с тебе в тотвселената - денем, - откажи се от този изгрев – то ще е един позор. Същите тия, които са само денем с вас, са ваши “приятели” само през про­летта и лятото. Виждате ги само на Рила и на па­невритмия. През есента и зимата - цели шест ме­сеца - те нямат абсолютно никаква нужда от вас, освен ако случайно за нещо им потрябвате.
Близостта на аурите, тяхната етерна об­мяна е единственият вход към янтровселената. Това може да става само от залез до изгрев слънце, и то до девет вечерта от три сутринта. И други хора са нощем заедно, но те не излизат по-горе от астрала. Те не спят и опоскват пространството в късните часове. Изисква се абсолютна чистота и святост, за да попаднете в янтровселената! Под чистота разбирам ритъм – самота; и който Бог ни прати. Святостта означава светене – но не светене с аст­рална светлина. В янтровселената всичко лично от­пада.
Като се срещнеш с някого на изгрев, ще го за­ведеш на извора. Всеки ден – различен извор. Вие знаете кой извор кой ден се оживява и става чудот­ворен. Който пие с вас чиста изворна вода, непре­менно се подмладява. Ще занесете от тая вода и долу – на немощните.
После ще дойде избликът – да го заведете на поляната при другите; сетне - в гората. Който е направил Избора, ще види Изгрева; който ви е открил по изгрев, ще види и Извора. И двамата, и всинца там, ако са ви открили и други зрящи, ще имате още и Изблик – да идете на Поляната. Ще поиграете и потанцувате под музика. Не е нужно да слизате при всички – има си време и за това. Събота и неделя е достатъчно. Ако пък тогава не отидете при всички, пак ще се върнете назад в развитието си. С колкото повече хора си танцувал през годината, толкова по-бърже ще се излекуваш, подмладиш. Щом повтаряш с някой повече, остаряваш.
Така, този, който те е открил при изгрева, може да танцуваш с него при игрите. Може да го за­ведеш с приятели в Градината, може после и на сладки приказки в гората. Ако сте свободни от за­дължения, може да стигнете този ден и до Изхода – Единственият Изход.
Играта Паневритмия изисква да прекараш деня до обед и да обядваш с хората от лъча, в който си танцувал. След обед е време за гостуване на този, зад който си отишъл по време на смяната при пен­таграма. Или ти идва на гости този, който е дошъл зад тебе. Ако е зает следобед, може за един-два часа след работа. Нощта обаче прекарваме с другаря си, с който сме танцували днеска. Това се практикува от най-древни времена из цялата вселена. Ако същият човек, когато е бил нощем с нас и не сме тръгнали заедно, ни открие къде посрещаме изгрева и на след­ващата утрин, значи ни обича. Ако ни открие друг – значи другият ни обича повече. Ще прекарваш по-често с този, които те открива навсякъде. Ако те открият двама или трима, ще питате Бога или ще хвърляте жребий, с кого да бъдете днеска.
При всички случаи, ясновселенският ти любим няма в сърцето си други завръзки и интереси и за­това те открива и в рая, и на дъното на ада. Ако връзката ви е ясновселенска, може да прекарваш и по три дни и нощи седмично, и цели седем години с него – няма да се състарите! Предозирате ли – свършено е, връщат ви от Школата. Ученикът от Школата, Птицата от Ятото, възлюбеният на Бога трябва да има време и за себе си, и за срещи с други души и сърца. Всяка друга философия и морал се превръщат в гробища.
Сега ви говоря пряко, изкъсо. Значи, влизането в янтровселената и дозирането на ятровселена с яс­новселена е Изход. Единственият Изход. Трамплин към Новата Земя и Новото Небе – паспорт за Царс­твото Божие на Небето и на Земята.
22:05:50


Понеже Учителят тази сутрин говори за ВЛИЗАНЕ, нека видим какво е казал на тази тема преди 82 години. Ня­кой ще каже: “А, ти си прочел първо беседата, а после си на­тък­мил горния текст според нея”. - Дали е така, един ден ще се види. Хубавото е че има акашови записи, които филмират всичко.

ИЗБРАНИ МИСЛИ ОТ “ВЛИЗАНЕ”
Беседа от Учителя, държана на 2.01.1927 г. в гр.София.
При все това обаче има една голяма опас­ност за човека, да не изпадне в дребнавос­тите на живота, които произтичат от проя­вите на неговото животинско съзнание. (м.стр.1)

Кармата е закон, създаден от самия чо­век, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. За да се разбере как става това отклонение, изисква се дълбока мисъл. Разрешението на този въп­рос не е за деца, нито пък за хора, които се хранят още с мляко или се занимават с обик­новени работи в живота. Той е философски въпрос, който не се отнася до хората, които мислят само да се осигурят. (м.стр.2)

Всеки, който иска да върви по Божестве­ния път и да стане човек в пълния смисъл на ду­мата, най-първо трябва да бъде безстра­шен. Второто качество, което трябва да прите­жава, е смирението. (м.стр.4)

Трето качество, което характеризира чо­века като истински човек, е справедли­востта. При това, за да се застъпи човек за известна истина, той трябва да бъде смел. Страхли­вите хора не могат да бъдат спра­ведливи. Човекът на истината, на правдата, предпо­лага абсолютно безстрашие. На страхливия човек не може да се разчита.(м.стр.5)

