1262.2011.04.21 Добрата молитва

Книга 38


21.IV.147(2011)

София – Изгрев

ДОБРАТА МОЛИТВА

(ВЪПРОСИ И ÒТГОВОРИ)

Господи, Боже наш,

Благий ни Небесен Баща,

Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме,

молим Ти се, изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля,

да осветяваме Твоето Име

и да Те славословим винаги.

Осветявай духа ни,

просвещавай сърцата ни и ума ни,

да пазим Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли

и ни упътвай да Ти служим с радост.

Живота си, който посвещаваме на Тебе за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост,

да се учим от Твоето Слово

и да пребъдваме в Твоята Истина.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.

Храни душите ни с Небесния Си хляб, укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си.

Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон, защото на Тебе принадлежи Царството, и Силата, и Славата завинаги. Амин.

Дадена от Учителя през 1900 година

- Защо "добрата"? Може ли да има недобри или по-малко добри молитви, дадени от Тебе?

10:28:05 ч.

- Понеже тя е единствената, произнасяна от всички мои деца по цялата вселена. А добро е сàмо това, което е добро за всички. Нещо повече – те не я произнасят с думи, но я живеят.

Господи, Боже наш

- "Господи, Боже" – защото Господ е Бог на Земята, Бог в човешката Си форма. Който Го разпознава и като Бог, и като Господ, той няма да вкуси смърт.

- Защо "наш"? Той не може да бъде "наш", защото сме много малки - прашинки в нозете Му. Освен ако това означава, че има и други, които се кичат с тези имена, та Той иска да ни утеши и напомни, че ние сме Негови деца, от Неговото Стадо. Това идва още от "Отче наш". Прекрасно, но не поражда ли това опасност да се продължи упоритото деление на "наши" и "ваши" – основата за всички отчуждения и вражди в света, който се подстрекават от Дявола?

- "Наш" наистина означава, че това е нашият Бог и Господ – Единственият. Че ние сме от Неговите деца. Бог е Бог за всички, но Господ винаги огражда Кошара. Кошара или кошер – все едно. Там влиза само роденият от Него. Само този, който копнее да има Един Овчар, едно Стадо. Не ми хвалете онзи, който казва: "Учителите ми казаха", "Едикой си авторитет казва". Не че е лошо - много добре е да миткате като щастливи, свободни животни извън Кошарата. Там търсите някой, който казва неща "по-добре" от Учителя... Търсите и закрила, съобщност с други такива като вас, но не знаете, че в света има и вълци, и паразити, и убийци, ловджии. В Божествената кошара на Господа няма убийства, няма стрижене, няма доене. Радвайте се, ако сте в кошарата на Нашия Господ, на Нашия Овчар и Пазител, защото само Той ще ви заведе при Бога. Няма такъв умник или авторитет, който да може да ви заведе при Бога – само Синът Му има тази сила. Ето защо знаем, че в Бога се влиза само чрез Господа, а в Господа – само чрез Ученик. Ако не сте от това стадо, а само наобикаляте Кошарата или идвате на гости от любопитство, никога няма да познаете Овчаря. В Неговото стадо се живее поне 25 години, за да разпознаете първо Овцата – единствената му Ученичка. Ако си живеете и миткате с други предпочетени – извън Кошарата, - вие после ще отидете при тях, не при Бога. Може да намерите и Овена в стадото, да се сприятелите и с другите овце – това също е много добро. Не само добро, но и необходимо. 25 години са достатъчни между тях, за да различите Овцата. Ако не я различите и изберете в продълчение на четвърт век, вие сте от друга кошара. Ако не от кошара, още сте йовà-говедо. Мислите, че самостоятелно можете да се свързвате с Бога, без Овчар, Овца и Стадо. Ставате авторитет за някои, понеже сте много самоуверен. Но и вие, самонадеяните, сте необходими на Бога. Вие сте чистачи – привличате незрелите души, които още налитат на мърша. Щом видят, че могат изведнъж да станат и те авторитети и да почнат да бъркат с голяма лъжица в чорбата, те търсят именно вас, харесват ви. Вие сте пример за тях, че бързо израстване извън Кошарата е възможно. Бързо навъртане на самочувствие, бързо налапване с материални или духовни блага. Да. Има самодейци със скъсани гащи. Те не искат да ви ограбят материално, физически. Те искат да ви грабнат вниманието, да се наядат с него, а кокалите да изпратят на бащите си, които са ги родили. Затова са им достатъчни и самостоятелните бърлоги извън кошарата – да кукуват вътре след добро ядене, после пак да излязат на лов. Достатъчни са им и самците и самките навънка, които се шляят, за да си търсят късмета.

Разберете. Щом сте в Кошарата, поне 25 години няма да бъдете щастливи. Всъщност, ще бъдете, но по особен начин. Словото на Овчаря, топлината на сродните души, скитането по тучните звездни поляни е особено щастие, което не може да се сравни с нищо. Накрая може да попаднете и на тази овца, която е определена за вас. Може да разпознаете и Овцата. А разпознаете ли Овцата, колибата на Овчаря ще се отвори за вас.

Ето защо ние казваме: "Господи, Боже наш".

Благий ни Небесен Баща

- Благ е, наистина, нашият Небесен Баща! Всички вече знаете, че истинското име на Бога е Благият Дух, Благият. И благостта Му е вечна, всепроникваща, непоколебима. Никой и нищо не може да помръдне и сянка от частица от Него, та да го накара да не бъде благ. А Бог е благ, защото е цялостен. Някой бог или ангел, някой човек не е цялостен – той не може да бъде благ. Бог обича и люби всичко и всички, понеже няма нищо извън Него. Ако ти си душа от Земята и Бог се проявява в тебе, ще обичаш и любиш всичките 60 милиарда души на Земята и в орбитата на Земята. Достатъчно е да не обичаш само една, за да да помръкне благостта ти, да станеш смъртен. Но смъртен се става и когато обикнеш само една душа от 60-те милиарда или само няколко. От това правило има само едно изключение: да обикнеш безсмъртен. Обикнеш ли безсмъртен, не му ли пречиш да обича всичките тия 60 милиарда, неговото безсмъртие минава в тебе и ти ставаш също едно с Бога. Ставаш едно с Бога, но само за 1/60 милиардна част от живота си - от всичките животи на Земята, които Бог ти е определил. Падат се само около 7 земни минути да си едно с Бога през всичките тия твои 700 прераждания. Това е, ако само не пречиш на възлюбения. А да не пречиш, значи да не се намръщиш нито веднъж, да не ти стане каменно лицето, когато той обикне някой друг. Достатъчно ли е да бъдеш в пълно единство с него само 7 минути?... Но ако и ти като него обичаш и любиш всичките 60 милиарда души с искра от Бога, тогава ще си с него и в него в постоянно и пълно единство, защото ще сте едно в Бога.

Ами ако не си от земна еволюция, но от Божествена? Тогава колко души ще трябва да обикнеш и да възлюбиш?....

Ето до какво води пълната, абсолютната благост без нито едно изключение! Загубиш ли благостта на лицето и на сърцето си, престане ли да бъде благ погледът ти и езикът ти, запитай се кой живее в теб или кой се е намърдал. Благият е благ и в най-скръбните дни, благ и с различните, благ и с враговете си. В противен случай или не е син, дъщеря на Благия, или наистина някой се е намърдал в тебе. Размърдването се нарича страдание; то продължава до момента, в който приемеш с благост и щастие всяко нещо, което ти се случва. Тогава тоя, който се е намърдал, се размърдва и си отива – няма какво повече да пие в такъв човек. Отива при някой друг, който мисли за себе си. И за близките си да мисли, за симпатиите си, пак някой ще се намърда в тебе, но няма да те вкамени напълно: все пак жертваш нещо за някого. Ако нищо не жертваш, а само изискваш, в ада ще те поставят като статуя – да "красиш" музеите на некрасивите.

