събота, 26 ноември 2011 г.

1245.2009.10.06 От какво умират хората

Книга 37


6.Х.145(2009)
София – Изгрев

 ОТ КАКВО УМИРАТ ХОРАТА


7:57:34ч.
Това осияние дойде по повод на един стар текст от 15.VIII.127(1991)г.: "Идеи на холизаторите за международно движение "Матриадор" – обожатели на свободната майка. Школно упражнение за изучаване на себе си и на Посвещение". Тук той няма да се помества - желаещите могат да го потърсят в осиянията хронологично, поместен е и в том 17 от книгите по 300 страници – на стр.4998.

            Ето какво казва Елма за нашето домашно упражнение от тогава. По определени причини, това е пак "назидание" - с повече критика и сарказъм (по една от кабалистичните системи, има силни Сатурнови влияния в момента). Бог е над времето и аспектите, но понякога ги използва с определена цел. Който е изморен от живота и не му се чете такова нещо, може да отиде направо накрая и да прочете светлосиния текст, където има мисли от беседите от избрани случайно и отворени напосоки 3 тома.

         - Животът е неприривен! Благословени, които си отиват млади сега – те Ме помолиха да си отидат навреме, за да можем да се съберем в Кавказ.
         Работата ви за "Матриадор" се прие с добра оценка – някои от принципите й залегнаха в много звездни човечества. Не бързайте да обнародвате децата си в разваления свят – и да има там верни и хубави неща, такива произведения чакат реда си на опашката – най-отзад. Небето вижда само светящите произведения: непризнатите, неоценените от смъртни, неприпознатите. Сам Учителят се радва и е щастлив, когато закъсняват с десетилетия и столетия да скалпират Словото Му – да го отпечатат редактирано, да го продават. Докато не е отпечатано, то радиира с грамадна сила и отива навсякъде. Колкото и да ви пришпорвам да отпечатате осиянията, то е само за да отидат до сакатите души – тия, които са болни от вторачване. И да ги отпечатите, най-болните пак няма да ги разпознаят – те са вторачени.

 Вторачване не значи само вървене по Втория Път, но и "гледане в тортà"... Признатите приживе, с изключение на хората с душа, не творят плодове, а [] Това, което пишат и свирят, говорят, произвеждат, е минало през астралните и менталните им черва и е излязло от другата страна. Даже техният организъм, който има частица от Бога, е преценил, че произвденията им са за тоалетната, защото иначе ще ги отровят и ще умрат. Те обаче клечат, напъват се, пъшкат – и раждат "велики дела", "произведения"... При това им слагат цена и ядачите на [...] ги купуват. Те се вторачват в торта, защото им мирише хубаво: човекът е известен, произвежда "бестселъри". Вече съм ви казвал какво значи "бест-селър" – селска, лунна работа. Тука от Селена няма и помен – откраднали са й само името. Те крадат всичко свято и го приписват на себе си, за да им върви стоката.

         Не тъжете за приятелите, които ходят на торището – ашрами, курсове, кандарми колкото щеш. Ако и ти се прославиш приживе и някое куче ти изяде произведението, не се радвай толкова много. Ако не се прославиш, а произведеш пари, къща, обзавеждане и пр., пак ще те надушат кучетата, понеже те рядко ядят плодове. Пасат трева, само когато са болни. И тогава някое куче ще ти се внедри на торището и ще ти лае. Ако е мило писенце – същото: ще гледаш само неговата физиономия. А хората умират, понеже гледат около себе си все едни и същи физиономии. Умират и тези, които сменят физиономиите, понеже си избират физиономи на ядачи, на смъртни. На хора и ангели, които произвеждат тор. Понеже опаковката е лъскава и […-то] им се продава, глупавите се скъсват да им стават клиенти.

         Вашите приятели, които си заминаха и ще си заминат млади, не искат да гледат повече нито едните, нито другите физиономии. В тях се задейства имунната система на душата, която произвежда рак или някоя друга опасна болест, понеже такъв човек иска да си замине. Той не иска да ядe […], да диша въздух-[…], да слуша реплики и презентации-[…].