Идеалът на житното зърно не е да седи в хамбара. Ако посаденото зърно или семе из­расте и устои на всички бури, на всички сне­гове и дъждове, то има висок идеал(м.стр.6)
Още от най-стари времена хората си съз­давали богове, пред които падали на ко­лене, молили им се, тамян им кадели, но те не ги чу­вали. Никакъв отговор не получавали на мо­литвата си. Днес същите хора, със същите атавистични мисли, казват: “Молим се на Бога, но Той не ни чува...” - Казвам: мо­лят се тези хора, но на някой от многото богове, ко­ито не са живи. Ухото на Живия Господ е тол­кова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата мо­литва непременно ще бъде приета. Обаче, молите ли се на Бога, а същевременно мис­лите как да използвате този или онзи, мо­литвата ви няма да бъде приета. Това не е човещина. Това и живот­ните вършат. (м.стр.6)
Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за ра­бота. Такова е положението и на съвре­менния човек. Такива са условията, при ко­ито той днес живее. Някой казва: “Ледено е сърцето ми, нямам условия за живот”. - Защо? Зима е вън. Погледнеш от прозореца - всеки се свил в ста­ичката си, нарязал си малко дръвца, постоянно подклажда огъня си и за никого отвън не мисли. Отвън се изда­ват закони, проповядват се учения, а от­вътре - всеки влязъл в себе си и само за себе си мисли. И след всичко това, иди хлопай по чуждите врати! Някъде ще те прие­мат, а някъде, и десет пъти да хлопаш на вратата им, нито ще те чуят, нито ще ти отворят. Имаш нужда от нещо, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: “Махни се оттук!” С това той иска да каже: “Аз разре­шавам само своя въпрос, а не и твоя”. (м.стр.7)
Наблюдавайте, например, как живеят съв­ременните хора, какви отношения се за­върз­ват между тях, на каква база се поста­вят и разрешават най-сериозните въпроси. Някоя мома иска да се жени. Какво правят близките й? - Харесат един момък и гледат дали той е здрав, снажен, дали е богат, има ли къща, пари и т.н. Ако момъкът отговаря на тези условия, казват: “Отличен човек е този момък!” Когато избират мома, също тъй гледат дали е здрава, снажна, богата и т.н. Ако и тя отго­варя на тези условия, каз­ват: “Отлична е мо­мата!” В тези разбирания за живота няма ни­какъв морал. (м.стр.8)
В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията. Само чрез страдани­ята той познава, че в света има още по-ве­лико състояние от това, в което днес се намира. В това състояние, именно, човек може да раз­реши великите проблеми на жи­вота. Днес мо­гат да дойдат най-великите поети, учени и философи да говорят в света, но с това въп­росите не се разреша­ват. В умовете на съв­ременните хора трябва да стане велика вът­решна промяна. В умовете на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трябва да стане коренно преобразуване. (м.стр.8)
Някой казва: “Аз съзнавам,че имам дълг към своя народ”. Какъв е този дълг? - Да отидеш да се биеш за народа си... Като оти­деш да се биеш за него, ще го освободиш ли? Кажете ми, от толкова хиляди години насам кой народ се е освободил чрез войни, чрез бой и насилие? Трябва да се бием, но как? - Хо­рата трябва да предприемат едно велико сражение, една ве­лика война! Кога? - Когато всички, като безб­рой малки реки от разни посоки се слеят в едно голямо, велико море или в една мощна, пълноводна река, която, дето мине, всичко на­поява в света. Това значи “война”! (м.стр.9-10)
Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от съмосъзна­ни­ето в Божественото съзнание, или в косми­ческото съзнание. Според езика на Евангели­ето, това значи да се роди човек от вода и Дух. Тук думите “космическо съз­нание” са за­местени с думите “Ще им от­нема каменното сърце и ще го заместя с ново”. С други думи, Бог ще ни отнеме ка­менното съзнание и ще ни даде ново, косми­ческо съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието. (м.стр.10)
 Какво разрешава днес златото? Какво разрешават къщите? Какво разрешават па­ра­ходите, автомобилите и аеропланите? - Те разрешават нещо малко, но не разреша­ват същността на нещата, те не разреша­ват ве­ликия идеал, към който се стреми чо­вешката душа. За в бъдеще обаче, когато човек ще жи­вее в космическото съзнание, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите. Тогава няма да чакаме да дойде някой аероплан, да се завърти колелото и да тръгнем на път. Пи­там: с какво пътува слънчевата светлина? По какъв начин се пренася слънчевата енергия през простран­ството? (м.стр.10)
И тъй, когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното На­чало. Космическото съзнание, което обх­ваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. Само в неговите ус­ловия нашето тяло ще се оформи и пресъз­даде. Апостол Па­вел казва: Сега имаме плътско тяло, но ко­гато дойде космичес­кото съзнание, ще се съз­даде духовното ни тяло. Каква разлика има между плътското и духовното тяло? Плътс­кото тяло умира, а духовното не страда. Противоречията в жи­вота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране дълбокия сми­съл на живота. То живее във вечния живот. (м.стр.11)
Който влезе в космическото съзнание, ще се намери пред един свят, абсолютно жив. (м.стр.12)
Значи, всички тела на вселената са свър­зани помежду си и представляват един общ, велик организъм. Всички планети, ко­ито се подчиняват на този организъм, съ­щевременно са и абсолютно свободни. Между мравката и човека няма никакво подобие, но има някаква вътрешна връзка. Съвремен­ните хора не виж­дат тази вътрешна връзка между всички съ­щества, понеже съдят за нещата от гледи­щето на самосъзнанието и казват: “Защо сме се родили, и ние не знаем. Създал ни е Бог, но ни е забравил...” - Не се знае кой кого е забра­вил: дали Господ ви е забравил или вие сте Го забравили. (м.стр.13)
Питам: кой е доволен днес от положени­ето си? Сегашният свят е пълен само с не­до­волни и болни хора. Ако отидете в някои от съвременните болници и клиники, там ще ви­дите хиляди болни от какви ли не болести - нервни, органически, - които лекарите не знаят вече как да именуват. Днес лекарите се виждат в чудо: излекуват една болест, две се явяват; излекуват две болести, че­тири се явят.... След всичко това, те каз­ват: “Ние имаме предвид всички хигиенични мерки да не заболяват хората, да намалим процента на смъртността...” - Да, ако в едно отношение хората не умират, в друго отношение умират. Ако само физически се подобряват, в друго отношение се влошава положението им: сър­цата им се ожесточа­ват, умът им губи сво­ето равновесие. (м.стр.13-14)
Човек иска да устрои живота си вън от Бога. Обаче, за разумните хора, разрешени­ето на всички въпроси седи в космическото съзна­ние. Всеки човек има допирни точки с косми­ческото съзнание. Щом дойде в съпри­коснове­ние с тях, веднага у него се заражда един вът­решен подтик да се обърне към Бога, да носи навсякъде радост и веселие. Да допуснем, че някой човек е свършил четири факултета, но след време в него се явява желание да служи на Бога. Скоро след това му дохожда противопо­ложна мисъл: ”Защо съм толкова глупав? Нима затова съм свър­шил четири факултета за да слугувам на Ивана, на Драгана?... Трябва ли да слизам от висотата на положението си и да ставам слуга?” - Ето как изгасват проявите на Бо­жественото съзнание! (м.стр.14)
Сега ние говорим за Божествените им­пулси, които се явяват у нас. Някой казва: “Щом заживеем Божествен живот, всякаква култура, всякаква наука ще изчезне...” - Не, то­гава именно ще дойде истинската кул­тура, истинската наука, музика, поезия. Ние не каз­ваме, че всичко ще дойде изведнъж. Светът не може да се поправи механически. [Вие си мис­лите, че] това, което имаме днес, е добро, но ако оставим още известно време в това “добро”, ще умрем. (м.стр.14)
Йоан казва: “Ако не се родиш от вода и Дух...” Това значи: “Ако не живееш в косми­чес­кото съзнание, няма да влезеш в Царст­вото Божие”. Този е изходният път в жи­вота! (м.стр.15)
Мислиш да пътуваш през някоя гъста гора и си казваш: “Не ме е страх, аз вярвам в Бога”. Щом вярваш в Бога, ще тръгнеш през гората без нож, без каквото и да е оръжие. По-силно оръжие от вярата има ли? И мечка да срещ­неш, ще я погледнеш само - и тя ще си замине. (м.стр.15)
Това, което измъчва съвременните хора са онези наследени качества от деди и пра­деди, които прекарали един неестествен живот. Този живот се пробужда сега и в съв­ремен­ните хора като неестествени жела­ния, коп­нежи и чувства, които не носят нищо добро за тях. /.../ Невидимият свят обаче постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред стра­дания. Чрез страда­нията, разумните съ­щества от невидимия свят казват на хо­рата: “Не е този пътят, по който трябва да вървите!” (м.стр.15)
Според Божественото съзнание, човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода. Тече ли вода, тя ще измие всички нечистотии наоколо си. Обаче тази чешма ще тече само тогава, когато е свързана с Вели­кия Извор на живота. Кой въздига чеш­мата: камъните от които е направена тя, или во­дата, която тече от нея? - Водата разбира се. Значи, цената на човека се опре­деля от Великия живот, който протича през него. (м.стр.17)
Първото качество необходимо за човека, който иска да влезе в космичното съзнание е послушанието. В живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а в живота на кос­мичното съзнание има послушание. (м.стр.17)
Ако вие сте човек, който се стреми към безсмъртие, към космическото съзнание, като ви говори някой безсмъртен човек, ва­шият жи­вот моментално ще се измени и ще се наме­рите обиколени от много братя и сестри. Ще кажете: “Кой знае дали е така...” - Докато жи­веете на плоскостта, ще каз­вате “кой знае”, но когато дойдете в поло­жението на хора, ро­дени от вода и Дух, не­щата ще бъдат за вас точно определени. Духът ще донесе абсолют­ната справедли­вост. Водата ще донесе меко­тата и чисто­тата. Чистотата ще донесе здраве, а здра­вето - светлина. Тогава живо­тът ви няма да бъде мъчение и труд, а ра­бота и наслажде­ние. (м.стр.18-19)
Някои от вас сте едва заченати. Други сте по на един месец. Трети сте по на два ме­сеца, четвърти на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у ко­гото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще. Ако вървите по закона на космическото съзна­ние, то може да бъде и в настоящия мо­мент. (м.стр.19)
Няма какво човек да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да при­еме неговата Любов, Мъдрост и Истина по но­вия начин, по начина на космическото съзна­ние, и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък само една страна на някое тяло, но да има отношение с хората като души, които живеят в едно тяло, т.е. във вечна хармония. Когато една душа живее в космическото съзнание, тя може нався­къде да бъде приета. Ако живее на Земята, тя може временно да я напусне, да отиде на Слънцето, да се разговори със своите лю­бими - и после пак да се върне на Земята. Тази душа е сво­бодна да се разхожда където иска из Слънче­вата система. От гледището на самосъзна­нието, ще кажете: “Може ли чо­век да пътува до Слънцето? Може! Има вътрешно, духовно пътуване. По физически начин не може да отиде до Слънцето, но по духовен начин може. Когато се говори за жи­вота, ние имаме пред­вид неговата външна, физическа страна, и вътрешната, духовна страна. От матери­ално, физическо гле­дище, нещата стават мъчни. Изисква се вечност - едно число с 15 нули, денят на Брама. Щом изтече това число, ще изтече и Божествения ден, след което ще настане Божествената нощ - пак същото число с 15 нули. Изчислете колко милиарди го­дини пра­вят тези числа. Денем Бог твори, а нощем, когато спи, той образува новите све­тове в себе си. Тъй щото, в Бога има постоя­нен, вечен процес на творчество и създаване.(м.стр.19)
Когато сиромахът почне да забогатява, главата му отчасти се деформира. Дефор­мира ли се главата ви, молете се да изгу­бите богатството си, да осиромашеете, и по този начин да се смирите. Гордостта сваля човека надолу. Когато някой човек достигне високо духовно положение и за­почне да мисли, че няма подобен на него, той е осъден на падение. (м.стр.20-21)
Ако майката има любов в себе си, тя ще роди велик, гениален син. Ако няма любов в себе си и живее повърхностен, дребнав и ле­ко­мислен живот, тя ще роди обикновен син, по­добен на нея. Когато някоя майка иска да роди нещо велико, тя трябва да е подгот­вена за това и да съзнава своето предназ­начение. Чо­век не може да роди една възви­шена идея, ако той сам се занимава с дреб­навостите на жи­вота. (м.стр.20-21)
Да служим на Бога, това е велика, Божес­т­вена идея. Да служим на хората със своя ум, със своето сърце и своята воля - и това са Божествени идеи. Обаче, да продадем на хо­рата своя ум, своето сърце и своята воля - това вече не е Божествено. (м.стр.21)
Днес човечеството не се нуждае от ре­ли­гии. То не се нуждае и от храмове. Ако е въп­рос за храм, по-хубав храм от небето няма! Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: “Господи, благо­даря ти за всичко, което си създал!” Ако след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на буболечи­ците, на птичките, на растенията, на чис­тите кристални извори - и нека в тебе се за­роди велико вътрешно желание да се позани­маеш с тях и да научиш защо са съз­дадени те. От всичко това ти трябва да из­питаш красив трепет в своята душа. (м.стр.21-22)
Питам: какво правят съвременните хора? Като се намерят пред някой чист пла­нински извор, изведнъж натопяват калните си обуща, за да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш пред него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще из­миеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: “Господи, помогни ми да изчистя сър­цето си и да просветля ума си като водата на този извор!” Изворът е жив. От хиляди години при него седи някой възвишен дух и работи, изпълнява своето предназначение. Затова, отидете ли при ня­кой извор, измийте се, пийте от водата му и благодарете! (м.стр.22)
Реалните неща нямат начало, нямат и край. Казвате: апостол Павел е проповядвал някога в миналото Христовото учение. - Не, той не е проповядвал само в миналото, той проповядва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение като на ми­нало нещо. Ние не гледаме на Христа и на Учението като нещо, което ще дойде в бъ­деще. Ние гледаме на Христа и на Неговото учение като на вечно настояще. (м.стр.22)
Всички трябва да знаете, че съставля­вате едно цяло, в което всеки заема своето опреде­лено място. Ние знаем кое място в цялото за­ема Христос, кое апостол Павел, кое Буда, кое Шекспир, кое Бетховен и т.н. Ние точно знаем местата на всички хора и поставяме всеки на неговото определено място - нито по-горе, нито по-долу от това, което им е дадено и ко­ето те заслужават. (м.стр.22-23)
И тъй, млади и стари, всички трябва да се освободим от заблужденията и да разбе­рем, че живеем в настоящето. Някой казва: “Не мога да търпя...” - Ще търпиш! “Не мога да бъда милостив...” - Ще бъдеш милостив! “Слаб съм...” - Ще станеш силен! Щом влезем в кос­мическото съзнание, ние ще придобием качес­тва, необходими за бъдещето положе­ние или за Синовете Божии, които ще могат да прео­доляват всички мъчнотии. Казано е: “Роде­ното от плътта плът е, а роденото от Духа дух е”. Ако живеем по плът, ще ум­рем. Ако жи­веем по Дух, ще придобием веч­ния живот. Веч­ният живот, новият живот, включва всичко в себе си. Всички религии водят до вратата на космическото съзна­ние! Всички вярвания, с ко­ито досега сме били облечени, ще останат настрана. Ка­зано е в Писанието: “Ние няма да умрем, но ще се изменим”. Това подразбира, че като влезем в космическото съзнание, ще се обле­чем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, но­вите вярвания, с които нашето сърце, на­шият ум и нашият дух ще се облекат. Щом се облечем с тия нови дрехи, тогава ще бъдем братя в пълния смисъл на думата и ще се поз­наем. Можеш да имаш брат само в живота на космическото съзнание. (м.стр.23-24)
Готовите души за нов живот трябва да влязат в космическото съзнание, за да от­во­рят място за другите. Този е пътят, по който ще дойде спасението на човечест­вото. (м.стр.24)
Сега гледаш някой, върви отчаян и за­мис­лен. Какво се е замислил? – “Мисля как да изка­рам прехраната си...” - Значи, самосъз­нанието решава въпроса за прехраната, а космичес­кото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога. Разрешим ли този въпрос, любовта ще донесе своето изоби­лие, от което ние ще се храним. Тогава ця­лата Земя ще се превърне в райска градина, в която ще има работа за всички. Кой как­вито дарби или възможности има, ще се про­яви(м.стр.24)
Вие не вярвате в настоящето, а вяр­вате в бъдещето, което носи смърт. Не, в настоя­щето ще вярвате! Ще вярвате в Отца си, както Синът вярва в него и приема Неговия живот. Щом вярвате в Отца си, и той ще жи­вее във вас. Всеки, който живее в космичес­кото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкоснове­ние с Бога. Най-малкото докосване до съзна­нието на Бога донася такава радост за ду­шата, за която Павел казва: “Щастието, ко­ето ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят!” Само по този начин животът ни ще бъде песен и музика. Мисълта ни ще бъде като Божията мисъл, чувствата ни - като Божиите чувс­тва и действията ни - като действията на Бога. Вземем ли перото, от него ще се изли­ват велики, свещени мисли - и който про­чете написаното, ще каже: бла­гословена да бъде ръката, която е написала тези слова! Благословена да бъде устата, ко­ято е из­рекла тези слова!” Питам: този жи­вот няма ли смисъл? (м.стр.24-25)
Казвам: досега вие сте имали само пред­чувствие за това велико съзнание. Пожела­вам на всинца ви да преживеете поне един такъв ден! Ако не можете цял ден, поне за 1 час или за 1 минута, или най-малкото за 1 секунда да имате съприкосновение с Божес­твеното Съз­нание! Този кратък момент ще донесе блага на душата ви за хиляди години. Незабравим момент е той! Велико събитие за целия Кос­мос е да се приближи Бог до ня­коя душа! Всички същества - и висши, и нисши - ще отправят всичкото си внимание към тази душа и ще я питат: “Какво ти каза Господ?” Този е най-тържественият ден в живота на душата! И богове, и ангели, и светии - всички ще се за­интересуват от нея. Всяко докосване на Бога до една душа означава откриване на нов, велик свят. Този човек може вече да каже: “Аз живея в Божи­ята Любов. Дишам светлината на Бо­жията Мъдрост. Движа се във великата Божия Ис­тина, която носи свобода и простор за ду­шите, като раздавам всичко, което Бог ми е дал. Човекът на Истината разполага с неиз­черпаемо богатство. Той живее в изобили­ето на Божията Любов. (м.стр.25)
Пак ви пожелавам да преживеете този ве­лик и славен момент, който представлява ид­ването на вашия възлюбен. Дойде ли този мо­мент, всичко старо, всичко преходно ще се обезсмисли. Този момент може да бъде още днес, в настоящето, в което се дви­жите и жи­веете. Само този момент е в сила да смекчи човека, да измени лицето му и да го облаго­роди. Влезете ли в живота на космическото съзнание, всяка лъжа, всяка неправда ще из­чезне от вас. (м.стр.25-16)
Когато влязат в космическото съзна­ние, [хората] ще отворят широко вратата си за своя приятел - с братска усмивка, със светъл ум и с чисто сърце. Какъв по-хубав прием от този може да очаквате? Няма по-хубаво нещо от това, да разполага човек с вътрешен мир и доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсякъде Божията Лю­бов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Няма по-добри условия за работа от този живот! (м.стр.26)
И тъй, пожелавам на всички да преживе­ете момента на съприкосновение с Бога, който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на но­вия живот - живота на Божественото, на космическото съзнание! (м.стр.26)