Та ако в някой бог или гуру, ако в някой мъдрец те впечатли нещо друго, освен благостта, правù си заключенията. После ще киснеш в неговата сянка, когато се разхожда около статуите... Там е толкова горещо, че пак ще търсиш сянката му, както правù и на Земята. А сянката на един мъдрец е лъжата, че молитвите или познанието са най-прекият път към Бога, а не служенето. Ето защо, такъв мъдрец не може да те освободи от болките ти.

Свят, свят, свят Господ Саваот! – Благ, благ, благ Цялостният Бог! Всичко, което не е служене и благост, се разпада на съставните си части. Това разпадане се нарича страдание и болест и свършва там, където свършва старото човечество.

- Защо "небесен"? Що за цялостен Баща е един Бог, макар и всеблаг, ако е само на Небето? Защо съществува идеал "Както на Небето, така и на Земята"?...

- Вие възприемате само триизмерното значение на тази дума: Небе, небеса. За триизмерния ви мозък Небето е горе, а Земята – долу. При това положение, егото ви става център на вселената. После откриха истината, но се спряха върху двете тела. Това обаче е Нютоновата представа и философия. По тази философия близостта на две тела увеличава привличането (когато имат маса и креват), а отдалечаването им го намалява, и то с голяма скорост... Животът е уточнил, че когато вече няма разстояние, се явява търкане и натиск и по-голямото почва да тормози по-малкото. Идват обаче по-интелигентни времена и някой ни обяснява, че всичко това е относително... С една дума, Небето не е обект на прозаичната механика, а на квантовата. Тя обаче вече съвсем не е механика. Там лъчът на Любовта само обмилва любимия – и пак продължава пътя си. Продължава го, но вече в нова посока – приел е нова истина, ново разбиране, нов импулс за излизане от инерцията.

Още кога зрящите прозряха, че Небето не е горе, а от всички страни! Не само от всички страни, но и навсякъде – включително и вътре в нас, защото ни прониква. От това следва, че ако ние сме "Земята", Бог ни моли да приемем модела на Небето, защото още му се съпротивляваме. В цялото Небе, във всичката Вселена всички вървят и ходят, както са били хората в рая. Виждали сте хиляди картини на рая – художниците са го показали. Идва Учителят и ни моли: "Както на Небето, така и на Земята".

Ето защо, Благият ни Баща е небесен – Той е навсякъде. Той пронизва и нас, понеже сме вътре в Него, части от Него. Ако сме се затворили за Светлината Му, то е друг въпрос. Има много древни и много дълбоки причини за това. Сега Бог ни моли да въдворим Царството Му и в нас – тъй, както е на Небето. За тази цел трябва да усвоим и по-дълбоките значения на тая дума. Това не е само игра на думи. Ние никога не си играем с думите, понеиже това е творчество на живо. За нас "Небе" е само това което "не бе" – не е съществувало в миналото. Царството Божие е вътре в нас: то зависи само от нашето решение. Решението да не живеем в миналото или в бъдешето, а да живеем сега, в настоящия момент. За тази цел всеки бог, ангел или човек, който е затъмнил Настоящия Миг в себе си, трябва да стане небесен - да не е бесен... Побесняването на духовете започна с живота им за миналото и бъдещето. Вместо да раздават обич и любов реално, те живеят с хората от своето минало или със спомените си за тях. Вместо да живеят с всичка сила в момента, те се лишават от живот и здраве, стискат се, за да дойде уж нещо в бъдеще. Именно в това ви възпитават луциферическите и сатанинските режими.

"Небесен" значи "цялостен, с всичка сила и сега". Всичко останало е работа и плячка на бесовете. Щом казваме "Благий ни Небесен баща", ние трябва да живеем като Него, ако сме Негови деца. Освен всичко, Той е и благ в обходата и сладък във всички Божествени преживявания.

Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме

- Има ли нужда от пояснения? – Та тук е синтезирана всичката, единствената цел на религията! Да се радваш на Бога, значи да се радваш на всичко живо вътре в себе си и около себе си! Не само да се радваш, но и да радваш. Като радваш всичко живо в себе си и извън себе си, ти всъщност изпълняваш целта на религията. Но как става това? – По радиуси! Всяко сърце, всяко слънце грее радиално. То дос-тавя радост и щастие справедливо на всички.

 Тук е цялата медицина, цялата наука и изкуство на живота и бликащото здраве. Колко е просто! Ако не живееш като Баща си (щом като казваш, че е твоят баща), ти няма как да си здрав и жив. Животът и здравето произтичат от живота на всички полета, с всичка сила, сега и еднакво справедливо за всички. Когато от тебе блика радостта и благостта и станеш извор за всички, ти не само ще бъдеш вечно здрав и жив, но и прекрасен. Не само съвършен и прекрасен, но и нещо още по-цялостно и по-голямо, което може да се изрази само с тия думи: образ и подобие на Бога. Ще разбереш най-после, че ти не си ти и тя не е тя, нито той е той и те са те, а всеки и всички заедно сме сам Бог, който се радва на Себе си и се обменя със Себе си. Да Му откажеш това право, мислейки че ти си ти и че знаеш какво правиш, значи бързо или бавно да се самоубиеш. Но тъй като искра от Бога и въплъщение на Бога в една малка човешка форма не може да се самоубие, не може да умре, от това следва, че не Бог, а някой друг може да е твоят баща - след като тъй самодейно и упорито се съпротивляваш на Бога. Твоята болка е твоята съпротива срещу Бога! Обикни Го истински – и тя моментално ще изчезне. Обикни се истински – и ще престанеш да бъдеш нещо различно от образ и подобие на Бога.

Молим Ти се, изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление

                                                                                            

         - Какво следва от това? – От това следва, че ние сме изгонили Духа Му от себе си и затова сега сме само едни мъртви черупки. Подобия на хора, които се мърдат и дават вид че мислят и чувстват, а всъщност това е само физика, астрал и ментал. Тъй като мислим за себе си и света, за мнението и ценностите на света, неизбежно е да ни нападат всякакви микроби и интервенти, всякакви гниди и елементали, изработени в Ремонтното Битие. Ремонтното Битие, наречено от вас "ад", има своите големи и гениални специалисти, които ви знаят дамара и знаят къде и как да ни чукнат, за да се разпукаме. Ако ние сме се обвили в черупката на користта, самомнението, самоупованието и своеглавието; ако тщеславие или слабост, невежество, покрива вече плътно монадата ни, трябва да се яви специалист на Съдбата, за да ни чукне където трябва. Да ни натисне и натиска където трябва, за да излезем от мисълта за себе си и мисълта за света. По-точно – да излязат от нас змиите и гущерите, които са обсебили човечеството. Гордостта и себизмът не дават друг да решава вместо нас – ние се считаме за богоравни. Не ми говорете, че сте скромни и смирени и имате ниско самочувствие, ако с всички сили продължавате да се инатите и "да не се предавате". Ако със всяка мисъл и реплика опонираш на ръката на Бога, която иска да ти изпрати помощник и ти да му се отдадеш в ръцете като малко дете, като изпаднал в несвяст, това не значи винаги "свята самозащита на монадата".

