неделя, 27 ноември 2011 г.

1263. 2011.04.23 Кукуригуу!

Книга 38


23.IV.147(2011)
Пловдив

КУКУРИГУУУ!
(ЖЛО / Аумùна)


6:35

 - Господи, може ли да се даде живоструйно лично осияние за Весела М.?

06:37

Прабитието опъва струни от преданост. Предаността е преизобилно даване – препреизобилноМалко са аноарните богини, оплитащи основите на сърцето! Сърцето не е това, което знаете. То е в центъра на Битието, а основите му са от милост. Но за да се плете плетката на Милостта, трябва основа и вътък. Значи, има основи на Битието, но самите те имат основа и вътък. Основата на милостта е Любовта, а вътъкът – приласкаването. Жестоките същности могат да любят, но без приласкаване. Но има и приласкаване без любов. Трудно ще разберете това, но има и такова нещо. Обичта е сам Бог, но с гръб към Любовта. Обичта е приласкаване без Любов; самоотдаване, понякога пълно, но без Любов.
Основите на Битието обаче се тъчат и от двете. Ще кажете: как може Милостта да има фаза без Любов? – Може, трябва и е необходимо. Основата е вечна и непоколебима: тя никога не отпада. Вътъкът обаче – приласкаването – може да се къса. Може и трябва да се къса понякога – така е определено.
Обичта е с гръб към Любовта, въпреки че обикновено са долепени. Когато се разлепят, отблъснат, отдалечат, нишката на приласкаването се къса, а Любовта започва да зее. През тази "зейка" духва вятърът на несъвършенството.
Милост без приласкаване е да правиш всичко за другия, абсолютно всичко, но без обмилване и "във-милване". Някои го наричат и "вмилване". Всъщност, съществуват и двете: "вмилването" е еднократно или началото на обмилването, а въвмилването е постоянно и цялостно милване отвътре. Такова "отвътре", което е цялостно.
Сега, тази материя за вас е пресложна, съвсем нова. Никой още не ви е говорил за това. Мъжкото приласкаване обикновено е "вмилване", а женското – "въвмилване". Затова мъжкото е периодично, но нецялостно. Женското е постоянно и преизпълващо Битието с присъствие, подаряващо неизтощимо блаженство. Мъжкото приласкаване се изтощава, тъй като вмилването подарява живот. Вмилването събира всичката сила на Бога, за да създаде същество. Точно поради това, след вмилване Отец трябва да изпадне в безсъзнание. "Въвмилването" е в пълно съзнание, макар и преизпълнено от екстаз. "Вмилването" изпада в безсъзнание, понеже преминава в тотсъзнание. Като е изхвърлило цялата сила на Бога за създаване на същество, то се разлива в тотвселената, за да събере дъх. Да, създало е потенциално същество, но то е още от глина – няма душа и дух. Като събере от тотвселената душа и дух, вмилването се връща и ги вдъхва в творението от глина. Творението си взима първия дъх на живота – и става създание.
Значи, опитите за "въвмилване", които правят жените без любов, прекъсват опита на "вмилването" да събере дух и душа. Затова актът на сливането им ражда твари; не същества. Творчеството е женска "специалност", а създателството – мъжка. Ясновселената, ако се откъсне от тотвселената, предизвиква творчество, но не се раждат деца. Тя иска да остане с гръб, залепен за Отца, но тъкмо тогава се отдалечава психически от Него. Казвам "психически", а не "душевно", тъй като в душата има любов.
Ако следите мисълта ми, разбирате, че приласкаването е обич, но без любов. Има и обич с любов, но това е недостъпно за половинчатите, за тварите. Прекалено задълбахме в тази тема, трудно ще е да ме следвате.
Приласкаването на мъжа, приласкаването на жената – това го правят и животните. Жената иска да присъства постоянно; нещо по-лошо – иска постоянно присъствие. Мъжът създава, но за да събере дух и душа, трябва да отсъства. Трябва незабавно да излезе навън или да заспи. И в двата случая, той почва да събира.
Приласкаването без любов, ако е "въвмилване", изпълва всичко, подарява всичко, подарява и себе си изцяло, но не дава на "вмилването" да си вземе дъх. То е женско: изпънало е Битието с присъствие. Не му дава да вдъхне, след като е изпуснало дъх. За да събере дух и душа, мъжът трябва първо сам да може да вдъхне. Той е изпразнил целия си въздух, за да сътвори твар. Ако искате да създаде същество, трябва да му дадете да диша. Усиленото дишане при сътворяване на твар е физическо – то не е духовно или Божествено. Без него не може: първо трябва да се сътвори твар от глина. Това го могат и животните, това го може и Сатанаил.
По света има милиони, милиарди твари, които са дишани, само за да ядат. Те се пръкват по света, за да могат само да искат, да вземат. Те искат да стане тяхното, да го бъде тяхното, понеже са унаследили майка си – Старата Ева. Тя приласкава до пръсване, присъства до пръсване, изисква присъствие до пръсване. Старият Адам се вмилва, издъхва се целият, сътворява – но дотолкова. Старата Ева не му позволява да заспи, да излезе. Взимането на дъх, събирането на душа и дух, за да последва създаване, става само с незабавно заспиване или незабавно излизане навън. Ако сте запомнили, след сътворение мъжът трябва да се скита из земните и небесните райове, за да насъбере асуин. Не само асуин, но и други субстанции и есенции на безсмъртието, които събират душа и дух. Ако Ева иска той да остане при нея, да се грижи за нея, да му пие присъствието и вниманието и в този период, тя ще роди твар, не Божие създание. Твар без душа и дух. Тя ще мисли само за ядене, уреждане в "живота" и самопоказване. Тя никога няма да прави нещо, което да зарадва другия, освен да го използва, да го тормози.
У тварите искането е еднопосочно: глобяват те строго, ако искаш да се разминеш в обратната посока. Ако не могат да те глобят – въздишат и плачат. Ако все пак успееш да преминеш в обратната посока, те повече никога не те търсят – търсят си друг, който да се вози с тях само в тяхната посока. А тяхната посока е искане, без да се интересуват какво иска другият.
С много усилия, мъжът може да остане буден, да не излезе веднага. Това понякога се прави – прави се от любов. Любовта прави това, което му се прави на другия. Може и най-трудното – да даде свобода. Може още по-трудното: да остане, да се лиши от собствената си свобода, понеже не само обича, но и люби.
Постепенно такава двойка, ако и двамата са сътворени от Бога, започва да тъче ритмично, без да се късат нишки. Едната любов присъства, за да направи щастлив другия; другата любов освобождава или отсъства, за да даде на другия да диша. Да, като почнете да сътворявате твари, вие дишате – много често и силно дишате... Независимо дали тварта ще се роди физически или невидима. Ако и двамата са с душа, всеки почва да проявява не само обич, но и любов. Не само приласкава, не само изпитва и подарява блаженство, но може и да се жертва – да подарява щастие, както го иска и си го представя другият. И като се обмилват и обласкават, и като се вмилват и власкават, и даже когато стане и въвмилване, въвласкаване, всеки оставя и другия да диша: жената – присъствие, мъжът – отсъствие. Ритмично са лице с лице, ритмично са гръб към гръб, ритмично се отдалечават и приближават.