***
            И така, за любителите и майсторите в областта на звездомъдрието тук се прилага синастрията между небоми­говете на беседата на Учителя “Влизане” от 2.01.1927 г. и беседата Му като Елма на 18.03.2009 г. – и от двете позиции. Може да считате това за поредното домашно упражнение. От пръв поглед е ясно, че Уран е направил почти пълен цикъл по зодиака и в случая позициите му по синастрия са в дейст­ващ съвпад. Може да проверите кои беседи на Учителя са изне­сени точно по времето, когато тогавашният Уран е бил в същия градус и минута като сегашния. Може да се намерят още закономерности и по други аспекти. Може да се съобрази какво се е случило в Школата и света при първата Уранова революция след раждането на Учителя като Петър Дънов на Земята и какво ще се случи при втората – времето, когато Той пак ще отвори Школата в Кавказ. Това е точно по вре­мето, когато е предсказал. При всички случаи, Урановата ре­волюция дава нов период на проява на Учителя и Школата, нови методи за космически пътешествия на Възлюбените и на Ятата Му.
            По метода на фреквентните речници и програми и други статистически методи на сравнителната астролингвистика може да се изчислят процентите на закономерност в корелацията Слово – Космос в даден момент. Още Георги Радев и астролозите около него са забелязали специфичния реч­ник и тематика на Учителя при повтарящи се астрологични положения.