Ние сме казали "Сине мой, дай ми сърцето си". – Това в много по голяма степен важи за дъщерите ни. Те имат склонност да отдават сърцето си на обикновени хора. "Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси"; "Защото който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси."; "Обичай, прочее, Господа Бога твоего."; "Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце."; "Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, Любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето си, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада". – На кой от вас любовта не отпадна, когато не стана това, което искахте и очаквахте?... "Няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." - Кой отдаде поне половината от имота си, от стаята си, от постелята или залъка си на приятеля си? Поне половината от самомнението и половината от живота и душата си? – За цялата душа и други цели работи още много е рано да се говори. Това сме го казали още преди 2000 години. Почти половин век ви го повтаряхме и сега. Като се има предвид, че хората са изгонили Духа от себе си, а други въобще не са го имали, макар и да приличат на хора, става съвсем необходима молбата, изразена в Добрата молитва: "Молим Ти се, изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление." Егоистите и себистите неизменно възприемат тази молба като нужда Бог да ги пази от външното зло и всяко външно лукаво помишление, което може да ги нападне. Те не могат да се сетят и да допуснат, че злото и лукавите помишления често извират отвътре, от самите нас. Не е вярно, че те винаги се нашепват от зли, отрицателни сили. Има и такова нещо, но понякога ние самите сме зли и лукави, понеже носим това от миналото, от живота си като адски същности, като езичници, старозаветни, новозаветни и даже праведници. Когато дадохме това разграничение някога, ние нямахме предвид истинските новозаветни и истинските праведници. Истинските спадат към категорията на учениците и даже по-горе – Учителите. Ние имахме предвид тия "новозаветни" и "праведни", които си мислят, че са такива или обработват другите да ги мислят за такива. А всъщност увеличават злото в света и имат ярки лукави помишления: да се уредят и на Небето, както са се уредили на Земята. Да живеят нашироко, без да взимат насериозно закона на Новото Небе и Новата Земя: временна замяна на жилищата. Да ходят по гости и да приемат гости не по волята на Бога и с ритъма на Бога, а когато им скимне и който им скимне. Да живеят с когото им скимне, но колкото време на тях им скимне, а не според желанието на ближния и волята на Бога. Да се чувстват длъжни към смъртни, а не към безсмъртни. Да минат безразлично край Словото – голо пеленаче на улицата. Да не отдèлят Божия принос за Божието Дело както се изисква, а да го дават по съмнителни места или да управляват ресурсите си само по свое усмотрение. Да искат да уредят първо материалното си битие или престижа, а после да се заемат с Божието дело. Да движат първо собственото си дело и собствения си интерес, а за делото и таланта на ближния да нехаят. Да престанат да обичат и търсят някого, от когото са обидени, да казват лоши думи зад гърба му. Да обръщат гръб на някого или да се разминават с него като със стена, да го гледат осъдително и мрачно, защото не го одобряват или са чули някакви клевети за него.

 Могат да се изредят още много такива злини и лукавства пред лицето на Господа, но Добрата молитва ще ни помогне да ги осъзнаем и се предпазим от тях – първо вътре в себе си.

Научù ни да правим Твоята Воля,

да осветяваме Твоето Име

и да Те славословим винаги

         - По тези три въпроса ни е говорено и сме говорили не десетки, а стотици и хиляди години. Щом Го молим за това, значи още сме недъгавички: вършим своята воля и волята на ближните, волята на какви ли не мърлячи и отцепници от Бога. Другаде ви е казвано, че близък и ближен са нещо различно, но тук употребих думата "ближен" неслучайно. Дори и самата сродна душа да ви е ближният, пак волята Божия е над нейната. Много престъпления и поразии са направени в името на сродната душа, даже и когато тя е истинската. Това ви звучи странно, но така е. Даже и в най-брилянтния случай – когато сродната душа изразява волята на Бога, пак има една корист и една малка опасност, която в някои случаи става голяма. Вие сте запомнили само думите ми, че никой Учител няма да ви пусне в Школата и на Небето, докато не сте срещнали сродната си душа. Така е, но сродната душа може да бъде и спънка. Това става, когато мисълта за нея и чувството към нея затъмняват образа на Бога и на другите души. Всеки поотделно и двамата заедно може перфектно да изпълнявате волята Му, поръченията Му, може да въртите като по вода Тройния Ритъм и Тройновселенските Токове, да ходите по гости и да приемате гости точно по модела на Чистите човечества, да заменяте жилищата си периодично и да работите за Словото и делото като подпалени, ала... Да. Има едно малко "ала", което може да обърне каруцата. В един момент сродната душа трябва да престане да бъде обект. "Любов без обект" – това е нещото, което трудно разбират даже боговете. Едно божество може да отдаде абсолютно всичко на всекиго, но пак сърцето му да е заето. Това е сърце, което не е отдадено на Господа. Това се усеща, то пречи на Божественото кръвопреливане и спасителство. Въпросът е сложен и труден за приложение, това е постигнато само от елохимите. Не е въпрос да лишиш сродната си душа от струята на любовта, която е най-силна към нея. Въпросът е образът ù да не засенчва хоризонта. Затова именно молим Бога и имаме нужда да ни научи да изпълняваме волята Божия. Това е предмет не само за богове, но и за същества и същности над боговете. А хората и ангелите да правят това, което им е по силите.

Как се осветява името на Бога? Само с молитви, беседи, упражнения, проповеди и песнопения? Само с благотворителни дела и дарения, даже и когато оставате гол и бос на улицата? Само с подвизи и смърт на кладата? – Не, има една тайна, която е по-важна от всичко това. Няколко минути, подарени от любов, могат да осветят името на Бога по-ярко и незаличимо за през цялата вечност в някое сърце, посърнало от липса на жива вода. Живата вода, живият светилник са само ласките на сърцето ни, когато загубените в пустинята умират от жажда. Вие не се надпреварвайте да каканижете молитви и да мантрувате формули, когато братчето и сестричето ви умират от страшна мъка. Името на Бога е Любов, и ако вие дадете някому да изяде едно евангелие или изпие светена вода, престояла при всички светии, Бог ще отвърне лицето си от вас и ще видите гърба Му. Следващия път вас ще ви насади при такъв богоугодник, който винаги спи сам в леглото и в стаята си. Ще разберете, че по-голямо нещастие и по-голям егоизъм в света няма.

 Светлината от росното сърце и живите шепи с вода от извора е милиард пъти по-мека и прелестна от светлината на всички църкви и манастири, на всички университети и благотворителни дружества! Живите шепи са живи, зашото са милвали.

         Какво значи да славословим винаги Господа Бога? Това само с молитви ли се постига? Наистина, Божият човек се моли денонощно и непрестанно – даже и насън. Душата Му никога не млъква. Тя не се моли за себе си, а постоянно слави Господа и Му благодари, постоянно благославя всичко. Каквото и да се случи – благодари и благославя. Затова именно по стъпките му цъфтят изцеления и спасения.

         Но има още една форма на славословенето – да прославяме Словото Божие и да го разпространяваме. Да го обясняваме на невежите, да го леем сами, когато няма книги и не знаем наизуст текстове. Това спада към словославенето, вече сме си говорили, но славословенето също има грижа за Словото. Те го подхващат от двете страни както майка детето с ръцете си, за да не кривне Словото към църковни богослужения или към празни проповеди без любовно покритие.

         И не забравяйте: дългите молитви си казвайте сами. С повече хора молитвите и нарядите ви да бъдат кратки. Останалото е тщеславие.

Осветявай духа ни,

просвещавай сърцата ни и ума ни,

да пазим Твоите заповеди и повеления

        - Същото положение. Духът и сърцата ни са все още неустроени и пусти, понеже изпълняват всякакви други заповеди и повеления, но не и Божиите. Преди всичко изпълняват тия на собствената си твърда глава с дебелата фонтанела. Аз, който ви говоря, правя изключение, въпреки че получих глава и от този народ... Но вие сте ме чували и ще ме чувате често да ви говоря така, за да не обиждам душите ви. Във всичките си лекции и беседи през вековете се приравнявам и към бедните, грешните хора, защото така по-лесно се изнася товара. Ония с чистите хитони не подлагат рамо под гредата. Те говорят така, че да си личи дистанцията. Ако са безгрешни или мислят, че са безгрешни, не спестяват това на публиката. Публиката трябва да ги гледа с глави нагоре, това е целта на занятието. Ние с Татко сме с наведени глави - или под гредата, или от срам за другите заедно с другите, или защото сме с ренде в ръката.