         Пак омирисах обстановката, както ще кажат някои приятели... Добре – ще кажа и нещо положително...
         В живота има и положителни шансове. Шансонетките са по торищата или по супермаркетите с опакована тор, а хората на истинския шанс търсят друг мирис, друго ухание. Те различават парфюмите. Опакованите произведения на преуспелите шансонетки са дезодорирани и одорирани допълнително, защото има и фини носове. Той не е куче да се излага – той ще си купи […], което мирише на истински окултизъм, на истинска култура или религия. Ще си го яде и пие с наслада, понеже си го е платил, понеже лекторът или писателят е марков. Под носа му цъфтят теменужки, изникнал е здравец, силно ухае люлякът, носят се звездни легенди и послания. Той може да направи крачка в гората, но не иска. Може да не е на торището – може да е при някое истинско духовно огнище, но него го пъне да бъде там, където се събират смъртни. Смъртните са като мухи – и те обичат светлината. Дори умират в пламъка на свещта, понеже си спомнят за Божественото Начало. При такова огнище е хубаво и топло, има и други като тебе, няма да умреш от душевен и сърдечен студ. Има светии, гении на Земята, които са запалили чисти огнища и е по-добре около тях, отколкото при някоя шансонетка (Учителят неведнъж е обяснявал, че шансонетка не е само чалгаджийка, но "подобие на човек с подобие на шанс" – б.п.). Но хората с неизградени носове отиват и при торта, и при огнищата не защото се интересуват от самата Истина или искат да папкат, а защото там има шанс да ги забележат. Могат да влязат в роля – и те да обърнат очите на хората към себе си. Да получат порция възхищение, порция слава. Или да си направят бизнеса, презентацията.

         Хубавото, което очаквате да ви кажа, все се измества накрая... А то е това: отидèте при теменужката в гората! Не я късайте, за да си я сложите във ваза вкъщи – да стане "домашна". Идете и се обменете с нея – тя също има нужда от вас. Тя иска да си остане скрита, понеже говори с Бога. И като говори с Бога, й е мъчно, че вече няма туристи по планините. Туристите отдавна се движат на стада, не се отбиват сами по поляните. Те искат приключения със смъртни; или да си поддържат алъш-вериша. Като се сети обаче някой нискочел, ала òправен, че тази теменужка може да стане на парфюм, той вземе, че я откъсне, открадне – и я публикува някъде. Щом е вече известна, теменужката изведнъж става интересна... Този, който е минавал край нея и не й е обърнал внимание, понеже си е мислел за нещо друго, сега ще я прочете от край до край и ще се чуди колко била ароматна и хубава... Ти си го водил за ръка на поляната, но той след 5 минути се е дръпнал и ти е казал, че бърза. Има "задължения", "уговорки". Чакат го смъртни. Иска да слугува на смъртни и да презентира смъртни. Да презентира самия себе си по този начин, понеже около лъва и кучето се забелязва. Ако си е избрал Божествен лъв, пак добре; но ако е зелена муха, измежду две или два милиона неща пак избира торището или неговите маркови продукти. Ако би отделил поне една нощ от живота си да отиде сам на поляната с теменужки и да вдъхне силно, може да му се случи нещо, което никога не е преживявал.

 Да вдъхнеш девственост, да вдъхнеш неизвестност – това значи да усетиш дъха на теменугите. Ако останеш между тях поне една нощ в живота си, след няколко часа извезднъж може да разбереш с учудване, че си се появил в друг свят, в друга вселена. Може да възлизаш така и други нощи – ако престанеш да спрягаш познатите физиономии. Но нощта е необходима, понеже тя е царството на Селена. Тя се вселява само в души, които дишат неизвестност. Трябва да си нощем сам или с незнаен водач, който няма туристическа фирма и не му плащаш.

