неделя, 27 ноември 2011 г.

1265.2011.04.23 Гълъбицата

Книга 38


23.IV.147(2011)
Пловдив

ГЪЛЪБИЦАТА
ЖЛО / Олèнна


14:05 ч.

Мнозина мислят, че гълъбите са птици. Това е зрителна илюзия. Не само зрителна, но и на останалите ви човешки сетива. Обаче гълъбът и гълъбицата е сам Божият Дух, слязъл на Земята. Не само на Земята, но във всички светове, на всички полета.
Ще попитате, защо почнах с Гълъба? – Защото поискахте осияние за Олéнна – една Божествена гълъбица. Тя не е гълъб – роди се гълъбица от мека светлина и топлина, сто милиона години след грехопадението. Ето защо, тя не е взела участие в него. Тя обитава всички вселени под формата на Божия Дух като Гълъбица. Гълъбка, Гълъбица – така я наричат по цялата Ойкумèна! По естество е ангел; по произхождение – въплъщение на Гълъбицата – Божия Дух в най-невинната му моминска форма в Битието на Бога. ("Ойкумена" в случая е синоним на Вселената – б.п.)
Тя живее в тайнствени светове, в които се носи гълъбова мъгла - полупрозирното сиво и синьо, преминаващо край олимпийски върхове и глетчери. Името ù (Олéнна) произлиза от особено състояние на Божествения Дух, което има нещо общо със съзерцанието. Който прекара с нея край Езерото на Съзерцанието, може да потъне и се окъпе в Гълъбовата Веселена. По-точно в "Гълъбицината", но вие нямате такава дума.
 Вселената на Гълъбицата е най в центъра на ясновселената: сам Духът Божий се върти около нея! Всички се въртят около Него, а Той се върти около Гълъбицата и ù се кланя. Няма как Гълъбът да не се върти около Гълъбицата, след като в Нея се таи Тишина, Съзерцание. Гълъбът е кротък, но тишината и Съзерцанието на Гълъбицата Го карат да изчезва. Да, Той изчезва от чувства, от вълнения. Видимо изчезва, но всъщност се разпръсва, разтваря се. Разсейва се в цялата гълъбинова вселена и така я образува. Като се завърти надясно – изчезва; завърти ли се наляво – пак се появява... Така Той нагнетява мир и тишина в тая вселена, а се връща оттам с обожание.
 Да обожаваш Гълъбица – това значи да обожаваш Бога. В най-съкровеното Си битие, Бог е Гълъбица – молитвено Същество. Всъщност, Гълъбицата е самата молитва, но не молитвата като молба, а молитвата като Съзерцание. Тя няма за какво да моли – има всичко. Не се моли и за другите, както Майката Божия. Не изпитва тази потребност, защото знае, че Бог присъства навсякъде. Няма нито един рон в Битието и Небитието, където Бог да не присъства! Той присъства, естествено, и в Ремонтното Битие, но и там, и в света има същества, които са се затворили за Него. Той не ги прониква, макар че може да ги прониква. Той е деликатен – най-безкрайно деликатен, в сравнение с всичките Си творения и създания. Той никога няма да извърши насилие – и да иска, не може. Той, Всемогъщият, има неща, които не ги може. Едно от тях е, че не може да извърши насилие. Щом някой не Го иска, Той се отдръпва – моментално се отдръпва. Оставя мидичката във вакуум. Щом една мидичка си въобрази, че може да си направи сама въздух, който да диша, Бог с радост я оставя, за да провери тя теорията си. Ако мидичката си представи, че ближниятблизкият, предпочетеният може да бъде нейният въздух и тя за него, Бог пак я оставя, но с малко по-голяма загриженост. И Бог въздъхва от загриженост: мъчно Му е, че едно същество ще се задуши, ще умре. То няма да умре, то е вечно живо, щом е създадено от Него, но ще преживее мъки. То ще се опита да диша газовете, които се отделят от него или от него и ближния, докато тия газове го отровят. Сега разбирате защо във втория случай Бог е по-загрижен и повече страда: в отцепено помещение двама живеят по-кратко, отколкото един: двойно количество въглероден двуокис произвеждат. В една хермиýла, изолирана от свежи течения, бързата смърт е неизбежна. И да си вземеш дъх като гмуркачите, пак ще се взривиш, ако не излезеш навреме.
Около самия човек, остане ли повече от три денонощия напълно сам, непременно повявят свежи течения и той започва да диша. Остане ли обаче повече от десет дни сам, тия течения бързо се усилват и могат да стигнат до циклон. Този циклон отнася и светиите в гроба. Десет дни в месеца – не повече! Това е законът на Божествената самота. Ако си сам по този начин, ти образуваш и завърташ такива течения, че влизането в хермиулата за десет дни с ближния няма да ви усмърти – даже и да дишате като полудели. Ако и той е бил сам, тогава имате двойно повече въздух, двойно по-свежи и бързи течения, десеторно повече Бог в себе си и около себе си. При това положение, никой не може да ви се съпротиви, никой не е в състояние да ви увреди.
Къщите на хората не са домове – те са хермиулиХерметично затворени кутийки, в които не прониква и най-малката струйка въздух. Казваме ви и ви казваме постоянно, че гостуването е излизане на въздух. Идването на гост – отваряне на вратата и нахлуване на въздух. Който не прави или не дава нито едното, нито другото, той е мидичка, която иска да се самоубие. Нещо по-лошо – мидичка законен убиец, мидичка-удушвач. Законен или незаконен – това са човешки понятия.
Оленна не е дошла от звезда, не е дошла и от някоя микрочастица. Тя просто е. При нея идват, тя не идва отникъде. Тя е вечна и непространствена като Отца. Реши ли да влезе в пространство, сама си го създава – няма нужда да търси или да ù го създават. Понечи ли да ù го създава някой друг, тя изпада в по-нисък свят, в който има скръб и тъга, непреодолима самота, изпълнена с носталгия. Това е носталгията на Гълъбицата, която е хваната в гълъбарник.
Когато говорим за гълъб, говорим за небесната глъб. Говорим ли за Гълъбица – това е глъбта на имума - на най-интимната същност на Бога. Завъртите ли се около Гълъбица, която е създала интимно пространство само за вас, вие ще влезете в Лоното на Бога.
Да си сам, значи да си в Гòрницата на Бога. Да си с Гълъбица, значи да влезеш в Лоното на Бога. Което може Горницата, не го може Лоното; което може Лоното, не го може Горницата. Те започват да могат, едва когато минат през Центъра или по Периферията. Това се постига чрез Радостта – радиалната Любов.
От Лоно до Горница през Центъра – това са два радиуса – Диаметър. Това се случва само при сродните души. Сродни души, сродни половини са само тия, които имат за Център Бога. Вторачиш ли се в Горницата или в Лоното отвънка, ти си пропаднал – задушаваш се. Къщата на Бога е кристална. Тя е напълно прозрачна – абсолютен кристал. Това означава, че ако погледнеш Горницата отвътре, ти неизбежно ще погледнеш през Центъра. Ако погледнеш отвътре Лоното, пак ще минеш през Центъра. Но това поглеждане не е само поглеждане. В дома на Бога всяко поглеждане е действие. Като погледнеш Лоното откъм Горницата, ти се занимаваш с Делото. Като погледнеш Горницата откъм Лоното, ти се занимаваш със Словото.
 Идва ден, когато и двамата почвате да се занимавате с Живота – няма нужда от Слово и Дело. Първо обаче ни изпитват имаме ли вкус към последните две. От това следва, че който не иска да се занимава със Словото, не ви е сродна душа. Който не иска да се занимава с Делото, не ви е сроден дух. Той е някой, който иска да се намърда. Едва след като сте циркулирали няколко живота през Словото и Делото, Бог ви обединява цялостно и се събуждате в живота. Всичко останало не е живот.
Гукането на гълъбите, особено на Гълъбицата, е призив към Божествен Живот. Гълъбът ще се върти около вас и ще ви кандърдисва за Делото; Гълъбицата ще се върти в центъра и ще ви гука кротко за Словото. Гълъбица, която разперва криле над Словото и му създава условия, става безсмъртна. Тя поначало си е безсмъртна, но когато изпадне с няколко свята надолу, почва да се съобразява с нещо друго, не със Словото. Даже и да се намери някой, с който да си гугуца, пак ще се задуши; и двамата ще се задушат.