        Значи, духът се осветява, сърцето и умът се просвещават. Когато духът още не свети сам или не е осветен достатъчно, трябва да дойде някой да го освети. Духът – това е атмическото тяло на човека. Не само на човека, но и на една особена категория ангели. Когато е в спящо състояние, то трябва да бъде пробудено отвън, за да осъзнае силата си. Ние молим нашия Благ Небесен Баща да осветява духа ни, за да се събудим и да бъдем готови за подвизи. Духът е като войник – той е роден да се подвизава. Който обича повече леглото и не ще да се подвизава в ранни зори по баири и слънчеви изгреви, не рачва поне веднъж в годината или живота си да изтанцува един танц в гората на ранина, той няма дух или още спи. Не му говорете за подвизи. Ще ляга късно и ще се свива в леглото си докъсно. Ако го хване шайбата да ходи на работа – може: строяват го да изпълнява човешки заповеди и повеления. И тогава не е много пъргав, но става и се облича - с големи ругатни и като се удря навсякъде. За повеленията на Бога не го е еня – мисли, че ще мине метър. Работата е там, че рано или късно Бог ще го принуди да се подвизава: по съдилища, когато го окрадат, под ножа на хирурга, когато трябва да си плати, под дъжд от куршуми – когато го призове Съдбата.

         Осветен от прожектори, духът бива принуден да се помести, за да избегне бомбите. Въобще осветяването на духа ни е голямо благословение от Бога, понеже ни принуждава да растем, да сменим статуса си. Духът има свойството да израства и да променя внезапно, да мутира, по вашему. На наш език това се нарича възкресение. Когато един дух бъде изцяло осветен, той възкръсва. Сенките на духа говорят, че той още не е прозрачен – още не е бил под големи атмосфери. В Добрата Молитва са скрити призиви и тайни за всички Посвещения. Даже само да я произнасяме, тя пуска семена във всичките ни тела, във всичките ни предстоящи Посвещения. Затова ви поисках да дишате дълбоко и да правите паузи, като я произнасяте; да я изречете цялата за доста дълго време. Сеитба е това, не е проста работа! С това дивно действо вие садите не само в себе си, но и из цялата вселена. Щом я чуят, всички добри и разумни същества във вселената спират за половин час работата си. Започват да садят заедно с вас. Това е, защото тя развива абсолютно всички центрове, тела, качества и добродетели във всички същества от целия космос, цялата вселена. Ако освен произнасянето решите и да я живеете, тогава Бог си отдъхва и избърсва потта от челото Си. Явил се е някой, който може да го замести замалко.

         Правите ли разлика между думите "осветяване" и "просвещение"? Не е работа умът и сърцето само да се просветят, да бъдат обект на просветителско освестяване. Работа е те да се просветят отвътре, от центъра на сърцевината им. Все едно да запалиш свещ в тях, а не да ги осветяваш. Меркурий и Венера са вътрешни планети – умът и сърцето. Умственото и чувственото тяло трябва да са озарени отвътре – от пламъчето на монадата. Като индивидуални, субективни планети, те имат свободна воля. Да ги "просвещи" Бог отвътре, значи да запали свещта на монадата им в центъра, ако още не е запалена. Значи, сърцата и умовете на Бога, проектирани в хората, са снабдени предварително с фитил и гориво. Бог цъква и ги подпалва с огнивото Си. Казано по-точно, фитилът е самият ум, а горивото – сърцето. Ако едно сърце се топи бурно, може да увреди фитила. Ако фитилът е дебел, сърцето ще си отиде бърже. Това не са само символи, но и факти. Можете да го преведете на езика на медицината, психологията. Бог е създал ума и сърцето ни така, че да бъдат в пълен баланс и да дадат съразмерно, чисто горене - без пращене. Навъдили са се обаче уста-майстори, които са с големи уста. Кандърдисват наивните да им турят различен фитил, различно гориво. Те престават да слушат и четат Словото, искат по-модерни, по-умни мислители. Такъв и ще бъде пламъкът, ако въобще се запалят. Той ще бъде друг – не от Божието огниво. Други скоро ще запушат и ще усмърдят вселената.

         Значи, духът не иска просвещение, не ще просвещаване. И да иска - не може. Той е твърдо тяло – аналог на физическото най-долу. Най-долу живее като елмаз, диамант; най-горе образува "твърдта" небесна. Твърдото е тъй кондензирано, че няма как да гори свещ вътре, да има масло фитил. Това е неговото предназначение, неговото естество. Като не гори сам, той може да бъде осветяван само отвънка. Дори и когато е напълно прозрачен, светлините и сиянията, които виждате в него, са от външна светлина, не собствена. Когато тази светлина е от Бога, когато духът ни е осветен от Бога, това също е прекрасно. Духът ни се храни с едно: изпълнение на Волята Божия. Той се подвизава, защото може да изпълнява Божиите закони и заповеди съвършено – без никакво колебание и лично отклонение. Затова Бог си служи с хората и ангелите на Духа по един перфектен начин - техният отклик и тяхната вярност са несравними. Умът и сърцето обаче се твърде субективни, почти изцяло субективни. На тях не им говорù за изпълнение на волята Божия – те изпълняват личната си воля. Затова пламъчето е колебливо, затова трепка и се гъне. Затова може да го духне и вятърът или най-малката въздишка. Бог цъка с огнивото, постоянно ги пали – много от тях отново угасват... Не е лесно да изпълняваш личната си воля. За сметка на това, докото горят, сърцето и умът са живи, огънчето е живо същество. То не се интересува дали е гаснало сто или 1000 пъти, не разбира, че Бог го пали. Когато е Бог – пак добре; зачаткат ли "устùте", самозваните майстори, тогава е друга работа. Както и да е, 60 милиарда умове и сърца към Земята Бог ги пали. От хората на Земята, малко повече от половината с душа – Бог ги подпалва и пали. Даже и да съзнават, че това е Бог – Бог отвътре, - те не губят куража си да се считат за индивидуални същества, свободни. Те не се стараят да бъдат прави и да провеждат волята Му като войници. Пламъкът се гъне както си иска; той зависи и от ветровете на чуждите мисли и чувства. Много рядко е вертикален и прав – само когато е безветрие. Ето защо на ума е достъпна Правата Мисъл – когато не се вълнува. В такива мигове може да постигне Мисълта на Бога. Но при всички случаи умът и сърцето искат да бъдат творци, субективни. И най-правата мисъл на Бога те я обличат в собствен цвят и сияние, в собствена форма. Не им отнемайте това естество, това право, понеже ще сгрешите. Вие не можете да третирате сърцето и ума като в казарма. Казармата на духа е друго нещо – духът там е доброволец. Той е щастлив, ако изпълни заповедите пунктуално. Не само щастлив, но и най-полезен. Умът и сърцето подпалват и пожари – няма гаранция за нищо. За сметка на това и за разлика от диаманта, умът може да стане светъл като слънцето, сърцето – чисто като кристал. Неговият кристал не е като атмическите кристали. Той е самосветещ, пламтящ, създаващ, уникален. Няма две сърца и два ума еднакви. Затова именно молим Баща ни да просвещава сърцата ни и ума ни – да ги прави на свещи. Да подпалва тия свещи и да ги охранява, да ги пали отново и отново, ако нещо се случи.

         И всичките тия грижи на Благия ни Небесен Баща за духа ни, сърцето ни и ума ни имат смисъл само за едно: да пазим Неговите Заповеди и Повеления. На пръв поглед - смущаващо: как може барут и пламък да ги опази?... Когато е мирен и оградèн, светилникът може да върши и тази работа: да пази охраняваната зона, да я защитава. Угасне ли фарът, угаснат ли прожекторите, катастрофата е готова. Но как може Бог да разчита на сърцето и ума ни да Му бъдат пазачи, когато са изтървани и почват да правят бели и пожари? Това подобава почти изключително само на оградата, на каменния зид с мрежата до небето – диамантът. Това е работа на духа, не на ума и сърцето. Ето защо, трябва да Го питаме: как умът и сърцето могат да станат пазачи?...

         Вие се чудите, но не разбирате: Божиите Заповеди и Повеления не са като човешките. Те не са и като ангелските, не са дори и като тия на боговете – на две трети от боговете. Божиите Заповеди и Повеления включват пламтенето на сърцето и свободата на ума – повелява им да лудуват! Кой няма да харесва такъв Шеф?... Както наказва войника ако наруши заповедта или дезертира, така наказва алохимите ако не са достатъчно луди, серафимите – ако не са достатъчно влюбени. Казвате - ...Благия Бог... Може ли Благият Бог да наказва?... – Може, но не активно. Той е благ, но държи и Закони. Законите Му са стените, в които се блъскат и умират всички, които не са благи като Него. Всички, които нямат любов и обич, които не искат да жертват. Щом мислиш за себе си и света, ще се сблъскаш със Закона; щом мислиш за ближния и за Бога – ще опиташ милостта и благостта Му. Не случайно съм ви дал песен: "Не забравяй милостта Му". Останалите думи знаете, знаете и да ги пеете. Остава едно – да ги живеете.

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.

-   От ясно по-ясно: чистите мисли говорят за присъствието на Бога; присъствието на Бога поражда чисти мисли. Всички ония идейници и псевдоидейници, които нямат чисти мисли за нещо и някого, нямат Бога в себе си – това е закон. Ама те били много умни и наблюдателни – виждали всеки, който се отклонява от Правдата. – Чистата мисъл не се интересува от отклоненията от Правдата – тя се интересува от приклоненията. Друг е въпросът, ако си чистач. Ако Бог те е назначил или ти сам си се назначил боклуджия, естествено е да обръщаш кофите, да бъркаш в боклуците и неразбориите. Има само една разлика: ако Бог те е назначил, ти си алохим или херувим и чистиш боклуците с най-чиста мисъл, със справедливост. Ти си пламтящ и затова нито един боклук не може да се задържи в аурата ти нито за част от секундата. Господ ти благодари за службата, това е голяма жертва. Благодари ти и загазилата душа – тя е доволна, че си я очистил. Не си ли назначен от Бога, а от самия себе си или от дявола, работата ти е спукана. Ще се удавиш и задушиш във боклуците, понеже си пълен със злоба. Злобата те кара да се бъркаш, а лъжата и коварството – да измисляш. Това не е никаква любов към Ис-тината – това е еднобезобразие. Като експонираш греховете и грешките на ония, които не са ти симпатични или им завиждаш; като ги оклеветиш, окаляш и налепиш с лайната си, Сатаната в тебе се радва: свършил си му работа. Там е работата, че не се радва – това е само роля. Иска да те заблуди, че се радва, за да се радваш и ти, че има такива като тебе, даже големи началници. Злорадството обаче не е качество на Сатанаила – той е милостив. Туй е нещо, което повечето хора не го знаят, особено религиозните. Той е милостив и добър, но трябва да си изпълни ролята. Като ви види лицето и очите, как си свивате устните и какво има в аурата ви, когато мислите и говорите за своите жертви, Сатаната потрива ръце и казва: "Сега ще те попека малко на моя шиш... Той не е мой, ти сам си го източи и наòстри..."

Значи, нечистите мисли не са на Сатаната, не са на никой демон или дявол. Всички те са актьори, рефлектори. Те рефектлират вашите мисли, връщат ви ги като на тенис-кортовете. Ако си играч, целиш полето и тогава дяволът няма с тебе работа; ако си палач, целиш играча – и тогава реферът свири. Станеш ли много нагъл, излизаш от играта: ново прераждане. Само че сега тебе ще те целят всички топки на всички палачи, понеже си много привлекателен за Кармата: тя обича наглите.

Наглите, убийци или неубийци, често се пишат и за служители на Бога, но това им е досадно. Каквото и да ви говорят, каквито и гимнастики да играят и молитви да рецитират, лицата им излъчват досада, а не радост. Даже и ангелите и боговете изпадат в тая дупка: някои от тях престават да служат с радост. Служат с какви ли не физиономии, много точно служат, много добре служат, но лицата им са хладни, начумерени. На много светци очите са като на жаби – минават за молитвеници. Всъщност, те мислят денонощно за себе си. Други са горди – излъчват суровост. Трети са жестоки – излъчват съд и злоба. Много има по света и мъченици – няма как да не им е омъчнена физиономията. Обикновени хора и ангели са, няма как. Господ ими пише шестици в графата за подвига, но ги късат на изпита за благостта и радостта. Малко са светиите и светиците, които остават в пламъците с блажена физиономия. Малко са благите, кротките, радостните, усмихнатите, които благодарят на Бога абсолютно за всичко. Тях Бог ги е упътил как да служат с радост: обяснил им е, че нито косъм, нито атом не пада от главата на праведния без волята Божия. Всичко в света е изчислено с точност до безкрайност, всичко става по абсолютните закони на Справедливостта. Като узнае това, праведникът за пръв път става теист – започва да вярва, че има Бог. Преди си е мислил, че е вярващ, представял си е, че е верен, но на практика е бил безбожник. Божият човек, който вярва в Бога и знае, че Той съществува, не може да не Му служи с радост. Обратното е атеизъм, отрицание на Бога. Демек, Бог не си знае работата, Бог е заспал, щом е допуснал "това" или не е абсолютно справедлив... Следователно – няма Бог... Този вид атеизъм прави лицата на вярващи и безверници студени. Жестоки, опечалени или с вдигнати вежди: "Защо, Господи" (мамка му?...). Така е: безверниците споменават по правило втората дума...

Когато е здрав и му върви, горделивият е суров, назидателен. Когато е зъл, обикновено става ехиден, язвителен, подигравчия. В най-добрия случай е безразличен към страданията на другите хора и чуждите истини, но дали това е добрият случай, има различни мнения. Когато е болен и нещастен, има печална физиономия. Образът му експонира проблем, тревога. Трудно се учи дори и от Бога как се служи на Бога с радост. Как се виси на кръста с усмивка, със щастие.

Ето как Добрата молитва може да ни научи на още нещо. Не сте подозирали, че в няколко реда може да се крие философията на Живота – цялата система на религията и етиката, на Божественото Учение.

Живота си, който посвещаваме на Тебе за доброто на нашите братя и ближни,

Ти благославяй.

- Това ви е смушавало най-много и сте се питали: така ли именно е дадена молитвата в оригинал? Поправяхте и произнасяхте "Живота ни" – така мислехте, че е логично и правилно. Сега вече разбирате: правилно е! Ние не живеем собствения си живот, а животът на Бога. Затова Го молим да благославя собствения Си живот, който ние вземаме за наш личен. Съзнателните същества с душа не изпитват друга нужда, освен да посвещават тоя живот за доброто на своите братя и ближни. Всички, които го посвещават на нещо друго – на кариера, амбиции, уреждане в живота, уреждане на къща, удобства, собствено духовно израстване и пр., не могат да предизикат Благия ни Небесен Баща да благослови такъв живот – той не разпознава такова нещо, такъв мотив не е Неговият, това не е Неговият живот.