Синастриите на рождените ни дати с беседите на Учи­теля, из­насяни при същото или близко положение на Слън­цето (а и на всяка планета), като е в личния ни небомиг, ни посочват тия Негови лекции и беседи, които крият уникални ключове за всеки от нас поотделно. В Excell” трима приятели правят зодиакален списък на беседите според астрологичес­ките им позиции, по които всеки ще може да открие кои бе­седи са лично за него. Те трябва да се прецизират и по рек­тасцензии, и по всички домови системи. Досегашните срав­нения дават смайващи резултати.
19.3.2009 г. 12:51:11

Кореспонденцията по принцип е предвидена за допълнителните томове, но когато става дума за опита "Сириус", както и в някои други случаи, тя се включва и тук. Както вече е обяснено, Словото трябва периодично да се "разрежда" с картини и с други текстове, не само за да се реализира хоровият, оркестралния принцип на Бя­лата ложа, но и за да можем да издържим на вибрациите:

Пръв положителен отзив на западен човек за превода на английски на новия текст на паневритмията, направен също от участник №1 миналата година. Всички останали мълчат благородно или се изказват снизходително, затова тестът не бе довършен поради мисълта на преводача, че е напълно несполучлив. А ето, тази непозната Дени казва нещо друго. Думите и ще станат причина преводът за бъде завършен. Това писмо от Америка може да е още един от ефектите на влиянието Уран-Сириус в момента:

Love, Denni
----- Original Message -----
From: "Ardella Nathanael" <ardella22@yahoo.com>
To: "Denni Schabel" <dennah@comcast.net>
Sent: Wednesday, March 18, 2009 9:46:01 PM GMT -08:00 US/Canada Pacific
Subject: G's lyrics for the PanEuRhythmy
On Wed, 3/18/09, dennah@comcast.net <dennah@comcast.net> wrote:
From: dennah@comcast.net <dennah@comcast.net>
Subject: Re: G's lyrics for the PanEuRhythmy
To: "Ardella Nathanael" <ardella22@yahoo.com>
Date: Wednesday, March 18, 2009, 11:30 PM
Wow Ardella! Thank you. I am very moved. I can feel a deeper level of interpretation and I really love it. Looking forward being with the new vibration of the words and the music.

Участник Т.В.

Петък, 2009, Март 20 02:26:07 EET
ЛЕГЕНДА ЗА ЛУДОСТТА И ЛЮБОВТА 

            В тази легенда се разказва, че веднъж се събрали на едно място на Земята всички чувства и качества на хо­рата. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предло­жила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА на­дигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попи­тало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и за­почвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме мо­ето място за да се продължи иг­рата."
            ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, пос­ледван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така ве­село, че нак­рая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно... две... три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убе­жище за СВОБОДАТА. Така че най-нак­рая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... (забравих къде се скрила!)... но това не е толкова важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999, ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена ре­шила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, къ­дето била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувст­вала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естест­вено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ ня­мало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.
            От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океа­ните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на крие­ница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на вър­ховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва кло­ните на храста, но из­веднъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били нара­нили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извине­ние, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!

Участник от Англия

Петък, 2009, Март 20 23:03:39 EET
            Това е толкова хубаво, че чак ми се доплака! Изкуша­вам се да го преведа на английски и да го разпространя­вам. Има ли авторски права?

Участник Д.К.

Петък, 2009, Март 20 10:59:38 EET

            Здравей, Приятелче!
            Тук, в Афганистан, се възвърна с пълна сила моята стара любов към минерологията. Тази страна е пълна с какви ли не камъни. Препрочитам вече за n-ти път "Колоните на Новия Йерусалим". В пощата ти в абв съм ти качил една уни­кална книга за камъните "The magic and science of jewels and stones". Хвърли и един поглед. Оказва се, че винаги където в древ­ните книги се пише за сапфир, се е имало предвид камъка ла­пис лазули, с които е пълен Афганистан. Сапфира древните са наричали Hyascinth. Това между другото е и латинското име на Зюмбюла. Пиши ми какъв камък искаш да ти взема оттук. Прегръщам те!

Участник К.И.


Събота, 2009, Март 21 21:25:06 EET
             Картината ти е с голяма сила... Аз лично изпитах действието на само една от страните и [за менебеше разрушително. Стреснах се и на другия ден я похлупих и си казах, че повече няма да я ползвам [за мене. Но аз съм я направила за тебе и при теб ще има голяма положителна сила]. Кажи как да ти я дам, за да ти помогне за здравето ти.
            Желая ти бързо подобряване.

Участник Н.

Събота, 2009, Март 21 EET
            При мен болките престанаха, вярвам че е от картината ти.

Участник К.И.

Неделя, 2009, Март 22 19:20:53 EET
            В картината ти са вградени 1400 молитви, всичките 150 псалми от новия модел (новопсалмите); нови, несвалени още формули, 4 сияния от паневритмията, 12 кода на светли пришълци от Плеядите и много други неща ....
            За първи път относно твоята картина ми се дава та­кава информация! Досега не съм знаела, че като ги рисувам, всъщност закодирам в тях такива неща.
            Утре ще ти пиша повече.
            Знам, че тази година твоят небесен рожден ден ще бъде на 25 март - на празника благовещение.

Участник В.М.
18.03.2009, Netlog
            Здравей, N! Познавам те задочно от преди много години, след като Николай от Пловдив ми даде да чета холизации. Оттогава все му се моля да ме запознае с теб. Явно сега дойде този момент. Приказките за цветята, планетите и още други удивителни послания стоят до днес сред най-ценните ми книжа. С чиста съвест мога да кажа, че от твоето влияние ми дойде и музата да напиша "свои" приказки.
            В заключение ще споделя, че малко са нещата, които като съм чела, толкова много са ме карали да се вълнувам, както това писано слово!

18.03.2009
            Скъпи N, ставам рано сутринта, а в главата ми звучи името ти и то така силно, че почти неусетно се намирам до компютъра, за да видя наистина ли си ми писал. Това неприсъщо за мен действие в ранните части на деня се увенча с радост и удовлетворение. Отново ще се наслаждавам на осиянията от Елма, този път в пълния им вид. Но ме зашемети и това за Сириус, защото 92-93 година имах връзка с тази планета и доста неща написах. Даже си мислех, че идвам от там, но мисля че не е така. Радвам се, че открих още един приятел по пътя! С усмивка: В.

26.03.2009
            Здравей N! Иска ми се да ти разкажа един сън, макар и отдавна сънуван, но преди два-три дни дойде отново толкова ярко и силно, вероятно заради това, че бе премесен в съзна­нието ми с твоята същност. Сънувам висок водопад, идващ от небето. До него стои човек с исполински размери. Запъ­тила съм се да пия вода от този източник и само една 40-50см оградка ме дели от водата и колоса. Тъкмо да прескоча малкото и смешно препятствие, човекът ми предложи да ми налее вода самият той. Реших "Защо не!". Той ми наля, пих, а след това разбрах, че съм жадна. Отведнъж пред очите ми в редица се занизаха съд след съд, в най разнообразни форми и големина, всичките пълни с вода, но аз колкото повече пиех, все по-жадна ходех. Та онзи ден се замислих за теб, за цялата тази истинна информация, която свеждаш до нас, как все пия и пия и от твоя съд бистра вода, пия и от други и те приели част от Божественото откровение, но жаждата ми да пия директно от Източника си остана като дълбоко и съкровено желание! Извини ме, ако съм те оттегчила.
            С обич в сърцето си към теб: В.

Участник С.П.

28.3.2009 г. 11:23:18
            Цялата ни представа за света е обърнат огледален об­раз! Хайде нека за момент си представим, какво представлява една "РАЙСКА ГРАДИНА"?! Според мен "Райската Градина" е един необикновен оазис всред пустинята - където всичко е в изобилие и е достъпно за всички. Сега, ако вземем и населим една "Райска Градина" със земни човеци - колко време би оста­нала тя "Райска Градина" според вас? И все пак аз вярвам, че тази "Райска Градина" би останала по-дълго време "Райска Градина", ако я населим с "праведни бедни човеци", отколкото с "богати земни човеци"... Защо ли? Защото "праведният бе­ден човек" е този, който се стреми да се задоволява с малко. Той е от онази порода земни хора, за които се отнася мъд­ростта: "Яде за да живее!", тоест един такъв човек прекарва целият си живот в преклонение към целокупния Божи свят и е толкова прехласнат от неговите чудеса, че даже забравя да яде и да пие. Докато ако населим една "Райска Градина" с "бо­гати земни човеци, във всичките Божии богатства те ще ви­дят само непресъхващи извори на богатство, което само тях чака да го убият и обсебят. Представете си, ако видят една девствена гора, те ще видят само дървения материал в нея (парите) и ще й се нахвърлят с мотрните резачки и булдозери, за да я набичат на дървен материал по-бързо от другите, за да приберат възможно повече дървен материал в своите соб­ствени складове и така да я приватизират само за себе си. Подобна ще е картината за водата, за плодовете, за природ­ните красоти и всичко останало... За отрицателно време всичко ще стане ЕДИНСТВЕНО ТЯХНО!!! Какво ще остане от една "Райска Градина" след като минат от там ИНЦИАТИВНИТЕ земни хора? Ще остане една "адска картина" - каквато е на път да стане Земята! И после всички ще ми со­чат за пример - "богатите земни хора" понеже те били ИНЦИАТИВНИТЕ, а всички "праведни бедни хора" били "възду­хари" и "неадекватни"!

Участник В.М.

29/03/2009 9:31:05 PM
            Скъпи приятелю, днес през целия ден ми звучеше "Инла­ния". Нямах възможност да се добера до компютъра, за да се уверя дали наистина си ми отговорил. Особено ми оттекваше в ушите това име. Имах чувство, че съм в едно чисто прост­ранство, без допълнителни шумове, където всеки звук про­тича кристално и ясно. Думата идеше отдалеч и се вливаше в цялата ми същност. Много интересно усещане! Ако не съм прекалено натрапчива за теб, бих искала да ти разкажа как те видях в пространството първия път, когато ми отговори на писмото до теб. С любящо излъчване към теб: Весела

29.03.2009 21:21:40‘
            Четях в момента "мисия в Инфрания" и си правех някои рав­носметки за мен самата. В общи линии недобри, но както и да е. Та онази сутрин, когато в главата ми кънтеше "Григо­рий" и то така призоваващо, че чак се чудех дали наистина си ми пи­сал или е плод на развинтено въображение, в последст­вие се уверих и щастливо успокоена, че не съм луда, тръгнах на ра­бота. Обаче по пътя все още бях на твоята вълна и сама не се усетих, когато изведнъж те виждам в пространството, сякаш в някакво паралелно измерение. Ти се намираше в нещо като оборудвано със всевъзможна техника помещение. Знаех, че си инжинер. Излъчването на цялата тази техника имаше ароматен код, който навлизаше в носа ми и свидетелстваше за истинност. Ти бе с черна, малко по-рошава коса и по-млад. Усмихнат. Съзнавах,че ръководиш там нещо, но какво не знам. Сърцето ми щеше да се пръсне от това видение, тьй като отдавна не бе ми се случвало толкова ярко виждане и дори и миризмите да усетя. Единственото в заключение, което бих казала, че вероятно имаш някакво паралелно физическо при­съствие на реален обект. Моля те, Григорий, за снисхожде­ние, ако съм написала купчина глупости. И да не отговориш, аз ще си знам отговора! Продължавам да чета: С обич към теб - Весела. Имам подобно преживяване и за мен, но за това по-нататък, ако въобще позволиш да продължим напред!

Участник В.А.

30/03/2009 11:20 PM
            Благодаря ти! Когато получиш одобрение от един човек, който е създал на най-новата форма на приемане на Слово от Всемира, разбираш, че си е заслужавало да отдадеш от себе си толкова енергия през годините, когато Словото е било личен приоритет. Малко хора ще разберат неговия под­текст. Но може би ще дойде време, когато съзнанията ще бъдат по-отворени за тайните на Вселената. Благодаря ти! В.

30/03/2009 11:36:50 PM
            Искам, драгоценни приятелю, да ти споделя нещо. Моят учи­тел от Русия миналата година ми изпрати по коледа, по друг мой приятел, 2 играчки за елха - едно златно сърце и кубче, облечено като подарък. Чиста символика на пръв пог­лед, но през тази година имам чувството, че станах извор на най-чистата любов. Даровете не спират вече трети месец. Ти се появи и ако щеш вярвай, ликувах, защото те търсех толкова години - та не е ли награда Човекът, написал най-удивител­ните приказки, които някога съм чела? Когато ми отговори по-предния път, като се отвори в душата ми един голям от­вор, все едно тръба започна да прелива, да прелива към теб - толкова прекрасно и красиво чувство, че дълго време вибри­рах на тази вълна. Вероятно дораснах, за да ми обърнеш вни­мание. Искам да ти разказвам още куп неща, но явно с времето ще става - полека лека. Що се отнася до рож­дената ми дата - 6.01.61г в гр. Пловдив. Родена съм с името Лора, но съм дадена за осиновяване при сегашните ми роди­тели с името, което знаеш. Рождената ми майка казва, че ме е родила сутринта - около 6-7 часа, но не помни много. Още веднъж ти благодаря, че ме дари с вниманието си. Духът ми отдавна чакаше този момент. С обич, о-сияна от теб: Ло-Ра /Весела/

30.03.2009 В
            Тъй като обичаш звездите, ще ти разкажа един сън. В един град с улици и къщи, направени от едър камък, вървя аз - сла­бичък и симпатичен мъж, с побелели дълги коси и немного дълга брада. Облеклото ми е интересно - сиви прилепнали по краката подобно на чорапогащник панталани и окончаващи от хълбоците нагоре с буфан кройка. Смешничко за сегашно време, но така изглеждах там. Вървях с човек, на когото обяснявах нещо, като след всяко обяснение сочех небето. Най- накрая ми се удаде да видя какво толкова показвах: в небесата се бяха събрали удивителен брой галактики, всяка със своята форма и размер - потресаваща гледка, грандиозна и зашеме­тяваща. В главата ми звучеше "галактическо струпване", ко­ето в действителност не ми е познато. Всяка една галактика идваше пред мен на преден план и от едно място се премест­ваше с плавно движение на друго, като менеше формата си. Голямо разнообразие видях. После се чувам да казвам на чо­века до мен класическата фраза: "Каквото е на Небето, такова е и на Земята", а после допълних: "Всяко преместване в галак­тиката води да промяна в съдбата на човека". Беше красив сън, един от многото ми небесни сънища, където съм виждала и танцът на звездите, и как ликуват, когато си допринесъл с нещо за другите. В съня си бях звездоброец - това звучеше в главата ми. Сега не ги броя, а ги съзерцавам и харесвам хора, които ги разбират - като теб......

Сряда, 2009, Април 1 12:26:41 EEST Весела Мантева – Гр.
            Ще запълня обедната си почивка с разказ на сън. Така ще за­пълня времето си с теб. Не че не съм постоянно с теб! Това е едно толкова възвишено състояние на Духа, че го по­желавам на всеки, който не е ходил на седмото небе /а може би и по-нагоре, ти ще кажеш - изследователят на небесата/. И така: Пред очите ми в съня стои една същност с бяла качулка на главата, в бяло облечен и надолу, като не виждах нищо зад облеклото, дори и очите на този, който се крие зад този ка­муфлаж. Само прозирам със сърцето си, че е отвратителен, страшен и злобен. Той изпраща срещу мен огромен камък, ле­тящ със свръхскорост и имах усещането, че улучвайки ме, ще ме направи на пух и прах. В този момент аз, тази която до този миг не съм вярвала в Христос и която винаги съм смя­тала, че е измислен персонаж в Библията, отведнъж събрах двете си длани като за молитва и казах: "Ти не можеш да ме унищожиш, защото вярата ми в Христос е велика, даже ето, аз го виждам". Тогава с показалеца на дясната си ръка посочих към абсолютно синьото небе във височина. Този, за когото го­ворех, Григорий, то бе невероятно красив, брилянтно-сребърно сияещ облак светлина, по който онемях от възторг. Вглеждах се да видя очи, нос и други подробности, но уви, освен прекрас­ния облак радостна светлина, нищо друго не забелязах. Тогава обърнах поглед към гадното създание и видях, че камъкът ле­теше в обратната посока към този, който го бе изпра­тил. Сънувала съм този сън към 1989-90 година, но остана оп­ределящ за посоката ми в живота завинаги. Винаги се вълну­вам, когато го разказвам, защото до ден днешен смятам, че това е самата Истина, така както смятам за истина всичко, което съм чела от тебе! Вярвам ти и те обичам! Весела.