Ако слушате гласа на Гълъбица, ще се подмладите. Ако Гълъбица слуша гласа на Гълъб, ще се подмлади. Както гледането, така и слушането в Дома на Бога се превръщат в Работа.

Работа за Бога – ето тайната! Тогава Бог ще ви даде и Гълъб, и Гълъби, и въздух за дишане.
Има и друг път – не през Центъра. Има път към Горницата и Лоното по хордите. Това се нарича "универсално съзнание" – живот в братство. Живот за народа, живот за човечеството, Живот за Божественото Човечество. Ти пак преминаваш през Бога, но през хордата. Това е пак Бог – понеже Бог е и ПерифериятаОкръжността. Малко по-бавно е, малко по-начупено, но пак ще стигнеш до Лоното, а Лоното ще стигне до Горницата. Ще се занимаваш с комуни, ще се занимаваш с градини, ще се занимаваш с гостувания и пътувания – пак ще се движиш в Бога и Господа. Ще събереш "точки" от другите, за да стигнеш до Сродната си душа. По диаметъра събираш точки от Сродната Душа, за да стигнеш до Другите.

Ако нямате време да се повъртите и по другите, да направите други радиуси и диаметри, махалото ще забави амплитудата си и ще спре. Или ще попаднете в Центъра, или ще умрете.

Това е още по-голяма тайна, достъпна за малцина. Циркулирането по радиуси, по други диаметри, е животоспасително. Всяка душа, всеки дух по окръжността е наш любим от Универсалното Битие, който ни придава сила. Имаме ли тази сила, ние ще стигнем и до сродната си Душа, няма да умрем. Незатихваща сила само по един диаметър е възможна, но само при Работа – Работа за Словото и Делото.

15:50

Няма коментари:

Публикуване на коментар