Оставете Бога да благославя собствения Си живот, а вие го живейте. Вие помните: има и съдействане на различните, чуждите, даже на враговете. Имаме дълг и към кармичните си врагове, често най-близките. И с това се отличава Христовото Учение и Движение, ала не на първо място. Не на първо място – и в никакъв случай на една територия с тях! Ето това най-трудно го разбират даже най-вътрешни приятели. В Добрата молитва е казано: "за доброто на нашите братя и ближни". Тука вече трябва да си припомните какво е "брат" и какво е "ближен". Братът се отнася братски, сестрата – сестрински; а ближен е онзи, който не ни пречи да живеем за Бога. Не само не ни пречи, но и живее тоя живот наедно с нас – с всичкия си ум, сърце, дух, душа и сила. Към останалите, които пречат, ние нямаме задължение. Това е нещото, което даже много напреднали в Пътя не могат да разберат. Ние сме ви създали и оставили напълно свободни, а вие скачате по свирката на кой ли не. Не! Не ни е брат и ближен всеки, който е дошъл от улицата. Кръвните роднини и връзките по тръпка обикновено са "от улицата". Който иска да си бие пръчките по нас като върху тъпан, който иска да му играеме кючек или да му слушаме натякванията и назиданията, не ни е ближен! Който ни изтезава по всякакъв начин, спекулирайки с нашето чувство за милост и деликатност, с мисълта ни за другия, той не ни е ближен. Мекички сте вие още към такива, но припомнете си Добрата молитва: Бог благославя само такъв Свой живот и само такъв живот е Негов, който посвещаваме за доброто на родените от Него – на истинските си братя и ближни. А истинският брат и ближен няма две ризи, няма и една. Няма как да има, понеже всичко е раздал. И една да има – дава я. Невъзможно е истинският брат и ближен да има къде да живее и какво да яде, да си живее с чиста съвест в имотите си, включително и в имота си "сърце и тяло", а да ви остави навън. Виж, ако наоколо няма истински ближен, ако има само вълци, грабители, тогава пази си ризата! Пазù си сърцето, енергията, чистотата, силата, добротата. Пазù и втората, и петата и десетата си риза, защото ако ги раздадеш на който падне, то като дойдат ближните ти от Бога, няма да има какво да им дадеш.

Помагай ни, съдействай ни да растем във всяко познание и мъдрост,

да се учим от Твоето Слово

и да пребъдваме в Твоята Истина.

- И в тази молба има много "хляб", много важни неща за осъзнаване и приложение. Не случайно съм ви казал, че Добрата молитва е много голяма, дал съм ви само съкратената. И да не ви дам скоро голямата, давам ви сега едно по-голямо, разширено обяснение, за да я ползвате истински. Не като милионите, които произнасят "Отче наш", а на улицата мръзне и умира Христос; взима си последен дъх върху леда посинялото бебе - Словото, а те си живеят преспокойно в апартаментите. Не е за чудене, още кога ни го е казал: Той не е в едно тяло. Той е всеки, който плаче и страда на улицата. Улицата е добра именно в това отношение: който е мръзнал и страдал и сърцето му е в кръв, той по-лесно оценява Жениха и Трапезата. Ако поканените се назландисват, понеже всеки е зает, Господ отваря портата и почва да мие нозе, да превързва рани. Сяда с омъчнените и изтерзаните на Трапезата и пее с тях с чиста съвест "Свята нощ". А после богато се гощават.

"Да растем във всяко познание и мъдрост"... Не е казал "в църковното" или "в казарменото". Всяко познание и мъдрост, които идват от Бога, са добре дошли. Ние се затваряме за познание и мъдрост, които са ни чужди или не са дошли от нас. А не е добре така, не е по Бога. Бог говори навсякъде, отвсякъде, дори чрез буболечката. Казвал съм ви: колкото повече познавате светската наука и култура, творчеството на другите души и общества, толкова по-добре ще разберете Словото. И обратното е вярно. В тия думи на молитвата ви подсещам за един важен закон: нуждата от просвета, от предварително познание, от широка обща култура. Не е нужно да се чудите защо тук съм сложил "всяко познание и мъдрост" преди Словото и Истината. Нещо повече: под "всяко" разбираме и черното, това на закъсалите души. Даже и на тия без дух и душа. За много ангели и божества не важи този ред: те не минават през света и през ада, за да достигнат до Словото. Не важи и за една специална категория човешки души, които слизат отгоре, не идват от глината на Бога. Те си "знаят" Словото и Истината наизуст, не се интересуват от нещо друго. Оставете ги да си перкат молитвените въртележки, да си кречеталят формулите и мантрите. Бог не иска от тях да изучават и лансират нечие друго Слово, нечие чуждо познание и мъдрост, освен това, което познават; освен собственото си дело и творчество. Да минеш през ада и през света, да растеш отдолу-нагоре или да пуснеш стръкчета едновременно и в двете посоки – това не е за всеки. Даже е забранено да го пропагандирате на слабите – те си предпочитат кувьоза. И да не са съзнателни да го предпочитат, сам Докторът ще ви съди, ако пробиете дупка, ако нарушите стерилната им атмосфера. Те са особени и невръстни, може да умрат. Не очаквайте да се интересуват от всяко познание и мъдрост, от всяко същество. Не очаквайте да ви подадат ръка, да ви приласкаят – това е пълно невежество. Такива духове са в пълна самохипноза и наркоза, някои са даже на системи. Те могат да оцелеят само в изкуствена атмосфера, без резки промени. Като съм ви казвал, че аз съм минал и през ада, и през рая, това не важи за всички, не важи и за първите категории Учители.

Има обаче едно особено достигане до Словото, един мъченически труд с разкървавени ръце и нозе по канарите на излизане от ада, след който Истината блясва със всичкото великолепие! Малцина са духовете от кувьозите, които могат да се разплачат от Словото. Малко са духовните бебета, които вече могат да разпознаят Майка си и Баща си. Не чакайте от хора без съзнание да се разплачат и да ви прегърнат, защото са ви срещнали след толкова векове раздяла. Оставете ги да смучат пръста си и биберона, да смучат представите си, илюзиите си, страховете си, теориите си. Не намазвайте палчето им с люта чушка или хинин, за да се отучат. Бог е благ и Бог е търпелив. Любовта е дълготърпелива, тя работи само с будните, с узрелите. Като минат през вкусовете си, като минат през фиксациите и теориите си, един ден и нежните души и ангели, които идат отгоре, ще разпознаят кои са им ближните и ще се разплачат. Няма да са в състояние да направя и една крачка навън от прага ви, без да припаднат. Засега са сомнамбули, наркотизирани, зомбирани – може би не само от тъмните. Тъмните смучат много такива начинаещи души, имат сметка от това, че не разпознават братята и сестрите си. Но понякога сам Бог ги държи в такова състояние, има нещо предвид – светотатство е да се месите в работата Му. Бъдете любезни с тях, внимавайте в приказките си – и ги оставете да ви потърсят, когато се ударят. Затова пък когато излязат от хипноза, картината е покъртителна. Като ви разпознаят, като разберат с кого са се държали като препарирани, слредват такива плачове, такова покаяние, такава бурна радост и щастие, която е абсолютно непонятна за другите от кувьозите, които са още на системи. Системите и лекторите са им необходими, за да оцелеят. Не им вливайте ваша кръв или първо Слово Божие, понеже ще умрат. Има си банки с глюкоза, банки с хипноза, има стерилни религиозни и окултни течности специално за тях. Затова казвам в молитвата: всяко познание и мъдрост. Затова съм го подредил преди Словото и Истината. Учените и хималайците знаят, че е необходима адаптация. Излезеш изведнъж нависоко – и ти се пукне сърцето. Старата песен, която ви пеем: не канете никого с бъклица, не вкарвайте младите говеда с остени. Не ги юркайте с нашите молитви и специалитети и с километрични песнопения; не ги примамвайте с бонбони от концентрирано Слово. Натикате ли такъв в гърлото им, той се превръща в "бомбон" и може да избухне. Не ангажирайте небесните сапьори да разминират невръстни души, които вие сте ги минирали. Те са още в утробата на небесната си Майка, някои са още ембриони, други в третия, четвъртия, деветия месец. После им предстои три години да сучат словесно млеко. На някои са нужни 300, 3000, 300 хиляди години. Не сте вие, които имате право да решавате кога да минат на твърда храна. Други души пък са постници – такъв им е духовният стадий. Вие ги каните на нашата трапеза, в която има и от пиле мляко, без те да са отпостили колкото години и векове е нужно. Ако ги убедите и съблазните – мислете му! Даже и Божествените линейки понякога не могат да спасят такъв, ако сте го нахранили. Словото Божие в оригинал, Обичта в оригинал, Любовта в оригинал се предлагат само на души, които са били на дъното, които са се катерили по отвесна стена. Души, които са пъплели, кървяли и страдали до обезумяване, в търсене на въздух – на Любовта и Истината. Души създадени от Отца – от Глината! От това следва една нова изненада за вас, едно ново познание: не всички са създадени от Отца. Това, впрочем сте го чели в Словото, но не сте го проумели, не го прилагате. Да се скъсате, не можете да предложите Живота в оригинал на същества и същности, които не са създадени от нашия Баща. Те имат други бащи и майки и слушат техните съвети, друга кръв тече в жилите им. Оставете ги да минават в законна самозащита, когато искате да им инжектирате любов и идеи, които могат да ги умъртвят. Има несъвместимости, има резус фактор. Има наследственост, която е непреодолима. Не случайно тия защитни протеини се намират върху мембраната на червените кръвни клетки. Не случайно унаследяването на резус-фактора е "доминантно рецесивен". Който знае какво значи това, не пипа там, където не трябва; а ако пипа, трябва да е Майстор.

Сега разбрахте, нали? Затова казах още преди 20 века: "Отче наш!" Затова казвам и сега "Господи Боже наш!" Това не е верско отцепване, това е защита от резус-фактори. Ние всякак можем да се защитим, антидотове и възстановителни програми колкото щеш. Но за децата на други бащи е сложно: ние сме, които трябва да ги пазим. В някои случаи трябва да ги отминем като ледена стена, никакво къткане и коткане! Те по принцип са гладни и нещастни. Ако не са горди, копнеят за закрила. Прикъткате ли ги, свършено е: залепват се за вас! Докато не сработи резуса, често фатално, вие си се къткате и мъркате, а после "кой виновен"...

Ето, направихме един малък преговор на Словото Божие за последните 2000 години. Той е адаптиран за дечица с малко по-затруднено разбиране. Те пак ще тръгнат и ще направят свойто си, но има надежда да пусне няколко тънки коренчета в някои сърца. Ако от тях поне на едно място в света в близките години се разцъфти идеята двама души да разменят жилищата си поне за една седмица в месеца, считай, че не сме били толкова калпави учители... А за размяна на близките – това е за деца от редовните училища...

Ръководù ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.

- По този въпрос няма какво да говорим – той е ясен като кристал. Знаете вече кои са наши и кои не са наши; знаете какво правят и как изглеждат хората, които не мислят и не вършат всичко в името на Баща ни и се пазят като от огън да не би Небесното Му царство да слезе и на Земята. Знаете как изглежда Небесното царство от един малък опит в Едемската градина и защо са били изгонени хората от там. Знаете кой ги е научил, че да ходят както ги е майка родила и Отец създал, е срамно. Затова ние сега се молим на Баща си, Благия, да ни ръководи във всичко, което мислим и вършим, за да свалим това Царство по-скоро и по-автентично на Земята. Нямате представа с колко филтри са обезвредили Нашите мозъците на земните учени и космолози и засекретили новите им телескопи. Те вече не са от тоя свят – ходят замаяни като блаженичките... Те нямат друг наркотик освен мига, когато сядат пред екрана да гледат нашите човечества из космоса, които са като в Райската градина. Именно на тях казахме наскоро да внушат на хората, които искат да се върнат откъдето са дошли, че телепортациите ще стават масово. Но с опаковките на дявола никой няма да може да се промъкне; може даже и да пострада, даже и да е взел една носна кърпичка. Църквите обявиха тия многохилядни движения за най-страшния удар на дявола, който е нанесъл досега в историята на човечеството. Ние пък ви казваме, че скоро Земята ще опустее. Не само от бедствията, които са определени, но и от изчезването на големи маси хора. Защото казал съм:

"Пазете се да ви не прелъсти някой.

6. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.

7. А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.

8. Защото ще въстане народ против народ и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.

 14. А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;

15. и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;

16. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.

19. Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.

20. И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.

Последни новини на тази тема:

            "Някои хора считат, че времето се ускорява или забързва. Тази идея е базирана на наблюдението, че разликата между субективните и обективните преценки на времето се е увеличила през последното десетилетие. Например, времето изглежда че лети по-бързо от всякога - или това, което обикновено отнема няколко години, сега изглежда че отнема само две. В парадигмата на 2012 г. тази идея корелира предреченото разпадане на времето с преките лични наблюдения и измервания на учените.

            В резултат на ставащите изменения времето се забързва, "колабира", както казват хронолозите. За хиляди години Шуман-резонансът (сърдечния ритъм) на Земята е бил 7.83 цикъла на секунда. Но от 1980 г. този резонанс се покачва - в момента е 12 цикъла на секунда. Това означава, че времето бърза: вместо за 24 часа, то изтича за по-малко от 16 часа, а ще стане 12."

            Ние сме съвсем близо до прага, когато времето ще се сведе до нула.

            "Резонанс" във физиката (от френски résonance) е явление, при което амплитудата на принудените трептения рязко се увеличава, когато честотата на трептене на външния източник стане близка до естествената честота на трептене на предмета.

            "B средата на века професор от Мюнхенския университет установил, че Земята и нейната йоносфера образуват гигантски резонатор, където се разпространяват вълни със свръхниска честота. Образуването на стоящи вълни в такъв резонатор било наречено "резонанс на Шуман".

            "Стоящата вълна, също известна още като стационарна вълна, е вълна, която остава в постоянно положение. Това явление може да възникне поради това, че веществената среда се движи в противоположна посока на вълната, или още може да възникне в стационарна среда, като резултат на интерференция между две вълни, разпространяващи се в противоположни посоки.

            Това е един от главните измервателни методи, с които се доказва вече без никакво без съмнение, че скороста на времето отскоро наистина бързо се съкращава. Дали ще дойде на нулата в деня, когато свършва календара на маите, ще видим с очите си (ако сме в състояние...)"

Точно така. От Словото ние отдавна знаем, че Лунният цикъл е приключил точно в началото на 1980 година, когато "на трон" в космоса се възкачва господарят на новата, Слънчевата епоха: Архангел Михаил. От Новото Слово знаем, че от този момент той вече не е архангел, а архидей.

Хранù душите ни с Небесния Си хляб, укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си

- И тук ще бъдем пак по-лаконични, защото нещата са от ясни по-ясни. Това вече всички го знаете.

Онази фина мрежица на новата ви нервна система, седма поред в създанията с искра от Бога, е заложена от Него още при самото Сътворение. Дойдè времето вече окончателно да се пробуди. Небесният Хляб, с който тя се храни, е Словото и само Словото – Словото Божие. Не речите и книгите на мъдреци и светии, не школите на магистри, гурувци, адепти и посветени, не текстовете и внушенията на въплътени или невъплътени гении, богове и ангели. Те всички работят, дошли са да помагат, но не могат да предизвикат Възкресение. Възкресението, което предстои при много хора, се подготвя само и изключително от Словото. Само то може да възстанови и ония огънати нишки, които ви орязахме веднага след грехопадението. У много деца вече сме възстановили половината, и даже повече.

         Те вече са укрепени и се укрепяват силата си чрез Него - и наистина вече успяват в живота си. Успехите на смъртните тях не ги интересуват ни най-малко. Само един поглед, част от мига и секундата – и те са наясно защо изглежда както изглежда всеки светски човек, който си мисли, че има успех в живота. Някак си не им се иска да приличат на него...

         Тия деца сега ще дойдат на власт – и всички усти на старци и "преуспяващи" ще замлъкнат.

Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон, защото на Тебе принадлежи Царството, и Силата, и Славата завинаги. Амин.