01/04/2009 8:50:25 PM
             Кристално-синтезна приказка за Зелената Богиня или Aut of the green. Тя бе зелена, по-точно искрящо зелена, благо­даре­ние на овалните със смарагдов цвят елементи, от които бе съставена. Можеше да се каже, че е зелена, но като се вгле­даш, ще видиш, че цветът прелива в отделни участъци от тялото й в синьо – ту морско, ту по-небесно, но основно сия­нието й бе като на огряна от сутрешното слънце трева.
            Сред хората Богинята изглеждаше като обикновен чо­век. Но всеки, който се докоснеше до нейната същност, усе­щаше притегателната й сила, чар и омагьосващ поглед. Пос­лед­ният, обагрен в лъчисто-зелено, единствено изказваше не­зем­ната й природа. Един ден изумруденото момиче се влюби и то не в кой да е, а в ......Слънцето. Сутрин, отваряйки очите си, се втурваше да го поздрави. Два лъча струяща любовна свет­лина се отправяха към небесното светило и носеха със себе си посланието за обич и себеотдание, а после обратно прие­маха слънчевия salut и грейваха с още по-омайното излъч­ване на зеления цвят. И така – всеки ден. Зарядът, с който я за­реждаше Слънцето, я правеше все по-лъчиста и озаряваща, а очите й – още по-светло-изумрудено зелени... до момента, когато човешката й плът не издържа на огнената Любов, взриви се и ...се разпадна. Остана зеленото – един плавно дви­жещ се облак смарагдова светлина. Земята и тялото вече не пречеха на освободената от плът Богиня и тя пое към Слън­цето........ Пътят? Тя си го знаеше. Минаваше през звездите, едни по-малко светими, други – ярки като слънца. Но тя всички ги обичаше, а това много й помагаше, влизайки в тях­ното поле, за да може да се обмени с уникалния им излъчващ фон и постепенно да се променя и преобразява като строеж и цвят. Една звезда й подари жълто пухено светещо топче от своята бляскава мантия, която Богинята разтегна като лъч светлина и го прекара през красивото си ефирно тяло. Лъчът се разнесе в зеленото и то стана още по-светло. Друга звезда свали розов кристал от плазмената си корона и я вгради с лю­бов в сърцето на зеления облак. Розовият флуид плъзна по невидимите каналчета на фееричното зелено и му придаде нежност и мекота. Трета звезда, запленена от приближава­щия се към нея цветен обект, изригна червен фонтан от въз­хищение и го вля в обогатеното облаче, като му дари чувст­веност и страст. Следваха: синьо мечтание, лилаво озарение, виолетово вдъхновение, сребриста чистота, златно благо­родство. Безброй бяха звездите, които дадоха от себе си на Обичащата ги Богиня. От всички тя получаваше по един скъ­поценен дар, който намираше място в нея и се оформяше като характерен елемент... Докато след време тя се пог­ледна и...онемя. Това, с което се бе познала в изначалието си на Зе­мята, го нямаше. Зеленото бе така прелято и прето­пено в целия спектър на светлината, че тя разбра, че вече не е съ­щата. Първоначалните зелено-сини частици от тялото й бяха станали с формата на многостенни диаманти, в който не липсваше цвят от спектъра. Аморфният облак бе станал една красива светлоструйна сфера с безброй съставни крис­талчета. Сега Богинята осъзна своята значимост, събира­телна стойност от всички дарове от срещнатите по Пътя, които бяха оставили своя отличителен знак върху нея. Раз­бра, че самата тя бе станала Знак – за сила, светимост, ареал на излъчване. Приближи се до Слънцето, зае място до едната му страна и засия – не като Сателит, а като Звезда, достатъчно ярка и интензивна, за да отдаде мощната си подкрепа на огненото светило, което от своя страна изригна с още по-голям и по-наситен ореол........... естествено, до изг­рявянето на следващата преобразена Звезда, когато мощта му щеше да се утрои. Мина време. Много звездички минаха по пътя на Зелената Богиня. Всяка една от тях се подреждаше около любимото си Слънце, като вграждаха част от него в себе си. Постепенно оформиха Небесен Каркас, фигура, която полека лека се попълваше и уплътняваше с още новодошли. Накрая в пространството блесна огромна Петолъчна Звезда или по-точно Звездо-Човек. P.S. Променената до неузнавае­мост Богиня–Звездичка още си стои там – на рамото на НЕ­Ограничния Звездочовек и отвреме навреме се оглежда за нови звезди, всяка от която по някакъв вътрешен механизъм откриваше своето местенце по необятната конструк­ция. Петолъчката полека се полюшваше от присъединяването на НЕОзвездичките и дълго след това вълнообразно извиваше звездните си удове. От лекото плавно движение нашата геро­иня заспа. Сънува сън: Звездочовекът разтърси тяло и се раз­сипа като звездопад от небето. Тя и още много звезди по­падна на Земята. Видя се в тялото на усмихнато момиче с изумрудени очи и слънчево-зелено излъчване на Богиня, но за последното никой не знаеше, само тя самата и Този, който я харесваше – не само като цвят........

Петък, 2009, Април 3 07:37:20 EEST
            Ето ти още една приказка, Григорий. Четеш втория вариант на тази приказка, а първият ми е на домашния компютър - ще ти го пратя другата седмица! Приятно четене.
Ин­дигово жълта, симфонично златна, "ветроустойчива" приказка. Всички те дойдоха от индиговата сфера на Духа. Бяха създания на чистия, аналитичен и блестящ Разум и като та­кива се явиха на Земята, за да дадат на хората това, с ко­ето бяха одарени – разумност, логика, интелект. Красиви, с горда осанка и лице, одухотворено от кристална мисъл, тези пред­ставители на тъмносиньо-мастиленото излъчване бяха за­ели по предварителен план почти всички възлови управлен­ски места в обществото. От най-високия пост на глава на цял народ, през висш духовен водач, до вождове на племена или ръ­ководители и изразители на интереси на група хора. Речта им се лееше като бистър поток и леко се вместваше в несъ­вършените умствени структури на човешкия мозък. Реки от индигово просветление течаха по невидимите канали, раз­чиствайки и дооформяйки възможностите за по-ново мислене и развитието на по-добри аналитични и синтезни способ­ности. Пратениците на интелектуалната сфера не бяха предпазени в общуването си от снижаване на дадения им по­тенциал, но в тежките условия на посредственост и смаз­ваща действителност, менталната опаковка на повечето се замърси и нямаше тази интензивност и сила на индиговия лъч.
Един от тях успя да се съхрани. Познаваха го като „Ра­зумния”. Всяка вечер този мъж заставаше с лице към залеза на Слънцето и потъваше в молитва. Мисълта Му мигновено по­литаше към Отеца с молба да поддържа ума Му светъл и чист, да не се отваря врата към скверност и лъжа. Молит­вите Му се издигаха като виещи се спирали от магнетично-енергийна словесност и после се завихряха фуниевидно, преди острият край да се влее в ухото на Слушащия всичко и Все­виждащия в БЕЗпредела. Дните идваха и си отиваха. Думите всяка вечер се повтаряха, потретваха.......изтъркваха, изли­няваха от употреба. Един ден Разумният Мъж отведнъж осъзна, че нещо страшно много Му липсва - индиговото едно­образие Го съсипва. Мислите летяха както преди към Създа­теля, но бяха като бедни дрипи върху красиво тяло. Нямаш ОГЪН, ЖАР, за да подпали вибрацията на отправения Зов! Усети, че не иска да продължи програмираното си поведение в кухи дела и спуснато Слово и ... наведе глава. Смири се. За първи път заплака отчайващо и горчиво – непривично за гор­дата Му същност. Искаше да разчупи съдбовното клише, ко­ето Го бе хванало в тежките си окови и Го бе осъдило на оп­ределена служба и предопределен ред. Пожела част от даре­ния Му Разум да се спусне в сърцето като Три-Ум-фираща мъдрост. В гърдите Му се надигна Молитва – необичайна и искрена, не към Отеца-Създател, а към Вечния Творящ Дух. В пространството се изписаха сребърни букви нанизани в ис­крящи думи. Колкото по-интензивно ставаше спонтанното из­лияние, толкова по-блестящи ставаха изреченията в ефира. Потокът на словото отново се ускори във виещ се венец и ... стигна ИЗВОРА... Този път не получи Отговор... но чу глас, не Онзи, който всяка вечер Го съветваше и подкрепяше, по­казваше Му следващия ход, а глас на пеещо момиче – сър­дечно, слънчево-златно звучене. Глас на живот, на радост, топлина, вълнение. Звуците отекнаха дълбоко в Сърцето на Мъжа и сякаш отвориха Път – дълъг и свързващ неизброди­мите дебри на Разума с уязвимите и чувствени пластове на Сърцето. Взе моментално интуитивно решение да проследи слънчевия Лъч на гласа и да му се отдаде ЦЯЛ – с Дух, Тяло и Душа. Гмурна се в пространствения звук, навлезе в информа­ционния му коридор и стигна до притежателката му – сла­бичко, прекрасно момиче, пеещо на сцената с извираща от дълбините на същността й Любов. Той приседна сред публи­ката... А сетне след изпълнението й поднесе цвете – тъмно­синьо-лилав ирис, вързан със златна панделка, заедно с искре­ното Си обожание и предана Любов. Дни наред сливаше Ра­зумният Мъж индигото на Разума си със слънчевата Душа на любещото момиче. Паралелно с телата им над тях 2 сфери – мастилено синя и жълто златна се преливаха една в друга с флуидни потоци и оформяха необикновено красиви фигури и съчетания. Всяка фигурка се откъсваше в отделна сферичка от двата цвята и полетяваше като лилаво-жълта птица в ефира. В пространството зазвуча симфония – индигово златна, също като небето преди залез Слънце и също като Огненото светило, дало част от Себе Си в златото на оре­ола около главата на пеещото момиче. Но защо ми се струва, че виждам в тази двуцветна симфония и розово. Дали не са розовите любящи облачета около Слънцето, предвещаващи Вятър? Може би – Вятърът на промяната!!!

4.4.2009 г. 21:00:18 EEST В – Г.
            СРЕЩАТА Хората, живеещи на една планета, отдале­чена от нашата на милиони светлинни години, станаха сви­детели на една необикновена среща. Разбира се, това бе от­давна и само преданията са останали в паметта на тамош­ните жители, но какво се случи тогава, аз мога да ви разкажа, защото бях там... Един ден, също като днешния, се случи нещо, което никога не бе ставало до този момент: Слънцето и Луната изгряха на хоризонта едновременно. Слънчевият диск си тръгна по своя път бавно, с отмерен във времето ри­тъм, който никога и за нищо досега не бе смущаван. Пък и за къде да бърза, след като милиони години бе утъпквало своята те­ритория и нищо до настоящия момент не бе възбуждало съз­нанието му. Изгрев-залез, зенит-надир, все едно и също пов­таряне в дълговечния му живот, докато не видя в този ден Луната – по-ярка и по-блестяща от всеки друг път. Тя леко плъзгаше сребърното си тяло в променената посока, която отдалече се виждаше, че води единствено към Слънцето. И макар, че то не се вглеждаше напред, защото пътят му бе програмиран и не включваше отклонение дори и на градус встрани, нещо особено силно го притегли напред като маг­нит и го привлече по нещо неопределимо, което не осъзна­ваше, но се стремеше да срещне. А Луната – тя просто бе ослепена от светлия ден, в който реши да се впусне, изме­няйки на предопределената си съдба да бъде другото Слънце в нощта. Омръзна й да свети в черните нощи, да чака с часове и да брои минутите, когато ще отстъпи поста на оранже­вото кълбо и отегчена от еднообразието, да се оттегля за дневния си сън. Ето, сега е моментът да направи съдбоноснен опит и да наруши реда на Създателя и да тръгне по Път, който тя би желала. И Както се предвижваше, обърнала посо­ката и скъсала за винаги с утвърдената пътека, пред очите й лумна светлина, отчайващо силна, нетърпимо огнена. Дъхът й спря, задушаван от пулсиращата енергия. Тялото й се сгърчи в спазъм от контакта с огнедишащото кълбо, което от своя страна се почувства добре от непредвидимата среща, защото за миг изля в Луната огромния си енергиен потенциал, който с години бе натрупвал в мощото си лоно. Несъмнено Слънцето бе раздавало винаги от необятната си сила на много небесни тела, както и на съществата, живеещи на тях, но това бе друго. Обменът, който стана между Слън­цето и Луната обнови и двамата. Живителни потоци поте­коха и в двете кълба, а душите им се задъхаха от удвоената сила. И стана чудо – на най-високата точка от небесния ефир вече светеше не едно Слънце, а цели две, огрели света с пла­мъка на любовната си светлина. Хората обезумяха. Ами ако се сблъскат и отломъците от обединената Любов се изсипят върху главите им? Ето го вероятно краят на света, дойде Апокалипсисът! Но какъв Апокалипсис, скъпи деца, ще има, ако две души и два големи Духа се любят? От този ден Слънцето и Луната над тази планета тръгнаха заедно в една орбита. Твърде силна бе прегръдката им и много силна Любовта им, за да се отделят един от друг и отново сами да изпълняват дълга си към тяхната си звездна система. А после? После за­ради непредвидения обрат се наложи да бъдат включени в космическото движение на друго място, защото така обеди­нени и така силни щяха да изгорят с огъня на чувствата си най близките планети. На тяхно място дойде ново Слънце, младо и ослепително ярко, а за двойник през нощта - друга бледолика Луна, красива и превзета, горда и високомерна, за да не може да обърне внимание и оцени силата на огнения си събрат – Слънцето! Е, ако вие, деца, решите да се отклоните от «правия» път, не правете като Слънцето – то никога не ще помръдне от избраната си съдба. Последвайте Луната, тя ще ви подшушне какво да направите! Просто я помолете!

Неделя, 2009, Април 5 08:09:12 EEST
            Добро утро, Слънце по светлия Път! Заминавам за Де­вин /Дева/ тази сутрин, така че във връзка с името искам да ти разкажа един сън. Сънувам, че рисувам риба на едно рису­вателно листче. След контурите нанасям със синьо и червено орнаментика - изключително красива, а после леко с пръст ги позамазвам, за да се прелеят и да стане нюансирано. След това рисувам същата риба, само че гледаща в обратна посока /като зодия риби/. Опивам се от тази прелест, още повече и от учудването, че мога да рисувам такива хубави неща. Пог­леднах "произведението си на изкуството" и изведнъж реших, че би трябвало да погледна рисунката от друг ъгъл и преоб­ръщам на 90 градуса листа и какво да видя: Листът с рибите се премести в пространството и отлетя на отсрещната стена, която се оказа част от стените на голям храм. Там се вгради и аз я погледнах поновому. Вече ги нямаше рибите, а на тяхно място блестеше в пълния си блясък подобно на слънце Огнена Дева - триизмерна, без лице и фигура, просто свет­лина - слънчева, ослепителна.Това е за днес с писането. Тръг­вам с твоя образ с мен към Родопите.

Вторник, 2009, Април 7 21:55:42 EEST
            Видя ли, дорогой Г., на залез слънце небето? То не можа да издържи на моите бликащи от сърцето чувства и порозовя - станя синьо-розова симфония. Ако някой можеше да чете по природните знаци и да разгадава небесните явления, щеше да се сети, че една женска душа с шепи е гребала от душата си розово багрило и е рисувало с удивителен замах своята ис­тина. Вече съм си в Пловдив, имам компютър и до­като не ми го вземат, пак ще ти пиша всяка вечер, защото като те чуя по телефона се смущавам като дете и ми се вър­зва езика. Благодаря за SMS-а, но честно, не очаквах такъв отго­вор - ти си предаде крепостта. Смятах да ме изтърпиш до­като ми мине и после да продължим делово по холизациите и приказките. Аз мога всякак, достатъчно е да ми обръщаш от­време навреме внимание. Даже щях да те попитам дали е по-добре без моите изблици, ами направо по същество, за­щото съм те чакала толкова години да ми разказваш за не­бето и цветята! Носеща те във всеки миг в себе си: Весела