Сега бихте попитали: а какво представлява любов без приласкаване? Със сигурност има и такова нещо, щом като приласкаването е различно от нея. Тази тема оставам на вас – за размисъл. Само ви подсещам, че тук пак има сълзи и въздишки. Пак има отпадане, погрозняване, остаряване. Пак се стига до смъртта, понеже някой изключва Духа и Бога.

От Словото знаете, че Любовта ражда живота. Но също знаете, че Любовта е дъщеря на Духа, а Духът – син на Бога. В света има много дъщери и синове, които са се отрекли от баща си и майка си. Затова познавате и трогателни любови, и силни духовни подвизи и изяви – но без Бога.

Аумѝна – съвършеното същество и любима дъщеря на Бога, е дошла между вас от милост, за да ви разкаже и покаже Последната Тайна. Как може любовта да се върне при Баща си, а духът – при своя Отец. Това са дълбоки тайни на Битието, неразрешени от много ангели и богове. Много ангели и богове търсят любов без Дух и Дух без Бога. Любов без Дух значи да не служиш на Делото; духовност и дух без Бога значи да не разпознаваш Словото и да не му даваш преднина в живота си.

Аумина дойде от смарагденото поле на Янтровселената, в което се влиза през звездата Роáн в съзвездието на Рака. Тази звезда се въплъщава по световете в кукуряка и здравеца, но и във всички треви и зелени листа по вселената.


О мила, обична Моя щерко Аумина! Даже и Бог тъгува понякога, когато любимите Му дъщери се мъчат и страдат на Земята. Той ги е пуснал свободни – те не са принудени. Те сами са си избрали стръмния път на осъзнаването, вертикалната стена на Подвигав Който Няма Изключение. Те знаят как да оздравяват сърцата със сияйно-ведрото поле на здравеца, понеже знаят що е приласкаване с Любов – с даване на безначална и безкрайна Свобода. Те могат, абсолютно могат да леят любов с Приласкаване, понеже не са предателки – не излитат в дън-вселени тилилейски, увлечени само от мантри и молитви. Предателите на Любовта отхвърлят приласкаването, страхуват се от него, защото си мислят, че могат да обливат с любов Битието от дистанция. И това е факт, и това е любов, но любов без Дух и без Бога.
Понеже Духът иска от Любовта да живее първо за Делото, а Делото е да оставиш своето дело накрая, да поставиш Делото на ближния и на Бога на първо място. Да се откажеш от мисълта, че твоето дело е най-доброто дело на Бога в момента, че трябва да хвърляш сили и средства за него, а не за Дело, дошло чрез брата ти.
Аумина може и друго, ще ви обясни и друго: как Духът се превръща в Бог, как се възвръща в Него. За тази цел, в нея е събуден и напълно разлистен престолът на кукуряка. Той непрестанно ви вика в ранната утрин: "Кукуригууу"! Събудете се! Разберете, че Духът и духовният човек и ангел се връщат в Бога само с усмивка, не окýмени. Не гневни, ясни, чисти или решителни.
Кукуригууу – събудете се! Духът се връща в Бога и става едно с Бога само с усмивката на Благостта. Пълна, тиха, прекрасна, прелестна, вездесъща, Благостта осиява всичко и милва всичко и всички и отвътре, и отвънка, преизпълвайки Битието с блаженство и безначална, безкрайна, всебезгранична Свобода.
9:17

Няма коментари:

Публикуване на коментар