         - Да, прави сте. Имало е защо да ви смущават тия думи от Молитвата, защото са трудни аз разбиране. Всеки се пита: Откъде-накъде, защо Любовта да се прилага към останалите благословния на Бога, след като тя е ядро, основа, корен, абсолютна база на всичко? Нали Бог я е вложил в нас като основен стълб още при самото Сътворение. Защо тя да се прилага тепърва и защо да е само "украшение", както си казал в една друга молитва? Нали тя е самото сърце, самият пулс и въздух, самата кръв на живота?

         Дечица мои, послушайте ме добре. Вдълбочавайте се във всяко най-малко изречение и част от изречение, във всеки израз, дума, звук и буква на всяко нещо, което съм казал. Прочете пак внимателно тия думи от Добрата молитва: "приложи и любовта Си да ни е вечен закон". Няма две мнения: Любовта е подлог, не допълнение или обстоятелствено пояснение. Нито е само междуметие, както я употребяват в забавачката. Ако не бяха над нея Духът и сам Бог, щях да кажа "Подлогът". Тя е същественото, тя е съществителното, тя е пòдлогът и подлòгата по принцип, но третия подлог – има и повече подлози в едно изречение. Тя обаче е нищо, ако няма и едно сказуемо – вие сте сказуемото! Човекът е Глагол, понеже разпознава и твори Словото.

         Но въпросът ни беше защо е вярна молбата ни към Татко "приложи и любовта Си да ни е вечен закон". – Защото Го молим да направи така, че любовта за нас да стане закон. Досега сме правили всичко друго с Царицата, къде ли не и как ли не сме я разкарвали, и като на Царица сме й се покланяли, но за нас тя още не е станала закон, абсолютен закон.

         Какво значи любовта да ни стане вечен закон и Бог да приложи този закон, да ни е важна скъпоценност към всичките Му други благословения, днес аз няма да ви кажа. Нали и учениците трябва да помислят, да размърдат мозъците си, да си поговорят и да напишат по една домашна работа? Нали от край време развиваме теми в Класовете? Хайде сега, поговорете си и по този въпрос.

         От мене си мога да направя само едно подсказване. Кога ще стане успешно това прилагане на Любовта така, че да ни стане вечен закон? – Когато си отговорим правилно на въпроса Кому принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги и да кажем на себе си "Амин!". Не на Бога, а на себе си – това е новото. Господ като каже "Да бъде", винаги го бъде, няма тук изключение. Въпросът е всеки да казва "Амин" всеки път именно на себе си, за да провери дали е създаден от Бога и иска да бъде образ и подобие на Бога. Не на друг, а на нашия Бог, на Татко ни. Именно затова още дълго няма да престанем да Го спрягаме като "наш". Защото ако е "наш", това значи, че ние сме "Негови", не на някой друг. А братята и сестрите ни, които са родени като нас от Него, имат и Неговата воля и сила да казват и правят "Амин – Да бъде!". Ако сме Негово поколение, ние правим нещата веднага, на момента, в мига, без отлагане! От раз! Отлаганията са симптом на друго бащинство и майчинство, което предизвиква много отлагания във вените и артериите и във всички други тела, поради което децата на такива родители много скоро започват да приличат на тях.

12.IX.1920г.

Велико Търново

ДОБРАТА МОЛИТВА

Беседа от Учителя

Молитвата и дишането имат нещо общо между тях. Дишането става бавно, за да може дробовете да се напълнят с въздух. Като прочетете: "Господи Боже наш, благий ни не­бесен Баща, Който си ни подарил живот здраве", ще се посп­рете и ще поразмислите в ума си - и тогава ще продължите, така щото молитвата да се изпълни за повече време от по­ловин час. Когато произнесете първите думи от молитвата, същевременно ще дишате дълбоко и ще си спомняте за всич­кия ваш преминал живот от детинство до сега. Като каз-ваме: "благий ни небесен Баща", и ние трябва да бъдем благи като Него. Защото синът трябва да бъде като бащата. Това, което дава радост и веселие, смелост и решителност, това значи да имаш присъствие на Духа. По-добре е да изгубиш 10 000 лева, отколкото да промениш своето молитвено настро­ение. Никога не трябва да бързаме в молитвата. Вие всички като сте бързали в живота досега, оправили ли сте си рабо­тите? Даже объркали сте ги повече.

Някъде ще започнете Добрата молитва с вдишки и из­дишки. Как да правим волята Божия? Ако някой беден човек се е молил дълго време на Бога да му помогне в нещо, тогава Гос­под изпраща Духа Си при някого и той го наставлява да извърши това добро на човека, вместо Бога. И когато така ни наставлява Духът, каквато работа и да имаме, ще я оставим и ще извършим волята Божия, която е по-важна от всяка друга работа. И никога да не казваме: "Ами какво ще стане с нас!.." Аз ще ви попитам един въпрос: Ами че като сте си вър­шили все вашата работа, каква сте я оправили? Няма човек или ангел, който да е отказал да изпълни волята Божия и да е прокопсал. Не, винаги те са се разсипвали и разрушавали! Извършете Волята - и за последствията не мислете. Ако така, с вдишка и издишка прочетете Добрата молитва, вие ще бъдете здрави и ще се почувствувате разположени.

Забележете, че когато разтривате някой припаднал човек и почнете да четете така молитвата, ще забележите, че отначало ще почне да помръдва, след това ще се забележи мърдане и най-сетне ще видите, че той дълбоко ще вдиша въздух и тогава ще изпитате радост.

Добрата молитва е дадена вам в най-съкратена форма, тя е много дълга и ще трябва повече време да ви я тълкувам.

В това време почна да кълве един кълвач на външната стена и Учителят каза:

Това показва, че всички ще трябва да извадите от гла­вите си тези червейчета, които са в главите ви. Един ден, когато вùдя, че сте готови да ви прочета цялата молитва, ще видите каква полза ще имате. Добро съгласие, по любов когато става, то е от Бога, а насила което става, то е от дявола. Сега вие помислете и определете кои пасажи от Доб­рата молитва ще произнасяте с вдишки и кои с издишки.

В този път ще трябва да изпълнявате волята Божия - тогава ще бъдете силни и мощни.

Добрата молитва - тя е лозинката, с нея ще започ­вате. Ще започвате Добрата молитва с лозинката: "Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов." Като пишете някому, ще му пишете: "Н. Л. К. Б. Л." (Няма Любов като Божията Любов); и второ: "С. Б. Л. Л." (Само Божи­ята Любов е Любов). Това са инициали. Ако ни пише приятел "Н. Л. К. Б. Л.", ние ще му отговорим: "С. Б. Л. Л". Може да се пишат и целите думи на по-верни братя и сестри, които няма да го захвърлят на някое нечисто място или да го подх­върлят някъде, гдето да се тъпче.

Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще пое­мете дълбоко въздухъ така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могатъ – поне на две–три вдишва­ния. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молимъ, трябва да имаме присъствието на духа, да бъдемъ много тихи, да владаме ума си. Ние трябва да бъдемъ тихи и разположени, за да бъде и умътъ ни съсредоточенъ: въ всяка дума да се влага смисълъ. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращатъ навънъ, за да се привлече Божията сила, та Духътъ да работи повече. Тогава всички ще приематъ тази мекота, тази радость, която търсятъ. Да прочетемъ една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само на думи.

Нарядъ и упътвания (вторникъ) 25 авг. 1925

Правили ли сте опит, като дишате дълбоко, да четете мислено някоя молитва? Ако не сте правили такъв опит, започнете да дишате и да четете мислено "Отче наш" или "Добрата молитва". Дишайте, задържайте и изпускайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно упражнение да прочетете цялата молитва. Като правите упражненията с мислено четене на молитвата, ще усетите приятна топлина в областта на слънчевия възел. За да се убедите в силата на мисълта, трябва да правите опити.

Закон за дишането, 4 септември 1940