Вторник, 2009, Април 7 22:50:34 EEST
            Изпращам ти една по-кратичка приказка, подобна на "Инди­гово-златната", за да те приспя, когато се завърнеш от творческите си полета уморен. Тази съм я писала за една приятелка, която има сини очи. Обичам синьото, но приказ­ката излиза отвъд синьото... Приказна реалност – реална приказка или отвъд синьото.
Живеше преди много години в ре­алността една приказка. Героите в нея бяха реални, макар и по своему приказни. Всички те бяха високи, красиви, с проз­рачни като шлифован планински кристал тела. Във вените им течеше не познатата за хората кръв, а такава, чийто със­тав бе обогатен от синя плазма, придаваща на кожата тъм­носин цвят с леко индигов оттенък. Лицата им бяха обая­телни и впечатляващи с изражението си на достойни и смели люде. В огнения им поглед всеки можеше да прочете удивите­лен интелект и безспорна безпристрастност. Казваха им «Сияйните» или «Светящите», защото в нощите излъчваха сияние, което можеше да се види като странно синьо излъч­ване в мрака. Тези хора се смесиха с червенокръвните хора и с годините потомството им се претопи и напълно придоби цвета на обикновените човеци. Оцеля само ЕДИН. Него нари­чаха „Синия Воин“. Приказката щеше да свърши със смъртта на Воина, ако той по неведом начин не бе направил скок във времето е не бе дошъл в сегашната земна реалност, за да вдъхне духа на приказността в душата на едно същес­тво. Синият Воин бе последвал зова на едно синеоко създание, което го викаше през вековете, за да споделят своя любовен импулс. Сега Воинът не изглеждаше приказен, а бе обикновен реален мъж, но това не пречеше да изглежда в очите на лю­бимата НЕОбикновен. Кръвта му, макар и червена, носеше в себе си онези небесни корпускули, които бяха основен свиде­тел за приказния му произход. Един ден, отново потопен в си­ньото на обичните очи, мъжът се почувства уловен от бли­кащата от тях енергия. Предаде се на синята магия и на­пълно се отдаде на повика й да бъде всмукан в глъбините на завладяващия й поглед. Усети се как премина като комета през цяла една вселена, която го увлече във все по-прозрачни и по-трептящи пластове, докато накрая стигна отвъд си­ньото. Там видя един пулсиращ океан, една безкрайна брилян­тна светлина с плуващи в нея ослепителни точици жи­вот. Най-сетне видя нея – онази искричка сред океана, която се бе спуснала и разгърнала през пластовете на сферите и бе станала любимата му жена. И той си измисли приказка: избра Нея и Времето, защото само така можеше от реалността да създаде приказност. Една съседна малка точица стана ням свидетел на тази история и реши да й даде гласност, като я напише, още повече, че бе влюбена в синьото – не само като цвят!

Сряда, 2009, Април 8 22:42:29 EEST
            Сънят ми е преди 8 го­дини.Тогава не работех с компю­тър. Нищо не разбирах от него, пък и смятах, че е сложен за мен.
И така: Сънувам, че съм пред монитора на компютър и така съм се увлякла, сякаш съм се сраснала с него. Имаше ня­каква притегателна връзка между нас, сякаш и той е чо­век. На монитора се нижат на дълги редици от край до край физико-математически фор­мули, изписвани и с цифри и с букви. На пръв поглед изглежда сложно, ала за мен е удоволс­твие. След първия ред изписвам втори, а след него решени­ето продължава на трети ред. Компютърът сякаш сам ми доре­шава по-нататък уравнени­ето, като дописва надолу редо­вете. От мен минимум работа, а от кибер-машината - макси­мума. Най-накрая целият екран се запълни, а задачата бе ре­шена. Тогава се обърнах към моя приятелка, която бе до мен само като дух-присъствие и за­почнах да й обяснявам как се решават уравненията. На ек­рана се появи отново ред, из­пъл­нен с цифри и букви. Самоиз­писа се вторият - малко по-тясен от предния, после третия - още по-малък и т.н. Реше­нието бе долу, изразяващо се с ня­колко знака. Общият вид на реша­ването изглеждаше на пи­рамида, обърната с острата част надолу. Погледнах отново към приятелката си и й ка­зах: Всички човешки взаимоотноше­ния се решават по мате­мати­чески път ето така, както видя на компютъра. Гриша, си­гурно има някаква истина в този сън, колкото и невероятна да изглежда, но аз не разбирам от математика.

09.04.2009 10:17:30 Г – В
            Да, сънят ти е бил архетипен, той говори за съвършено уникален модел - панацея, шперц, разковниче на взаимоотношенията. Не случайно ти е било казано, че става дума за разрешаване на човешките взаимоотношения - не на ангелските и духовните. В противен случай триъгълникът би бил нагоре с върха. Човекът, като уникално и последно творение на Бога, се илюстрира не само с пентаграма, но и с триъгълника. Обърнатите фигури не са непременно адски - това е само най-не-гативното им значение, когато не са оградени с окръжност. Обърнатият пентаграм е Жената, а с върха нагоре - Мъжът. Обърнатият триъгълник е въобще човекът на Земята. Изписването на математически знаци и формули по този начин би могло да означава послание от Мировата Душа (ясновселената) - модел за психо-социална екстраполация на взаимоотношенията. Това значи повишаване на качеството, за сметка на количеството: великата тайна на Избора по Високия Идеал. В смъртната жена или смъртното сърце има един плебейски стереотип, една досадна инерция: измежду две или повече неща никога да не избира по-възвишеното - от страх или някакви други съображения. Но при истинския, възвишения избор, от множеството постепенно се стига до единството; от многото хора - до свиване на вкуса и избора все във по-малко по количество сродни души, докато стигнем до Единствената. Най Мъдрият казва, че без среща НА ВСИЧКИ ПОЛЕТА със сродната ни душа от вечността, никой Учител не би се ангажирал да ни вземе в Школата си и на Небето. Значи - тотална концентрация във все по-малко и все по качествени, възвишени хора, докато не стигнем до Единствения. Обаче не само от дистанция! Това би било предателство. Така се реализира тайнството от Христовата молитва: "КАКТО НА НЕБЕТО, ТАКА И НА ЗЕМЯТА". Ангелите и част от хората обичат повече или почти изцяло само философията "както на Небето" - Земята не я включват. Тогава те обичат само от дистанция - нямат понятие, съвест, кураж и морал да осъществят без дистанция и именно на Земята това, което е в сърцето и душата им. Именно това за Бога е целомъдрие, девственост и висок идеал: ритмичното разширяване на дистанцията и свиването й до нула. Ако не възприемеш думите ми като нещо преднамерено, бих ти казал, че ме изненада честото ти повтаряне на това, че ти е достатъчно да обичаш само от дистанция. Може и да го казваш от скромност, от страх да не си помисля нещо лошо, но тук ти изтъквам моето и не само моето разбиране за Божесвеното: КАКТО НА НЕБЕТО, ТАКА И НА ЗЕМЯТА. Затова най-мощният принцип и формула е именно: "Христос е Човекът на ПРОЯВЕНАТА Божия любов. В разгърнат вид, и в трите свята, формулата звучи така: Христос е Човекът на ИЗЯВЕНАТА, ПРОЯВЕНАТА И ОСЪЩЕСТВЕНА Божия Любов. Да я изявявам, значи само да си го признаем и да го признаем на другия. Много хора и ангели не могат дори и това - и затуй при тях рухването и остаряването е бързо, печално. Сърцето трябва да умее да признае истината първо за себе си и пред себе си, но да може да я изрази и пред другия. Това именно значи тръгване по обърнатия триъгълник надолу - "наливане през фунията". Но да го проявим и осъществим истински - това иска реализация на архетипа докрай, стигане до самия му връх. Така вливаме цялата си същност и любов само в едно същество - онова, което ни е определено от Бога. В осиянията това е "илухимната" любов. Алохимната е "слънце и дъжд" - обичаш всички или колкото може повече неща и същества. За нея се казва, че смисълът и изворът на живота е постоянното разширяване но чувството и увеличаване броя на същест-вата, които обичаме. Елохимната любов обаче е ритмично и периодично сменяне на илухимната с алохимната, без те да са в противоречие помежду си. Тогава човек става прекрасен и безсмъртен.


Четвъртък, 2009, Април 9 12:09:51 EEST  

            Почит и благодарност към теб, Учителю по Пътя! Днес от­ново най-фините ми тела затрептяха в синхрон с Божест­ве­ното, благодарение на теб. Така беше и преди, когато че­тях боговдъхновеното ти слово, без да те познавам. Още веднъж - от сърце ти благодаря и моля смирено за прошка и снизхож­дение! С уважение към твоята невероятна същност: Весела


9.04.2009 12:26:41 Г – В

             Учителят ни, "Учителят по пътя", може да бъде само Един. Ние, дребните, не можем да бъдем наричани по този на­чин - ние сме само приятели. Тези думи на душата ти възпри­емам само като отправени към Този, от Когото идва Сло­вото. Иначе ние сме нищо.

Участник 1

28/29.04.2009

            Изключитолно живо и вълнуващо пътуване из райовете на различни висши светове. Възлизането става чрез истрел­ване по метода на тройновселенските токове и от полето на Шестата раса: чрез негови преставителки. Както знаем, там Съвършените Възлюбени се приближават непринудено, като инициаторка е жената – без замисляне и незабавно. Това става причина за мигновено сублимиране на влюбените и явяването им в света на съответната прекрасна и съвър­шена инициаторка. После пък той я води в своя свят, своята вселена. На изток това е “тантра”; в съня ми или реалното преживяване тази нощ, то няма име.

Няма коментари:

Публикуване на коментар