 Сталкерите на духа и душата знаят къде има военни мини и как да ги заобикалят. 99.99% от мините са в света – панаира на суетата. Там ти се навират все едни и същи физиономии и се отличават с едно: имат изисквания. Чакат нещо от тебе, правят те "длъжен". А сталкерът никога нищо нама да ти каже; няма и да те изпъди, ако тръгнеш след него без да му платиш. Няма да те потърси, ако не тръгнеш. Той просто си ходи сам из гората, понеже иска да диша. Има и други, които искат да дишат – и те го следват. Не разговарят по пътя, понеже има и мини със звукови устройства. Не се отклоняват от сталкера, за да не хвръкнат във въдуха. Не се спират да си свият гнездо или кочина сред мини. Полето е минирано до доста нависоко в планината, не само в градовете и курортите. Там има окултни, мистични, религиозни мини, които само чакат да ги настъпиш. Има и такива, които не търсят известност. Затова без сталкерите си загубен.
         Някои от вас от опит знаете какво се случва, когато легнеш между теменугите. То трябва да се опита, за него не може да се пише. И когато се събудиш наросен, душата на теменугите е влязла в тебе и ти сам почваш да ухаеш. Хората по улиците се обръщат след тебе и се чудят: човек ли мина? Каква е тази миризма, защо ми стана толкова хубаво? Някои от тези, които са те погледнали особено, през нощта ще бъдат с тебе по звездните поляни. Останалите ще си ходят по лекции и ще се връщат нощем при близките си.  
         Омоам!
         Дивото е диво, не е като питомното.

6.10.2009 9:21:35

             Една млада сестра дойде да ми разправя мъчнотиите си. Казвам: "Ти виждаш само мъчнотиите си, а аз виждам един бял човек до тебе – на бял кон и силно въоръжен..." Сестрата казва: "Едва се освободих от мъчнотиите си..." – Благодари на белия човек!
        Помнете: Бог е с вас! Ако майка ви и баща ви се откажат от вас, Бог няма да се откаже. Той ви е записал на дланта Си и всякога мисли за Своите деца. (Ликвидация на века`48:306, б. "Окото на Любовта" от 9.I.1938г.)

            Между учениците в една окултна школа или едно братство има опасност да се развият техните умове и сърца в едно анормално състояние и да се атрофират. По форма и съдържание нашата енергия може да е отправена към духовния свят, но целта й да е чисто материална. Следователно, ако във вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще има подхлъзване. Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания в целта, към която се стремите. Затова има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазняват. Защо? – Те идват тук да придобият знания, да станат учители, а после да им плащат... Затова проповядват те! Ако аз стана учител, за да ми плащат, целта ми е материална; ако стана учител за да имам влияние – целта ми е материална. Но ако моята цел е чиста – да се подобри животът на хората, душите им да се повдигнат за слава Божия, да оставят своите стари стремежи на заден план, - целта ми е чисто Божествена.
Един ден ще се срещнем при друга обстановка, която ще бъде 100 пъти по-добра от сегашната. Пак на Земята ще се срещнем, но тогава Земята ще претърпи едно видоизменение, едно органическо преустройство. Цялата материя ще прекристализира, всичко ще се измени. Как мислите: ще се познаваме ли тогава? – Ще се познаваме! (Беседи, обяснения и упътвания от Учителя:192, б."Правилно употребление на ума, сърцето и волята в живота" от събора в Търново, 22.VIII.1921г)

            Всеки, който мисли как да се прояви, за да има доброто мнение на хората, той няма права мисъл. Всички религиозни хора казват, че вярват в Бога и Христа, но ако подложат вярата им на изпит, няма да издържат. Някоя млада мома се ожени за богат, красив момък, и – като религиозна – казва, че е готова да се жертва за Христа... Как ще постъпи тя, ако Христос й каже да напусне мъжа си? - Тя ще каже, че Той я изпитва... Една година откак се оженила, и не може да се откаже от мъжа си. Къде й е вярата тогава? Ако не може да се откаже от един мъж, тя не е готова за Христа! Тоя мъж неразделен ли е от нея? Тя неразделна ли е от мъжа? (Начало на Мъдростта`46:205, б."Любов, обич и почит" от 1.VI.1932г.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар